Решение № 434 от 5.10.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 312/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 26.02.2026 г. на ищците Д. Е. Б. Т. С., М. С. О. и У. С. О. срещу решение № 104/26.01.2026 г. по т. д. № 956/2024 г. на Софийския градски съд, VІ- 15 състав, с което:

е отхвърлен предявеният срещу ответника „СБС Инвест“ ООД иск по чл. 29, ал. 1

ЗТРРЮЛНЦ за установяване, че вписването на прехвърлянето на дружествените

дялове от М. С. О. и У. С. О. на Д. Е. Б. Т. С. и заличаването на М. С. О. и У. С. О. като

съдружници по партидата на ответника в търговския регистър, извършени с акт за вписване № 20240426171806, са несъществуващи обстоятелства;

ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата 3 000 лв. – съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че тъй като процесните договори за прехвърляне на дружествени дялове от 7.12.2023 г. са изцяло изпълнени към момента на сключването им, то същите не могат да бъдат развалени или прекратени, вкл. по взаимно съгласие по реда на чл. 20а ЗЗД, поради което последващите договори за разваляне от 3.01.2024 г. са нищожни поради липса на основание. Поддържа се, че с договорите от 3.01.2024 г. страните са уговорили възстановяване на положението от преди договорите от 7.12.2023 г., поради което към датата на вписването /26.04.2024 г./ действието на договорите от 7.12.2023 г. е отпаднало и вписаните обстоятелства не са съществували към този момент. Твърди се, че дори и договорите от 3.01.2024 г. да се тълкуват като „обратно прехвърляне“ на дяловете на несъдружници, то е налице и съгласие от останалите съдружници, което било видно от протоколите от общите събрания от 20.12.2023 г. и 9.02.2024 г., в което са участвали М. С. и У. С. с посочено дялово участие. Сочи се, че поведението на управителя на дружеството в настоящия процес не било добросъвестно, тъй като същият е допуснал посочените съдружници да участват на общите събрания.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемият „СБС Инвест“ ООД – ответник по иска – чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. С. О. и У. С. О. на Д. Е. Б. Т. С. с искова молба от 9.05.2024 г., с която срещу „СБС Инвест“ ООД е бил предявен иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че по партидата на ответното дружество в търговския регистър с акт за вписване № 20240426171806 са вписани несъществуващи обстоятелства, а именно – вписването на прехвърлянето на дружествените дялове от М. С. О. и У. С. О. на Д. Е. Б. Т. С. и заличаването на М. С. О. и У. С. О. като съдружници.

В исковата молба се твърди, че вписването е извършено въз основа на договори от 7.12.2023 г., с които съдружниците М. С. О. и У. С. О. са прехвърлили дружествените си дялове на съдружника Д. Е. Б. Т. С., но тези договори били последващо развалени с договори от 3.01.2024 г., поради което към момента на вписването на 26.04.2024 г. не е имало действащи прехвърлителни договори.

Не се спори, а и от вписванията в електронния Търговски регистър, които въззивният съд служебно провери, е видно, че ответното дружество „СБС Инвест“ ООД е било регистрирано на 20.01.2017 г., с капитал от 1000 лв., и съдружници Д. Е. Б. с дял на стойност 500 лв., Б. И. С. с дял на стойност 380 лв., У. С. с дял на стойност 70 лв. и М. С. с дял на стойност 50 лв. За управител е вписан съдружникът Б. И. С..

Със заявление № 20231215090815, подадено от упълномощен от управителя адвокат, е поискано да бъдат вписани промени по партидата на ответното дружество, а именно: 1) заличаване на У. С. и М. С. като съдружници; 2) вписване на прехвърляне на техните дялове на съдружника Д. Е. Б.. Вписването е извършено въз основа на договори от 7.12.2023 г. за прехвърляне на дружествени дялове между посочените съдружници. По заявлението е постановен отказ от 19.12.2023 г. по съображения, че не са заявени промени във вписаното дялово участие на съдружниците съобразно изменения дружествен договор, не са представени цитираните в договорите за прехвърляне на дялове пълномощни, лицата не са индивидуализирани с пълните им имена.

С ново заявление № 20240312183620, подадено от упълномощен от управителя адвокат, е поискано да бъдат вписани същите и допълнителни промени по партидата на ответното дружество, а именно: 1) заличаване на У. С. и М. С. като съдружници; 2) вписване на прехвърляне на техните дялове на съдружника Д. Е. Б.; 3) вписване на увеличение на размера на дяловото участие на Д. Е. Б. на 620 лв. Вписването е поискано въз основа на приложение 2 бр. договори за продажба на дружествени дялове от 7.12.2023 г., както и на протокол от 6.12.2023 г. от общото събрание на съдружниците. По заявлението е постановен отказ от 14.03.2024 г. по съображения, че с последващи договори от 3.01.2024 г. са били развалени договорите за продажба на дружествени дялове от 7.12.2023 г., приложени към допълнително заявление обр. Ж1 № 20240313131055, подадено от адвокат, упълномощен от У. С., М. С. и Д. Е. Б..

