Решение № 2689 от 12.7.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 780/2023 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. А. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. В. ул. „А.К.“ № 10 срещу „Алфа Груп 01“ ЕООД, ЕИК........... със седалище и адрес на управление гр.В. ул. „Ангел Георгиев“ № 23А, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 262 КТ, 285 КТ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите /след допуснато изменение в о.с.з. по реда на чл.214 ГПК/ както следва: 17301, 77лева, представляваща дължимото възнаграждение за положен извънреден труд и лихва за забава в размер на 1570, 07лева за периода от 01.01.2020г. до 31.08.2021г., на основание чл. 262 КТ вр. чл. 86 ЗЗД; 750лева за полагаща се храна, за отработени общо 384смени и лихва за забава в размер на 56, 62лева за периода от 01.01.2020г. - 31.08.2021г., на основание чл. 285 КТ вр. чл. 86 ЗЗД, ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Твърди, че по силата на трудово договор, сключен с ответното дружество на 13.12.2019г. е бил назначен на длъжност „охранител“ невъоръжена охрана. Място на работа бил обект „Морски и Пристанищен център „Логикорп“, находящ се в гр.Девня, с работно време съгласно сключен трудов договор - 4 -часов работен ден, с продължителност на работния процес - 5 дни в седмицата, при основна заплата в размер на 280лева и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 0, 6%. Трудовият договор бил сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ. Сочи се, че до момента на прекратяването на ТПО със Заповед № 407/16.09.2021г. ищецът работил в обекта по определени месечни поименни графици за периода, за който било установено сумирано изчисляване на работното време, а трудът бил полаган по разпореждане на работодателя. Поименните графици били утвърдени от работодателя за работа на 12 и 24часа. Твърди, че работодателят не е изпълнил предвиденото в чл.262 от КТ свое задължение да начисли и заплати в установените от закона срокове част от договореното трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2020г. до 31.08.2021г. Ищецът претендира за заплащане на труд положен по определен график за работа нощни смени по 12часа: от 19.00ч. до 7.00ч. сутринта на следващия ден, а веднъж в седмицата 24часови смени - дневна от 7.00ч. до 19.00часа и нощна от 19.00ч. до 7.00ч., като 24 часови смени се отработват и в празнични дни. Твърди, че до този момент не са му изплатени от работодателя суми за периода от 01.01.2020г. до 31.08.2021г., представляващи договореното трудово възнаграждение за положения извънреден дневен и нощен труд, обезщетение по чл.224 КТ за неползван платен годишен отпуск, както и претенция за заплащане на стойността на безплатна храна в размер на 2, 00лева на ден. Претенцията за полагаща се храна е съгласно чл.285 от КТ, като в Наредба № 11/2006г. били определени условията и реда за осигуряване на безплатна храна. Според Наредбата, на работниците, които работят на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работно време се осигурява от работодателя безплатна храна, като стойността и не може да бъде по-малко от 2.00лева на ден. Ищецът имал отработени общо 384смени за процесния период, като претенцията е в размер на 768лева. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който исковите претенции се оспорват по основание и размер. Не се оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, както и прекратяването му, считано от 19.09.2021г. по взаимно съгласие. Сочи, че не е уговаряно мястото на работа да е МПЦ „Логикорн“, а било посочено „всички обекти“. Твърди, че за времето от 01.01.2020г. до 01.07.2020г. ответното дружество не е осъществявало физическа охрана на МПЦ „Логикорп“. Такъв договор за осъществяване на физическа охрана бил сключен на 25.06.2020г. Според договора е следвало да се охранява през целия месец нощем от 18.00ч до 06.00часа на другия ден с един охранител на смяна; дневно с работно време от 06.00часа до 18.00часа само през почивните дни и официалните празници с един охранител на смяна. Договорът бил със срок една година. Необходимостта от икономии наложило на 31.12.2020г. да бъде сключен Анекс, с който страните се съгласили да няма дневна охрана, вкл. и през почивните дни, като същият бил в сила считано от 01.01.2021г. Твърди се, че не е издавана заповед за сумирано изчисляване на работно време. Оспорват се представените към исковата молба предварителни графици и таблици. Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: По делото не е спорно, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на ТД № 367/13.12.2019г., като ищецът е заемал при ответника длъжността „охранител“ с основно трудово възнаграждение в размер на 280лв. и допълнително от 0.6%, както и че същото е прекратено със Заповед № 407/16.09.2021г.на осн. чл.325 ал.1 т.1 КТ. Ищецът е представил по делото графици на лицата от „А.Г.“ ЕООД, охраняващи обект Морски и Пристанищен център „Логикорп“ – гр. Девня, които графици са за м. Януари 2021 г.(л.11), м.Март 2021 г.(л.12), м. Април 2021 г.(л.13) и м. Август 2021 г.(л.14). Между графиците за посочените месеци са поместени списъци, от които е видно, че за месеците Януари, Март, Април 2021г. обекта Морски и Пристанищен център „Логикорп“ – гр. Девня е охраняван от лицата Д. А. Д. и Р.