Решение № 118 от 30.3.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 127/2026 г.

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба на адв. Г. К. – сл. защитник на подсъдимия Д. Б. Н. от гр. С. против Присъда № 84 / 13.11.2025 год., постановена от РС-Б. по н.о.х. дело № 1217 / 2024 год. В подадената жалба и в съдебното заседание пред въззивния съд, от защитника се застъпва тезата, че първоинстанционната присъда е необоснована и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че не е доказано по несъмнен начин, че подс. Д. Н. е извършил престъпленията по чл.346а, т.1 вр. чл.346, ал.1 от НК и чл.194, ал.3 от НК, за които е осъден. Ето защо се иска присъдата да бъде отменена и подсъдимият - признат за невиновен по въздигнатите му обвинения. Представителят на ОП-Б. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и счита, че присъдата на районния съд следва да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована. Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция, и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и са процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна: С обжалваната присъда подс. Д. Б. Н. от гр. С., е признат за виновен в това, че за времето от около 22.30-23.30ч. на 16.06.2023 г. до 06.30ч. на 17.06.2023 г., от ул. „В... в гр. С., отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „О...“ с рег. № .. на стойност 4850 лева /четири хиляди осемстотин и петдесет/, от владението на собственика П.Е.А., без негово съгласие с намерение да го ползва и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд моторното превозното средство е върнато - престъпление по чл.346а т.1 във връзка с чл.346 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.346а т.1 във връзка с чл.346 ал.1 от НК във връзка с чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му е наложено наказание „П.“, включваща следните пробационни мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК във връзка с чл.42б, ал.1 от НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, изпълнима при периодичност два пъти седмично“; и на основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК във връзка с чл.42б, ал.2 от НК - „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година по график, определен от служителя“, като съдът го оправдава по първоначално повдигнатото по-тежко обвинение за престъпление по чл.346 ал. 2 т.1 пр.2 във връзка с ал.1 от НК. Наред с това, подс. Д. Н. е признат за виновен в това, че на 16.06.2023 г, около 22.30-23.30ч. в гр. С., ул. „В..., хотел „Е.“, от хотелска стая е отнел чужди движими вещи - 1 бр. портфейл на стойност 4 /четири/ лева и парична сума в размер на 55 /петдесет и пет/ лева и 1 бр. контактен ключ /дистанционно/ на стойност 80 /осемдесет/ лева за лек автомобил „О...“, всичко на обща стойност 139 /сто тридесет и девет/ лева от владението на П.Е.А., без негово съгласие с намерение противозаконно да бъдат присвоени, като случаят е маловажен - престъпление по чл.194 ал. 3 от НК, поради което и на основание чл.194 ал.3 от НК съдът му е наложил наказание „П.“, включваща следните пробационни мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК във връзка с чл.42б, ал.1 от НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, изпълнима при периодичност два пъти седмично“, и на основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК във връзка с чл.42б, ал.2 от НК - „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца по график, определен от служителя“, като е оправдан по първоначално повдигнатото по-тежко обвинение за престъпление по чл.194 ал.1 от НК. На основание чл.23 ал.1 от НК на подс. Д. Н. е наложено едно общо най-тежко наказание, а именно наказание „П.“, включваща следните пробационни мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК във връзка с чл.42б, ал.1 от НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, изпълнима при периодичност два пъти седмично“; и на основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК във връзка с чл.42б, ал.2 от НК - „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година по график, определен от служителя“, наложено му за престъплението по чл.346а т.1 във връзка с чл.346 ал.1 от НК. Настоящият състав на въззивния съд счита, че основните фактическите положения по делото са правилно установени, като в резултат на анализа на доказателствения материал се установява по несъмнен начин следното: Подсъдимият Д. Б. Н. е ... През 2023 год. подс. Д. Н., заедно със свидетелите П.А. и П.М., и тримата от гр. С., работили в фирма „А... с едноличен собственик и управител – св. Д. Т. На 16.06.2023г. подс. Н. и свидетелите А. и М. пътували за гр. С. с лек автомобил марка и модел „О...“ с рег. № .., собственост и управляван от А.. В гр. С. същите имали възложена задача да се включат в довършителните работи по изграждане на ел. инсталацията и оборудването на хотел „К.“. След като пристигнали в гр. С., тримата се настанили в хотел „Е.“ на ул.“В..., където вече били настанени други техни колеги. Св. П.А., като ръководител на бригадата бил настанен в самостоятелна стая на първия етаж, а подс. Д. Н. и св. П.М. били настанени в други стаи, заедно със свои колеги. Вечерта на 16.06.2023г., подс. Н., свидетелите А. и М., както и други техни колеги, вкл. св. Р.Р., се събрали в студио на третия етаж в хотела, за да вечерят, при което употребили алкохол. Св. П.А., след като вечерял, се прибрал в стаята си на първия етаж и си легнал, при което не заключил входната врата и поставил портфейла и ключът за автомобил марка и модел „О...“ с рег. № .. върху нощно шкафче до леглото си. Около 22.00-23.00 часа, след употребения алкохол, между подс. Д. Н. и св. Р.Р. възникнал спор, като вербалния конфликт бързо ескалирал и прераснал в саморазправа. Подс. Д. Н. хвърлил бирена бутилка по свидетеля Р.Р., при което го наранил. Тъй като св. Р. бил в компания с още три-четири лица, подс. Н. се уплашил, че същите ще се саморазправят с него и решил да избяга и да се прибере в гр. С.. Тъй като нямал средства и транспорт, около 22.30-23.30 часа Д. Н. влязъл в хотелската стая на П.А., взел контактния ключ /дистанционно/ за автомобила и портфейла му, в който имало сумата от 55 лева, лични документи, дебитни карти и карти за отстъпки на бензиностанции, след което заключил вратата на стаята от външната страна, като ключа оставил на вратата. След това подсъдимият взел багажа си, отишъл до паркирания лек автомобил „О...“ с рег. № .., собственост на П.А., отключил автомобила с ключа /дистанционно/, качил се в него на мястото на водача и потеглил от гр. С. към гр. С.. Около 06:30 часа на 17.03.2023 г. подс. Д. Н. пристигнал в гр. С. и паркирал лекия автомобил „О...“ с рег. № .., в района на бензиностанция „К.“ на ул. „Г. Д.“ в гр. С.. Подсъдимият Н. не заключил лекия автомобил, а поставил ключа /дистанционно/ за автомобила в подлакътника на шофьорското място и портфейла на П.А. оставил в купето, между двете предни седалки, без пари в него. След това Н. отишъл при приятелката си – св. В.Т., като от телефона на същата се свързали със св. Д. Т. на който обяснили, че лекия автомобил „О...“ е паркиран на бензиностанция „К.“ в гр. С.. От своя страна св. Д. Т.се обадил на св. И.И., като й обяснил къде са намира автомобила и я помолил да отиде и да провери състоянието му. Междувременно, на 17.06.2023г. отново около 06.30 часа, св. П.А. установил, че вратата на хотелската му стая е заключена от външната страна и се обадил на колегата си – св. Д.В., който му отключил. Двамата седнали да пият кафе, като в този момент установили, че автомобила на П.А. липсвал от мястото, където бил паркиран предния ден. Св. А..установил също, че от стаята липсвали портфейла му, ведно със сумата от 55 лева, лични документи, дебитна карта и карти за отстъпки от бензиностанции, както и ключа за автомобила. Ето защо подал сигнал за изчезналия автомобил в РУ-С.. Скоро след това П.А. разговарял с Д. Т. който му обяснил, че автомобила е бил взет от подс. Д. Н. за да се придвижи до гр. С.. От своя страна А..казал, че вече е подал сигнал за изчезналия автомобил в РУ-С., след което се обадил на сина си - В. А..да отиде на бензиностанция „К.“ в гр. С. и да провери дали автомобила му е там, какво е състоянието му и да го прибере. Около 06:50 часа на 17.06.2023г., св. И.И. отишла до бензиностанция „К.“ в гр. С., където видяла паркиран лекия автомобил, марка и модел „ О...“, с рег. № ... Св. И. установила, че автомобила е отключен, но ключа е на посоченото от подсъдимия място, както и че инструментите на дружеството са били налични в багажната част на автомобила. Малко след това, на място пристигнал и В. А.. който също проверил автомобила и установил, че ключа, инструментите на дружеството са в автомобила, както и портфейла на баща му е наличен, като липсват единствено паричните средства в размер на 55 лева. Малко по-късно на място пристигнали служители на МВР, които бил извършен оглед на местопроизшествие и на автомобила, за което се съставил и Протокол за оглед на местопроизшествие от 17.06.2023г., ведно с фотоалбум (лист 14-21 от ДП). По делото е назначена и изготвена техническа експертиза на запис от охранителна камера на бензиностанция „К.“, намираща се в гр. С., ул. „Г. Д.“, от заключението на която се установява, че е заснето лице, което слиза и се отдалечава от лек автомобил, марка и модел „О...“, с рег. № .., „по общи признаци (възраст, ръст, овал на лицето, степен на оплешивяване и т.н.), и е възможно да се заключи, че заснетото лице да е Д. Н.. От заключението на назначената по делото ДНК експертиза, обект.рана в Протокол № 24/ДНК-299-23 от 11.04.2024г. на БНТЛ при ОДМВР-Б., е установено, че „за обекти № 1 (обтривка от волан на от лек автомобил, марка и модел „ О...“, с рег. № ...) и обект № 2 (обтривка от скоростен лост на лекия автомобил) се определя ДНК профил на смес от клетъчен материал от Д. Н. (основно количество) и минимално количество клетъчен материал от П.А.. По делото е изготвената оценителна експертиза, видно от която стойността на лек автомобил марка и модел „О...“ 1.9 D, с рег. № .., рама № ..., с първа регистрация - 19.05.2009г., мощност 150 к.с., към дата 17.06.2023г. е в размер на 4850 /четири хиляди осемстотин и петдесет/ лева. От заключението на изготвената оценителна експертиза на отнетите вещи - 1 брой портфейл и 1 брой контактен ключ за лек автомобил „О...“ се установява, че същите са на обща стойност 84 /осемдесет и четири/ лева. Визираните фактически обстоятелства се извеждат на базата на анализа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателствени материали. Така извършения анализ на доказателствените източници, изложените съображения и направените изводи от районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав на въззивния съд, поради което не се налага повторно да бъдат излагани същите съображения. Районният съд правилно е приел за установени обстоятелствата, които е посочил в мот.те към постановения съдебен акт, като се е позовал на доказателства събрани по установения в НПК ред, съобразно разпоредбата на чл.104 от НПК. Изпълнени са задълженията на съда съгласно чл.13, ал.1, чл.107, ал.3 и чл.106 от НПК, който е направил подробен анализ на всички събрани доказателства, изложил е убедителни и логически съображения, приемащи едни и отхвърлящи други от установените факти, като пълно и всестранно е разкрил обективната истина по делото, обсъждайки както доказателства в подкрепа на обвинението така и тези събрани в подкрепа на защитата. Съдът при изграждането на изводите си от фактическа страна и оценката на събраните доказателства, правилно е кредитирал събраните по делото доказателства, които е ценил позовавайки се на тяхната процесуална годност и съдържание, като е акцентирал при обсъждането си и обясненията на подсъдимия, събрани в съдебната фаза на процеса при преценката си за обективната страна на престъплението за което е повдигнато обвинение. Изводите на съда при формирането на вътрешното му убеждение за наличие на достатъчно надеждни и убедителни доказателства относно извършено съставомерно деяние за ангижиране на наказателната отговорност на подс. Д. Н. по повдигнатото срещу него обвинение, съображенията и доводите му от правна страна се споделят изцяло от настоящия състав на съда, тъй като те намират опора в установената доказателствена съвкупност, анализирана внимателно и задълбочено от първостепенния съд. Съдът внимателно е анализирал обясненията на подс. Д. Н., изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено средство като всички останали доказателствени средства, тези обяснения представляват и основно средство за защита на всеки подсъдим, още повече, че той е в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а и не носи наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на действителността. На тези обяснения следва да се даде вяра, но частично и по отношение на точно определени факти и обстоятелства и само ако те са непротивореч. и непротиворечащи на останалия доказателствен материал и доколкото допринасят по един или друг начин за изясняването на обективната истина по делото. В случая взираните по-горе фактически обстоятелства, възприети от първоинстанционния съд се установят по несъмнен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели Д.