Мотиви към Решение № 515 от 25.7.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 2296/2022 г.

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/. Съдебното производство е образувано с оглед постъпило в Софийски градски съд Удостоверение, издадено на 23.05.2022 г. по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, във връзка с изпълнение на финансова санкция представлява наложено наказание „глоба“ в размер на сумата от 400 000 чешки крони с решение от 13.10.2021 г., постановено по наказателно дело № 1 Т 6/2021 по описа на Градски съд Прага, потвърдено с решение от 04.02.2022 г., постановено по наказателно дело № 15 То 6/2022 по описа на Висшия съд в Прага, Чешка Република, влязло в сила на 04.02.2022 г. срещу българския гражданин Г. АТ. АТ., от които той е заплатил 80 000 чешки крони и остатъкът, който следва да заплати е в размер на 320 000 чешки крони, за извършено от него престъпление по чл. 283, ал.1, ал. 3, буква „с“, ал. 4, буква „с“ от Наказателния кодекс на Чешка Република. В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура поддържа удостоверението издадено от съдебния орган на Чехия и моли да бъде постановено решение от българския съд, с което да се признае и допусне за изпълнение Решението на Градски съд – Прага, влязло в законна сила на 04.02.2022 г., в частта, в която е наложена финансовата санкция на българския гражданин в размер на 320 000 чешки крони, присъдени в тяхната левова равностойност. Счита, че са налице всички основания на Закона и не са налице основания за отказ от признаване. Посочва, че предстои българският гражданин да бъде приведен за изтърпяване на наложеното му наказание "Лишаване от свобода" в български затвор, т.к. е трайно свързан с територията на Република България. Служебно назначеният защитник на засегнатото лице А., адвокат С.С. от САК, не оспорва издаденото удостоверение от чешките съдебни власти. Моли да бъде постановено решение, с което да се произнесе българския съд по отношение признаването на Решението на пражкия градски съд, влязло в законна сила на 04.02.2022 г., като се съобрази, че по делото са налице доказателства, от които е видно, че засегнатото лице А. е погасило 80 000 чешки крони и остава да заплати 320 000 чешки крони, представляващи финансова санкция наложена от съответния съд в Република Чехия. Засегнатото лице Г. АТ. АТ., редовно уведомен за образуваното съдебно заседание пред българския съд, се явява лично, същият се намира в Затвора - Белушице, Република Чехия, поради което съдебното заседание се провежда посредством видеоконферентна връзка осъществена между СГС и съда Усти над Лабем, Чехия. Засегнатото лице А. поддържа казаното от своя адвокат. В своята последна дума на основание чл. 297, ал. 1 НПК, засегнатото лице А. моли да бъде уважено Удостоверението, издадено от съда в гр. Прага, както и заявява, че ще плати цялата сума за която е осъден. Настоящият съд, след като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на чл. 10 ЗПИИРКОРНФС (относно приложимия закон), по чл. 30, ал. 2, вр. с чл. 14, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС ( относно условията за признаване и изпълнение), чл. 31 ЗПИИРКОРНФС (относно подсъдността), чл. 35 ЗПИИРКОРНФС (основанията за отказ на признаване и изпълнение), намира за установено следното: Българският гражданин Г. АТ. АТ. е признат за виновен с решение, постановено на 13.10.2021 г. по наказателно дело № 1 Т 6/2021 по описа на Градски съд Прага, потвърдено с решение от 04.02.2022 г., постановено по наказателно дело № 15 То 6/2022 по описа на Висшия съд в Прага, Чешка Република, влязло в сила на 04.02.2022 г. за извършено от него престъпление по чл. 283, ал.1, ал. 3, буква „с“, ал. 4, буква „с“ от Наказателния кодекс на Чешка Република – незаконно производство и разполагане с наркотични и психотропни вещества и отрови. За престъплението в извършването на което е признат за виновен и осъден са му наложени наказания „Лишаване от свобода“ в размер на 9 /девет/ години и наказание „глоба“ в размер на 400 000 чешки крони. От съдържанието на постановено от германските съдебни власти решение се установява, че българския гражданин А. е признат за виновен по обвинение за извършено престъпление свързано с участие в организирана престъпна група с цел трафик на високорискови наркотични вещества и тяхното разпространение в Чехия, в периода от 21.11.2018 г. до 07.06.2019 г. В случая е налице постановен от държава членка на ЕС съдебен акт по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС, който е влязъл в сила на 04.02.2022 г. и касае акт за налагане на задължение за плащане на финансова санкция – наказание „глоба“ в резултат на постановено решение на 13.10.2021 г. по наказателно дело № 1 Т 6/2021 по описа на Градски съд Прага, потвърдено с решение от 04.02.2022 г., постановено по наказателно дело № 15 То 6/2022 по описа на Висшия съд в Прага, Чешка Република. С оглед на посоченото е изпълнено изискването по чл. 3, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС, т.к. от данните вписани в издаденото от чешките съдебни власти Удостоверението, както и от данните посочени в решенията постановени от Градски съд Прага, Чехия, приложените към същото, е видно, че в случая се иска признаване и изпълнение на влязъл в сила съдебен акт по отношение на засегнатото лице Г.