Решение № 110 от 25.5.2023 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 355/2022 г.

Производството е по реда на чл. 4 ал. 1 и на чл. 9б от Закона за местните данъци и такси във вр. с чл. 156 и сл. от ДОПК. Делото се разглежда за втори път след като с Решение № 9192/19.10.2022 г. по адм. дело № 10548/2021 г. по описа на ВАС, е отменено Решение № 108/08.04.2021 г. постановено по адм. дело № 506/20220 г. по описа на КнАС и делото е върнато за ново разглеждане от друт състав на съда. Производството по делото е образувано по жалба на „Л.К.“ ООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление •••, представлявано от управителя С. И. Х., чрез пълномощника адв. Р.Г., против Акт за установяване на задължение по декларация № 4926/28.08.2020 г., издаден от старши инспектор „Проверки, ревизии и контрол“ в Дирекция „Местни приходи“ при Община Кюстендил, потвърден с Решение № 1/ 12.10.2020 г. на Директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община Кюстендил, с който са определени задължения на дружеството за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. Релевирани са основанията за незаконосъобразност на атакувания административен акт по чл. 146 т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Твърденията са, че оспореният акт няма мотиви относно механизма за изчисляване на данъчната оценка на имотите, приета за основа за определяне на задълженията за местни данъци и такси. По същество се оспорва способът за определяне на облагаемата основа, респ. на данъчната оценка на имота като несъответен на правилата на Приложение № 2 към ЗМДТ, тъй като не е съобразено действителното фактическо състояние и предназначение на сградите в имота и има съществена разлика с отчетната стойност на имота. Прави се искане за отмяна на оспорения акт. Претендират се деловодни разноски. Представена е и писмена защита. Ответникът – Д иректор ът на Дирекция „Местни приходи“ при Община Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк. И. А., изразява становище за неоснователност на жалбата, като твърди, че оспорения АУЗД е законосъобразен. Съображенията са за това, че обжалвани ят акт е издаден от орган с материална и териториална компетентност, мотивиран е с посоч ване на фактическите и правните основания за издаването му. По същество се твърди, че задълженията са определени правилно върху основата и в размерите, посочени в ЗМДТ, в Наредбата по чл. 9 от ЗМДТ и в решенията на общинския съвет, а данъчната оценка, послужила като облагаема основа за задълженията е изчислена съобразно декларираните от собственика данни в подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Прави се искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представени са и писмени бележки. Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна: С оспорения т А кт за установяване на задължение по декларация № 4926/28.08.2020г., издаден от Е Ж. Ц. - старши инспектор „Проверки, ревизии и контрол“ в Дирекция „Местни приходи“ при Община Кюстендил, са определени задължения за местни данъци и такси на „Л.К.“ ООД, ЕИК •••••••••, за недвижим имот в Община Кюстендил по декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 2382/30.06.2020 г., както следва: за 2017 г. - данък върху недвижимите имоти в размер на 4342. 51лв. и лихва 1316. 74лв. или общо 5659. 25лв., както и ТБО в размер на 4390.51лв., от която са внесени 216.49 лв. и дължим остатък 4174. 02 лв. и лихва 1261. 95 лв. или общо 5435. 97 лв.; за 2018 г. – данък върху недвижимите имоти в размер на 4339. 77лв. и лихва 877. 06лв. или общо 5216. 83 лв., както и ТБО в размер на 4387. 77 лв. и лихва 886. 75 лв. и ли общо 5274. 52 лв.; за 2019 г. - данък върху недвижимите имоти в размер на 4337. 03 лв. и лихва 437. 31 лв. или общо 4774. 34 лв., както и ТБО в размер на 4385. 03 лв. и лихва 442. 16 лв. или общо 4827. 19 лв., т.