Решение № 372 от 4.8.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 219/2024 г.

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.4, пар.3 от ДЕС/ДОГОВОР за Европейския съюз/ във връзка с чл.7 от КРБ във връзка с чл.2в, ал.1, т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ.

. Исковото производство е образувано по искова молба, с вх.№23489 от 19.12.2019г. по описа на Административен съд Пловдив /адм.д. №20197180703913/ препратено първоначално по компетентност на Пловдивски районен съд , където е образувано под гр.д.№20205330103458 /определение на Адм.С-Пловдив №378 от 21.02.2020г. /, а след отвод на всички съдии от РС- Пловдив, изпратено по компетентност на Пазарджишки районен съд, образувано под гр.д.№20205220103440/2020г. на 07.12.20202г. /определение на Пловдивски окръжен съд №260612 от 25.11.2020г. по ч.гр.д. №2918/2020г. по описа на същия съд/, подадена от ищеца К. А. Д. ЕГН •••••••••• от град •••• против Министерство на енергетиката ЕИК 176789460 с адрес за призоваване : гр. София, ул. „Триадица „ № 8 , Окръжен съд – Пловдив БУЛСТАТ 000471760 с адрес : гр. Пловдив, бул. „ Шести септември „ № 167 и Народно събрание на Република България, с адрес : гр. София, пл. „Народно събрание „ № 2 с която са предявени за съвместно разглеждане кумулативно обективно и субективно съединени искове, с които се иска солидарно осъждане на всички ответници да заплатят на ищеца следните суми : сумата от 6630.14 лв. , представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 3000,00 лв. , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и двете произтичащи от твърдяно нарушение на правото на Европейския съюз от страна на ответниците, като се претендира и законна лихва върху главниците, , считано от датата на подаване на исковата молба и сторените по делото съдебноделоводни разноски.

В исковата си молба ищецът излага обстоятелства, че е осъден да заплати суми за доставена топлоенергия в нарушение на разпоредби от правото на Европейския съюз и по конкретно - в нарушение на изискванията, въведени с чл.13, т.1,т.2 и т.3 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайно потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги , съответно чл.9 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г. относно енергийната ефективност. Твърди се, че консумацията на топлинна енергия, която му е начислена , е различна от реално консумираното количество такава , тъй като начисленията не са направени на база принципите, заложени в чл.9 от Директива 2012/27/ЕС. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени многобройни съображения, които според ищеца обосновават неправилност на Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия. Твърди се, че ищецът е осъден да заплати сума, която не е отговаряла на реално консумираната от него топлинна енергия , тъй като последната не е изчислена на база действителната консумация. По отношение на ответника Министерство на енергетиката се твърди, че нарушенията са допуснати при приемането на т.6.1.3 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия на сгради -етажна собственост по чл.61, ал.1 от Наредба 16-334 за топлоснабдяването , тъй като тя не отговаря на правото на Европейския съюз и на изискването на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО, съгласно което крайните потребители на топлоенергия следва да заплащат само реално потребената услуга. Според ищеца възприетия с разпоредбата принцип ,че количеството топлинна енергия Qu ,kWh, отдадена на сградната инсталация се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, поражда за него задължение да заплаща топлинна енергия, която не е потребил. Твърди се, че Окръжен съд-Пловдив не е отчел противоречието на националното законодателство с това на ЕС и по този начин е игнорирал правото на ЕС. Сочи се ,че пред ОС-Пловдив е била налице нужда от отправяне на преюдициално запитване относно разпоредбата на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО, съответно чл.9 от Директива 2012/27/ЕС и неотправянето е лишило ищеца от правата му ,с оглед на което Окръжен съд-Пловдив следва да носи отговорност на причинените на ищеца вреди. По отношение на ответника - Народно събрание на Република България

оплакванията са, че не е транспонирало достатъчно ясно Директива №2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. и Директива 2012/27/ЕС, както и не е приело мерки да преустанови прилагането на порочните правила на Приложение към чл.61 от Наредба №16-334 от 6 април 2007г за топлоснабдяването -„методиката за дялово разпределение“ чрез изменения в посочените закони, както и поради оправомощаването на министъра на икономиката и енергетиката да определи метода за изчисляване на енергията за битова гореща вода и сградна инсталация .Уточнява, че претенциите спрямо този ответник са по повод упражняване от него законодателна дейност. Твърди се, че Министерство на енергетиката е приело Наредбата за топлоснабдяване в противоречие с правото на Европейския съюз. Ищецът твърди ,че Окръжен съд -Пловдив е приложил създадените от административния орган норми макар същите да се конфронтират с разпоредбите на имащото предимство пред националното законодателство право на Европейския съюз, предвиждащи преки задължения на държавите членки. Сочи се в исковата молба, че е налице неразривна правна връзка между действията на ответниците, което обосновава солидарната им отговорност. Поддържа се , че те са осъществили деликтен състав като увреждането било съвкупен резултат от техните действия. Поради това ищецът предявява претенциите си за солидарно осъждане на ответниците съгласно чл.4, ал.2 от ЗОДОВ.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК с постъпили писмени отговори на исковата молба и от тримата ответници.

Ответникът Министерство на енергетиката е подал писмен отговор с вх.№2267 от 10.02.2021г. , /л.17/ с който се оспорват предявените искове. Противопоставя се възражение, че количеството на топлинна енергия , отдадено от сградната инсталация се определя по зависимостта , разписана т.6.1.1. от Приложението към чл.61 ал.1 от Наредба №16-334/ отм./ тогава, когато клиентите от сградата не са избрали някой от останалите варианти, разписани в чл.63. Поддържа, че съгласно правилото на т.6.1.3 от Методиката за дялово разпределение количеството топлинна енергия отдадена от сградната инсталация се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. С това правило са възпроизведени нормите на чл.143 ал.5 във връзка с ал.1 и 2 от ЗЕ и чл.145, ал.3 във връзка с ал.2 от ЗЕ . В съответствие с тази законодателна уредба била и разписана в т.6.1.3 от методиката за дялово разпределение. Министерството счита, че относимите към текста на т.6.1.3 от методиката са правилата съдържащи се в чл.9 от Директива 2012/27/ЕС. Твърди се, че не е налице нарушение на общностното право и се моли исковете да бъдат отхвърлени.

Ответникът Окръжен съд-Пловдив е подал писмен отговор с вх. №2286 от 10.02.2021г. , с който се оспорват исковете. Оспорват се твърденията на ищеца, че е осъден да заплати недължими суми, представляващи претърпяна от него вреда в резултат на извършено от съда нарушение на правото на ЕС, което се изразявало в неприлагане разпоредбите на същото, имащи превес пред националното законодателство както и в неотправяне на преюдициално запитване до СЕС. Твърди се, че предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. При условията на евентуалност, ако съдът счете, че исковете са основателни, се прави възражение за прекомерност на претенцията за неимуществени вреди и се моли тя да бъде уважена в справедлив размер, а досежно претенцията за имуществени вреди да се уважи само в частта, по отношение на която са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане.

От ответника Народно събрание на Република България е подаден писмен отговор, с вх.№2573 от 15.02.2021г. /л.109/ в който се изразява становище ,че исковете са недопустими, тъй като националната правна

уредба на Р България не предвижда възможност да бъде ангажирана отговорността на Народното събрание във връзка с осъществяване на законодателната му дейност, предвид особения характер на органа и извършваната от него дейност. Допълва, че действията на Народното събрание във връзка със законодателната му дейност не подлежат на съдебен контрол. Както и че процесуалната възможност за обсъждане на законосъобразността на неговите актове от различни от Конституционния съд правораздавателни юрисдикции в това число националните съдилища е дефинитивно изключена. Исковете се оспорват и по същество-по основание и по размер като се възразява срещу твърдението , че Директива 2006/32/Ео на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006г относно ефективността при крайно потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги не е транспонирана точно. Противопоставя се твърдение, че в Закона за енергийната ефективност / обн.ДВ бр.98/14.11.2008г, отм.ДВ бр.35 от 15 май 2015г./законодателят е въвел основните изисквания на Директивата и е разпределил компетентностите на отделните държавни структури, ангажирани с провеждането на политиката в областта на енергийната ефективност .Като неоснователно се квалифицира твърдението на ищеца, че с оправомощаване на министъра на икономиката и енергетиката да определи метода за изчисляване на енергията за битова гореща вода и за сградна инсталация Народното събрание е нарушило правото на ЕС. Акцентира, че никъде в Директивата не съществува забрана в подобен смисъл. Според ответника разпоредбата на чл.13 , пар.2 от Директива 2006/32/ЕО и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО та съвета и чл.10, пар.1 от директива 2012/27/ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда , че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент / според Решение на СЕС от 05.12.2009г по съединени дела С- 708/17 и С-725/17. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Представителят на контролиращата страна пред първоинстанционния съд Районна Прокуратура Пазарджик, изразява становище за уважаване исковите претенции като основателни .

По реда на чл. 214 ал.1 ГПК е допуснато изменение по искане на ищеца на претендирани имуществени вреди като размерът на обезщетението на същите е намален от 6630.14лв на 3306,85лв , а размерът на неимуществените вреди е увеличен от 3000лв на 5100,00 лв.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

По делото няма правен и фактически спор между страните по следните факти и обстоятелства, а именно-че ищецът К. А. Д. е собственик на жилище в сграда в режим на етажна собственост в гр. Пловдив и това жилище е снабдено с централна отоплителна система, проектирана и изградена заедно със строителството на блока. Не е спорен и факта , че Топлинната енергия (ТЕ) се доставя от дружеството - доставчик на ТЕ „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД (ЕВН). В тази връзка са и изводите на вещото лице в заключението на допуснатата съдебно- икономическа експертиза / т.1 на стр. 267 /, което въззивният съд кредитира изцяло като обосновано и компетентно изготвено и неоспорено от страните. Безспорно между страните е и ,че: Със Заповед № 574/22.01.2013 г., постановена по ч. гр. д. № 948/2013г. по описа на Районен съд-Пловдив, ищецът К. А. Д. е задължен в проведено заповедно производство по чл. 410 от ГПК да заплати на ЕВН следните суми: главница в размер на 1369,83 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2010 г. - 30.04.2012 г.;182, 61 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.08.2010г. - 20.01.2013 г., законната лихва върху главницата от подаване на заявлението - 21.01.2013г. до окончателното плащане на вземането, както и разноските в заповедното производство в размер на 131,05 лв. Предвид подадено от длъжника / ищецът Д. / възражение по чл. 415 от ГПК в срок и по указания на заповедния съд , заявителят ЕВН е предявил иск по чл. 422 от ГПК за заплащане на посочените в заповедта по чл. 410 от ГПК суми. Образувано е било гражданско дело № 7444/2013 г. на Районен съд като на 24.06.2013 г. ищецът подава писмен отговор против исковата молба на ЕВН.

