Решение № 62 от 20.3.2025 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 173/2024 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 3003/11.03.2024 г. от М. С. М. с ЕГН ••••••••••, с адрес с. ••••••••••••••••••••, чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. М. К. от АК - Кюстендил, със съдебен адрес: гр. •••••••••••••, насочена против Решение № 226 от 28.02.2024 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 2564/2023 г. по описа на същия съд. С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд е отхвърлил предявените от М. С. М. против Община Н. искове – за признаване уволнението на ищцата за незаконно и отмяна на Заповед № 52 от 09.11.2023г., с която е било прекратено трудовото правоотношение между страните; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, а именно – „••••••••••“ с място на работа – Община Н., както и за присъждането на сумата от 7100, 88 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение за период от 10.11.2023 г. до 10.05.2024 г., като неоснователни. Осъдил е М. С. М. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Община Н. разноски в производството в размер на 933 лева. Въззивницата навежда доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт в смисъл на незаконосъобразност и необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд при постановяване на решението си, позовавайки се на Решение № 4/27.01.2014 г. по гр. д. № 4608/2013 г. по описа на ВКС, не е взел предвид и не се е съобразил изцяло с мотивите му, които са възпроизведени в жалбата, и подчертава, че цитираният съдебен акт касае заповед, в която са посочени две правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ, като същевременно в него били изложени мотиви относно обстоятелството какво налага изменението на длъжностната характеристика по отношение на необходимото образование за изпълнение на длъжността. Твърди, че доколкото в процесната заповед такива мотиви липсват, то същата е немотивирана, респективно незаконосъобразна. Поддържа, че промяната на изискването за образование на заеманата от ищцата длъжност не е наложена от обективни причини и в случая не са налице променени условия за изпълнението на трудовите функции на длъжността. Възразява срещу извода на районния съд, че ищцата била уведомена за промяната в трудовите й задължения с въвеждането на нови такива, както и с промяната в изискванията за заеманата от нея длъжност, с връчването й на длъжностна характеристика на 09.11.2023 г., като неподкрепен от доказателствата по делото и сочи, че в процесната заповед никъде не били посочени нововъведените трудови функции довели до промяна в изискванията за образование за процесната длъжност. Не се споделя извода на първоинстанционния съд, че ответникът е изпълнил задължението си да уведоми ищцата за причините за прекратяване на трудовото правоотношение. Заключава, че за въззивницата останало неясно действителното основание за прекратяването на трудовото правоотношение, доколкото в процесната заповед като правно основание било изписано чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ /промяна на длъжностната характеристика с въвеждане на нови трудови функции/, а в мотивите й било записано, че не отговаря на нововъведените критерии за образование. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което предявените искове бъдат уважени. Претендират се деловодните разноски за двете съдебни инстанции. Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Община Н. чрез пълномощника адв. Д. З. от АК - Кюстендил, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват наведените в нея оплаквания по подробно изложени съображения. Иска се потвърждаване изцяло на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноските във въззивното производство. ОС-Кюстендил, като се запозна с материалите по делото, счете, че въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. При служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По правилността: Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните. Първоинстанционното производство е образувано по подадена от М. С. М. против Община Н. искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, чл. 344, ал.1, т.2 от КТ и чл.344, ал.1, т. 3 във вр. чл. 225, ал.1 от КТ за сумата от 7100, 88 лева, представляваща, представляваща дължимо от работодателя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за законоустановения шест месечен срок, считано от 10.11.2023 г. до 10.05.2024 г., през който ищцата е останала без работа в резултат от незаконното уволнение. В исковата молба са изложени твърдения за съществувало между страните трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен на 01.08.2012 г. трудов договор, по силата на който ищцата заемала длъжност „•••••••••••“ /•••••/ в условията на пълно работно време. През 2015 г. длъжността била променена на „••••••••••“ /•••••/, при съществуващото между страните трудово правоотношение. Между страните били подписвани множество допълнителни споразумения към трудовия договор касаеши изменение на получаваното от ищцата трудово възнаграждение. . Твърди се, че със заповед № 52/09.11.2023 г. на кмета на Община Н. трудовото отношение между страните било прекратено, считано от 10.11.2023 г. Заповедта била връчена на ищцата на 09.11.2023 г. Посоченото в заповедта правно основание за прекратяване е по чл.328, ал.1, т.11 КТ. Като причина за прекратяване на трудовия договор било посочено, че с длъжностната характеристика, връчена на ищцата на 09.11.2023г., било въведено ново изискване за степен и вид на завършеното образование – средно-специално образование „••••••“. Сочи, че за месец за пълен работен месец – м.10.2023 г. брутното й трудово възнаграждение е в размер на 1183, 48 лева. На 09.11.2023 г. на ищцата била връчена нова длъжностна характеристика за заеманата от нея длъжност, утвърдена от кмета на ответната община на 09.11.2023 г. Ищцата не притежавала посоченото образование като вид, същата била с квалификация: „•••••“, специалност: „••••“. Акцентира върху обстоятелството, че до въвеждането на новото изискване с посочената длъжностна характеристика, ищцата отговаряла на изискванията за заемане на посочената длъжност и заемала същата в продължение на повече от 11 години. Позовавайки се на ТР № 4/01.02.2021 г. по тълк.д № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС и даденото с него разрешение на въпроса относно приложимостта на основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т. 11 от КТ и това по чл. 328, ал.1, т.6 от КТ, ищцата поддържа че уволнението й е незаконно, тъй като неправилно е извършено на основание чл. 328, ал.1, т. 11 от КТ. Основание за прекратяване на трудовия договор, на основание чл.328, ал.1, т.11 КТ, била промяната на всички изисквания за заемане на длъжността, извън тези за образование и професионална квалификация, като по отношение на последните била предвидена разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 КТ, а в случая работодателят въвел нови изисквания за заемане на длъжността касаеши вид и степен на образование и въпреки това прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.11 от КТ, което било неприложимо в случая. Поддържа искане за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповедта, с която е извършено, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа в горепосочения размер и исков период. От ответника е подаден отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК, в който се изразява становище за допустимост на предявените искове, а по същество за тяхната неоснователност. Поддържа разбирането си, че правилно като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочена разпоредбата на чл.328, ал.1, т.11 от КТ. Пояснява, че е налице промяна на изискванията за заемане на длъжността, доколкото, за да организира и отговаря за благоустройствените мероприятия и комуналните дейности на Община Н., лицето, заемащо длъжността „••••••••••“, следвало да притежава ••••••• образование. При сравнение на двете трудови характеристики на ищцата се наблюдавало различия по отношение на трудовите функции на длъжността. Касаело се за липса на професионална квалификация, а не на липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата. Неоснователно било възражението за противоречие с ТР № 4/01.02.2021г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС. Иска предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, а при условие на евентуалност в случай, че исковете бъдат уважени прави възражение за прихващане между претендираната сума и сумата представляваща платени на ищцата обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, по чл.222, ал.1 от КТ – за неспазен срок на предизвестие и за оставане без работа, както и по чл.224 от КТ. Въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство доказателства е установена правилно фактическата обстановка по делото. Не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор сключен на 31.07.2012 г., по което ищцата заемала длъжност „•••••••••••“ /•••••/ в условията на пълно работно време. На ищцата е връчена длъжностна характеристика за посочената длъжност на 01.08.2012 г., в която са визирани трудовите функции за същата, а като изисквания за заемане на длъжността в т. 1 е посочено – средно образование. При съществуващо трудово правоотношение между страните заеманата от ищцата длъжност била променена на „••••••••••“ /•••••/, а за заемането й било сключено допълнително споразумение № 36/31.07.2013 г. към трудовия договор. На същата дата била връчена и длъжностна характеристика за тази длъжност, в която са визирани характерните за нея трудови функции, идентични с тези по горепосочената длъжностна характеристика и със същото изискване относно образованието – средно. На 09.11.2023 г. на ищцата била връчена нова длъжностна характеристика за заеманата от нея длъжност, утвърдена от кмета на ответната община на 09.11.2023 г. С тази длъжностна характеристика като изискване за заемане на длъжността е въведено изискването – средно-специално ••••••• образование. Освен трудовите функции характеризиращи длъжността до момента са включени и следните: организиране провеждането на мероприятия свързани с благоустрояването и хигиенизирането на населените места; организира поддръжката на сградния фонд на общината по населени места; отговаря за благоустрояване на комуналните дейности по населени места. Длъжностната характеристика е връчена на ищцата на 09.11.2023 г., а връчването е удостоверено с подписа й. Между страните не се спори, а и от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства / диплома за завършено средно образование и свидетелство за професионална квалификация се установява, че ищцата притежава средно образование, квалификация – •••••, специалност – ••••.