Решение № 3212 от 30.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 8595/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20085392 от 29.03.2023 г. по гр.д. № 39895/2020 г. Софийският районен съд е осъдил Детска градина •• „С.” да заплати на Е. Б. Б. – Л. на основание чл. 224 от КТ сумата 2161, 31 лева, представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск, ведно със законната лихва от 25.08.2020 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлил този иск до горницата от 17 484, 39 лв., както и предявените от Е. Б. Б. – Л. против Детска градина •• „С.” искове по чл. 220, ал. 1 от КТ - за заплащане на сумата 1816, 78 лева, претендирана като обезщетение за неспазено предизвестие от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, и по чл. 222, ал. 3 от КТ - за заплащане на сумата 8402, 88 лева, претендирана като гратификационно обезщетение. Всяка от страните е осъдена да заплати на другата страна разноски съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете, а ответникът е осъден да заплати в полза на съда дължимата държавна такса по уважените искове.

Решението в отхвърлителните му части е обжалвано от ищцата Е. Б. Б. - Л. като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. В жалбата се излагат възражения срещу извода на първоинстанционния съд за неприложимост на колективния трудов договор спрямо ищцата и липса на предпоставките същата да се ползва от уговорените в същия по-благоприятни условия. ЖалбоподатЕ.та изтъква, че договореностите с колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-100/11.06.2018 г., страна по който е и Сдружението на работодателите в системата на народната просвета в България, са минимални и имат задължителен характер, и същите се прилагат за работниците и служителите, членовете на синдикалните организации и за работодателите, членовете на организациите на работодателите – страни по договора, както и за социалните и допълнителните плащания на синдикалните членове в държавните училища в Прага и Братислава /чл. 4 от КТД/. По тези съображения жалбоподатЕ.та счита, че уговорените в КТД по-благоприятни условия са приложими и по отношение на членовете на Сдружението на директорите в средното образование в България. Сочи се, че по делото са представени доказателства, че ищцата е била член на това сдружение, като правата й не са били прекратени към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. ЖалбоподатЕ.та счита, че доколкото членският внос е бил уговорен като размер от брутното трудово възнаграждение, то за времето, през което тя не е била на работа поради незаконното уволнение възнаграждението й е било нула лв., следователно такъв е бил и размерът на дължимия членски внос, т.е. тя не е била в неизпълнение на задължението си за заплащане на членски внос. На следващо място, в жалбата се навежда възражение, че при формиране на изводите на районния съд относно срока, за който се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от незаконното уволнение до възстановяването на ищцата /в който период тя действително не е полагала труд/, не са били взети предвид всички фактори, довели до този неоправдано дълъг период на оставане без работа. Сочи се в тази връзка, че петте години, в които ищцата е останала без работа, е времето на съдебното производство по разглеждане на иска й за отмяна на уволнението и възстановяване на предишната работа само на една съдебна инстанция. Излага се довод, че разглеждането на една инстанция на иск за незаконно уволнение в толкова дълъг срок не е било предвидимо обстоятелство. Бавното правосъдие противоречи на основните принципи на вътрешното и общностното право, поради което не следва да се разглежда като фактор от значение за срока, за който се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. С оглед на всички тези съображения въззивницата счита, че неправилно първоинстанционният съд е отказал да приложи по-благоприятните норми на действащия тогава КТД, както и е редуцирал с аргументи за пропорционалност периода, за който следва да се присъди обезщетение за неизползван годишен отпуск в предявените с исковата молба размери. Настоява за отмяна на обжалваните части от първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което се уважат изцяло предявените искове.

С писмения си отговор въззиваемата страна Детска градина •• „С.” оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното: Е. Б. Б. – Л. е предявила срещу Детска градина •• „С.” – гр. София, искове за заплащане на следните суми:

• сумата 1816, 78 лева, представляваща неизплатената част от обезщетението по чл. 220 от КТ - за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение;

• сумата 8402, 88 лева, представляваща неизплатената част от обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ – при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;

• сумата 17 484, 39 лева, представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 06.07.2015 г. до 22.08.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

