Решение № 14012 от 13.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 854/2026 г.

дело № 20261110100854 по описа за 2026 година Предявен е установителен иск с правна квалификация чл.1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за установяване на трудов стаж в периода от 31.05.1979 г. до 01.10.1979 г. и от. 06.10.1981 до 03.10.1988 г., на длъжности „шлосер-монтьор“ и „ел. монтьор“ в бившия Железопътен завод „•••“ – С. Ищецът твърди, че е постъпил на работа в •••• – С. на 31.05.1979 г. Поддържа, че е работил до 01.10.1979 г., след което е прекъснал трудовата си дейност поради отбиване на военна служба. Сочи, че на 06.10.1981 г. отново е постъпил на работа при същия работодател и е работил до 03.10.1988 г., като през целия период е полагал труд, но в трудовата му книжка липсва надлежно оформяне на стажа (липсва т.нар. „продължаващ печат“). Излагат се твърдения, че предприятието е прекратило дейността си, като част от архивите са унищожени при пожар. Сочи, че в НОИ липсват данни за процесния стаж, удостоверено с издадено удостоверение. Предвид изложеното, поддържа, че са налице предпоставките за установяване на трудов стаж по съдебен ред. Ответникът – ТП на ••• – С.-град, оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Ответникът поддържа, че липсват данни в осигурителния архив, въз основа на които да се установи по несъмнен начин полагането на труд от ищеца през процесните периоди, като сочи, че именно липсата на такива данни е основание за отказ от административно признаване на стажа. Оспорва се твърдението, че ищецът е полагал труд през целия претендиран период, като се поддържа, че не са представени надлежни писмени доказателства, които да установяват продължителността и характера на трудовата дейност. Ответникът излага и възражение, че представената трудова книжка не е в цялост, респективно не съдържа всички относими вписвания, поради което не може да се направи извод за непрекъснатост и действително полагане на труд през процесните периоди. Поддържа се, че при липса на пълни писмени доказателства, не са налице предпоставките на закона за установяване на трудов стаж по съдебен ред. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По делото от ищеца е представено удостоверение изх.№ 5510-21-2/27.03.2025г., издадено от ТП на ••• – С. град във връзка с чл. 5, ал. 2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, в уверение на това, че в осигурителния архив на ••• липсват писмени данни за положен от В. Л. Ц. трудов стаж при работодател „•••“ ЕАД – бивш •••• за периодите от 31.05.1979г до 01.10.1979г и от 06.10.1981г до 30.10.1988г. В удостоверението е отбелязано, че съгласно приемо-предавателен протокол № •••/14.05.2009г и № •••/15.06.2009г. в ТП на ••• С. град е приета разплащателна документация на „••“ ЕАД – в ликвидация, /бивш ЖП завод/ за период: 01.01.1992г- 30.06.2009 с изключение на м.06.1992г. Сочи се, че към административната преписка е наличен протокол от 14.12.1999г. за изгорели при пожар разплащателни ведомости и други документи на 09.12.1999г срещу 10.12.1999г, както и удостоверение от МВР-ППО за това. По делото е представена и трудова книжка № 55 на В. Л. „•••“ с личен паспорт „•••/05.05.1986г, издаден от РУ – Л. На втората страница от трудовата книжка са изписани имената на ищеца В. Л. Ц., роден в гр.С., на 20.07.1961г. На страница 5 от трудовата книжка е отбелязано, че същата е издадена от ••••“ на 11.07.1979г, като е положен подпис и е поставен печат на предприятието. Осъществени са вписвания и на страниците в трудовата книжка отредени за похвали, отличия и награди. Направени са отбелязвания трудовите правоотношения на ищеца, от които е видно, че датата на постъпване на работа в ••• е 31.05.1979г, а датата на прекратяване на трудовото правоотношение е 01.10.1979г с посочено основание за прекратяване чл.134 ЗВВС. В този период заеманата длъжност от ищеца е била „шлосер монтьор II група“ със ставка 3.80 лева. Посочено е, че ищецът е бил преназначен на работа в ••• на 06.10.1981г. на длъжността преди отпуска – „шлосер монтьор III група“ със заплата 5.16 лева. Последващото преназначаване на ищеца в рамките на същото предприятие е от 01.08.1982г, когато е преназначен на длъжност „ел. монтьор IV“ със заплата 5.62 лева, а считано от 15.02.1983г – ел. монтьор V група със заплата 6.31 лева. Отбелязано в трудовата книжка на ищеца е и преназначаване от 01.07.1984г на длъжност ел. монтьор VI със заплата 7 лева, като последното преназначение на ищеца в рамките на ••• е от 01.04.1985г, от която датата е бил на длъжност „ел. монтьор VII група“ със