Решение № 16183 от 17.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 41575/2024 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от П. Л. Д. и И. Н. К. срещу ЗАД „Б. В. И. Г.“ искова молба, уточнена с молба от 07.08.2024 г. и молба от 28.07.2025 г., с която са предявени субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405 КЗ, както следва: 1/ иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца П. Л. Д. сумата от 1 700 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка „За дома“, полица •••••••••••• от ••.••.•••• г., за нанесени щети на застрахован обект – гараж, находящ се в гр. С., ул. „А. П. Ч." № •• и сумата от 600 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка „За дома“, полица •••••••••••• от ••.••.•••• г., за нанесени щети на застрахован обект – къща, находяща се в гр. С., ул. „А. П. Ч." № ••, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 01.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата; 2/ евентуален иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца И. Н. К. сумата от 1 700 лв. , представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка „За дома“, полица •••••••••••• от ••.••.•••• г., за нанесени щети на застрахован обект – гараж, находящ се в гр. С., ул. „А. П. Ч." № •• и сумата от 600 лв. , представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка „За дома“, полица •••••••••••• от ••.••.•••• г., за нанесени щети на застрахован обект – къща, находяща се в гр. С., ул. „А. П. Ч." № ••, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 01.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че ответникът е застраховател по договор за застраховка „За дома“, сключен с полица № •••••••••••• на ••.••.•••• г. от ищеца П. Л. Д., с която се сочи, че са застраховани aп.1 и гараж, собственост на ищеца И. Н. К., находящи се в гр. С., ул. „А. П. Ч." № ••, със срок на покритие 14.05.2020 г. - 13.05.2021 г. Твърди се, че на 04.01.2021 г., около 18:30 часа няколко лица влизат в двора на посочения адрес и започват да разрушават облицовката и стените на гаража. Твърди се, че е подаден сигнал до полицията, която пристигнала на място. На 05.01.2021 г. ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие и за нанесените щети на гаража. На 06.01.2021 г. представители на застрахователя направили оглед и съставили протокол, като щетите на гаража възлизали на 1700 лева Твърди се, че за изплащане на застрахователното обезщетение ответникът е поставил изискване да му бъде представено удостоверение от полицията, че е уведомена и е подаден сигнал за това. Твърди се, че многократно са подавали молби до 01 РУ-СДВР за издаване на такова удостоверение, включително и чрез СРП. На 28.06.2024 г., след подадена жалба до директора на СДВР, от 01 РУ-СДВР било издадено такова удостоверение, което представили на ответника, но въпреки това обезщетение за щетите на гаража не било изплатено. Отделно от това твърдят, че на 04.01.2021 г. са били нанесени щети и на другия застрахован със същата полица обект - ет.1 от къщата, представляващ ап.1, чрез наводняване от втория етаж на таваните и стените на помещенията - кухня, коридор, баня, стаи. Щетите възлизали на 600 лева. Твърди се, че на 05.01.2021 г. е подадено уведомление до същия застраховател и за това възникнало застрахователно събитие. На 06.01.2021 г. представители на застрахователя направили оглед и на тези щети и бил съставен протокол. От страна на застрахователя им било отговорено, че тъй като застраховката на гаража и на къщата е с една полица, ще изплати обезщетенията, когато представят удостоверението за уведомяването на полицията за уврежданията на гаража. Твърди се, че застрахователят е изпаднал в забава за изплащане на дължимите обезщетения още през 2021 г., поради което претендират законна лихва от 01.01.2022 г. Твърди се, че плащанията се дължат на застрахования по застрахователната полица - ищецът П. Л. Д., евентуално на собственика на застрахованото имущество - И. Н. К.. Молят съда да уважи предявения иск. Претендират разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва материалната и процесуалната легитимация на ищците, поради липса на правен и застрахователен интерес. Прави възражение за изтекла погасителна давност при твърдения, че приложимата такава е тригодишна съгласно чл. 378, ал. 1 КЗ. Сочи, че е заведена застрахователна претенция на 05.01.2021 г. за двете твърдени увреждания, като по същите от страна на ответника бил постановен отказ за плащане на