В исковата молба ищцата Е. Б. Б. – Л. твърди, че по силата на трудов договор РД-15- 445/16.03.2000 г., сключен с Кмета на Столична община, е работила на длъжността „Директор” на ОДЗ № 28, район „Младост” – София. С последващ трудов договор от 21.11.2008 г. била назначена за директор на СДГ № 79, район „Илинден” – по заместване, до завръщане на титуляра, а с допълнително споразумение от 01.07.2020 г. за трудово правоотношение, възникнало от конкурс, трудовото й правоотношение било променено като такова за неопределено време. Със заповед № РД-15-6743/06.07.2015 г. на Кмета на Столична община трудовото правоотношение на ищцата с Детска градина •• „С.” – гр. София било прекратено. С влязло в сила на 02.07.2019 г. съдебно решение по гр.д. № 46240/2015 г. на Софийски районен съд била отменена като незаконосъобразна горепосочената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата и тя била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Ищцата се явила на работа на 22.08.2019 г. в изпълнение на издадената нарочна заповед от 21.08.2019 г. на кмета на СО въз основа на съдебното решение за възстановяването й на работа, с която заповед била определена основна месечна заплата в размер на 1034 лв. и 43% допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, както и сума от 35 лв. за V ПКС, или общо брутно трудово възнаграждение в размер на 1513, 62 лв. Със заповед от 22.08.2019 г. на Кмета на СО трудовото правоотношение с ищцата било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ – поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Ищцата твърди, че при прекратяването на трудовото правоотношение й били изплатени следните обезщетения: по чл. 220, ал. 1 от КТ - за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от един месец, в размер на 1513, 62 лв.; по чл. 222, ал. 3 от КТ - за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за срок от 6 месеца, в размер на 9081, 72 лв.

Твърди, че от 24.06.2006 г. е член на Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, който е страна по Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № ДО1-100/11.06.2018 г. Сочи, че е била член на Съюза и към датата на прекратяването на трудовото й правоотношение от 06.07.2019 г., а при възстановяването й на работа със съдебното решение трудовото й правоотношение е било възстановено в пълния му обем, включително и относно качеството й на член на синдикалната организация с всички произтичащи от това права, включително относно договорените размери на обезщетения при прекратяване, срок на предизвестието при пенсиониране, полагащи се дни платен годишен отпуск. Съгласно горепосочения КТД, действащ към датата на възстановяването на ищцата на работа, била уговорена минимална основна работна заплата за директор на детска градина в размер на 1140 лв.; срок на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т. 10 от КТ от два месеца; обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 10, 5 брутни заплати в случаите, при които през последните 10 години от трудовия стаж служителят е заемал длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование.

Ищцата твърди, че има право на 56 дни платен годишен отпуск съгласно /чл. 42, т. 3 от КТД/, а при неизползването му има право на обезщетение при прекратяване на трудовото й правоотношение. Поддържа, че вследствие на отмяната на уволнението с решение на съда има право на полагаемия се за този период платен годишен отпуск, тъй като периодът от незаконното уволнение до възстановяването на работа следва да се приравни на период на действително полагане на труд за целите на определянето на размера на платения годишен отпуск, на който служителят има право, и съответно на обезщетението за неползването му – при последващо прекратяване на трудовото правоотношение. Позовава се на решение на СЕС от 25.06.2000 г. по дела С-762/18 и С-37/19, постановено по преюдициално запитване.

Ищцата твърди, че при така определената с КТД минимална работна заплата в размер на 1140 лв. брутното й трудово възнаграждение при възстановяването й на работа следвало да бъде в размер на 1666, 20 лв. /1140 +43% /. Така дължимото на ищцата обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за 2 месеца възлизало на сумата 3330, 40 лв., при което незаплатена била сумата 1816, 78 лв. Дължимото на ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за срок от 10, 5 месеца възлизало на сумата 17 484, 60 лв., при което незаплатена била сумата 8402, 88 лв. Дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 о КТ за неизползван платен годишен отпуск за периода от 06.07.2015 г. до 22.08.2019 г., в размер на 56 работни дни годишно, или общо за 231 дни, възлизало на сумата 17 484, 39 лева.

В писмения си отговор ответникът оспорва исковете по основание и по размер.