заплата 7.93 лева, след което трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на 09.10.1988г на основание чл. 326, ал. 2 КТ. За прекратяването правоотношението е поставен подпис на ръководителя на предприятието и печат, но липсва поставен печат с отбелязано времето на трудовия стаж на ищеца в •••. Представено като доказателство е и удостоверение от 05.07.1979г, което е издадено на В. Л. Ц., в което е посочено, че същият тържествено е приет за член на работническия колектив в цех „Електровози“ на •••“ и ще работи като шлосер монтьор. Това удостоверение е било подписано от директора на предприятието и е поставен печат. По делото е представена и нотариално заверена декларация, с която ищецът В. Л. Ц. декларира, че различните фамилни имена –„Ц.“, „Д.“, „Ц.“, посочени в трудовите му книжки са негови. Приети като доказателства са и лични медицински документи на ищеца, които не са били издадени от неговия работодател. Например, лична здравна книжка №33 на В. Л. Ц. от 01.04.1982г, в която е посочено, че работи като ел.монтьор в цел „Електровози“, издадена от Министерство на транспорта. Като доказателства по делото са приети и трудовите книжки на Н. Р. Г. и на К. Л. Н.. От трудовата книжка на Н. Г. е видно, че същият е започнал работа в ••• на 25.01.1980г като ел. монтьор и трудовото му правоотношение е прекратено на 03.10.1988г на основание чл. 326, ал.2 КТ и трудовата му книжка е надлежно оформена с посочване на отработеното време. Същевременно от трудовата книжка на Костадин Любомиров Николов е видно, че същата е издадена от •••“ на 14.12.1979г, като същият е започнал работа считано от 10.12.1979г и е полагал труд там до 10.01.1983г, но отново се е върнал да работи в същото предприятие на 25.01.1983г. като ел. монтьор и е останал на работа до 09.05.2001г. Разпитани по делото като свидетели са именно Н. Г. и К. Н.. Пред съда свидетелят Г. посочва, че е завършил ЖП училище, постъпил е в казарма, работил е три години на договор от училището и след това е започнал през 1980г работа в •••“ в гр.С.., където е работил до 1988г на длъжност ел. монтьор. Спомня си, че работното време в завода е било на осем часов работен ден при шест дневна работна седмица. Посочва, че заплатата си е получавал в брой срещу подпис във ведомост. Същият си спомня, че В. Ц. е постъпил на работа през 1981г, но че колегите са му казвали, че Ц. и преди казармата е работил в същия завод. Колегите са споделяли на Г., че Ц. е работил в завода за малко преди да отиде в казарма. Свидетелят твърди, че ищецът се е преквалифицирал от шлосер монтьор в ел. монтьор. Категоричен е, че двамата с ищеца са работили дори на една машина. По делото показания дава и свидетеля Н., който също посочва, че е работил в •••“ в гр. С., като е започнал работа там през 1979г, но през 1983г е напуснал, след което отново се е върнал и е останал на работа в завода до 2001г. Същият свидетелства, че е работил като ел. монтьор на осемчасов работен ден при шестдневна работна седмица. Спомня си, че възнагражденията са били заплащани на ръка срещу подпис в съответните ведомости. Свидетелят е категоричен, че познава ищеца, тъй като са били колеги в периода от 1981 до 1988г, когато е напуснал. Свидетелят посочва, че е чувал, че Ц. е работил в завода за малко и преди да отиде в казарма. При така установеното от фактическа страна Софийски районен съд намира от правна страна следното: По допустимостта на предявения иск: Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред особена предпоставка за допустимост на установителния иск по този закон е наличието на удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени. В ал. 2 на чл. 5 от Закона е предвидено, че когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 12 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. В случая не е спорно по делото, че •••“ -гр. С. е прекратил дейността си, като според приетото по делото удостоверение изх. № ••••/27.03.2025г. на •••• – ТП С. град, издадено на основание чл. 30, ал. 1, т. 5 от Инструкция № 5/30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във връзка с чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, в осигурителния архив на ••• липсват данни за положен от ищеца трудов и осигурителен стаж при •••“ за периода 31.05.1979 г – 01.10.1979г и 06.10.1981г – 03.10.1988г. В хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР за разлика от ал. 1 на същата разпоредба не става въпрос за книжа и ведомости на предприятието, а за данни от тези книжа, които се отнасят конкретно до претендирания от ищеца стаж. В случая изрично е посочено, че на 09.12.1999г