Отказът е отменен по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ с решение от 26.04.2024 г. по т.д. № 588/2024 г. на СГС, с което е постановено вписване на обстоятелствата по заявление № 20240312183620, което е било извършено на 26.04.2024 г. с акт за вписване № 20240426171806. В съдебното решение е прието, че разваляне на договор може да се извърши само при неизпълнение на същия, а прекратяване по взаимно съгласие с действие занапред – само ако той вече не е изпълнен. Прието е, че тъй като липсва неизпълнение на двата договора от 7.12.2023 г., а същевременно – те са изцяло изпълнение със самото им сключване, то нито могат да се развалят, нито да се прекратят по взаимно съгласие.

Според приложения към същото заявление протокол от 6.12.2023 г. на ОС, на което са участвали всички тогавашни съдружници, в дружествения договор са били приети промени, като дяловото участие на съдружника Д. Е. Б. е увеличено на 62 дяла, всеки с номинал от 10 лв., на обща стойност 620 лв., като са заличени текстовете за дяловото участие на У. С., М. С.. Посочено е, че решението влиза в сила след сключване на договорите за продажба на дялове.

От представените договори за продажба на дружествени дялове от 7.12.2023 г., сключени с нотариална заверка на подписите и съдържанието, се установява, че: 1) съдружникът М. С. О. е продал на съдружника Д. Е. Б. Т. С. собствените си дружествени дялове с номинал от 50 лв. от капитала на „СБС Инвест“ ООД срещу цена от 50 лв., заплатена изцяло при сключване на договора; и 2) съдружникът У. С. О. е продал на съдружника Д. Е. Б. Т. С. собствените си дружествени дялове с номинал от 70 лв. от капитала на „СБС Инвест“ ООД срещу цена от 70 лв., заплатена изцяло при сключване на договора. Договорите са сключени чрез пълномощници.

Представени са 2 бр. уведомления без дати от продавачите М. С. О. и У. С. О. до купувача Д. Е. Б. Т. С., с което изразяват несъгласие със сключените от пълномощника им договори от 7.12.2023 г., като сключени при явно неизгодни условия предвид уговорените цени. Поискано е разваляне на договорите по взаимно съгласие.

С 2 бр. писмени отговори купувачът Д. Е. Б. Т. С. е заявил, че е получил уведомленията на 14.12.2023 г., като изразява съгласие с отправеното предложение за разваляне на договорите по взаимно съгласие.

Впоследствие между същите страни са сключени и договори с посочена в тях дата 18.12.2023 г., но с извършена на 3.01.2024 г. нотариална заверка на подписите и съдържанието, с които страните се съгласяват да развалят съответния договор от 7.12.2023 г. за продажба на дружествени дялове, като купувачът връща заплатената от продавача цена, а дружествените дялове се връщат на продавача.

С нотариална покана с рег. № 2559/11.03.2024 г. тримата ищци са заявили на управителя на дружеството Б. И. С., че процесните договори от 7.12.2023 г. за продажба на дружествени дялове са били развалени с последващи договори от 3.01.2024 г. Поканата е връчена на 25.04.2024 г. при отказ на адресата, удостоверен от нотариуса.

Представени са и протоколи за проведени общи събрания на дружеството от 20.12.2023 г. и 9.02.2024 г., в които е посочено, че са проведени с участието на първоначалните четирима съдружници с първоначалните им дялове. На събранията са приети решения за одобряване на сделки с трето лице относно придобиване на недвижим имот.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

1. По иска по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ

Предмет на разглеждане в настоящото исково производство е иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, според която разпоредба всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство. Същественото за предмета на установителния иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ са наведените от ищеца факти, които според него водят до порок на вписването от вида на визираните в закона /нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписано обстоятелство/, но не и конкретният наведен порок. Видът на този порок представлява посочена от ищеца правна квалификация на последиците, до които според него водят наведените факти. Тази правна квалификация /която може да се даде не само с цифрово обозначаване на съответната нормативна разпоредба, но и със словесно въпроизвеждане на пороците по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ/ обаче не обвързва съда и не определя предмета на исковата претенция, а тя следва да бъде определена служебно от съда. По тази причина при произнасянето по подобен иск съдът е длъжен служебно да прецени дали наведените от ищеца и доказани факти водят до порок на вписването от вида на някой от релевираните в чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ и ако установи такъв – да го прогласи.