Установено е ,че в хода на исковото производство по чл.422 от ГПК съдът е допуснал изслушване на съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертизи по въпроси поставени в доказателствената част на исковата молба , а по искане на ответника Д. е дал възможност за събиране на доказателства от дружество за дялово разпределение по реда на чл. 192 от ГПК, допуснато е изслушване на тройна СТЕ , както и събиране на гласни доказателства чрез разпит на едни свидетел посочен от ответника.

След приключване на устните състезания по делото и обявяване делото за решаване, с Решение № 3039 от 15.07.2014 г. по гр. д. № 7444/2013 г., Районен съд - Пловдив е уважил предявения установителен иск изцяло , а именно: приел е съществуването на вземания на ищеца против ответника Д. за сумите :1369,83 лева, главница за периода 01.05.2010г.-30.04.2012 г., и мораторна лихва в размер на 182,61 лева за периода 01.08.2010г. 20.01.2013г. Ответникът по това дело К. Д. е осъден да заплати разноски в размер на 783,46 лв., представляващи сбор от следните суми: 31,05 лева - внесена държавна такса в заповедното производство, 100 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 73, 74 лева - довнесена държавна такса в исковото производство, сумата от 240,00 лева - разноски за съдебно-техническа и съдебно- счетоводна експертизи и сумата от 338, 67 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото, както и да заплати и 99 лв. разноски за вещо лице. Не е спорно, а и според разпечатката от деловодната програма на унищоженото дело , решението е обжалвано от Д., като с Решение № 2220 от 22.12.2014 г. по в. гр. д. № 2953/2014 г. на Окръжен съд - Пловдив, VIII г. с., решението на първоинстанционния съд е потвърдено.

За вземането на ЕВН с разпореждане 2312/ 15.01.2015 г. , съдът в заповедното производство по ч.гр.д. 948/ 2013 г. по описа на Пловдивски районен съд е постановил да се издаде изпълнителен лист за сумите присъдени със заповедта за изпълнение/ без присъдените в исковото производство суми/.

Установено е по настоящото производство чрез изготвени заключени по назначена съдебно икономическа експертиза, които съдът възприема изцяло, че по издаден против ищеца Д. изпълнителен лист , ЕВН България Топлофикация е образувало изп. п. № 20178240407704/2017 по описа на ЧСИ К. П. , като според експерта , задълженията на Д. към момента на завеждането на делото / 20.01.2015 г. са в размер на 1369,83 лв. главница, 182,61 лв. лихва , 783 ,46 лв. разноски / 31,05 лв. ДТ, 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение , 73,74 лв. довнесена държавна такса, 240,00 лв. съдебно- технически експертизи, 338,67 лв. възнаграждение на юрисконсулт/ и 200,00 лв. юрисконсулско възнаграждение във въззивното производство по гр.д. № 2953/2014 г. на ПлОС. Тъй като в хода на изпълнителното производство са постъпили плащания, вещото лице дава заключение, че към настоящия момент дългът на ищеца се равнява на сумата в размер на 7885,58 лв. / главница , изтекли лихви и разноски./ В допълнителното заключение ,вещото лице сочи, че към датата на образуване на изпълнителното производство задълженията само по процесните дела на ищеца пред ЧСИ са в общ размер от 2885,45 лв. , като определя и размера на дълга към 17.10.2021 г. / изготвяне на експертизата / в размер на 2825,40 лв. след включване на изтекли лихви и приспадане на събрани от длъжника суми в общ размер от 1251,30 лв. Общо според експерта / при сумиране на двете суми – платени и оставащи конкретно по изпълнителния титул / ИЛ/ сумата се равнява на 4076,70 лв. В последното по делото заседание ищецът е представил писмено доказателство, според което образуваното против ищеца изпълнително производство 20198240402495 по описа на ЧСИ с рег. № 824 е приключено, поради обстоятелството, че длъжникът Д. е внесъл сумата по изпълнителния титул, с което е изпълнил задължението , като събрани таксите и разноските по изпълнителното производство. Дължимите суми са били изплатени на взискателя ЕВН България Топлофикация. По делото е представено писмено доказателство / л.376/, според което във връзка със воденото въззивно производство по обжалване на първоинстанционното решение по гр.д. № 7444/2013 г., ищецът Д. е внесъл по сметка на Пловдивски окръжен съд държавна такса в размер на 52,40 лв.

Допусната е съдебно- техническа експертиза , заключението по която е прието по настоящото дело. Вещото лице Б. Ковачка дава заключение, че Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна собственост , приета на основание чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 год. за топлоснабдяване позволява точно отчитане на реално потребената топлинна енергия за отопление и БГВ от собствениците или ползватели на самостоятелни обекти ( жилища, ателиета, гаражи, магазини и др.) в сградата . Уточнява, че фирмите за дялово разпределение използват лицензирани софтуери съставени въз основата на методиката и използват данни от съвременни измервателни средства монтирани в имотите на клиентите и Абонатните станции. Според вещото лице Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна собственост , приета на основание чл.61 , ал.1 от Наредба № 16-334 / 06.04.2007 год. за топлоснабдяването е приложена правилно при определяне на дължимата цена от / 1369.83 лв. за доставена топлинна енергия до жилището на ищеца през отчетните периоди , за които са водени образуваните срещу него дела - ч.гр.д. № 948/2013 г. на ПРС, гр.д. № 7444/2013 г. на ПРС и взз. гр.дело № 2953/2014 г. на Окръжен съд Пловдив и е издаден Изпълнителен лист № 650/19.01.2015 г. от PC Пловдив. Констатирано е още, че за процесния периода 01.05.2010 г.- 30.04.2012 г. „ Бруната България „ ООД е извършвала дяловото разпределение - ежемесечно , и изготвяла уравнителни сметки. Пак според това заключение , доставчикът на топлинната енергия ЕВН „България Топлофикация" ЕАД гр. Пловдив е остойностил действително потребената топлоенергия след уравнителните сметки на 31.07.2012 год. от 12. 4555 MWh по цени определени от ДКВР за процесния период на стойност 1 289.23 лв. В издадените 24 броя данъчни фактури е включена и стойността на „ Услугата дялово разпределение „ която е в размер на 80.60 лв. Експерта е посочил в своето заключение, че методиката е приложена правилно от фирмата за дялово разпределение „ Бруната България" и дава възможност за реално отчитане на потребената топлинна енергия в имота на ищеца.

Във връзка с приетото от съда оспорване на заключението по тази експертиза е допусната допълнителна такава от ВЛ Н. С. , заключението по която също е прието по делото . По време на огледа на вещото лице в абонатната станция /АС/ на сграда етажна собственост /СЕС/ е констатирало, че отчетът на температурата на топлоносителя се извършва с термометри от показващ тип. Същите са разположени правилно и целесъобразно. При достигане на топлоносителя в случая вода до абонатната станция /АС/ започва процес на отдаване на топлинна енергия /ТЕ/ от първичният кръг на АС, идващ от топлоцентралата на доставчика на ТЕ към вторичният кръг на АС, която приема доставената ТЕ и започва процес на транспортиране на ТЕ до абонатите. При протичане на този процес температурата на топлоносителя, в случая вода, започва да се понижава. В същото време с отделянето на ТЕ и понижаване па температурата на водата, започва и процес на повишаване на температурата на въздуха във всички помещения до и през ,които се транспортира топлоносителя /вода/. Съгласно чл.58, ал.1 от Наредба №16-334 от 2007 г. за топлоснабдяване /НТ/, количеството топлинна енергия за технологични разходи в топлопреносните мрежи с топлоносител вода и водна пара а отчетен период, се определя като разлика между количествата топлинна енергия, измерени при производителя и при клиентите, а съгласно чл.58. ал.2 от НТ количеството топлинна енергия за технологични разходи в абонатната станция са за сметка на топлопреносното предприятие при клиенти, ползващи топлинна енергия за битови нужди. Количеството се определя от топлопреносното предприятие чрез: техническата характеристика на абонатната станция по данни на производителя; изчисление или топлотехническо изпитание. Съгласно чл.4.1 от Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост, технологичните разходи се коригират към осреднените температурни условия за отчетният период по зависимостта: Qm.o. = п х qa.c.H' { t ср. + t2cp. - 2 х tn/84+45-20 }. Заключението на експерта след съответните изчисления е , че с понижаване на температурата на почвата на дълбочина 1.25 м се увеличават технологичните разходи в АС. Съгласно чл.49 ал.4 от НТ/2007 г. за топлоснабдяване налягането и температурата се измерват с манометри и термометри. Вещото лице е посочило начина за определяне на проектната мощност и инсталационната мощност съгласно чл.63, ал.2 от Наредба № 16- 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването , като даденото от него заключение е , че съгласно чл.63, ал.2, а, б, в , г, д от НТ, не се отчита в инсталираната мощност, мощността на неработещите отоплителни тела. В приложение № 1 към заключението вещото лице е представило таблица за съотносимостта на няколко различни размера алуминиеви радиатори, които са често ползвани. Тази справка изразява различните мощности, отдаващи едни и същи радиатори при различна температура на топлоносителя и околната среда. Вещото лице дава заключение, че разликите в мощността на различните алуминиеви отоплителни тела, следва се залага при изчисление на потребената ТЕ, като мощността на отоплителните тела да се коригира при изчисления на действително инсталирана мощност от топлинният счетоводител по данни от доставчика на ТЕ. Същото става с лицензиран софтуер. Според вещото лице в методиката към НТ и формулите в нея, които се ползват за изчисления на различни компоненти и части от доставената, потребена и разпределена ТЕ, няма такава, в която да има заложени директно и едновременно температурна разлика във вътрешната отоплителна инсталация на отопляваната сграда. В методиката към НТ - чл.6.1. е предвидено , че количеството топлинна енергия за отопление включва количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в общите части и топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в отделните имоти. В чл.6.1.1. от методиката към НТ , количеството топлинна енергия Qu, kWh, отдадена от сградната инсталация, се определя от лицето по чл. 139, ал. 1 ЗЕ, извършващо дяловото разпределение,/ топлинният счетоводител /по определена формула. В тази формула законодателят е приел, че 19°С е задължителната средна температура, до която да се загреят помещенията в отопляваните сгради, тъй като съгласно Наредба №15 на МРРБ от 2005 г., приложение № 12 от нея, както и съгласно БДС CR1754 и БДС EN15251, изчислителната температура на усещане в жилищни сгради е в диапазона 19-22°С, в стълбищни клетки и коридори 10-20°С. Тоест това е температура, която трябва да се постигне в жилищната сграда през отоплителният период.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани и гласни доказателства.

Свидетелката Р. К. Д. на 42г. /л.334/ дъщеря на ищеца, твърди, че ищецът е неин баща и проблемите му с Топлофикация започнали още през 2006 г., тъй като той в един дълъг период от време бил в чужбина , но продължавали да му пристигат сметки макар, че в апартамента му не живеел никой. През 2013 г. срещу него било заведено съдебно дело, но те решили да не плащат сумата , която им искат неправомерно и да се борят за справедливост. Бащата на свидетелката се явявал лично в заседанията, а на някои от тях се явявала неговата дъщеря като упълномощено лице. По повод на тези дела ищецът много се притеснил, много отслабнал. Ползвали съдействие и от адвокати, но ищецът подготвял сам документите, които да представи по делото. Писали писма и до Министерство на енергетиката, Прокуратурата, КЕВР и всички възможни инстанции. Ищецът участвал в протести пред сградата на РС- Пловдив, участвал и в предавания по телевизия СКАТ . Участвал и в други медии, като давал интервюта. Ищецът продължавал да се интересува от проблемите с Топлофикация, още повече , че започнали да ги притесняват и от ЧСИ със заплахи, че ще им вземат имуществото., а това касаело вече цялото семейство. Ищецът смятал, че е бил осъден въз основа на документ с невярно съдържание, тъй като по делото имало документ , че те не са осигурили достъп до апартамента и това не отговаряло на истината.

Другият разпитан по делото свидетел М. Х. А. на 79г. без родство и служебни отношения със страните поддържа, че се запознал с ищеца в сградата на съда в Пловдив, тъй като и той имал сходен проблем със задължения към Топлофикация. Ищецът споделял , че преживява голяма несправедливост понеже отишъл с цялото си семейство в чужбина , никой не се отоплявал в апартамента и въпреки това бил осъден за заплащане на топлоенергия. Ищецът бил дълбоко наранен от липсата на справедливост и обективност от тези действия на ЕВН. На няколко пъти двамата участвали в протести по този повод – пред сградата на съда в Пловдив и в София. Ищецът споделял, че е писал жалби до много институции, като от някои от тях получавал само формални отговори. И сега ищецът още не се отказвал да се бори, макар, че през изминалите 15-16 години отслабнал много.

Производството по делото е било спряно във въззивната инстанция /определение №207 от 17.04.2024г. по реда на чл.267 ал.1 във връзка с чл.229 ал.1 т.4 от ГПК в.гр.д.№219/2024г. до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-760/23 образувано по направено преюдициално запитване от Районен съд Пловдив по гр.д.№11618/2021г. по описа на същия съд. Решението на СЕС е постановено на 23.10.2025г. в резултат на което въззивното производство е възобновено с определение рег.№764 от 28.10.2025г. и е продължило разглеждането на делото.

Според постановеното решение от СЕС от 23.10.2025г. по дело С- 760/23г., в т.66 изрично е записано, че Член 9, параграф 3 от Директива 2012/27 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. Това принципно положение е доразвито в следващите точки на решението на СЕС.

Съдът на Европейския съюз подробно е коментирал и националната Методика по цитираната Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването в редакцията й приложима към спора в светлината на Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО(текст от значение за ЕИП) (консолидирана версия), /изрично посочено като лимитираното и приложимото в случая материално право, без посочване и коментиране на други Директиви на ЕО/ и по конкретно се препраща към Член 9, параграф 1 и параграф 3 — Прозрачност и точност на отчитането на потреблението на топлинна енергия в общите части — Неотчитане на действителното количество на топлинната енергия, предоставена на всяко жилище — Алгоритъм за разпределяне на разходите за потребление на топлинна енергия в сградите — етажна собственост".

Съгласно която разпоредба се приема, че „1. Държавите членки гарантират, че доколкото това е технически осъществимо, финансово обосновано и пропорционално спрямо потенциалните икономии на енергия, при крайните клиенти за електроенергия, природен газ, районно топлоснабдяване, районно охлаждане и гореща вода за битови нужди се осигуряват индивидуални измервателни уреди на конкурентни цени, които точно отразяват действителното енергопотребление на крайния клиент и дават информация за реалния период на потребление.

Такъв индивидуален измервателен уред на конкурентна цена се осигурява, когато: а) се подменя съществуващ уред, освен в случаите, когато това е технически невъзможно или нерентабилно по отношение на очакваните потенциални икономии в дългосрочен план; б) се прави свързване на нова сграда или основен ремонт на съществуваща сграда, както е посочено в /Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 година относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L 153, 2010 г., стр. 13)]; §3. В случаите, когато топлинната и охлаждащата енергия или топлата вода за дадена сграда се подават от районна отоплителна мрежа или от централен източник, обслужващ множество сгради, при топлообменника или точката на доставка се монтира топломер или водомер за топла вода.

Съдът посочва, че В многофамилни и в многофункционални сгради, които са с централен източник на отопление/охлаждане или които се снабдяват от районна отоплителна мрежа или от централен източник, обслужващ множество сгради, до 31 декември 2016г. се монтират и индивидуални измервателни уреди за отчитане на потреблението на топлинна и охлаждаща енергия или на топла вода за всеки агрегат, когато това е технически възможно и разходно ефективно. Когато използването на индивидуални измервателни уреди за отчитане на отоплението не е технически осъществимо или разходно ефективно, се използват индивидуални топлинни разпределители за определяне на потреблението на топлинна енергия от всеки радиатор, освен ако въпросната държава членка не докаже, че монтирането на подобни топлинни разпределители не би било разходно ефективно. В такива случаи може да се помисли за използване на алтернативни разходно ефективни методи за измерване на потреблението на топлинна енергия.

Изтъква се, че когато многофамилните сгради се снабдяват от районна отоплителна или охладителна система или когато за такива сгради преобладават собствени, общи за сградата отоплителни или охладителни системи, с цел осигуряване на прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление държавите членки могат да въведат прозрачни правила за разпределение на разходите за потреблението на топлинна енергия или топла вода в такива сгради. Когато е целесъобразно, тези правила включват насоки за начина на разпределяне на разходите за топлинна енергия и/или топла вода, както следва: а) топла вода за битови нужди; б) топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация и с цел отопление на общите помещения (когато стълбищата и коридорите са оборудвани с радиатори); в) с цел отопляване на апартаментите

Съгласно т.45 от решението С въпроси от първи до четвърти, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи /предмета на питането за тълкуване/ дали член 9, параграф 3 от Директива 2012/27 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати, от една страна, разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато нейните общи части не са оборудвани с радиатори, при положение че тези разходи се определят въз основа не на действителното и индивидуално потребление, а се обобщават и след това разпределят между съсобствениците пропорционално на отопляемия обем на апартаментите им, и от друга страна, разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, при положение че тези разходи се определят въз основа не на действително и индивидуално потребление, а на математическа формула, основаваща се на неясни или необосновани параметри.

В т.58 е коментирано и е направен правния извод, че що се отнася до математическата формула, въз основа на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите — етажна собственост, следва да се констатира, че член 9 от Директива 2012/27 не предвижда изискванията, на които трябва да отговаря подобна формула.

В т.65 е изведено правното заключение и генералния извод на СЕС, при тези обстоятелства, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши, изглежда, че математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, въз основа на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите — етажна собственост, не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление по смисъла на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27.

В т.53 от Съда е коментирано, че в това отношение в член 9, параграф 3, трета алинея от тази директива се уточнява, че при положение като разглежданото в главното производство, при което многофамилни сгради се снабдяват от районна отоплителна или охладителна система или когато за такива сгради преобладават собствени, общи за сградата отоплителни или охладителни системи, с цел осигуряване на прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление държавите членки могат да въведат прозрачни правила за разпределение на разходите за потреблението на топлинна енергия или топла вода в такива сгради. Когато е целесъобразно, тези правила включват насоки за начина на разпределяне на разходите за потребление, първо, на топла вода за битови нужди, второ, на топлинна енергия, излъчвана от инсталацията на сградата с цел отопление на общите помещения, и трето, на отоплението на индивидуалните имоти.

В следващата т.54 се сочи, че в този контекст Съдът вече е постановил, че в някои сгради — етажна собственост, присъединени към отоплителна мрежа, като разглежданата в главното производство сграда, изглежда почти немислимо да може изцяло да се индивидуализират сметките за отопление, особено що се отнася до сградната инсталация, тоест съвкупността от тръбопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия вътре в сградата и в общите части. Коментирано е , че що се отнася по-конкретно до сградната инсталация, може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки апартамент ./обективна невъзможност/. Допълва се, ч е Всъщност това количество топлоенергия включва не само топлоенергията, отдавана вътре в съответния апартамент от физическите компоненти на сградната инсталация, но и топлообмена между

отопляваните и неотопляваните обекти. Навежда се фактическия и правен извод, че всъщност отделните апартаменти в сградите — етажна собственост, не са топлинно независими, тъй като топлината циркулира между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните помещения (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация и Топлофикация София, C-708/17 и C-725/17, EU:C:2019:1049, т. 85 и 86).

В т.55 СЕС посочва, че На първо място, що се отнася до въпроса дали държавите членки могат да предвидят, че собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплаща разходи за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, включително когато общите й части не са оборудвани с радиатори, следва да се отбележи, че Директива 2012/27 не налага условие на държавите членки — когато предвиждат прозрачни правила за разпределяне на разходите за потребление на топлинна енергия — общите части на сграда — етажна собственост, да бъдат оборудвани с радиатори.

В следващата т.56 се сочи, че както следва от член 9, параграф 3, трета алинея от Директива 2012/27 и от цитираната в точка 54 от настоящото решение съдебна практика, в сградите, присъединени към отоплителна мрежа като разглежданата в главното производство, отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, по-специално поради факта че отоплителните тръби преминават през някои апартаменти и че се извършва топлообмен между отопляваните и неотопляваните обекти, трябва да се разграничава от отдадената в общите части топлинна енергия, произведена от евентуални отоплителни тела, като радиаторите, намиращи се в стълбищата и коридорите. От това следва, че собствениците на апартаментите не могат да бъдат освободени от разходите, свързани с потреблението на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, само поради това че общите части на сградата нямат такива отоплителни тела, тоест във всички случаи потребителят дължи безусловно плащането на разходи.

В следващата т.57 По въпроса дали член 9, параграф 3 от Директива 2012/27 не допуска правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че всеки собственик на апартамент трябва да заплаща разходите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на апартаментите по проект, Съдът вече е постановил по същество, че национална правна уредба като

разглежданата в главното производство, видимо отговаря на понятието „насоки", посочено в член 9, параграф 3, трета алинея от тази директива, тъй като тази правна уредба предвижда, че разходите за топлинна енергия се разделят на разходи за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разходи за топлинната енергия за отопление на общите части и разходи за топлинната енергия за отопление на имотите. Тоест налице е пълно съответствие между европейската и националната правна система и уредба на въпроса по заплащането на потреблението на топлинна енергия, тоест транспонирането на директивата в българското законодателство е направено надлежно което е установено с акт на СЕС. СЕС е приел още , че като се има предвид признатата на държавите членки свобода на действие, Директива 2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация и Топлофикация София, C-708/17 и C-725/17 EU:C:2019:1049, т. 90 — 92).

В следващата т.58 /повтаря се/ СЕС постановява че що се отнася до математическата формула, въз основа на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите — етажна собственост, следва да се констатира, че член 9 от Директива 2012/27 не предвижда изискванията, на които трябва да отговаря подобна формула.

В следващата т.59 СЕС посочва, че съгласно член 9, параграф 3, трета алинея от Директива 2012/27 обаче държавите членки могат да въведат правила за разпределение на разходите за потреблението на топлинна енергия или топла вода в сградите с цел осигуряване на прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление.

В т.60 СЕС тълкува понятието „прозрачно и точно отчитане на разходите/ в смисъл ,че за да може обаче такова отчитане на тези разходи да се счита за прозрачно и точно, то следва да се извършва на също толкова прозрачна и точна основа, така че крайният клиент да може, от една страна, да узнае с точност размера на разходите, които са му начислени, и от друга страна, при необходимост да вземе мерки, за да приспособи личното си потребление и оттук да се съобрази с целта на Директива 2012/27 за насърчаване на по-добра енергийна ефективност.

В т.61 СЕС Акцентира и навежда извода си, че изискването з а прозрачност и точност се прилага и за математическата формула като разглежданата в главното производство, въз основа на която се изчисляват посочените разходи.

В т.62 от СЕС е направено генералното заключение че, в случая, макар математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, да с е основава на някои обективни данни, от преписката, с която разполага Съдът, е видно — освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши — че тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на разглежданата в главното производство отоплителна инсталация. Смята се, че всъщност подобна формула би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина, все параметри от непосредствена и съществена важност за топлоотдаването .

В т.63 са коментирани фактите и обстоятелствата изложени в изготвеното по главното производство заключение от вещо лице, че тази формула е неясна, тъй като съдържа редица двусмислия, което би могло да постави под въпрос прозрачността на разпределението на разходите за потребление на топлинна енергия или на топла вода в съответната сграда, тоест СЕС признава ненадеждността на тази методика за целите за които е била предназначена.

В т.64 СЕС сочи, че , съгласно член 10, параграф 1 от Директива 2012/27 държавите членки трябва да направят необходимото информацията за фактурирането да бъде точна и да се основава на действителното потребление, когато това е технически възможно и икономически оправдано. И че тази разпоредба препраща към точка 1.1. от приложение VII към тази директива, която е озаглавена „Фактуриране въз основа на действителното потребление" и предвижда по-специално, че за да се даде възможност на крайните клиенти да регулират своето

енергопотребление, фактурирането следва да се извършва въз основа на действителното потребление поне веднъж годишно, а информацията за фактурирането следва да им се предоставя поне веднъж на три месеца при поискване или ако са направили избор да получават електронни сметки, или два пъти в годината в останалите случаи. От това следва и следващия генерален извод на СЕС, че формулата за изчисляване на разходите трябва да се основава на ясни и обосновани параметри, така че фактурирането да почива на информация, която е точна и се основава на действителното потребление..

Заключавайки по въпроса за отправеното му преюдициално запитване , СЕС /(седми състав) единодушно приема, че Член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение н а директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.

Съдебното решение на СЕС създава ясни правила за поведение на всички органи и организации във всички държави от ЕС по отношение на резултата от отговора на отправено до съда преюдициално запитване.

За да се произнесе по така предявените обективно съединени искове Пазарджишкият районен съд приема следните правни и фактически доводи и съобразения и излага следните мотиви, към постановеното си решение:.

Предявените искове несъмнено и категорично подлежат на разглеждане от гражданския съд – по аргумент от § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ /ДВ, бр. 94/2019 г./, като намират своето правно основание в чл. 4, § 3 ДЕС и доколкото Правото на ЕС не предвижда процесуални правила, по които да се разгледа искът за обезщетение за вреди от нарушение на правото на ЕС, както и че Редът е предоставен на националния законодател съгласно принципа на процесуална автономия съгласно чл. 19, § 2 ДЕС, който принцип се ограничава от принципа на равностойността и принципа на ефективността.

Исковият съд се позовава на решение № 60271 от 22. 02. 2022 г. по гр. д. № 4776/2016 г. на ВКС, III г. о., при съобразяване на принципите на равностойност и ефективност, е дадено разрешението, че исковете, обхванати от преходното правило на § 6, ал. 2 ЗИД на ЗОДОВ, подлежат на разглеждане по реда на ЗОДОВ, като специалната уредба на този закон е приложима при очертаване безвиновния /обективен/ характер на отговорността и при определяне, че искът се завежда срещу органа , чиито актове или действия са причинили вредите /съгласно чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ органът, допуснал нарушение на съюзното право, от което са произтекли вреди, е легитимиран в процеса като процесуален субституент на държавата/. Коментирано е, че в националното ни законодателство - чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е предвидено , че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, а съгласно разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ , държавата отговаря за вредите причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

Тълкува се разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ в смисъл, че същата предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Акцентира, че Фактическият състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ включва нарушена правна норма на правото на Европейския съюз, която да предоставя права на частноправните субекти; нарушението да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. И че реализирането на отговорността на държавата е обусловено от кумулативното наличие на всеки от елементите от състава на отговорността /така Решение на СЕС от 19.11.1991 г. по съединени дела С-6/90 и С-9/90 решение от 25 ноември 2010 г. по дело Fus, C-429/09 , т. 47, решение от 9 декември 2010 г. по дело Combinatie Spijker Infrabouw-De Jonge Konstruktie и др., C-568/08 , т. 87, решение от 14 март 2013 г. по дело Leth, C- 420/11 / .

Отнесено към конкретния случай и производство исковият съд изтъква, че ищецът сочи конкретни нарушени правни норми – чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги , респективно чл. 9 от Директива 2012 / 27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. относно енергийната ефективност , за изменение на директиви 2009 / 125/ЕО и 2010 / 30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/ 32/ЕО , както и на чл. 17 и чл. 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз и на съдебна практика на СЕС. Коментира, че според приетото от СЕС / например в решението му по дело Milena Tomasova, С 168/15 , т. 20 и т. 23/ принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е приложим и когато въпросното нарушение произтича от решение на национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция, при наличието на посочените по-горе материално правни предпоставки. Съдът е приел, че това се налага предвид съществената роля, която изпълнява съдебната власт за защита на правата, които частноправните субекти извеждат от правните норми на Съюза, и обстоятелството, че юрисдикция, която се произнася като последна инстанция, по дефиниция представлява последната инстанция, пред която те могат да предявят правата, предоставени им от тези правни норми. Отчита се от исковия съд от данните по делото, че не е спорно , че в хода на заповедно производство по ч.гр. д. № 948/ 2013 г. по описа на РС-Пловдив против ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която е бил осъден да заплати на топлофикационно дружество определени суми за ползвана ТЕ , а именно – стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2010 г. до 30.04.2012 г . ведно с лихва за забава и разноски. Че в това производство ищецът е подал възражение в срок и след получени от съда указания, заявителят е предявил в срок иск по чл. 422 ГПК ,по който е образувано гр.д. № 7444/2013 по описа на Районен съд Пловдив. В исковото производство първоинстанционния съд е събрал доказателства и е постановил съдебно решение, с което установителните искове на топлофикационното дружество са били уважени , като с решение по гр. д. № 2953/2014 г. по описа на Окръжен съд Пловдив , първоинстанционното решение е било потвърдено и че е безспорно, че окръжният съд е действал като последна инстанция по това дело, тъй като решението не е подлежало на касационен контрол. Заключава, че в случая е постановено решение на съдебен орган , който се е поизнесъл като последна инстанция, поради което попада в приложното поле на чл. 2в ал.1 т.2 ЗОДОВ.

По настоящото исково производство първоинстанционният Пазарджишки районен съд е изискал от Пловдивски районен съд да представи делата образувани по заповедното -по чл.410 от ГПК и по исковото производство по чл.422 от ГПК /първоинстанционно и въззивно/ както и издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но че тези доказателства не са събрани , тъй като нормативно определения срок за съхранение на тези дела е изтекъл и същите са били унищожени, ведно с постановените по тях актове.

I.Посочено е още, че в настоящото исково производство развиващо се по реда на ЗОДОВ с оглед разпределението на доказателствената тежест, първоинстанционният съд не би могъл да приеме за доказани твърдените от ищеца доводи, за допуснато от ответника Окръжен съд Пловдив нарушение на нормите на ЕС в посоченото по-горе съдебно решение. Излагат се аргументи и мотиви в няколко насоки:

На първо място, делата са били унищожени на законово основание и този въпрос не е спорен , поради което съдът не би могъл обективно да отнесе непредставянето им като процесуално поведение, което да се тълкува във вреда на ответника Окръжен съд Пловдив. Допълва, че Ищецът в производството по ЗОДОВ е разполагал с процесуални способи , тези

писмени доказателства да бъдат събрани своевременно / например в производство по обезпечаване на доказателствата по чл. 207 ГПК / или пък да представи копие поне от съдебните решения, с които разполага тъй като е страна по делата, но това не е сторено. Исковият отчита и друг правен фактор-че по делото не е спорен и факта, че въззивният съд в посоченото решение е изложил съображения за приетата за установена фактическата обстановка по делото, обсъдил е относимите за правилното решаване на спора доказателства , анализирал ги е във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е изложил правни изводи. Коментирано е, че в мотивите си решаващият състав е дал отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. В тази връзка отчетено е несъгласието на страната/К. Д./ с изводите на съда което не основава незаконосъобразност на посоченото съдебно решение под формата на нарушение на правото на Европейския съюз.

Настоящият първоинстанционен Пазарджишки районен съд , отчита и съобразява, че от прокламираното право на справедлив процес, установено с текста на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС и еквивалентът му по чл. 47 ХОПЕС, произтичат няколко основни права, като заключава, че нито едно от тях не е накърнено с постановеното въззивно решение на Окръжен съд Пловдив. Акцентира се, че гаранциите, които посочените норми от правото на ЕС предоставят на частноправните субекти са процесуални, и че същите се свеждат до възможността лицето да се обърне към съд и да представи своите доводи и доказателства, а съдът да има нужната компетентност да разгледа спора по същество и да се произнесе по неговата фактическа и правна страна. Допълва, че правото на справедливо правораздаване и на достъп до съд, включват възможността всяка страна да може да представи твърденията си и да ангажира доказателства, да се противопостави на доводите на другата страна и да оспори неблагоприятните за нея доказателства, а решаващият съд следва да направи надлежно проучване на доказателствата и твърденията на страните. Посочва се още, че решението следва да бъде в достатъчна степен мотивирано, така че страните по делото да получат ясен отговор на своите аргументи. Отнесено към конкретния правен спор по реда на ЗОДОВ, исковият съд заключава, че в процесния случай, в исковата си молба К. А. Д. оспорва именно изложените от Пловдивския окръжен съд доводи , мотивирали го да вземе своето решение, но

възможността му да оспори тези мотиви сочи , че всички установени процесуални гаранции са предоставени на ищеца и той не е бил лишен от достъп до справедлив и безпристрастен съд. Акцентира се, че в това производство ищецът е получил решение по съществото на материалния си спор , като изходът от делото е ирелевантен за фактическия състав по чл. 2в от ЗОДОВ , тъй като гаранциите на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС са процесуални, а не материалноправни. Заключава, че ищецът е реализирал процесуалното си право и е подал въззивна жалба, по която е образувано въз. гр.д.№2953/2014 г. и в която жалба подробно е изложил своите доводи. И че такива са твърденията и на ищеца изложени в искова молба в производството по ЗОДОВ. . Отчетено е, че въззивна инстанция се е произнесла съобразно с нормативно установената си компетентност и в съответствие с действащото в Република България законодателство, регламентиращо достъпа до въззивно обжалване.

