Решение № 7066 от 20.11.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 7076/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 6950/17.04.2025 г., постановено по гр.д. № 945/2024 г. по описа на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените искове от И. П. П. срещу „Национална компания индустриални зони“ ЕАД с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за признаване на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяването на ищеца на длъжност „Специалист поддръжка и шофьор“ и за заплащане на обезщетение в размер на 18 450 лева обезщетение за оставането му без работа за периода от 01.07.2024 г. до 01.01.2024 г. Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба, в която се твърди, че решението е неправилно. Въззивникът сочи, че неправилно районният съд е приел, че процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган и че е мотивирана. Твърди, че противно на приетото от СРС, работодателят е следвало да извърши подбор преди прекратяване на трудовото му правоотношение. Предвид това, моли съдът да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски. В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият сочи, че първоинстанционното решение е правилно, а предявените искове – неоснователни и недоказани. Претендира разноски. При извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Между страните не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че считано от 04.04.2022 г. са в трудово правоотношение, като съгласно трудов договор № ЧР- Н-131/04.04.2022 г. служителят И. П. е постъпил на длъжност „Технически сътрудник/Управление на проекти“, а с допълнително споразумение от 22.02.2024 г. е преназначен на длъжност „Специалист, поддръжка и шофьор“ с код по НКПД 2421 6012 - организатор ремонтни дейности, както и че със заповед № НКИЗ-0241/26.06.2024 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване в щата. Възражението на ищеца, че заповедта за прекратяване е издадена от некомпетентен орган, както и в противоречие с установените от закона и съдебната практика изисквания за мотивираност, доколкото същата не препраща изрично към заповедта на изпълнителния директор, с която е утвърдената структурата и щатното разписание на дружеството работодател – Заповед № НКИЗ-0240/26.06.2024 г., съдът намира за преклудирани, доколкото подобни твърдения са релевирани едва с въззивната жалба пред настоящата инстанция. Съгласно константната съдебна практика на ВКС ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба /в този смисъл решение № 665 от 1.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г. IV г. о.; решение № 555 от 9.02.2012 г. по гр. д. № 1224/2010 г. IV г. о.; решение № 1242 от 3.10.2011 г. IV г. о.; решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г. IV г. о.; решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 882/2011 г. IV г. о.; решение № 459 от 27.10.2011 г. по гр. д. № 1532/2010 г. IV г. о. ВКС. и др./. За пълнота на изложението следва да се посочи, че от представеното на лист 17 от първоинстанционното дело копие на заповедта се установява, че същата е подписана и подпечатана с печата на работодателя, като е положен подпис в графата „Изпълнителен директор“. Именно изпълнителният директор, въз основа на договор за възлагане на управлението на изпълнителен член на съвета на директорите от 30.05.2024 г. и в качеството си на едноличен орган на управление и представител на дружеството, е компетентен да издава заповеди за възникване, изменение и прекратяване на трудови правоотношения с работниците и служителите. Съображенията, че процесната заповед е издадена в противоречие с установените от закона и съдебната практика изисквания за мотивираност, доколкото същата не препраща изрично към заповедта на изпълнителния директор, с която е утвърдената структурата и щатното разписание на дружеството работодател – Заповед № НКИЗ-0240/26.06.2024 г., в сила от 01.07.2024 г. също се явяват неоснователни. Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника или служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата. Изготвянето на щатно разписание въз основа на взетото решение за промяна в щата е последваща техническа дейност, която няма отношение към законността на уволнението. Дали въз основа на решението на работодателя за съкращаване на щата са били изготвени щатни разписания и доколко те са отразили точно промените в щата е без правно значение за законността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, още по – малко съществува изискване същите да бъдат посочени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и да обуславят нейната законосъобразност /в този смисъл решение № 306/09.10.2013 г. по гр. дело № 1851/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС/. Без правно значение е и обстоятелството, че в заповедта за прекратяване не е посочено конкретното допълнително споразумение към трудовия договор, доколкото в нея ясно са индивидуализирани страните по трудовото правоотношение чрез посочване на името на работника и заеманата от него длъжност – „специалист поддръжка и шофьор до 9 места“. Тези данни са напълно достатъчни, за да се установи по несъмнен начин за кое трудово правоотношение се отнася прекратяването, респективно липсата на препратка към конкретно