Твърди, че определената на ищцата със заповедта за възстановяване основна месечна работна заплата е в размер на 1034 лв., и че след възстановяването същата е полагала труд два дни, които са й заплатени. Твърди, че на ищцата е било заплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие и няма основание същата да претендира още 1816, 78 лв. Твърди, че към датата на възстановяване на предишната длъжност ищцата не е била член на синдикална организация, поради което не може да се ползва с правата, залегнали в КТД от 2018 г. Твърди, че на основание чл. 222, ал. 3 от КТ на ищцата е била заплатена сума в размер на 9081, 72 лева за шест месеца и няма правно основание същата да претендира допълнително сума от 8402, 88 лв., след като към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение същата не е била член на синдикална организация. Ответникът оспорва довода на ищцата, че с решението за отмяна на уволнението и възстановяването й на предишната длъжност се възстановяват и правата относно членството в синдикална организация. Оспорва претенцията за заплащане на обезщетение по ч. 224, ал. 1 от КТ с довод, че през периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до отмяната на уволнението и възстановяването на предишната работа с решение на съда работникът реално не е престирал труд по трудово правоотношение, поради което за този период за него не възниква право да ползва платен годишен отпуск, а в случай на последвало ново уволнение за този период от време работодателят не дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Въз основа на събраните по делото доказателства и доводите на страните, въззивният съд намира за установено следното от фактическа страна:

Ищцата е заемала длъжността „директор ОДЗ № ••” на основание сключен трудов договор с Кмета на Столична община от 2000 г. и споразумение от 01.07.2010 г. Със споразумението от 2010 г. е уговорено основно месечно възнаграждение от 700 лева и 34% допълнително възнаграждение за придобит трудов и осигурителен стаж по КТ. Уговорено е също право на служителя на удължен платен годишен отпуск в размер на 48 работни дни, на основание чл. 155, ал. 5 от КТ и чл. 24 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

Със заповед № РД-15-6743 от 06.07.2015 г. трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. С решение от 14.05.2019 г. по гр.д. № 46240/2015 г. на СРС, влязло в сила на 02.07.2019 г., е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено с горепосочената заповед, и същата е възстановена на длъжността „директор” в ДГ •• „С.”, като ДГ •• „С.” е осъдено да й заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода от 07.07.2015 г. до 07.01.2016 г. в размер на 9631, 20 лева.

Със заповед № СОА19-РД15-9696 от 21.08.2019 г. на кмета на Столична община, издадена въз основа на горното съдебно решение и заявление на ищцата, същата е възстановена на длъжността „директор” на ДГ •• „С.”, р-н Илинден, считано от 22.08.2019 г., като е определена основна месечна заплата от 1034 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 43% - за прослужени 43 г., 10 месеца и 2 дни трудов стаж, и сума от 35 лв. за V ПКС.

Със заповед № СОА19-РД15-9738 от 22.08.2019 г. на Кмета на СО трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 10 от КТ – поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от деня, следващ връчването на заповедта. Заповедта е връчена на ищцата срещу подпис на 23.08.2019 г. Със заповедта е разпоредено изплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ – за неспазено предизвестие, в размер на брутното трудово възнаграждение за 1 месец, както и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ – за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 2 месеца.

Със заповед № СОА19-РД15-10184 от 03.09.2019 г. на кмета на СО е наредено да се изплати на ищцата обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 4 месеца.

Страните не спорят, че на ищцата е била заплатена сумата 1513, 62 лева като обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за срок от 1 месец, както и сумата 9081, 72 лева като обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ за срок от 6 месеца, които суми са били начислени с ведомостите за заплати от м. август и м. септември 2019 г. Представен е колективен трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-100 от 11.06.2018 г., сключен на основание чл. 51б от КТ, между Министерство на образованието и науката, Съюз на работодателите в системата на народната просвета в България /СРСНПБ/ и Сдружение на директорите в средното образование в Република България /СДСОРБ/ от една страна като работодател, и Синдикат на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдикат „Образование” към Конфедерацията на труда „Подкрепа” и Независим учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България.

В чл. 29 от посочения КТД е предвидено, че за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, които се прилагат от влизането в сила на съответното РМС за увеличаване на стандартите за делегираните от държавата дейности по образованието, сред които: за директор на училище, детска градина и обслужващо звено – 1140 лв.