Както е изяснено и в задължителното за съдилищата ТР № 1/6.12.2002 г. на ОСГК – ВКС /мотивите към т. 3/ трите възможни порока на едно вписване в регистър са следните: 1) нищожност на вписването е налице при вписване на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и ако е извършено въз основа на нищожен акт за вписване, 2) недопустимост на вписването е налице ако е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице или вписване, по което регистърният орган се е произнесъл без да е бил сезиран, и 3) вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно – когато въобще липсва или е нищожен правният акт, въз основа на който се твърди, че е възникнало вписаното обстоятелство. Други обстоятелства не водят до порок на вписването.

В настоящата искова молба са наведени следните фактически твърдения: 1) тримата ищци са част от съдружниците в ответното дружество от учредяването му, като с два договора от 7.12.2023 г. първите двама ищци са продали на третия ищец своите дружествени дялове; 2) впоследствие с договори от 3.01.2024 г. същите страни се съгласили да развалят договорите от 7.12.2023 г.; и 3) въпреки това с процесното вписване № 20240426171806 по заявление № 20240312183620, подадено от управителя на дружеството, първите двама ищци били заличени като съдружници, а прехвърлянето на дяловете въз основа на договорите от 7.12.2023 г. било вписано, като вписването е постановено със съдебно решение по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.

Така твърдените обстоятелства са принципно неотносими към пороците „нищожност на вписването“ или „недопустимост на вписването“. Те биха могли да обосноват „вписване на несъществуващо обстоятелство“, но само ако се сподели тезата на ищците, че правният резултат от горните факти е, че към момента на вписването /26.04.2024 г./ е отпаднало действието на прехвърлянето на дяловете по договора от 7.12.2023 г. За да се прецени дали е налице такъв резултат, следва да се анализират договорите от 3.01.2024 г., с които страните са се съгласили да „развалят“ договорите от 7.12.2023 г.

Според чл. 8, ал. 1 ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях, а съгласно чл. 20а, ал. 2 ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. В този вид разпоредбите са след изменението от 1993 г., като техен първообраз са аналогичните разпоредби на ЗЗД – 1892 г., които пък са рецепирани от тогавашния Италиански граждански кодекс от 1865 г. /Codice civile/, който пък е рецепция на Френския гражданския кодекс от 1804 г. /Code civil/. Така според чл. 2 ЗЗД – 1892 г. договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една юридическа връзка помежду им, а според чл. 28, ал. 2 договорите могат да бъдат отменени само по взаимно съгласие или по предвидените от закона причини.

Сравнителноправно дефиницията за договор в чуждестранните първообрази е следната: 1) споразумение между две или повече страни за създаване, уреждане или прекратяване на правна връзка между тях /чл. 1321 от сегашния Италиански ГК от 1942 г./; 2) съглашение, чрез което едно или няколко лица се задължават към едно или няколко други лица да дадат, да направят или да не правят нещо /чл. 1101 ФГК в първоначалната редакция/, а след реформата от 2016 г. – съгласуване на волите на две или повече лица, насочено към създаване, изменение, прехвърляне или погасяване на задължения. Аналозите на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД пък предвиждат, че: 1) договорът може да бъде прекратен само по взаимно съгласие или по причини, допустими от закона /чл. 1372 ИГК/; 2) договорът може да бъде изменен или прекратен само по взаимно съгласие на страните или на основанията, предвидени в закона /чл. 1193 ФГК/.

От горното е видно, че в действащия ЗЗД предвидената в дефиницията по чл. 8 последица „унищожи“ е доразвита в чл. 20а, ал. 2 като – „прекратени, разваляни или отменени“. Докато съответна на „унищожи“ в чл. 2 от ЗЗД – 1892 г. е само „отмени“ в чл. 28, ал. 2, а по ИГК и в двете разпоредби са говори само за „прекратяване“, а по ФГК – „погасяване на задължения“ и „прекратяване“. Същевременно, в правната теория по ЗЗД /отм./ за пример за „унищожи“ по смисъла на чл. 2 се сочи новацията на съществуващ дълг и замяната с нов. Тълкуването за „отмяна“ по взаимно съгласие по смисъла на чл. 28 е, че тя „действа само ex nunc /занапред/, произведените вече действия се запазват; създадените за трети лица права остават непокътнати (напр. учредените от купувача ипотеки, сервитути, наемни договори и пр.), а отмяната на една продажба на недвижим имот е обратно прехвърляне на собствеността и изисква плащането на нови мита, на общо основание“ /така М., Л., Ф. – Коментар на ЗЗД, чл. 1 – чл. 333, изд. 1924 г., стр. 82/.