застрахователно обезщетение на 25.05.2021 г., а исковата молба е подадена на 10.07.2024 г. - след изтичане на давностния срок. Оспорва настъпване на застрахователно събитие, което да съставлява покрит по полицата риск. Сочи, че е възможно уврежданията да са настъпили не по описания от ищците механизъм, а вследствие събитие, възникнало преди началната дата и час на издаване на полицата. Поддържа, че на обекта не е извършван оглед от представители на ответното дружество преди сключването на застрахователната полица. Оспорва като относително недействителен застрахователен договор, както и качеството на „застрахован“ на ищеца, както и че същият не е легитимиран да получи застрахователно обезщетение. Поддържа, че е налице изключен застрахователен риск на основание чл. 1.1. от раздел Х „Общи изключения“ от ОУ, тъй като застрахованият обект е оставен без надзор повече от 30 календарни дни. Излага доводи, че „ВиК авария“ и „Злоумишлени действия и вандализъм“ не са покрити рискове по процесната полица. Оспорва твърдяното събитие „ВиК авария“ да е настъпило по време на действие на процесния договор, тъй като в изготвения протокол за оглед на място е посочено, че „по информация на застрахованите от 2-3 години прониква вода от ет. 2 и нанася увреждания в кухня, коридор, баня и стая“. Оспорва твърденията, че увреждания могат да се проявят при еднократно проявление на покрит риск „Злоумишлени действия и вандализъм“. Излага доводи, че съгласно сключения договор, застрахователят дължи обезщетение при настъпване на случайно и непредвидимо събитие с инцидентен характер по време на застрахователния договор. Оспорва действителната и възстановителната стойност на уврежданията. Прави възражение за наличие на подзастраховане. Оспорва изпадането в забава. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. С протоколно определение от 28.05.2026 г. на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на всеки един от предявените от П. Л. Д. и И. Н. К. искове, чрез тяхното увеличение за сумата над 1 700 лв. до пълния предявен размер от 1829,98 лв., както и за сумата над 600 лв. до пълния предявен размер от 1836,80 лв. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното: По делото е представен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот на основание наследство, акт № ••, том •••, рег. № •••••, дело № ••••/•••• год. от 29.06.2012 г., с който ищцата И. Н. К. е призната за собственик на недвижими имоти – апартамент на първи етаж (партер) в жилищна сграда, находяща се в град С., ул. „А. П. Ч." № ••, с квадратура 104,30 кв. м. и гараж, находящ се в двора на сградата, построен на 19.00 кв. м., заедно с ½ ид. ч. от правото на строеж върху мястото. По делото е представено уведомление за възникнало събитие/претенция за обезщетение от 05.01.2021 г. от П. Л. Д., адресирано до ЗАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, съгласно което на 04.01.2021 г. са настъпили щети по външните стени на гараж, при вандализъм, нарушена е целостта от трите страни на гаража, за което са уведомени органите на МВР. Представени са протоколи от 06.01.2021 г., съставени от служители на ответното застрахователно дружество, за извършен оглед на обект в гр. С., ул. „А.П.Ч." № ••, ет. * и гараж. Съгласно протокола за оглед на първи етаж по информация на застрахованите от 2-3 години прониква вода от ет. 2 и нанася увреждания в кухня, коридор, баня и стая, за пребоядисване е с боя латекс 20 м2, цветен латекс, 35 м 2 и шпакловка 9 м 2. По делото са представени Общи условия за застраховка „За дома“, приложими към сключения застрахователен договор. Представено е удостоверение от 28.06.2024 г. от Първо районно управление на СДВР, издадено по заявление на И. Н. К., за това, че на 04.01.2021 г., около 18:30 часа е установила нанесена щета по собствения гараж, изразяваща се в разрушена облицовка на външните стени, който се намира в двора на адрес в гр. С., ул. „А. П. Ч." № ••. Посочено е, че по случая е заведена преписка вх. № ••••••-•••••/••.••.•••• г. по описа на 01 РУ- СДВР. По делото е представен застрахователна полица по застраховка „За дома“ № •••••••••••/••.••.•••• г., сключена между П. Л. Д. и ответника за имот в кв. И., ул. „А.П. Ч." № ••, ет. *, ап. * със срок на застрахователно покритие от 01.11.2016 г. до 31.10.2017 г. Представено е заявление за възникнало събитие от 06.01.2017 г., подадено от П. Л. Д. до ответника, съгласно което на 04.01.2017 г. в обект, намиращ се на адрес: кв. И., ул. „А. П. Ч." № ••, ет. *, ап. * съгласно което е възникнала ВиК авария, изразяваща се в спукани тръби от съседите на втория етаж. Представен е протокол за оглед от 09.01.2017 г., съставен от служители на ответното дружество. По делото е представено удостоверение от Първо районно управление на СДВР, издадено на И. Н. К., за това, че на 23.10.2024 г. в 01 РУ-СДВР в писменото си сведение е посочила, че желае да бъде издадено удостоверение във връзка с това, че в 01 РУ-СДВР се води проверка с вх. № ••••••-•••••/•••• г. по описа на 01 РУ-СДВР, в която се излагат данни за извършено престъпление от общ характер изразяващо се в това, че на 08.10.2024 г., около 09:45 часа в двора на сградата на ул. А. П. Ч." № •• е дошло лицето Л. М.ов Л. заедно с бригада от пет души и започнали да разрушават гараж, който е нейна собственост. По случая е образувана преписка на предварителна проверка вх. № ••••••-•••••/•••• г. по описа на 01 РУ-СДВР. Съгласно писмо от 20.03.2026 г. на СДВР в информационната система на СДВР има регистрирана жалба № ••••••-•••••/••.••.•••• г. по описа на СДВР от И. Н. Колова относно издаване на удостоверение от 01 РУ СДВР, във връзка с която е издадено удостоверение от 28.06.2024 г. Представен е протокол за предупреждение от 04.01.2021 г., съставен от полицай при 01 РУ – СДВР. По делото са представени още писмо с изх. № •••••/••.••.•••• г. и писмо с изх. № •••••/••.••.•••• г. от ответника до ищеца П. Л. Д.. Представени са молба с вх. № •••/••.••.•••• г. от ищцата до СРП, молба с вх.№ •••/••.••.•••• г. от ищцата до СРП и жалба от ищцата до директора на СДВР. Представено решение на ВАС по адм. д. ••••/•••• г., с което е оставено в сила решение по адм. д. № ••••/•••• г. на АССГ, с което е отменена заповед № ••••-•••/••.••.•••• г. на гл. архитект на Столична община. От показанията на свидетеля К. Г. Т. се установява, че първият работен ден след Нова година, на 04.01., ищците му се обадили, че има инцидент с гаража. Когато отишъл на място, установил, че Л. /който имал реституционни претенции от 2009 г./, заедно с доведени от него работници свалили изолацията от едната страна на гаража и започнали да я свалят от другата страна. Ищцата извикала полиция. На място полицаите започнали да пишат протоколи. Когато си заминали полицаите, ищцата поканила свидетеля в къщата и му казала, че нещо капе отгоре. В коридора и в банята имало теч. След година отново същият човек дошъл и разрушил гаража. По делото е прието заключението на съдебно-техническа експертиза, изготвена въз основа на материалите по делото и след извършен оглед от вещото лице, съгласно което увредите по апартамент на първия етаж са вследствие от проникване на вода от втория етаж на сграда, намираща се в гр. С., ул. „А. П. Ч." № ••, от което са настъпили увреждания в кухня, коридор, баня и стая. Увредите по изолацията от стиропор (разрушена облицовка) с дебелина 2 см по гараж, намиращ се в двора на посочената сграда, не са съществували към 2020 г. Съгласно количествено - стойностна сметка действителната стойност, необходима за поправяне на вредите по гаража към 04.01.2021 г. възлиза на 1829,98 лв., а за апартамента възлиза на 1836,80 лв. При така установените факти, съдът прави следните правни изводи: Ищците са предявили при условията на евентуално субективно съединяване осъдителни искове срещу застрахователя с правно основание чл. 405 КЗ. Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ , при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение по договора за имуществено застраховане в уговорения срок. Предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, са: 1/. наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2/. настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск; 3/. изпълнение на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие. В тежест на ответника – застраховател е да докаже възраженията си за изключен риск, евентуално за неизпълнение на договорно задължение от застрахования, което е основание за отказ на застрахователя да заплати обезщетение, респ. да заплати такова в намален размер. С доклада по делото е отделено за безспорно между страните, че между ищеца П. Л. Д. и ответника е сключен договор за застраховка „За дома“, оформен с полица № •••••••••••• на ••.••.