Решение № 1207 от 11.10.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1489/2023 г.

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано по въззивна жалба, подадена от СУ „Свети Паисий Хилендарски“, град Пловдив, , чрез процесуалния представител адвокат Н. К., против Решение № 1768/21.04.2023г., постановено по гр. д.№16497/2022 г. по описа на РС- Пловдив, с което е призната за незаконосъобразна и отменена Заповед № 515/20.10.2022г. на директора на СУ „Свети Паисий Хилендарски“, град Пловдив, с която на В. В. К., ЕГН ••••••••••, е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”. Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правния спор, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата В. В. К., ЕГН ••••••••••, подаден чрез пълномощника адв.П. Ю., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение. Пловдивски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество. Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 357 от КТ във вр. с чл.188, т.2 от КТ, предявен от В. В. К., ЕГН ••••••••••, против СУ „Свети Паисий Хилендарски“, град Пловдив за отмяна на наложеното от директора на училището със Заповед № 515/20.10.2022 г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение". За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, както и че му е било наложено от работодателя дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. В тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед - че е издадена от компетентен орган, носител на работодателска и в частност - дисциплинарна власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити, че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, че на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието. В производството по делото не е спорно между страните и е документално установено, че ищцата работи по безсрочно трудово правоотношение в ответното училище като старши учител по география в гимназиален етап. Със Заповед № 515/20.10.2022 г. на директора на ответното училището на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че на 11.05.2022 г., като учител по география и икономика, по време на 7-ми учебен час на учениците от 9 „а“ клас, без основание и самоволно е освободила учениците 15 минути преди биенето на звънеца за края на часа, с което е нарушила чл. 48, ал. 5, т. 2 от Правилника за дейността на училището за учебната 2021/2022 г., регламентиращ продължителност на учебния час от 40 минути, както и чл.39, ал.1, т. 17 от Правилника за вътрешния трудов ред задължаващ преподавателя да спазва точно графика за провеждане на учебни занятия в училището.За това, че на същата дата – 11.05.2022 г., в 9 „а“ клас, при съмнение за преписване на писмено изпитване по география и икономика от страна на ученичката М.П., ищцата е проявила незачитане на личното й достойнство, като при опит да й отнеме изпитната работа проявила афектирано поведение, включително и физическо насилие – одраскване на ръката на ученичката, в разрез с чл. 8 от Етичния кодекс за училищната общност за учебната 2021/2022 г. и чл.11, ал.2 от Закона за закрила на детето. Според посоченото в заповедта ищцата не е изпълнила задълженията си да зачита правата и достойнството на учениците, съгласно чл. 219, ал. 2, т. 2 ЗПУО, да създава училищна култура, ориентирана към толерантност, сътрудничество и взаимопомощ, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 14 от Наредба № 15 за професионално развитие на учителите, директорите и др. педагогически специалисти, да създава безопасна и здравословна среда, която стимулира социалното, емоционалното и физическото развитие на детето, съгласно чл. 14, т. 3 и т. 7 от Етичния кодекс в училищната общност за учебната 2021/2022 г. Дисциплинарното наказание е наложено от работодателя, след като е бил информиран за допуснатите от ищцата нарушения в писмен доклад с вх. №4831/12.05.2022г. изготвен от Г.П.-заместник директор по учебната дейност в училището, и след като са били изгледани записите от камерите направени на 11.05.2022г. по време на 7-ми учебен час. Преди налагане на дисциплинарното наказание на ищцата са поискани обяснения за посочените в заповедта нарушения и на 23.05.2022г., същата е депозирала до работодателя такива. Първоинстанционният съд е уважил така предявения иск, на формално основание, като е приел, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл.193 от КТ за изслушване на работника и събиране и оценка на посочените доказателства преди налагане на наказанието, тъй като начинът по който са задени въпросите, инкорпорирани в поканата за даване на обяснения по чл.193 от КТ било категорично ясно, че директорът не се съмнява във виновното поведение на ищцата, и то apriori. Така изложените от първостепенния съд съображения не се споделят от настоящия въззивен състав. По делото е категорично установено, че преди налагане на процесното дисциплинарно наказание са били поисканите от работодателя и дадени писмени обяснения от ищцата, с което е била спазена и процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Начинът, по който са зададени въпросите в писменото поискване от работодателя са без правно значение за настоящия правен спор и граматическото им, правописно или пунктуационно оформяне не подлежи на съдебен контрол. Работодателят е спазил всички императивни