Няма основание да се счита, че при въвеждането през 1993 г. на сегашната разпоредба на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД законодателната идея е била по-различна, а напротив – целта е била да се следва предходната правна уредба, както е реципирана от посочените чуждестранни закони, които пък следват римскоправната традиция. По тази причина „прекратени, разваляни или отменени“ по сегашния ЗЗД е същото като „отменени“ по ЗЗД – 1892 г., което пък е същото като „прекратени“ по чуждестраните образци. От това следва, че съдържанието на понятието „развалени“ по смисъла на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД не е идентично с това при института на развалянето на договора по чл. 87 – 89 ЗЗД, нито поражда последиците по чл. 88, ал. 1 ЗЗД, вкл. възможността за обратно действие. По-специално, извън властта на страните е да развалят по взаимно съгласие сключен между тях договор с обратна сила, така че същият да се счита, че въобще не е бил сключван. Страните могат да преуредят последиците на един договор, вкл. като възстановят престациите по него или да се откажат от вече възникнали права, но само занапред. Това е така, защото по правило юридическите факти пораждат правни последици занапред, а ретроактивно действие може да предвиди само законът.

Развалянето по взаимно съгласие на прехвърлителен /транслативен/ договор няма обратно действие, а представлява обратно прехвърляне на същото право и възстановяване на насрещната престация, което може да се извърши по предвидените в закона форма и ред за прехвърляне на това право към момента на „развалянето“, вкл. по отношение на евентуално дължимите за прехвърлянето разноски. В подобна хипотеза договорът за разваляне е допустим, не е нищожен и има самостоятелно основание /не е идентичен с други прехвърлителни договори – продажба, замяна и т.н./, но той също е прехвърлителен и може да породи правен ефект при спазване на общите изисквания за подобни разпоредителни актове, част от които е и приобретателят по първия договор все още да е притежател на прехвърленото право /в случай, че не е такъв титуляр, не би могъл да го прехвърли обратно/.

В настоящия казус двата договора от 7.12.2023 г. са прехвърлили валидно съответните дружествени дялове, тъй като са сключени в нужната за това форма по чл. 129, ал. 2 ТЗ, при неприложимост на изискванията по чл. 129, ал. 1 ТЗ, тъй като са сключени между съдружници /така т. 7 от ТР № 1/31.05.2023 г. на ВКС – ТК/. По силата на тези договори ищците М. С. О. и У. С. О. са загубили качеството „съдружници“ в ответното дружество и техните членствени правоотношения са били прекратени. Без значение е, че не са били заличени като съдружници в ТР, тъй като вписването на това обстоятелство няма конститутивно действие във вътрешните отношения /чл. 140, ал. 4 ТЗ/. Това означава, че в качеството на трети лица спрямо дружеството след 7.12.2023 г., те могат да придобият отново качеството съдружници по правилата за приемане на нов съдружник, т.е. след изрично решение на общото събрание на дружеството, взето с мнозинство 3/4 от капитала /чл. 137, ал. 3 ТЗ, чл. 16, ал. 4 от дружествения договор/. При същите условия, а и при спазване на другите изисквания по чл. 129, ал. 1 ТЗ, те могат и да придобият дружествен дял чрез прехвърляне от съдружник. Следователно, прехвърлянето на дружествен дял от съдружник на трето лице изисква фактически състав от две елемента: 1) сключен договор за прехвърляне във формата по чл. 129, ал. 2 ТЗ, и 2) решение на общото събрание на дружеството по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ за даване на съгласие и за приемане на новия съдружник. Процесните договори за разваляне от 3.01.2024 г. осъществяват първия елемент, но не е налице вторият – липсва решение на ОС. Противно на доводите на ищците – представените протоколи за проведени общи събрания на дружеството от 20.12.2023 г. и 9.02.2024 г. не обективират подобни решения.

По тази причина тези договорите от 3.01.2024 г. не са породили транслативен ефект и не са довели до обратно прехвърляне на дяловете от купувача на продавачите по договорите от 7.12.2023 г., тъй като фактическият състав по чл. 129, ал. 1 ТЗ не е бил завършен. Те могат да породят прехвърлително действие при последващо приемане на решения на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ. При това положение притежанието на въпросните дружествени дялове е останало непроменено и съобразно договорите от 7.12.2023 г.

Следователно, към момента на процесното вписване от 26.04.2024 г. първите двама ищци не са били съдружници, а действието на договорите от 7.12.2023 г. не е отпаднало, поради което и вписаните обстоятелства са съществуващи. Ето защо искът се явява неоснователен.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено, макар и по частично различаващи се съображения.

ІІ. По разноските за производството

При този изход на спора право на присъждане на разноски има само ответникът. Същият е доказал разноски за въззивното производство в размер на 2 000 евро – за адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 3.06.2026 г. Срещу същото не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което разноските следва да се присъдят.

Така мотивиран Софийският апелативен съд,