Решение № 528 от 14.4.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 6539/2025 г.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между дружеството–ищец и ответницата е сключен Договор за комбинирани услуги № МПОК-2103000596/15.03.2021 г. за покупко-продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги за обект на потребление заведен с абонатен номер № •••••••••, находящ се на адрес ••••••••• (съгласно Приложение №1), със срок на договора 12 месеца, съгласно чл. 4 (2), като в случай че до 1 месец преди изтичане на срока някоя от страните не уведоми другата, че желае прекратяване, договорът се счита за продължен за неопределен срок и може да бъде прекратен от всяка от страните с 30-дневно писмено предизвестие, отправено до другата страна, съгл. чл. 4 (3). Съгласно чл. 19, ал. 5 във вр. чл. 18, ал. 1, б. "б" във вр. чл. 4, ал. 2 от договора ответникът дължи неустойка в размер на 350 лв., ако договорът бъде прекратен поради смяна от страна на купувача на координатора на балансиращата група на продавача – хипотеза предвидена в чл. 18, ал. 1, б. "б", след изтичане на 12 месечния срок на договора и след преобразуването му в безсрочен. Дължимостта на тази неустойка не е обвързана с необходимост от подаване на предизвестие от страна на клиента в 30-дневен или какъвто и да е друг срок.

На 05.06.2025 г. ответницата подала Заявление за смяна на доставчик/координатор за обект с ид. номер •••••••••, което било входирано от ЕРП Север и след получаване от ищеца, довело до прекратяване на договора.

По делото е разпитан свидетелят Л. Л. Л., съпруг на ответницата, който изнася данни, че на 05.06.2025 г. заедно със съпругата си отишли в „Енергото“, както повечето хора наричат клиентския център на ищеца на ул. „Мостова“ в гр. Русе, където попитали какъв е редът, за да се прехвърлят от промишлен на битов ток. Получили информация, че следва да се подаде заявление, след което един месец ще продължат да плащат промишлен ток. Служителката взела лична карта и Нотариален акт и започнала да попълва документи. Разписването не станало на хартиен носител, а на таблет, на който не можело да се чете, тъй като листите били много. Посочила къде следва да се разпише и казала, че трябва да се попълни в свободен текст промяната, за което дала бланка и започнала да формулира основанието, написала своя текст, подала го, след което дала бележка с входящи номера. Свидетелят обяснява, че в клиентския център имало табло отвън, теглел се номер и когато светне на кое гише е съответният клиент, той отива там, където го питат за какво е дошъл. Не било ясно обозначено и нямало различни имена на дружества, както и никой не им обяснил тогава, че в клиенския офис функционират много дружества и че трябва на друго място да се отиде да се подаде заявление.

За събиране на вземането си, ищецът е депозирал заявление, въз основа на което в Районен съд – Тутракан е образувано ЧГД № 776/2025г. и се снабдил със заповед № 383/23.09.2025 г. за изпълнение на задължения по чл. 410 ГПК срещу П. С. Л. за: неустойка по чл. 19, ал. 5 от Договор за комбинирани услуги № МПОК – 2103000596/15.03.2021 г., начислена на 30.07.2025 г., равняваща се на 350,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 19.09.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; държавна такса – 20,99 лв. и юрисконсулско възнаграждение – 49,38 лв. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е подал възражение, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на вземането си и последиците от непредявяване на иска.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и се явява процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.

По силата на чл. 9 от ЗЗ страните са свободни да уговарят различни последици от поведението си при сключване на договор, както и от неизпълнението на всяко отделно поето задължение по договора. Конкретното поведение на страната, респ. конкретното неизпълнено от нея задължение, при наличието на които възниква отговорност за неустойка, е необходимо по ясен и недвусмислен начин да следва от съдържанието на договора. Т. е. необходимо е в договора да са посочени конкретните основания, при които възниква задължението на страната за заплащане на неустойка.

В случая видно от твърденията на ищеца в исковата молба, същият претендира от ответника неустойка за това, че последният след превръщането на сключения договор за комбинирани услуги в безсрочен, е предприел смяна на доставчика на ел. енергия/координатор на балансираща група, което смяна е довела до прекратяване на договора. От формулировката на разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от договора, на която разпоредба ищецът се е позовал като основание за претендираното от него вземане за неустойка, следва, че предвидената в нея неустойка в размер на 350 лв. се дължи от купувача при смяна на доставчика/координатора в периода на действие на договора. В посочената разпоредба е посочено, че неустойката се дължи при прекратяване на договора на основанието по чл. 18, ал. 1, б. "б", в случай, че потвърждението от мрежовия оператор е получено след изтичане на срока по чл. 4, ал. 2 за съответния обект. В разпоредбата на чл. 4, ал. 2, обаче, е посочен само срокът на договора, който е 12 месеца. След изтичането на този срок договорът се прекратява. В разпоредбата на чл. 19, ал. 5 не е посочено, че неустойката за смяна на координатора се дължи от купувача при действието на срока по чл. 4, ал. 3, водещо до продължаване на договора за неопределен срок, нито е посочено, че неустойката се дължи при извършена от купувача по безсрочен договор смяна на координатора. Така, тълкувайки смислово и систематично разпоредбите на чл. 19, ал. 5 и на чл. 4, ал. 2 от процесния договор, следва да се приеме, че предвидената в първата разпоредба неустойка в размер на 350 лв. се дължи за това, че след прекратяването на договора с изтичането на срока му е извършена смяна на доставчика/координатора на балансираща група от купувача по прекратения договор. Такава неустойка е лишена от основание, тъй като с прекратяването на договора отпада облигационната обвързаност на страните. Продавачът не може да претендира неустойки от каквото и да било поведение на купувача на основание прекратения вече договор.