А.. От изпратеното за изпълнение Удостоверение е видно, че на засегнатото лице А. е предоставено право да обжалва решението на чешките съдебни власти, но същият се е отказал от правото си на жалба, като е признал своята вина по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 283, ал.1, ал. 3, буква „с“, ал. 4, буква „с“ от Наказателния кодекс на Чешка Република. Доказателство за изпълнението на това изискване, заложено в българския закон, се съдържа в изпратеното за изпълнение от чешките съдебни власти Удостоверение от 23.05.2022 г. В този смисъл липсват основанията на чл. 3, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с което се налагат финансови санкции. На следващо място чешкия съдебен акт е придружен от Удостоверение, което е издадено и се изисква по реда на чл. 4, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС, както и по реда на член 4 от Рамково решение 2005/214 на Съвета на Европа, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на решенията за финансова санкция и конфискация. Както Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214 на Съвета на Европа, така и чешкия съдебен акт, с който е наложено наказание „глоба“ на засегнатото лице А. са придружени с превод на български език, с което е изпълнено и условието на чл. 5, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС. От приложените към Удостоверението по чл. 4 ЗПИИРКОРНФС съдебни решения постановени от чешките съдебни власти касаещи правния статус на българския гражданин Г. АТ. АТ. става ясно, че наказателното преследване, във връзка с което е постановен чешкия съдебен акт по чл. 3 ЗПИИРКОРНФС касае престъпления, които са включени в изричния списък по чл. 14, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗПИИРКОРНФС, за които не се изисква изследването на двойна наказуемост, т.к. за същите в издаващата държава е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от 3 /три/ години. В конкретният случай, с оглед посочените в Удостоверението по чл. 4 ЗПИИРКОРНФС обективни данни, свързани с престъпната дейност на засегнатото лице А., който е наказателно санкциониран от компетентен съд в Чехия е видно, че се касае до извършено от него престъпление, което е престъпление съответно на това по чл. 242, ал. 2, вр. с ал. 1, б. „ж“ Наказателния кодекс на Република България. Видно е, че действията на засегнатото лице А., извършило престъпление наказуемо по НК на Чехия се преследват и наказват и съгласно Наказателния кодекс на Република България и за същото е предвидено наказание „Лишаване от свобода” над 3 години или от 3 до 15 години и „глоба“ в размер от десет хиляди до сто хиляди лева. Ето защо с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС издаденото Удостоверение по чл. 4 от Рамковото решение, от компетентен наказателен съд в Чехия, подлежи на признаване и изпълнение, защото се отнася до налагане на наказание „глоба“, във връзка с деяния осъществени от засегнатото лице А., които представляват престъпления не само по чешкото, но и по българското законодателство. Съгласно текста на Удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение, както и видно от постановените съдебни решения срещу засегнатото лице А. от Градски съд Прага, Чехия е, че на същия е наложено освен наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 9 /девет/ години и наказанието „глоба“ в размер на 400 000, 00 чешки крони. На следващо място изрично е посочено от издаващия чешки съдебен орган в издаденото Удостоверение по чл. 4 от Рамковото решение спрямо засегнатото лице А., че от страна на същия е заплатена до момента сума в размер от 80 000 чешки крони, поради което и с оглед наложеното му наказание „глоба“ следва да бъде признато Удостоверението до незаплатения от него размер от 320 000 чешки крони. С оглед разпоредбата на чл. 32, вр. с чл. 16, ал. 8 ЗПИИРКОРНФС, съдът намира, че отнасянето на финансовата санкция до парична сума, вменява задължението за изследване на нейната парична равностойност към датата на постановяване на решението от издаващата финансовата санкция държава. Въз основа на публично обявените и достъпни данни на интернет страницата на Българската народна банка, настоящият съд установи, че левовата равностойност на финансовата санкция наложена от чешкия съд на засегнатото лице А. и която същия следва да заплати е в общ размер на 320 000 /триста и двадесет/ чешки крони, които по курса на БНБ към деня на постановяване на решението - 04.02.2022 г. са в размер на 25 522, 44 /двадесет и пет хиляди петстотин двадесет и два лева и четиридесет и четири стотинки/ български лева. В настоящия случай не са налице основанията на чл. 33, вр. с чл. 17 ЗПИИРКОРНФС за приспадане, тъй като засегнатото лице – българският гражданин Г. АТ. АТ. не е представил доказателства за пълно или частично изпълнение на сумата от 320 000 чешки крони. Според настоящия съдебен състав не са налице основанията на чл. 35 ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решението по чл. 3 от същия закон, тъй като представеното удостоверение по чл. 4 ЗПИИРКОРНФС отговаря на решението срещу засегнатото лице, по отношение на което за същите деяния не са постановени други решения в Република България или друга държава, различни от издаващата и изпълняващата държава. Наред с това не е изтекла давността за изпълнение на решението съгласно българското законодателство и чешкото законодателство. Засегнатото лице се е явило лично на съдебния процес ползвало се е от адвокат пред чешката съдебна инстанция във връзка с проведения съдебен процес в издаващата държава, с правото си да обжалва решението, както и със сроковете предвидени за неговото обжалване. От материалите по делото не се установява засягане на трета заинтересована страна, включително трето добросъвестно лице. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 12 ЗПИИРКОРНФС затова, защото макар чешкия съдебен орган изрично да е посочил в Удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение, че дава съгласие за налагане на алтернативна санкция на засегнатото лице А. в случай, че същия не плати наложената му глоба, а именно чрез замяната й с наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 640 дни, то такава алтернативна санкция не е предвидена съгласно българското законодателство за престъплението, за което е наказателно санкциониран българския гражданин. Мотивиран от горното, съдът постанови своето решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.