Решение № 268 от 3.6.2026 г. на Районен съд - Пещера по дело № 389/2025 г.

Предявени са обективно съединени искове по чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 от КТ. Ищцата Н. М. К. от гр.Пещера в исковата си молба против ответника ОБЩИНА-ПЕЩЕРА, представлявана от Кмета Й. М. твърди ,че от 2016 година е в трудово-правно отношение с Община Пещера. Сочи ,че заема длъжността „Социален работник" в Дневния център за деца и младежи с увреждания, който център се намирал в структурата на Община Пещера. Съгласно Закона за социалните услуги това е държавно финансирана дейност, която се осъществява чрез общините, а в случая от Община Пещера, за задоволяване на потребностите на населението на общината от предвидените по закон социални услуги. Управлението на Дневен център за деца и младежи с увреждания в гр. Пещера се осъществявало именно от Община Пещера. Последното изменение на трудовото й правоотношение касаело основното й месечно трудово възнаграждение, като било сключено допълнително споразумение № 41/24.01.2025 г., с което уговорили с работодателя промяна в основното й месечно трудово възнаграждение,което да е в размер на 1831 лв. и 0.8% за прослужено време. На 08.01.2025 г. й било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия й договор , с което била уведомена, че след изтичането на срока за предизвестие ще се прекрати трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ-липса на качества за ефективно изпълнение на работата й. Със заповед № 042/10.02.2025 г.,връчена й на 10.02.2025 година трудовият договор бил прекратен на основание чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ. Счита ,че прекратяването на трудовото й правоотношение е резултат от негативно лично отношение към ищцата от пряката ръководителка на ДЦДМУ-Пещера(в който ищцата изпълнявала задълженията си), а не е защото не притежава необходимите качества за заеманата длъжност. Твърди още ,че до започването на личния конфликт от страна на директорката на дневния център - г-жа Р. към ищцата не е имало никакви упреци или констатации, че не притежава качества, необходими за ефективното изпълнение на възложените й задачи. Нещо повече ищцата получавала признателност и благодарност от много родители на деца, на които помагала при решаване на множеството проблеми, свързани със специалните потребности, които децата имали. Твърди ,че е преминала множество курсове за повишаване на квалификацията и уменията си, които били свързани с работата й като социален работник с деца със специални нужди. Ищцата твърди още ,че от 2016 година до датата на уволнението й трудовите й задължения не са изменяни. Нови изисквания не са поставяни,а промяната на отношението към ищцата съвпадало с периода, в който ищцата имала забележки към пряката ръководителка на ДЦДМУ-Пещера, за организацията на работния процес и липсата на съгласуваност между различните звена в центъра. Прекият ръководител на ищцата не търпял критика от професионална гледна точка, поради което си съставил крайно негативни лично отношение към ищцата. На практика трудовото правоотношение на ищцата се прекратило ,поради пропуските на директора на ДЦДМУ, водещи до лошо организиране на работния процес в социалния център, а не поради липса на умения на ищцата да се справя с работата. Твърди ,че директорът на ДЦДМУ имал лична неприязън към личността и действията на ищцата и всячески целял дескредитация на ищцата , така че да бъда изгонена от работа. С поведението си директорката на ДЦДМУ създавала пречки ищцата да изпълнява трудовите си задължения като това състояние е от месец септември 2021 г. Резултат от този тормоз било и наложеното й със заповед № 656/19.09.2024 г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение". Основанията отново били, че не се справя с работата като заповедта е била обжалвана пред РС-Пещера и с решение по гр.дело № 949/2024 година същата е била отменена.Твърди ,че не еднократно ръководителката й поставяла условие сама да напусне и да си търси нова работа ,на което ищцата отказвала , поради което последва издаването на процесната заповед. Така формулирана заповедта за уволнение не й давала възможност да установи конкретиката- в какво се състои липсата на качества и умения, което само по себе си прави заповедта незаконосъобразна.Сочи ,че никога не си е позволявала грубо и неуважително отношение към работодателя й - кмета на Община Пещера.Категорично оспорва вписаното в заповедта, че не притежава изброените качества и умения като е била поставена в една изключително агресивна колегиална среда, в която не можела обективно да изпълнява в пълен обем служебните си задължения. Твърди се още,че работата в дневния център е екипна и при саботиране от страна на останалите й колеги ищцата нямало как да изпълнява задълженията си. Сочи ,че едно от трудовите й задължения е било да обобщава цялата информация, която следвало да й се предостави от всеки един от служителите на центъра. Директорът на ДЦДМУ - Пещера съставял множество протоколи във връзка с констатирани от същия нередности, но на ищцата не се предоставяла възможност за запознаване и възражение по констатираните нередности.Според ищцата в центъра ,в който е било мястото й на работата, директорът не е създал вътрешни правила за изготвянето на докладите и оценките на потребителите на услугите на центъра. Липсвала и организация на работата на отделните специалисти, така че всеки да може да има достатъчно време да организира своите задължения. Не са създадени правила за документооборота и в този смисъл,нямало яснота за това –кой, кога и в какви срокове следва да изпълнява задълженията си. Всеки път, когато ищцата обръщала внимание на тези обстоятелства следвали обвинения срещу нея от всякакво естество и изричани с огромна ненавист. Изобщо счита,че в ДЦДМУ е създадена една нетърпима работна атмосфера. Освен посоченото видно от обстоятелствената част на оспорената заповед е налице съществено разминаване между мотиви и приложения материален закон.