законови изисквания при провеждане на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, поради което изводът на първостепенния съд, че е налице формално основание за отмяна на заповедта за уволнение е неправилен. Въззивният съд не споделя и твърдението на ищцата, че не е допуснала нарушения на трудовата дисциплина, поради което не следва да бъде санкциониран по реда на КТ. В този порядък следва да се посочи, че от приобщения по делото доказателствен материал, се установява ищцата да е извършила вменените й нарушения на трудовата дисциплина в частност от приложената в първоинстанционото производство флаш памет, съдържаща видеозаписа на 7- ми учебен час по география проведен от ищцата с 9 „а“ клас на ответното училище, на 11.05.2022 г. Същият е снет от видеокамерите монтирани в класната стая, а автентичността на видеозаписа не е оспорена от страните. При извършения оглед по реда на чл. 204, ал. 1 ГПК се констатира, че ищцата позволяване в часа да се шуми, учениците да се разхождат свободно, да влизат и излизат от класната стая. Констатира се също, че ищцата отива до последния чин на средната редица в класната стая, като настойчиво се опитва да вземе лист от ученичка, която отказва да го предаде.Учителката се нахвърля върху ученичката и издърпва листа от ръката й, след което момичето излиза от класната стая. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Г.П.-заместник директор по учебната дейност в училището, се установява, че на 11.05.2022г. ученичката М.П. й се оплакала, че госпожата по география я одрала и изгонила от час, тъй като се опитвала да преписва. Момичето било видимо разстроено, с одрана и зачервена ръка.Когато свидетелката отишла на проверка, в класната стая царял хаос, като една част от учениците още пишели, а други се приготвяли да си тръгват, макар да оставали 10 минути до края на часа.Учениците започнали да протестират, че ищцата ги обижда, тъй като се опитвали да преписват по време на контролна работа.Тогава ищцата започнала да обижда М., че ще извика родителите й и ще ги даде на прокурор, а нея ще изпрати в детска педагогическа стая, защото била лъжкиня.Ищцата обиждала и другите ученици, като ги наричала тъпаци и глупаци. От показанията са свидетелката Р.Т. се установява, че е майка на ученичката М.П.. Според показанията й на 11.05.2022г. момичето се прибрало от училище разстроено, притеснено от инцидента и обидено от начина, по който ищцата се била отнесла спрямо нея, като ръката й била одрана.М. й разказала, че се опитала да препише на контролното по география, но учителката се опитала да й взема листа.Тогава учителката започнала да я обижда, че е проста, арогантна, заплашвала я, че ще извика социалните и полицията. Съвкупната преценка на така събраните по делото доказателствата обуславят несъмнен извод, че описаните в обжалваната заповед нарушения са извършени от наказания служител, като на 11.05.2022 г., като учител по география и икономика, по време на 7-ми учебен час на учениците от девети 9 „а“ клас, е била нарушена организацията на учебния час, като е допуснала ученици, без основателна причина, да напуснат класната стая преди края на учебните занятия, с което е нарушила чл. 48, ал. 5, т. 2 от Правилника за дейността на училището за учебната 2021/2022 г., регламентиращ продължителност на учебния час от 40 минути, както и чл.39, ал.1, т. 17 от Правилника за вътрешния трудов ред задължаващ преподавателя да спазва точно графика за провеждане на учебни занятия в училището, както и че на същата дата е проявила незачитане на личното достойнство на ученичка от 9 „а“ клас, спрямо която е проявила недопустимо агресивно поведение, с причиняване както на физическо увреждане, но и на психическо насилие, чрез отправяне на обидни изрази и закани, в разрез не само с чл. 8 от Етичния кодекс за училищната общност за учебната 2021/2022 г., но и с разпоредбата на чл. 219, ал. 2 от ЗПУО вменяваща задължение за учителя да опазва живота и здравето на учениците по време на образователния процес; да зачита достойнството и правата им. Мотивиран от изложеното и при така установените факти, настоящият съдебен състав приема, че макар ищцата да е нямала предходни нарушения на трудовата дисциплина и да няма наложени други дисциплинарни наказания, реализираните в конкретния случай нарушения на нормативно установени задължения и такива, произтичащи от заематата от нея длъжност като учител– да образова и възпитава децата, да опазва здравето им и да не прилага каквато и да е форма на физическо насилие, са с особено голяма тежест. Функции, свързани с образованието на непълнолетни лица, както и опазване на живота и здравето им по време на образователния процес сочат на оказано по-високо доверие на служителя, а неизпълнението им съставлява изключително тежко дисциплинарно нарушение. По изложените съображения настоящият съд намира наложеното на ищцата дисциплинарно наказание за законосъобразно, а предявеният иск за неоснователен, което налага отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на претенцията. С оглед изхода на правния спор въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените във въззивното производство разноски в размер от 1042, 90 лева, както и тези направени в първоинстанционното производство в размер от 700 лева. По изложените съображения, съдът