Решение № 37654 от 14.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 6175/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, вр.чл.63в ЗАНН. Образувано e по касационна жалба подадена от директор на дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“, срещу решение от 20.12.2024г. по АНД № 10017/2024г. на СРС, 96 състав, с което е отменено издадено от касатора наказателно постановление № 23-2400205 от 21.06.2024г. Поддържа, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е приложил материалния закон. При безспорна фактическа обстановка поддържа, че неправилно работодателят е изчислил дължимото на служителя обезщетение по чл.222 КТ, като не се е съобразил с метода на изчисление посочен в чл.228 КТ, с оглед на което е изплатил по-нисък размер от реално дължимото. Прави искане за отмяна на решението на СРС и постановяване на ново, с което НП да бъде потвърдено. Касационната страна – “Евро Геймс Технолоджи“ ООД, с писмен отговор оспорва жалбата. Поддържа възражението си пред СРС, че в конкретния случай административният орган не разполага с правомощия да издава НП, тъй като се касае за трудово правен спор между работодател и служител, който може да бъде разрешен само по съдебен ред. Прокурорът от Софийската градска прокуратура изразява становище, че решението на СРС е правилно и законосъобразно. Административен съд – София-град, V касационен състав, след анализ и оценка на събраните в доказателства, във връзка с доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба като подадена в срока по 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира следното. Производството пред СРС е образувано по редовна и допустима жалба на “Евро Геймс Технолоджи“ ООД, против наказателно постановление № 23-2400205 от 21.06.2024г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“, с което на основание чл.416, ал.5 КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лева, за допуснато нарушение на трудовото законодателство. Обстоятелствата по делото са безспорни и се установяват от събраните пред СРС писмени доказателства. “Евро Геймс Технолоджи“ ООД е сключил трудов договор № 2495 от 03.06.2022г. с М. А. И., с който са уговорили месечно трудово възнаграждение в размер на 1546, 43 лв. С допълнително споразумение № 11353 от 01.10.2022г., основното месечно трудово възнаграждение е променено на 2448, 52 лв. Трудовият договор е прекратен със Заповед № 1971, връчена на 12.02.2024г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, поради промяна в щатното разписание. Със заповедта е разпоредено на лицето да се изплатят: обезщетение по чл.224 КТ – 6 дни и обезщетение по чл.220, ал.1 КТ – едно брутно трудово възнаграждение. Въз основа на заповедта е начислено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер на 1546, 43 лева. В тази връзка, служителят е подал сигнал по електронен път до ИА „ГИТ“ с твърдения за допуснато нарушение на трудовото законодателство. Посочил е, че му е изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 1546, 43 лева, но брутната му заплата за предходния отработен месец (януари 2024г.), е 2522, 20 лева. В тази връзка е заявил, че съгласно чл.228, ал.1 КТ, това е размерът на дължимото му се обезщетение, а не изплатеното от работодателя. Въз основа на сигнала е образувана проверка по спазване на трудовото законодателства, извършена на място (на 10.04.2024г.) и по документи в периода 19.04.2024г. – 26.04.2024г., в която са установени посочените обстоятелства. Въз основа на данните от трудовото досие и горецитираните писмени доказателства административният орган е приел, че работодателят е допуснал нарушение на трудовото законодателство – нормите на чл.222, ал.1, вр. чл.228, ал.1, вр. чл.3 КТ, като при изплащане на дължимото обезщетение на служителя по чл.222, ал.1 КТ, не е съобразил размера на брутната заплата на лицето за предходния отработен месец, каквото е изискването на чл.228, ал.1 КТ. Това нарушение е прието като основание за издаване на наказателното постановление по реда на чл.416, ал.5 от КТ и налагане на имуществена санкция. Оспореното НП е издадено на основание чл.416, ал.5 КТ, която норма оправомощава ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите, да издават наказателните постановления за констатирани нарушения на трудовото законодателство. Приема се последователно в практиката на ВАС обективирана, както в цитираните от касационната страна - решение по адм.дело № 1641/2023г. на ВАС, IV отд., решение по адм.дело № 7978/2023г. на ВАС, IV отд., решение по адм.дело № 10682/2022г. на ВАС, така и в: Решение № 10833 от 9.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1794/2023 г., VI о., Решение № 1950 от 20.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7978/2023 г., VI о., че в правомощието на контролните органи на Инспекцията по труда по чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ е да дават само общи предписания на работодателите да изпълняват задължението за изплащане на трудови възнаграждения по непрекратени трудови правоотношения, както и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Даването на предписания за разрешаване на конкретни трудовоправни спорове е извън компетентността на контролните органи на инспекцията по труда, предоставена им с чл. 404 КТ. Възникналите спорове между страните по трудовото правоотношение се разрешават по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), към който препраща чл. 360, ал. 1 КТ, а не по административен ред, чрез прилагането на принудителни административни мерки и налагане на административни наказания. Обстоятелствата по делото и съдържанието на оспореното в настоящото производство НП сочат на наличие на спорни трудовоправни отношения между М. А. И. и неговият работодател – “Евро Геймс Технолоджи“ ООД, относно уреждане на имуществените последици от прекратяване на трудовото му правоотношение, в частност за размера на дължимото обезщетение по чл.222, ал.1 КТ. Спорът между тях е за правилното приложение на разпоредбата на чл.228, ал.1 КТ. В случая работодателят - “Евро Геймс Технолоджи“ ООД, не оспорва правото на служителя да получи обезщетение поради прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.222, ал.1 КТ, в размер на брутното му трудово възнаграждение в размер на 1 месец, с оглед на което и е изплатил сумата от 1546, 43 лева на това основание. Спорът между тях е как се изчислява това обезщетение, с оглед разпоредбата на чл.228, ал.1 КТ, като служителят поддържа, че му се дължи по-висок размер на обезщетението, от вече изплатеното от работодателя. Тази преценка обаче – правилно ли е изчислено обезщетението, административните органи не са компетентни да направят тъй като въпросите, които се решават с нея – какъв е размерът на обезщетението по чл.222, ал.1 КТ, са трудовоправни и са извън приложното поле на чл. 404 КТ, съответно за издаване на НП, на основание чл.416, ал.5 от КТ. В случая работодателят не оспорва общите си задължения по трудовото правоотношение съгласно чл.222, ал.1 КТ - да начисли и изплати обезщетение на служителя в размер на едно брутно възнаграждение за максималния срок от 1 месец, поради което и няма основание да му се налага административно наказание за нарушение на трудовото законодателство. Издавайки НП, по същество органите на Инспекция по труда са иззели правомощията на общите съдилища, които са единствено компетентни да разрешат спор между страните по трудово правоотношение – с оглед конкретните данни по случая, какъв е дължимият размер на обезщетението поради прекратяване на ТПО. По тези съображения настоящият състав приема, че административният орган не е имал правно основание да издава оспореното НП. До извод за отмяна на НП е достигнал и СРС, с оглед на което и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като краен резултат. При този изход на спора, право на разноски за касационното производство има касационната страна - “Евро Геймс Технолоджи“ ООД. Претендира сумата от 720 лева – платено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, съгласно представените фактура и преводно нареждане. Пълномощникът на касатора завява възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платеното възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и факта, че договореният размер на възнаграждението е 600 лв., към която сума е начислен ДДС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – София-град, Пети касационен състав,