Решение № 3271 от 6.8.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 548/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 45, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. Образувано е по жалба на кмета на Община Горна Оряховица, чрез адв. Г. Н. от ВТАК, с искане за обявяване на нищожност на основание чл. 149, ал. 5 от АПК на Решение №1125 на Общински съвет – Г. О. по Протокол №67 от 27 юли 2023 г. в частта му по т. 1 и т. 2, с които е учредено безвъзмездно вещно право на ползване до прекратяване на читалище „Братя Грънчарови – 2002“, [населено място] върху две сгради, публична общинска собственост, и е възложено на кмета на О. Г. О. да сключи договор с читалището. В жалбата се излагат съображения за нищожност на оспорения акт поради особено груби и съществени нарушения на §4 от ПЗР на Закона за народните читалища /ЗНЧ/ и на чл. 39, ал. 3 и ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. В съдебно заседание и в представена по делото писмена защита оспорването се поддържа от процесуалния представил с твърдение, че условията и предпоставките, предвидени в приложимите материалноправни норми на §4 от ПЗР на ЗНЧ и чл. 39, ал. 3 и ал. 5, вр. ал. 1 от ЗОС напълно липсват. Намира за недопустим по отношение на имоти публична общинска собственост приложения ред за предоставяне на право на ползване, тъй като нормите на чл. 39, ал. 3 и ал. 5, вр. ал. 1 от ЗОС касаят частна общинска собственост. Актът е постановен в грубо нарушение на закона, като разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от правния ред. Според жалбоподателя читалището не отговаря на изискванията да получи за безвъзмездно ползване сградите, поради което актът е нищожен като лишен изцяло от законово основание и облагодетелстващ един правен субект за сметка на всички останали. Ирелевантен е въпросът за това какви фактически отношения са се развили в последствие, както и обстоятелството, че по друго дело е отменена заповед, издадена на основание на процесното решение. Като нищожен той не поражда правни последици и не следва да бъде изпълняван. Не се търсят разноски, алтернативно се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на заинтересованата страна. Ответната страна – Общински съвет Горна Оряховица, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. М. Л. – С. от ВТАК, която взема писмено становище вх. № 4246/23.06.2026г., че оспореното решение е нищожно поради противоречие с материалноправните норми, достигнало до интензитет на липса на законово основание, както и пълно несъответствие между правното основание, възприето от органа, и правния режим на имотите, върху които се учредява правото. Изразява мнение, че нарушението на материалния закон е такова, че се нарушават особено съществени изисквания на приложимата норма. Не претендира разноски. Заинтересованата страна – Народно читалище „Братя Грънчарови – 2002“, [населено място], чрез адв. Н. Л. от АК – Стара Загора, оспорва жалбата като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. В представени писмен отговор, становище и писмена защита, както и в съдебно заседание процесуалният представител развива доводи, че не се обосновават твърдените пороци, водещи до нищожност на административния акт, които по същество касаят неговата унищожаемост. Подробно мотивира компетентността на органа, издал решението и съответно – неговата валидност. В подкрепа на твърдението си се позовава на трайните правни последици, които е породило оспореното решение и последващите правоотношения, които е обосновало. Аргументи за валидността на акта намира и в Решение №41/07.01.2025 г. по адм. д. №635/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, в мотивите на което е посочено, че процесният акт е влязъл в сила като необжалван, вкл. по реда на чл. 45, ал. 3 и ал. 5 от ЗМСМА. Намира, че въпросът за правния статут на читалището и историческата приемственост между читалищни организации е извън предмета на делото. С настоящото оспорване според жалбоподателя се засяга правната сигурност и оправданите правни очаквания. Твърди, че правните основания, на които се позовава решението, не съдържат забрана за приемането му и тезата на жалбоподателя и на ответника се дължи на неправилно тълкуване на закона. Възразява срещу процесуалното поведение на ответника, който не защитава акта си, а поддържа оспорването. Моли за присъждане на разноски. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Народно читалище „Братя Грънчарови – 2002“ е новоучредено и вписано в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел при Великотърновски окръжен съд с Решение от 03.06.2002 г. по ф. д. №490/2002 г. по описа на ВТОС. Справка на съда в публичния регистър по чл. 10 от ЗНЧ, воден от Министерството на културата, установи, че читалището е регистрирано там от 2016 г. Видно от Договор от 05.08.2002 г. на основание чл. 12, ал. 2 от ЗОС, вр. §3 от ПЗР на ЗНЧ, Решение №823 от Протокол №51/20.06.2002 г. на Общински съвет Г. О. и Заповед №1530/31.07.2002 г. на кмета на О. Г. О. на Народно читалище „Братя Грънчарови“ е предоставен за ползване недвижим имот, публична общинска собственост, находящ се в [населено място], [улица], представляващ летен театър, попадащ в кв. 155 УПИ ІІІ – за летен театър, по плана на [населено място], с изключение на помещение на втори етаж /втора стая от северната страна на сградата/, като правото на ползване се погасява с прекратяване на читалището. На 21.10.2020 г. между О. Г. О. – водещ партньор, и читалището – асоцииран партньор, е сключено Споразумение за партньорство за изпълнение на проект по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ за реконструкция, модернизация и въвеждане на мерки за енергийна ефективност, вкл. обзавеждане и оборудване на сградата на НЧ „Братя Грънчарови – 2002“, превръщането му в културен център, който отговаря на съвременните изисквания и предоставя условия за развитието на читалищната дейност, както и значително повишаване на приходите, които читалището генерира. За финансиране на инвестиционните разходи на проекта Община Г. О. е кредитирана от „Банка ДСК“ АД по силата н Договор за инвестиционен кредит №21007 от 19.02.2021 г., специфично изискване по който е споразумението за партньорство с читалището. С Предложение изх. №РД4800-240/26.07.2023 г. на кмета на О. Г. О., адресирано до Общински съвет Г. О., е инициирано учредяването на безвъзмездно вещно право на ползване на НБ „Братя Грънчарови – 2002“ до прекратяване на читалището върху имот публична общинска собственост, и дълготрайни и краткотрайни активи на читалището. В мотивите е посочено, че сградата, в която се помещава читалището, му е била предоставена преди извършването на основен ремонт, след който обхваща сграда с [идентификатор] – за култура и изкуство, и сграда с [идентификатор] – за култура и изкуство, и двете попадащи в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] – урбанизирана, за друг обществен обект /номер на предходен план 1404, к 155, парцел ІІІ/, публична общинска собственост съгласно Акт за общинска собственост №6933 от 13.06.2023 г. Ремонтираната сграда е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване №ДК-07-ВТ-23/22.05.2023 г. на РДНСК – Велико Търново. Горното е обосновало нуждата от ново разрешение за ползване. На заседание на Общински съвет Горна Оряховица на 27.07.2023 г. по Протокол №67 е взето Решение №1125, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 39, ал. 3 и ал. 5 от ЗОС, §4 от ПЗР на ЗНЧ и чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /Наредбата/, вр. чл. 14, ал. 2 от Споразумението за партньорство с НЧ „Братя Грънчарови – 2002“ по т. 1 е учредено в полза на Народно читалище „Братя Грънчарови – 2002“ безвъзмездно вещно право на ползване до прекратяване на читалището върху двете сгради, публична общинска собственост съгласно АОС №6933 от 13.06.2023 г., представляващи сграда с [идентификатор] и сграда с [идентификатор]; по т. 2 е възложено на кмета на О. Г. О. да сключи договор за учредяване на безвъзмездно право на ползване на сградата. Решението на общинския съвет не е необжалвано в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е влязло в сила, в т.ч. и по реда на чл. 45, ал. 3 или ал. 5 от ЗМСМА. В изпълнение на това решение е издадена Заповед № 891/11.03.2024 г. на кмета на Община Горна Оряховица, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 39, ал. 4 от ЗОС, чл. 62, ал. 1 и 3 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и Решение №1125 от Протокол № 67/27.07.2023 г. на Общински съвет Горна Оряховица е учредено безвъзмездно вещно право на ползване за срок от една година на Народно читалище „Братя Грънчарови – 2002“, върху двете сгради, като на 11.03.2024 г. между Община Горна Оряховица и читалището е сключен договор за учредяване на безвъзмездно вещно право на ползване върху горепосочените сгради, за срок от една година. Цитираната заповед е обявена за нищожна и преписката е върната за ново произнасяне с Решение №41/07.01.2025 г. по адм. дело №635/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, оставено в сила с Решение №5387/22.05.2025 г. по адм. д. № 2120/2025 г. на Върховния административен съд. С разпореждане [номер]/18.06.2026 г. по адм. д. №608/2026 по описа на Административен съд – Велико Търново на Н. Р., заемащ длъжността кмет на Община Горна Оряховица, е наложена глоба в размер на 511,29 евро /1000 лв./ за неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт – Решение №41/07.01.2025 г. по адм. дело №635/2024 г. на Административен съд – Велико Търново, оставено в сила с Решение №5387 от 22.05.2025 г. по адм. дело №2120/2025 г. по описа на Върховен административен съд. Срещу разпореждането е постъпила касационна частна жалба. По частна касационна жалба от Н. А. Р. в качеството му на кмет на община Г. О. против разпореждане [номер]/18.06.2026 г., постановено по АНД №608/2026г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което на Н. А. Р., [ЕГН], заемащ длъжността кмет на община Горна Оряховица, е наложена глоба в размер на 511,29 евро /1000 лв./ за неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт – Решение № 41/07.01.2025 г. по адм. дело № 635/2024 г. на Административен съд – Велико Търново, оставено в сила с Решение № 5387 от 22.05.2025 г. по адм. дело № 2120/2025 г. по описа на Върховен административен съд, е образувано и висящо касационно адм. дело № 804/2026г. по реда на чл. 306, ал. 5 от АПК. През м. юни 2026 г. до кмета на О. Г. О. и до председателя на общински съвет Г. О. е отправено предложение от НБ „Напредък – 1869“, [населено място], направено въз основа на Протокол №3/21.05.2026 г. от заседание на читалищното настоятелство, за предоставяне за ползване и стопанисване на сградата на „Летен театър“, [населено място]. Няма данни за входирането и процедирането от съответните администрации на това предложение. С Решение № 1083 на Общински съвет – Г. О. по Протокол № 40 от 30 април 2026 г. е изменен срока по Решение №1125 на Общински съвет – Г. О. по Протокол №67 от 27 юли 2023 г. в частта му по т. 1 и т. 2, като е определен срок на вещно право на ползване до 11.10.2028г. Със заповед Рег. № ОА04-04642 – 12.05.2026г. областния управител на Област Велико Търново връща за ново обсъждане Решение № 1083 на Общински съвет – Г. О. по Протокол № 40 от 30 април 2026 г. По предложение на кмета на община Г. О. до Общински съвет Г. О., на основание чл. 45, ал. 9 от ЗМСМА Общински съвет Г. О. със свое Решение № 1133 от 21.05.2026г. по Протокол № 42/21.05.2026г. отменя Решение № 1083 на Общински съвет – Г. О. по Протокол № 40 от 30 април 2026 г. Жалбата срещу Решение №1125 по Протокол №67 от заседание на 27.07.2023 г. на Общински съвет Г. О. с искане за обявяване на неговата нищожност е подадена в съда на 21.05.2026 г. В хода на съдебното производство като доказателства са приети материалите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното решение, изпратени с Писмо изх. №РД1110-13/21.05.2026 г. от О. Г. О.. Приети са и доказателствата, приложени към жалбата: Удостоверение за актуално състояние на Народно читалище „Братя Грънчарови – 2002“, Удостоверение №2/03.01.2020 г. по ф.д. №490/2002 г. на ВТОС, Решение от 03.06.2002 г. по ф.д. № 490/2002 г. на ВТОС, препис-извлечение от Държавен вестник бр. 89/22.10.1996 г., както и тези, представени с вх. №4454/01.07.2026 г. от заинтересованата страна: разпечатка от ТР, и постъпилите с вх. №4457/01.07.2026 г. от ответника Предложение №1090-224/18.05.2026 г. на кмета на Община Горна Оряховица, Решение №1133 по протокол №42 от заседание на 21.05.2026 г. на Общински съвет Велико Търново и Заповед №ОА04-04642/12.05.2026 г. на областния управител на област Велико Търново. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по смисъла на чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА. Решението на общинския съвет е властническо волеизявление на овластен орган на местното самоуправление в изпълнение на нормативно възложената му управленска функция във връзка с разпореждането с имоти общинска собственост, поради което представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Според чл. 45, ал. 5, пр. второ от ЗМСМА кметът на общината може да оспорва незаконосъобразните актове пред съответния административен съд. Като се вземе предвид Тълкувателно решение №5/10.12.2008 г. на ВАС по Тълкувателно дело №20/2007 г. на ОС на съдиите при ВАС следва да се приеме, че кметът на общината има процесуалната легитимация да оспорва пред административния съд всички актове на общинския съвет, съдържащи властническо волеизявление на орган на местно самоуправление, по отношение на тяхната законосъобразност. На основание чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, а понастоящем това е единственото искане, съдържащо се в жалбата. Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, жалбата е неоснователна по следните съображения: В действащото законодателство няма легална дефиниция за нищожен административен акт. Разпоредбата на чл. 146 от АПК регламентира основанията за незаконосъобразност: липса на компетентност, неспазване на определената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Нищожността означава, че административният акт страда от особено важен и съществен порок, който прави акта напълно недействителен, непроизвеждащ правни последици, а само създава привидност за настъпването им. В правната теория и в съдебната практика са установени критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Липсата на компетентност винаги е основание за нищожност на акта без значение дали тя е материална, териториална или лична. Неспазване на определената в закона форма е порок на акта, водещ до нищожността му само тогава, когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма. Нарушаването на административнопроизводствените правила обикновено води до унищожаемост освен ако не е довело до липса на волеизявление и на това основание – до нищожност. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен на посоченото основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание нито една правна норма. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност. Несъответствието с целта на закона или т.нар. превратно упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило. Нищожен административен акт е налице, ако неправомерната цел, която се преследва с него не може да бъде постигната по никакъв друг начин и от никой орган или се преследва някаква престъпна цел. Воден от тези критерии, настоящият състав намира, че процесното решение е прието от компетентен по материя, място и степен орган. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. Това правило намира продължение в чл. 8, ал. 1 от ЗОС, където е посочено, че придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи – общинска собственост, се извършват под общото ръководство и контрол на общинския съвет. Според чл. 39, ал. 5 от ЗОС когато лицата, на които може да се учреди безвъзмездно право на ползване, са определени в закон, то се учредява без търг или конкурс след решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2. Тоест правомощията по чл. 39, ал. 5 от ЗОС са предоставени на общинския съвет като орган на местното самоуправление и този орган е надлежна страна в съдебното производство по оспорване на негови решения по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице е необходимо тя да е предписана от закона. В настоящия случай е спазена изискуемата писмена форма на решението, поради което не е налице порок във формата. Решението е взето в предписаната от закона писмена форма. Обективирано е в Протокол от заседание на Общински съвет Горна Оряховица от 27.07.2023 г. и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, изключая пред кого и в какъв срок може да се оспорва, което не съставлява