В., И.И., П.А., Д. Т. Р.Р. и В.Т.; писмените доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, протоколи за доброволно предаване; заключенията на съдебнотехническата, ДНК и оценителните експертизи, както и частично от обясненията на подс. Д. Н.. Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите Велчев, И., А.. Т. Р. и Тодорова. Липсват каквито и да е основания да се поставя под съмнение надеждността и добросъвестността на посочените свидетелите. Показанията на същите са убедителни, непротивореч. и взаимно се допълват, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло. Настоящият съдебен състав също счита, че не следва да се дава вяра на обясненията на подс. Д. Н., касаещи твърденията му, че св. А..му е дал доброволно ключовете от лекия си автомобил и е изразил съгласие подсъдимия да го ползва, като се прибере до гр. С.. Посочените твърдения не се подкрепят от показанията на П.А. и се опровергават от последващите действия на подсъдимия Н., които са нелогични и не съответстват на поведение на лице, на което е предоставен автомобил за послужване. Видно е, че след като подс. Н. е пристигнал в гр. С., същият не се е свързал с А..или с член на неговото семейство за да предаде автомобили и върне ключовете за него, а е паркирал автомобила в районна на бензиностанция, на относително отдалечено място от дома си, при което го е оставил незаключен, а ключа и портфейла на пострадалия поставил в купето. След това Н. се прибрал у дома си и се обадил на св. Т./който, видно от показанията му, го протежира/ и му обяснил какво е сторил. Следва да се отбележи също, че наред с ключовете от колата, подс. Н. е взел и портфейла с документите и парите на П.А., за което не се твърди, че последният е дал съгласие да бъдат отнети, както и че в автомобила са се намирали инструментите на дружеството, с които същите извършвали възложените и довършителни работи. Ето защо твърденията на подс. Д. Н., че П.А. му е дал колата си за да се прибере в гр. С., съдът намира за недостоверни и израз на изградена защитна позиция. В останалата им част съдът приема, че няма пречка обясненията на подсъдимия да бъдат кредитирани доколкото същите не противоречат на останалия доказателствен материал и допринасят за изясняването на обстоятелства включени в предмета на доказване по настоящото дело. Съдът кредитира напълно заключението на вещите лица, изготвили съдебно-техническата, оценителните и биологичната ДНК експертизи. Тези заключения са подробни, пълни, обосновани и не пораждат никакво съмнение по отношение на правилността им. Съдът намира също, че следва да се кредитират писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са изготвени в съответствие както с общите изисквания на чл.128 и сл. от НПК, така и на специалните изисквания за конкретното процесуално действие и следователно са годни доказателствени средства по отношение на извършеното по време и установено чрез тези действия. Освен това, тези доказателствени материали не се оспорват от страните. Предвид установените по делото фактически дадености по несъмнен начин се установява наличието о т обективна страна на всички елементи на състава на престъплението чл.346а, т.1 във връзка с чл.346, ал.1 от НК: Подс. Д. Н. за времето от около 22.30-23.30ч. на 16.06.2023 г. до 06.30ч. на 17.06.2023 г., от ул. „В... в гр. С., отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „О...“ с рег. № .. на стойност 4850 лева /четири хиляди осемстотин и петдесет/, от владението на собственика П.А., без негово съгласие с намерение да го ползва и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд моторното превозното средство е върнато - престъпление по чл.346а т.1 във връзка с чл.346 ал.1 от НК. Подс. Д. Н. е осъществил изпълнителното деяние на чл.346, ал.1 от НК - отнемане, като действията му са били насочени към прекъсване фактическа власт върху инкриминираната вещ, установяване на своя такава, с намерение противозаконно да ползва МПС, което е обект.рано и с извършването на действията по привеждане в работен режим на автомобила и придвижването му по пътищата на страната от гр. С. до гр. С.. Налице е пр.легирования състав на чл.346а, т.1 НК, тъй като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд моторното превозното средство е върнато. От субективна страна престъплението може да бъде извършено само с пряк умисъл и със специално намерение - да го ползва, което се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Подс. Д. Н. е действал при форма на вината пряк умисъл и с намерение да ползва отнетото МПС. Същият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него деяние - че лишава от фактическа власт владелеца на превозното средство без негово съгласие, предвиждал е, че с това ще засегне обществените отношения, които обезпечават безопасното и законосъобразно извършване на транспортната дейност, както и тези, свързани с упражняване на правото на собственост на друго лице върху отнетото моторно превозно средство, и е искал настъпването на общественоопасния резултат на деянието – установяване на своя фактическа власт върху предмета на престъплението. Деянието на подсъдимия е било насочено към осъществяване на намерението му за противозаконно ползване на лекия автомобил. При изложените съображения законосъобразно и обосновано с присъдата си първоинстанционния съд е признал подсъдимия Д. Н. за виновен в извършване на престъпление по чл.346а, т.1 във връзка с чл.346, ал.1 от НК. Наред с това, се доказва по несъмнен и безспорен начин, че подс. Д. Н. е извършил деяние, осъществяващо престъпния състав по чл.194, ал.3 от НК: Подс. Н. на 16.06.2023 г, около 22.30-23.30ч. в гр. С., ул. „В..., хотел „Е.“, от хотелска стая е отнел чужди движими вещи - 1 бр. портфейл на стойност 4 /четири/ лева и парична сума в размер на 55 /петдесет и пет/ лева и 1 бр. контактен ключ /дистанционно/ на стойност 80 /осемдесет/ лева за лек автомобил „О...“, всичко на обща стойност 139 /сто тридесет и девет/ лева от владението на П.А., без негово съгласие с намерение противозаконно да бъдат присвоени, като случаят е маловажен - престъпление по чл.194 ал.3 от НК. Изпълнителното деяние е отнемане от владението на досегашния владелец /или държател/ и се установява своя фактическа власт върху вещта, предмет на престъплението. Налице е и отсъствие на съгласие от страна на владелеца /собственика/ за отнемането на вещта. Деецът е прекъснал фактическата власт върху вещта на владелеца и установил своя такава с намерението да я присвои, при което е реализирал намерението си. Очевидно в случая се касае деяние с незначителност на вредните последици - всички отнети вещи са на обща стойност 139 лева /което е под минималния размер на работната заплата към този момент/, при което са налице и други смекчаващи обстоятелства, които налагат извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. Ето защо обосновано и правилно подс. Д. Н. е оправдан по обвинението за извършена кражба по чл.194, ал.1 от НК и инкриминираното деяние е преквалифицирано като престъпление по чл.194, ал.3 от НК. Деянието е извършено умишлено, при форма пряк умисъл, като подс. Н. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и искал настъпването на общественоопасните последици, при което е реализирал намерението си. Същият е съзнавал, че вещта е чужда, че прекъсва фактическата власт на досегашния владелец и е целял именно противозаконно да я присвои, видно от последващите му действия. По отношение възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо обвинението за извършената кражба: Очевидно районният съд е пропуснал да констатира наличието на очевидна фактическа грешка и да укаже отстраняването й по реда на чл.248а НПК. Несъмнено при изготвянето на обвинителния акт от прокурора е допусната грешка от техническо естество при изписване на датата, на която е извършено престъплението кражба, като вместо 16.06.2023 год. е записано 16.06.2013 год., която по метода „копи-пейст“ е мултиплицирана, както в обстоятелствената част, така и в диспозитива му. Същевременно от фактическа страна в обвинителния акт, хронолигично, ясно и недвусмислено е посочено, че инкриминираното деяние е извършено именно на 16.06.2023 год.: Фактологически е отразено, че на 16.06.2023 год. подс. Н. и свидетелите А. и М. са пътували за гр. С.; че вечерта на 16.06.2023 год. са се събрали да вечерят с техни колеги в студио на третия етаж на хотела; че тогава, след възникнал конфликт със св. Р., подсъдимият е влязъл в стаята на А..и взел ключа от колата и портфейла с парите и личните документи на последния, след което е потеглил с лекия автомобил „О...“ с рег. № .. за гр. С., където е пристигнал в ранната сутрин на 17.06.2023 год., паркирал на бензиностанция „К.“ и оставил портфейла, без парите в купето на автомобила. Инкриминирани са две деяния, извършени при условията на реална съвкупност – кражба по чл.194 НК и отнемане на МПС по чл.346 от НК, като последното също е започнато по същото време на същото място – около 22:30-23:30 часа на 17.06.2023 год. на ул. „В... в гр. С.. Изложеното недвусмислено показва, че се касае за очевидна фактическа грешка от техническо естество и въпреки, че същата не е била отстранена по реда на чл.248а от НПК, не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващи правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен и да организира адекватно защитата си. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че се касае за допуснато процесуално нарушение, което обаче не е от категорията на съществените, тъй като не е ограничило по никакъв начин правото на подсъдимия да разбере в какво престъпление е обвинен и да се защити срещу него, поради което и не може обуслови отмяната на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. За извършеното престъпление по чл.346а, т.1 вр. чл.346, ал.1 от НК при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК районният съд е наложил на подс. Д. Н. наказание „П.“, включваща следните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 от НК във връзка с чл.42б, ал.1 от НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, изпълнима при периодичност два пъти седмично“ и по чл.42а, ал.2, т.2 от НК във връзка с чл.42б, ал.2 от НК - „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година по график, определен от служителя“. Въззивният съд намира, че така определеното наказание е инд.дуализирано законосъобразно, обосновано и справедливо. В тази връзка са отчетени степента на обществената опасност на конкретното деяние, както и всички други обстоятелства, касаещи степента на обществената опасност на извършителя. С оглед на разпоредбата на чл.55 от НК правилно е преценена тежестта и значението на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като са взети предвид съдебното минало, процесуалното поведение, мот.те за извършване на деянието, трудова ангажираност, характеристичните данни, семейното и материално положение. Ето защо въззивният съд намира, че така инд.дуализираното наказание следва да бъде потвърдено. Също законосъобразно и правилно е инд.дуализарано наказанието за извършеното престъпление по чл.194, ал.3 от НК, за което на подс. Д. Н. е наложено наказание „П.“, включваща следните пробационни мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК във връзка с чл.42б, ал.1 от НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, изпълнима при периодичност два пъти седмично“; и на основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК във връзка с чл.42б, ал.2 от НК - „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца по график, определен от служителя“ Тъй като двете престъпления са извършени при условията на реална съвкупност, на основание чл.23 ал.1 от НК на подс. Д. Н. следва да бъде определено едно общо наказание, а именно най-тежкото от двете - наказание „П.“, включваща следните пробационни мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК във връзка с чл.42б, ал.1 от НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, изпълнима при периодичност два пъти седмично“;и на основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК във връзка с чл.42б, ал.2 от НК - „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година по график, определен от служителя“, наложено му за престъплението по чл.346а т.1 във връзка с чл.346 ал.1 от НК. При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон или съществени нарушения на процесуалните правила, даващи основание за отмяната или изменението на съдебния акт. По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Благоевградският окръжен съд