Дори и да се приеме, че визираната в чл. 19, ал. 5 от договора неустойка се отнася за извършената от купувача по време на действие на договора /продължен след изтичането на срока му/ смяна на доставчика/координатор с друг, то такава неустойка не се дължи, тъй като не е налице конкретно неизпълнено задължение от страна на купувача, от което да възниква отговорност за неустойка. Купувачът не е поел изрично задължение да не сменя доставчика/координатора на балансираща група след изтичането на срока на договора и в рамките на продължения срок. Отделно от това подобна клауза в договора е в противоречие с добрите нрави и изискванията за добросъвестност в търговските отношения, тъй като е в разрез с правилата на конкуренцията и на пазарните принципи като цяло в сферата на свободния пазар на ел. енергия. Изрично в чл. 18, б. "б" от договора е предвидено като прекратително основание получаването на потвърждение от мрежовия оператор за осъществена смяна на координатора вследствие инициирана от купувача процедура за смяна на координатора на балансираща група. Прекратяването на договора настъпва със самото получаване на потвърждение от мрежовия оператор за смяната на доставчика/коодинатора, с което потвърждение завършва процедурата по смяна на доставчика на ел. енергия и на координатора на балансираща група, съгласно ПТЕЕ. В ПТЕЕ не се предвидени законови ограничения при упражняване правото на клиентите на смяна на доставчика на ел. енергия и на координатора на балансираща група, нито е предвидено изискване за предварително уведомяване на досегашния доставчик/координатор за предприемането на такава смяна. Такова задължение за уведомяване на ищеца от ответника за предприемане на действия по смяна на доставчика/координатора не е предвидено и в процесния договор, поради което не е налице неизпълнение, респ. няма основание за възникване на отговорност за заплащане на неустойка.

Отделно от гореизложеното, тълкувайки клаузите на договора с оглед неговия предмет и съобразявайки нормативно установените правила, регулиращи отношенията на продажба на ел. енергия /ПТЕЕ/, се налага извод, че процесната неустойка по чл. 19, ал. 3 от договора с оглед целта, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Ищецът не е посочил в исковата молба в какво се изразяват вредите, които би претърпял от прекратяването на договора поради смяна на доставчика/координатора от купувача. Процедурата по смяна на доставчика на ел. енергия и на координатора на балансираща група е нормативно регламентирана в ПТЕЕ – глава 8, раздел 1. Процедурата се администрира от оператора на електроразпределителната мрежа. Смяната на доставчик на електрическа енергия и/или координатор на балансираща група се инициира от клиента, съответно от производителя, чрез избрания от него доставчик/координатор на балансираща група с подаване на заявление. Заявлението за смяна на доставчик/координатор на балансираща група се подава от новия доставчик/координатор на балансираща група до съответния мрежови оператор. В случаите, когато е депозирано искане за смяна на доставчик и/или координатор на балансираща група, операторът на електроразпределителната мрежа регистрира смяната само при липса на мотивирано възражение от страна на настоящия доставчик/координатор на балансираща група на клиента – чл. 102, ал. 1 от ПТЕЕ. Следователно, съгласно ПТЕЕ фактическият състав на процедурата по смяна на доставчика/координатора включва уведомяване на настоящия доставчик/координатор за депозираното искане за смяната, което уведомяване се извършва от съответния мрежови оператор. След като законът изрично предвижда уведомяване на настоящия доставчик/координатор от мрежовия оператор за стартираната процедура по смяната му като задължителна част от императивно установения ред за смяна на доставчика на ел. енергия и на координатора на балансираща група, и такова задължение за уведомяване няма участникът в балансиращата група – крайният клиент, то

неуведомяването от ответника-купувач за предстоящата смяна не може да бъде източник на вреди за ищеца-продавач. С оглед на това следва да се приеме, че с предвидената в чл. 19, ал. 5 от договора клауза за заплащане на от купувача на неустойка се цели постигане на други цели, различни от функциите на неустойката по чл. 92 от ЗЗД.

С оглед всичко гореизложено изводът е, че не е налице основание за дължимост на претендираната неустойка в размер на 350 лв. на основание предвиденото в чл. 19, ал. 5 от сключения между страните договор, което обуславя неоснователност на предявения иск.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответницата следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски в размер на 306.78 евро за адвокатски хонорар. Ищецът прави възражение за неговата прекомерност, което съдът намира за неоснователно. Предвид фактическата и правна сложност на спора, съдът счита, че заплатеното от ответницата адв.възнаграждение и претендирано за присъждане не е прекомерно, поради което разноските следва да се присъдят в размера, в който са направени.

Мотивиран така, съдът