е. с оспорения АУЗД, на търговското дружество са определени задължения за периода 2017 г. – 2019 г., съответно: за ДНИ в размер на 13 019.31 лв. - главница и 2631.11 лв. – лихва или общо 15 650.42 лв., както и за ТБО в размер на 12 946.82 лв. - главница и 2590.86 лв. – лихва или общо 15 537.68 лв. Видно от мотивите в АУЗД, размерът на ДНИ от 1, 4 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот, е определен съгласно чл. 21 и чл. 22 от ЗМДТ, както и Решения №№ 290/29.09.2016 г., 680/25.01.2018 г. и 948/28.12.2018 г., всички на Общински съвет – Кюстендил и Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Кюстендил. Органът сочи, че данъчната основа е формирана след съпоставка между отчетната стойност и данъчната оценка на всеки обект в имота, като е приета по - високата стойност от двете по правилото на чл. 21 от ЗМДТ, а именно данъчната оценка на имота за всяка от годините в рамките на процесния период е в размер на 3 101 795.10 лв. към 01.01.2017 г.; на 3 099 835.20 лв. към 01.01.2018 г. и на 3 097 875.40лв. към 01.01.2019 г., съответно дължимият ДНИ от 1, 4 на хиляда е в размер на 4342.51 лв. за 2017г.; на 4339.77 лв. за 2018 г. и на 4337.03 лв. за 2019 г. Следва таблица с данни за отчетната стойност и данъчната оценка на земята и сградите в имота, декларирани от оспорващото дружество. По отношение на задълженията за ТБО, мотивите на органа са за приложимост на разпоредбите на чл. 62 чл. 66 и чл. 67 от ЗМДТ, чл. 16 ал. 1 и ал. 2 и чл. 17 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Кюстендил, както на Решения №№ 361/29.12.2016 г., 663/29.12.2017 г. и 959/28.12.2018 г., всички на Общински съвет – Кюстендил, съобразно които за нежилищни имоти на предприятия, таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, след подадена декларация по образец, утвърден със заповед на кмета на общината в срок до 31 декември на предходната година, в зависимост от вида и броя на декларираните съдове за битови отпадъци, а при неподаване на декларация в установения срок – се заплаща ТБО в размер и пропорционално върху основа, определени от общинския съвет. Органът констатира, че дружеството е подавало декларации за всяка от годините от процесния период, в които е посочено ползване на един брой кофа за събиране на отпадъци и честота на извозване – един път месечно, с оглед на което начислява еднократна такса за извозване на декларираните съдове за битови отпадъци в размер на 48.00лв. /за 1 бр. кофа Х 4.00 лв., в това число 2.00 лв. за сметосъбиране и сметоизвозване и 2.00 лв. за обезвреждане Х 1 път Х 12 месеца/, както и годишна такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 1, 4 промила върху данъчната оценка по чл. 21 ал. 1 от ЗМДТ. При така описания механизъм, задължението за ТБО е определено: в размер на 4390.51 лв. за 2017 г. /1 бр. кофа х 4.00 лв. х 1 път х 12 месеца + 1, 4 промила х 3 101 795.10 лв./; в размер на 4387.77 лв. за 2018 г. /1бр. кофа х 4.00 лв. х 1 път х 12 месеца + 1, 4 промила х 3 099 835.20 лв./; в размер на 4385.03 лв. за 2019 г. /1 бр. кофа х 4.00лв. х 1 път х 12 месеца + 1, 4 промила х 3 097 875.40 лв./. Следва таблица с данни за отчетната стойност и данъчната оценка на земята и сградите в имота. Органът сочи, че дружеството е погасило част от задължението за ТБО за 2017 г. със сумата 216.49 лв., която е приспадната от определения размер 4390.51 лв. и дължимият остатък възлиза на 4174.02 лв. Във връзка със задължението за лихва, органът е цитирал разпоредбите на чл. 28 и чл. 69 от ЗМДТ относно сроковете за заплащане на ДНИ и ТБО и предвид констатацията за отсъствие на плащане, са начислени лихви за просрочие съгласно чл. 1 от ЗЛДТДПДВ. Издаденият АУЗД е съобщен на задължения субект, чрез пълномощника адв. Р.Г., на 18.09.2020 г. В срока по чл. 152 ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 9б и чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ, е подадена жалба с вх. № 26-00-1103/05.10.2020г. на дружеството, по която е налице произнасяне с Решение № 1/12.10.2020 г. на Б. С. - Директор на Дирекция „Местни приходи“ при Община Кюстендил, определен от К мета на община Кюстендил за решаващ орган. С постановеното решение, оспорения т АУЗД е потвърден. Приема се, че жалбоподателят е задължено лице по см. на чл. 11 и чл. 64 ал. 1 вр. с чл. 11 ал. 1 от ЗМДТ; че размерът на ДНИ е определен по правилото на чл. 19 ал. 1 от ЗМДТ и решенията на общинския съвет, за имоти по чл. 10 от ЗМДТ и върху данъчна основа, изчислена съгласно чл. 20 от ЗМДТ; че размерът на ТБО е определен за услугите по чл. 62 от ЗМДТ и за имотите по деклараци ята на дружеството, при способ съобраз е н с поредността въведена с разпоредб ата на чл. 67 ал. 2 от ЗМДТ, при спазване правил ата на чл. 16 вр. с чл. 17 от Наредбата по чл. 9 от ЗМДТ и предвид подадената от собственика декларация по чл. 16 ал. 2 от Наредбата; че лихвата е изчислена съгласно ЗЛДТДПДВ. Решението на решаващият орган е съобщено на дружеството с известие за доставяне на 26.1 0.20 20 г., а жалбата срещу АУЗД е изпратена по пощата на 09.11.20 20 г., т.