•••• г., с обект на застраховане къща и гараж, находящи се в гр. С., ул. „А. П. Ч." № ••, собственост на ищцата И. Н. К., със срок на покритие от 14.05.2020 г. до 13.05.2021 г. Относно възраженията за материалната легитимацията на ищеца. В случая ищецът П. Л. Д. е сключил договор за застраховка с ответника, по отношение на чужди недвижими имоти, предмет настоящата искова претенция за обезщетение. Според разпоредбата на чл. 402 КЗ, в застрахователното право е допустимо сключването на договор за застраховане на чуждо имущество, от лице, което действа от свое име, а не от името на собственика на вещта, какъвто е разглеждания случай. В тази хипотеза, макар лицето, което сключва договора да е застраховащ, застрахован всякога е собственикът на вещта. В теорията и съдебната практика е прието, че е възможно застрахователният договор да се сключи за застраховане на чуждо имущество, от лице, което действа от свое име, а не от името на собственика на вещта. В този случай лицето, което сключва договора е застраховащ, а собственикът на вещта е застрахован. Съгласно дадената легална дефиниция в § 1, т. 1 ДР от КЗ „застрахован“ е лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователна защита по застрахователен договор. С решение № 136/30.08.2013 г. по т. д. № 1015/2010 г. на ВКС, II т. о., е прието, че в хипотезата на сключен договор от лице без представителна власт, във вр. с чл. 201, ал. 2 и ал. 3 КЗ (отм.), чийто текст съответства на чл. 402, ал. 2 и ал. 3 КЗ, независимо кой е сключил договорът за застраховка на чужда вещ /собственикът или трето лице, действало без представителна власт/, правото да получи застрахователното обезщетение принадлежи само на собственика на имуществото, освен ако застрахователната полица е сключена в полза на трето лице /какъвто не е настоящия случай/, или ако собственикът изрично изрази желание, обезщетението да бъде платено на трето лице - мнимо представляващия го. С решение № 156/4.01.2017 г. по т. д. № 1948/2015 г. на ВКС, I т. о., е прието, че лицето договаряло без пълномощие със застрахователя по договор за застраховка на чужда вещ е легитимирано да получи застрахователното обезщетение в случай на настъпване на застрахователното събитие, когато третото лице - собственик на вещта одобри договора и цедира вземането си /застрахователното обезщетение/ в негова полза. Одобрението следва да бъде извършено, при спазване на формата, изискуемата според чл. 293, ал. 6 ТЗ - във вр. чл. 184 КЗ (отм.) /така решение № 161 /9.12.2016 г. по т. д. № 2946/2015 г. на ВКС, I т. о./. Съгласно разпоредбата на чл. 402, ал. 3 КЗ одобрението на застрахователния договор има сила и когато е направено след настъпването на застрахователното събитие. В молба с вх. № 258136/28.08.2025 г., депозитана в хода на производството, е направено изявление, че ищцата И. К. е потвърдила сключването на застрахователния договор, както и че многократно е посещавала офисът на ответника във връзка със заявените застрахователни претенции. Следователно е налице дадено одобрение от собственика на застрахованото имущество, достигнало до ответното дружество, което обуславя извод за неоснователност на възражението за липса на застрахователен интерес и недействителност на застрахователния договор. В чл. 349, ал. 1 КЗ е дадена легална дефиниция на понятието застрахователен интерес, като той е определен като правно призната необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие. В чл. 349, ал. 2 КЗ е предвидено, че застрахователният договор, който е сключен при липса на застрахователен интерес е недействителен, освен в случаите на бъдещ застрахователен интерес. От посочените правни норми се налага изводът, че застрахователен интерес от сключване на договор за застраховка от риска загуба или частична щета на една вещ би бил налице винаги, когато той е сключен като застрахован от лице, което към момента на възникване на застрахователното правоотношение е неин собственик, тъй като именно за него са имуществените вреди от нейната загуба, пълно погиване или частична щета, изразяващи се в намаляване на неговия патримониум със стойността на погиналата вещ, съответно със стойността на средствата, които трябва да разходи за нейния ремонт за привеждането и в годно за употреба състояние и следователно собственикът е този, който има необходимост от защита срещу тези събития. Предвид изложеното активно легитимиран да получи застрахователното обезщетение е лицето, което е собственик на имота и има застрахователен интерес, защото това лице получава правното положение на застраховано лице съгласно § 1, т. 1 от ДР на КЗ . От обстоятелството, че ищецът П. Л. Д. не е собственик на застрахованото имущество следва извод, че искът с правно основание чл. 405 КЗ е предявен от лице, което не е материалноправно легитимирано да претендира плащане на застрахователно обезщетение в своя полза и е неоснователен. С исковата молба е предявен субективно съединен осъдителен иск от И. Н. К., която се позовава на своето право на собственост върху застрахования недвижим имот. По делото се установи наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по силата на процесния застрахователен договор, сключен при общи условия. От представените към отговора на исковата молба Общи условия за застраховка „За дома“, в т. 6 на раздел „Застрахователни покрития (клаузи), клауза „А“ е включен покрит риск „Злоумишлени действия на трети лица, вандализъм“. В ОУ „Злоумишлени действия на трети лица, вандализъм“ е дефинирано като действия на трети лица, имащи за цел увреждане или унищожаване на застраховано имущество (включително чрез палеж и/или злоумишлено използване на взривни устройства и материали), извършени без намерение за противозаконно присвояване, които действия не се покриват от съставите на кражба и грабеж. При тълкуване на клаузите на представените Общи условия следва извод, че застрахователят е поел задължение да покрива щетите, представляващи увреждане на застрахованото имущество при „злоумишлени действия на трети лица, вандализъм“. Настъпването на застрахователното събитие се доказва от съвкупния анализ на представените по делото доказателства – удостоверение от 28.06.2024 г., издадено от Първо районно управление на СДВР, от което е видно, че е била образувана преписка вх. № ••••••-•••••/••.••.•••• г. Удостоверените в документа обстоятелства относно настъпването на събитието се потвърждават и показанията на свидетеля Т., който лично е възприел действията по увреждането на гаража от трети лица на 04.01.2021 г., поради което съдът приема показанията му за достоверни в цялост. Същите кореспондират и с представения по делото протокол от 06.01.2026 г., в който е вписано, че е съставен от представители на ответното дружество и в присъствието на ищцата, в който са отбелязани увреждания по изолация, шпакловка и мрежа. Представеният документ е частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК и съставлява доказателство за това, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от посочените в документа лица. Когато частен свидетелстващ документ съдържа удостоверително изявление на издателя му за неизгодни за него факти, този документ има силата на извънсъдебно признание и е противопоставим относно тези факти срещу своя издател. В случая е подписан и съставен от представители на застрахователя, като по делото не са ангажирани доказателства, опровергаващи отразените в протокола данни. Ето защо следва извод за доказан настъпил покрит застрахователен риск през време на действие на застрахователната полица. Последващо разрушаване и погиване на вещта не заличава факта на настъпилото събитие. В изпълнение на задълженията по ОУ застрахованият е известил застрахователя в писмен вид в срок до 3 (три) дни от узнаването за събитието, което е видно от уведомление за възникнало събитие от 05.01.2021 г. Следва да се посочи, че в представените към отговора на исковата молба опис на изискуемите от застрахования документи за удостоверяване, разглеждане и уреждане на застрахователната претенция от 06.01.2021 г. /л. 38/ застрахователят изрично е изискал от ищцата да представи оригинал на служебна бележка от полицията (прокурорско постановление), каквато в случая е представена. По отношение на настъпилото увреждане в жилището на ищцата по делото се установява, че в т. 5 на раздел „Застрахователни покрития (клаузи), клауза „А“ от Общи условия е включен покрит риск „Измокряне в резултат на авария на водопроводна, канализационна, отоплителна и паропроводна инсталации (включително от забравени отворени кранове)“. Този риск е дефиниран като „повреда на водозахранващи, водоотвеждащи, отоплителни или паропроводни тръби от всякакъв вид, свързани със системата за водоснабдяване, канализация, за парно или водно отопление. Не се счита за авария увреждане на инсталацията вследствие на ремонтно-възстановителни работи“. Въз основа на представения протокол от 06.01.2021 г., съставен от представители на ответника, след извършен оглед на обект в гр. С., ул. „А.П Ч." № ••, ет. *, както и показанията на свидетеля Т. се установява настъпване на посочения застрахователен риск в жилището на ищцата. Наличието на теч и увреждания в апартамента на първи етаж към момента на сключването на застрахователната полица е могло да се установи от застрахователя при извършване на оглед (правото на оглед на застрахователя е изрично уредено в т. 1 от раздел XVI „Права на застрахователя“ от ОУ), или при поставяне на въпроси при сключване на договора по реда на чл. 362 КЗ, поради което не може да бъде посочен като изключен риск, нито представлява основание за отказ за плащане на застрахователното обезщетение по смисъла на чл. 408 КЗ. Поради това направените с отговора на исковата молба в тази връзка възражения са неоснователни. Неоснователно е и възражението на ответното дружество за изключен застрахователен риск по т. 1.1 от Раздел „Общи изключения“ от ОУ, доколкото по делото не са налице доказателства за оставянето без надзор на имота за повече от 30 (тридесет) календарни дни. По делото не е представено писмено уведомление за настъпилото застрахователното събитие в жилището на ищцата, но се установи, че е извършен оглед на застрахованото имущество, за което е съставен протокола от 06.01.2021 г. Следователно застрахователят е бил уведомен за настъпилото събитие. Индиция в тази насока е направеното в писмото писмо с изх. № •••••/••.••.•••• г. от зответника изявление, че е заявено събитие в обект, находящ се на адрес гр. С., ул. „А.П Ч." № ••, ет. *, ап. * за нанесени щети, т. е. в жилището на ищцата. На следващо място неизпълнение на задължението за подаване на писмено уведомление не може да бъде основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. В чл. 408, ал. 1 КЗ са уредени хипотезите, при които застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при имуществено застраховане: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон. Относно правото на отказ по чл. 211 от КЗ (отм.), сега чл. 408 от КЗ, на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение е прието в съдебната практика /решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2016 г. на ВКС, І т. о., решение № 124/04.08.2015 г. по т. д. № 440/2014 г. на ВКС, І т. о., решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г. на ВКС, ІІ т. о./, че е обусловено от установяването на пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. Според решение № 32/11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., понятието „значително“ включва такова по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите или възпрепятства доказването им, т. е. без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си. Прието е също, че ако конкретното неизпълнено договорно задължение на застрахования, дори и укоримо, не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, респ. на техния обем, до степен, която не позволява застрахователят да го носи, то липсва основание да се приеме, че за последния е възникнало правото на отказ да плати застрахователната сума или обезщетение. Ето защо липсата на писмено уведомление за събитието не съставлява такова задължение, обуславящо отказ от страна на ответника. По възражението за изтекла погасителна давност: Съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 1 КЗ правата и задълженията по застрахователния договор във връзка със застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. Съгласно ал. 9 на същата разпоредба давността по вземането на увреденото лице по пряк иск срещу застрахователя, както и на застрахования и ползващото се лице спира да тече от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя до датата на получаването на произнасянето на застрахователя по чл. 108, ал. 1 КЗ, съответно до изтичане на максималния срок за произнасяне по чл. 108, ал. 2, 3 или 5 КЗ, която от двете дати е поранна. Когато застрахователят изрично - с писмен акт, отказва да определи и изплати претендирано застрахователно обезщетение, той е длъжен да уведоми ползващото се от застраховката лице. От момента на получаването на изричния писмен отказ, респ. от изтичането на максималния срок за произнасяне по чл. 108, ал. 2 , 3 или 5 КЗ (при мълчалив отказ), която от двете дати е по-ранна, увреденото лице би могло да упражни своето процесуално право на иск пред съда. В тежест на застрахователя е да докаже положителния правнорелевантен факт, че ползващият се от застраховката е получил това уведомление преди да изтече срокът по чл. 108, ал. 1 КЗ, съответно по чл. 108, ал. 2 , 3 или 5 КЗ. Когато липсват доказателства кога това лице е получило произнасянето на застрахователя по чл. 108, ал. 1 КЗ, спряната при предявяване на застрахователната претенция погасителна давност започва отново да тече след изтичането на максималния срок за произнасяне по чл. 108, ал. 2 , 3 или 5 КЗ – решение № 12/19.01.2026 г. по т. д. № 424/2025 г. на ВКС, II т. о. С отговора на исковата молба ответникът поддържа, че е постановил отказ от изплащане на застрахователно обезщетение на 25.05.2021 г., за което представя препис от писмото. Не са ангажирани доказателства за получаване на това писмо от насрещната страна, преди датата на исковата молба. При това положение по делото се установи, че застрахователните събития са настъпили на 04.01.2021 г., а претенцията е предявена на 05.01.2021 г., от който момент давностният срок по чл. 378, ал. 1 КЗ в съответствие с нормата на чл. 378, ал. 9 КЗ е спрял да тече до изтичане на максималния срок за произнасяне по чл. 108, ал. 2 КЗ. Така на основание чл. 378, ал. 9, вр. с чл. 108, ал. 2 КЗ давностният срок е започнал да тече от 05.07.2021г. /присъставен ден/, когато изтича 6 - месечният срок от подаване на претенцията на застрахования. Исковата молба се счита подадена в съда на 05.07.2024 г. по пощата съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК, от което следва, че е постъпила преди изтичане на давностния срок. Ето защо възражението за изтекла давност се явява неоснователно. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, какви не са налице в разглеждания случай. Съгласно разпоредбата на чл. 400 КЗ за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В практиката на ВКС по приложение на чл. 203. ал. 2 КЗ (отм.), н о в чл. 386, ал. 2 КЗ, се приема, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. В настоящия случай въз основа на заключението на вещото лице, което съдът приема като обосновано, обективно и компетентно дадено в тази част, се установи, че стойността на щетите на база средни пазарни цени към 04.01.2021 г. (по време на настъпването на вредата) възлиза в размер на 1829,98 лв. /935,65 евро/ за гаража, а за жилището (ап. *) възлиза на 1836,80 лв. /939,14 евро/. Не се установява твърдяното от застрахователя подзастраховане, тъй като по делото не е установено уговорената застрахователна сума да е по-малка от дейтвителната стойност. Ето защо съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата с оглед диспозитивното начало (по арг. чл. 6, ал. 1 ГПК) претендираните суми в пълен размер, представляваща обезщетение по сключения договор за застраховка. Върху дължимата главница следва да бъде присъдена и законна лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. По разноските: Съгласно императивна правна уредба (чл. 78, ал. 1 - ал. 4 ГПК), отговорността за направените от страните разноски по делото е в пряка зависимост от изхода на спора. Това общо процесуално правило е приложимо за всички случаи. В определение № 3413 от 8.11.2023 г. по ч. гр. д. № 4456/2023 г. на ВКС, IV г. о. е прието, че по евентуалния иск съдът дължи разглеждане и произнасяне с решението си, само ако се сбъдне процесуалното условие, при което той е предявен – отхвърляне на главния иск, както и когато производството по главния иск бъде прекратено. В тези случаи произнасянето по претенциите за разноските зависи от изхода на спора по евентуалния иск – ако той бъде уважен, право на разноски има само ищецът, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, а ако евентуалният иск бъде отхвърлен, право на разноски има само ответникът, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК , като ищецът му дължи разноските, направени както по повод главния иск, така и по повод евентуалния иск. От ищцовата страна е представен списък по чл. 80 ГПК, с който се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 450 лв. /230,08 евро/, държавна такса в общ размер на 88,29 евро, 5,12 евро за съдебни удостоверения и депозит за експертиза в размер на 300 лв. /153,39 евро/. По делото са представени документи за плащане на посочените суми, както и договор за правна защита и съдействие /л. л. 235-241 от делото/. Представен документ за довнесен депозит за вещо лице в размер на 117,38 евро. Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което с оглед решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, материалния интерес по делото, неговата фактическа и правна сложност, положените от процесуалния представител усилия, съдът намира за неоснователно. С оглед изхода на спора и гореизложеното ищцата И. Н. К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право на разноски в общ размер на 594,26 евро. Така мотивиран, съдът