Решение № 31 от 11.2.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 577/2025 г.

и за да се произнесе съобрази: Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК С Решение №93/30.05.2025 г., постановено по гр.д.№41/2025 г. по описа на Районен съд - Троян, е отхвърлен като неоснователен, поради погасяването му по давност, предявеният по реда на чл.422 ГПК установителен иск, от „А1 България" ЕАД, ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление: гр. С 1309, район И, ул. •••••• срещу И. М. В., с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: с. О, ул. „••••••, с който ищецът е поискал да бъде признато за установено по отношение на него, че ответникът дължи сума в общ размер на 1001.00 /хиляда и един/ лева, по Договор за продажба на изплащане № 502108221 от 25.07.2018 г., представляващи неплатени суми за устройство Apple iPad Cell 128GB Space Grey ORG Сърф L 23м, за периода от 23.08.2018 г. до 22.03.2019 г., както и законната лихва върху сумата, от датата на образуване на ч. гр. д. № 940/2024 г. на 2-ри състав на P C - Троян, до окончателното изплащане на задължението, което задължение е предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 940/2024 г. на 2-ри състав на PC - Троян. На 25.06.2025 г. е постъпила въззивна жалба вх.№3693/25.06.2025г., от ,А1 България" ЕАД с ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление: гр. С 1309, район И, ул. ••••••, чрез юрк. М. К., подадена чрез ЕПЕП на 24.06.2025 г., срещу горепосоченото решение.Жалбоподателят счита посоченият съдебен акт за неправилен, като изтъква, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в конкретния случай е приложима тригодишната погасителна давност. Посочва, че трайно установената съдебна практика за тригодишна погасителна давност по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД обхваща единствено периодични плащания, а уговореното в процесния договор плащане да стане на погасителни вноски на определени дати, не превръщало тези вноски в периодични плащания, а представлявало съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части, поради което счита, че приложим е общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Посочва, че задължението продължава да бъде само едно. Цитира съдебна практика /Решение № 103 от 16.09.2013 г. по к. т. д. № 1200/2011 г. на 2-ро ТО на ВКС, както и Решение № 161/22.08.2024 г. по гр. д. № 744/2022 г. на 2-ри състав на P C Самоков, Решение № 317/28.03.2023 г. по гр. д. № 2613/2022 г. на 17-ти състав на PC Пазарджик/.Във въззивната жалба се твърди, че съдът неправилно е приел, че давността следва да тече, считано от 20.04.2019 г. Жалбоподателят счита, че погасителната давност е започнала да тече от датата, на която е изтекъл процесният договор, а именно от 25.06.2020 г. Посочва, че крайният срок на погасяването на задължение по договор за продажба на изплащане е падежът на последната разсрочена вноска. В случая, тъй като не бил уговорен падеж на последната уговорена вноска, то за такъв счита, че следва да се приеме датата, на която е изтекъл договора. Изтъква, че от тази дата до 27.11.2024 г., когато е образувано заповедното производство, не е изтекла петгодишната погасителна давност.Моли съда да отмени решението на РС - Троян, като вместо него, да постанови такова, с което да приеме за установено, че И. М. В., с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: с. О, ул. „•••••• дължи на „А1 България" сумата от 1001,00 лв. по Договор за продажба на изплащане № 502108221 от 25.07.2018 г., представляващи неплатени суми за устройство Apple iPad Cell 128GB Space Grey ORG Сърф L 23м, както и законната лихва върху тази сума от датата на образуване на ч. гр. д. № 940/2024 г. на 2-ри състав на PC - Троян, до окончателното изплащане на задължението, което задължение е предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 940/2024 г. на 2-ри състав на PC -Троян. В предвидения в чл. 263 от ГПК срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по първоинстанционното дело И. М. В., с адрес: с. О, ул. ••••••.