Решение № 3013 от 11.3.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 212/2024 г.

Производството е по реда на чл.53б, ал.9 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.

Образувано е по жалба на „КОТУРА“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя К. С. Т., чрез адв.А. Б., против Заповед № 18-5254/25.06.2018г. на н-ка на СГКК - Варна, с която на основание чл.54, ал.1, т.3, вр. чл.53б, ал.5, т.2 ЗКИР и във връзка със служебно заявление вх.№ 09-32383-18.06.2018г. е одобрено изменение на КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-58/08.07.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, в частта за ПИ •••, досежно площта на имота: данни преди промяната – 50785кв.м., данни след промяната – 47894кв.м.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че със заповедта недопустимо се отнема част от ПИ •••, в който има изграден „глух“ коловоз – разтоварище за ВВГ от ж.п. цистерни за нуждите на УПИ I, кв.196 (за ПИ •••) по плана на [населено място], местност „Птицеферма“. Твърди допуснати в производството съществени процесуални нарушения – дружеството не е надлежно уведомено за започналото производство и е лишено от възможността да участва в него; заповедта не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2 АПК, т.к. не съдържа фактически и правни основания за издаването й; невъзможно е да се извлече волята на административния орган, т.к. не става ясно след намаляване площта на имота от 50785кв.м. на 47894кв.м., къде отива разликата от 3110кв.м.; в случай че отнетата площ е включена в други ПИ или се създават нови ПИ, е налице противоречие между графична и текстова част на административния акт, т.к. такива имоти не се коментират; в случай че отнетата площ е включена в ПИ, записани в КР на други лица, със същите би бил налице спор за материално право, което е пречка за извършване на изменението до разрешаване на спора по съдебен ред. По изложените съображения иска обявяване на заповедта за нищожна, евентуално – да се отмени като незаконосъобразна в обжалваната част.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.А. Б., която поддържа жалбата на наведените с нея основания. В представени писмени бележки С.д. № 4202/02.03.2026г. развива подробни съображения в подкрепа на доводите в жалбата. Във връзка с твърденията за липса на мотиви сочи, че дори да се приеме, че на изследване подлежи „явна фактическа грешка“, то основанието за издаване на заповедта следва да се съобрази с определението на това понятие в § 1, т.9 ДР на ЗКИР, а в случая нито данните в административната преписка, нито заключението по СТЕ подкрепят наличието на „явна фактическа грешка“. От СТЕ се установява, че още от 1990г. спорният имот попада в границите на урбанизираната територия и е такава към 2016г., когато е одобрена КК за неурбанизираната територия, респ. към 2018г. когато е издадена процесната заповед, поради което изобщо не може да става дума за несъответствие в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, и това да е основание за издаване на обжалваната заповед. Дори да се приеме, че след одобряване на РП от 1990г. е извършено заличаване на процесния имот от урбанизираните територии, през 2002г. е одобрен ПУП-ПЗ и е сменено предназначението на земята, поради което от 2002г. там земеделска земя не съществува. Като последица от това няма как да е налице несъответствие в границите на поземлените имоти между урбанизираната и неурбанизираната територия, което да се отстранява по реда на ЯФГ. Не може да става дума и за несъответствие в границите на съществуващите на терена трайни топографски обекти, доколкото законовата разпоредба изисква те отново да касаят неурбанизирани територии. Твърди, че административният орган е извършвал корекции без всякакво основание, отнемайки площи и записвайки ги на различни лица без наличие на документи, с което самият той е създал спор за материално право. В случая нанасянето на нов обект, касаещ ЖП – линията, е свързано с изменение на основни кадастрални данни, което може да се извърши само на основание и при спазване на процедурата по чл.51 и чл.53 ЗКИР. Твърди и допуснато съществено нарушение на чл.53б, ал.4 ЗКИР в редакцията към ДВ, бр.57/22.07.2016г., т.к. липсват доказателства проектът изобщо да е бил изпращан на ОДЗ за съгласуване преди издаване на обжалваната заповед. Представеното писмо изх.№ 20-21488/20.03.2020г. не обосновава различен извод, т.к. е последващо издаването на заповедта. Неизпълнението на задължението за съгласуване на проекта с ОДЗ се подкрепя и от постъпилите по делото отговори от ОДЗ и ОСЗ, според които нито са изпращани графични материали, свързани с контактната зона, нито пък такива се съхраняват при тях. Във връзка с оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения сочи, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл.35 АПК, т.к. жалбоподателят не е уведомяван за започнатата процедура по одобряване на контактната зона и издаване на обжалваната заповед. Твърди и нарушение на чл.43 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г., т.к. отнетите части от процесния имот са записани в собственост на трети лица без да е издаден акт и без да са изследвани документите за собственост и записванията по предходни планове. В тази връзка сочи, че от представените по делото доказателства се установява, че по отношение на ПИ •••няма документи за собственост на „НЕК“ АД и на Л. Г. – каквито са записванията в КР. В изрично писмо „НЕК“ АД заявява, че в района и землището на [населено място] дружеството няма собствени имоти и/или съоръжения, поради което и записванията в КР са без основание. Единствено жалбоподателят разполага с документ за собственост на ПИ ••••, доколкото е част от закупения от него недвижим имот през 2016г. В тази връзка счита и че не следва да се кредитира заключението по СТЕ в частта, че ПИ •••представлява инфраструктурен обект – релсови пътища, което налага изменение на КК и отразяването му в отделен ПИ. Съгласно чл.9, ал.3 от Закона за железопътния транспорта, основен управител на железопътната инфраструктура, която е държавна собственост, е Национална компания „Железопътна инфраструктура“, която е удостоверила, че в рамките на ПИ ••••не притежават права, т.к. се касае за частен индустриален клон, собственост на „КОТУРА“ ЕООД. Твърди, че данните по делото за предприети от жалбоподателя действия по изменение на КК след издаване на заповедта не променят горните изводи, т.к.: се касае за искане за изменение на КККР, което е последващо спрямо издаването на процесната заповед и няма отношение към нея; искането касае изменение на КККР, спрямо положението им по оспорената заповед и на практика касае невлязла в сила КК, което не може да обоснове законосъобразност на заповедта; с искането за изменение жалбоподателят е направил опит да коригира грешките в процесната заповед, т.к. към този момент жалбата му все още не е била изпратена в съда. Поради това опитът за последващо изменение на КК от страна на жалбоподателя не санира грешките и множеството нарушения, допуснати при издаване на заповедта, поради което не следва да бъде обсъждано при преценка законосъобразността на оспорената заповед, още повече че липсва постановен краен акт, който да има отношение към настоящото оспорване. По изложените съображения моли жалбата да се уважи изцяло. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Ответната страна – Началник на СГКК-Варна, в писмено становище към С.д. № 2779/26.02.2024г., излага съображения за недопустимост на оспорването. В тази връзка сочи, че възражение № 02-1488-02.10.2018г. е адресирано до Началника на СГКК – Варна, а не до съда, поради което не е придвижено до Адм.съд – Варна. Отделно, възражението е подадено три месеца след издаване на Заповед № 18-5254/25.06.2018г. и след получаване на уведомлението за нея, съгласно представена по преписката обратна разписка, поради което жалбата е подадена извън законоустановените срокове за обжалване. По същество твърди, че административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и е издал законосъобразен, мотивиран и стабилен административен акт. Заповедта е издадена на основание чл.53б ЗКИР въз основа на проект за отстраняване на явна фактическа грешка по чл.55, т.4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. на МРРБ като обекти на проекта са поземлени имоти от контактната зона на КККР извън строителните граници на [населено място], обл.Варна, одобрена със Заповед № РД-18-58/08.07.2016г. на изп.д-р на АГКК и тези по изработената КК на урбанизираната територия на [населено място]. При съвместяване на двете карти са констатирани „застъпвания“ и/или „бели петна“ по строителната граница на населеното място, което представлява „явна фактическа грешка“ по смисъла на § 1, т.9 ДР ЗКИР, която се отстранява по реда на чл.53б ЗКИР. Съгласно чл.53б, ал.9 обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение, поради което картата е актуализирана, а списъкът на засегнатите имоти е изпратен на Областна дирекция „Земеделие“ – Варна и Общинска служба „Земеделие“ – [населено място], за обезщетяване на засегнатите лица по реда на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай че надхвърля минималния размер по Наредба № 1/2004г. за определяне на минималния размер на адвокатските възнаграждения, и моли съдът да го редуцира до предвидения в наредбата минимален размер.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

1. Със Заповед № 412/03.08.1990г. /л.434/ на основание чл.75 ППЗТСУ е одобрен общия застроителен и регулационен план /ОЗРП/ на [населено място], обл.Варна.

2. С Решение от 13.09.1995г. по Протокол по чл.18г от ППЗСПЗЗ /л.441/, Поземлена комисия [населено място], определила общите граници на териториите, в които се възстановява собствеността на земите по чл.18г ППЗСПЗЗ, както следва: 1/ Територии за възстановяване на собствеността във възстановими стари реални граници – площ 101 дка попадащи в кад.№ ••и ••; 2/ Територии за възстановяване собствеността в съществуващи на терена стари реални граници – площ 1172 дка в кад. № № •••,•••, •••и част от •••; 3/ Територии за възстановяване на собствеността по § 4 ЗСПЗЗ – 212 дка в кад. № •••,•••,•••, •••и •••; 4/ Собствеността върху останалата земеделска земя се възстановява с план за земеразделяне на площ 44428 дка.

3. По данни от Регистри на земеделските земи, гори и земи в ГФ, за землището на [населено място], [ЕКАТТЕ], ОСЗ – [населено място] /л.167 - 176/, „И. Г. КОМПАНИЯ“ АД, БУЛСТАТ ••••, гр.Варна се легитимира като собственик на имоти: 180015 с площ 2.171 дка - на основание договор за продажба на земеделска земя от ОПФ на граждани и юридически лица с № ••/11.06.2003г., издаден от РС – Девня.; 180016 с площ 3.099 дка - на основание договор за продажба на земеделска земя от ОПФ на граждани и юридически лица с № •••/11.06.2003г., издаден от РС – Девня; 180047 с площ 50.787 дка – съгласно нот.акт за продажба № •••от 08.12.2010г., вх.рег. от 09.12.2010г., акт № ••••– бивша собственост. Съгласно нот.акт № •••/27.12.2012г. за 50.787 дка, вх.рег. № •••/28.12.2012г., акт № •••собственик на имота е „ЗД ЕВРОИНС“ АД; 180014 с площ 1.912 дка – на основание договор за продажба на земеделска земя от ОПФ на граждани и юридически лица с № •••/11.06.2003г., издаден от РС – Девня; 180017 с площ 2.198 дка - на основание договор за продажба на земеделска земя от ОПФ на граждани и юридически лица с № •••/11.06.2003г., издаден от РС – Девня. Регистрация на 06.12.2004г., собственик до 08.12.2004г.