сериозен пропуск, още повече, че е налице законов механизъм за компенсирането му. В съдържанието на решението е посочен органа – издател на акта, в него и в предхождащото го предложение са формирани фактически и правни основания за приемането му и разпоредителните части съдържат ясна воля на колективния орган. Налице е същинско волеизявление и липсата на особено съществени съмнения в хода на процедурата не открояват белези на нищожност на това основание. Не се установи и нищожност по приложението на материалното право, каквито всъщност са възраженията, поддържани от оспорващия и от ответника. От установените по делото факти е безспорно, че НЧ „Братя Грънчарови – 2002“ е регистрирано през 2002 г., което не кореспондира с изискването на §4, ал. 1 от ПЗР на ЗНЧ, според който на народните читалища по реда на Закона за държавната собственост и ЗОС безвъзмездно се отстъпва право на ползване върху сградите и другите недвижими имоти, предоставени им до влизане в сила на този закон от държавата и общинските органи за читалищни нужди. ЗНЧ е обнародван в Държавен вестник, бр. 89 от 22.10.1996 г. Допуснатото несъответствие не се променя и от обстоятелството, че сградата – летен театър, е предоставена за ползване в годината на учредяване на читалището – 2002 г., като в периода 2020 г. – 2023 г. е осъществен мащабен основен ремонт, който е видоизменил предоставената сграда, обособявайки я в два самостоятелни обекта и тази трансформация е продиктувала фактически вземането на оспореното решение, правно обосновано с §4 от ПЗР на ЗНЧ. НЧ „Братя Грънчарови – 2002“ не представя доказателства да отговаря на §4, ал. 1 от ПЗР на ЗНЧ, обосноваващо порок, засягащ материалната законосъобразност на оспорения акт, за който обаче не е сезиран компетентният съд в законовия срок за обжалване. Същевременно посоченото несъответствие не може да се прецени като толкова тежко, че да засяга до степен на нищожност приетото решение. Противоречието с материалноправни разпоредби винаги съставлява незаконосъобразност, но не води автоматично да нищожност. Само при описаните по-горе случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост. Процесното решението е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, който предоставя на общинския съвет правомощия да приема решения за разпореждане с общинско имущество. В този смисъл обжалваният акт не е лишен изначално от законова опора, не е издаден при липса на нормативно основание за упражненото административно правомощие, нито е постановен при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в приложената правна норма. Възраженията на жалбоподателя касаят наличието на материалноправните предпоставки за извършване на разпоредителната сделка, но те са относими към правилното приложение на материалния закон, а не към валидността на оспореното решение. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя относно вида на общинската собственост на имота, върху който е учредено правото на ползване – публична, и субекта, в чиято полза е сторено това – лице, което според кмета не е определено в закон. Според чл. 7, ал. 2, изр. последно от ЗОС имоти – публична общинска собственост, могат да се обременяват с ограничени вещни права в случаите, определи със закон. С §4 от ПЗР на ЗНЧ е предвидена възможност на народните читалища по реда на ЗОС безвъзмездно да се отстъпва правото на ползване върху сградите и другите недвижими имоти, предоставени им до влизане в сила на този закон от държавата и общинските органи за читалищни нужди. Нормата не конкретизира вида на общинската собственост, което предполага, че се отнася както до публичната, така и до частната. Общинският съвет в случая се е разпоредил с имоти – публична общинска собственост, чрез безвъзмездно учредяване на вещно право на ползване в полза на лице по специалната норма на §4 от ПЗР на ЗНЧ – народно читалище, за което не важи ограничителния режим по чл. 10, ал. 5 от ЗНЧ, според който на читалищата, които не са вписани в регистъра по ал. 1, не се предоставят субсидии от държавния и общинския бюджет, както и държавно и общинско имущество за ползване. Тоест, специалният закон препраща към ЗОС и изисква провеждането на процедурата, предвидена в чл. 39 от ЗОС, която регламентира процедура за безвъзмездно учредяване право на ползване след решение на съответния общински съвет. Алинея 3 и алинея 5 на същия член регламентират, че с решението на общинския съвет се в случаи като процесния се правото на ползване е безвъзмездно и се учредява без търг или конкурс по реда на наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОС. В случая имотът – публична общинска собственост, действително не е предоставен на читалището преди влизане на закона в сила, но по-горе в решение вече бяха изложени мотива защо това не обуславя нищожност на акта. Привилегията по §4 от ПЗР на ЗНЧ, вр. чл. 39, ал. 3 и ал. 5 от ЗОС е израз на законодателната воля за даване на преференции за развитие на българските културно-просветни институции, към които се числят и читалищата. Въпреки допуснатият порок в приложението на материалния закон в случая не се установи нищожност и решението на общинския съвет е влязло в сила като необжалвано, в т.ч. и по реда на чл. 45, ал. 3 или ал. 5 от ЗМСМА. Като такова то създава валидни правни последици, а не привидни. Този извод не се променя и от представените от жалбоподателя протокол и предложение от Читалище „Напредък – 1869“, [населено място], датиращи от м. май – юни 2026 г., навеждащи доводи за интерес от ползване на летния театър от друго читалище, обсъждането на които е извън обхвата на настоящото производство. Процесното решение, прието през 2023г. не е оспорено по реда на чл. 45 ЗМСМА и е влязло в сила. Кметът е пристъпил към изпълнението му, като е издал Заповед № 891/2024г. и сключил договор. Община Горна Оряховица продължава изпълнението на проектните и финансови ангажименти с НЧ „Братя Грънчарови – 2002“. През 2024г. общината променя поведението си и отказва да изпълнява занапред Решението на ОС Горна Оряховица, но Заповед № 891/2024г. е обявена за нищожна с Решение № 41/07.01.2025г. по адм. дело № 635/2024г. по описа на Административен съд Велико Търново. За неизпълнение на решението с разпореждане [номер]/18.06.2026 г. по адм. д. №608/2026 по описа на Административен съд – Велико Търново на Н. Р., заемащ длъжността кмет на Община Горна Оряховица, е наложена глоба в размер на 511,29 евро по адм. дело №635/2024 г. на Административен съд – Велико Търново, оставено в сила с Решение №5387 от 22.05.2025 г. по адм. дело №2120/2025 г. по описа на Върховен административен съд. Срещу разпореждането е постъпила касационна частна жалба. По частна касационна жалба от Н. А. Р. в качеството му на кмет на община Г. О. против разпореждане [номер]/18.06.2026 г., постановено по АНД №608/2026г. по описа на Административен съд Велико Търново, е образувано и висящо касационно адм. дело № 804/2026г. по реда на чл. 306, ал. 5 от АПК. Фактите по делото показват, че изтъкнатите в жалбата нарушения сами по себе си нямат отношение към валидността на решението на общинския съвет, а се цели неизпълнението на заповедта на кмета, издадена в негово приложение. Не се установяват пороци, водещи до неговата нищожност, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на заинтересованата страна. Възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 750 евро е направено своевременно, като съдът го намира за основателно. За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, възнаграждението [рег. номер]. Съгласно даденото с решение на СЕС по дело С-438/2022 г. тълкуване съдът не е обвързан от посочените размери на възнагражденията в Наредбата, които може да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждението, но същото подлежи на преценка с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. От процесуалния представител на заинтересованата страна са представени писмен отговор, становище и писмена защита, адв. Л. се е явила в проведените открити съдебни заседания, представила е доказателства и е заела мотивирани становища. Делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, поради което съдът намира за справедлив и адекватен размерът на възнаграждение в Наредбата по административни дела без определен материален интерес в размер [рег. номер]., равностойни на 511.29евро. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът