Решение № 436 от 7.4.2026 г. на Административен съд - Монтана по дело № 75/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от инж. С. М. К. – Директор на Регионална дирекция по горите – [населено място], [ЕИК], адрес [населено място], [улица], против Решение № 10 от 09.01.2026 г. постановено по АНД № 20251610200209/2025 г. по описа на Районен съд – Берковица, с което е отменено Наказателно постановление № 238/29.07.2025 г. на Директор на РДГ – [населено място], с което на Р. Т. Р. от [населено място], на основание чл. 260 от Закона за горите /ЗГ/ е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв., за извършено нарушение на чл. 211, ал. 2, т. 1 от ЗГ. Недоволен от постановеното решение, административнонаказващият орган го обжалва като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона. В касационната жалба се поддържа, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаното в АУАН и в наказателното постановление нарушение, изразяващо се в издаване на превозни билети за дървесина, транспортирана от държавна горска територия, без лицето да е вписано в публичния регистър на ИАГ по чл. 235 от Закона за горите и без да е оправомощено от директора на съответното ТП ДГС. Навеждат се доводи, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като нарушението е ясно и пълно описано, посочени са време, място, фактически обстоятелства и доказателства, спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, правилно са определени нарушената и санкционната разпоредба, както и видът и размерът на наказанието. Касаторът оспорва и извода на районния съд за маловажност на случая, като поддържа, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид и не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН. С тези съображения се иска отмяна на въззивното решение и потвърждаване на наказателното постановление. В писмените бележки процесуалният представител на касатора поддържа изцяло касационната жалба. По същество излага, че от събраните доказателства безспорно се установява, че Р. Т. Р. е издал три превозни билета от 23.03.2025 г. – № 14225/00063/23032025/095413-ОАС8А7С, № 14225/00065/23032025/130423-U1595C0 и № 14225/00066/23032025/131021-142SAC2, за дървесина, транспортирана от държавна горска територия в землището на [населено място], отдел 344, подотдел „д“, без да е вписан в публичния регистър по чл. 235 ЗГ и без да е оправомощен от директора на ТП ДГС – Берковица. Сочи се, че АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, нарушението е описано ясно, точно и конкретно и не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита. Оспорва се изводът на районния съд за маловажност на случая, като се поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. В тази връзка се сочи, че съгласно чл. 211, ал. 2, т. 1 ЗГ превозни билети се издават само от оправомощени длъжностни лица, а по чл. 235 ЗГ дейностите по лесовъдска практика и издаването на съпровождащи документи се извършват само от вписани в публичния регистър лица, поради което деянието съставлява типично нарушение по чл. 260 ЗГ. Поддържа се още, че нарушението не е с по-ниска степен на обществена опасност, тъй като засяга установения контрол върху движението на дървесината като механизъм за предотвратяване на незаконната сеч, представлява формално нарушение, при което липсата на вредни последици е ирелевантна, а обстоятелството, че нарушителят е работил като маркировач към Община Вършец, не смекчава, а напротив – сочи, че е бил наясно с нормативните изисквания. Изтъква се и че не се касае за единично деяние, а за издаване на три отделни превозни билета в кратък период. С оглед на това се иска отмяна на въззивното решение, потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът Р. Т. Р. в с.з. се представлява от адв. М. К., която оспорва касационната жалба. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на Районен съд – Берковица да бъде оставено в сила. Поддържа, че изводът на въззивния съд за маловажност на случая е законосъобразен при възприетото нарушение. Наред с това застъпва становище, че наказателното постановление е изцяло незаконосъобразно, тъй като изобщо липсва извършено нарушение, като в тази връзка препраща към доводите и съображенията, развити пред районния съд и в жалбата срещу наказателното постановление. Представителят на Окръжна прокуратура, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес на осн. чл. 217, ал. 3 АПК във вр. чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК, дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд – Берковица е правилно и законосъобразно. Поддържа, че в административнонаказателното производство административнонаказващият орган не е съобразил наличието на предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, като при цялостна преценка на характеристиките на деянието и дееца и с оглед критериите по чл. 93, т. 9 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, случаят се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Според прокурора именно това обуславя незаконосъобразност на наказателното постановление и правилно е довело до неговата отмяна от районния съд, чието решение се сочи като обосновано и мотивирано, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима. От фактическа страна районният съд е приел за установено, че с АУАН серия А00 № 0112804/26.03.2025 г. на Р. Т. Р. е вменено, че в периода 23.03.2025 г. – 24.03.2025 г. в землището на [населено място], отдел 344, подотдел „д“ е издал три превозни билета – № 14225/00063/23032025/095413-ОАС8А7С, № 14225/00065/23032025/130423-U1595C0 и № 14225/00066/23032025/131021-142SAC2, за дървесина, транспортирана от държавна горска територия, без да е вписан в публичния регистър на ИАГ по чл. 235 ЗГ и без да е оправомощен от директора на СЗДП ТП ДГС – Берковица, за което впоследствие е издадено НП № 238/29.07.2025 г. Съдът е приел, че при предявяване на акта жалбоподателят не е оспорил констатациите, нито е подал възражения по чл. 44 ЗАНН, както и че по делото безспорно е установено, а и между страните не се спори, че именно той е издал трите процесни превозни билета. Наред с това съдът е обсъдил даденото от Р. сведение, че повече от 30 години работи в областта на геодезията и картографията, че към О. В. работи като маркировач на дървета, разполага с общинска марка № 003, лично е трасирал с GPS [имот номер] – общинска земеделска земя, за който е имало разрешително за сеч, и че всички маркирани дървета попадат в границите на този имот, поради което не е извършил незаконна дейност. В подкрепа на това твърдение съдът е обсъдил представените граждански договори и е кредитирал като относим към процесния период ГД № 31/04.03.2025 г. От правна страна районният съд е приел жалбата за допустима и основателна. Изложил е разпоредбите на чл. 211, ал. 2, т. 1 ЗГ, чл. 233, ал. 1 и 2 ЗГ, чл. 235 ЗГ и чл. 260 ЗГ, но е приел, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Според съда допуснатото нарушение не се характеризира с висока степен на обществена опасност, като наказващият орган е бил длъжен служебно да прецени приложението на чл. 28 ЗАНН преди издаване на наказателното постановление. Посочено е, че преценката за маловажност подлежи на съдебен контрол и че когато съдът установи наличие на предпоставките по чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това обуславя отмяна на НП като издадено в противоречие със закона, за което е направено позоваване на Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС. Въззивният съд е приел, че с оглед цялостната характеристика на деянието и дееца, липсата на причинени вредни последици, липсата на засягане на охраняваните обществени отношения и при съобразяване на критериите по чл. 93, т. 9 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, поради което случаят следва да се квалифицира като маловажен. Приел е още, че освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл. 28 ЗАНН не би противоречало на целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН, поради което е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно. П Предмет на касационен контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда С касационното производство не са представени нови доказателства, променящи възприетата от въззивния съд фактическа обстановка. Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо, но неправилно. При постановяването му районният съд е достигнал до незаконосъобразен извод за наличие на предпоставките по чл. 28 ЗАНН и поради това неправилно е отменил наказателното постановление. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че Р. Т. Р. е издал три превозни билета от 23.03.2025 г. за дървесина, транспортирана от държавна горска територия в землището на [населено място], отдел 344, подотдел „д“, без да е оправомощен от директора на съответното държавно горско стопанство и без да е вписан в публичния регистър на ИАГ по чл. 235 ЗГ. При това положение правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността му за нарушение на чл. 211, ал. 2, т. 1 ЗГ, съгласно който превозните билети за дървесината, добита от горските територии, в които се упражняват служебни задължения, се издават от оправомощени от директора служители, а съгласно чл. 233, ал. 2 ЗГ, лесовъдската практика включва и издаването на съпровождащите съответните дейности документи, като по чл. 235 ЗГ тези дейности се извършват само от физически лица, вписани в публичния регистър в ИАГ и притежаващи удостоверение за регистрация. Именно за извършване на лесовъдска практика без вписване в този регистър законът предвижда санкцията по чл. 260, ал. 1 ЗГ. Неоснователни са възраженията на ответника, че нарушение изобщо липсва, тъй като работел като маркировач към Община Вършец, разполагал с общинска марка и издадените билети се отнасяли до дървесина от имот, който според него е общинска земеделска земя. Твърденията, обаче, че имотът, за който са издадени превозните билети не е горска територия, не се подкрепя от доказателствата по делото, а касаторът не опровергава тези обстоятлества с надлежни и достоверни доказателства. В акта и в наказателното постановление са индивидуализирани конкретните три превозни билета, посочени са времето, мястото, видът на дървесината, произходът ѝ от държавна горска територия и обстоятелствата, че лицето не е вписано в публичния регистър и не е оправомощено от директора на ДГС – Берковица. Това описание е напълно достатъчно, за да очертае фактическия състав на нарушението и да обезпечи правото на защита. Самият ответник е разбрал обвинението, тъй като е изградил защитата си именно срещу тези факти, а не срещу неясно или непълно формулирано твърдение. Неправилен е решаващият извод на районния съд, че е налице маловажен случай по чл. 28 ЗАНН. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗАНН за маловажен случай наказващият орган не налага наказание, а предупреждава нарушителя, като преценката за маловажност подлежи на съдебен контрол. По силата на чл. 11 ЗАНН при преценката се прилагат разпоредбите на общата част на НК, включително критериите за „маловажен случай“ по чл. 93, т. 9 НК, а според Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. тази преценка е въпрос на законосъобразност, а не на целесъобразност. В случая обаче конкретното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените нарушения от този вид. Издаването на превозни билети е част от специалния контролен режим върху движението и произхода на дървесината. Този режим служи именно за проследимост, законност на добива и предотвратяване на незаконен транспорт и оборот на дървесина. Поради това нарушаването му не може да се приеме за незначително само защото не са установени преки имуществени вреди. Нарушението е формално и съставомерността му не зависи от настъпването на вредоносен резултат. Понижената обществена опасност не може да се извежда единствено от липсата на вредни последици, когато самият закон защитава обществените отношения чрез въвеждане на строг разрешителен и регистрационен режим. Необосновано районният съд е приел още, че деянието не е застрашило охраняваните обществени отношения. Самото издаване на три отделни превозни билета от лице извън законоустановения кръг засяга именно тези отношения, защото подменя предвидения от закона ред за удостоверяване законния произход и транспорта на дървесината. Следователно районният съд е приложил неправилно материалния закон, като е приел, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. След като нарушението е безспорно установено, административнонаказателното производство не е опорочено от съществени процесуални нарушения, а наказанието е наложено по приложимата санкционна разпоредба на чл. 260, ал. 1 ЗГ в минимален размер от 300 лева, наказателното постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди Наказателно постановление № 238/29.07.2025 г. на Директора на РДГ – Берковица. След очерталия се изход на делото, в полза на касатора, съгласно чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение, като същото се определя в минимален размер от 66,47 евро (левова равностойност от 130 лева) или общо за двете съдебни инстанции в размер на 132,94 евро, определени в съответствие с фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ (ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), във вр. с § 5 от Закона за въвеждане на еврото в Р България. По изложените съображения на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,