В заповедта за прекратяване на трудовия й договор е посочено като основание чл.328, ал.1, т.5 КТ ,при което работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа. Индивидуализацията им е необходима, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват. Видно от мотивите на процесната заповед, такива индивидуализация липсва,поради което ищцата реално неможела да разбере,поради кои липсващи у нея качества и умения се стига до нарушаването на работния процес. Това само по себе си прави уволнението й незаконосъобразно. Твърди още,че в резултат на това незаконосъобразно уволнение е останала без работа, поради което й се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на не повече от шесткратния размер на брутното й трудово възнаграждение, получено преди уволнението й.В случая последното й брутно трудово възнаграждение е в размер на 1948 лева(в равностойност на 996 евро) или обезщетението й възлиза на сумата от 11 688 лева(в равностойност от 5975.97 евро). Твърди още ,че желае да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Моли да се постанови решение , с което да се признае уволнението й за незаконно и като такова да бъде отменено;да бъде възстановявана на заеманата преди уволнението длъжност и да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение от 11688 лв.или в равностойност от 5975.98 евро,за времето през което е останала без работа , поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Претендира и направените по делото разноски .В подкрепа на твърденията си сочи доказателства. В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който оспорва предявените искове със становището ,че същите са неоснователни.В отговора си ответната страна не оспорва обстоятелството ,че страните в настоящото производства са били обвързани от валидни трудови правоотношения като ищцата е заемала длъжността „социален работник“в ДЦДМУ гр.Пещера.Твърди се още от ответната страна,че на 21.03.2021 година на ищцата, срещу подпис е била връчена актуална длъжностна характеристика за заеманата от нея длъжност.Посочено е още ,че в периода от август 2024 година до януари 2025 година ищцата е извършила редица действия и е допуснала пропуски,чрез които демонстрирала липса на изискуеми от длъжностната й характеристика качества,което й е пречило ефективно да изпълнява служебните си задължени.Твърди се ,че в атакуваната заповед ясно и конкретно са посочени качествата ,който липсват у ищцата ,и който се съдържат в длъжностната й характеристика за заеманата от нея длъжност,поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.В подкрепа на твърденията сочат доказателства като претендират и направените по делото разноски. С разпореждане № 140 от 12.03.2026 година постановено по делото от наред с първоначалния ответник по делото е конституиран като ответник и ДЦДМУ-гр.Пещера, представляван от Директора М. Р..Ищецът поддържа предявените искове и по отношение на конституирания ответник В указания от съда срок вторият ответник е депозирал писмен отговор по предявените искове,като оспорва същите като неоснователни. Въз основа на събраните по делото доказателства ,преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията възражения и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено следното : Като писмено доказателство по делото е прието копие на лично трудово досие на ищцата ,от което се установява ,че с трудов договор № 028 от 29.07.2016 година между Фондация „Социални практики в общността „ в качеството на работодател и Н. М.ова К. в качеството на работник са възникнали трудови правоотношения ,по силата на който К. е заела длъжността „сътрудник социални дейности за работа с лица с увреждания“,считано от 01.08.2016 година, с място на работа ДЦДМУ гр.Пещера, на 8 часов работен ден и при договорено основно месечно възнаграждение от 500 лева плюс 0.6% за всяка година трудов стаж.С Допълнително споразумение към трудов договор № 191 от 04.03.2020 година работодателят Община-Пещера, представлявана от Кмета и служителят Н. М. К. са уговорили промяна относно заеманата длъжност от служителя ,а именно –сътрудник,социални дейности „ с място на работа ДЦДМУ,на пълно работно време и с договорено основно трудово възнаграждение от 730 лева ,плюс 0.6% за всяка година.С уведомление от 02.03.2020 година НАП е уведомен за промяна на работодателя на лицата Н. М. К. и Ф. В. М..В трудовото досие на ищцата се съдържат и копие на документи за придобито от ищцата висше образование по специалност „Счетоводство и контрол“ както и по специалност „Мениджмънт на социалните организации“. С Допълнително споразумение от 30.09.2021 година страните по трудовия договор са се споразумели за промяна в трудовото правоотношение касаещо заеманата от служителя длъжност като считано от 01.10.2021 година ищцата е преназначена на длъжност „Социален работник“ със срок за изпитване в полза на работодателя.Договорено е и промяна с основното трудово възнаграждение за заеманата от ищцата длъжност. В трудовото досие на ищцата се съдържа и длъжностна характеристика за длъжността „Социален работник“ в Дневен център за деца и младежи с увреждания гр.