Пазарджишкият районен съд отбелязва, че в исковата молба се твърди и не се оспорва, че от решаващия състав на Окръжен съд Пловдив са изложени подробни мотиви, както по отношение на възраженията за реално потребление на ТЕ и нарушение на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО на ЕП и СЕС, но така също и по всички доводи на въззивния жалбоподател. Исковият съд подробно мотивира и обяснява, че в производството по ангажиране на отговорността на национална съдебна юрисдикция за нарушения на общностното право, не се извършва преразглеждане и пререшаване на спора, който е решен с влязлото в сила съдебно решение. Заявените от ищеца оплаквания относно изхода на процеса пред националния съд са : че фактите по делото са преценени неправилно или че националния закон е интерпретиран неправилно от съдилищата са ирелевантни - в този смисъл и решението по делото Brualla Gomez de la Torre v. Spain. И че в това производство като процесното не се извършва преценка за наличие на фактически и правни грешки на съдилищата - § 28 от решението по делото Garcia Ruiz v. Spain. Първоинстанционният съд еднозначно заключава, че липсва твърдяното в исковата молба нарушение на чл. 47 от ХОПЕС по отношение на правото на „ ефективна съдебна защита „ и „ равенство на страните в процеса „ , като , като част от справедлив процес. Според съда ответникът в този процес / ищецът по настоящото дело/ е упражнил надлежно правото си на достъп до съд, заявявайки всички свои възражения по предявения против него иск и по които е получил решение по същество. Упражнил е и правото си на обжалване, поради което всички процесуални гаранции на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС , респективно чл. 47 от ХОПЕС са спазени. Смята, че съдът е длъжен да разгледа и реши, а не да уважи всяка молба за защита и съдействие, респективно – да уважи всички възражения на страните в производството. Пазарджишкият районен съд не е констатирал данни и за допуснато нарушение от страна Окръжен съд Пловдив на чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС /идентично с правото по чл. 1, т. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС /, а именно с решението си Окръжен съд Пловдив да е засегнал правото на „ мирно ползване на притежанията „ от ищеца. Коментирано е съдържанието на тази разпоредба, съгласно която всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост, както и залегналия принцип, че никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Допълнено е, че при спазване на принципа на пропорционалност , ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.

Отчитайки всичко това, Пазарджишкият районен съд приема, че в случая решението на Пловдивски окръжен съд, с което съдът в рамките на своята компетентност се е произнесъл относно законосъобразността на съдебното установяване на дължимост на суми към топлофикационното дружество - не създава непропорционална намеса в правото на собственост на ищеца. Логически и правно се смята, че аргументи за допуснати нарушения на правото на Съюза в този смисъл не могат да се изведат и поради факта, че исковият съд не разполага с решението на Окръжен съд Пловдив и не може да изложи по-конкретни съображения в тази посока. Допълва, че в цитираното производство по подадена от жалбоподателя въззивна жалба, с оглед на посочените по-горе обстоятелства / унищожаване на делата / не се установява същият да е направил до съда искане за преюдициално запитване до съда на ЕС /Пред въззивната инстанция този аргумент не е оборен от ищеца с нови доказателства за обратното/ . Първоинстанционният съд заключава, че в българското национално право задължението за отправяне на преюдициално запитване по граждански дела е дефинирано в чл.629 от ГПК, където в ал.3 е предвидено, че съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.

Исковият Пазарджишки районен съд приема, че като служебно не е отправил преюдициално запитване/ твърдения и доказателства за обратното липсват по делото / Пловдивският окръжен съд не е допуснал нарушение, довело до неправилно тълкуване на норма от правото на ЕС, в резултат на което ищецът от това реално да е претърпял вреди. Съдът квалифицира за безспорно, че Директива 2006/32/ЕО е транспонирана във вътрешното право, като правилното тълкуване на нормата на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО, транспонирана в националното ни право е §3 от ДР на ЗЕЕ (ДВ, бр. 98 от 14.11.2008 г. - отм.), се потвърждава от постановеното по-късно Решение от 05.12.2019 г. на СЕС по съединени дела С-708/17 и С-725/17, образувани по преюдициални запитвания на Районен съд - гр. Асеновград и Софийски районен съд, както и от доказателствата за прекратената наказателна процедура против Р България за неправилно транспониране на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО. Съдът акцентира, че в своето решение СЕС приема, че Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата „пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.“

Следователно Пазарджишкият районен съд намира , че като не е отправил преюдициално запитване, Пловдивският окръжен съд не е допуснал нарушение, довело до неправилно тълкуване на норма от правото на ЕС, в резултат на което ищецът да е претърпял вреди, тъй като за решаващите състави нормата е била толкова ясна, че не е събудила никакво съмнение и постановените от тях решения съответстват на тълкуването на нормата от европейското право, дадено от СЕС в цитираното решение от 05.12.2019 г. Заключава се още, че При тези данни липсват основания за да се приеме , че за решаващия състав / Окръжен съд Пловдив/ нормата е била толкова неясна , че да е събудила някакво съмнение. Като неоснователно се определя и твърдението на ищеца К. А. Д. , че съдът не е бил длъжен да не прилага формулата по т.6.1.1, тъй като тя противоречи на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО и не отразявала реално потребеното от ищеца количество ТЕ, поради което исковите претенции на топлофикационното дружество следвало да бъдат отхвърлени изцяло. Акцентира се, че към момента на постановяване на решения на Пловдивски окръжен съд, ЗЕ и формулата по т.6.1.1 от Наредба № 16-334/2007 г. , заедно с Методиката, са били част от действащото законодателство в Р България и поради това - задължителна за органите на съдебната власт, Че тази норма не е била отменена или обявена за нищожна с решение ВАС, поради което се счита за приложимо нормативно законодателство за този период, с което съдът се е съобразил.

Предвид изложеното Пазарджишкият районен съд приема, че предявените осъдителни искове за солидарно осъждане на ответника ОС- Пловдив се явяват неоснователни , тъй като липсва един от елементите на безвиновната отговорност за обезвреда – противоправност. И че липсата на един от елементите от фактическия състав влече неоснователност на иска по отношение на този ответник в неговата цялост и съдът не дължи излагане на мотиви по въпросът за наличието или липсата на останалите елементи от фактически състав – вредите и причинната връзка. По аргумент за неоснователност на главните претенции на отхвърляне подлежат и акцесорните такава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД .

Пазарджишкият окръжен съд напълно възприема доводите и мотивите изложени от Пазарджишки районен съд към обжалваното р е ш е н и е по отношение на така заявената искова претенция срещу Пловдивски окръжен съд, като подробно фактически и правно аргументирана, съответна на закона и на събраните по делото доказателства, логична , несъдържаща двусмислие, неразбираемост или правна и фактическа неяснота по предмета на изследване , поради което напълно се възприема от въззивната инстанция и на основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към тях..

II.По предявените искове за солидарно осъждане на срещу Министерство на енергетиката на Р България и Народно събрание на РБългария по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ , исковият еднозначно приема, че тези претенции са процесуално допустими с оглед изложените в исковата молба твърдения за накърнени права на ищеца, а по същество настоящият съдебен състав приема следното. Посочва се, че в исковата молба се твърди, че двамата ответници отговорят поради това , че в резултат на последователните действия на Народното събрание на Р България , което не е транспонирало в достатъчна степен ясно Директива 2006/32/ЕО и е оправомощило Министъра на икономиката и енергетиката/ сега Министъра на енергетиката / да определи правилата за разпределение на топлинната енергия , които е приел Наредбата за топлоснабдяване в противоречие с правото на ЕС – са причинили на ищеца имуществени и неимуществени вреди , пряко произтичащи от неправомерните им действия и актове. Следва да се отбележи, че за исковия период, касаещ възникване на задълженията на ищеца към топлофикационното дружество / 01.05.2010 г. – 30.04.2012г./ правоотношенията свързани е централизираното топлоснабдяване на сгради в режим на етажна собственост и разпределението на разходите за ТЕ между собствениците на самостоятелни обекти в тях, са уредени в българското националното право посредством Закона за енергетиката и Наредба № 16 34/06.04.2007 г. за топлоснабдяването . Исковият съд акцентира, че Европейското право относимо към настоящия казус е Директива 2006/32/ЕО , чиито срок за транспониране е 17.05.2008 г., с изключение на разпоредбите на член 14, параграфи 1, 2 и 4, за които датата на транспониране следва да бъде не по-късно от 17.05.2006 г. Директива 2012/27/ЕС е със срок за транспонирането до 5 юни 2014 г., съгласно чл.28 от нея. Заключава, че в настоящия спор приложение може да намери единствено разпоредбата на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО. Цитираната разпоредба задължава държавите-членки да гарантират, че доколкото това е технически осъществимо, финансово обосновано и пропорционално спрямо потенциалните енергийни спестявания при крайните потребители на електроенергия, природен газ, централно топлоснабдяване и/или охлаждане и гореща вода за битови нужди, ще осигуряват индивидуални измервателни уреди на конкурентни цени, които точно отчитат реално консумираното количество енергия от крайния потребител и осигуряват информация относно действителното време на използване. Съобразено е от исковия съд, че малко преди процесния период е било постановено Решение № 5 от 22.04.2010 г. на Конституционния съд /КС/ по к. д. № 15/2009 г., относно твърдение за противоречие на чл. 153 ал. 1 и ал.6 ЗЕ с чл. 19 ал. 2 от Конституцията, като в това решение КС е приел , че „…заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права. И че това се следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. Съдът е коментирал още, че след обстоен анализ на относимите национални норми , КС е приел , че Разпоредбите на чл. 153 ал. 1 и 6 ЗЕ не противоречат на чл. 19. ал. 2 от Конституцията. Отчел е факта, че част от собствениците не желаят и не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти, с което нарушават правилното функциониране на инсталацията за топлинна енергия в сградата, защото тя е проектирана по начин за ползване на топлинна енергия от всички съсобственици. Приел е обаче, че това право не може да бъде развито до степен да се счита, че тези собственици не следва да заплащат за топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани е тях. Приел е, че в тази хипотеза гражданите имат правото да преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост, и на отдадената от сградната инсталация, която също е обща част, тъй като обективно получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикалните топлопроводи на сградната инсталация, поради което и не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия.

Исковият съд посочва и Решение от 05.12.2019 г. на СЕС по съединени дела С-708/17 и С-725/17, образувани по преюдициални запитвания на Районен съд - гр. Асеновград и Софийски районен съд, СЕС приема: 1) Член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент и 2) Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.“

Пазарджишкият районен съд изтъква още, че ищецът в това производство твърди, че потребителите следва да заплащат единствено действително потребената от тях топлинна енергия, като информация за това каква е тя следва да им се предоставя своевременно. Ищецът е поддържал, че Директива 2006/ 32/ ЕО не е транспонирана в достатъчна степен ясно , с което обосновава отговорността на ответника Народно събрание на Р България. Отново исковият съд се позовава на откритата и в последствие прекратена процедура за нарушение от 22.03.2013г. на Европейската комисия с уведомително писмо до Българското правителство - за неправилно транспониране в националното законодателство на чл.13, §1 и §2 от Директива 2006/32/ЕО във връзка именно с оплаквания, подобни на оплакванията на ищеца за липсата на законови мерки в жилищата на потребителите на ТЕ да се монтират индивидуални измервателни уреди и относно твърдения за неясни сметки във фактурите за потребена ТЕ. Съдът посочва, че в писмената позиция представена пред ЕК от българското правителство подробно е обяснено , че Министърът на икономиката и енергетиката/ сега Министъра на енергетиката/ е приел Наредба № 16 334/2007 г., която определя реда и техническите условия за топлоснабдяване, за оперативно управление на топлоснабдителната система, за присъединяване на производители и клиенти към топлопреносната мрежа, за разпределение, прекратяване на топлоснабдяването и спиране на топлоподаването. Акцентира се, че В Приложението към чл. 61 от Наредба № 16-334/2007 г. се предвижда следното : т.6.1.3 Количеството топлинна енергия, Qu отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, т.6.2.1 Количеството топлинна енергия Q o 6 (общи части) се разпределя между потребителите, пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. Посочено е , че при използването на отоплителната инсталация на дадена сграда възникват разходи за отопление (загуби по тръбите, отопление на общи части и др.), независещи от индивидуалното потребление на отделния клиент. Тези разходи се разпределят между отделните ползватели на базата на твърди критерии-обема на жилищата (mD).Цитираните по-горе текстове на приложението към Наредбата определят начина на разпределение на разходите за отопление на общите части и от сградната инсталация (разходи, независещи от индивидуалното потребление) пропорционално на обема на жилището (м3).Определящото при формирането на сметката за топла вода на отделния клиент е отчетеното количество топла вода по водомер в жилището. На това количество (чрез специфичния разход за загряването на 1 м3 вода) съответства топлинна енергия, която е в пряка зависимост от индивидуалното потребление. В тази връзка била и разпоредбата на чл. 69, ал. 1 Наредба № 16 334/2007 г., съгласно която количеството топлинна енергия (за БГВ), определено по член 68, се разпределя между потребителите въз основа на изразходваните от тях количества гореща вода. Българското правителство

посочило, че в Р България инсталациите за БГВ се присъединяват към топлопреносната мрежа чрез абонатни станции по смесена схема приложение 1. Измерването в абонатната станция се извършва чрез топломер, чийто показания дават информация за топлинната енергия, потребена за отопление и БГВ. За неотоплителния сезон същият топломер, съвместно с общия водомер пред подгревателя за БГВ, се използва при определянето на специфичния разход за подгряване на 1 м3 вода. Този специфичен разход се използва за базов през отоплителния сезон за определяне на количеството топлинна енергия за БГВ.

Исковият Пазарджишки районен съд заключава, че в този смисъл Правителството заявява, че констатацията на Европейската комисия относно разпределянето и фактурирането на топлинната енергия за топла вода са неоснователни. В същата позиция е посочено, че в изпълнение на чл. 386 от ЗЕ, чл. 45 от Наредба № 16-334/2007 г., чл. 38, ал. 3 и 4 от ЗЕЕ и чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, топлофикационните дружества, в ежемесечните фактури на всеки титуляр - собственик на имот, предоставят изчерпателна информация за: началното, крайното показание на топломера, периода на фактуриране и доставената топлинна енергия по топломера; началното, крайното показание на водомера пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване (БГВ) и количеството на водата, отчетена по този водомер; технологичните разходи на енергията в абонатната станция; енергията за разпределение; енергията за подгряване на водата за БГВ, за дните е топлоподаване; общата енергия за отопление за сградата; общата енергия за сградната инсталация; общата енергия за отопление на имотите; пълния отопляем обем на имота по проект; пълния отопляем обем на сградата; прогнозния дял за имота от общата енергия за отопление на имотите, определен от фирмата за дялово разпределение. Освен това в чл. 155, ал. 1 от ЗЕ е предвидено, че клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните избрани от тях начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска; 3. по реална месечна консумация. Акцентира се, че след дадения пълен и изчерпателен правен и фактически отговор от Българското правителство до Комисията, през 2015 г. наказателната процедура е прекратена със заключение, че цитираните норми от Директива 2006/32/ЕО са правилно транспонирани.

Въз основа на изложеното Пазарджишкият районен съд приема за неоснователни изложените от ищеца доводи , тъй като към процесния период чл.13, §1 и §2 от Директива 2006/32/ЕО са били правилно транспонирана в националното ни право в Закона за енергетиката и Наредба № 16-334/2007 г. и националната правна уредба по тези въпроси не противоречи на норми на европейското право.

Съдът изтъква още, „че Ищецът поддържа още, че формулата за изчисление на потребената ТЕ съгласно чл.6.1.1 от Методиката през периода 01.05.2010 г до 30.04.2012 г. не е давала възможност да бъде изчислено вярно реалното количество потребена ТЕ. Като съобразява, че този период е действала зависимостта (формулата), приета с Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, но в редакцията преди изменението й с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, обн., ДВ.бр.94/13 г. И че тази формула е променена от Министерството на енергетиката с изменението на Наредбата, обнародвано в ДВ.бр.94/13 г., с което освен, че се дава пояснение на числото 0,15, се променя и един от параметрите във формулата по т.6.1 .1 от Методиката, като параметърът Qпр. - общата проектна мощност - за отопление на сградата, kW се заменя с параметъра - Qдим - действително инсталирана мощност на отоплителните тела в сградата за отчетен период, kW. Дадено е Определение за понятието „Проектна мощност на отоплителната инсталация“ се съдържа в §1, т.13а от ДР на Наредбата и според него това е мощността на вътрешната отоплителна инсталация, определена с инвестиционния проект на сградата. Замяната на параметъра Qпр. - общата проектна мощност - за отопление на сградата, k W с параметъра Qдим - действително инсталирана мощност, съдът смята, за логична, тъй като е честа практиката при строеж първоначалният проект да претърпи изменения в процеса на строителство, в резултат на което може да има несъответствие между проектната и инсталираната мощност, а това би означавало, че изчислението по формулата до изменението й от 2013 г. би могло да доведе до неточности, които биха намерили отражение при фактурирането на сумите за отдадена и съответно потребена ТЕ. Акцентира се още, че за пръв път с изменението от 2013 г. се пояснява числото 0,15 във формулата, а това означава, че преди 2013 г. е било неизвестно за потребителите значението на това число, заложено в зависимостта от издателя на подзаконовия нормативен акт. Заключава, че очевидно административният орган е осъзнал пропуските, допуснати в предишната формула, и е предприел действия да ги поправи, макар че преценявайки законосъобразността на формулата по т.6.1.1. от Методиката след изменението й от 2013 г., в своето Решение № 4777/13.04.2018 г. ВАС е приел, че отделеното количество топлинна енергия от сградната инсталация зависи от много параметри, включително от площта на сградната инсталация, от температурата на водата в тръбите, от температурата на околната на тръбата среда, от скоростта на движението на водата, от вътрешния и външния диаметър на тръбата и материала от който е направена и др., но не е могъл да направи извод, че с оспорената зависимост са взети предвид и са отчетени всички параметри, относими към количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в сграда - етажна собственост, което е довело до отмяната на формулата в този вариант.

Пазарджишкият районен съд при така посочените данни заключава, че при тези ,че формулата в т.6.1.1 от Методиката, действала през периода 01.10.2009 г. - 31.10.2012 г., не е позволявала изчисляване и фактуриране на действително отдадената и потребена топлинна енергия от сградната инсталация в сграда етажна - собственост и в този смисъл приложението й не е водело до изпълнение на изискването на чл.155, ал.2 от ЗЕ, извод на българския съд съответстващ изцяло и на изводите и решението на СЕС /Седми състав/ от 23.10.20205г. постановено 3/три/ години по-късно по дело С-760/23 образувано по отправено преюдициално запитване на основание чл.267 от ДФЕС от Районен съд Пловдив/Р България/

В тази връзка исковият съд е намерил за неоснователно възражението развито в писмения отговор от процесуалния представител на Министерството на енергетиката (МЕ), че съгласно чл.63, ал.2, т.2, б.“е“ от Наредба № 16-343/2007 г. общото събрание на етажната собственост може да вземе решение по кой измежду четири варианта следва да се определя топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, като в чл. 63, ал. 7 от същата Наредба било прието, че при липса на решение на общото събрание на етажната собственост за избор на един от вариантите по ал. 2, т. 2, буква „е" топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ, съгласно т. 6.1.1 от приложението, но избор от ОС на етажната собственост в сградата на ищцата не е направен. Тази възможност е въведена с изменението на Наредбата, обнародвано в бр.93/2013 г. на ДВ, но този период е извън обхвата на исковата претенция. За релевантния период от време такава възможност не е била предвидена в Наредбата и абонатите не са имали право за избират различен метод на отчитане на потребената ТЕ. Приетото по-горе еднозначно налага спред съда, че , че само зависимостта /формулата/ в Методиката приета с Наредба № 16- 334 от 6.04.2007 г. в т.6.1.1, противоречи на чл.13, §1 от Директива 2006/32/ЕО по изложените по-горе съображения. Но че това противоречие не се отразява на извода за правилно транспониране на Директивата в ЗЕ и останалите разпоредби на Наредба № 16-334/2007 г. и за липсата на противоречие на националното право с цитираната Директива. Въпреки и независимо от това Пазарджишкият районен съд приема, следва да бъде ангажирана обективната отговорност на държавата за това, че е допуснала в подзаконов нормативен акт да бъде формулирана разпоредба, противоречаща на правото на ЕС.