е. в срока по чл. 156 ал. 1 от ДОПК. Посочената в АУЗД декларация вх. № 2382/30.06.2010 г. е с правно основание чл. 14 от ЗМДТ - подадена е от търговското дружество като собственик на недвижим имот, придобит чрез покупка от публичен търг с постановление за възлагане от 08.04.2009 г. на АДВ. Видно от приложената към административната преписка декларация, предмет на деклариране е следният недвижим имот: земя - УПИ ІІ в кв. 2г по ПУП на гр. Кюстендил, на ул. „Николичевски път“ № 21, т.е. имот в строителните граници на гр. Кюстендил, в ІV зона, разположен в производствена зона, с площ от 3185 кв.м., вкл. 8628 кв.м. застроена площ, който имот се ползва със стопанска цел, както и 27 сгради, разположени в УПИ, а именно: 1. производствена сграда на 3 надземни етажа, построена през 1974 г., с РЗП 3504 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 2. производствена сграда на 2 надземни етажа, построена през 1974 г., с РЗП 3036 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 3. друга нежилищна сграда на 5 надземни етажа (стълбища), построена през 1974 г., с РЗП 586 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана; 4. производствена сграда на 1 надземен етаж, построена през 1974 г., с РЗП 232 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 5. друга нежилищна сграда на 1 надземен етаж (трафопост), построена през 1974 г., с РЗП 279 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана; 6. производствена сграда на 1 надземен етаж ( пристройка трафопост), построена през 1970 г., с РЗП 50 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 7. друга нежилищна сграда (комин), построена през 1974 г., с РЗП 20 кв.м., с масивна монолитна конструкция; 8. производствена сграда на 2 надземни етажа, построена през 1968 г., с РЗП 1300 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 9. производствена сграда на 1 надземен етаж, построена през 1970 г., с РЗП 165 кв.м., с панелна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 10. производствена сграда на 1 надземен етаж, построена през 1970 г., с РЗП 15 кв.м., с масивна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 11. производствена сграда на 2 надземни етажа, построена през 1971 г., с РЗП 1498 кв.м., с масивна монолитна конструкция, без електрифициране, без водоснабдяване и без канализация; 12. производствена сграда на 1 надземен етаж ( мазутно стопанство – ГСМ), построена през 1970 г., с РЗП 93 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 13. производствена сграда на 1 надземен етаж (склад смазочни материали), построена през 1970 г., с РЗП 158 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 14. производствена сграда на 2 етажа, от които един надземен (пристройка към ГСМ), построена през 1970 г., с РЗП 168 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 15. производствена сграда на 1 надземен етаж, построена през 1990 г., с РЗП 268 кв.м., с панелна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 16. производствена сграда на 1 надземен етаж, построена през 1972 г., с РЗП 155 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 17. друга нежилищна сграда на 1 етаж (ПРЦ), построена през 1984 г., с РЗП 320 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 18. производствена сграда на 1 надземен етаж (склад), построена през 1986 г., с РЗП 325 кв.м., с масивна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 19. производствена сграда на 1 надземен етаж (домакински склад - полуразрушен), построена през 1963 г., с РЗП 48 кв.м., с полумасивна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 20. друга нежилищна сграда на 1надземен етаж (домакински склад – тип „холандски“, метален), построена през 1980 г., с РЗП 138 кв.м., с масивна конструкция, електрифицирана; 21. друга нежилищна сграда на 1надземен етаж ( три броя складове по 216 кв.м., метални), построена през 1986 г., с РЗП 648 кв.м., с масивна конструкция, електрифицирана; 22. производствена сграда на 1 надземен етаж, построена през 1970 г., с РЗП 751 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 23. друга нежилищна сграда на 2 надземни етажа (администрация), построена през 1970 г., с РЗП 645 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 24. друга нежилищна сграда на 1 надземен етаж (портиерна/, построена през 1970 г., с РЗП 27 кв.м., с масивна монолитна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 25. производствена сграда на 1 надземен етаж, построена през 1981 г., с РЗП 74 кв.м., с полумасивна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 26. производствена сграда на 1 надземен етаж, построена през 1976 г., с РЗП 26 кв.м., с масивна конструкция, електрифицирана, с водоснабдяване и канализация; 27. друга нежилищна сграда на 1 надземен етаж (навес/, построена през 1990г., с РЗП 520 кв.м., с полумасивна конструкция / лист 28-86 от дело № 506/2020 г/. Декларирания имот се води по партида •••••••••/001 в информационния масив на дирекция „Местни приходи“ на Община Кюстендил. Към преписката е приложена справка, изготвена от органа, за облагаемата основа за определяне на задълженията за ДНИ и ТБО на дружеството за имота – земя и сгради съгласно подадената декларация вх. № 2382/30.06.2010 г., съдържаща данни за характеристиките, относими за формиране на данъчната оценка по правилата в Приложение № 2 към ЗМДТ / лист 83 - 85 от дело № 506/2020 г./. Във връзка с размера на данъка върху недвижимите имоти и на ТБО, както и с основата за определяне на същите, както и относно районите за сметосъбиране и честотата на извършването му, от ответната страна са представени писмени доказателства, както следва: Решение № 290/29.09.2016 г. на Общински съвет – Кюстендил, с което е определен размера на данъка върху недвижимите имоти за 2017 г., което е 1, 4 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот; Решение № 680/25.01.2018 г. на Общински съвет – Кюстендил, с което е определен размера на данъка върху недвижимите имоти за 2018г., който е 1, 4 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот и Решение № 948/28.12.2018 г. на Общински съвет – Кюстендил, с което е определен размера на данъка върху недвижимите имоти за 2019 г., който е 1, 4 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Решение № 361 по Протокол № 16/29.12.2016 г. на Общински съвет – Кюстендил, с което е определен годишен размер на ТБО за 2017 г. за нежилищни имоти на предприятия на територията на гр. Кюстендил в левове според количеството битови отпадъци, в зависимост от вида и броя на декларираните съдове за битови отпадъци, както следва: годишна такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 1, 4 промила върху данъчната оценка по чл. 21 ал. 1 от ЗМДТ; еднократна такса за извозване на декларираните съдове за битови отпадъци – за 1 бр. кофа – 4.00лв., в това число 2.00 лв. за сметосъбиране и сметоизвозване и 2.00 лв. за обезвреждане; Решение № 663 по Протокол № 28/ 29.12.2017 г. на Общински съвет – Кюстендил, с което е определен годишен размер на ТБО за 2018 г. за нежилищни имоти на предприятия на територията на гр. Кюстендил в левове според количеството битови отпадъци, в зависимост от вида и броя на декларираните съдове за битови отпадъци, както следва: годишна такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 1, 4 промила върху данъчната оценка по чл. 21 ал. 1 от ЗМДТ; еднократна такса за извозване на декларираните съдове за битови отпадъци – за 1 бр. кофа – 4.00лв., в това число 2.00 лв. за сметосъбиране и сметоизвозване и 2.00 лв. за обезвреждане; Решение № 949 по Протокол № 40/28.12.2018 г. на Общински съвет – Кюстендил, с което е определен годишен размер на ТБО за 2019 г. за нежилищни имоти на предприятия на територията на гр. Кюстендил в левове според количеството битови отпадъци, в зависимост от вида и броя на декларираните съдове за битови отпадъци, както следва: годишна такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 1, 4 промила върху данъчната оценка по чл. 21 ал. 1 от ЗМДТ; еднократна такса за извозване на декларираните съдове за битови отпадъци – за 1 бр. кофа – 4.00 лв., в това число 2.00 лв. за сметосъбиране и сметоизвозване и 2.00лв. за обезвреждане. Решение № 764/31.01.2011 г. на Общински съвет – Кюстендил за приемане на Наредба определяне размера на местните данъци на територията на Община Кюстендил, която е многократно изменяна и допълвана. Относима за спора по делото е разпоредбата на чл. 15 от Наредбата, съобразно която ДНИ е в размер на 1, 4 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот, съобразен с границите установени в чл. 22 от ЗМДТ, като е предвидено, че данъкът се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 - ти юни и до 30 - ти октомври на годината, за която е дължим / арг. чл. 28 ал. 1 от ЗМДТ/. Решение № 765/31.01.2011 г. на Общински съвет – Кюстендил за прие мане на Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Кюстендил, която е публично достъпна на електронната страница на Община Кюстендил https: \\kustendil.bg. Относими за спора са разпоредбите на чл. 16 ал. 1 и ал. 2, както и на чл. 17 от Наредбата, съобразно които размерът на годишната такса за битови отпадъци на нежилищни имоти на предприятия се определя в размер и пропорционално върху основа, определени от общински съвет – Кюстендил, като за определяне на таксата според количеството на битовите отпадъци, предприятията подават декларация по образец, утвърден със заповед на кмета на община Кюстендил в срок до 31 декември на предходната година, а когато предприятието не е подало съответната декларация по чл. 16 ал. 2 или по чл. 22а в установения срок, заплаща годишна такса за битови отпадъци в размер и пропорционално върху основа, определени от О бщински съвет – Кюстендил. Със З аповед и № № РД-00-974/20.10.2016 год.; РД-00-983/30.10.2017 год. и РД-00-1178/10.10.2018 год., всички на К мета на община Кюстендил, на осн. чл. 63 ал. 2 от ЗМДТ са определени границите и районите, както и честотата на сметоизвозване на територията на общината през процесните период и. Компетентността на издателя на оспорения АУЗД се установява със З аповед № РД-00- 350 / 1 2.0 3.20 20 г. на К мета на община Кюстендил, с която на осн. чл. 44 ал. 2 от ЗМСМА, чл. 4 ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ, служители от Дирекция “МП” са определени да упражняват правата и задълженията на органи по приходите, вкл. Е Живкова Ц. – старши инспектор „Проверка, ревизии, контрол“. Към административната преписка са представени декларации на управителя на „Лега консулт“ ЕООД от 06.12.2016 г., 31.10.2017 г. и 29.10.2018 г. с адресат Кмета на Община Кюстендил, в които се сочи, че за нежилищен имот – земя и сгради, с партиден № •••••••••-001, находящ се в гр. Кюстендил, ул. „Николичевски път“ № 21, таксата за битови отпадъци за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. ще се определя в зависимост от количеството отпадъци, което ще се измерва чрез 1 брой кофа при честота на извозване – един път месечно / лист 15 – лист 18 от дело № 506/2020 г./. По делото е прието експертно заключение вх. № 886/21.02.2023 г. на вещото лице инж. К.Д., изготвено по назначената от съда съдебно – техническа експертиза, със задача, след като установи действителното състояние на всеки един от обектите в процесния имот, да определи нова данъчна оценка. В изпълнение на поставената задача при изготвяне на заключението, вещото лице се е езапознало и анализирало приложените по делото документи и направило обстоен оглед на процедния имот чрез посещение на място. Към експертизата е приложен снимков материал, удостоверяващ огледа на всяка една от сградите и нейното актуално фактическо състояние. Вещото лице е констатирало, че сградите са загубили функционалното си предназначение, като някои от тях посочени в заключението, са самосрутващи се. В резултат на извършената документална и физическа проверка, СТЕ е изчислила нова данъчна оценка на процесния имот – земя и сгради, при прилагане на Приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси, съдържащо нормативните изисквания за изчисляване на данъчната оценка, която данъчна оценка е в размери, както следва: за земя – 209 896.60 лв; за сгради – във варианти – Приложение 1 и Приложение 2, с оглед посочената квадратура на сградите в доказателствените документи за собственост. Същите са приложени в табличен вид, както следва: 2017 г. – Приложение 1 – 1 612 727.48 лв. и Приложение 2 - 1 571 480.25 лв.; 2018 г. – Приложение 1 – 1 611 550.71 лв. и Приложение 2 – 1 570 258.05 лв. и 2019 г. – Приложение 1 – 1 610 373.94 лв. и Приложение 2 – 1 569 035.85 лв. Така посочен размерът е почти двойно по – нисък от този определен от административния орган. Двата варианта са разработени, поради несъответствието в квадратурите на сградите в Постановлението за възлагане и допълнението към него. Застроените площи съответстват на нанесените такИ. в КККР. По делото е прието експертно заключение вх. № 1194/20.03.2023 г. и допълнително такова с вх. № 1542/11.04.2023 г. на вещото лице Е.З.Т., изготвено по назначената от съда съдебно - икономическа експертиза, със задача след като се установи действителното състояние на всеки от обектите в процесния имот и се определи нова данъчна оценка, въз основа на нея да се изчислят дължимите ДНИ и ТБО за процесните периоди от време. Вещото лице при определения от СТЕ действителен размер на данъчната оценка на имота – земя и сгради, е изчислило дължимите за процесните периоди задължения за ДНИ и ТБО. Заключенията отново са представени в два варианта – Приложение 1 и Приложение 2 на СТЕ относно размера на данъчната оценка, служеща за основа за определяне на размера на ДНИ и ТБО. По делото са представени и приети като доказателства 8 /осем/ броя платежни нареждания за извършени от „Л.К.“ ООД плащания по АУЗД № 4926/28.08.2020 г., както следва: 1. Платежно нареждане от 14.09.2020 г. за сумата от 4500 лв. ТБО; 2. Платежно нареждане от 14.09.2022 г. за сумата от 4500 лв. ДНИ; 3. Платежно нареждане от 03.11.2022 г. за сумата от 4500 лв. ТБО; 4. Платежно нареждане от 03.11.2022 г. за сумата от 4500 лв. ДНИ; 5. Платежно нареждане от 05.12.2022 г. за сумата от 4500 лв. ТБО; 6. Платежно нареждане от 05.12.2022 г. за сумата от 4500 лв. ДНИ; 7. Платежно нареждане от 20.02.2023 г. за сумата от 4500 лв. ТБО; 8. Платежно нареждане от 20.02.2023 г. за сумата от 4500 лв. ДНИ. Констатациите и изводите на съдебния експерт по въпросите от предмета на експертизата като краен резултат са следните: предвид размера на задълженията за ДНИ и ТБО за процесните периоди, изчислени на база новата данъчна оценка /в два варианта/ на процесния имот и предвид извършените от дружеството погасителни плащания по АУЗД № 4926/28.08.2020 г., е налице надвнесена сума, подлежаща на възстановяване от Община Кюстендил на „Л.К.“ ООД, по дати и варианти, както следва: Вариант 1: 06.12.2022 г. – ДНИ /2 656.07 лв./; ТБО /2 450.70 лв./; ОБЩО /5 106.77 лв./; 20.02.2023 г. – ДНИ / 7 156.07 лв./; ТБО / 6 950.70 лв./; ОБЩО / 14 106.77 лв./; Вариант 2: 06.12.2022 г. – ДНИ /2 903.38 лв./; ТБО /2 698.01 лв./; ОБЩО /5 601.39 лв./; 20.02.2023 г. – ДНИ /7 403.38 лв./; ТБО /7 198.01 лв./; ОБЩО /14 601 39 лв./; Експертните заключения на вещите лица се приемат от съда за обективни, съответстващи на писмените доказателства по делото. Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по - горе доказателствени средства. Съдът, като прецени събраните доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното: Жалбата е процесуално допустима. Оспореният АУЗД засяга пряко имуществената сфера на жалбоподателя като адресат на публичн ите задължени я за ДНИ, ТБО и лихви за забава, а жалбата е подадена от законен представител на легитимиран от закона правен субект и в срока по 156 ал. 1 от ДОПК пред компетентния за разглеждането й съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следн ите обстоятелства: Предмет на обжалване е Акт за установяване на задължение по декларация, издаден от административен орган с материална и териториална компетентност –старши инспектор „Проверка, ревизии, контрол“ в дирекция „Местни приходи“ при Община Кюстендил, който по силата на оправомощаване от К мета на община Кюстендил, има качество на орган по приходите по см. на чл. 4 ал. 3 и ал. 4 във вр. С чл. 9б от ЗМДТ, поради което е с правомощие по установяване на задълженията за ДНИ, ТБО и лихви съгласно регламентацията на чл. 107 ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ. Страните не спорят по компетентността. АУЗД е издаден при спазване на общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 ал. 2 от АПК във вр. с препращането от §2 от ДР на ДОПК. Посочени са правните и фактически основания за постановяване му. Налице е дата на издаване, име и длъжност на издателя и негов подпис, както и разпоредителна част с ясно вменени задължения към адресата с диференциране на ДНИ и ТБО за отделните периоди и яснота за реда за изчисляването им с оглед правилата на чл. 19 ал. 1, чл. 67 ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ; Наредб ите по чл. 9 от ЗМДТ и решенията на ОбС - Кюстендил; налице е разграничение по видовете публични задължения, а във връзка със задължението за ТБО – и по отделните видове услуги; съществуват данни за размера на данъчната оценка на земята и сградите в процесния недвижим имот. Идентични са констатациите и по отношение на начислената лихва - посочено е, че лихвата е изчислена на основание на ЗЛДТДПДВ с посочения там размер; че периодът от време е определен съобразно сроковете за заплащане на ДНИ и ТБО в ЗМДТ и Наредб ите по чл.9 от ЗМДТ. С оглед на горното, съдът счита за неоснователни наведените в жалба оплаквания за липса на мотиви, вкл. относно механизма за изчисляване на данъчната оценка на имот а, приета за основа за определяне на задълженията за местни данъци и такси. В съдържанието на АУЗД в табличен вид, органът е посочил данъчната оценка на земята и сградите в процесния недвижим имот, както и относимите за определянето й индивидуални характеристики на същия, съответстващи на показателите в Приложение № 2 към ЗМДТ. Следователно още в административното производство, до етапа на съдебното оспорване, задълженото лице е имало яснота относно вменените му парични задължения, техния произход и обхват. При издаване на АУЗД не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Актът е издаден служебно в хипотезата на чл. 107 ал. 3 изр. последно от ДОПК въз основа на данните от подадените от дружеството декларации по чл. 14 и чл. 17 /отм./ от ЗМДТ, доколкото задълженията за данък и ТБО не са платени в сроковете, определени в Наредбите по чл. 9 от ЗМДТ. АУЗД е съобщен на адресата, който е провел задължителното му оспорване по административен ред пред Директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община Кюстендил. Последният като решаващ орган съгласно чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ във вр. с чл. 107 ал. 4 от ДОПК, се е произнесъл в срока по чл. 155 ал. 1 от ДОПК с решение за потвърждаване на акта. Проверявайки съответствието на АУЗД с материалния закон, както и възраженията на жалбоподателя в тази им част, съдът констатира следното: С оспорения А кт за установяване на задължение по декларация № 4926/28.08.2020 г., са определени задължения за местни данъци и такси - данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, на „Л.К.“ ООД, ЕИК •••••••••, за недвижим имот в Община Кюстендил по декларация по чл.14 от ЗМДТ за 2017г., 2018г. и 2019г. Видно от мотивите на органа, ДНИ и ТБО за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, са изчислени в промили върху данъчната оценка на декларирания имот. До това, как е определен размерът на данъчната оценка и дали са спазени нормативните правила по Приложение № 2 към ЗМДТ, се концентрира единственият спор по делото, което е видно от релевираните от пълномощника на оспорващия доводи в съдебното производство. Съдът счита възраженията на жалбоподателя по основния спорен въпрос по делото, за основателни. От анализа на събраните писмени доказателствени средства и на експертните заключения, се установява нарушение на органа при определяне на данъчната оценка на процесния имот, а именно налице е неправилно завишаване на стойността на данъчната оценка на имота, послужила като основа за определяне на оспорените задължения за ДНИ и ТБО. Съгласно чл. 20 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването, а съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по - високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Не е спорно, че отчетната стойност на имота, включващ земя и 27 броя сгради, е посочената от дружеството в качеството му на собственик, в подадената декларация по чл.17 / отм./ от ЗМДТ и е отразена коректно в таблиците към оспорения АУЗД. Очевидна е съществената разлика между отчетната стойност и данъчната оценка, като последната е значително по-висока. С оглед на горната констатация и с твърдения за неправилно прилагане на показателите, относими към фактическо състояние и предназначение на сградите в имота, оспорващият обосновава възраженията си срещу размера на данъчната оценка, приета от органа в издадения акт. По делото е представена данъчната декларация на жалбоподателя, т.е. по делото са налични всички релевантни за определяне на данъчната оценка данни така, както са декларирани от задълженото лице, защото данъчната декларация съдържа визираната в П риложение № 2 към чл.20 от ЗМДТ относима за определян е на данъчната оценка, информация. Вярно е, че няма нормативно правило, което да задължава органа при изготвяне на данъчна оценка да извърши оглед на недвижимия имот с цел установяване на актуалното му състояние и предназначение. В случая обаче, ВАС в отменителното си решение, изрично указва, че фактическото състояние на сградите в процесния имот е относимо към критериите за формиране на данъчната им оценка и следва да се вземе предвид при нейното определяне. Допуснатата комплексна съдебно – икономическа и техническа експертиза, констатира при извършения оглед, че сградите са загубили функционалното си предназначение, като някои от тях /изрично посочени/ са самосрутващи се. Разликата между отчетната стойност на имота – 492 158.84 лв. за всяка от процесните години и определената данъчна оценка – 3 101 795.10 лв. за 2017 г.; 3 099 835.20 лв. за 2018 г. и 3 097 875.40 лв. за 2019 г. е фрапираща – над 6 пъти за всяка от годините. Заключенията на СТЕ и ССЕ /основно и допълнително/ не са оспорени от страните по делото. Заявеното в о.с.з. от 28.03.2023 г. оспорване на основното заключение по ССЕ е единствено до това, че изчисленията са различни от тези, направени в ССЕ по адм. дело № 506/2020 г. Изчисленията са различни, тъй като е различна основата на която са направени, предвид определената от СТЕ нова данъчна оценка, от която в.л. Т. по ССЕ е обвързано в заключението си. Предвид горните констатации, съдът изцяло кредитира като обективни и компетентни дадените експертни заключения и приема, че данъчната оценка на имота е определена неправилно от органа, както с оглед действителното фактическо състояние на сградите, така и с оглед разпоредбите на Приложение № 2 от ЗМДТ. Данъчната оценка е силно завишена. Доколкото данъчната оценка е неправилно определена, неправилно определени и недължими са начислените в обжалвания акт суми за ДНИ и ТБО за процесните периоди. Настоящият състав на съда приема вариантът по Приложение 2 на заключението, доколкото вещото лице сочи, че разликата се формира от площите на сградите по документ за собственост и по кадастрални данни, като направените контролни измервания сочат, че коректни са площите по кадастрални данни, подробно описани в Постановление за допълване на постановление за възлагане на недвижим имот № 9418/2008/000244/16.04.2009 г. Доколкото органът е възприел друг размер на данъчната оценка на имота, различен от съответстващия на нормативните правила и спрямо него е изчислил задълженията на дружеството за ДНИ и ТБО, то оспореният АУЗД се явява незаконосъобразен. По отношение начислената лихва, изводите са за недължимост на същата, доколкото неправилно е определена главницата по основното задължение. Съгласно приложените платежни нареждания по делото от страна на дружеството – жалбоподател, приетите заключения по допуснатите експертизи, съгласно изричните указания на ВАС, съдът приема, че дължимите суми за ДНИ и ТБО са изцяло внесени от жалбоподателя, съответно дължи се възстановяване на надвнесените суми, съгласно вариант 2 на допълнителната съдебно – счетоводна експертиза. Съдът указва, че процесуалният ред за връщане на недължимо платени местни данъци и такси е този по чл. 129 и сл. от ДОПК, във вр. с чл. 4 ал.1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси. Съгласно чл. 129 ал. 4 от ДОПК, възстановяването на недължими суми, внесени от задължения субект или събрани въз основа на подадената от него декларация, се осъществява по негово искане. Предвид изхода по делото и на основание чл. 161 ал. 1 от ДОПК, съдът присъжда разноски на дружеството – жалбоподател, съгласно приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, подробно описани, които съдът приема за извършени и доказани. Воден от горното, Кюстендилският административен съд