В чл. 31 от КТД е предвидено, че за работниците и служителите в предучилищното и училищното образование, членове на синдикалните и работодателските организации, страни по договора, срокът за предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т. 1-3 и 10 от КТ е два месеца.

В чл. 33, ал. 2, т. 2 от КТД е уговорено, че на работници и служители, членове на синдикалните и работодателските организации, страни по договора, се изплаща обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 10, 5 брутни работни заплати – на педагогически специалисти, които през последните10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование.

В чл. 42, т. 3 от КТД е предвидено, че размерът на удължения платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 5 от КТ и чл. 24 от НРВПО за педагогическите специалисти е общо 56 работни дни.

От представените копия на членски карти се установява, че ищцата е била член на Сдружението на директорите в средното образование в Република България /СДСОРБ/ и на Съюз на работодателите в системата на народната просвета в България /СРСНПБ/, както и че е заплащала членския си внос към СДСОРБ за периода от м. 01 до м. 06. 2015 г. Съгласно служебна бележка изх. № 0201-72/02.07.2020 г. на СДСОРСБ, ищцата е била член на синдиката до 30.07.2015 г. Според представеното удостоверение изх. № РД01- 04/13.04.2022 г. на СДСОРБ не е вземано решение от ОС на сдружението на общинска сесия за освобождаването на Е. Б. Б. – Л. като член на сдружението.

От представеното копие на трудова книжка на ищцата е видно, че в периода след уволнението й през 2015 г. до възстановяването й на длъжност на 22.08.2019 г. не са вписани други сключени трудови договори.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, правните изводи на съда са следните:

Предявени са кумулативно съединени искове, както следва: 1. Иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ – за неизплатената част от претендираното обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата; 2. Иск с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ – за неизплатената част от претендираното обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, след като тя е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст /т.нар. гратификационно обезщетение/; 3. Иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ – за заплащане на обезщетение за неизползвания от ищцата платен годишен отпуск за претендирания период от 06.07.2015 г. до 22.08.2019 г. Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено едностранно от работодателя със заповед от 22.08.2019 г. на основанието по чл. 328, ал.1, т. 10 от КТ – поради придобиване от ищцата на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 23.08.2019 г. Безспорно е установено, че при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е било заплатено обезщетение по чл. 220, ал 1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на 1513, 62 лв., равняващо се на едно брутно трудово възнаграждение в размера му, посочен в издадената на 21.08.2019 г. заповед за възстановяване на ищцата на предишната й работа въз основа на съдебното решение по гр.д. № 46240/2015 г. на СРС /1034 лв. основна заплата + 43% възнаграждение за трудов стаж и професионален опит + 35 лв. за V ПКС/.

Безспорно е също, че след прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е било заплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в общ размер 9081, 72 лв., равняващо се на 6 брутни трудови възнаграждения, формирани по същия начин.

Обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ на ищцата не е било заплатено. По исковете за заплащане на обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 3 от КТ: Спорът между страните досежно тези обезщетения е относно приложимостта на предвидените в сключения колективен трудов договор за системата а предучилищното и училищното образование договорености относно: минимален размер на основна заплата за работещите в тази система /чл. 29 от КТД/; срока за предизвестие при прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 328, ал.1, т. 10 от КТ за членовете на синдикалните и работодателските организации /чл. 31 от КТ/; размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ за членовете на синдикалните и работодателските организации /чл. 33, ал. 1, т. 2 от КТД/. Ищцата претендира, че й се дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за два месеца съгласно предвидения в КТД двумесечен срок на предизвестието, изчислено въз основа на предвидената в него минимална основна заплата от 1140 лв., както и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 10, 5 работни заплати съобразно предвиденото в КТД.

С колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителни отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона – чл. 50, ал. 1 от КТ. Представеният колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, сключен на 11.06.2018 г. между Министерство на образованието и науката, представителни организации на работодателите и синдикати на учителите, е колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище по смисъла на чл. 51 „б” от КТ. Предвидените в този КТД по-благоприятни условия относно размера на дължимите от работодателя обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение са приложими спрямо конкретния работник или служител от системата на предучилищното и училищното образование само, когато той е бил член на синдикална или работодателска организация към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение.

От представената членска карта и служебна бележка изх. № 0201-72/02.07.2020 г. се установява, че ищцата е била член на работодателската организация „СДСОРБ” до 30.07.2015 г. – същата е заплащала членски внос до м.06.2015 г. Видно е и от представената членска карта, че към 14.04.2006 г. ищцата е била член и на работодателската организация „СРСНПБ”. Така следва да се приеме, че ищцата е била член на „СДСОРБ” до предишното й уволнение, извършено със заповед № РД-15-6743/06.07.2015 г. След това уволнение и до възстановяването й на работа на 21.08.2019 г. ищцата не е заплащала членски внос, поради което по силата на чл. 18, ал.2, т.2 от Устава на „СДСОРБ” членството й е било прекратено. Членството на ищцата в „СРСНПБ” е било прекратено със самото прекратяване на трудовото й правоотношение на 06.07.2015 г. по силата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Устава на този Съюз на работодателите. Няма доказателства по делото за възникнало след това ново членствено правоотношение на ищцата в „СРСНПБ” съобразно чл. 6, ал. 2 от Устава – подадено заявление и платен членски внос. Последвалото възстановяване на ищцата на заеманата преди незаконното уволнение работа няма за последица възстановяване на вече прекратеното членствено правоотношение в представителна организация – страна по КТД. Възстановяването на работа при отмяна на уволнението има за последица само възстановяване на трудовото правоотношение, което е съществувало между страните по трудовия договор преди незаконното уволнение, но не и възстановяване на други отношения между работника и трети лица, в т.ч. и представителни браншови организации /в този смисъл решение № 206/16.06.2010 г. по гр.д. № 844/2009 г. на ВКС, ІV г.о./.

С оглед на гореизложеното изводът е, че при прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, извършено със заповед № СОА19-РД15/22.08.2019 г. на Кмета на Столична община, не е бил приложим сключеният на 11.06.2018 г. колективен трудов договор по чл. 51”б” от КТ за системата на предучилищното и училищното образование, в частност съдържащите се в него договорености относно срока на предизвестието при прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т. 10 от КТ и размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, както и относно минималния размер на основната работна заплата за работещите в системата на предучилищното и училищното образование.

Срокът на предизвестието при едностранното прекратяване от работодателя на безсрочен трудов договор на основанията по чл. 328, ал. 1 от КТ е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок /чл. 326, ал. 2, вр. чл. 328, ал. 1 от КТ/, поради което при неспазен срок на предизвестието работодателят дължи на ищцата обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец. Дължимото на ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ е в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, доколкото същата има придобит трудов стаж при работодателя през последните 20 години. Както бе посочено по-горе, предвидените в КТД от 11.06.2018 г. по-благоприятни условия относно плащането на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ не са приложими, доколкото към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение тя не е била член на синдикална или работодателска организация, страна по КТД, т.е. тя не е била субект на предвидената в този КТД регламентация.

Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ обезщетенията са в размер на брутното трудово възнаграждение, получени от работника или служителя за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало съответното основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. В случая на ищцата са били заплатени обезщетения по чл. 220, ал. 1 и по чл. 222, ал. 3 от КТ - в размер на предвиденото в заповедта за възстановяване на заеманата преди отмененото й уволнение длъжност брутно трудово възнаграждение от 1513, 62 лв. /1034 лв. основна заплата, 43% възнаграждение за прослужено време и 35 лв. за V ПКС/, респективно на 6 такива брутни месечни възнаграждения в общ размер 9081, 72 лв. Със заплащането на тези суми на ищцата изцяло са погасени дължимите от работодателя задължения за обезщетенията по чл. 220, ал. 1 и по чл. 222, ал. 3 от КТ.

С оглед на горното, предявените искове по чл. 220, ал. 1 и по чл. 222, ал. 3 от КТ са изцяло неоснователни и обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено в тази му части.

По иска за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ: Предпоставки за възникване правото на обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ са прекратяване на трудовото правоотношение и неизползване на полагаемия се на работника платен годишен отпуск.

В случая се претендира обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от предходното уволнение на ищцата на 06.07.2015 г., признато за незаконно със съдебното решение по гр.д. № 46240/2015 г. на СРС, до възстановяването й на работа на 22.08.2019 г., в размер на 56 работни дни годишно, или общо за 231 дни.