Смята, че относно солидарната отговорност на ответниците Народно събрание на Р България и Министерство на енергетиката на Р България . Държавата отговаря за вредите от нарушаване на правото на Европейския съюз, когато нарушението е достатъчно съществено, като за нейната отговорност е без значение от поведението /действие или бездействие/ на кой от нейните органи са причинени вредите.

II.1 .Съдът посочва още, че за отговорността по ЗОДОВ вината е без правно значение, тоест отговорността за вреди е обективна. И че когато нарушението е извършено умишлено или при неполагане на дължимата г р и ж а , само това е достатъчно то да бъде квалифицирано като "достатъчно съществено"; но това не означава, че полагането на дължимата грижа изключва отговорността на държавата. Нарушението може да бъде квалифицирано като "достатъчно съществено" и въпреки полагането на дължимата грижа: когато държавният орган няма право на преценка, нарушената норма е ясна и прецизно формулирана, при неизпълнение на задължението за отправяне на преюдициално запитване и други. Позовава се на чл. 74 от Конституцията Народното събрание на Р България е постоянно действащ орган, който осъществява своята дейност чрез народни

представители, които имат право на законодателна инициатива /чл. 87, ал. 1 от Конституцията/. В тази връзка исковият съд напълно правилно и законосъобразно е съобразил принципния дадения отговор на един от правните въпроси в решението по гр. д. № 5165/2016 г. на ВКС, IV г. о. в смисъл, в смисъл, че отговорност на Народното събрание съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ е съответствието на приетите закони с правото на ЕС и другите международни договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Р България, които са част от вътрешното право на страната, като тази отговорност го легитимира като процесуален субституент на държавата по искове за вреди от нарушаване на правото на ЕС, произтичащо от приемането и поддържането на национален закон, който 18 се претендира да противоречи на правото на ЕС.

Съобразявайки изложеното относно приложимата Директива 2006/32/ която е правилно транспонирана в ЗЕ и Наредбата , като в текст от приетата към Наредбата методика от МЕ е допуснато противоречие с акт на европейското право, исковият съд приема , че в настоящото производство не се установява наличието на законодателна дейност на ответника Народно събрание, която да представлява съществено нарушение на правото на ЕС.

Акцентира се, че приетата с Наредба № 16-334/2007 г. Методика за изчисляване на топлинната енергия е била издадена от Министъра на икономиката и енергетиката- безспорно в рамките на неговата компетентност и затова настоящият съдебен състав намира , че липсва основание да се приеме, че Народното събрание на Р България носи пряка отговорност за несъответствието на подзаконов нормативен акт с актовете на ЕС. Съдът смята с категоричност, че не може да се ангажира отговорността на ответника Народното събрание на РБ и за неупражнен контрол или за непредприемане на мерки за преустановяване прилагането на посочените норми от подзаконовия нормативен акт, тъй като Народното събрание е приел законодателство / в което акта на европейското право е транспониран правилно / и по този начин в рамките на своята компетентност е определило законовата рамка на едни по-широки обществени отношения. По този законодателен правен начин този ответник е създал общи правила , които гарантират върховенството на правото на ЕС. Като самият законодател е разграничил правомощията на отделните органи ангажирани с провеждането на държавната политика в енергетиката, като определянето на правилата за топлоснабдяването да са изцяло в правомощията на изпълнителната власт / чл.4 ал.2 ЗЕЕ /. Съдът се позовава и на чл. 84 т.7 от Конституцията , съгласно която Народното събрание създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър – председателя, но съгласно чл. 108 ал.3 от Конституцията , министрите ръководят отделните министерства , освен ако Народното събрание не реши друго. Заключава, че когато вредите са причинени от действията или бездействията на няколко държавни органи искът за обезщетение може да бъде предявен против всички или някои от тях, при условията на солидарност, тъй като се касае до една отговорност на един и същи правен субект-Държавата. / Решение № 72 от 21.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2377/2019 г., IV г. о. /

Отнесено към конкретния случай Пазарджишкият районен съд заключава, че в случая по изложените по –горе съображения ответниците Народното събрание на Република България и Министерство на енергетиката не следва да носят солидарна отговорност, тъй като Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването / ДВ бр. 34/24.04.2007 г. / е издадена , съгласно параграф 9 от Преходните и заключителните разпоредби на основание чл. 125 ал.3 от Закона за енергетиката от Министъра на икономиката и енергетиката / преобразувано с решения на Народното събрание в Министерство на енергетиката/. Понастоящем ответникът Министерство на енергетиката е правоприемник на Министерство на икономиката и енергетиката, като съответният министър осъществява същите функции, които е имал и при издаването на противоречаща на правото на ЕС норма / касаеща посочената по-горе част от Методиката към приетата Наредба/.

Исковият съд се мотивира и с нормата на чл. 42 от ЗАдм, според която министерството е администрация, която подпомага дейността на министъра и е юридическо лице на бюджетна издръжка, а последният е приел Наредбата за топлоснабдяване и методика към нея , част от която е в противоречие с право на ЕС. Исковият съд е съобразил и това, че съществуването на правна норма, противоречаща на правото на ЕС и прилагането й в един сравнително продължителен период от време , от което за значителен брой лица настъпват преки неблагоприятни последствия, представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, поради което Държавата в лицето на ответника Министерство на енергетиката следва да носи отговорност за нанесени вреди.

Прието е, че исковата претенция за солидарното осъждане за репариране на такива вреди от ответника Народно събрание на РБ – се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, ведно с акцесорната за присъждане на лихва за забава. И без да се обсъжда направеното при условие на евентуалност възражение от процесуалната защита на ответника НС – за изтекла погасителна давност на вземанията , тъй като претенцията е неоснователна на друго основание.

Тези доводи и мотиви на Пазарджишки районен съд напълно се споделят от настоящата въззивна инстанция като логични,

последователни , формирани в резултат на съвкупени прецизен фактически и правен анализ и оценка на събраните по делото доказателства като и съдебна практика на СЕС и на националното законодателство по приложени и транспонирани евродиректива/ поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към тях.

II.2. Първоинстанционния съд приема, че по делото е несъмнено и категорично доказано, че вследствие на допуснато от ответника Министерство на енергетиката противоправно поведение / осъществено с допуснато съществено нарушение на акт от европейското право / ищецът е претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в това, че същият в продължителен период от време бил силно притеснен , отслабнал, безпокоял се е за бъдещето си, силно накърнено е било чувството му за справедливост. Това го мотивирало да постави проблема си на обществено достояние, като в защита на своите права е предприел действия за довеждането му до знанието на широк кръг от хора в усилията му за постигане на лична и обществена справедливост. Писал писма до различни институции, чувствал се лично ангажиран с проблема за реалното начисляване на ползвана енергия и превърнал този проблем в лична своя кауза. Освен това сигнализирал за проблема различни институции и органи на власт, но от никой не получил помощ. Участвал и в протести пред съдебните палати.

Исковият съд оценява , че тези психически и емоционално неприятни преживявания на ищеца съставляват доказани неимуществени вреди , които са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на ответника МЕ,

изложено по-горе в решението. Съдът намира, че справедливото обезщетение, което може да репарира тези болки и страдания е в размер на 3000,00л в /три хиляди лева/, като в този смисъл иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен в този размер, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума. Над този размер исковата претенция се явява недоказана, тъй като по делото не се събраха доказателства за претърпени болки и страдания , репарирането на които да изисква обезщетение в претендирания след увеличението размер, поради което над размера от 3000,00 лв. до размера от 5100,00 лв. исковата претенция се явява неоснователна и ще следва да бъде оставена без уважение.

Пред въззивната инстанция нови доказателства не са ангажирани от жалбоподателя ищеца в това отношение, поради което и няма основание да бъде променен така постановения правен резултат увеличаване на обезщетението до пълния му претендиран размер от 5100лв..

Исковият съд приема, че е основателна претенцията на ищеца за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в общ размер на 3306,85лв. / така както се претендира след допуснатото изменение на нейния размер/, тъй като без допуснатото в подзаконов нормативен акт / Методика като приложение на Наредба / нарушение на право на ЕС , ищецът не би претърпял тези вреди. Вещото лице в своето неоспорено от страните заключение / основно и допълнително / посочва , че към датата на образуване на изпълнителното производство задълженията само по процесните съдебни дела за задълженията на ищеца към топлофикационното дружество пред ЧСИ са в общ размер от 2885,45 лв. , като определя и размера на дълга към 17.10.2021 г. / изготвяне на експертизата / в размер на 2825,40лв. след включване на изтекли лихви и приспадане на събрани от длъжника суми в общ размер от 1251,30 лв.

Отчетено е още от съда,, че по делото е представено писмено доказателство , според което към датата на последното по делото заседание, ищецът е заплатил изцяло присъдените по изпълнителния титул/ ИЛ/ суми , както и лихви , такси и разноски - т. е. до момента доказаните плащания от ищеца, които се намират в причинно следствена връзка с процесното задължение се равняват на сумата в общ размер от 4076,70 лв. Затова исковата претенция за репариране на имуществени вреди следва да бъде уважена изцяло в претендирания размер от 3306,85 лв., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Въззивната инстанция напълно споделя и тези доводи и мотиви на Пазарджишки районен съд изложени към обжалваното решение,

формирани след прецизна и точна преценка и анализ на събраните по делото доказателства европейското и национално законодателство и правната уредба, същите са логични и правно издържани, и са съответни на установените по делото факти и обстоятелства поради което въззивната инстанция напълно ги възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца на ангажира отговорността на тритата ответника и да иска присъждане на обезщетение платимо и от тримата при условията на солидарност за претърпени имуществени и неимуществени вреди по реда на ЗОДОВ от действия и поведение на държавни органи и институции-законодателен орган-Народното събрание на РБ, орган на изпълнителната власт-Министерството на енергетиката на Р България и орган на съдебната власт-Окръжен съд-Пловдив в нарушение на българското и европейско законодателство-правно основание в чл.4 параграф 3 от Договора за Европейския съюз във връзка с чл.7 от Конституцията на Р България и във връзка с чл.2в ал.1 т.32 от ЗОДОВ/ - искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз

Налице е правен интерес на ищеца да ангажира отговорността на посочените три институции макар че европейското законодателство и процесната Директива не предвижда изрично и безусловно задължителна солидарна отговорност на всички държавни органи и институции съпричастни към проблема, доколкото в случая ищецът се аргументира с тезата, че отговорността е на всяка една от тези институции доколкото всяка в рамките на своите конституционно определени правомощия е допуснала според ищеца нарушения на Европейското право, което в същност би следвало да се разглежда като отделна и самостоятелна отговорност за вреди по ЗОДОВ и доколкото в случая се касае за различни държавни институции с различна правна структура и предназначение и представляващи различни власти - законодателна, изпълнителна и съдебна власт, всяка от които има различна тежест и основание за твърдяните от ищеца вреди и би следвало да има самостоятелен правен и икономически измерител.

Независимо от това като краен резултат от първоинстанционното решение правилно не се стигнало до солидарно осъждане на трите институции поради липса на основание за това.

По същество на така заявените искови претенции.

Както се посочи Пазарджишкият окръжен съд напълно споделя доводите развити от първоинстанционния Пазарджишки районен съд и изцяло си възприема и препраща към тях, като Въззивният съд категорично не приема за коректно записаното в т.43 и т.44 от жалбата на ищеца практика за така нареченото „преписване на мотиви от съдебни решения“ , поради явното неразбиране на този термин, смисъла и значението му в правния мир и технологията при постановяване на съдебните решения съгласно чл.236 ал.2 от ГПК, когато по въпросите е налице пълно правно и фактическо единство и съвпадение в мотивите и съображенията и на трите /двете по същество/ и една касационна съдебни инстанции, без необходимост да се променя или допълва нито правната нито фактическа обстановка и рамка, без въведени нови факти и обстоятелства или нови доказателства, които да водят до реална нова промяна на изводите на първоинстанционния съд.

По жалбата на ищеца в производството К. А. Д. в отхвърлителните части на съдебното решение.

Жалбата е изцяло неоснователна.

Няма правно и законово основание да се ангажира отговорността на Окръжен съд Пловдив на посоченото правно основание. Ако жалбата би била основателна заради това, че ОС-Пловдив като последна инстанция не е отправил преюдициално запитване до СЕС, то това би означавало всички съдилища в страната да бъдат изправени под угрозата срещу тях да се водят дела по ЗОДОВ за неотправено преюдициално запитване по всеки един конкретен правен спор, при което СЕС би се превърнал „пощенска кутия“ за всякакви възможни и невъзможни искания за преюдициално запитване и би се обезсмислил като институт на правото. . В случая следва изрично да се отбележи, че отправянето на преюдициално запитване е поставено в строго определени рамки и условия за това. В случая освен, че Окръжен съд Пловдив съдът не е бил сезиран от страна в производството за наличие на нарушено право на ЕС с искане за отправяне на преюдициално запитвани от самата страна, то и самият съд не е счел за нужно да отправи такова. Това означава,

че към момента на приключване на устните състезания през ОС-Пловдив никоя от страните не е твърдяла че е налице нарушение на правото на ЕС с посочената Методика като основание да се отправи искане за тълкуване за съответствието й на процесната Директива .Макар ,че това задължение принципно е на съда , той не е бил подпомогнат дори и от страната която в настоящото производство твърди такова правно състояние. Нещо повече, би могло да се приеме, че съдът ще носи отговорност ,като примерно самата страна е изтъквала съществуването на такъв проблем в хода на производството , направила е предложение до съда да инициира пред СЕС искане за тълкуване на дадена норма от европейското законодателство поради неяснота или двусмислие в нормата, но по една или друга причина съдът е отклонил и да е отказал да отправи такова и в последствие да се установи, че този отказ е бил неправомерен и доколкото действително е налице такова противоречие. /чл.628 и чл.629 ал.1 от ГПК/. В случая такъв отказ от Пловдивски окръжен съд да инициира и отправи преюдициално запитване няма. Нещо повече както правилно отбелязва и първоинстанционния Пазарджишки районен съд , условието по ГПК да се отправи преюдициално запитване, е само и единствено ако съдът сам установи или от предложението което прави страната в тази връзка се съдържат ясни и несъмнени данни за извод, че нормата която следва да се приложи от Европейското законодателство е неясна, значението или смисълът й създава двусмислие, вътрешно противоречие, разпоредбата или акта са толкова неясни, че будят явно съмнение по отношение смисъла, и значението, тълкуването и приложението на нормата, както и че по този въпрос до момента няма постановено решение от СЕС. Следователно в случая няма фактическо и правно основание да се ангажира отговорността на ОС-Пловдив по реда на ЗОДОВ. . Не може да се говори и за бездействие на правораздавателен орган което да е довело до неправилно приложение на акт на ЕС.

Правилно Пазарджишкият районен съд не е ангажирал отговорността на Народното събрание на Р България да отговаря към ищеца за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. Няма спор, че процесната Директива е правилно транспонирана в националното законодателство с което отговорността на Народното събрание на Р България се изчерпва . Последващото приложение на Директивата е възложено на изпълнителната власт /Министерството на енергетиката на Република България/ като отраслово компетентния изпълнителен орган по въпросите за приложението й по топлоснабдяването на потребителите и заплащането на изразходвана топлоенергия/ чрез издаване на подзаконови нормативни актове , които могат да се отменят, изменят или променят от министерството при всяка една промяна или констатирано несъответствие на европейското право. Народното събрание на Р Българя, няма отношение като законодателен орган към този последващ етап по фактическото приложение на директивата защото изпълнението на който и да е закон започва по инициатива на съответния изпълнителен орган който пряко го прилага в своята работа и провежда съответната политика на държавата чрез изпълнителната власт като ако има основание за изменение на закона -изпълнителната власт следва да сезира законодателния орган и да иска съответната законодателна промяна. В случая Народното събрание на Р България следва да отговаря само и единствено в хипотеза при ненавременно закъсняло транспониране на европейските директиви и регламенти или неправилно ги е транспонирал в резултат на което на практика се е стигнало до последващо нарушение на правото на ЕС. В случая такива данни няма. Не може да бъде правно укоримо до степен да е причинило вреди поведение на Народното събрание на Р България и да му се разширяват правомощията и задълженията по начин, че да отговаря за всяко несъответствие на подзаконов нормативен акт издаден от съответния

изпълнителен административен орган ако противоречи несъмнено на Директивата. По тази логика за всяко едно такова несъответствие Народното събрание на Р България следва да бъде осъждано да заплаща обезщетение за чужда вина. Няма такава правна логика и в Европейското законодателство, а именно един орган от една власт /законодателна/ да се намесва в работата на друг орган от друга власт /изпълнителна или съдебна/ по начин, че да му изземва функции или да го задължава да действа по строго определен начин, което би било равносилно на правна анархия и крещящо не спазване на принципите на демократичната правова държавата върху което същата се изгражда и функционира в момента.

Основателна е исковата претенция на ищеца К. А. Д. по отношение на Министерството на енергетиката на Р България.

Това е органът издал процесната наредба и въвел Методиката , с приложението на която ищецът реално е претърпял вреди от нарушаване на европейското законодателство.

Отговорността на изпълнителната власт в лицето на това министерство, е поради това, че същото има изключителни правомощия да организира изпълнението на закона както на транспонираната в българското законодателство Директива. . Както исковият съд в решението си от 2023г. така и 3 г./три/ /2025г./ по късно СЕС е потвърдил изцяло ненадеждността на методиката за реално определяне на дължимите разходи по топлоснабдяването чрез привеждане на принципа за използване на ефективни методи за измерване на потреблението на топлинна енергия и най-вече принципа за прозрачност и точност на отчитането, което да се извършва на база прозрачни правила за разпределение на разходите .Самия СЕС коментира, че Методиката съдържа някакви правила ,но че същите са недостатъчни и непълни по естеството си и по характеристики за да отговаря на спазването на посочените принципи по начин, че като краен резултат отчитането да е на база обективни ясни и обосновани критерии на индивидуалното потребление , и точно определяне количеството на топлоенергията от какви показателни се формира, включително и от физическите компоненти на сградната инсталация, топлообмена между отоплявани и неотоплявани обекти, като липсата на включени конкретни параметри в самата математическа формула – които да осигуряват прозрачно и точно отразяване на индивидуалното потребление, включително и изолацията на топлинната система и специфичните характеристики на сградата етажна собственост използваните материали включително и евентуална загуба на топлината.

Всичко това дава основание и на въззивната инстанция да приеме, че проблемът е на подзаконово ниво, касае приложението на закона и директивата от Министерството на енергетиката на Р България, което в този случай не е изготвило надеждна методика която да съответства на Европейската директива и в резултат на което да се е достигнало до изчисляване на разходите по изброените по горе принципи и правила

посочени по-горе. Затова отговорността на Министерството на енергетиката на Р България по реда на ЗОДОВ към ищеца К. Д. в случая е налице.

.По размера на уважените респективно отхвърлени претенции за имуществени и неимуществени вреди.

Същите за уважени в съответен размер.

Въззивният съд напълно споделя доводите на Пазарджишки районен изложени в обжалваното решение досежно размера.

Сумата от 3000лв за неимуществени вреди напълно удовлетворява и репарира посочени негативни изживявания от ищеца К. Д. . Това са типичните и обикновени за този вид търпени болки, страдания, неудобства които подлежат на овъзмездяване. Те са търпени преимуществено по време на висящността на производството по чл.422 от ГПК пред Окръжен съд Пловдив и до влизането в сила на решението на Окръжен съд Пловдив-22.12.2014г. С по-нисък интензитет са продължили през време на последвалото изпълнително производство през 2015г. ,приключело с окончателното погасяване на задължението чрез изпълнение приключило на 17.10.2023г. Приключилото изпълнително производство за толкова дълъг период от време и с натрупаната голяма лихва за забава не е по причина, че длъжникът по изпълнението е бил неплатежоспособен или в обективна невъзможност да изпълни дълга си поради заболяване, безработица ,липса на средства и други, след като има влязло в сила съдебно решение установяващо със сила на присъдено нещо задължението му и което решение подлежи на изпълнение и е задължително за страните и съда, и всички институции съгласно българския ГПК-чл.297 и чл.298 от ГПК, а поради това, че субективно е решил да не плаща дълга си /сам се е поставил в положение да търпи вреди/ и че ако длъжникът е бил добросъвестен и е изпълнил в срок задължението си не би понесъл в посочения претендиран обем вреди както имуществени така и неимуществени .Правото на ищеца да се защитава и да претендира обезщетение от неспазване на европейското законодателство не изключва задължението му като длъжник да изпълни окончателно влезлия в сила съдебен акт на Окръжен съд Пловдив.

В този смисъл присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 3000лв съответства на установените факти и обстоятелства ,справедливо е по размер съгласно чл.52 от ЗЗД и искането за неговото увеличаване не следва да бъде уважено. По отношение размера на присъдените имуществени вреди от 3306.85лв същите покриват претърпените от него такива в достатъчна степен затова решението и в тази част следва да се потвърди.

Като краен резултат и предвид изложеното обжалваното първоинстанционно решение ще следва да се потвърди във всичките му части. Не са налице пороци на същото изложени във въззивните жалби на ищеца К. А. Д. и на Министерството на енергетиката на Р България и относими към предмета на спора.

При този изход на делото в полза на Народно събрание на Р България и на Окръжен съд Пловдив следва да се присъдят разноски за въззивното производство като юрисконсултско възнаграждение от по 150евро, за всяка .една от страните.

Въззивният съд не присъжда разноски за въззивната инстанция в полза на който е да е от двамата жалбоподатели поради цялостно отхвърляне на жалбите им по същество.

Водим от горното Пазарджишкия окръжен съд