Г.З. През месец Август 2021г. обекта е охраняван от Д. А. Д. и Д.А. К.. На л.39 по делото е представен договор от 25.06.2020г. за осъществяване на физическа охрана между „Логикорп“ ЕООД и „А.Г.“ ЕООД, като последният е поел задължение да извършва дневна и нощна физическа охрана на Морски и Пристанищен център „Логикорп“, като между страните е уговорено, че договорът влиза в сила от 01.07.2020г. и е за срок от 1 година. На л.38 е представено писмо от „А.Г.“ ЕООД до директора на ГДНП-София, с което последният е уведомен, че ответникът поема обект на „Логикорп“ ЕООД за физическа охрана от 01.07.2020 г., като наименованието на обекта е Морски и Пристанищен център „Логикорп“ – гр. Девня. Към договора от 25.06.2020г. е сключен анекс (л.43), съгласно който отпада дневната охрана на обекта и остава само нощната охрана за времето от 18ч. до 6ч. на следващата сутрин по чл.1, т.1 от договора от 25.06.2020 г. С анекса е заличена и дневната охрана в почивните дни по точка т. 1.2 от договора. По делото е изготвена ССчЕ от вещото лице Р. Х. С.. Експертът е посочил, че считано от 02.01.2019г. в „А.Г.“ ЕООД е въведено сумирано изчисляване на работното време, като периода на отчитане е 1 месец. По отношения на полагания от ищеца извънреден труд, вещото лице е посочило, че книга за извънредния труд не е налична при ответника, като по обяснения на счетоводителя такава не се води, защото работниците не са полагали извънреден труд. Съобразно представените от ответника документи, Д. А. Д. няма отчетена работа за нощни смени (от 22: 00 ч. до 6: 00 ч.) като общият размер отработени часове за процесния период е 1500часа. През м. декември 2020г. и през м. април 2021г. Д. А. Д. е ползвал отпуск и през тези периоди няма отчетени смени за лицето, като копие на молбите за отпуск с а предоставени от счетоводството на „А.Г.“ ЕООД. От счетоводството на ответното дружество не са предоставени документи за предоставяна храна и напитки на ищцовата страна, като дължимата сума за безплатна храна съобразно посочената в задачата наредба е в размер на 2лева на ден. Съобразно данните при ответника са дължими 750лева за безплатна храна и напитки. Според вещото лице и въз основа на твърденията на ищеца, дължимите обезщетения за забава върху сумите за извънреден труд са в размер на 1570.07лева, а дължимите обезщетения за забава върху сумите за безплатна храна са в размер на 56.41 лева. Вещото лице е посочило, че ако се приеме, че дължимата сума за храна е в размер на 750лева, то дължимите обезщетения за забава върху сумите за безплатна храна са в размер на 56.62лева. Допуснатият на ищеца свидетел Р.Г.З. /без родство със страните/, излага, че познава ищеца, тъй като са работили заедно като охрана при ответното дружество, на обект в пристанищен комплекс „Логикорп“. Сочи, че ищецът е работил от 2020г. до 2021г. края на месец Август, като ищецът и свидетелят в този обект работили на смени – от 19.00ч. до 07.00ч. сутринта, по 12 часа, а в събота и неделя по 24 часа. В празничните дни - пак по 24 часа. Излага, че не са получавали храна и облекло от работодателя, както и че ищецът няма как да е излизал в отпуск към април 2021г., защото ищецът и свидетелят Зайков винаги са се сменяли. Посочва, че трудовото възнаграждение е получавал в брой и отговорник за обекта е бил лице на име Р., като ищецът, св. Зайков и Р. не са били никога заедно на смяна. Допуснатият на ответника свидетел Р. Стоянов Карагьозов /без родство със страните/ излага, че е служител на „А.Г.“ ЕООД на длъжност „охранител“. Работил е с ищеца на обект „Логикорп“. Сочи, че графикът за смените се изготвя от счетоводителите и същият се спазва стриктно. Твърди, че е получавал трудовото си възнаграждение по банков път. Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е същества валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „охранител“ в ответното дружество за периода от 13.12.2019 г. до 16.09.2021г. По предявения иск с правно основание чл.262 КТ: Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от 50 на сто за работа през работните дни, 75 на сто за работа през почивните дни и 100 на сто за работа през дните на официалните празници. Съобразно чл. 9г от Наредба, приета с ПМС № 72 от 30.12.1986г., за работното време, почивките и отпуските - отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд. Работодателят оспорва, че ищецът е полагал извънреден труд. От представения по делото трудов договор на ищеца се установява, че същият е работил на 4 часов работен ден, като от показанията на свидетеля Зайков се установява, че на охранявания обект в гр. Девня са работили той и ищецът на смени по от 12 часа, а в събота и неделя от по 24 часа и по празничните дни пак по 24часа. С оглед показанията на св. Зайков, съдът приема за несъстоятелни твърденията на ответното дружество, че извънреден труд не е полаган от ищеца. Видно от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, работодателят не е водил книга за извънредния труд. Съдът намира, че в настоящия случай работодателят не изпълнил задължението, обективирано в чл.18 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно който в специалната книга за отчитане на извънредния труд се посочват: трите имена на работника и служителя, номерът на заповедта за полагане на извънреден труд, денят и часът на започване и завършване на работата и размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, както и денят, определен за почивка по реда на чл. 15, ал. 2. Доколкото до приключване на производството по делото тази книга не е представена, съдът на основание чл.161 ГПК приема, че ищецът е положил труд в посочените в исковата молба периоди и часове и съобразно заключението на вещото лице по неговите твърдения. За пълнота на изложението следва да се посочи, че работодателят не може да черпи права от неправомерното си поведение, а именно непредставянето на графици кога ищеца е бил на работа, липсата на книга за извънреден труд и неизготвянето на присъствени форми. В експертизата вещото лице е посочило, че при изчислявания на положения труд нощните часове следва да се превърнат в дневни, като за всеки 7часа положен нощен труд се признават 8часа дневен. Така, общо дължимите суми за начисляване за процесния период са в размер на 28113.18лева, които включват работна заплата, възнаграждение за нощен труд, за официални празници и за извънреден труд. Съобразно представените ведомости за работна заплата, от страна на работодателя са начислявани възнаграждения в размер на 5 816, 48лева, като дължимата на ищеца сума възлиза в брутен размер на 22 296, 70лева. След приспадане на осигуровките за сметка на работника и ЗДДФЛ сумата, дължима на ищеца в нетен размер е 17 301, 77лева. Поради това предявената искова претенция по чл. 262 от КТ се явява основателна, като основателен се явява и съединения иск по чл.86 ЗЗД. Вещото лице е изчислило, че дължимата на ищеца лихва за забава за периода от 01.01.2020г. до 31.08.2021г. върху сумата от 17 301, 77лева е в размер на 1570, 07 лева. По иска с правно основание по чл. 285, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 2, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея за заплащане на стойността на непредоставената на ищеца безплатна храна: Съобразно чл. 285, ал.1 КТ на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и /или добавки към храната, а условията и редът, при които те се осигуряват са определени в Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея. В чл. 4, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 2 от Наредбата е посочено, че право да получат безплатна храна и /или добавки към нея имат работниците работещи на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време за дните, през които са полагали труд /чл. 4, ал. 1 от Наредба 11/21.12.2005 г./. Разпоредба на чл.4, ал.1 от Наредбата урежда право на безплатна храна и/или добавки към нея по тази наредба имат работниците и служителите, работещи при условията на чл. 2 от същата наредба, независимо дали поради специфичен характер на труда или специфична организация на труда, както е в настоящия случай. Съдът, като съобрази, че служителят е работил на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време, както и че работодателят не твърди и не е ангажирал доказателства да е изпълнил това си задължение, намира, че ищецът има право да получи съобразно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. стойността на безплатната храна, която не може да бъде по-малко от два лева на ден. От показанията на св. Зайков се установява, че той и ищецът никога не са получавали храна, съгласно Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. По делото не са представени графици кога ищеца е бил на работа, не са изготвени присъствени форми и няма данни за представяна безплатна храна и напитки. В заключението на вещото лице е посочено, че от счетоводството на ответника не са представени документи за предоставяна храна и напитки на ищцовата страна. Поради това, настоящият състав на съда намира, че ответното дружество е създало пречки за установяване на дължимите суми за безплатна храна и напитки през процесния период, поради което следва да се приложи санкцията по чл.161 ГПК и твърденията на ищеца да бъдат приети за доказани по отношение на исковата претенция с правно основание чл. 285, ал. 1 КТ. Съгласно заключението на вещото лице, в полза на ищеца е дължимо заплащане на сума в размер не по-малко от два лева за безплатна храна, поради което и исковата претенция се явява изцяло основателна за размер от 750лева, като тази сума е съобразена от вещото лице с данните от счетоводството на ответното дружество. Поради основателността на иска по чл. 285, ал. 1 КТ, основателено се явява и искането за присъждане на обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода от 01.01.2020г. - 31.08.2021г., в размер на 56, 62 лева, съобразно заключението на вещото лице. С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски, съответно на уважената част от исковете. Представен е списък с който се претендира заплатено адв. възнаграждение от 1500лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 08.11.2022г. Същите в посочения размер следва да се възложат в тежест на ответника. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 854, 87лева, представляваща дължимата държавна такса за производството. Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд