Решение № 1733 от 13.10.2026 г. на Административен съд - Смолян по дело № 52/2026 г.

Делото е образувано по жалба на „КИК ИНВЕСТ“ ООД, [ЕИК], представлявано от Д. И. К. и на С. Х. К., [ЕГН] срещу точка II от Решение №329/15.01.2026г. на Общински съвет Чепеларе, с което е прието, че се запазва размера на ТБО за 2026г., съгласно Решение 171/27.12.2024г. на ОбС-Чепеларе. Твърди се, че при приемане на точка II от това решение е допуснато грубо нарушаване на административно-производствените правила и е нарушен материалния закон, тъй като не е спазен чл. 66 и чл. 69 АПК, не е налице сочената в решението хипотеза на чл. 26 ал.4 ЗНА r не се твърди от органа да е налице някоя от хипотезите на чл. 73 АПК. Твърди се, че с решението не е установен точен размер на ТБО за 2026г., не е посочен в промили, адресати и вид на имот. Твърди се, че органът е задължен да приеме ТБО за всяка календарна година, а не да препраща към приетата през предходната година, както и че решението в точка II засяга правата на жалбоподателите, тъй като препраща към решение №171/27.12.2024г., което е влязло в сила и не може да бъде обжалвано, а в него размера на ТБО е незаконосъобразен, тъй като размерът за дейностите по чл. 62 т.2 ЗМДТ противоречи на чл. 71 ал.2 ЗМДТ. Иска се отмяна на точка II от Решение №329/15.01.2026г. като незаконосъобразно. В с.з. жалбоподателите р.пр. не изпращат представител. От пълномощникът им е постъпила молба вх.№ 2957/ 6.10.2026г., /л.151/, в която се сочи, че не са налице основанията на чл. 159 т.6 АПК, доколкото по жалба срещу чл. 19, ал. 3 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги в Община Чепеларе и Приложение 2 към нея, е образувано адм.д. 101/26г. по описа на АССм, което е висящо. Иска се жалбата да бъде уважена.Претендират се разноски и се прави възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение на ответната страна. Ответникът – Общински съвет Чепеларе р.пр. не изпраща представител в последно с.з. От пълномощникът му е депозирано писмено становище вх.№ 2952/ 5.10.26г. /л.141/, с което се иска отхвърляне на жалбата, излагат се съображения по същество и се претендират разноски. С атакуваното решение № 329 от 15.01.2026г. /л.15/ на ОбС-Чепеларе, на основание чл. 21 ал.1 т. 7 и ал.2 ЗМСМА, чл.8 ал.3, чл. 66 ал.3 т.2 и чл. 67 от ЗМДТ е решено следното: І. Одобрява План-сметката за необходимите разходи за битови отпадъци по дейности: сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депо; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване на територията на община Чепеларе за 2026 година, съгласно Приложение №1 /тази част решението не е предмет на съдебен контрол, тъй като не се оспорва/, II. Запазва размера на такса битови отпадъци за 2026 година, съгласно Решение № 171 от 27.12.2024 година на Общински съвет – Чепеларе /тази част е предмет на оспорване по настоящото дело/, III. Общински съвет Чепеларе дава съгласие недостига между планираните разходи по план-сметката за дейностите по управление на битови отпадъци за 2026г. и прогнозните приходи от ТБО в размер на 332 191 лева /169 847 евро/ да бъде финансиран със собствдени средства от общинския бюджет на Община Чепеларе.С решението е допуснато е предварително изпълнение на точка I, на основание чл. 60, ал. 1 от АПК. С Докладна записка от 07.01.2026 г., кмета на община Чепеларе предлага на Общинския съвет да вземе решение да се запази размера на такса битови отпадъци за 2026 година, съгласно Решение № 171 от 27.12.2024 година на Общински съвет – Чепеларе /л.30/. Мотивите се свеждат до осигуряване на финансиране за дейностите по събиране, транспортиране, третиране и обезвреждане на битовите отпадъци, за поддържане на чистотата на общинските територии, съобразно изготвена план-сметка за разходите за 2026 г., като е направена обосновка за очакваните резултати и финансов анализ за съответствие с правото на ЕС, с посочване, че разходите в План-сметката за ТБО за 2026 г. са изготвени и калкулирани съгласно ЗСч и приложимите европейски стандарти с предвидени разчети, и са отразени целите на предложението. Според доказателствата по делото, тази докладна записка, ведно с План-сметката за 2026г и поканата за публично обсъждане, са публикувани на сайта на Община Чепеларе на 23.12.2025 г. От материалите по делото не се установява каква е причината за завеждането на докладната записка с дата 07.01.2026г., но се установява, че тя е публикувана на 23.12.2025г. В поканата /л.36/ за общественото обсъждане е посочено, че то ще се проведе на 06.01.2026г., като за проведеното обществено обсъждане е изготвен протокол от 06.01.2026 г./л.43/. Предвиденият срок за информиране на общността е съкратен, като на основание чл. 26 ал.4 ЗНА е определен срок от 14 дни, като краткият срок е мотивиран с посочването, че са налице изключителни обстоятелства, налагащи неотложност /л.36/. Докладната записка на Кмета на община Чепеларе е разгледана от Постоянната комисия по Бюджет и финанси на 12.01.2026 г. /л.48/, като комисията приема предложението на кмета на общината. На 15.01.2026 г. /л.67/ е проведено заседание на Общинския съвет – Чепеларе по Протокол № 36 с дневен ред, включващ разглеждане на Докладната записка на кмета относно „Одобряване на План-сметка за необходимите разходи по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на териториите за обществено ползване на територията на Община Чепеларе за 2026 г.“. От общ брой съветници 13, са гласували 12, като 8 са гласували „За“, 2 - „Против“ и 2 -„Въздържали се“. Взето е решение № 329/15.01.2026 г., с което по т. II се запазва размера на такса битови отпадъци за 2026 година, съгласно Решение № 171 от 27.12.2024 година на Общински съвет-Чепеларе. Решение №329 /15.01.2026г. е публикувано на сайта на Община Чепеларе на 21.01.2026 г. - според справка в сайта на общината. При така изложената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е допустима. Правният интерес на жалбоподателите е обоснован в Определение 6747/17.06.2026г. по дело №5970/26г. на ВАС, приложено по настоящото дело. Жалбоподателите са данъчно задължени лица по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и на основанията на чл. 64 от ЗМДТ дължат заплащане на такса битови отпадъци за имотите си. Същите са собственици на имоти в к.к.Пампорово община Чепеларе, според представените по делото нотариални актове /л.86-л.92/. Спазен е срока за обжалване – решението е оповестено на 21.01.2026г., а жалбата е от 13.02.2026г. Изпълнена е процедурата по чл. 181 АПК /л.140/, като няма присъединили се страни. По същество съдът счита жалбата за основателна, поради следното: Решение № 329 от 15.01.2026 г. е прието след поименно гласуване и в съответствие с чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА, с мнозинство повече от половината от общия брой съветници, при гласували За - 8, Против и Въздържали се по 2-ма, при което същото е взето при необходимия кворум. Същото е издадено от орган, който разполага с необходимата компетентност по чл. 21 ал.1 т. 7 ЗМСМА и в изискуемата писмена форма. Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗМДТ, ТБО се заплаща по ред, определен от общинския съвет, а видно от Решение № 171 от 27.12.2024 г. /л.13/, към което препраща т. II от решение №329, е посочен размера на ТБО за 2025 г. за населението на град Чепеларе, к.к. Пампорово и селата в общината. Решението на общинския съвет, с което на основание чл. 67 от ЗМДТ (която норма е цитирана и като правно основание за приемане на процесното решение) се определя годишният размер на такса битови отпадъци по чл.66 от ЗМДТ, представлява общ административен акт, доколкото това решение регламентира обществени отношения и засяга права, свободи или законни интереси на неопределен, но определяем брой лица, изпълнява се за съответната календарна година и има еднократно действие, а не се прилага безсрочно във времето, поради което отговаря на хипотезата на чл. 65 от АПК. Оспореното решение притежава тези характеристики, поради което в неговата цялост е общ административен акт. ОбС е длъжен да приеме решение за определяне размера на ТБО за всяка календарна година. Принципът за годишен характер на определяне на задълженията за местни такси е въведен с общата разпоредба на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, с която е делегирана компетентност на общинските съвети да определят с наредбата по чл. 9 ред, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. В уредбата на ТБО годишния отчетен период е установен в чл. 66, ал. 1 ЗМДТ (в ред. до ДВ бр. 88/2017 г., изм. относно влизането в сила в ДВ бр. 98/2018 г.).