срещу 10.12.1999г е имало пожар, в който са изгорели разплащателни ведомости и други документи, поради което при прекратяване на дейността на предприятието е предадене информация само за период след 1992г. Следователно при липса на писмени данни в •••за претендирания стаж, искът за установяване на този факт с правно значение по чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК е процесуално допустим. По отношение на основателността на иска: От приетите по делото удостоверения от ТП на ••• – С. град, се установява, че в осигурителния архив на ••• липсват данни за положен от В. Л. Ц. през исковия период трудов/осигурителен стаж при работодател •••“. Първият спорен въпрос по делото е дали са налице писмени доказателства, които съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР са от значение за допустимостта на свидетелски показания и за двата периода. Съгласно цитираната разпоредба по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват верността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагането на стажа. В чл.6, ал. 2 ЗУТОССР са изброени в десет точки примерни документи, които представляват начало на писмено доказателство, при наличието на които ще бъдат допустими свидетелските показания. Именно във връзка с това на първо място се откроява спора относно това дали са били допустими свидетелски показания на двамата разпитани по делото свидетели Г. и Н. с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от закона, доколкото ответникът оспорва значението на представената по делото трудова книжка на ищеца като писмено доказателство по отношение на периода от 06.10.1981г до 03.10.1988г., а в отговора на исковата молба се оспорва и значението на удостоверението от 05.07.1979г. Във връзка с това настоящият състав приема следното: Чл. 4, ал. 1 и 2 от Указ № 527 от 1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред от 1961 г., отменен с действащия в момента ЗУТОССР, предвижда, че по исковете за установяване на трудов стаж свидетелски показания се допускат само при наличност на писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и изхождат от учреждението, предприятието, ТКЗС или организацията, където е работил ищецът, или от друго държавно учреждение, предприятие, ТКЗС или организация, а документи, издадени от държавно учреждение, предприятие, ТКЗС или организация, където е работил ищецът, могат да послужат за начало на писмено доказателство по смисъла на предходната алинея, ако са съставени въз основа на книжа, ведомости и пр., водени в същото учреждение, предприятие, ТКЗС или организация по време на полагане на трудовия стаж. По отношение на така цитираната разпоредба от Указа е прието Тълкувателно решение № 59 от 1. VI.1962 г. по гр. д. № 54/62 г., ОСГК, като в т. 1 от същото е разяснено, че законодателят не прави разлика между „писмени доказателства“ и „документи“, а изброяването на същите в т. 14 от Наредбата за прилагане на Указа е само примерно, като такива документи могат да бъдат: документи за членуване в съответните профсъюзи; пропуските, които са били въведени в известни учреждения, предприятия или организации и др. Така цитираното Тълкувателно решение марак и от 1962г, не е загубило силата и следва да се съобразява и при прилагане на сега действащите разпоредби на ЗУТОССР /в този смисъл решение № 401/22.02.2016г по гр.д.№228/2015г. на ВКС, IV г.о./ Ето защо при извършване на съвкупна преценка на всички цитирани разпоредби следва, че по действащия ЗУТОССР допустимостта на свидетелските показания е предпоставена от наличието на три кумулативни предпоставки: 1. наличие на начално писмено доказателство – документ, който да установява вероятността на трудовия/осигурителен стаж; 2. документът да изхожда от работодателя/осигурителя, при когото е придобит стажът и 3.документът да е издаден по време на полагане на стажа. При съобразяване на така посочените изисквания съдът намира, че за периода от 31.05.1979г до 01.10.1979г значение на такова начало на писмено доказателство име именно представеното по делото удостоверение от 05.07.1979г за приемането на ищеца за член на работническия колектив на цех „Електровози“. Този документ е издаден от работодателя, доколкото съдържа в себе си подпис на директора на предприятието с поставен надлежно печат, така и трите имена на ищеца. Обстоятелството, че самият В. Ц. не е положил подпис в удостоверението не може да промени неговата доказателствена стойност, доколкото именно той представя документа. Същевременно ответникът не оспорва поставения подпис от името на работодателя. Следователно по отношение на първия