Според данните от регистъра за [имот номер], същият е получен от разделяне на [имот номер] с площ 64.110 дка. [имот номер] е получен от обединяване на имоти •••и ••••. [имот номер] е с площ 50.787 дка. и собственик И. Г. КОМПАНИЯ. [имот номер] е с площ 13,323 дка. и собственик И. Г. КОМПАНИЯ.

4. С Решение по т.1 от Протокол № 6/23.08.2002г. /л.194/ на ОбЕСУТ, по молба вх.№ РД 9400/И-23/22.08.2002г. на И. Г. КОМПАНИЯ АД, е приет предложения проект за одобряване на ПУП-ПЗ по чл.59 ЗУТ за промяна на предназначението на земеделска земя за УПИ I, кв.196 по плана [населено място]. Указано е да се проведат процедури по обявяването и планът да се одобри след провеждане на процедурите за промяна предназначението на земята.

Според Обяснителната записка към проекта за ПУП-ПЗ по чл.59 ЗУТ /л.197/, същият се разработва на основание чл.59 ЗУТ за промяна предназначението на земя – собственост на инвеститора. Границата на имота към съществуващия път става улична регулационна линия. Регулацията на самия път не е обект на плана и пътят се запазва в съществуващите габарити. Неговото бъдещо разширение и регулация следва да бъде обект на следващ план. С ПУП-ПЗ е определена зона на застрояване, като са предвидени отстояния към вътрешните регулационни (имотни) граници. С плана се предвижда изграждането на газохранилище за 2000куб.м. за съхранение на газ в цистерни. Ще се изградят и следните съоръжения: съоръжение за смесване на газ от различни цистерни; съоръжение за пълнена на автоцистерни; съоръжение за разтоварване на ЖП цистерни; водоем и противопожарна помпена инсталация; автокантар – 50т.; административно-битова сграда и помещение за охрана;

5. Със Заповед № 163/28.08.2002г. /л.156/, на основание чл.3, ал.2 от Наредба № 1 за преценяване на влиянието върху околната среда на проекти, обекти и дейности, неподлежащи на задължителна оценка на въздействието върху околната среда, кметът на Община – С утвърдил решението на комисията за проект „Складова база за газ пропан- собственост на „И. Г. КОМПАНИЯ“ АД с изп.д-р С. Л. Г., находящ се в поземлени имоти •••, •••, •••в местността „Птицеферма“ по плана за земеразделяне на [населено място].

6. [рег. номер] (площ 6.544 дка) •••(площ 2.820 дка) [рег. номер] (площ 32.044 дка), са придобити от „И. Г. КОМПАНИЯ“ АД с договори за покупко-продажба на недвижим имот от 06.08.2002г., сключени с О. С., съответно с вх.рег. № •••, •••и •••/л.185, 186, 193/.

7. Със Заповед № 188/12.09.2002г. /л.151/, на основание чл.129, ал.2 и чл.129, ал.3 ЗУТ, кметът на Община – С одобрил ПУП – ПЗ за УПИ I, кв.196 по плана за земеразделяне на [населено място], в съответствие с чл.12, ал.2 ЗУТ. Според устройствените показатели, площта на УПИ I е 34022кв.м., терен за застрояване – 21584кв.м.

8. С вх.№ 7000-1680/18.09.2002г. /л.153/, „И. Г. КОМПАНИЯ“ АД отправило предложение до Комисията по чл.17, ал.1 ЗОЗЗ, да бъде променено предназначението на земеделска земя, представляваща собствен ПИ в землището на [населено място], с № № ••••, ••••, •••••, идентичен с УПИ І, кв.196 по плана на [населено място] „за газохранилище“.

9. С Решение № 8/17.10.2002г. /л.180/, на основание чл.22, ал.1 ЗОЗЗ и чл.32, ал.1 ППЗОЗЗ Комисията по чл.17, ал.1, т.1 ЗООЗ: I. Утвърдила площадка за проектиране в размер на 32044кв.м. земеделска земя, III-кат., собственост на И. Г. КОМПАНИЯ АД, за изграждане на обект „Складова база за газ-пропан“ в землището на [населено място], общ.С , местност „Птицеферма“, [имот номер], при граници, посочени в приложената скица и проект за ПУП; II. Променила на основание чл.24, ал.2 ЗОЗЗ и чл.41, ал.1 ППЗОЗЗ предназначението на 32044кв.м. земеделска земя III-кат., собственост на И. Г. КОМПАНИЯ АД, за изграждане на обект „Складова база за газ-пропан“ в землището на [населено място], общ.С , местност „Птицеферма“, [имот номер], при граници, посочени в приложената скица и влязъл в сила ПУП. Указано е собственикът на земята да отнеме и оползотвори хумусния пласт от терена, предвиден за строителство и да заплати на основание чл.30 ЗОЗЗ, такса по чл.6, т.2 от Тарифата, в размер на 58880,85лв. Таксата е заплатена на 21.12.2004г. видно от приложеното на л.179 платежно нареждане.

10. Със Заповед № РД-18-58/08.07.2016г. /л.209/ на изп.д.р на АГКК са одобрени КККР за частта от землището на [населено място], общ.С , бл.Варна, която е разположена извън строителните граници на [населено място], обл.Варна;

11. На 30.11.2016г. между Агенция по геодезия, картография и кадастър /възложител/ и „Ленд Дейта Център“ ООД /изпълнител/ е сключен Договор № КД-1-120/30.11.2016г. за Създаване на КККР на урбанизираните територии, попадащи в землището на [населено място], [населено място] и [населено място], общ.С, обл.Варна.

12. На 16.12.2016г. жалбоподателят „КОТУРА“ ЕООД придобил от „БУЛЛЕНД ИНВЕСТМЪНТС“ АДСИЦ, недвижим имот - ПИ •••по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-58/08.07.2016г., по силата на нот.акт за покупко-продажба на недвижими имоти № ••••и Скица на поземлен [имот номер]-74365-21.02.2017г. Според нот.акт, ПИ •••е с площ 50785 кв.м. Посочено е, че по предходни документи за собственост, имотът представлява поземлен [имот номер], находящ се в землището на [населено място], [ЕКАТТЕ], местност „Птицеферма“, с площ 50.787 дка, с начин на трайно ползване – Друг селскостопански строителен терен, за който със Заповед № 188/12.09.2002г. на кмета на Община С е отреден УПИ І, кв.196, урегулиран с площ 50788 кв.м.

Съгласно Скица № 15-616523-05.12.2017г. /л.291/, ПИ с ид. ••••е с Трайно предназначение на територията – Урбанизирана; Начин на трайно ползване – За съоръжение на газопровод.

13. В изпълнение на Договор № КД-1-120/30.11.2016г. за Създаване на КККР на урбанизираните територии, попадащи в землището на [населено място], [населено място] и [населено място], общ.С, обл.Варна, с изх. № С-29/19.03.2018г. „Ленд Дейта Център“ ООД представило етап – Контактна зона, ведно с Обяснителна записка за етап: „Контактна зона между урбанизираната територия на [населено място] и кадастралната карта на извънурбанизираната територия“.

В Обяснителната записка е посочено, че се прилага изчертана карта на получената контактна зона – 3бр., чертеж в М 1:1000, с изобразяване на териториите според изискванията на Указанията за отстраняване на несъответствия, непълноти и грешки около строителните граници на населените места – имотите от КВС със зелен цвят и оцветени в жълто, имотите от кадастралната карта на урбанизираната територия – с черен цвят и оцветени в сиво. Получилите се застъпвания между двата цифрови модела са оцветени в оранжево, а белите петна остават бели. Съгласно Указанията за отстраняване на несъответствия, непълноти и грешки около строителните граници на населените места в КК на Урбанизираната територия и КВС по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, при конфликт между имоти от различните видове територии, съответните части от имотите от картата на земеделските земи, които попадат в обхвата на строителните граници върху други частни имоти, се заличават и собствениците им се обезщетяват. Частите от имотите от кадастралния план, които са извън обхвата на строителните граници, също се заличават, ако няма документи за тях. Изключение се прави за имоти с установен собственик в другия цифров модел и собствениците им имат документи за вещни права.

Към картите е изработен списък на засегнатите имоти, съдържащ идентификаторите на застъпващите се имоти (нов и стар), трайно предназначение, начин на трайно ползване, собственик, документ за собственост, вид собственост, площите преди и след предложението за изчистване на контактната зона, разликите в площите, както и предложението за отстраняване на контактната зона и мотивът за това.

В предложението за отстраняване на получилата се контактна зона са коригирани границите на всички засегнати полски и местни пътища и улици по границите на имотите, от които се засягат, без да са описани тези имоти като проблем в таблицата на засегнатите имоти.

Поради получено разминаване на имотни линии по-голямо от допустимата графична точност, което е довело до получаването на бели петна, са обособени нови имоти. Там където разликите са в границите на точността по чл.18 от Наредба № 3, са запазени границите от КК на извънурбанизираната територия.

14. С Протокол № 20/14.11.2017г. за приемане на етап 4, Комисията назначена със Заповед № РД-14-65-28.09.2017г. на изп.д-р на АГКК, разгледала материалите и данните, представени от изпълнителя за „Изработване на карта на контактната зона и списък на засегнатите имоти в землището на [населено място], [населено място], [населено място], общ.С, обл.Варна“, а именно: 1/ Обяснителна записка; 2/ Карти на контактната зона преди корекции в М 1:1000 – свободна разграфка; 3/ Карти на контактната зона след корекции в М 1:1000 – в свободна разграфка; 4/ Списък на засегнатите имоти и списъци за обезщетение; 5/ CD – 5 броя.

След запознаване с представените материали и данни, Комисията констатирала, че същите са в обем и съдържание, съответстващи на действащата нормативна уредба, поради което приела работата за етап 4 „Изработване на карта на контактната зона и списък на засегнатите имоти в землището на [населено място], [населено място], [населено място], общ.С., обл.Варна“.

15. В изпълнение на Договор № КД-1-120/30.11.2016г. за Създаване на КККР на урбанизираните територии, попадащи в землището на [населено място], [населено място] и [населено място], общ.С., обл.Варна, с изх. № С-29/19.03.2018г. „Ленд Дейта Център“ ООД представило Проекти за отстраняване на явна фактическа грешка в землището на [населено място], общ.Суворово, [ЕКАТТЕ].1, приети с протокол от 19.03.2018г.

Видно от Обяснителната записка към проекта: а/ Вид, обхват и цел на изменението – Исканото изменение и Проектът имат за предмет отстраняване на явна фактическа грешка по чл.55, т.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР; б/ Обекти на проекта за изменение са поземлени имоти от контактната зона на КККР извън строителните граници на [населено място], обл.Варна, одобрена със Заповед № РД-18-58/08.07.2016г. на изп.д.р на АГКК; в/ Собственици (лица с правен интерес) са: Община – [община], Държавата (ДПФ), Агенция „Пътна инфраструктура“, Е. Р. Б., В. С. Р., Г. С. К., „Нептун В.А.“ ЕООД, „КОТУРА“; г/ Засегнати имоти са: общо 22 бр. ПИ, сред които ПИ ••••; д/ Новообразувани имоти – 2бр. ПИ; е/ Основание за изменението: При съвместяване на изработената КК за урбанизираната територия на [населено място] с КК извън строителните граници, одобрена със Заповед № РД-18-58/08.07.2016г. на изп.д-р на АГКК, са констатирани несъответствия в строителната граница на населеното място, одобрена със Заповед №127/16.08.1996г. на кмета на Община – [община] (в КВС е по предходен план). В резултат са налице „застъпвания“ и „бели петна“ по строителната граница на населеното място, което представлява „явна фактическа грешка“ – чл.55, т.4 от Наредба № РД-2-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР.

Предложението за промяна на КК на извънселищната територия, одобрена със Заповед № РД-18-58/08.07.2016г. на изп.д-р на АГКК е показано в проекта за отстраняване на явна фактическа грешка, изчертан в два листа в М 1:2000 в свободна разграфка. С червени линии и текстове са показани проектните граници и идентификатори на изменените и новообразуваните имоти.

16. Със служебна заявка вх.№ 09-32383-18.06.2018г. до СГКК-Варна, било заявено извършването на услуги: нанасяне на промени в КК; определяне и запазване на идентификатор; удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР.

17. С № 15-397962/19.06.2018г. е изготвена Скица-проект за изменението. Според същата по отношение на ПИ •••, площ 50785кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, НТП – за съоръжение на газопровод, изменението се състои в промяна границите на ПИ, в резултат на която площта на същия става 47894кв.м.

18. Изменението съгласно проекта, е одобрено на основание чл.54, ал.1, т.3, вр.чл.53б, ал.5, т.2 ЗКИР със Заповед № 18-5254/25.06.2018г. на н-ка на СГКК – Варна.

19. Със Заповед № РД – 18-1728/18.10.2018г. на ИД на АГКК, са одобрени КККР на [населено място].

20. Във връзка със заявление рег. № 01-106819-12.03.2019г. на Л. Б. Г. за изменение на КККР на [населено място], [ЕКАТТЕ], одобрена със Заповед № РД-18-1728/18.10.2018г. на изп.д-р на АГКК, относно ПИ с ид. •••, ••••, ••••, •••, •••и •••, състоящо се в отразяване на ПИ № •••, кв.2 по плана на [населено място], със Заповед № 18-4870-09.05.2019г. /л.302/, Началникът на СГКК – Варна отказал исканото изменение. Липсват данни този отказ да е обжалван.

21. С Писмо № 20-21488-20.03.2020г. /л.247/, на основание чл.42, ал.10 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. на МРРБ, Началникът на СГКК – Варна изпратил до ОДЗ – Варна списъците на засегнатите имоти към приетите контактни зони по одобрените КККР за землището на [населено място], [населено място], [населено място], общ. С., обл.Варна, ведно с приемателните протоколи към тях за обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.

22. С. З. вх. № 01-147754-17.03.2022г. до АГКК /л.352/, „КОТУРА“ ЕООД поискало издаване на удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на КККР за ПИ с ид. •••.

Според Обяснителната записка към заявлението /л.353/, исканото изменение касае „отстраняване на грешки и непълноти“ и цели коригиране на ПИ с ид. ••••, както и попълване на КРНИ. Като основание за изменението е посочена разпоредбата на чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР, в съответствие с чл.55, т.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. Според описанието на изпълнението на проекта, след съвместяване на КК в обхват на ПИ •••, извадка от плана за регулация на [населено място] и извадка от КВС, е изработена комбинирана скица – л.359, в резултат на която е установено, че закупеният с нот.акт № ••• 19.12.2016г. имот е бил с различен контур от този в момента. След влизане в сила на кадастралната карта на [населено място], същият е бил изменен, като от юг е отделена част с площ 2405 кв.м. и приобщена към имот „за релсов транспорт“ – ПИ •••. Изработена е скица – предложение за изменение на КК /л.360 - 365/, която предвижда коригиране на границите на ПИ ••• в съответствие с правото на собственост на възложителя. В резултат на проекта, коригираните ПИ, придобиват следните площи: ПИ с проектен ид. ••• – 2405кв.м., собственост на „КОТУРА“ ЕООД и ПИ с проектен ид. ••• – 3179кв.м., запазва данните за собственост.

23. Във връзка със Заявление вх. № 01-147754-17.03.2022г. е издадено Удостоверение № 25-165108/06.06.2022г. за приет проект /л.369/, който може да служи за процедиране на изменение на КККР по реда на чл.70, ал.1 /чл.71/ чл.81 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. – за което следва да се подаде заявление.

24. На 09.06.2022г. „КОТУРА“ ЕООД подало до СГКК – Варна Заявление вх.№ 01-325518-09.06.2022г. /л.307/, за нанасяне на настъпили промени в КР за ПИ с ид. •••. Изготвена е Скица – проект № 15-764019-08.07.2022г. /л.308-309/, според която исканото изменение се състои във: заличаване на ПИ ••••с площ 5584кв.м. като обект от КККР и нанасяне на нови обекти в КККР: ПИ с ид. •••с проектна площ 3179кв.м. и ПИ с ид. •••с проектна площ 2405кв.м. Против заявлението за изменение на КККР за ПИ •••, са постъпили възражения от наследниците на Л. Б. Г. /л.316/ - Б. Л. Г. /л.323; 338/, К. Д. Г. /л.342/, С. Л. Г. /л.345/, както и от „Електроенергиен системен оператор“ /ЕСО/ ЕАД /л.341/.

• Според възражението на „ЕСО“ АД, разделянето на поземлен имот с ид. ••••ще постави дружеството, като собственик на съществуващата в имота ж.п. линия, в неблагоприятна ситуация при упражняване правата му на собственик на ж.п. линията, предвид заявеното преди време намерение на лице, претендиращо да е собственик на ж.п. линията, да я демонтира.

• Според възраженията на наследниците на Л. Б. Г., техният наследодател се легитимира като собственик на ПИ № •••по плана на [населено място], целият с площ от 3660 дка, съгласно нот.акт № •••.2008г., Акт № ••••2008г. Имотът е придобит от „И. Г. КОМПАНИЯ“ ЕАД. С. З. вх.№ 01-270042/19.06.2019г. са предприети действия по нанасянето на имота в КККР на [населено място], като е нанесен ПИ с ид. ••••с площ 5584кв.м. и е вписан с дублиращи права на името на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД – без документ за собственост и на Л. Б. Г., притежаващ ид.ч. от 3660кв.м. от правото на собственост. С исканото изменение недопустимо се заличава собствения им ПИ с ид. •••и тяхната собственост се отразява в нов ПИ с проектен ид. ••••, който нито по площ, нито по местонахождение, отговаря на имота, придобит с нот.акт № ••••2008г. и нанесен в кадастъра през 2020г.

25. Видно от Скица № 15-835668/22.05.2025г. /л.271/ за ПИ с ид. ••••по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1788/18.10.2018г., същият е с площ 5584кв.м., Трайно предназначение на територията: територия на транспорта, Начин на трайно ползване: За линии на релсов транспорт. В КРНИ като собственици на ПИ ид. ••••са записани: „Национална електрическа компания“ ЕАД за 1/1 ид.ч. – няма документ за собственост и Л. Б. Г. за 3660кв.м. ид.ч. от правото на собственост, съгласно нот.акт № ••••2008г. Съгласно скицата, един от съседните ПИ на ПИ с ид. ••••е ПИ с ид. ••••– собственост на „КОТУРА“ ЕООД.

26. Видно от отговор на Началника на СГКК – Варна С.д. № 15678/30.09.2025г. /л.395/, производството по заявление вх.№ 01-325518-09.06.2022г. на „КОТУРА“ ЕООД е приключило с мълчалив отказ, който не е обжалван в съответния законоустановен срок и е влязъл в сила.

27. С Писмо № 20-4915-31.01.2023г. /л.262/ във връзка със Заявление вх.№ 01-325518/09.06.2022г. и на основание чл.42, ал.13 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. на МРРБ, началникът на СГКК – Варна уведомил ОДЗ – Варна, че са изпратени списък на засегнатите имоти към приетата контактна зона по одобрените КККР за землището на [населено място], ведно с приемателния протокол към тях за обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. В тази връзка е изискано становище относно извършване на процедурата по обезщетяване на собственика на ПИ ••••– „КОТУРА“ ЕООД.

28. С Писмо № РД 12-03-14-1/07.02.2023г. /л.263/, директорът на ОДЗ – Варна изпратил на Н-ка на ОСЗ-[населено място] по компетентност писмо (техен вх.№ РД-12-02-14/02.02.2023г.) на Н-ка на СГКК-Варна, във връзка с искане на „КОТУРА“ ЕООД за извършване на процедура за обезщетяване на собственост на ПИ ••••за извършване на проверка и изготвяне на становище до СГКК – Варна, придружен с относимите документи. Уточнено е, че списъка на засегнатите имоти към приетата контактна зона по одобрената КККР на землището на [населено място], ведно с приемателния протокол към тях за обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ са предоставени на ОСЗ – С. от ОДЗ-Варна с писмо изх.№ РД-12-03-26-1/31.03.2020г. във връзка с писмо изх. № 20-21488/20.03.2020г. Следва да изпратят отговор с копие до ОДЗ-Варна.

29. С Писмо изх. № РД-12-03-14-5/06.03.2023г. директорът на ОДЗ-Варна уведомил н-ка на СГКК-Варна за това, че според отговор на ОСЗ – [населено място], за започване на процедура по обезщетяване на собственици по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ е необходимо от „КОТУРА“ ЕООД да бъде подадено заявление в ОСЗ-[община], придружено с относими документи към него.

30. По делото е работила СТЕ, по която е изготвено заключение С.д. № 1269/22.01.2026г., от което се установява следното:

• Съгласно нот.акт № ••••2016г. „КОТУРА“ ЕООД е собственик на ПИ ••••с площ 50785кв.м. по КК на м.Птицефермата, [населено място], при граници: ПИ ••••, •••, ••••, ••••, •••, •••и •••. С приетото изменение на КК със Заповед № 18-5254-25.06.2018г. на н-ка на СГКК-Варна се изменят южната и югоизточната граница на ПИ •••, като територия с площ от 2891кв.м. се придава към ПИ •••, •••, •••, •••по КК. Имотът, описан в нот.акт № •••.2016г. не е идентичен с ПИ •••по КК след изменението му със Заповед № 18-5254-26.06.2018г. на началника на СГКК-Варна. ПИ ••••, описан в нот.акт № •••.2016г. съответства на ПИ ••••след изменението.

• Изменението на ПИ ••••се изразява в следното: 58 кв.м. се отделят и придават към ПИ ••••, НТП – за електроенергийно производство, собственост на „НЕК“ ЕАД (Приложение 1 към СТЕ); 2540 кв.м. са включени в ПИ ••••, НТП – за линии на релсов транспорт, собственост на „НЕК“ ЕАД и на Л. Б. Г. (Приложение 1 към СТЕ); 34 кв.м. са включени в територията на ПИ ••••, НТП – за второстепенна улица, собственост на О. С. (Приложение 1 към СТЕ); 260 кв.м. са включени в ПИ ••••, НТП – за второстепенна улица, собственост на Община С.(Приложение 1 към СТЕ);

• За територията на [населено място] е одобрен КП и РП със Заповед № 412/03.08.1990г., на който за територията на процесния имот е отредена строителна площадка – ІІ „за резервен промишлен терен“, кв.1А, която впоследствие е заличена.

• С цел привеждане на кадастралния и регулационния план в единна координатна система, вещото лице е извършило заснемане по съществуващи на място сгради и граници, идентични с тези от плана (Приложение 2).

• За територията на процесния ПИ има одобрен план за земеразделяне за землището на [населено място], обявена в ДВ, бр.123/23.10.1998г., като територията за строителната площадка – ІІ „за резервен промишлен терен“, кв.1А, е отразена като земеделска земя и е включена в плана за земеразделяне. В плана за земеразделяне процесния имот е включен в територията на ПИ •••и ПИ •••, възстановени в стари реални граници. Със Заповед № 188/12.09.2002г. на кмета на община С. е одобрен ПУП-ПЗ за [рег. номер] по плана за земеразделяне на [населено място]. [рег. номер], •••, •••, •••, •••, •••и •••се обединяват в [рег. номер] с площ 50,787 дка. [рег. номер] по КВС е интегриран в КК без изменение като ПИ с ид. •••с площ 50,787 дка.

• От изготвения комбиниран цифров модел между плана за земеразделяне, [рег. номер] по КВС и ПИ ••••преди изменението на КК, вещото лице е установило, че: Кадастралните граници на [рег. номер] по КВС са идентични с кадастралните граници на ПИ •••по КК преди одобряването на контактната зона (Приложение 4); [рег. номер] по КВС, идентичен с ПИ ••••преди одобряване на контактна зона и попада в територията на ПИ ••• и ПИ •••по плана за земеразделяне (Приложение 4).

• Вещото лице е изготвило комбинирана скица между КП и РП от 1990г. и геодезическо заснемане по материализирани граници с огради на място, от която е установило, че: южната материализирана граница на заличения УПИ ІІ-„резервен промишлен терен“, не е идентична с изградената на място материализирана граница с паянтова ограда от колове с оградна мрежа, като отклонението при материализираната граница с ограда достига до 4,74 м. в посока юг (Приложение 5); западната материализирана граница е в отклонение спрямо общата кадастрална и регулационна граница между УПИ І – „ел.подстанция“ и УПИ ІІ-„за резервен промишлен терен“, достигащо до 0,87м. в посока изток (Приложение 5).

• Изготвена е комбинирана скица между КП и РП от 1990г., [рег. номер] по КВС, ПИ •••по КК преди одобряването на контактната зона и геодезическо заснемане по материализирани граници с огради на място, от което вещото лице е установило: кадастралните граници на [рег. номер] по КВС са идентични с кадастралните граници на ПИ •••по КК преди изменението; южната материализирана граница на заличения УПИ ІІ -„резервен промишлен терен“ не е идентична с изградената на място материализирана граница с паянтова ограда от колове с оградна мрежа, като отклонението при материализираната граница с ограда достига до 4,74м. в посока юг (Приложение 6); западната материализирана граница е в отклонение спрямо общата кадастрална и регулационна граница между УПИ І – „ел.подстанция“ и УПИ ІІ-„за резервен промишлен терен“, достигащо до 0,87м. в посока изток (Приложение 6); югоизточната кадастрална граница на ПИ ••• по КК, идентична с югоизточната кад.граница на [рег. номер] по КВС, навлиза в територия на проектна улица по РП на [населено място], като застъпването е с широчина от 6,82в. и територия с площ 421кв.м. (Приложение 6); южната кадастрална граница на ПИ ••• по КК идентична с южната кадастрална граница на ПИ 18047 по КВС, съответства на северната граница на УПИ ХХІІІ-••• „за производствени и складови дейности“, като отклонението достига до 2,82м. в посока юг към парцела (Приложение 6); в територията на ПИ ••• по КК и [рег. номер] по КВС е включена и територията на релсови пътища, представляващи инфраструктурен обект, който не представлява земеделска земя.

• За [рег. номер] по КВС има изготвен ПУП-ПЗ, който включва територията на релсовия път, територията, включена в проектна улица и частта от територията, която се придава към ел.станция, т.е. грешката от изместването на КВС е включена и в ПУП-ПЗ, т.к. той е изготвен върху същата кадастрална основа.

• От изготвената комбинирана скица между ПИ ••• и ПИ •••по план за земеразделяне, [рег. номер] по КВС, идентичен с ПИ ••• по КК преди одобряване на контактната зона, ПИ ••• след одобряване на контактната зона, южна рег.граница на УПИ ІІ – „за резервен промишлен терен“, идентична със сервитут на релсов път и геодезическо заснемане по материализирани граници с огради на място, вещото лице установило, че: При определяне на контура на строителната граница на [населено място] в плана за земеразделяне има транслация на плана в посока юг към урбанизираната територия (Приложение 7); Тази грешка е пренесена при изработването на КВС и впоследствие при интегрирането на КВС в КК на землището на [населено място], грешката от транслирането на плана остава; При изработване на КК на урбанизираната територия на [населено място] се появява застъпване между урбанизирана и земеделска земя – явна фактическа грешка, която налага изработването на проект „за контактна зона“ (Приложение 7); Територията от ПИ •••• по КК преди одобряването на контактната зона представлява: инфраструктурен обект – релсов път, който не е земеделска земя; територия, попадаща в улица по РП и територия, която е част от ел.станция (Приложение 7); При изработване на проекта за контактна зона, между южната кад.граница на ПИ •••• по КК след изменението и южната рег.граница на УПИ ІІ „за резервен промишлен обект“, явяваща се и сервитут на релсов път е в отклонение в западната си част достигащо до 1,37м., а в източната част границите са идентични.

• За [рег. номер] по КВС има изготвен ПУП-ПЗ, който включва територията на релсовия път, територията, включена в проектна улица и частта от територията, която се придава към ел.станция, т.е. грешката от изместването на КВС е включена и в ПУП-ПЗ, т.к. той е изготвен върху същата кадастрална основа.

• Част от отнетата територия с площ от 2542кв.м. от ПИ •••, представлява релсов път, който е инфраструктурен обект и също така представлява топографски обект, а останалата част от територията с площ 301кв.м. представлява улица по РП, която е реализирана на място. Територия с площ 20кв.м. е включена в територията на ПИ ••••(Приложение 8). От Приложение 8 е видно, че в територията на ПИ ••• е включена територията на релсовите пътища, т.е. южната граница на ПИ е изместена в посока юг с 17,39м., като видимо не е спазен сервитута на релсовите пътища.

• Западната материализирана граница на място е идентична с общата граница по проекта за контактната зона (Приложение 9). Южната материализирана граница по геодезическо заснемане на място е в отклонение от южната кадастрална граница на ПИ ••• по КК след одобряване на проект за контактна зона, което отклонение достига до 3,41м. (Приложение 9). Северната материализирана граница на ПИ ••• по КК и южната кадастрална граница на ПИ ••• след одобряване на проект за контактната зона има изместване в посока юг, което достига до 5,89м. (Приложение 9). Между южната кад.граница на ПИ ••• по КК след изменението и южната рег.граница на УПИ ІІ „за резервен промишлен обект“, явяваща се и сервитут на релсов път е в отклонение в западната си част, достигащо до 1,37 м., а в източната част границите са идентични (Приложение № 9).

• Към скицата-проект не са нанесени номерата на граничните точки на проектните граници. От предоставените данни от СГКК-Варна към проекта за контактна зона липсват данни за геодезически измервания с цел установяване на идентични точки на място с тези от КП и РП на [населено място] с цел координиране на плана и определяне на строителната граница на населеното място – чл.42, ал.3 от Наредба РД 02-20-5/15.12.2016г. Видно от Приложение 9, в западната част на кадастралната граница на ПИ ••• след приемането на контактната зона има ротация, като отклонението достига до 1,37м., а при източната част на общата кадастрална граница и сервитута на релсовия път няма отклонение. Образуваната ивица, заключена между южната кад.граница на ПИ ••• след приемане на контактната зона и сервитута на релсовия път, идентичен с южната рег.граница на УПИ ІІ „за резервен пром.терен“ е с площ от 130кв.м.

31. При изслушване на заключението в с.з., проведено на 20.02.2026г., вещото лице инж.К., пояснява следното:

• Документацията към Заповед № 18-5254-25.06.2018г. отговаря на изискванията на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. Към заповедта са приложени съответните скици - преди и след одобряване на контактната зона, както и регистрите със съответните засегнати площи. Единствено, поради това че контактната зона е в голям обхват, съответно самата скица е в голям мащаб, на някои от „чупките“ не са дадени съответните номера.

• Относно констатацията в заключението – че няма данни за геодезически измервания (отговор на въпрос № 7), инж.К. пояснява, че такива са необходими с цел координиране на РП. Понеже контактната зона представлява застъпване между земеделска земя и урбанизирана територия, за да се определи строителната граница на населеното място, трябва да се координира КП и РП, което налага съответно измерване по сгради, които съществуват на място и в плана. По преписката такова заснемане не е представено.

• Към датата на одобряване на оспорената заповед, процесният имот не представлява земеделска земя. Няма и съседни имоти, представляващи земеделска земя на границите на населеното място. С приемането на ПУП-а, процесният имот е престанал да бъде земеделска земя. Видно от приложеното към заключението копие на КП и РП от 1990г. /л.431, 432/ в южната част на процесния имот е отредена строителна площадка „за резервен промишлен терен“. Тя е заличена (въпреки че от Община С. не е представена заповедта, с която е заличена), но регулационните граници остават. Тоест, още към този момент имотът на жалбоподателя не е бил земеделска земя. Впоследствие, когато е изработен Планът за земеразделяне, „резервният промишлен терен“ е включен в Плана за земеразделяне и в КВС като земеделска територия. Теренът за релсов път не е бил част от УПИ-то „за резервен промишлен терен“.

• Планът за земеразделяне /ПЗ/ не обхваща населеното място, а строителната площадка. Планът за земеразделяне застъпва релсовия път, който представлява част от обхвата на проекта за контактна зона. Първоначалната грешка е, че този „резервен промишлен терен“ представлява строителна площадка, а при изработването на Плана за земеразделяне, впоследствие на КВС и КК, той е отразен като земеделска земя. за земеразделяне не е отчетен правилно самият полигон и е включен към Плана за земеразделяне и КВС, и нататък вече в КК. Освен „геометричното изместване“, целият ПИ е включен в ПЗ като земеделска земя. От 1990г. с приемането на общия застроителен и регулационен план на [населено място], ПИ е урбанизирана територия и се ползва за газохранилище. Контактната зона е изработена спрямо този план, защото в контактната зона се взема предвид строителната граница, тоест контурът, на населеното място. От друга страна, понеже КВС е интегрирана директно в КК, тогава между земеделската и урбанизираната се получава застъпването. Грешката в транслирането в посока юг е пренесена и в ПУП-ПЗ от 2002г., като фактически се включва част от урбанизираната територия – релсовия път.

• В КП и РП от 1990г. има проектни улици, като територия с площ 260кв.м. от процесния имот попада в улица с кадастрален [идентификатор], 34кв.м. попадат в улица с кадастрален [идентификатор]. На място улиците съществуват, което означава, че регулацията е приложена. Това е отразено в Приложение 8 към заключението - с дебела червена линия.

• Отклонението, по отношение на западната материализирана граница от 0,87м., не попада в допустимите технически отклонения.

• Имотът от запад на спорния имот – УПИ І „за електрическа подстанция“, е урбанизирана територия от 1990г. и не се обхваща от КВС.

• Относно отнетите площи от процесния имот, вещото лице пояснява, че заключението е дадено като се наложат координирания РП и КК. При налагането се вижда къде е границата на релсовия път и на бившето УПИ ІІ – „резервен промишлен терен“, и се установява, че в посока юг, част от територията от 2542 кв.м. представлява релсов път. Друга част е включена в проектна улица. Теренът за релсов път никога не е бил част от УПИ „за резервен промишлен терен“. Теренът за релсов път не представлява земеделска земя. Релсовия път е включен към ПИ № ••• и № ••• поради грешка в транслирането.

• При предявяване на вещото лице на комбинираната скица на л.359, приложена към заявление вх.№ 01-147754-17.03.2022г., вещото лице посочва, че основата за тази скица е КК, изменена след приемане на контактната зона. Т.е., исканите изменения през 2022г. са свързани с изменената през 2018г. КК, т.к. релсовият път е нанесен, а преди това не е фигурирал в картата.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на оспорването:

Жалбоподателят „КОТУРА“ ЕООД се легитимира като собственик на ПИ с ид. ••• съгласно нот.акт № •••2016г., Акт № •••2016г. Тъй като ПИ с ид. ••• е предмет на Заповед № 18-5254-25.06.2018г., жалбоподателят се явява заинтересовано лице по смисъла на § 1, т.13 ДР на ЗКИР и има пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на процесната заповед.

Съдът преценява и че оспорването е направено в законоустановения срок, като в тази връзка съобразява следното:

Съдебното производство е образувано във връзка с молба на „КОТУРА“ ЕООД вх.док. № 1406/30.01.2024г., в която се сочи, че Заповед № 18-5254/25.06.2018г. на Началника на СГКК – Варна е била обжалвана с възражение/жалба, заведено под № 02-1488-02.10.2018г. Независимо от подаване на жалбата в законоустановения 14-дневен срок от връчване на заповедта, СГКК не са изпратили същата до компетентния да я разгледа орган – Административен съд – Варна. Направено е искане съдът да изиска жалба № 02-1488-02.10.2018г., ведно с преписката по издаване на Заповед № 18-5254/25.06.2018г. и въз основа на тях да образува дело по повод оспорването на административния акт.

Видно от документите по преписката, за съобщаване на Заповед № 18-5254/25.06.2018г. на „КОТУРА“ ЕООД, е изготвено съобщение изх.№ 24-13803-25.06.2018г. /стр.34/ без данни за датата, на която същото е получено от дружеството, т.к. разписката за връчване на стр.47 от преписката е нечетлива.

С Разпореждане № 1485/12.02.2024г. съдът е изискал от Началника на СГКК – Варна доказателства за датата, на която Заповед № 18-5254/25.06.2018г. е съобщена на „КОТУРА“ ЕООД и информация за това, дали има някакво произнасяне по възражението на дружеството с № 02-1488-02.10.2018г.

С Разпореждане № 1955/27.02.2024г. съдът е задължил началника на СГКК-Варна да представи четливо копие на разписката, с която съобщение изх.№ 24-13803-25.06.2018г., респ. Заповед № 18-5254/25.06.2018г., са получени от „КОТУРА“ ЕООД. Предвид постъпилия отговор С.д. № 3439/08.03.2024г. – че е изпратено „възможно най-добро копие на оригиналния документ“, с Разпореждане № 2442/11.03.2024г. съдът е указал на Началника на СГКК – Варна, че не сочи доказателства за датата, на която съобщение изх.№ 24-13803-25.06.2018г. за изготвената Заповед № 18-5254/25.06.2018г., респ. самата заповед, са съобщени на „КОТУРА“ ЕООД и в тази връзка е предоставил възможност за ангажиране на доказателства, вкл. за събиране на такива от „Български пощи“ ЕАД по реда на чл.192 ГПК.

С молба С.д. № 4548/28.03.2024г. началникът на СГКК-Варна е направил доказателствени искания за установяване датата, на която обжалваната заповед е съобщена на жалбоподателя, като в тази връзка с Определение № 3215/28.03.2024г. съдът е изискал от „Български пощи“ ЕАД, ТП - Варна, информация за следните обстоятелства: дали в периода от 25.06.2018г. (датата на издаване на обжалваната заповед) до 02.10.2018г. (датата, на която е подадено възражение № 02-1488) включително, има регистрирани пощенски пратки, в т.ч. и чрез куриерски услуги „БУЛ ПОСТ“, с подател СГКК-Варна и получател „КОТУРА“ ЕООД; в случай че има такива регистрирани пощенски/куриерски пратки – да се посочат дати на изпращане, дати на получаване, причина за връщане – в случай че пратката не е получена; при регистрирано съдържание на пратката (номер на документ, който се изпраща от СГКК - Варна) – да се посочи кой документ, с коя пратка е връчен и на коя дата. Към отговора до съда да се приложат копия на разписките (известия за доставяне).

Според постъпилия отговор С.д. № 4906/04.04.2024г., съгласно утвърдените нормативни документи, действащи в „Български пощи“ ЕАД, срокът за съхранение на книгите за приети препоръчани и куриерски пратки е 24 месеца, а срокът за съхранение на книгите за доставяне на препоръчани и куриерски Булпост пратки е 12 месеца, поради което не може да се предоставят справки за приети и доставени пощенски и куриерски пратки с подател СГКК - Варна и получател „КОТУРА“ ЕООД, населено място за периода 25.06.2018г. до 02.10.2018г.

При така установените обстоятелства, с Определение № 3509/04.04.2024г. съдът е приел, че ответникът не доказва надлежно дата на връчване на Заповед № 18-5254/25.06.2018г. и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Настоящият съдебен състав преценява като неоснователно възражението на Началника на СГКК – Варна, че след като възражение/жалба, заведено под № 02-1488-02.10.2018г. не е адресирано до съда, няма характер на жалба срещу за заповедта и оспорването е просрочено. Принципно за да се извлече съществуваща воля за оспорване на акта пред съд е достатъчно засегнатото лице да е изразило изрично несъгласие с разпореденото изменение, независимо от неточното или непрецизното изразяване на тази воля. Действително в случая възражението е адресирано до началника на СГКК-Варна с искане да бъде „нанесена корекция в кадастралната карта“, но това не обосновава извод, че като резултат засегнатото лице не търси отмяна на акта. В случая подаденото от дружеството възражение изцяло е игнорирано от административния орган, който нито е дал указания по чл.30, ал.2 АПК за прецизиране на искането, нито – ако е възприел, че е сезиран с искане за изменение на КККР, е извършил някакви последващи действия по разглеждане и произнасяне по това искане. Преценката дали „оспорването“ е просрочено или не, е извън правомощията на административния орган, т.к. по арг. от чл.128, ал.1 АПК е предоставена изцяло в компетентността на съда. Във възражение вх.№ 02-1488/02.10.2018г. дружеството изрично е посочило, че възразява „срещу отнетата част от собствения му ПИ •••“, което, съчетано с манифестираната в молба вх.№ 1406/30.01.2024г. воля за съдебно обжалване и в контекста на направените уточнения по жалбата към молба С.д. № 4686/01.04.2024г., мотивира съдът да приеме жалбата за допустима за разглеждане.

По изложените съображения съдът приема, че е сезиран с оспорване от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт – заповед по чл.53б, ал.7, т.1 ЗКИР, поради което жалбата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от съда като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Спорът между страните е формиран по въпросите дали са изпълнени условията за издаване на процесната заповед в хипотезата по 53б ЗКИР - „явна фактическа грешка“ по смисъла на § 1, т.9 ДР ЗКИР, спазени ли са процесуалните правила и изискванията на закона за издаване на заповедта, същата надлежно мотивирана ли е в контекста на изискванията на чл.59, ал.2 АПК и какво е значението за спора на предприетите от жалбоподателя действия през 2022г. относно изменението на КК за урбанизираната територия на [населено място], досежно ПИ ••••?

За разрешаване на този спор, съдът съобрази от правна страна, следното:

Съгласно чл.2, ал.1 ЗКИР, кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред.

Поземленият имот е основна единица на кадастъра (чл.24, ал.1 ЗКИР). Основните кадастрални данни за ПИ са идентификатор; граници и площ, определени с геодезическите координати на определящите ги точки; трайно предназначение на територията, начин на трайно ползване, адрес (чл.27, ал.1, т.1 ЗКИР).

Съгласно чл.41, ал.1 ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данни, които: 1. се съдържат в карти, планове, кадастрални планове, приложени подробни градоустройствени планове, приложени подробни устройствени планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, Закона за устройство на територията, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31; 2. са набрани чрез геодезически измервания и изчисления; 3. се съдържат в одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри или в кадастрални планове, одобрени по реда на § 40 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 36 от 2004 г.).

Съгласно чл.43, ал.1, т.5 ЗКИР, границите на поземлените имоти в урбанизираните територии се установяват, след анализиране на данните от: а) означеното на място състояние в съответствие с правото на собственост; б) съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени по реда на буква „а“; в) планове и карти, посочени в чл.41, ал.1, т.1 и 3; г) регулационните планове при приложена дворищна регулация.

Съгласно чл.44а, ал.1 ЗКИР, ред. ДВ, бр.49/13.06.2014г., в производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри лицето, определено със заповедта по чл.35, ал.2, съответно по чл.35б, ал.2, прави предложение за отстраняване на несъответствията, получени при обединяване на данните по чл.41, ал.1. Предложенията по ал.1 се разглеждат от комисия по чл.47, ал.1 (ал.2). Решенията на комисията по ал.2 се отразяват в кадастралната карта и кадастралните регистри от лицето, определено със заповедта по чл.35, ал.2, съответно по чл.35б, ал.2, преди приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри (ал.3).

Съгласно § 32, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗКИР (ДВ, бр.57/2016г.), в тримесечен срок от влизането в сила на този закон производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за неурбанизирани територии се смята за открито за всички землища, за които не е издадена заповед по чл.35, ал.1. Общинската служба по земеделие предава на службата по геодезия, картография и кадастър в 14-дневен срок от поискването одобрените планове, карти и регистри по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, които не са предадени по реда на § 6, ал.1, т.1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър до влизането в сила на този закон. Плановете, картите и регистрите към тях се предоставят безвъзмездно (ал.2). Данните по ал.2 се предоставят в цифров вид във формата по чл.12, т.5 (ал.3).

Съгласно § 33, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗКИР, получените данни по § 32, ал.2 се преобразуват в кадастрална карта и кадастрални регистри от Агенцията по геодезия, картография и кадастър съгласно изискванията на наредбите по чл.26, ал.4 и чл.31. Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър издава заповед за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната територия, която влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“ (ал.2). Наличие на несъответствия в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия се установява при обединяване на данните от одобрената кадастрална карта за неурбанизираната територия в производството по създаване на кадастрална карта за урбанизираната територия. Отстраняването на несъответствията се извършва по реда на чл.44а (ал.5).

Съгласно чл.51, ал.1 ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка.

Съгласно § 1, т.9 ДР ЗКИР, „явна фактическа грешка“ е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл.41, ал.1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл.31.

Съгласно § 1, т.16 ДР ЗКИР, „непълноти и грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.

Съгласно § 1, т.21 ДР ЗКИР, „неурбанизирани територии“, са землища и част от землища извън границите на урбанизираните територии на населените места и на селищните образувания, за които са създадени планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.

Съгласно чл.53б, ал.1 ЗКИР, в приложимата редакция към ДВ, бр.57/2016г., явната фактическа грешка се отстранява от Агенцията по геодезия, картография и кадастър по заявление от заинтересовано лице или при установяването й от службата по геодезия, картография и кадастър. Явната фактическа грешка се отстранява въз основа на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, изработен от правоспособно лице, по възлагане от Агенцията по геодезия, картография и кадастър или по възлагане на заинтересовано лице (ал.2). Обхватът на проекта включва всички поземлени имоти, засегнати от установената явна фактическа грешка (ал.3). Агенцията по геодезия, картография и кадастър изпраща проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти по ал.2 на директора на областна дирекция „Земеделие“ за съгласуване относно обезщетяване по реда на чл.10б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съответно на чл.6 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. При липса на основание за обезщетяване директорът на областна дирекция „Земеделие“ връща проекта с мотивирано становище (ал.4).

Съгласно чл.53б, ал.5 ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти по чл.51, ал.1, т.3 се извършват със: 1. заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър, когато изменението засяга до 50 поземлени имота; 2. заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, когато изменението засяга повече от 50 поземлени имота.

За обезщетяване на засегнатите лица по реда на чл.10б, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи или чл.6 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд заповедта, придружена от скицата-проект, се изпраща на общинската служба по земеделие. Скицата-проект за отстраняване на явната фактическа грешка съдържа данни за площта на територията, за която се дължи обезщетение по реда на чл.10б, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съответно по чл.6 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (чл.53б, ал.6). Заповедта по ал.5, т.1 се съобщава на заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс и подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването й пред административния съд по местонахождение на имота (ал.7). Заповедта по ал.5, т.2 се съобщава по реда на чл.35, ал.3 и подлежи на обжалване в 30-дневен срок от обнародването й в „Държавен вестник“ по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по местонахождение на имота (ал.8). Обжалването на заповедта по ал.7 и 8 не спира изпълнението й, освен ако съдът не постанови друго (ал.9).

Съдържанието, условията и редът за създаване, поддържане и съхраняване на кадастралната карта и кадастралните регистри, са регламентирани с Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г./. Създаването на КККР за неурбанизираната територия по реда на § 33 ПЗРЗИДЗКИР, е регламентирано в Глава шеста от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г.

Съгласно чл.51, ал.1 (ред. ДВ, бр.4 от 2017г., в сила от 13.01.2017г.), за неурбанизираната територия се създава кадастрална карта и кадастрални регистри чрез преобразуване на данните от картите, одобрени и поддържани по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Съгласно чл.52, ал.1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г., за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри по чл.51 Министерството на земеделието и храните съобразно утвърдения график предава безвъзмездно на АГКК: 1. актуална карта и регистър на възстановената по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ собственост – в цифров вид, придружени с протокол за тест на хартиен и цифров носител за всяко землище поотделно, с подпис и печат от съответната общинска служба по земеделие, извършила контрола; 2. копия на схема и регистър с координатите на РГО; 3. копия от реперните карнети за РГО; 4. копия от плановете на новообразуваните имоти по чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ за териториите, застроени със сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 ПЗРЗСПЗЗ, разположени извън границите на урбанизираните територии, и от придружаващите ги документи от разпоредителни сделки.

Съгласно чл.53, ал.1 от Наредбата (Обн. - ДВ, бр.4 от 2017г., в сила от 13.01.2017г.), след преобразуване на данните кадастралната карта и кадастралните регистри се представят на изпълнителният директор на АГКК за издаване на заповед за одобряване. Заповедта подлежи на обнародване в „Държавен вестник“ и влиза в сила от деня на обнародването й.

Съгласно чл.42, ал.1 (ред. ДВ, бр.4 от 2017г., в сила от 13.01.2017г.), за отстраняване на несъответствията в границите на поземлените имоти, получени при обединяване на данните по чл.41, ал.1 ЗКИР, правоспособното лице по чл.35, ал.2 ЗКИР, съответно по чл.35б, ал.2 ЗКИР, изработва карта на контактната зона, списък на засегнатите имоти и дава предложение за отстраняване на несъответствията в територията на контактната зона. Картата на контактната зона представлява съвместено изображение на данните за границите на имотите, получени от източници по чл.36, ал.1 и от геодезически измервания и изчисления на материализирани граници в територията на контактната зона (ал.2). За изработване на картата на контактната зона правоспособното лице по чл.35, ал.2 ЗКИР, съответно по чл.35б, ал.2 ЗКИР: 1. преобразува в цифров вид карти и планове по чл.41, ал.1 ЗКИР, които са създадени в графичен вид, в съответствие с приложение № 9; 2. извършва геодезически измервания и изчисления на координати на точки от съществуващата геодезическа основа на материализираните граници в територията на контактната зона; 3. определя вида, параметрите и точността на трансформация и трансформира координатите на върховете на имотите в координатната система на кадастралната карта, когато координатната система на плановете или картите по чл.41, ал.1 ЗКИР е различна от координатна система на кадастралната карта; 4. отчита разстоянията между идентични точки от граници на имоти и ги сравнява с допустимите разлики в съответствие с чл.18 (ал.3). Списъкът на засегнатите имоти съдържа: идентификатора на имота и номера от предходен план на засегнатите поземлени имоти, имената и адресите на собствениците, площта на имотите и източника на данни по чл.41, ал. 1 ЗКИР – за границите им, площ и идентификатор на засегнатата част (ал.4). Към картата на контактната зона и списъка на засегнатите имоти правоспособното лице изработва предложение за отстраняване на несъответствията в границите на имотите в контактната зона в графичен вид и в цифров вид във формата по чл.12, т.5 ЗКИР (ал.5).

Правилата за определяне на границите, отразени в предложението, са регламентирани в чл.42, ал.6 и 7 от Наредбата, като съгласно ал.8 на с.р., към предложението за отстраняване на несъответствията правоспособното лице изготвя и списък на новообразуваните имоти и на имотите или части от тях, които представляват явна фактическа грешка или непълнота или грешка. Картата на контактната зона, списъкът на засегнатите имоти и предложението за отстраняване на несъответствията в границите се разглеждат от комисия по чл.47, ал.1 ЗКИР. Решенията на комисията се отразяват в протокол. Лицето по чл.35, ал.2, съответно по чл.35б, ал.2 ЗКИР, коригира границите на имотите в предложението за отстраняване на несъответствията в границите на имотите от контактната зона съобразно протокола преди приемането на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на чл.45 ЗКИР (чл.42, ал.9).

Съгласно чл.42, ал.10 от Наредбата, при установяване на явна фактическа грешка комисията по чл.47, ал.1 ЗКИР съставя протокол за отстраняване на явна фактическа грешка в контактната зона. Един екземпляр от протокола се изпраща на МЗХ за обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Протоколът и списъкът на засегнатите имоти към него се изработват по образец, одобрен от изпълнителния директор на АГКК.

Съгласно чл.42, ал.11 от Наредбата, териториите с установена непълнота или грешка в данните с протокола на комисията се изключват от територията, за която се създават кадастрална карта и кадастрални регистри. Правоспособното лице по чл.35, ал.2 ЗКИР, съответно по чл.35б, ал.2 ЗКИР, изработва проект за отстраняване на непълнотата или грешката. Изменението в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършва служебно от СГКК по реда на чл.70.

Съгласно чл.81, ал.1 от Наредбата, ред. към ДВ, бр.4/13.01.2017г., явна фактическа грешка в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти се отстранява от Агенцията по геодезия, картография и кадастър при констатирането й по заявление от заинтересовано лице или при установяването й от службата по геодезия, картография и кадастър. За отстраняване на явната фактическа грешка правоспособно лице по кадастър съвместява данните от кадастралната карта, от картата на възстановената собственост, въз основа на която е създадена кадастралната карта и геодезически измервания, изработва списък на засегнатите имоти и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти в обхват за всички поземлени имоти, за които е установена явната фактическа грешка (ал.2). Когато явната фактическа грешка се установи по повод на искане за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на глава седма, административното производство се прекратява до отстраняване на явната фактическа грешка (ал.3). Правоспособното лице по кадастър извършва геодезически измервания на граничните точки на поземлените имоти в обхвата на проекта за изменение при спазване на приложимите условия и ред по чл.37 – 39 и чл.73 (ал.4). Границите на поземлените имоти в обхвата на изменението се определят след съвместяване и анализ на данните, получени от обработката на геодезическите измервания, от картата на възстановената собственост и от кадастралната карта (ал.5). Явна фактическа грешка се констатира, когато разликите Si по чл.18, ал.5 между идентични точки от границите на имотите от кадастралната карта и картата на възстановената собственост са в допустимите норми, а разликите между идентични точки от границите на имотите, от картата на възстановената собственост и определените с геодезически измервания не отговарят на изискванията за точност (ал.6). За отстраняване на явната фактическа грешка правоспособното лице по кадастър изработва в цифров и графичен вид:1. списък на засегнатите имоти, съдържащ разликите Si в идентичните точки от границите на имотите, установени по ал.4, извлечение от кадастралния регистър на недвижимите имоти с данните за имотите, установените разлики в площите им и данни за площта, за която се дължи обезщетение по реда на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, съответно по чл.6 ЗВСГЗГФ и § 8 ПЗРЗВСГЗГФ; 2. проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри съгласно чл.75, отразяващ предложението за отстраняване на явната фактическа грешка (ал.7). Службата по геодезия, картография и кадастър изпраща проектите за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за съгласуване от директора на областна дирекция „Земеделие“ по отношение обезщетението по реда на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, съответно по чл.6 ЗВСГЗГФ и § 8 ПЗРЗВСГЗГФ (ал.8). За имотите, за които е извършено съгласуване по реда на ал.8, се издава заповед по чл.53б, ал.5, т.1 или 2 ЗКИР. Заповедта, придружена от скица-проект, се изпраща на общинската служба по земеделие за провеждане на процедура по обезщетяване (ал.9). Извън случаите по ал.9 за имотите, за които е получено мотивирано становище за липса на основание за обезщетяване, се издава заповед по чл.53б, ал.5, т.1 или 2 ЗКИР (ал.10).

При така очертаната правна уредба и при извършване на проверката по чл.168, ал.1, вр. чл.146 АПК, съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл.53б, ал.5, т.1 ЗКИР – началникът на СГКК – Варна, доколкото изменението касае по-малко от 50 имота. Погрешното цитиране в заповедта на разпоредбата на чл.53б, ал.5, т.2 ЗКИР – касаеща правомощията на изп.д-р на АГКК, не обосновава извод за липса на компетентност (доколкото са изпълнени условията по ал.5, т.1), нито извод за издаване на заповедта на несъществуващо правно основание или при допуснато особено съществено процесуално нарушение. Посочването на несъществуваща разпоредба на чл.54, ал.1, т.3 ЗКИР, вместо на чл.51, ал.1, т.3 ЗКИР, както и цитирането на чл.54, ал.2 ЗКИР (в редакцията към ДВ, бр.30/11.04.2006г.) – досежно реда за обжалване, също не съставлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта, т.к. по никакъв начин не препятства правото на защита и извършването на коректна преценка в обхвата на съдебния контрол.

Неоснователно жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради липса на мотиви в нея. Както следва от задължителното Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС – мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпътстващата документация по неговото издаване. В случая от материалите по административната преписка безспорно се установява, че изменението на КК с процесната заповед е извършено по повод изработената карта за контактна зона и проект за отстраняване на явна фактическа грешка в землището на [населено място], [ЕКАТТЕ], като според обяснителната записка „КОТУРА“ ЕООД е засегнато лице, Проект 22 касае имота на дружеството, поради наличие на застъпване между КККР на извънселищната територия и изработената кадастрална карта на урбанизираната територия, като според изменението собствеността на дружеството се коригира до строителната граница, одобрена със Заповед № 127/16.08.1996г. Вярно е, че тази заповед /л.150/ е за одобряване на общия регулационен план на [населено място], но в обяснителната записка към Етап „Контактна зона“ /л.214/ е цитираната заповедта от 1990г. за одобряване на РП на [населено място], което позволява извършването на коректна преценка спрямо коя одобрена регулационна граница е установено „застъпването“ между неурбанизирана и урбанизирана територия и съответно е предложен обхвата на изменението - както е процедирала и СТЕ. Протокол № 20 от 14.11.2017г. е приложен по преписката, а цитираната обяснителна записка към Етап „Контактна зона“ е част от описаните към протокола приложения, поради което фактът, че документите, описани в протокола са представени едва в съдебното производство с писмо С.д. № 6288/11.04.2025г. не води до извод, че не са част от преписката. Вярно е и че обяснителната записка е представена по делото в неподписан вид, но това също не е достатъчно за изключването им от доказателствата по делото и за отмяна на заповедта, т.к. е безспорно, че е изработена карта на контактна зона, изготвени са проектите за отстраняване на явна фактическа грешка и същата реално е процедирана като въз основа на изготвената скица – проект № 15-397962-19.08.2018г. с процесната заповед е извършено изменение на КК за неурбанизираната територия на [населено място], а впоследствие през м.10.2018г. са одобрени КККР за урбанизираната територия на [населено място].

Неоснователно жалбоподателят поддържа и че не е надлежно уведомяван за изработената контактна зона, съответно за започналото производство по изменение на КК в хипотезата на чл.53б ЗКИР. В редакцията на разпоредбата към датата на издаване на заповедта, ЗКИР и Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. не предвиждат задължение за уведомяване на засегнатите лица за започналото производство, а само уведомяване за издадената заповед. Едва с изменението на чл.81, ал.4 на Наредбата, ДВ, бр.72/31.08.2021г. е въведено изискване след приемане на проекта за изменение на кадастралната карта заинтересованите лица, засегнати от изменението, да се уведомяват за започване на административното производство за отстраняване на явната фактическа грешка.

Спазени са изискванията на чл.42, ал.1 – 11 и на чл.81 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. Изработени са карта на контактната зона, съответните скици – преди и след корекции, списъци на заинтересованите лица, направено е предложение за отстраняване на несъответствията в територията на контактната зона. Изготвеният списък на засегнатите лица съдържа данните по чл.42, ал.4 от Наредбата.

Основателно жалбоподателят поддържа, че не са спазени изискванията на чл.53б, ал.4 ЗКИР, съответно на чл.81, ал.8 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. – проектът за изменение на КККР да се изпрати за съгласуване от директора на ОДЗ по отношение на обезщетението по реда на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, съответно по чл.6 ЗВСГЗГФ и § 8 ПЗРЗВСГЗГФ, но това нарушение не е особено съществено по отношение на жалбоподателя и на процесния ПИ •••, т.к. за същия е безспорно установено, че е включен в територията на ПИ 178 и ПИ 162, възстановени в стари реални граници. Тоест, процедурата по възстановяване на собствеността за територията на процесния имот, впоследствие придобит от търговски дружества, вкл. от жалбоподателя през 2016г., е приключила. Жалбоподателят не е засегнато лице нито по чл.10б ЗСПЗЗ, нито по чл.6 и § 8 от ПЗР ЗВСГЗГФ, поради което процедурата по обезщетяване по чл.53б, ал.4 ЗКИР, чл.81, ал.8 от Наредбата е неотносима към процесния имот.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че не е изпълнена хипотезата на „явна фактическа грешка“ по смисъла на § 1, т.9 ДР ЗКИР.

По аргумент от § 32, ал.1 и § 33, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗКИР, ДВ, бр.57/2017г., одобрената през 2016г. КК за неурбанизираната територия на [населено място] е изработена чрез преобразуване на КВС в КК. Към този момент безспорно подадените от ОСЗ данни – КВС, обхващаща данни от Плана за земеразделяне (арг. чл.1, ал.2 от Наредба № 49/05.11.2004г. за поддържане на КВС), не са били коректни, т.к. както се установява от заключението по СТЕ, Планът за земеразделяне, а впоследствие и КВС, поради неправилно определен полигон - строителната граница на [населено място], южната граница е транслирана на юг, като по този начин в обхвата на ПИ е включен релсовия път – Приложение 9 към СТЕ. Както пояснява вещото лице инж.К. при изслушване на заключението, при плановете за земеразделяне няма заснемане на регулационна линия, а с един полигон се определя цялото землище със земеделски земи, поради което и погрешното транслиране на плана за земеразделяне и впоследствие на КВС, се явява чисто техническа грешка, пренесена в КК от грешката в КВС, поради което безспорно попада в обхвата на понятието „явна фактическа грешка“ по смисъла на ЗКИР.

Фактът, че за част от територията на процесния ПИ е извършена промяна на предназначението, не променя горния извод. Безспорно е, че още през 2002г. част от [рег. номер] по КВС – 32044кв.м., е със сменено предназначение съгласно ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед № 188/12.09.2002г. на кмета на Община С., Решение № 8/17.10.2002г. взето на основание чл.22, ал.1 ЗОЗЗ и чл.32, ал.1 ППЗОЗЗ от Комисията по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ, като процедурата по промяната на предназначението е окончателно финализирана с извършеното на 21.12.2004г. плащане на таксата по чл.30 ЗОЗЗ. Противно на отразеното в нот.акт № •••2016г., Акт № •••2016г. – с който жалбоподателят се легитимира като собственик на ПИ •••, УПИ I, кв.196 не е „урегулиран“ с площ 50788 кв.м., а с площ 32044кв.м. – колкото е и площта със сменено предназначение. Тезата, че още през 1990г. имотът на жалбоподателя е станал урбанизирана територия, не се подкрепя от доказателствата по делото, т.к. липсват каквито и да било данни въз основа на отреждането с ОЗРП от 90г. да са извършени действия по промяна на предназначението на земята. Едва с одобряването на ПУП-ПЗ от 2002г. и заплащането на таксата по чл.30 ЗОЗЗ, територия с площ 32044кв.м. (УПИ I, кв.196), е станала урбанизирана територия, но това не опровергава извода за съществуваща при одобряване на КК за неурбанизираната територия фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по реда на чл.53б ЗКИР и чл.81 от Наредбата, защото КК е изработена на база сгрешената КВС. Макар част от процесният ПИ да е със сменено предназначение, същият е останал извън регулационната граница на [населено място], съгласно ОЗРП от 90г., поради което и е включен в КК за неурбанизираната територия. Видно от скици Приложения № 8 и № 9 към СТЕ, релсовият път е извън УПИ II – „за резервен промишлен терен“, като въпреки „зачеркването“ южната регулационна граница остава непроменена. Самият ПУП-ПЗ от 2002г. е процедиран на основание чл.59 ЗУТ - за промяна на предназначението на земя извън границите на урбанизираните територии, като по арг. от чл.60 ЗУТ само е определил разположението на строежите с оглед бъдещото урегулиране на имота. След като целият ПИ ••• е отразен в КВС като земеделска земя и КВС е била установеният от закона източник за изработване на КК за неурбанизираната територия (§ 32, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗКИР), грешката при транслиране на плана за земеразделяне на юг, пренесена в КВС и КК, може да се отстрани единствено по предприетия в случая ред. Следвайки мотивите в обяснителната записка към Етап „Контактна зона“ /л.214/, липсата на приложена за имота регулация е пречка същият да се премахне от цифровия модел на КВС и да се добави към цифровия модел на урбанизираната територия. Само за имотите със сменено предназначение и попадащи в строителните граници на населеното място е приложим подходът, описан в обяснителната записка към Етап „Контактна зона“ – л.214, а именно премахване на урбанизираната територия от КВС и добавяне към цифровия модел на урбанизираната територия. Поради това без значение за спора са и установените от СТЕ материализирани граници на процесния ПИ, т.к. за същия са неприложими правилата по чл.43, ал.1, т.5, буква б) ЗКИР.

Неоснователно жалбоподателят твърди „недопустимо придаване на части от ПИ ••• към други имоти“ – в който смисъл е и заключението по СТЕ, т.к. това не е последица от процесната заповед и точно по тази причина нито в заповедта, нито в скицата–проект се сочат данни към кои имоти се придава площта, с която е намалена площта на имота на жалбоподателя. В този смисъл и съдът не кредитира заключението на СТЕ, в частта, според която територия с площ от 2891кв.м. се придава към ПИ •••, •••, •••, •••по КК, както и че изменението се изразява конкретно в това, че: 58 кв.м. се отделят и придават към ПИ ••••; 2540 кв.м. са включени в ПИ ••••; 34 кв.м. са включени в територията на ПИ •••и 260 кв.м. са включени в ПИ •••. Както пояснява вещото лице при изслушване на заключението, „отнетите площи“ се установяват като се наложат координирания РП и КК с одобрение от контактна зона – Приложение 1 към заключението. Тоест, това „отнемане“ и съответно „придаване“, констатирано от СТЕ всъщност е „резултат“ от КККР на урбанизираната територия на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-1728/18.10.2018г. на изп.д-р на АГКК. Изработената контактна зона е определила зоната на „застъпване“ между неурбанизираната и урбанизираната територия, съобразно строителната граница на [населено място], определена с ОЗРП от 90г., а частта от ПИ •••, попадаща в контактната зона графично е „придадена“ към ПИ •••, ••••, •••, •••с одобрената КК за урбанизираната територия. Дали всъщност се касае за придаване на площ от процесния имот и дали това придаване е допустимо или не, не са въпроси, които могат да бъдат изследвани в производството по обжалване на заповедта за изменение на КК за неурбанизираната територия, т.к. „придаването“ не е нейна последица, а на КК за урбанизираната територия.

На практика с твърденията в жалбата се обосновава несъответствие на границите на ПИ •••, спрямо титула за собственост на жалбоподателя, което е „непълнота и грешка“ по смисъла на § 1, т.16 ДР ЗКИР, но на КК за урбанизираната територия. Поради това и неоснователно се поддържа, че с одобряване на изменението с процесната заповед се създава спор за материално право, който може да бъде разрешен само по съдебен ред. Едва с одобряването на КК за урбанизираната територия възниква конкуренцията между правата за части от ПИ •••и ПИ ••••.

Че именно с одобряване на КК за урбанизираната територия е обективирано засягането и конкурирането на материални права безспорно следва от развилото се през 2022г. по инициатива на жалбоподателя производство за изменение на КК за ПИ ••••по КК за урбанизираната територия, в което както „ЕСО“ ЕАД, така и наследниците на Л. Г. са възразили – съответно, че дружеството ще се затрудни да упражнява правото си на собственост върху ж.п. линията, а наследниците на Г. претендират права върху целия ПИ ••••с позоваване на нот.акт № ••••.2008г. /л.325/. Както сочи и ответникът в отговора си С.д. № 15678/30.09.2025г. /л.395/, поради направените възражения е налице индикация за спор за материално право и поради това производството по заявлението на „КОТУРА“ ЕООД вх.№ 01-325518/09.06.2022г. е приключило с влязъл в сила мълчалив отказ. Този спор за материално право обаче касае КК за урбанизираната територия, а не КК за неурбанизираната територия, съобразно обжалваното изменение.

В тази връзка следва да се посочи и че неоснователно жалбоподателят поддържа, че единствено той се легитимира като собственик с нот.акт. Неоснователно е и позоваването на писмото на „НЕК“ ЕАД /л.289/, т.к. „НЕК“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД - макар и двете собственост на „Български енергиен холдинг“, са две самостоятелни търговски дружества, а в производството по заявление вх.№ 01-325518/09.06.2022г. „ЕСО“ ЕАД изрично е възразило, твърдейки наличие на собственост ж.п. линията, съставляваща част от процесния ПИ, „придадена“ към ПИ •••. Тези спорни въпроси няма как да бъдат разрешени в настоящото производство, нито в което и друго административно производство по ЗКИР, т.к. спорът за собственост следва да бъде разрешен от гражданския съд и едва след влизане в сила на решението евентуално да се процедира изменение на КК за урбанизираната територия на [населено място] по реда на чл.53а, т.1 ЗКИР.

Инициираното от жалбоподателя през 2022г. производство по изменение на КК за урбанизираната територия за ПИ ••••безспорно е неотносимо към преценката за законосъобразност на обжалваната заповед, т.к. е последващо, но има отношение към целените с оспорването правни последици. Не може да бъде пренебрегнат факта, че по заявлението на „КОТУРА“ ЕООД от 2022г. – поради възражения на заинтересовани страни, е постановен мълчалив отказ, който е влязъл в сила, т.к. нито се твърди, нито се сочат доказателства, че е обжалван. Влезлият в сила мълчалив отказ за изменение на ПИ ••••е стабилизирал отразяването на имота в кадастъра, респ. неговите собственици в регистъра на недвижимите имоти, и този влязъл в сила мълчалив отказ не може да бъде „заобиколен“ с исканата отмяна на изменението на КК за неурбанизираната територия. Евентуална отмяна на обжалваната заповед нито ще разреши спора за собственост, нито ще доведе до изменение/отмяна на КК за урбанизираната територия в частта за ПИ ••••, а само ще „възстанови“ некоректното отразяване на ПИ ••••по КК за неурбанизираната територия, одобрена през 2016г. – с погрешното транслиране на юг, вследствие на което ще се формира „застъпване“ между КК за урбанизираната територия и КК за неурбанизираната територия на [населено място], което недопустимо.

При влязъл в сила отказ за изменение на КК за урбанизираната територия и конкуриращи се титули за собственост за части от ПИ ••••, част от който е и „придадената“ част от ПИ ••••преди изменението, единственият възможен вариант за защита правата на жалбоподателя е успешното провеждане на спор за собственост, което би било основание за изменение на КК за урбанизираната и КК за неурбанизираната територия по реда на чл.53а, т.1 ЗКИР.

По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав