Решение № 1119 от 17.6.2025 г. на Административен съд - Добрич по дело № 184/2025 г.

Производството е по реда на чл.63в) от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с глава XII от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на „ОВЧАРОВСКИ ПЛАЖ“АД с ЕИК 207407036, седалище и адрес на управление гр. Балчик, в. з. „Овчаровски плаж“, ул.“20-та“ №2, представлявано от П. Д. П., срещу Решение №16/18.03.2025 г. по АНД №256/2024 г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е потвърдено издаденото Наказателно постановление №08-2400209/214/22.11.2024 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, с което на касатора е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева на основание на чл.79 ал.4 във връзка с чл.76 ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност за нарушение по чл.76 ал.2 във връзка с чл.9 ал.3 от същия закон. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, както и на материалния закон от страна на Районен съд - Балчик, като се настоява за отмяна на постановеното решение и отмяна на издаденото наказателно постановление. В законния срок не е постъпил отговор по жалбата от страна на административнонаказващия орган. В съдебното заседание процесуалният представител на касатора е посочил, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно; административнонаказващият орган е допуснал несъответствие между описанието на нарушението и правната квалификация, а именно в НП не е описано, че са нарушени условията и реда за командироване или изпращане в рамките на предоставените услуги, за да съответства на разпоредбите на чл.76 ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ); новата редакция на същата разпоредба не съдържа задължение, свързано с изискванията за разрешение за работа или за регистрация в Агенцията по заетостта, а се отнася за условията и реда за командироване или изпращане в рамките на предоставените услуги; в тази връзка настоява съдът при постановяване на своя съдебен акт да се съобрази със съдебната практика на съдилищата в страната; моли за цялостна отмяна на обжалваното решение, както и за присъждането на направените разходи за адвокатски хонорари. В съдебното заседание процесуалният представител на ответника е заявил, че оспореното решение е правилно и законосъобразно; става въпрос за еднократна регистрация, като режимът не е разрешителен и той е част от тази процедура, която местното лице, приемащо командирован гражданин, е длъжно да извърши; именно затова така е написано, за да знае и наказаното лице за какво е санкционирано в случая; в самото писмо от Агенцията по заетостта е заявено, че не е спазена процедурата и затова е отхвърлено регистрирането на това чуждестранно лице; настоява за потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна. Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич смята жалбата за неоснователна; според събраните в хода на производството писмени и устни доказателства М. Ш., която е гражданка на Република Молдова, е командирована от трета държава на територията на Република България за изпълнението на определени задачи; това обстоятелство напълно попада в обхвата на чл.9 ал.3 от ЗТМТМ, където е посочено, че изпълнението на определени задачи от това лице се осъществява без разрешение за работа, а само въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта; в действителност документи са подадени, но е последвал отказ от Агенцията по заетостта поради това, че не е спазена процедурата и не са представени всички документи съгласно изискванията на нормативната уредба, т.е. от страна на местното лице, приемащо на работа командирован работник или служител, е нарушен редът за командироване в рамките на предоставянето на услуги; регистрацията се извършва задължително преди да бъде приет на работа командирования работник и когато има отказ от Агенцията по заетостта, то местното лице следва да не го приема на работа; тази регистрация е част от законово определения ред за приемане на работа на командировани работници в рамките на предоставянето на услуги и неговото нарушаване именно е санкционирано в настоящия случай; законодателят е определил ред за прием на работа на командировани лица и неговото нарушаване води до нарушаване на нормата на чл.76 ал.2 от ЗТМТМ; предвид горното настоява за потвърждаване на обжалваното решение на Pайонен съд - Балчик, с което е потвърдено НП, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл.211 от Административнопроцесуалния кодекс и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. С процесното наказателно постановление касаторът е бил наказан за това, че при извършената на 02.08.2024 г. проверка на място и след преглед на представените впоследствие документи е установено, че в качеството си на местно лице не е извършил предварително необходимата еднократна регистрация в Агенцията по заетостта за изпълнението за срок до 3 месеца в рамките на 12 месеца (без разрешение за работа) на определени задачи като работник в кухнята на комплекс „В.“ в гр. Балчик, в. з. „Овчаровски плаж“, ул.“20-та“ №2, извършвани от 05.07.2024 г. от М. Ш., родена на [дата]. и гражданка на Република Молдова; нарушението е извършено на 05.07.2024 г., установено е на 07.08.2024 г. и е доказано от данните, обективирани в многобройни писмени документи; нарушението е на чл.76 ал.2 във връзка с чл.9 ал.3 от ЗТМТМ; на основание на чл.79 ал.4 във връзка с чл.76 ал.2 от ЗТМТМ на „ОВЧАРОВСКИ ПЛАЖ“АД – гр. Балчик е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева. В обжалваното решение районният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган; не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление, както и че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин; в наказателното постановление са индивидуализирани елементите от обективна страна на състава на административното нарушение; конкретните обстоятелства по нарушението се установяват и от показанията на разпитания свидетел; дружеството – жалбоподател не е изпълнило вмененото му в чл.9 ал.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност задължение да извърши еднократна регистрация в Агенцията по заетостта и в съответствие със санкционната норма на чл.76 ал.2 от същия закон е осъществило вмененото му нарушение; санкционираното лице не е работодател, а местно лице, което е приело работника като командирован; административнонаказващият орган е взел предвид всички относими обстоятелства; размерът на наложената имуществена санкция правилно е определен в точно посочения размер от 5000 лева; не е налице маловажен случай; по изложените причини наказаното лице правилно е било санкционирано с атакуваното наказателно постановление. Процесното решение не е съобразено със съществуващата практика на административните и районните съдилища в страната. Безспорно е, че имуществената санкция е наложена на основание на чл.76 ал.2 във връзка с чл.9 ал.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност за това, че в качеството си на местно лице „ОВЧАРОВСКИ ПЛАЖ“АД – гр. Балчик не е извършило предварително необходимата еднократна регистрация в Агенцията по заетостта за изпълнението за срок до 3 месеца в рамките на 12 месеца (без разрешение за работа) на определени задачи на командирован гражданин на трета държава. Според чл.9 ал.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност работник – гражданин на трета държава, командирован или изпратен в Република България от чуждестранния му работодател за срок до три месеца в рамките на 12 месеца, може да изпълнява определени задачи без разрешение за работа въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта; съгласно чл.76 ал.2 от същия закон на местно лице, приело на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава, което наруши условията и реда за командироване или изпращане в рамките на предоставяне на услуги, се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер на 5000 лева. Спорният въпрос по делото е този дали еднократната регистрация в Агенцията по заетостта представлява част от установените условия и ред за командироване или изпращане в рамките на предоставянето на услуги, като отговорът е отрицателен. В този смисъл е и посочената от процесуалния представител на наказаното лице трайна съдебна практика на административните и районните съдилища в страната след извършените промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), които са влезли в сила на 23.05.2018 г. Тогава е отменена разпоредбата на чл.76 ал.1 от ЗТМТМ, като санкционната норма частично е преместена в новия чл.75а) ал.2 от ЗТМТМ, според който глоба в размер от 500 лева до 5000 лева се налага на работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 лева до 20000 лева, освен ако не подлежи на по – тежко наказание. В новата разпоредба на чл.75а) ал.2 от ЗТМТМ не е предвидена изрична санкция за местно лице, което приеме на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава без съответната регистрация в Агенцията по заетостта. Направеното разграничение между случаите по чл.75а) и чл.76 ал.2 от ЗТМТМ се възприема еднозначно от съдебната практика като пречка за санкционирането по реда на чл.76 ал.2 от ЗТМТМ на местно лице, което е приело на работа гражданин на трета държава без необходимото разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. В чл.1 от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ППЗТМТМ) е направено същото разграничение между различните хипотези на приложение на закона, като в чл.1 т.4 от ППЗТМТМ е отбелязана като една от тях (те са общо 6 – от т.2 до т.7), че се уреждат условията и реда за регистрация на заетост без разрешение за работа. Неудачното законодателно изменение води до значителни затруднения както за административнонаказващите органи, така и за гражданите и юридическите лица, а също и за правоприлагащите органи, които трудно могат да определят кои от санкциите за точно кои категории лица се отнасят. Независимо от това и по съществото на подадената касационна жалба, неизвършването на предварително необходимата еднократна регистрация в Агенцията по заетостта не би могло да бъде подведено под нормата на чл.76 ал.2 от ЗТМТМ като нарушаване на условията и реда за командироване или изпращане в рамките на предоставяне на услуги, поради което наложената имуществена санкция неправилно е била потвърдена от Районен съд – Балчик. Обжалваното решение следва да бъде отменено и въпросът трябва да бъде решен по същество с отмяна на издаденото наказателно постановление. Съобразно изхода от спора и на основание на чл.63д) от ЗАНН във връзка с чл.143 ал. 1 от АПК на касатора следва да бъдат присъдени направените и поискани по делото разноски в размер на 1200 лева (в това число разноски за адвокатски възнаграждения пред Районен съд – Балчик в размер на 800 лева (след намаляването му поради надлежно направеното от другата страна възражение в съответствие с чл.18 ал.2 във връзка с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа от 1050 лева на 800 лева) и пред Административен съд – Добрич в размер на 400 лева). Водим от горното и на основание на чл.222 ал.1 от АПК, Добричкият административен съд