Пещера ,в която е разписано ,че длъжността е пряко подчинена на Директора на ДЦДМУ като са посочени задълженията и отговорностите касаещи длъжността. Като основната цел на длъжността е разписано ,че тя е осъществяване на работа с деца и младежи потребители на социални услуги в ДЦДМУ. С писмено предизвестие и на основание чл.326,ал.2 от КТ ищцата е уведомена от работодателя си ,че след изтичане на 30 дневен срок трудовото й правоотношение ще бъде прекратено, на основание чл.328,ал.11т.5 от КТ като предизвестието е връчено лично на ищцата срещу подпис на 08.01.2025 година.Установява се още от документите в личното трудово досие на ищцата ,че на 24.01.2025 година страните по трудовия договор са разписали допълнително споразумение ,с което са уговорили промяна на трудовия договор касаеща промяна на основното трудово възнаграждение ,което ще е в размер на 1831 лева и по 0.8% за всяка година трудов стаж. Със заповед № 042 от 10.02.2025 година на основание чл.328,ал.1,т.5 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Н. М. К. ,считано от 10.02.2025 година.В мотивационната част на заповедта е посочено ,че служителят Н. К. не притежава необходимите качества за заемане на длъжността- „социален работник“ в ДЦДМУ ,а именно :1.да умее да работи в екип;да е комуникативна;да има умения за водене на преговори;да притежава социална компетентност;да е толерантна;да изслушва;да има способност да планира,организира и контролира дейности свързани с изпълнение на преките задължения;да притежава комуникативни способности и умения за решаване на нестандартни проблемни ситуация;да е лоялна ,тактична и коректна като поради липса на тези качества К. проявява грубо и арогантно отношение към останалите служители,не изпълнява възложените й задачи в пълен обем,създава конфликти в екипа,коментира и оспорва даваните указания и заповеди на прекия ръководител пред останалите работници и пред външни лица и проявява грубо и неуважително отношение към работодателя.Има трайно затруднена комуникация с колегите си при осъществяване на функциите като социален работник,поради което пропуска срокове за изпълнение на поставените й задачи или същите се изпълняват в отклонения от изискванията,не изпълнява в пълен обем основните си задължения.В заповедта е отразено на лицето да се изплати обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ като същата е връчена лично на лицето срещу подпис на 10.02.2025 година. Като писмени доказателства по делото са приети удостоверения и сертификати удостоверяващи придобита допълнителна професионална компетентност от ищцата Н. К. в периода от 07.06.2011 година до 10.01.2025 година. Като писмено доказателство по делото е приет Правилник за вътрешния дневен ред на Дневен център за деца и младежи с увреждания – гр.Пещера ,с който се уреждат: устройството,дейността и вътрешния ред на Дневен център за деца и младежи с увреждания –гр.Пещера,като разписаните в него основи принципи в управлението и работата в ДЦДМУ гр.Пещера са следните :равен достъп до предоставяните услуги; недискриминиране; зачитане личността на потребителя и служителите;екипност;партньорство;професионализъм; прозрачност и даване на обратна връзка.В посочения правилинк е разписана и система за отчетност в ДЦДМУ гр.Пещера, съгласно която следва да се изгготвят и представят следните документи:1.месечен доклад от Директора на ДЦДМУ гр.Пещера по пределена форма до Кмета на Община-Пещера;2.месечен доклад от специалистите на ДЦДМУ гр.Пещера до Директора на ДЦДМУ гр.Пещера;3. Месечен и седмичен график на специалистите за работа с потребителите; 4.ежедневен формуляр за всеки служител в ДЦДМУ за работа с потребител; 5.формат за следене на необходимата по услугата документация;6.формуляри за работа с потребителите,които се организират в досие на потребителите.За всеки потребител на услугата следвало да се води лично досие съдържащо документи посочени изрично в Правилника за вътрешния ред. По делото са приети протоколи за осъществен менторски контрол от съответния специалист в ДЦДМУ-Пещера за изготвянето на необходими документи на деца ползващи социални услуги в ДЦДМУ в периода 09.07.2024 година до 10.01.2025 година ,в които е описана едностранна констатация от страна на съответния служител от центара за неизготвени документи от социалния работник Н. К. като няма данни да са поискани и получени обяснения от служителя. Като писмено доказателство по делото са приети жалби-докладни от ищцата в настоящото производство депозирани до Кмета на Община-Пещера и отнасящи се до дейността и организацията на работа в ДЦДМУ като няма данни за предприети действия от страна на администрацията. В отрито съдебно заседание бе извършена констатация по трудовата книжка на ищцата ,при която се установи ,че последното отразяване в нея е трудов договор с Община –Пещера и прекратяване на трудовия договор на основание чл.328,ал.1,т.5 от КТ, с дата 10.02.2025 година,като в тази връзка е прието и копие от регистър на трудови книжки ,от който се установява ,че на 11.02.2025 година трудовата книжка е върната на ищцата срещу подпис. Като доказателство по делото е приета и заповед№ 9 от 15.06.2023 година на Директора на ДЦДМУ –Пещера ,с която директорът на ДЦДМУ е възложил трудови задължения със срок на изпълнение 30.06.2023 година на различни служители от центъра ,между които не е ищцата заемаща длъжността „социален работник“ ,поради което това доказателство не е относимо към спора. По делото са разпитани като свидетели М. П. Р. , А К-. М.,Е П. Я. ,М. И И.. СВ. М. в показанията си сочи,че работи в ДЦДМУ от 2021 година на длъжност „педагог“.Познава обаче К. отпреди тъй като са съседки в град Пещера.За свободната длъжност в ДЦДМУ свидетелката получила информация именно от ищцата.Сочи още ,че заеманата от нея длъжностпедагог е свързана с длъжността заемана от ищцата при изготвяне на документация в ДЦДМУ.