Съгласно решение на СЕС от 25.06.2020г. по съединени дела С-762/2018 г. и С- 37/2019 г., което е задължително за българския съд на основание чл.633 ГПК, работник/служител, който е уволнен незаконно, а по-късно възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на уволнението му със съдебно решение, има право да иска платен годишен отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа вследствие на тази отмяна, поради което работодателят дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в случай, че уволнението е признато за незаконно и служителят е възстановен на работа, при последващо прекратяване на трудовото правоотношение на възстановения служител, за натрупания през периода от предходното му незаконно уволнение до възстановяването му на работа отпуск. С това решение на СЕС точно е определен периодът, за който се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск - от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяване на работа на незаконно уволнения работник или служител. Не се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск единствено за времето, в рамките на което за работника е възникнало право на платен отпуск въз основа на положен труд при друг работодател. В случая твърдения за полаган труд от ищцата при друг работодател в рамките на този период не са въведени от ответника, а и такива данни не се съдържат в представените по делото доказателства. Изводите на първоинстанционния съд за дължимост на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за максимален период от 18 месеца, основан на прилагане по аналогия на предвидените законови срокове за други обезщетения /по чл. 225 от КТ, чл. 54в от КСО/ и на правилата за имуществената отговорност /чл. 203 от КТ и чл. 82 от ЗЗД/ не намират законова опора. Основанието за използването на аналогията при правоприлагащия процес е наличието на непълнота в закона. След постановяване на решението на СЕС по съединени дела С-762/18 и С-37/19, с което СЕС обяви за приложима към случая на Директива 2003/88/ЕО на ЕП и Съвета от 4.11.2003г., не може да се говори нито за празнота, нито за възможност за корективно тълкуване. Следва да се има пред вид, че както в цитираното решение, така и в решението си по дело С-57/22 /§30/, а и в други, СЕС изрично посочва, че „правото на платен годишен отпуск не може да се тълкува ограничително, а дерогиране на това право може да се допусне само в рамките, изрично посочени в самата Директива“.

При прилагане на посочената практика на СЕС следва да се приеме, че незаконно уволненият работник, който по-късно е възстановен на работа, може да иска при последващо прекратяване на трудовото му правоотношение обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа следствие на тази отмяна. Така ищцата има право да претендира заплащане на обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за периода от незаконното й уволнение от 06.07.2015 г. до възстановяването й на работа на 22.08.2019 г. Както бе посочено, даденото тълкуване с решението на СЕС по съединени дела С- 762/18 и С-37/19 касае приложението на Директива 2003/88/ЕО на ЕП и Съвета от 4.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време / § 53 и § 54 на решението/, т.е. гарантираното право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици в съответствие с условията за придобиване на право и предоставяне на такъв отпуск, предвидени в националното право и/или практика. В българското законодателство това право на основен платен годишен отпуск, в размер на не по-малко от 20 дни, е уредено в разпоредбата на чл. 155 от КТ. В решение на СЕС от 03.05.2012 г. по дело С-337/10 е прието, че чл. 7 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредби на националното право, предоставящи на държавния служител допълнително право на платен отпуск, което се прибавя към минималния платен годишен отпуск от четири седмици, без да предвиждат изплащането на финансово обезщетение, когато служителят не е могъл да ползва допълнително това право, тъй като не е могъл да упражнява функциите си /в конкретната хипотеза – поради незаконното уволнение/. Предвид изложените съображения в решението на СЕС от 25.06.2020г. по съединени дела С-762/2018 г. и С- 37/2019 г. за приравняването на периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяване на работника вследствие отмяната на уволнението със съдебно решение на период на действително полагане на труд за целите на определяне на правото на платен годишен отпуск, във връзка с приложението на чл. 7 от Директива 2003/88, следва да се приеме, че в това решение на СЕС се визира само основния платен годишен отпуск от четири седмици /уреден в националното ни право в чл. 155, ал. 4 от КТ/, но не и удължения и допълнителен платен годишен отпуск /уредени в чл. 155, ал. 5 и чл. 156 от КТ/. Тези предвидени в националното законодателство отпуски над гарантирания съгласно Директива 2003/88 минимален размер от четири седмици не са във връзка с изискуемата предпоставка за изпълнение на целта, заради която се предоставя /да се позволи на работника да си почине/, а ползването им е предвидено, за да се гарантира безопасността и здравето на работника - поради особения характер на работата и/или поради наличието на специфични условия на работата и рискове за живота и здравето им, респ. при работа при ненормиран работен ден. За тези отпуски намира приложение принципа, че правото на платен годишен отпуск се определя в зависимост от периодите на действително полагане на труд по силата на трудовия договор - в този смисъл е определение № 50892/30.11.2022 г. по гр.д. № 2402/2022 г. на ВКС, ІІІ г.о. След като в процесния период ищцата не е полагала труд, не е оправдано съществуването на такъв вид отпуск с оглед целта на предоставяне на платения годишен отпуск. Следователно, обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван отпуск, предвиден като удължен и/или допълнителен, не се дължи.

