Решение № 883 от 27.4.2023 г. на Районен съд - Бургас по дело № 4726/2022 г.

Производството е образувано по исковата молба на З. Д. Р., с ЕГН ••••••••••, с адрес........................, чрез адв. Т. И. от БАК, срещу ДТМ ТРАНС ЕООД, с ЕИК 204875752, със седалище и адрес на управление........................, представлявано от Д. Т. М., с която се иска приемане за установено по отношение на ищеца, че ответното дружество не е собственик на недвижим имот находящ се в с. Р. с идентификатор................. по КК на селото, който имот представлява НИВА от 6, 593 дка, местността „Ф.“, за който е отреден кадастрален №................. по КККР на с.Р. (стар номер.............. по КВС на землището с.Р., общ.С.), целият с площ от 6593 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план: .............., при граници: ...................., ..................., ....................., ................... В исковата молба се твърди, че ищцата е наследник на К. С. Р. - б.ж. на гр.С., починал на............... година. От страна на наследниците на Р. е било подадено заявление за възстановяване на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, по което е образувана преписка №........... от 13.01.1992 година на ПК - С.. Твърди се, че съгласно представените писмени доказателства и във връзка с направено измерване на земята съгласно 18ж, ал.3 ППЗСПЗЗ и реално съществуващите/възстановими стари граници, с протокол№ 48 от 17.09.2015 година от страна на Общинския съвет на гр. С., на основание чл.21, ал. 1 т.8 от ЗМСМА, във връзка с §27, ал.2, т.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (обн.ДВ бр.62 от 2010 година) е дадено съгласие да бъде предоставен на ОСЗ - С. поземлен имот с №.............., с площ от 5, 594 дка, находящ се в местността „Ф.“, землището на Р., за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на наследниците на К. С. Р.. В изпълнение на това решение от ОСЗ – С. е издадено решение №........... от 14.06.2018 година, с което е възстановено правото на собственост на К. С. Р. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на процесния имот. Решението е връчено на правоимащите на 11.09.2019 година и е влязло в сила на 25.01.2019 година. При опит за вписване на това решение наследниците на К. Р. установили, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот - частна общинска собственост №.............. от.............. година, вписан в Агенция по вписванията вх.рег.№ 7666 от 14.06.2018 година, акт №...., том...., Община С. е прехвърлила правото на собственост върху имота в полза на ответното дружество. Твърди се, че към датата на сключване на договора между ответното дружество и община С. процедурата по чл. 45ж ППЗСПЗЗ не е приключила, което е пречка общината да се разпорежда с процесния имот, който е бил предназначен за обезщетяване на реституционните права на собствениците в производството по чл. 18ж ЗСПЗЗ. Затова счита, че договорът за покупко-продажба на недвижим имот – частна общинска собственост № 8 от 11.06.2018 г., сключен между Община С. и ответното дружество, не е породил правни последици и респ. ответникът не е собственик на имота. Обосновава се правния интерес от заявения отрицателен установителен иск за лицето, заявило имота за възстановяване имота, доколкото при успешното му провеждане и отричане правата на ответника пречката за приключване на производството по възстановяване на собствеността ще отпадне. Ангажирани са писмени доказателства. В предоставения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва изцяло като неоснователна. На първо място се оспорва валидността на решение № 1370 взето с протокол № 48 от 17.09.2015 година от страна на Общинския съвет на гр. С., като се сочи, че е издадено в нарушение на §27, ал. 2, т. 1 ЗСПЗЗ, при липсата на педхождащо решение на ОСЗ С., с което се признава правото на възстановяване. Тъй като дружеството не е било страна в административното производство се иска извършване на косвен съдебен контрол по реда на чл. 17 ГПК. На следващо място се оспорва валидността на решение №........... от 14.06.2018 година на ОСЗ-С., с което е възстановено правото на собственост по реда на чл. 18ж ППЗСПЗЗ. Излагат се подробни аргументи за нарушение на административно-производствените правила и липсата на правно основание за издаването му. Посочва, че административния орган не се е произнесъл по реда на чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ в 14-дневен срок, поради което следва да се приеме, че е налице мълчалив отказ, с който процедурата е приключила. Затова счита, че издаденото три години по-късно решение от 14.06.2018 г. е нищожно, издадено при липсата на висяща процедура по заявление за възстановяване на имота. Затова счита, че Община С. е разполагала с възможността законосъобразно да се разпореди с имота в полза на ответното дружество и предявеният иск се явява неоснователен. С определение от 20.12.2022 г. като трето лице помагач на страната на ответника е конституирана Община С., която не е изразила становище по иска. Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответното дружество ДТМ ТРАНС ЕООД, с ЕИК 204875752, е сключило с Община С. договор за покупко-продажба на недвижим имот – частна общинска собственост №...... от................. г. Видно от договора, на основание чл. 35, ал. 1 и ал. 6 ЗОС въз основа на решение № 1074 от заседанието на Общински съвет гр. С., проведено на 23.03.2018 г. и заповед № 8-Z- 705/29.05.2018 г. на Кмета на Община С. за определяне на купувач при проведен на 10.05.2018 г. публичен търг, е прехвърлено от продавача Община С. на купувача ДТМ ТРАНС ЕООД, правото на собственост на процесния недвижим имот с идентификатор................., находящ се в с. Р., м. Ф., общ. С., целият с площ от 6593 кв.м. Извършената разпоредителна сделка е вписана в Служба по вписванията на 14.06.2018 г. От събраните данни по преписка 388 касаеща възстановяването на земеделски земи в полза на наследниците на К. С. Р., праводател на ищцовата страна, се установява следното: С решение №........... от 24.04.1998 г. на ПК С., постановено по преписка по заявление с вх. №.........../13.01.1992 г. и на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и протоколи № 181/10.11.1992 г. по чл. 18г, 181/14.11.1992 г. по чл. 18д, 181/17.11.1992 г. по чл. 18е, се възстановява правото на собственост на наследниците на К. С. Р. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти: нива от 7.000 дка, местност Г.С.. В забележка е посочено, че за издаване на констативен нотариален акт и сделки е необходима скица с точни размери на имота. По делото е представено искане от 30.12.2014 г. от ищцата З. Д. Р., като наследник на К. С. Р., за възстановяване на гореописания имот - нива от 7.000 дка, местност Г. С. – със земя по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. С искане от 16.06.2015 г. ОС “Земеделие” до Кмета на Община С., компетентната ОСЗ е посочила, че в службата е постъпило искане от 30.12.2014 г. от З. Д. Р., наследник на К. С. Р., с постановено решение №........... от 24.04.1998 г. на ПК С., за възстановяване на имот от 7дка в местност Г. С., със земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Затова се иска на основание § 27, ал. 2, т.1 /от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.)/ да бъде отправено искане към Общинския съвет на гр. С. да предостави поземлен имот с проектен №.............., с площ от 6, 549 дка в местността Ф. по КВС на землището на с.Р.. В искането се посочва още, че наследниците на К. Р. са представили скица-проект за идентифициране на признатия имот, който е включен в регистъра на земеделските земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Към същото е приложено още и становище на Общинска служба “Земеделие” – С. от същата дата 16.06.2015 г., в което се посочва, че съгласно чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ искането за имот с признато право на възстановяване се извършва в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, като в случаите, в които не е възможно съответствие в местоположението на имота се допуска идентифициране на терен в друга местност, категория, площ, по реда на чл. 45 е, ал. 3 ППЗСПЗЗ, придружено от протокол и скица-проект, с актуални данни от КВС. Със същото становище Общинска служба “Земеделие” удостоверява, че за признатите и невъзстановени имоти на наследниците на К. С. Р. няма образувана преписка за обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Видно от препис-извлечение от протокол № 48/17.08.2015 г. Общински съвет на гр.С. е взел решение № 1370, с което на основание чл. 21, ал.1 т. 8 ЗМСМА във вр. с § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 62 от 2010 г.), дава съгласие да бъде предоставен на Общинска служба “Земеделие” – С. поземлен имот №.............., с площ от 6, 594 дка, находящ се в местността Ф., с. Р., за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на наследниците на К. С. Р.. С писмо от 17.05.2018 г. до Началник СГКК гр. Бургас са изпратени отправените искания и решение на Общински съвет за издаване на скица на имота, която е била предоставена на Общинска служба “Земеделие” С. с писмо от 22.05.2018 г. В представената скица на поземления имот с идентификатор №................. е посочен стар идентификатор №.............. и като собственик е отразен Община С. с Акт за частна общинска собственост №............., том........., рег. №............... г. на Служба по вписванията гр. Бургас. С решение №........... от 14.06.2018 г. постановено по преписка по заявление с вх. №.........../13.01.1992 г. и на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и протоколи № 181/10.11.1992 г. по чл. 18г, 181/14.11.1992 г. по чл. 18д, 181/17.11.1992 г. по чл. 18е от ППЗСПЗЗ и във връзка с направените измервания на земята съгласно чл. 18ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ в доказаните реално съществуващи (възстановими) стари граници, на основание решение № 1370 от Протокол № 48/17.09.2015 г. на Общински съвет гр. С., се възстановява правото на собственост на наследниците на К. С. Р. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти: 1. Нива от 6.593 дка, местността Ф., имот кадастрален №................. по КК на с. Р., стар №.............. по КВС към 29.09.2015 г., с посочени граници и съседи. По отношение на историята на имота е изискана информация от Община С. и Общинска служба “Земеделие”, от която се установява, че процесният имот със стар №.............. по КВС в землището на с. Р. е получен от разделяне на поземлен имот №................, с площ от 10.595 дка по КВС, който е бил разделен на процесния имот стар идентификатор.............. с площ от 6.594 дка и имот №............... с площ от 4.001 дка. В писмото се посочва още, че нито имот с идентификатор №.............., нито основният имот с №................. по КВС фигурират в одобрения списък за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, съгласно приложение № 1 по протоколно решение № 4/15.10.2008г., одобрено със заповед № РД-11-107/13.11.2008 г., които са приложени по делото. От представената пълна история на двата имота се установява още, че имот със стар идентификатор №.............. е актуван като частна общинска собственост с Акт №...................../18.08.2014 г. издаден от МРР и МП, вписан в служба по вписванията на 25.09.2014г. Видно от представеното протоколно решение № 4 от 15.10.2008 г. издадено по установения ред в ППЗСПЗЗ Областната дирекция “Земеделие” – гр. Бургас определя имотите по чл. 19, ал. ЗСПЗЗ по землища, като в изготвения списък – приложение № 1 – не фигурира имот с идентификатор №.............., нито имот с №.............., със съответната им площ. Съдът, като взе предвид изложените факти, намира за установено от правна страна следното: За да бъде уважен предявеният отрицателен установителен иск за собственост, ответното дружество следва да докаже претендираното право на собственост на посоченото правно основание – покупко-продажба на имот частна общинска собственост. По отношение на легитимацията на ищеца по делото е безспорно установено, че ищцата З. Д. Р. е наследник на К. С. Р. и заявява право на собственост върху процесния имот въз основа на приключила процедура по земеделска реституция. Ето защо за нея е налице правен интерес от отричане правата на ответното дружество, придобило процесния имот на деривативно основание – по договор за продажба. С оглед установената фактическа обстановка, съдът приема, че ответникът е провел надлежно пълно и главно доказване на правото си на собственост, като е установил, че към датата на договора за покупко-продажба от 11.06.2018 г. праводателят му – Община С. – е била носител на правото на собственост и надлежно е прехвърлила своите права на приобретателя - ДТМ ТРАНС ЕООД. От анализа на приетите и описани по-горе писмени доказателства е установено, че Община С. е придобила процесния имот със стар идентификатор №.............., с площ от 6, 594 дка, находящ се в местността Ф., с. Р., като същият имот е актуван като частна общинска собственост с Акт №.............../18.08.2014 г. издаден от МРР и МП, вписан в служба по