периода от 31.05.1979г до 01.10.1979г от страна на ищеца е представено начало на писмено доказателство, което да предпостави възможност в производството да бъдат разпитвани за установяване на трудовия стаж на ищеца, ако страната реши да ангажира такива. По отношение на втория период от 06.10.1981г до 03.10.1988г. видно от извършената от съда в открито съдебно заседание на 19.05.2026 г. констатация, трудовата книжка на ищеца с № 55 в частта относно периода на положения от ищеца труд в •••“ не е надлежно оформена и заверена в съответствие с изискванията на чл. 349, ал. 1, т. 9 КТ /редакция действала към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с ЖП завода – ДВ бр.6, 22.01.1988г/ и чл. 6, ал. 1 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж от 1987г. Това е така, защото трудовият стаж на Ц. в предприятието към датата на прекратяване на правоотношението не е надлежно записан с букви и цифри, съответно подпечатан с подписи от главния счетоводител и от работодателя. Предвид това този документ – трудова книжка не се ползва с материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК в тази й част. Но същата представлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6 ЗУТОССР, установяващо вероятността на трудовия/осигурителния стаж, времето на претендирания стаж, конкретната длъжност или работа, която е изпълнявана, както и размера на трудовото възнаграждение на ищеца за двата процесни период. Видно от преписизвлечение от трудова книжка на ищеца, същият е работил в * * * “ по трудово правоотношение, като шлосер монтьор в периода 31.05.1979 г. – 01.10.1997 г. и като ел.монтьор в период от 06.10.1981г до 03.10.1988г. Във връзка с изложените от ответника възражения съдът намира за необходимо да посочи, че в действителност трудовата книжка е била издадена през 1979, а в същото време в нея са нанесени данни за издаден паспорт на ищеца от 1986г., т.е тази графа е била попълнена 7 години по-късно. Според настоящият състав причина за това са промените, които са настъпили в нормативната уредба, касаеща изискуемите реквизити на трудовата книжка от датата на издаването на трудовата книжка до датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с •••“. Към 1979г действаща е била Наредбата за трудовата книжка /обн. ДВ бр.26/1953г, изм. ДВ бр. 74/1960г/. В чл. 5 от Наредбата за трудовата книжка от 1953г е предвидено какви основни данни следва да съдържа трудовата книжка, като сред тези данни са имената на работника, датата на раждане, номер и дата на личен паспорт. Изрично обаче е предвидено, че данните за личния паспорт се вписват в трудовата книжка след представяне на съответните документи. Следователно не е задължително номера и датата на паспорта да бъдат нанесени непременно при издаване на трудовата книжка, а се вписва едва след представянето на паспорта. Извод в тази насока може да се направи и от приетите във връзка с приложението на цитираната Наредба инструкции – Инструкции за данните, които е необходимо да съдържа трудовата книжка за установяване на трудов стаж /обн. ДВ бр.53 от 1960/, където не съществува включено изискване като задължителен реквизит да бъде вписван номер на паспорт на служителя и датата на неговото издаване. Като реквизити, които са посочено в чл. 1 от Инструкцията, на първите две страници, определени за посочване на датата на постъпване и на прекратяване на трудовия договор, е да се посочат трите имена, рожденна дата и местораждане на служителя. В действителност тази инструкция е отменена през 1965г., т.е не е действала към датата, на която ищецът е постъпил на работа в железопътния завод, но същата може да се ползва като ориентир за това какви са били изискванията за оформяне на трудовите книжки на работниците и служителите, приложими при действието на Наредбата за трудовата книжка /обн. ДВ бр.26/1953г, изм. ДВ бр. 74/1960г/, действала към датата на издаване на трудовата книжка на ищеца, и очевидно посочването на данни за паспорта не е било задължителен реквизит за трудовата книжка. Подобно изискване не е включено и в издадената през 1968г Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудовия стаж. През м.12.1986г обаче е приета нова Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж /обн.