В случая с обжалваната точка II от решението съдът е запазил размера на ТБО за 2026г. такъв, какъвто е приет с решение №171/2024г. С последното решение са определени промилите, видовите имоти и адресатите на задължението за ТБО. Посочено е, че за имоти на граждани и жилищни имоти на предприятия и фирми в гр.Чепеларе, к.к.Пампорово и село Проглед е 4,5 промила, за имоти в селата Павелско, Хвойна, Малево, Орехово, Студенец, Забърдо, Зорница, Богутево, Лилеково, Острица е 6 промила /т.1/. Посочени са промилите и за нежилищни имоти на предприятия и фирми /т.2/. С процесното решение се препраща към решение №171, с което реално органът е спазил задължението за конкретно определяне на ТБО за 2026г. Следва да се посочи, че точка II от решение №329 e неразривно свързана с точка I, с която се одобрява план-сметката за 2026г. Посочването „Запазва размера“ в т.II на решение 329/15.01.2026г. вместо, че той се определя, не води до извод, че размерът не е определен. Съдът намира, че използваното от органа понятие, „Запазва размера“ е в смисъл, че за целите на ЗМДТ, с оглед дължимостта и събиране на ТБО за 2026г. органът ще си служи с конкретния размер на таксата от 2025г. Възражението, че са нарушени правата на субектите, тъй като за 2026г. се приемат промилите по решение №171/27.12.2024г., което е влязло в сила и не може да се обжалва, е неоснователно. Обстоятелството, че за 2026г. се запазва размера от предходната година, не означава, че правата на субектите за 2026г. са нарушени. С точка II на решение №329 реално се приемат такси, а по отношение на размерите се препраща към тези по решение 171.Предвид изложеното и по препращането, което органът е направил в атакувания акт, съдът приема, че е налице яснота и конкретно посочване размера на ТБО за 2026г. Съдът счита, че решението е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Според чл. 66 ал.1 АПК, откриването на производството по издаване на ОАА акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин, като в ал.2 е предвидено, че уведомяването по ал.1 включва и основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството.Съгласно чл.69, ал.1 от АПК, административният орган определя и оповестява публично по реда, определен в чл.66, ал.1, една или повече от следните форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта: 1. писмени предложения и възражения; 2. участие в консултативни органи, подпомагащи органа, издаващ акта; 3. участие в заседания на органа, издаващ акта, когато той е колективен; 4. обществено обсъждане. Според ал.2 на същия текст, административният орган осигурява на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от административния орган, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл.66. Установява се от доказателствата, че докладната записка, поканата за обществено обсъждане, план-сметката, за определяне размера на ТБО за 2026г., са публикувани на 23.12.2025г. /л.35/ на интернет страницата на Община Чепеларе. Даден е 14 дневен срок за информиране на местната общност на основание чл. 26 ал.4 от ЗНА. Решението е взето на 15.01.2026г., тоест срокът за заинтересованите лица в случая е 22 дни. Според чл. 26 ал.4 ЗНА, срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал. 3, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни. Тази норма касае нормативните актове, а не общите административни актове, каквото е обжалваното решение. Предвид това законоустановеният срок не е спазен. Наред с това, в материалите по делото няма обосновка за прилагането на срок от 14 дни. Посочено е формално „наличие на изключителни обстоятелства, налагащи неотложност“ /л.36/, без мотиви в какво се изразяват тези обстоятелства и в какво се изразява тази неотложност. Според докладната записка, най-общо органът се позовава на неприет Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 година, риск от невъзможност за приемане на ТБО за 2026 година, необходимост от спазване на законов срок за приемане на ТБО до 15.01.2026 г. Не се излагат конкретни мотиви, по какъв начин тези обстоятелства налагат неотложност за приемане на решението, което се оспорва по делото. Предвид това съдът счита, че срокът по чл. 69 ал.2 АПК не е спазен, което е съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като е нарушено правото на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на общия административен акт. Реално не е дадена възможност за предложения и възражения на заинтересованите лица и решението е прието без да са обсъдени такива, ако евентуално биха постъпили. Лишаването на адресатите на акта от това право обосновава незаконосъобразност на постановеното волеизявление и е самостоятелно основание за отмяна на акта. В допълнение съдът счита, че не е налице хипотезата на чл. 73 АПК, според която норма, когато неотложно трябва да се издаде ОАА за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.Анотирана съдебна практика Съдът счита, че в случая е оповестена формата на участие на заинтересованите лица в производството, по см. на чл. 66 ал 1 и ал.2 предл.2 АПК. В поканата /л.36/ е посочена възможността за изразяване на становища и предложения, посочен е адреса за това и е посочено, че това може да стане и устно. Доказва се уведомяване за предстоящото издаване на акта съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от АПК в хипотезата на "друг подходящ начин", както и е посочена форма за участие на заинтересовани лица в производството по чл. 69, ал. 1, т. 1 от АПК, като е дадена възможност за писмени предложения. По отношение на материалния закон. За да се определи размерът на ТБО е необходимо приемането на план-сметка, съдържаща приходите и разходите от ТБО по чл. 66 от ЗМДТ. По делото е представена план-сметка за 2026г. /л.31 и сл./, която отразява разходите, свързани с дейността на битовите отпадъци за 2026г. и приходите по чл. 66 ал.1 ЗМДТ за 2026г. Според чл. 62 т.2 ТБО се плаща за извършваните услуги по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации. Според чл. 71 т.2 ЗМДТ, не се събира такса за услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. В случая, в т.2.2 от решение №171 /л. 14/ е посочено, че за нежилищни имоти на предприятия и фирми, за които има подадена до 30.11.2024г. декларация по чл. 23 ал.1 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги в община Чепеларе, таксата за услугите по сметосъбиране, извозване и обезвреждане се определя според количеството в лева за годината, за стандартен съд, обслужван съгласно установения график, утвърден със Заповед 509/28.10.2024г. на кмета на община Чепеларе и цена за един съд, както следва: за контейнер тип Бобър 1,1 куб.- 9815 лева, за кофа тип Нева 240л.- 2172 лв., такса за поддържане на чистотата на територията за обществено ползване – 3, 43 промила върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка. Според чл. 23 ал.1 от Наредбата на общината, за нежилищни имоти с установено ползване на определени съдове се подава декларация по образец до кмета –Приложение 1 до 30.11 на предходната година. Съдът счита, че посоченото в т.2.2 от решение №171 отговаря на изискванията на закона, не са поставени изисквания, повече от поставените в закона. В докладната записка /л.26/ се съдържа обосновка, която съответства на план-сметката.Поради това съдът счита, че не са налице нарушения на материалния закон при приемане на т.2.2 от Решение №171, към която препраща т. II от Решение №329 от 15.01.26г. Не са допуснати нарушения на материалния закон и относно т. II. 1 и т. II.2 от решение №171/27.12.2024г., към които препраща обжалвания акт. Предвид горното и с оглед установените съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на оспорения акт, съдът намира, че е налице основание за отмяна на същия в атакуваната му част. При този изход на спора, претенцията на жалбоподателите за присъждане на разноски се явява основателна. В полза на жалбоподателя КИК ИНВЕСТ ООД следва да се присъдят разноски в размер на 1041,90 евро /л.155/, в полза на жалбоподателя С. К. следва да се присъдят разноски в размер на 1005,11 евро /л.159/. Водим от гореизложеното Административен съд - Смолян