допълнително споразумение не води до неяснота в съдържанието на заповедта и не я прави немотивирана или незаконосъобразна. Като причина за прекратяване на трудовия договор в процесната заповед е посочено съкращение в щата на основание приета нова организационна, управленска структура с протокол № 3/20.06.2024 г. на Съвета на директорите и по – конкретно взето решение по т. 5 от дневния ред. Съгласно представения препис – извлечение от протокол № 3/20.06.2024 г. от заседание на Съвета на директорите на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД, гр. София, по точка пет от дневния ред е обсъдена необходимостта от извършване на структурни промени, които да оптимизират работните процеси и да повишат ефективността на работата. Считано от 01.07.2024 г. е приета и утвърдена нова организационно- управленска структура на компанията, като съгласно т. 4.6 два броя щатни длъжности „Специалист, поддръжка“ и „Шофьор“ се съкращават поради отпадане на необходимостта от същите. Следователно, следва да се приеме за установено по делото, че към момента на връчването на уволнителната заповед е било взето решение за съкращаване на щатната бройка за длъжността на ищеца, взето от овластен за същото орган. Съдът приема, че представените документи – Договор за възлагане на управлението № 21/30.05.2024 г., протокол № 3/20.06.2024 г. от проведено заседание на Съвета на директорите, както и издадената в тази връзка и на основание чл. 52 от ППЗПП Заповед № НКИЗ-0240 от 26.06.2024 г. за утвърждаване на структурата и щатното разписание на Национална компания „Индустриални зони“ ЕАД установяват, че преди уволнението по щатно разписание при ответника бройките за длъжността „Специалист, поддръжка“ и „Шофьор“ са били 2, като е взето валидно решение от работодателя за съкращаване на същите в цялост към момента на уволнението на ищеца. Тези документи не са оспорени от ищеца и установяват авторството на изявленията по тях, както и обстоятелството, че към 01.07.2024 г. съществуващите 2 щатни бройки за длъжността „Специалист поддръжка и шофьор“ са били съкратени. Поради изложеното съдът приема за установено по делото, че щатната бройка за длъжността, заемана от ищеца реално е съкратена. Решаващ признак за реалното съкращаване на щата е обстоятелството, дали основните трудови функции на съкратената длъжност са престанали да бъдат съдържание на отделна длъжност по новото щатно разписание. Не е нужно трудовите функции да са отпаднали изобщо от дейността на работодателя временно или трайно. Ще е налице реално съкращаване на щата дори тогава, когато трудовите функции са разпределени за изпълнение на няколко други длъжности. Ще е налице реално съкращаване на щата и тогава, когато всички трудови функции на съкращаваната длъжност са възложени на друга длъжност, но последната има и други основни функции, различни от тази на съкращаваната такава. ( В този смисъл Решение № 242/02.12.2014 г. по гр. д.№ 782/2014 г. на ВКС, ІІІ-то Г.О., Решение 184/02.06.2011 г. по гр. д.№ 803/201 г. на ВКС, ІV-то Г.О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК). Съгласно представената длъжностна характеристика за длъжността „Специалист поддръжка и шофьор“, основните функции и задачи на работника са свързани с отговорност за текущи сметки на дружеството за битови и телекомуникационни услуги, следене техническото състояние на ползваната техника, извършване на дребни ремонти и куриерски услуги, отговорност за материално техническо обезпечаване на офиса, извършване на доставка на материали и консумативи свързани с работата на офиса, заедно с длъжността шофьор следи за правилната експлоатация на автомобилния парк, неговата поддръжка, ремонти, застраховки и др., извършване на служебни пътувания при необходимост, следи за изпълнение на длъжността „Работник поддръжка“, управлява служебен автомобил, до 9 места и следи за неговата техническа изправност и документална изрядност. При осъществяване на дейността си служителят е пряко подчинен на Началник отдел „Оперативно управление на паркове и проекти“. Следователно длъжността „Специалист поддръжка и шофьор“, заемана от ищеца, включва комплексни функции – текущо обслужване на битови и телекомуникационни услуги на дружеството, техническа поддръжка и дребни ремонти, куриерска дейност, материално-техническо обезпечаване на офиса, доставки на материали и консумативи, както и управление и поддръжка на служебния автомобилен парк, включително застраховки, техническа изправност и документална изрядност. Длъжността е подчинена на началник отдел „Оперативно управление на паркове и проекти“, което определя и административното място в структурата на работодателя. Преценката дали е налице съкращение на щата се предпоставя от съпоставянето между трудовите функции на процесната длъжност, заемана от ищеца, и друга или други конкретно установени по делото щатни длъжности при ответника работодател, за които ищецът твърди, че се осъществяват трудови функции, несъществено отличаващи се от тези на заеманата от него длъжност. Съобразно твърденията, изложени с исковата молба, поддържани и с въззивната жалба пред настоящата инстанция, ищецът твърди, че в отдела в който е работил има още 19 служители, които изпълняват еднакви и/или сходни трудови функции с изпълняваните от И. П., а именно служители, назначени на длъжност „работник поддръжка“. Видно от представената на лист 62-65 от първоинстанционното дело длъжностна характеристика, длъжността „работник поддръжка“ има различен професионален профил. Трудовите функции са съсредоточени върху техническата поддръжка на инфраструктура на територията на индустриалния парк – ремонтни дейности, поддържане на ел. инсталации, ВиК, системи за поливане, контрол върху СМР, участие в сметоизвозване, снегопочистване и хигиенизация. Тази длъжност е подчинена на директор на дирекция „Инженерно осигуряване и управление на паркове“ и главен инженер. В нея липсват функции, характерни за процесната длъжност – куриерски доставки, обслужване на офис снабдяване, поддръжка на автомобилния парк, административни текущи сметки и др. Съпоставката показва, че макар и двете длъжности да включват отделни елементи на техническа поддръжка, общите части са несъществени и не променят факта, че структурата, обемът и характерът на функциите се различават съществено. „Работник поддръжка“ не дублира основните трудови функции на ищеца и не представлява реален функционален еквивалент на неговата длъжност. Като идентична с изпълняваната от ищеца, е представена и длъжностна характеристика за длъжността „шофьор“. Същата включва управление на МПС на дружеството, грижа за техническата им изправност и извършване на куриерски услуги и доставки. Тези функции представляват само част от дейността, която е осъществявана от ищеца. В длъжността на ищеца са включени значително по-широки административни и материално-технически функции, техническа поддръжка, текущи офис дейности и организиране на доставките, както и елементи на контрол върху автомобилния парк. Същественото е, че длъжността „шофьор“ не съдържа голяма част от трудовите задачи, присъщи на „Специалист поддръжка и шофьор“. Следователно възлагането на елементи от трудовите функции на ищеца на длъжността „шофьор“ не води до извод за запазване или прикриване на заеманата от него длъжност. От съпоставката на длъжностните характеристики се установява, че след промяната в щатното разписание нито длъжността „работник поддръжка“, нито длъжността „шофьор“ възпроизвеждат съществените и комплексни трудови функции, които са били възложени на ищеца. Налице е разпределение на отделни елементи от дейността му между различни длъжности, но не и създаване на длъжност, която да дублира неговата, нито запазване на длъжност със същия трудов профил. Независимо от обстоятелството, че част от трудовите функции на заеманата от ищеца длъжност намират отражение в две други длъжности – „работник поддръжка“ и „шофьор“, които са съществували и са запазени при работодателя и след промяната в щатното разписание, това не води до извод за формално или фиктивно съкращаване. Реално съкращаване е налице, тъй като липсва идентитет между съкратената длъжност и която и да е от тези две длъжности, както по отношение на съдържанието на трудовите функции, така и относно тяхната тежест, подчиненост и професионален профил. При това положение преназначаването на ищеца на някоя от двете длъжности, би довело до промяна на съществените параметри на трудовото правоотношение. Ищецът е изпълнявал комплексна длъжност, включваща едновременно административни, технически, логистични, куриерски дейности и функции по управление и поддръжка на автомобилния парк. Нито длъжността „работник поддръжка“, нито длъжността „шофьор“ възпроизвеждат този обем и характер на трудовите функции. Преназначаването му на някоя от тях би означавало не преместване на идентична или сходна длъжност, а фактическо изменение на трудовата функция, което по естеството си представлява изменение на трудовия договор, допустимо единствено по взаимно съгласие. Съгласно чл. 329, ал. 1 КТ подбор се извършва само между работници, които заемат еднакви или сходни длъжности. Упражняването на правото на подбор от работодателя е задължително, когато съкращението засяга една или повече от множество еднородни, близки или сходни трудови функции, при които неизбежно работодателят извършва преценка кои измежду всичките работници и служителите да бъдат уволнени и кои да останат на работа. При съкращаване на единствена щатна длъжност, прекратяването на трудовия договор с работника и служителя, който я заема, се предхожда от подбор единствено по преценка на работодателя / Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 5/2019 г., ОСГК/. Както бе установено, ищецът е заемал длъжност със самостоятелни и специфични трудови функции, които не съвпадат със съдържанието на нито една от съществуващите длъжности, изпълнявани в структурата на работодателя, поради което работодателят не е бил длъжен да извършва подбор по правилата на чл. 329 КТ. По изложените съображения искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен, което обуславя и неоснователност на претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ. Доколкото изводите на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния, решението на Софийския районен съд като правилно следва да бъде потвърдено в обжалваната част. По разноските: При този изход на спора право на разноски има въззиваемият, на който следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и положените процесуални усилия. Така мотивиран, Софийски градски съд