ДВ бр. 11/10.02.1987г/ - отменена през 1993г, във връзка с приетия нов Кодекс на труда от 1986г и въведените изисквания в чл. 349 КТ относно съдържанието на трудовата книжка, каквито изрични изисквания не са съществували в действалия до 1986г- Кодекс на труда от 1951г, в чийто чл. 17 е било предвидено единствено, че при постъпване на работа работникът или служителят е длъжен да предаде на предприятието трудовата си книжка, а ако постъпва за първи път на работа, предприятието е длъжно в срок от 5 дни да го снабди с такава. С оглед така настъпилите изменения в нормативната уредба на съдържанието на трудовата книжка, съдът намира, че всъщност до 1986г не е съществувало задължение за работодателя да попълни номера на паспорта на ищеца в трудовата му книжка, като това е бил незадължителен реквизит. След въвеждането на попълването на номера на паспорта обаче като задължителен реквизит с приемането на Кодекса на труда от 1986г и Наредбата за трудовата книжа от 1987г., е било необходимо работодателят да въведе всички нови задължителни реквизити в трудовата книжка на ищеца, и поради тази причина в трудовата му книжка е вписан номера на паспорта на ищеца, която е бил валиден към датата на влизане в сила на новата нормативна уредба. Следва да се отбележи и, че в трудовата книжка на разпитания по делото свидетел К. Н. е посочен номер на паспорт, но не е посочена дата на издаването му. Предвид това настоящият състав намира, че вписването по-късно на номера на паспорта на ищеца в трудовата му книжка само по себе си не води до опорочаване на същата като документ с правно значение. Досежно датата, на която трудовата книжка на ищеца е издадена, в действителност е налице периода от 11 дни от посочената датата на постъпване на работа – 30.05.1979г и датата на издаване на трудовата книжка 11.06.1979г, който период не съответства на изискванията на действалата към 1979г Наредба за трудовата книжка /обн. ДВ бр.26/1953г, изм. ДВ бр. 74/1960г/. Съгласно чл. 4 от цитираната наредба при постъпване на работа работникът или служителят е длъжен да предаде на предприятието трудовата си книжка, а ако постъпва за първи път на работа /каквато е разглежданата хипотеза на ищеца Ц./, да представи за това удостоверение от народния съвет по последното му местожителство. В този случай предприятието е длъжно в срок до 5 дни да снабди работника или служителя с трудова книжка. Въпреки това задължение в разглежданата хипотеза вместо трудовата книжка да бъде издадена до 05.06.1979г /вторник/, при постъпване на работа от страна на ищеца на 31.05.1979г /четвъртък/, трудовата му книжка е издадена на 11.06.1979г /понеделник/. Този порок обаче не може да обоснове изключването на представената от ищеца трудова книжка като начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6 ЗУТОССР, който по своята същност както беше посочено и по-горе е идентичен с чл. 4 от Указа за установяване трудов стаж по съдебен ред, по която има богата съдебна практика, в която дори се посочва, че книжка, в което има подпис на работодателя, при който лицето е постъпило на работа, обаче не е посочена датата на постъпване или напускане, може да служи като начало на писмено доказателство. В този смисъл решение №303/07.02.1964г по гр.д.№3062/1963га на ВС III г.о., решение № 50091/15.06.2023г по гр.д.№ 3017/2022г на ВКС, IV г.о. Ето защо настоящият състав намира, че издаването на трудовата книжка след изтичане на указания срок, не води до отпадане на значението и като документ, който да направи допустимо събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетели и за периода от 06.10.1981г до 03.10.1988г. Въпреки че по отношение на двата периода е налице предпоставката на чл.6, ал.1 ЗУТОССР, която допуска събиране на гласни доказателства, то съдът намира, че са събрани гласни доказателства само за периода от 06.10.1981г до 03.10.1988г., доколкото разпоредбата на чл. 6, ал.4 ЗУТОССР предвижда, че за свидетели се допускат само лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж. Следователно за да бъдат допустими свидетелски показания освен наличието на начало на писмено доказателства за трудовия стаж на ищеца, е необходимо и за свидетелите да се представят доказателства, че са работили при същия работодател и то през съответния период. В случая в действителност са представени писмени доказателства – трудови книжки за разпитаните двама свидетели – К. Н. и Н. Г., от които е видно, че свидетелят Николов е полагал труд в •••“ – С. от 10.12.1979г /т.е след края на първия сочен от ищеца период 31.05.1979 г. – 01.10.1997 г./ до 10.01.1983г. и от 25.01.1983г. до 09.05.2001г., а свидетелят Г. е работил при същия работодател от 25.01.1980г до 03.10.1988г. Следователно по делото е установено, че допуснатите свидетели с показанията си могат да установяват единствено трудов стаж на ищеца за втория посочен от него период от 06.10.1981 до 03.10.1988г, доколкото липсват доказателства да са работили при същия работодател в рамките на първия сочен период, който приключва на 01.10.1979г. От показанията на същите, които съдът изцяло кредитира като непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се, се установява, че ищецът е работил първоначално като шлосер монтьор, но се е преквалифицирал в ел.