По длъжност свидетелката следвало да изготвя оценка ,индивидуални планове,доклад за всяко дете, с което работи .Всеки специалист в центъра-педагог,логопед,психолог следва да изготви своята част от работата със съответния потребителя в срок от 20 дни ,като информацията следвало да се предаде на социалния работник. Изготвял се междинен доклад на 3 месеца и заключителен 10 дни преди приключване на случая като тези документи също се предавал и на социалния работник. Предаването на информацията се извършвало само по електронен път.Директорът на центъра контролирал служителите ,защото всеки специалист изпращал по ел.поща информацията си както до социалния работник така и до директора.Свидетелката не знае за забавяния в работата на ищцата ,като св. М. лично се стремяла са спазва сроковете в работата си.По мнение на свидетелката в ДЦДМУ съществувала изострена колегиална среда с ищцата К..За свидетелката проблемите й с ищцата се дължали на това ,че двете се познавали още от преди постъпване на свидетелката на работа в Центъра. Тогава с К. си говорили и последната споделялала ,че си има проблеми с директора.След постъпване на работа от свидетелката същата вече придобила лични впечатления и си съставила свое мнение за случващото се в Центъра.Установила ,че ищцата отказва да изпълнява всякакви задачи,а на екипна среща директорът предоставял на К. документ, който трябва ло да се подпише от нея ,но последната го взимала и вместо да го разпише, го късала. Започвала да повишава тон ,да се държи арогантно и агресивно. Това поведение на ищцата се наблюдавало от 2023 г., и според свидетеля почти на всяка екипна среща имало проблеми. Всеки опит за разговор прераствал в спор и скандал.Тези екипни срещи се провеждали всеки понеделник според времето, в което всички специалсти имали възможност и са свободни. Директорът съставял протокол от срещата,в който всичко се записвало .Всеки присъствал на срещата следвало да разпише протокола,но ищцата отказвала да се подписва.Освен протокола ищцата отказвала да подписва какъвто й да е документ предоставен й от директора.Свидетелката не знае причината за тези откази ,като нямала и обяснение за това поведението на ищцата.Със заповед на директора на центъра работата възложена на К. била преразпределена на другите служители ,включително и на свидетелката.Например от доста време свидетелката пишела декларациите по услугата „Застъпничество и посредничество“,по точно попълвала декларациите на потребители, при желание от тяхна страна. По принцип родителите на децата ползващи услуга следвало да ги попълват, но Ц е н т ъ р а предлагал и такава услуга(застъпничество и посредничество) и ако родителят пожелае тази работа да се свърщи от Центъра ,това било задължение на социалния работник,което задължение било разписано в съответната Наредба.Въпреки че това е задължение на социалния работник свидетелката попълвала декларациите от 2022 година .Всяка работа ,която К. отказвала да върши била преразпределена на останалите служители.Дори и когато ищцата си била на работа функциите й били преразпределени на останалите служители.Поради тази допълнителна работа служителите от центъра работли извън работно време,включително събота и неделя.Лично и М. през 2023 година работела в съобтни и неделни дни,поради предстояща проверка на Центъра .Имало много изостанала работа и всичко следвало да се навакса преди проверката. Свидетелката не може да каже как се е стигнало до това натрупване на изостанала работа, което довело до ескалация и напрежение в колектива.Зави още ,че от 2023 г., до момента, когато К. е била на работното си място , почти всеки ден имало ескалация и напрежение.Порадие това всички служители занимаващи се с изготвяне на документацията в центъра ,и на които е преразпределена работа подписали декларация ,в която изразявали несъгласие с поемане на допълнителни задължения.Директорът на центъра полагал усилия за подобряване на отношенията,например разговори с ищцата ,но те прераствали в скандали.Свидетелката лично е присъствала на случай ,в които К. се извинявала на директора за случващото се,но след това си позволявала да говори нелицеприятни неща за центъра и директора.Имало и случай на конкфликти между свидетелката и ищцата и това се случило на 13.06.2023 г. и на 23.01.2025 г. Свидетелката твърди,че по никакъв начин във времето, когато са били заедно като колеги или приятели не с и е позволявала да обижда или провокира, по никакъв начин К.. По инициатива на директора се провела среща с външен психолог през м. декември 2024 г. ,но нямало никаква промяна.Всеки служител от колектива им си имал спречкване с К.. Основното задължение на социалния работник е да води досиетата на децата,които се съхраняват в кабинета на социалния работник като М. не била виждала да се изземват досиета от кабинета на социалния работник.Още преди свидетелката да започне работа в Центъра ищцата й споделяла,че има проблем с директора ,защото се криела служебна информация от нея.Даже й и казвала ,че досиетата се намират в кабинета на директора,но свидетелката лично не е виждала такова нещо.М. присъствала на екипна среща ,на която директорката на центъра поискал да предаде на К. досиета с писмен протокол,но последната отказала да ги приеме.Многократно в центъра имало скандал на тема досиета.По новата Наредба според свидетелката социалният работник следвало да изготви декларациите като личните данни се попълвали от служител ,а родителят се разписвал.В ДЦДМУ нямало предварително създаден образец на някои от документите ,а следвало да се създадат саморъчно от служител.Такъв документ е декларацията ,например декларация -съгласие за ползване на лични данни;декларация –съгласие за прием на медикаменти и пр. като образецът на този документ следвало да се изготви от социалния работник като това задължение било вменено на социалния работник със заповед.Мишеморово не знае за случаи,в които останалите служители от центъра да са отказвали да предоставят информацията на К.. СВ.Я. в показанията си сочи,че заедно с ищцата работили в Дневния Център от м. май 2019 г., до момента на уволнението им - фавруари 2025 година.Свидетелката първо заемала длъжност „социален работник“-по заместване , а после била назначена на длъжност „психолог“,поради което била запозната с методите и начина на работа на този Дневен Център. Длъжността „социален работник“ е една от доста отговорните длъжности като с оглед на възложените й функции в йрархичната структура на центара е след директорската позиция. Според свидетелката служителите следва до изпълняват възложените им задачи екипно ,но на практика в центъра не било така. Задачите на служителите се възлагали от директора на центъра- г-жа Р. . Социалният работник би могъл да си извършва работата без съдействието на останалите служители, но свършеното не би било качествено, защото работата в центъра е екипна. Поради взаимносвързаните дейности екипът в центъра следвало да е в много добри отношения, за да се свърши качествено и възложената работа. Индивидуалната оценка на потребностите е оценка, за която всеки специалист следва да даде свое становище по дадения случай. Служителят, който обединява всички становища на специалистите по даден случай, и който трябва да въведе всяка оценка в досието на дететопотребител на услугата като активен случай, е социалният работник ,която длъжност до февруари 2025 година се заемала от ищцата. За всеки потребител на услуга се създавало досие-текущо досие,което било огромно по обем.Изисването на директора на центъра било досиетета да съдържат по 100 страници,като свидетеля не знае кое налага такова съдържание.Стандартните докемунти в едно досие са :молба от родителите ,акт за раждане на детето, диагнози, телково решение , оттам нататък задължителна информация от Отдел „Закрила на детето“.Заявлението„за ползване на услуга“ се подавало от родителяв в Отдел „Закрила на детето“ и оттам информацията се препращала към Центъра,ведно със становище от специалистите в Дирекция „Социално Подпомагане“. При постъпване на случай би трябвало да има екипна среща в Дневния център, на която да се представи случая и оттам насетне всеки специалист вече от центъра да си даде становището,и да се направи план кой„специалист“ с какво би подпомогнал развитието на детето – потребител,но всичко зависело от конкртния случай - дали е за всички специалисти, дали само за логопедична помощ например. Това направление по принцип се определяло от социалният работник от отдел Закрила на Детето в Д“СП“-Пещера и именно този служител изготвял предварителна оценка ,в която описвал случая и давал насоки как следва да се работи с потребителя, т. е от какво има нужда детето, като се вземало впредвид и мнението на родителя. В някои случаи родителят не желаел детето му да ползва психологична помощ поради обстоятелството,че самото дете се срамувало. Задължително за всяка дейност извършвана в центъра по отношение на потребителя трябвало да има и съгласие на родителя .Според свидетеля механизмът на работа бил следния: предварителната оценка се изготвяла от социалния работник от Отдел „Закрила на детето“, случая постъпва в Дневния център и социалният работник в Центъра трябва да събере всички специалисти и да се оформи работата-какво следва да се работи с даденото дете.По отношение на екипната среща според свидетелката Я. тя не би била ползотворна, ако някой от екипа не си даде становище и мнение за работата по отношение на конкретния потребител. За да се получи такова напрежение в Центъра, всичко започнало от директора г-жа Р. и по веригата към другите им колеги. Започнало като личностно отношение към колегата й г-жа К. и се изразявало в нежелание за комуникация, на личностно ниво, нежелание да й съдейства професионално, да се спъва работата, да се укриват досиетата. Другите служители на база на това, че директорът спира да комуникира с дадения служител, те също започнали да правят спънки на К. – забавят или не дават частите си от работата с даден потребител на услугите.За оценката на потребностите на даден потребител е необходимо всеки един специалист да даде становището си.В периода, за който Я. свидетелства К. заемала длъжност „социален работник“ в центъра и следвало да обобщава информацията от всички специалисти,но като нямала частите от всички специалисти, нямало как да напише тази оценка. К . не е нито психолог, нито е логопед. Според свидетелката всичко започнало от едни добавки към заплатите може би от 2022 година когато към заплатите на специалистите с дадено образование имало добавки .Тогава директорката Р. не получила такава добавка, защото нямала подходящото образование. Тези добавки се определяли от Министерството – за дадения сектор и хората, които имат съответните образования, получили тези добавки. Само директорката не получила, тъй като е с образование „биология“.Свидетелят не може да кажа какъв точно е личностният проблем между директора и колегата й К., но директорката демонстрирала вербални напатки спрямо служителката К. изразяващи се в изявления ,че Камберова не може да изпълнява качествено поверената й длъжност или че не говори правилно български език.Я. не разбира защо точно срещу К. са насочени нападките ,но най-вероятно защото позицията на г-жа К. е най-близко стояща до директорската-следващото звено след директора, както и че К. имала няколко дипломи по „Мениджмънт на социални дейности“. Според свидетелката има разлика в ръководните функции на двете длъжности, като в длжностната характеристика за длъжността социален работник са вменени много отговорности ,поради което тази длъжност е почти като длъжността директор. Напримел социалният работник в центъра трябва да събира специалистите на екипни срещи; да възлага задачи; да определя как се изготвят оценките за потребностите на всяко дете.В случая тези функции били отнети от социалния работник именно от директора на центъра.Отношенията ескалирали в едно напрежение в колектива ,а поради обстоятелството,че св.Я. подкрепила гласно колегата си К. всечки се пренесло и по отношение на нея.Случаят бил следния :директорката на центъра пожелала всички служители от центъра да отидат при кмета г-н М. и да поискат уволнение на К., с мотив,че е некадърна и негодна,което се случило през 2022 г.Свидетелката Я. отказала и оттам започнали нападки и към нея , като последвало уволнение на К. и на свидетелката. Според Я в ДЦДМУ нямало писмен документ,в който да е разписан начина на работа и какви стъпки да се направят ,за да се изготви даден документ. Съществувал Правилник за вътрешния ред,но той не включвал начина на изготвяне на документите ,нито пращането им по имейли, както се твърдяло от директора Р., че е едно от задължителните правила и стъпки.Изпращането на документите по имейл в центъра било въведено от директора като никъде не фигурирало писмено като изискване.За изготвяне на оценките имало срокове определени от Министерството,но във вътрешен правилник на центъра не са разписани.Съдържанието на оценката за даден потребител е определено от директора на центъра , по нейно усмотрение.Според Я. пречка за работота на социалния работник била изземването на досиетата на потребителите на услугата в центъра. По спомен на Я. изземването се случило през зимата на 2022 година.За тях свидетелката знаела ,че се намират в кабинета на социалния работник в Центъра като били на свободен достъп ,т.е специалистите работещи в центъра имали право да ги ползват.Стоели в кабинета на социалния работник,защото се обработвали от него.Изземването им се извършило от директорката и от служителя П. ,при което К. отправяла искания към директора да й бъде предоставен достъп до досиетата на потребителите,за да може да работи,но директорът й отказвал.Н. К. настоявала да й се върнат досиетата ,за което подавала и доклади към Община Пещера. Свидетелката заяви още ,че е присъствала на случай ,в които директорката се опитала да предостави на К. част от досиетата,които съдържали копия на преснимани документи ,а не оригинал ,на което К. се противопоставила, тъй като не била сигурна дали са пълни ,т.е дали съдържат всички документи.Свидетелката няма спомен да са били водени протоколи от екипните срещи като няма спомен и за теткрадка ,в която да се съхраняват тези протоколи .По отношение на оценките на потребителите описани по-горе от свидетелката Я. те съдържали последна страница,в която се разписвали всички членове от екипа. В повечето случаи обаче подписите на свидеталката и на К. се имитирали от друг в документите ,въпреки че те си предоставяли своите части от оценката.Двете с К. отказвали да се подписват на протоколи от срещи,защото били предложени за уволнение.Според свидетелката имало случай ,в който К. била пребита от директора Р. като ситуацията била следната : Н. К. вижда как колежката и м А М. подписва ,т.е фалшифицира подписите на родителите в заявления за продължаване на услугата с мотив,че това е за тяхно улеснение като го наричали „застъпничество и посредничество”. Обикновено такава услуга се предоставяла на ромското население и фалшифицирането на подписа е с цел да не се губи време и да се ходи до лекаря като с подпис на служителя автоматично се продължава услугата на детето. Самата свидетелка е виждала шофьора в центъра, колежката им М. и хигиенистката в центъра да подписват въпросните декларации.Свидетелката заяви още ,че Кметът на община-Пещера не е п о с е щ а в а л Центъра,за да присъства на дисциплинарни срещи и разговори.Посещавал е ДЦДМУ по празници както и след приключване на ремонт в центъра.Според свидетелката в центъра не са се провеждали отчетни събрания, на които да се коментира работата в центъра ,като единствено директорът на центъра представял дейността на услугата в общината.Според свидетелката за напрежението в центъра били уведомени общински служители ,а именно г-жа С. и зам.кмета на общината г-жа Карамитрева,но нямало проверки или някакви действия.Свидетелката Я. също била уволнена с мотив,че не се справя с работата. Св. И. – в показанията си сочи ,че в центъра е назначена от декември 2017 г. на длъжност „педагог“. Познава К. откакто започнала работа в Центъра. Цялата работа в центъра е екипна работа, като екипът имал задължение да предоставят в Отдел „Закрила на Детето“ към Дирекция „Социално Подпомагане“ различни документи, във връзка с развитието на детето, насочено за ползване на дадена услуга в Центъра. Тази информация - какво да се предаде и в какви срокове,се извършвало от К.. В понеделник от седмицата се провеждали екипни срещи на служителите от центъра.При постъпване на работа свидетелката получила Правилник за вътрешния ред на центъра. В него било упоменато, че има ежеседмични екипни срещи, но в него изрично не било регламентирано кога и по кое време следва да се провеждат. Екипът на центъра решил това да е ден понеделни, за да се подготвият за седмицата с предстоящите задачи. За периода м. юли 2024 г., до м. януари 2025 г., такива екипни срещи се провеждали винаги в понеделник.Според свидетелката колежката й К. излязла в продължителен отпуск по болест,а след като се върнала на работа,отказала да предоставя информацията на специалистите, която се отнасяла за дедено дете и е необходима на специалиста.Отказът на К. се изразявал в неизпращане на информацията до служителя.Когато свидетелката започнала работа през 2017 г., К. също работела в центъра като задачата й била да довежда в центъра децата – потребители на услугата;да ги изпраща след приключване на услугата и да организира работата на целия екип,включително да предоставя информация на всички специалисти като така работели от 2017 година до юни 2023 година. От м. юли 2024 г. Директорката започнал тя организира и ръководи работата ,като тя провеждала и екипните срещи. Промяната се наложила, защото К. престанала да предоставя информация на специалистите от центъра. Всеки специалист в центара си изготвял своята част от документацията на дадения потребител на услугата. Например свидетелката като педагог следва да си изготви частта отнасяща се за педагог ,като си отговаряла за своята работа.Заяви,че винаги се стремяла корекно да изпраща своята информация за даден потребител. Новата Наредба за качеството на социалните услуги създала много затруднения в работата.Вече имало изискване всяко дете да има ментор, който ментор да следи за развитие му.В случай на проблеми с детето, менторът имал право да се обади на родителя, да направи екипна среща и пр. След влизане в сила на Наредбата, директорът на Центъра издал заповед, в която посочил изрично на всяко дете кой от служителите ще му бъде ментор ,т.е кой ще отговаря за това дете като менторът бил задължен да изготвя доклади. През 2023 година социалният работник излазъл в продължителен отпуск по болест като се установило натрупване на много несвършена работа.Със заповед на Директора на центъра задълженията на г-жа К. и г-жа Я . се преразпределили на другите специалисти.Наложило се останалите специалисти да работят извънредно, през събота и неделя , за да се свърши изостаналата работа ,но самата свидетелка не получила допълнителни задачи.За срещите в понеделник се водел протокол от директора тъй като нямало лице изпълняващо функциите на протоколчик. По отношение на дневния ред на срещата имало напечатано кой и кога трябва да направи дадена оценка и доклад. Всички присъстващи се подписвал и на този протокол,но К. и Я. не желаели да се подписват.Според свидетелката новите Наредби оказали влияние на работата на К.. Услугата предлагана от центъра се променила така, че от една услуга например психолога предоставял вече 3 - терапии, обучение, дневна грижа - дневна грижа са децата с ТЕЛК, обучение за придобиване на умение - ако детето не може да пише, да държи химикал, терапия и рехабилитация – фината моторика. Социалният работник имал още повече работа- застъпничество и посредничество, информиране и консултиране, и повече работа с родителите. Според свидетелката социалният работник в центъра е служителят обединяващ останалите специалисти,т.е, неговите функции са много сериозни,но той не можел да се справи с функциите си ако останалите специалисти от центъра не го подпомагат. Ескалацията в отношенията с К. настъпила през 2022 г. напролет – някъде през м. Март-м. Май. През 2023 г. в центъра имало проверка на АКСУ ,която приключила без забележки,но това било благодарение на усилията на целия екип.След връщането на К. от продължителен болничен,се провело обучение във връзка с тази Наредба,което било онлайн обучение.Тогава К. задала на обучителката въпроси, които я интерес ували като мислила ,че директорът на центъра лъже и нещата не стоели така както ги обяснява , но обучителката казала на К.,че информацията на Р. е вярна, и това което обяснила обучителката съвпадало с обясненията на директора на центъра. Освен тази обучителка, директорката Р. организирала супервайзор обучител-психолог през 2024 година.Тогава обучителят посетила центъра и били разиграни игри сред специалистите, в опити да се сближи персонала на центъра,но не се получило.Според свидетелката досиетата за всеки случай стоят при социалния работник и тя не знае дали са изземвани от социалния работник.Според свидетелката за екипната работа К. не притежавала качества.Контролът върху дейността на социалния работник е възложен на директора на центъра. По отношение на показанията депозирани от М. П. Р. в качеството й на свидетел съдът счита същите за недопустими,поради обстоятелството ,че същата заема длъжността Директор на ДЦДМУ конституиран като ответник в настоящото производство. За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лицеЛ.Ц. ,кото в заключението си сочи ,че за месеца предхождаш уволнението е получила БТВ в размер на 1948.18 лева или 996,09 евро ,с оглед на което обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ е в размер на 11689.08 лева или 5976.53 евро. Заключението е прието в с.д. и не е оспорено от страните. По иска с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ- за признаването на незаконността на уволнението и неговата отмяна . От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи,че с трудов договор № 028 от 29.07.2016 година между Фондация „Социални практики в общността „ в качеството на работодател и Н. М.ова К. в качеството на работник са възникнали трудови правоотношения ,по силата на който К. е заела длъжността „сътрудник социални дейности за работа с лица с увреждания“,считано от 01.08.2016 година, с място на работа ДЦДМУ гр.Пещера, на 8 часов работен ден и при договорено основно месечно възнаграждение от 500 лева плюс 0.6% за всяка година трудов стаж,а от 01.10.2021 година ищцата е престирала работна сила,като е изпълнявала задължения в обхвата на длъжността „Социален работник“ ,с място на работа в ДЦДМУ-Пещера,при осем часово работно време ,за неопределен срок и с договорено възнаграждение. От приетата и неоспорена от страните съдебно –икономическа експретиза се установи,че последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за месеца предхождащ уволнението й е било в размер на 1948.18 лева или 996.09 евро. По делото няма спор,че ДЦДМУ предоставя социални услуги на деца и младежи с увреждания в специализирана среда на територията на Община- Пещера,като е запазен начина на финансиране-делегирани от държавната дейност,а кметът на Община –Пещера упражнява контрол присъщ на висшестоящ орган във връзка с делегираната му държавна дейност. В пар. 1, т. 1 от ДР на КТ е дадена легална дефиниция на понятието "работодател", според която това всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Следователно, качеството работодател се придобива при наличието едновременно на следните условия - организационна обособеност, икономическа обособеност и самостоятелно наемане на работници или служители по трудово правоотношение. В своята константна практика ВКС приема, че материалната и процесуална легитимация на работодателя се отклонява от общата в гражданското право, като работодател може да бъде и всяко организационно и икономически обособено образувание, което не е юридическо лице. От писмени доказателства по делото се установи ,че Дневен център за деца и младежи с увреждания –ДЦДМУ се ръководи от директор М. Р. ,която е назначена от общината-доставчик на социалната услуга. Изхождайки от предвидената регламентация в ЗСУ за предоставянето на социалните услуги (чл. 18, ал. 2 и 3 от ЗСУ), съобразявайки събраните по делото доказателства съдът, намира че в ДЦДМУ-Пещера се предоставя самостоятелна (с отделен ръководител) социална услуга за задоволяване на специфични потребности (на деца и младежи с увреждания), от общината (доставчик на социалната услуга, финансирана от държавния бюджет- чл. 29 във вр. с чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗСУ ) и същото е работодател и надлежен ответник по предявените от ищцата искове, тъй като е организационно и икономически обособено образувание с работодателска власт (обществена институция за предоставяне на социална услуга, разполагаща се в предоставена общинска сграда, реализиращо дейността си с нает по утвърдено щатно разписание персонал, имащо свой директор и отпуснат бюджетдържавни средства, и притежаващо по силата на закона работодателска власт-пар. 1, т. 32 от ДР на ЗСУ ). Обстоятелството, че в чл. 44 от ЗСУ изрично е предвидено, че кметовете отговарят за управлението и законосъобразното разходване на предоставените на общината средства от държавния бюджет за финансиране на социалните услуги не означава, че ДЦДМУ не е икономически обособено образувание.Съгласно пар.1,т.32 от ДР на ЗСУ във вр. с чл.28 и чл.29,ал.2 от ЗСУ –ръководителят на социалната услуга е работодател на служителите,осъществяващи дейността по предоставяне на услугата. В процесния случай предмет на трудовия спор е Заповед № 042 от 10.02.2025 година на Кмета на Община-Пещера,с която ищцата е уволнена на основание чл. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ , поради липса на качаества за заемане на длъжността „социален работник“. Съдът намира, че атакуваната заповед е издадена от некомпетентен орган, тъй като Кметът на община-Пещера, респ. община Пещера , не е работодател на ищцата по изложените по-горе съображения, поради което кметът на общината не притежава работодателска власт да прекратява трудовото правоотношение с ищцата. Само на това основание искът се явява основателен и следва да бъде уважен, без да е нужно съдът да обсъжда останалите доводи и възражения на страните. По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ съдът проиема следното: С оглед основателността на иска за отмяна на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата като незаконосъобразна, съдът намира, че следва да бъде уважен и обусловения от него иск за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност-„социален работник“ в ДЦДМУ-Пещера. По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ съдът намира следното: В случая са налице предпоставките регламентирани в чл. 225 от КТ- признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и оставянето на работника без работа, поради незаконосъобразното му уволнение, за периода от 6 месеца (представената трудова книжка). Установи се, че получаваното от ищцата брутно трудово възнаграждение е в размер на 996.09 евро . Предвид нормата на чл. 225, от КТ дължимото на ищцата обезщетение за горепосочения период е в размер на 11689.08 лв. или 5976.53евро ,но ищцата претендира сумата от 11688 лв. или 5975.98 евро като не е поискала увеличение на иска. Следователно искът по чл. 225 от КТ следва да бъде уважен изцяло. Върху определеното обезщетение се дължи и законна лихва от датата на предявяване на иска-26.03.2025 г. до окончателното му изплащане. Относно държавните такси и разноските по делото: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът по делото ДЦДМУ-Пещера следва да заплати по сметка на съда държавна такса по уважените искове в размер общо на 305.51 евро(в левова равностойност от 597.52 лева) както и направените разноски за експертиза по делото в размер на 153.39евро. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът-ДЦДМУ-Пещера следва да заплати на ищцата направените по делото разноски, в размер на 1497.93 евро. Възражението на процесуалния представител на ответниците за прекомерност на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата е немотивирано, поради което не подлежи на разглеждане от съда. Водим от горното и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ , Пещерският районен съд