вписванията на 25.09.2014 г. Съгласно чл. 5 от Закон за общинската собственост, Общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост. По делото не е установено имотът да е бил отписан от актовите книги за имотите - общинска собственост. Също така не се твърди и не е установено извършване на валидно разпореждане с имота, преди сключения с ответното дружество договор за продажба и проведената процедура по чл. 35 ЗОС. Недоказани по делото са твърденията на ищеца, че поради наличието на висяща административна процедура по реституция Община С. не е имала право да се разпорежда с имота, който е бил предоставен на Общинска служба “Земеделие” на основание § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 62 от 2010 г.). Съгласно цитираната разпоредба общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19 ЗСПЗЗ, при наличие на едно от следните условия: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници. Действително в решение №........... от 24.04.1998 г. на ПК С., издадено в полза на наследниците на К. Р., с което се възстановява нива от 7.000 дка, местност Г. С., не се съдържа идентификация на имота с граници и номер на същия, с необходимото съдържание по чл. 18ж от ЗСПЗЗ. Това решение не представлява крайния акт, от който се черпят собственически права върху реален обект на собственост, а е само елемент от фактическия състав на процедурата по издаване на пораждащия права конститутивен акт на съответната ОС "Земеделие" по чл. 18ж ППЗСПЗЗ. Именно защото такъв акт не е бил постановен правоимащите лица са отправили искане за определяне на конкретен имот и е била инициирана и процедурата по чл. 45ж ППЗСПЗЗ. В тази връзка неоснователен е доводът на ответника за липсата на предхождащо решение на ОСЗ С., с което се признава правото на възстановяване в полза на наследниците на К. Р.. Административната процедура по чл. 45ж ППЗСПЗЗ се състои от два самостоятелни етапа, първият от които приключва с решението на общинския съвет по чл. 45ж, ал.2 ППЗСПЗЗ във връзка с §27, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.). Такова решение безспорно е било издадено, видно от препис-извлечение от протокол № 48/17.08.2015 г. на Общински съвет на гр.С., за взето решение № 1370, с което на основание чл. 21, ал.1 т. 8 ЗМСМА се дава съгласие да бъде предоставен на ОСЗ – С. поземлен имот №.............., с площ от 6, 594 дка, находящ се в местността Ф., с. Р., за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на наследниците на К. С. Р.. След влизането в сила на това решение съответната Общинска служба “Земеделие” може да пристъпи към втория етап от процедурата - постановяване на решение по чл. 45ж, ал.3 ППЗСПЗЗ придружено със скица на имота, което има конститутивно действие. Такова решение от компетентната Общинска служба “Земеделие” е било издадено едва на 14.06.2018 г. (почти три години след решението на общинския съвет) и е влязло в сила на 25.01.2019г. Следва да се отбележи, че не съществува пречка за издаване на решението и след срока по чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ, още повече, че няма данни за датата на влизане в сила на решението на общинския съвет. Така във времето между първия и втория етап на процедурата по чл. 45ж ППЗСПЗЗ от страна на собственика на конкретния имот - Община С. – е било взето друго решение за неговата продажба - решение на Общинския съвет за провеждане на публичен търг. И в двата случая се касае за разпореждане с имот, който е частна общинска собственост, като и за начален етап от развитието на две отделни и самостоятелни процедури по трансформиране на правото на собственост върху общинско имущество в полза на трети лица - от една страна чрез провеждане на публичен търг с тайно наддаване, а от друга страна чрез предоставяне на земи от общинския поземлен фонд по реда на §27, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Тоест и двете страни в спора черпят своите права от конституираната като трето лице помагач Община С., доколкото се касае за имот частна общинска собственост. По делото не се спори, че първа по време е приключила процедурата за продажба на имота по чл. 35 ЗОС, като договорът от 11.06.2018 г. за покупко-продажба на недвижим имот – частна общинска собственост в полза на ответното дружество е вписан в Служба по вписванията гр. Бургас на 14.06.2018г., а решението на Общинска служба “Земеделие” е постановено на 14.06.2018г. и влязло в сила на 25.01.2019г. Следователно основният спорен по делото въпрос е дали Община С. е разполагала с възможността да се разпореди с процесния недвижим имот, за който е започнала, но не е приключила административна процедура свързана с реституция, по §27, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Доколкото от представения договор за покупко-продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 11.06.2018 г. се установява, че е било взето решение на Общинския съвет от 23.03.2018 г., то към посочената дата следва да се съобрази и редакцията на действащата нормативна уредба. С приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за опазването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 100 от 18. 12. 2015 г.) в § 14 е предвидено, че в срок 5 години от влизането в сила на този закон, земите по чл. 19, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се предоставят от общинските съвети само при условията на § 27, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ДВ, бр. 62 от 2010 г.), както и за изпълнение на обекти от техническата инфраструктура и на други проекти, за които съгласно закон се допуска принудително отчуждаване. Съгласно ал. 2 в срок 5 години от влизането в сила на този закон земите по чл. 19, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи не могат да бъдат предмет на други разпоредителни сделки, извън посочените в ал. 1. Видно от текста на закона, за да е налице забрана за разпореждане с имота от страна на Община С. следва същият да представлява част от земите по чл. 19 ЗСПЗЗ. Това разрешение е логично развитие на цитирания § 27, ал. 2, с който е предвидено да бъдат предоставяни земи от целия общински поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19 ЗЗСПЗЗ. От съдържанието на последната разпоредба е видно, че общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Според ал. 2 на чл. 19 определянето на имотите по ал. 1 се извършва от комисия, назначена от директора на областната дирекция "Земеделие", в която участват представители на общинската служба по земеделие, на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на общината, на държавните горски стопанства или държавните ловни стопанства. Именно в изпълнение на изискванията на закона назначената комисия е определила съответните земи, включени в списъка, съгласно приетото и неоспорено по делото протоколно решение № 4, одобрено със заповед от 13.11.2008г. Видно от същото процесния имот със стар идентификатор №.............., с площ от 6, 594 дка, находящ се в местността Ф., с. Р., не фигурира в списъка. Следователно за този имот не е приложима забраната за разпореждане, установена в § 14 от Закон за изменение и допълнение на Закона за опазването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 100 от 18. 12. 2015 г.). Именно защото решението на общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ не е краен акт, а елемент от фактическия състав на процедурата по издаване на решение с конститутивно действие от Общинска служба “Земеделие”, този имот към 23.03.2018 г. е бил все още в патримониума на общината. При липсата на установена законова забрана за продажбата на конкретния имот (доколкото не е установено да е бил включен в списъка по чл. 19 ЗСПЗЗ), следва да се приеме, че Община С. валидно се е разпоредила със същия в полза на ответното дружество. Това представлява пречка за приключване на започналата административна процедура по реституция в полза на наследниците на К. Р., която следва да бъде довършена по предвидения в закона ред. Не може да бъде споделен доводът на ищцовата страна, че след като имотът не е включен в списъка по чл. 19 ЗСПЗЗ, то общината не е негов собственик и затова не може да се разпорежда с него. Изложеното не кореспондира с писмените доказателства, а и би било пречка в такъв случай и за приключване на реституционната процедура, което би лишило ищеца от правен интерес да води настоящия процес. По изложените по-горе съображения съдът намира предявения отрицателен установителен иск за неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло. Предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищцата следва да бъде възложено заплащането на направените от ответника разноски, съобразно представения списък, в размер на 3000лв.- адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Бургаски районен съд