монтьор. Установява се и, че двамата свидетели заедно с ищеца Ц. са работили ежедневно заедно в един и същи цех. И двамата свидетели са категорични, че заедно с ищеца в •••“ – С. са полагали труд на 8 часов работен ден при шест дневна работна седмица, а възнагражденията си са получавали в брой срещу подпис във ведомости. Ето защо при съвкупна преценка на представените по делото доказателства, ценени заедно с изслушаните свидетели, настоящият състав приема, че от ищеца при условията на пълно и главно доказване чрез годни доказателствени средства по чл. 6 ЗУТОССР, е установено, че е придобил трудов стаж по трудово правоотношение за периода 06.10.1981г. до 03.10.1988г. като от 06.10.1981г до 31.07.1982г е заемал длъжност „шлосер монтьор” на пълен работен ден, а от 01.08.1982г до 03.10.1988г на длъжност „ел.монтьор“ при •••“ – С., което предприятие е престанало да съществува, както и че ведомостите за периода не се съхраняват от ответника. По отношение на периода от 31.05.1979г до 01.10.1979г съдът намира, че в действителност не са събрани свидетелски показания. Гласните доказателства обаче по аргумент от чл. 6, ал.1 от ЗУТОССР са изключение в рамките на производството по установяване на трудов стаж, поради което не съществува пречка доказването да се осъществи изцяло само с писмени доказателства, които в своята съвкупност да доведат до непротиворечив извод, че ищецът е полагал труд при даден работодател в съответния период. При съобразяване на това Софийски районен съд намира, че ищецът въз основа на представената по делото трудова книжка, която макар и да не е надлежно оформена, не следва да се изключва като доказателство. Както беше посочено по-горе, същата дори и да няма обвързваща съда материална доказателствена сила, предвид пороците си, представлява доказателство, което следва да бъде ценено в съвкупност с останалите събрани доказателства по делото. Макар и ненадлежно оформена тази трудова книжка съдържа в себе си подписи на ръководителя на предприятието, които не са оспорени като неавтентични от ответника, и печат на завода, в това число и по отношение на това, че ищецът е постъпил на работа на 31.05.1979г и преустановил полагането на труд на 01.10.1979г. Именно предвид това настоящият състав приема, че трудовата книжка на ищеца следва да се ценни в съвкупност с удостоверението от 05.07.1979г, което е издадено именно в рамките на процесния период 31.05.1979г до 01.10.1979г, и съгласно което ищецът Ц. /с правилно изписани три имена/ е приет за член на работническия колектив на цел „Електровози“ на •••.“. Това удостоверение също носи подписа на директора на завода и съответния печат, установяващ безспорно, че ищецът е полагал труд в железопътния завод и преди 06.10.1981г. И в двата документа еднозначно е посочено, че ищецът е назначен на длъжност „шлосер монтьор“. Ето защо съдът намира, че при съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателства може да се достигне безспорно до извода, че ищецът е полагал труд в •••“ и през периода 31.05.1979г до 01.10.1979г на длъжност „шлосер монтьор“. За пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от направеното отбелязване в трудовата книжка причина за прекъсване на полагането на труд от страна на ищеца не е прекратяване на трудовото му правоотношение, а е това, че същият е следвало да отбие редовната си военна служба, който период от време по аргумент от чл. 134 ЗВВС /обн. ДВ, бр. 13/14.02.1958г/ - отменен 27.02.1996г се счита за безплатен служебен отпуск до изслужване на пълния срок на службата. С оглед на това дори може да бъде застъпено становището, че в случая не се касае за два отделни периода - 31.05.1979г до 01.10.1979г и 06.10.1981г до 03.10.1988г, които да налагат разпит на свидетели за всеки период отделно, а за един общ период от 31.05.1979г до 03.10.1988г, предвид липсата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца със соченото от него предприятие, който период е бил прекъснат за ползване на безплатен отпуск. При възприемане на това становище няма да съществува пречка да се ценят показанията на свидетеля Г., който посочва,че е чувал от други работници, че ищецът е работил в същия завод и преди казарма. По разноските. Страните не са направили искания за присъждане на разноски, предвид което такива не се дължат.