В отговора, въззиваемият заявява, че счита решението за правилно с оглед на това, че Договор за продажба на изплащане №502108221 от 25.07.2018 г. е неразделна част от Договор за абонаментни съобщителни услуги със същия №502108221 от 25.07.2018 г. С него мобилният оператор се е съгласил да предоставя абонаментни съобщителни услуги с план А1 Сърф L за период от 2 /две/ години. За целта била предоставена СИМ карта със сериен номер 89359011870250••••• с телефонен номер •••••••. Посочва, че към този договор била предоставена тарифа на съобщителните услуги, в т.ч. месечни такси и други, и ценоразпис на допълнителни съобщителни екстри към Договора. Счита, че процесният договор за продажба на изплащане №502108221 от 25.07.2018 г. е неразделна част от Договора за абонаментни съобщителни услуги, тъй като процесният договор не би могъл да породи действие без да е част от Договора за абонаментни съобщителни услуги.Твърди, че Договора за абонаментни съобщителни услуги, ведно с Договор за продажба на изплащане, представлява договор за периодични плащания, за който е определена тригодишна погасителна давност в чл. 111 от ЗЗД.Цитира чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, като посочва, че давността започва да тече от момента когато вземането е станало изискуемо. Падежната дата, посочена в исковата молба на дружеството ищец е 20.04.2019 г., когато е крайния срок за плащане на фактура №389555720 от 26.03.2019 г., момента, в който задължението е станало изискуемо, счита, че тригодишната погасителна давност е изтекла на 19.04.2022 г.Алтернативно, моли съда да вземе под внимание чл. 110 от ЗЗД, определящ петгодишна обща давност, с която се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Счита, че от падежната дата 20.04.2019 г., когато е бил крайния срок за плащане на фактура №389555720 от 26.03.2019 г., петгодишната обща погасителна давност е изтекла на 19.04.2024 г.Моли съда да потвърди изцяло Решение №93 от 30.05.2025 г. Постановено по гр. д. №41/2025 г. по описа на РС-Троян, ГО, II състав. В съдебно заседание въззивникът „А1 България“ ЕАД, редовно призован не изпраща представител. Въззиваемият И. М. В., редовно призован, не се явява и не се представлява. От представените по гр. д. №41/2025 г. на ТРС доказателства, от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства: Въззивната инстанция счита, че атакуваното съдебно решение №93/30.05.2025 г., постановен по гр.д.№41/2025 г. по описа на РС – Троян е валидно и допустимо, правилно като краен резултат, но при различни правни изводи. „А1 България“ ЕАД-С е инициирало заповедно производство по чл. 410 от ГПК със заявление № 6270/27.11.2024 г. по ч. гр. д. № 940/2024 г. на Троянски районен съд против И. М. В. с ЕГН••••••••••, относно сумата 1487 лв., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението, като е посочено, че вземането представляващa дължими суми по договор №502108221 за продажба на изплащане на устройство TV Sony KDL- 49WE660 от 22.01.2018 г. – 486 лева и договор №502108221 за продажба на изплащане на устройство Apple iPad cell 128 gb space gray ORG от 22.01.2018 г. – 1001 лева 25.07.2018 г. Съдът е уважил заявлението, като е издал Заповед №484/28.11.2024 г. за посочените суми. Длъжникът И. В. е получил заповедта на 6.12.2024 г. и същия ден е подал възражение вх.№ 6460/06.12.2024 г. срещу нея, чрез ЕПЕП.С разпореждане №1397/10.12.2024 г., заповедния съд е указал на заявителя, възможността в едномесечен срок да предяви иск за вземането си, на осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК. Подадена е искова молба вх.№292/17.01.2025 г., „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД са предявили пред РС – Троян претенция в размер на 1001 лева, представляваща 6 броя неплатени вноски по Договор за продажба на изплащане №502108221 от 25.07.2018 г. за устройство Apple iPad Cell 128 GB Space grey ORG,. В исковата молба се твърди, че неплатените месечни вноски са били начислени във фактури от 26.09.2018 г., 26.10.2018 г., 26.11.2018 г., 28.12.2018 г., 25.01.2019 г. и 26.02.2019 г. цитиран е чл. 12.3 от договора, съгласно който той се прекратява при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача, като в този случай всички, дължими до края на срока на договора суми стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми. Дружеството издало фактура на 26.03.2019 г., в която били включени оставащите погасителни вноски за периода от 23.08.2018 г. до 22.03.2019 г. По отношение на претендираната в заповедното производство сума в размер на 486 лева, дължима по силата на договор за продажба на изплащане на устройство TV Sony KDL-49WE660 от 22.01.2018 г., „А1 България“ са заявили с исковата молба, че желаят издадената заповед за изпълнение в частта, касаеща тази сума, да бъде обезсилена. Следователно в настоящето производство съдът е сезиран с обективно съединени положителни установителни искове на кредитора с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл. 87 от ЗЗД относно 1001 лева, представляваща незаплатена сума по договор за продажба на изплащане на мобилно устройство, законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед на изпълнение. Страните са сключили Договор за продажба на изплащане №502108221/ 25.07.2018 г. между „А1 България“ ЕАД и И. М. В., към който има приемопредавателен протокол, подписан от двете страни. Между „А1 България“ ЕАД /продавач/ и И. М. В. /купувач., по силата на който страните са се споразумели продавачът да прехвърли правото на собственост на купувача върху една или няколко вещи, срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати при размера и при условията на разсрочено плащане, определени с договора и приложенията към него. В договора, в т.II Цена и начин на плащане е уговорено, че купувачът заплаща първоначална вноска и 23 месечни вноски, с включена лихва в размер на 5.2% годишно, като се съдържа и погасителен план. Съгласно погасителния план, първоначалната вноска е в размер на 45.50 лева, а обща сума на оставащите вноски е 1046.5 лева. Посочен е размера на всяка от вноските, като е упоменато каква част от вноската представлява главница и каква част лихва. В договора страните са уговорили, че първоначалната вноска се заплаща от купувача при предаване на вещта, а всяка следваща вноска в сроковете за плащане на сумите по месечни таксуващи фактури, издавани за ползвани услуги по Договора за услуги. Съгласно т. 6.1 от договора продавачът издава на купувача при предаване на вещта фактура за цялата стойност на вещта, в която е отразена първоначалната вноска. Посочен е годишен процент на разходите - 5.4%. В раздел IV. Срок и прекратяване не е посочено за какъв срок се сключва договора. Посочено е, че договорът се прекратява: с плащане на всички дължими суми от купувача, а съгласно т. 12.3, при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача, всички суми, дължими до края срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок. Съгласно посочена клауза от договора, въпросната фактура се издава на датата за издаване на месечните таксуващи фактури, след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на купувача до мрежата съгласно договора за услуги, а договорът е счита прекратен от тази дата. Страните уговорили неустойка, в случай, че купувачът не плати някоя от дължимите по договора суми в срок, дължи на продавача за срока за забава лихва в размер на 10% годишно за всеки ден закъснение, както и разходите за уведомяване и събиране на дължимите суми. С приемо-предавателен протокол е предадено закупено крайно устройство от 25.07.2025 г. от „А1 България“ ЕАД, на И. М. В. , а именно Apple Ipad Cell 128GB Space Grey ORG, IMEI 359546081900••••. Протоколът е подписан от И. М. В. като купувач и Красимира Арахангелова Сандова, за продавача. Съществуват облигационни отношения по договор №502108221, сключен на 25.07.2018 г. между „А1 България“ АД и И. М. В., за предоставяне на електронни съобщителни услуги,отговарящ на Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ АД и абонатите, позлватели на мобилни наземни мрежи на „А1 България“,В конкретика предоставените мобилни услуги са посочени в Приложение №1 към договор №502108221 с условия за ползване на ценови пакети за мобилен интернет A1 Surf XS,S,M,XL,2XL за срок от 2 години, 2 броя Допълнителни приложения към Приложение №1, касаещи активиране и условия за ползване на допълнителен пакет за мобилен интернет и условия за ползване на екстра дигитални услуги от абонати на тарифни планове A1 ONE L, A1 ONE unlimited XL, 2 XL и 3XL и A1 Surf S,M,L,XL, Приложение №3 към Договор №502108221, съдържащо ценоразпис за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги към мобилни услуги, както и Въззивникът е издал Фактура №0379923602, издадена на 26.09.2018 г., в която е посочен период на фактуриране 23.08.2018 г. – 22.09.2018 г. Във фактурата е посочена стойност за плащане 74.48 лева, с краен срок за плащане 16.10.2018 г. В посочената фактура са включени такса за мобилен интернет А1 Surf L 22.49 лева, общи такси и услуги 1.66 лева, ДДС 20% в размер на 4.83 лева или обща стойност на фактурата 28.98 лева, посочено е и задължение за стоки на изплащане/лизинг 45.50 лева и задължение за предишни периоди 57.33 лева.Изготвена е фактура №0381527458, издадена на 26.10.2018 г., в която е посочен период на фактуриране 23.09.2018 г. – 22.10.2018 г. Във фактурата е посочена стойност за плащане 78.60 лева, с краен срок за плащане 15.11.2018 г. В посочената фактура са включени такса за мобилен интернет А1 Surf L 25.92 лева, общи такси и услуги 1.66 лева, ДДС 20% в размер на 5.52 лева или обща стойност на фактурата 28.98 лева, посочено е и задължение за стоки на изплащане/лизинг 45.50 лева и задължение за предишни периоди 74.48 лева. Последвало е издаване на фактура №0383128908 от 26.11.2018 г., в която е посочен период на фактуриране 23.10.2018 г. – 22.11.2018 г. Във фактурата е посочена стойност за плащане 72.49 лева, с краен срок за плащане 26.12.2018 г. В посочената фактура са включени такса за мобилен интернет А1 Surf L 22.49 лева, ДДС 20% в размер на 4.50 лева, обща стойност на фактурата 26.99 лева, посочено е и задължение за стоки на изплащане/лизинг 45.50 лева и задължение за предишни периоди 153.08 лева.С фактура №0384766261 от 28.11.2018 г. има период на фактуриране 23.11.2018 г. – 22.12.2018 г. Във фактурата е посочена стойност за плащане 87.19 лева, с краен срок за плащане 27.01.2019 г. В посочената фактура са включени такса за мобилен интернет А1 Surf L 22.49 лева, ДДС 20% в размер на 6.95 лева, общи такси и услуги 12.25 лева, обща стойност на фактурата 41.69 лева, посочено е и задължение за стоки на изплащане/лизинг 45.50 лева и задължение за предишни периоди 153.08 лева.Има още три фактури ,издавени от въззивника, а именно: -Фактура №0386367943, издадена на 19.02.2019 г., в която е посочен период на фактуриране 23.12.2018 г. – 22.01.2019 г. Във фактурата е посочена стойност за плащане 72.49 лева, с краен срок за плащане 19.02.2019 г. В посочената фактура са включени такса за мобилен интернет А1 Surf L 22.49 лева, ДДС 20% в размер на 4.50 лева, обща стойност на фактурата 26.99 лева, посочено е и задължение за стоки на изплащане/лизинг 45.50 лева и задължение за предишни периоди 225.57 лева. -Фактура №0387963304, издадена на 26.02.2019 г., в която е посочен период на фактуриране 23.01.2019 г. – 22.02.2019 г. Във фактурата е посочена стойност за плащане 72.49 лева, с краен срок за плащане 23.03.2019 г. В посочената фактура са включени такса за мобилен интернет А1 Surf L 22.49 лева, ДДС 20% в размер на 4.50 лева, обща стойност на фактурата 26.99 лева, посочено е и задължение за стоки на изплащане/лизинг 45.50 лева и задължение за предишни периоди 385.25 лева. -Фактура №0389555720, издадена на 26.03.2019 г., в която е посочен период на фактуриране 23.02.2019 г. – 22.03.2019 г. Във фактурата е посочена стойност за плащане 728 лева, с краен срок за плащане 20.04.2019 г. Посочено е задължение за стоки на изплащане/лизинг 728 лева и задължение за предишни периоди 769.13 лева. Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ГПК, с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1001 лева, дължима по Договор за продажба на изплащане от 25.07.2018 г. за устройство Apple iPad Cell 12 GB Space Grey ОR G Сърф L за периода 23.08.2018 г. – 22.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Предвид основанието на иска се установява, че има сключен договор за продажба на изплащане. Договорът за продажба на изплащане е уреден в чл. 205,чл. 206 и чл. 335 от ТЗ, приложим предвид качеството на въззивникатърговец,регистриран в ТР при АВ и предмета на сделката. Освен особеностите на този вид продажба, свързан с плащането на цената , има специални правила и по отношение развалянето поради неизпълнение от купувача. В чл. 335,ал.2 от ТЗ е предвидено, че неплащането на вноски, които не надвишават 1/5 част от цената на вещта, не дава основание за разваляне на договора. Уговореното плащане на продажната цена да стане на погасителни вноски на определени дати не превръща тези вноски в периодични плащания, а представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части. По тази причина не е приложима разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД. В случая приложение намира чл. 110 от ЗЗД, а именно общия пет годишен давностен срок. Страните са уговорили в т. 12.3 от Договор за продажба на изплащане№502108221 от 25.07.2018 г., правомощие на продавача е да прекрати договора. Обстоятелствата по неизпълнение – забава на плащането на купувача следва да бъде доказано в делото/което не е направено от въззивника/ и съобщено на абоната. Предвид твърдението в исковата молба, че договорът е прекратен поради неплащане на дължимите суми, съдът констатира, че в делото липсва такова уведомление. Въззивникът, в подадената от него исковата молба пред РС – Троян, се е позовал на посочената т.12.3 от договора, като я е цитирал. В същото време, след дадени от въззивната инстанция указания, „А1 България“ са заявили, че процесният договор не е бил прекратен на посоченото основание, а е продължил действието си до неговото изтичане на 25.06.2020 г. С протоколно определение от 10.12.2025 г. въззивната инстанция е изискала от въззивника, предвид лаконичността на фактите, изграждащи основанието на главния иск по исковата молба на основание чл. 129 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, на ищеца – въззивник „А1 България“ ЕАД – гр. С да отстрани нередовностите на искова молба вх. № 292 от 17.01.2025 година. Указано е на въззивника да конкретизира в основание на иска, кога е бил прекратен договорът за продажба на изплащане от 25.07.2018 година, по какъв начин и кога е получено съобщение за прекратяването му от ответника И. В.; да конкретизира претендираната сума от 1001 лева на какво основание се претендира: като обезщетение по чл. 87 по ЗЗД – по развален договор или при условията на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, като за целта изложи относимите факти, касаещи действията на договора, в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за другата страна. Въззивната инстанция е разпределила доказателствената тежест, на основание чл. 153 от ГПК, като ищеца „А1 България“ ЕАД – гр. С, носи тежестта да докаже сключването на действителен договор за продажба на изплащане от 25.07.2018 година; прекратяването на конкретна, посочена с допълнителна писмена молба, дата и начин на договора с ответника, както и дължимост на претендираната сума в размер на 1001 лева,а ответника И. В.- да докаже, че е заплатил претендираната сума; липсата на самостоятелност на договора за продажба на изплащане и характеристиката му, като част от договор за абонамент на съобщителни услуги по възражението в отговора на исковата молба от 13.02.2025 г.; изтекла тригодишна или петгодишна давност, както и всички възражения, изложени в отговора от 13.02.2025 година. Следователно във въззивна инстанция въззивника не може да промени основанието на иска, като се позове не на прекратяване ,а на действие на договора за продажба на изплащане. Предвид на това съдът приема, че договорът не е бил надлежно прекратен преди изтичане на срока. Дружеството, при действие на в т.12. 3 от договора за продажба на изплащане, е издало Фактура №389555720/26.03.2019 г. за оставащите погасителни вноски до края на договора и следователно е имало позиция, че облигационните отношения са били прекратени поради неизпълнение от въззиваемия на задължението за плащане на предоставеното устройство. Същевременно въззивникът не е уведомил надлежно –в писмена форма потребителя, за прекратяване на правоотношенията по договора за продажба на изплащане. Съдът не приема заявлението на въззивника, че договорът не е бил прекратен на осн. т. 12.3, тъй като от издаването на фактура, която по твърденията в исковата молба и въззивната жалба, съдържа остатъка от неплатените месечни вноски до края на договора, става ясно, че продавачът се е възползвал от правото си да прекрати договора, като не е ясно да е уведомил за това обстоятелство купувача. По представените в делото фактури липсва каквато и да е индивидуализация на вземането по брой вноски, договор от който произтичат, за кой период, стойност на единичната вноска, а има единствено посочена обща стойност за плащане. Същевременно в делото не са представени доказателства посочените фактури кога и по какъв начин са достигнали до знанието на И. В.. В договора за продажба на изплащане от 25.07.2018 г., не е посочен вида на вещта, нито каквито и да било индивидуализиращи я белези. Следователно настоящата инстанция счита, че не се установява по безспорен начин какво е било конкретното устройство, относно което е сключен договора. В приемопредавателния протокол е вписан сериен номер и модел, но този документ не е неразделна част от договора за продажба на изплащане/доколкото двата документа са подписани самостоятелно от страните и не се съдържат препратки с индивидуалзация във всеки от тях към другия/, както и в него няма данни, че е относим именно към договора за продажба на изплащане №502108221. Видно от представения с исковата молба договор за продажба на изплащане е, че страните са постигнали съгласие, че купувачът заплаща първоначална вноска и 23 месечни вноски, с включена лихва в размер на 5.29% годишно, съгласно приложен погасителен план. Посочен е размер на първоначална вноска 45.50 лева и обща сума на оставащите 23 вноски в размер на 1046 лева. Следователно установява се, че претендираната сума от 1001 лева не съответства на посочения общ сбор на вноски по договора за продажбата. При това положение съдът не може да установи по категоричен начин дали договорът за продажба на изплащане касае именно вещта и стойността, на която се претендира с предявения иск. В такава насока съдът обсъжда и данните по фактура № 0389555720/26.03.2019 г. В исковата молба, се твърди, че този документ касае оставащите месечни вноски по 45.50 лева по договора за продажба на изплащане от 25.07.2018 г., но в приложената по делото фактура липсват вписани каквито и да са данни освен сумата от 769.13 лева - обща стойност за плащане. По същия начин в останалите приложени фактури се съдържа стойност на фактурата, която включва такса за мобилен интернет и задължение за стоки на изплащане. За съдът също остава недоказано в процеса, твърдението на въззивника за дължимост на сумите, предвид липсата да данни коя е последната платена вноска, как е формиран размера на претенциите и кога е уведомен длъжника за прекратените договори. Предвид неоснователност на главния иск въззивният състав счита, че искът за законна лихва върху претендираната главница също е неоснователен и недоказан поради акцесорния си характер. При тези мотиви Ловешки окръжен съд намира, че съдебно решение №93 от 30.05.2025 година по гражданско дело № 41 / 2025 година на Троянски Районен съд е правилно като краен резултат, макар и при по-различни мотиви и следва да бъде потвърдено. При този изход на процеса въззиваемия не е претендирал и доказвал съдебно-деловодни разноски и такива не следва да се обсъждат за настоящата инстанция. Воден от горните мотиви, съдът