Не притежава средно-специално ••••••• образование. Със заповед № 52/09.11.2023 г. на кмета на Община Н. трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от 10.11.2023 г. Заповедта е връчена на ищцата на 09.11.2023 г. Посоченото в заповедта правно основание за прекратяване е чл.328, ал.1, т.11 КТ /като цифрово изражение/. Като причина за прекратяване на трудовия договор в съдържанието на заповедта е посочено: “ С длъжностна характеристика връчена на служителя на 09.11.2023 г. е въведено ново изискване за степен и вид на завършено образование – средно-специално образование “••••••“. М. С. М. не притежава посоченото образование като вид. Същата е с квалификация „•••••“, специалност „••••“. М. С. М. е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността до връчване на новата длъжността характеристика на 09.11.2023 г., като липсата на необходимото по вид образование е възникнала с промяната на изискванията въведени с посочената длъжностна характеристика“. Както бе посочено с обжалваното решение исковете са отхвърлени като неоснователни. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви досежно законността на процесното уволнение, отчитайки противоречието в съдържанието на процесната заповед досежно основанието за уволнение предвид противоречието между цифровото изражение на основанието за уволнение – чл. 328, ал.1, т.11 от КТ и текстуалната част на заповедта сочеща на основание за уволнение чл. 328, ал.1, т.6 от КТ предвид настъпилите промени в изискването за притежавано по вид образование, установени с последната връчена на ищцата длъжностна характеристика, наложени с оглед заложени и нови трудови функции за заеманата длъжност. Приел е, че за ищцата е било известно конкретното основание за прекратяване на трудовото й правоотношение, респективно не е налице неяснота за нея, предвид това, че по делото е безспорно установено, че преди уволнението на ищцата е връчена длъжностната характеристика от 09.11.2023 г., от ясното съдържание, на която е видно въведената промяна в изискването за притежавано образование за заемана на длъжностна и яснотата относно това, че ищцата не отговаря на тези изисквания, предвид това, че същата е със специалност „••••“. Изведеният от пъроинстанционния съд извод за законност на процесното уволнение, респективно предвид това и за неоснователност на предявените искове се споделят напълно от настоящата инстанция, предвид правомощията й по чл. 272 от ГПК. От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предмет на разглеждане е трудов спор относно законността на уволнението на ищцата. Основният спор между страните касае основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, едностранно от работодателя с процесната заповед и налице ли е това основание. В исковата молба чрез въведените от ищцата фактически твърдения е поддържано, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 11 от КТ, възприемайки само цифровото изражение на основанието изписано в заповедта. Подчертавайки настъпилото изменение в изискването за притежавано образование, въведено от работодателя/ ответната община/ с новата длъжностна характеристика, ищцата поддържа, че същото сочи на съвсем друго правно основание/чл. 328, ал.1, т.6 от КТ/, не касае основанието, на което работодателят се е позовал. С въззивната жалба се поддържа твърдение, че за ищцата оставало неясно на кое именно основание е прекратено трудовото й правоотношение, т.е какво е причината за това.Излага доводи за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, че с предприетите от работодателя действия преди процесното уволнение, а именно врчването на новата длъжностна характеристика, М. била запозната и наясно с конкретната причина за прекратяване на трудовото правоотношение. Според нейното разбиране доколкото в съдържанието на процесната заповед не били посочени нововъдени трудови функции, характеризиращи заеманата от нея длъжност, не ставало ясно кое е наложило промяната в изискването за притежавано образование. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение, тъй като първоинстанционният съд не бил изследвал обстоятелствата дали въведеното изискване за образование е произволно и необосновано, дали същото представлява недобросъвестно упражняване на права и дали същото е въведено без необходимост от това. Настоящата инстанция не възприема така изложените доводи за основателни. Както вече бе посочено исковото производство е инциирано от ищцата, сега въззивник с подаване на искова молба, в която са изложени твърдения, фактически основанияза незаконност на процесното уволнение, съответно очертани са границите на съдебния спор между страните.В исковата молба, както и изобщо в првоинстанционното производство не са наведени твърдения и доводи за това, че въвеждането на нови изисквания за притежавано образование е произволно, необосновано и, че липсват обективни причини, респективно обективна необходимост от въвеждането им. Изобщо не са навеждани доводи и твърдения, че е налице хипотезата на чл. 8 от КТ, а именно "злоупотреба с права", поради което и районният съд не дължи произнасяне по този въпрос. Настоящата инстанция приема, че в случая работодателят е упражнил правото си на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, приемайки, че не притежава необходимото образование за заемане на процесната длъжноствъведено с утвърдената на 09.11.2023 г. длъжностна характеристика, както и че вв случая следва да се приеме, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено на основание чл. 328, ал.1, т. 6 от КТ. В този смисъл посоченото неправилно цифрово изражение на основанието сам по себе си не обуславя извод за незаконност на уволнението, нито пък извежда извод, че процесното уволнение е извършено на основание чл. 328, ал.1, т.11 от КТ. Според трайната и последователна съдебна практика, утановена с постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения, правно значима при преценката на законосъобразността на уволнението е обосновката на работодателя за прекратяване на правоотношението в текстовата част на заповедта, като при противоречие между тази обосновка и нейното цифрово изражение в заповедта, от значение за правната квалификация на уволнението е съдържателната част от заповедта. Именно предвид това разрешение на въпроса и при наличие на такова противоречие в процесната заповед, както бе посочено и по-горе следва да се приеме, че процесното трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 6 от КТ. От текстуалната част на заповедта по ясен и рабираем начин става ясно, че работодателят приема липсата на изискуемото за заемане на длъжността спредно-специално ••••••• образование у ищцата. За последната всички тези обстоятелства са известни.Наясно е била с естеството на трудовите функции за заеманата от нея длъжност, подчертавайки, че повече от 12 години е изпълнвала същите. Наясно е с притежаваното от нея средно образование и специалност“••••4, както и с това, че с утвърдената на 09.11.2023 г. длъжностна характеристика изискванията за притежавано образование са изменени. Същата й е връчена преди уволнението, а същите тези причини са посочени и в заповедта, с която трудово праоотношение е прекратено. Прекратяването на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – а именно липса на образование или квалификация, е безвиновно. Задължението да установи законосъобразността на уволнението е върху работодателя, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Работодателят има право с длъжностните характеристики да променя изискванията за заемане на определена длъжност, когато същите не са определени с нормативен акт. В тези случаи преценката на работодателя какви изисквания да въведе за длъжностите, заемани от работници и служители е преценка по целесъобразност. Съдът не може служебно да изследва въпроса има ли обективна необходимост от въведената промяна. Това е възможно само, когато страната прави възражения и навежда доводи относно липсата на обективна необходимост от въвеждането на новите изисквания за заемане на длъжността. Също така само при наведен от ищеца довод за злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът следва да извърши проверка, дали изменението в изискванията е въведено с оглед нуждите на работата, и в този смисъл – дали работодателят е действал добросъвестно – в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ, или е налице злоупотреба с право, което в този случай обуславя и преценката за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от работодателя при извършена от него промяна в изискванията за образование относно заемане на определена длъжност, когато такива факти, съответно възражения, са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В настоящия случай обаче такива твърдения и взъражения не са въведени надлежно. Такова твърдение се излага едва с въззивната жалба, което е недопустимо. Наред с това и за пълнота на изложението, следва да бъде разяснено, че съдебната практика приема, че злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание е чрез законово допустими средства да постигне една-единствена цел - прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник. В случая по делото не са налични данни за такова поведение, нито са събрани доказателства сочещи на проява на такава злоупотреба с права. В обобщение на изложеното следва да се приеме, че в случая е налице основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение между страните по чл. 328, ал.1, т. 6 от КТ, съответно по време на съществуване на трудовото правоотношение между тях е настъпила промяна в изискванията за заемане на длъжността досежно необходимото образование, определено с длъжностна характеристика, на което изискване ищцата не отговаря, тъй като не притежава такова по вид образование. Налице е законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение. Искът с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ е неоснователен и поради това правилно е отхвърлен с обжалваното решение. Предвид неоснователността на първия иск, то неоснователен е и искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „••••••••••“ с място на работа – Община Н.. Уважаването на този иск предполага отмяна на уволнението и заличаване на последиците от него, за да бъде възстановено трудовото правоотношение във вида, в който е съществувало преди прекратяването му. В случая това не е налице и искът се явява неоснователен, поради което правилно е отхвърлен с обжалваното решение. Неоснователен е и искът по чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ в предявения му размер. Оставането на ищцата без работа и невъзможността поради това да получава трудово възнаграждение е закономерна последица от законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение. При това положение работодателят няма задължение да й заплати обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за 6 месечния период след уволнението и искът правилно е отхвърлен като неоснователен. Предвид изложеното решението на КнРС, с което исковете са отхвърлени като неоснователни е правилно и следва да бъде потвърдено. По разноските: Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивницата не се следват разноски за въззивното производство. На въззиваемата страна се дължат разноски за въззивната инстанция в размер на 933 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по банков път, за което са представени доказателства. Разноските се дължат от въззивницата. Воден от горното, КОС