С оглед на горното, ищцата има право на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за процесния период - от датата на незаконното й уволнение на 06.07.2015 г. до възстановяването й на работа на 22.08.2019 г., в размер на 20 работни дни годишно, или общо за 86 дни за периода.

Размерът на обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ се определя съобразно възнаграждението за времето на платения годишен отпуск, определено по реда на чл. 177 от КТ. Възнаграждението за времето на платен годишен отпуск се определя като средна величина за месеца, предхождащ започването на ползването на отпуска, през който работникът е отработил най-малко 10 работни дни. Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни при същия работодател, възнаграждението за времето на платения годишен отпуск се определя от уговорените в трудовия договор основни и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер – чл. 177, ал. 2 от КТ. Моментът, към който се определя меродавното за обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ възнаграждение, е денят на прекратяването. В случая от момента на възстановяването на ищцата на предишната й работа по силата на съдебното решение по гр.д. № 46240/15 г. на СРС до момента на прекратяването на трудовото правоотношение на 23.08.2019 г. ищцата е отработила два дни. Последният месец, в който тя е отработила най- малко 10 дни, е месец юни 2015 г., предхождащ незаконното й уволнение. Това се установява от решението по гр.д. № 46240/2015 г. на СРС, с което след признаване на уволнението за незаконно, е присъдено на ищцата обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода от 07.07.2015 г. до 07.01.2016 г. Така като основа за определяне на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ следва да се приеме начисленото брутно трудово възнаграждение за м. юни 2015 г., размерът на което, съгласно посоченото съдебно решение, възлиза на 1605, 20 лв. Среднодневното брутно възнаграждение за този месец е в размер на 72, 96 лв. на ден. За 86 работни дни към датата на прекратяването на трудовото правоотношение на 23.08.2019 г. размерът на дължимото на ищцата обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ възлиза на сумата 6274, 56 лв.

С оглед на горното предявеният иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 06.07.2015 г. до 22.08.2019 г. е основателен за сумата 6274, 56 лв. Първоинстационното решение следва да бъде отменено в частта, с която този иск е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 2161, 31 лв. до сумата 6274, 56 лв. и вместо него се постанови друго, с което на ищцата се присъди допълнително сумата 4113, 25 лв. като обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ. В останалата му отхвърлителна част по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ – за разликата над сумата 6274, 56 лв. до предявения размер от 17 484, 39 лв., обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед частичната отмяна на първоинстанционното решение същото следва да бъде отменено и в частта за разноските, като дължимите на двете страни разноски се разпределят от въззивния съд съобразно уважената/отхвърлената част от исковете. Така на ищцата следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция съобразно уважената част от исковете – в размер на 184 лв., а на ответника следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете – в размер на 1054, 90 лв. Ответникът следва да заплати по сметка на СРС и дължимата държавна такса по уважената част от исковете, възлизаща на сумата 250, 98 лв., както и по сметка на СГС дължимата държавна такса за въззивно обжалване съразмерно на уважената част от жалбата, възлизаща на сумата 163, 50 лв. С оглед направеното от въззиваемия искане за разноски въззивницата следва да бъде осъдена да му заплати разноските за адвокатско възнаграждение за настоящото въззивно производство съразмерно на отхвърлената част от жалбата, възлизащи на сумата 1021, 88 лв.

По изложените съображения Софийски градски съд