Решение № 2388 от 27.2.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2344/2025 г.

Производство по чл. 197, ал. 2 ДОПК. Образувано е по жалба от Г. С. К. и Д. Т. К., с постоянен адрес в [населено място], обл.Пловдив, в качеството им на наследници на М. Д. К., депозирана чрез пълномощника адв. С. Д., с която е оспорено Решение № 280 от 02.10.2025 г., издадено от Директора на ТД НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата от 26.09.2025г., подадена от М. Д. К. срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №[рег. номер]-023-0002573/17.09.2025година, издадено на осн. чл. 121, ал. 1 ДОПК от публичен изпълнител при ТД НАП – Пловдив. Жалбоподателите твърдят, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалноправните разпоредби, при нарушение на административно- процесуалните правила и при несъответствие с целта на закона. Позовават се на обстоятелството, че при издаване на Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, не е спазен принципът на съразмерност, уреден в чл. 6 АПК. Посочват, че липсва анализ, кое е наложило налагането на конкретната обезпечителна мярка върху конкретното недвижимо имущество при наличие над руго имущество, което по подходящ начин ще обезпечи публичните вземания. Редовно призовани, в съдебно заседание се представляват от адв. Й.. Претендират разноски по представен списък. Ответникът – Директор на ТП на НАП-Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк.Ц., изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че преценката за прилагане на обезпечителна мярка е направена законосъобразно, в предвид възможното затруднение на събиране на бъдещо вземане върху предполагаемия размер на задължението, като целта на тази мярка е да се гарантира събирането на бъдещите вземания, което само по себе си оправдава наложената възбрана върху конкретното недвижимо имущество. Посочва се, че издаденото постановление за налагане на обезпечителна мярка съдържа всички реквизити по чл. 196 ДОПК. Иска се жалбата да бъде отхвърлена.Претендира разноски Съдът, като се запозна със становищата на страните и прецени събраните в производството писмени доказателства, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановеният срок и от страна, за която административният акт е неблагоприятен. След смъртта на жалбоподателят М. Д. К. като правоприемници в производството встъпват Г. С. К. и Д. Т. К. като нейни наследници, доколкото с оглед на разпоредбата на чл.168 т.5 ДОПК с административният акт се засягат и техни права и законни интереси. Ето защо жалбата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, тя е основателна поради следните за това съображения: От фактическа страна се установява, че обезпечителното производство е образувано в резултат на започнато ревизионно производство по Заповед за възлагане на ревизия №Р-16001625001610-020-001/07.04.2025г за установяване задължения по ЗДДФЛ за периода 01.01.2022г до 31.12.2022година, изменена със ЗИЗВР № Р-16001625001610-020-002/03.07.2025г. и ЗИЗВР № Р-16001625001610-020-003/29.07.2025г., като очакваният размер на задълженията на М. Д. К. по ЗДДФЛ за периода 01.01.2022г- 31.112.2022г. е в размер главница 11697.50 лева и лихва за забава към 05.09.2025г. е в размер на 3654.50 лева. Именно поради размера на очакваното задължение във връзка с установени обстоятелства по чл.122 ал.1 т.7 ДОПК за определяне на данъчната основа и връчено уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК и установеното като придобито недвижимо имущество на името на ревизираното лице, органът по приходите е изготвил Искане за предварително обезпечаване на задължения №16001625001610-039-001/11.09.2025г.. Въз основа на него публичният изпълнител е издал Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №[рег. номер]-023-0002573/17.09.2025г. по реда на чл.121 ал.1 ДОПК, с което е наложил обезпечителна мярка възбрана на върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект КИД 77270.504.1.14, намиращ се на първи етаж в сграда КИД 77270.504.1, с предназначение друг вид сграда за обитаване – склад на 2 етажа, площ 196 кв.м, намиращ се на административен адрес [населено място], общ.Хисаря обл.Пловдив, [улица], придобит с [НА], том 47 рег.15370, нот. дело №10902/2024г., с данъчна оценка 122376.10 лева. Не са изготвени мотиви по сравнителна оценка на възможният начин за обезпечение на публичното вземание, нито за извършена преценка за възможно затруднение за събиране на вземането или за направена съпоставка между предполагаемия размер на задължението и наличието на информация в регистрите на НАП за имуществото на бъдещия длъжник. Постановлението е връчено по електронен път на 18.09.2025г и е вписано в служба по вписванията. В хода на съдебното производство е представен препис- извлечение от акт за смърт №0080/09.10.2025г. на ревизираното лице М. Д. К. и удостоверение за наследници изх.№135/15.10.2025г., както и справка от Агенция по вписванията№1326881/15.09.2025г.. С оглед на установената фактическа обстановка, като съобрази събраните в производството писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна: Съгласно разпоредбата на чл. 146 вр. чл. 168 АПК съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. В случая няма спор, че атакуваното Решение №280/02.10.2025 г. е издадено от компетентен орган -Директор на ТД НАП – Пловдив по реда на чл. 197, ал. 1 ДОПК, който сочи, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 - в 7-дневен срок, от получаването на жалбата. Формата на административния акт също е спазена. Чл. 196 ДОПК урежда, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки се издава в писмена форма и съдържа името и длъжността на органа, който го издава; наименованието на акта, номера и датата на издаването му; фактическите и правните основания за издаването му; наименованието, идентификационния номер, адреса за кореспонденция и постоянния адрес, съответно седалището и адреса на управление на длъжника; размера на публичното задължение и лихвите; вида на обезпечителната мярка и имуществото, върху което се налага; забрана за разпореждане с имуществото, върху което е наложена обезпечителната мярка; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва постановлението; датата на издаване и подписа на органа, който го е издал, с означение на длъжността му. Налице са всички задължителни реквизити, уредни в закона при издаване на Решението на Директора на ТД НАП – Пловдив и Постановлението за налагане на обезпечителни мерки. По отношение на дължимата преценка за съответствие на административният акт с оглед материално-правните предпоставки и административно производствените правила, съдът съобрази, че съгласно чл.121, ал.1 ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В искането на органите по приходите за издаване на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки е посочено, че са очаквани задължения за ЗДДФЛ в размер на 11697.50лв. – главница и 3654.50 – лихва. Не са изведени обстоятелства по рисков профил във връзка с възможно затрудняване на събирането на тези бъдещо удостоверявани публични задължения. Единствено е посочено, че ревизионното производство е установило обстоятелства по чл.122 ал.1 т.7 ДОПК- декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, за което е връчено и уведомление. В последствие при издаване на процесното постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки от 17.09.2025г също не са посочени мотиви за причините за налагане на съответната обезпечителна мярка. Съгласно чл. 197, ал. 3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5. В случая няма данни за представено от длъжника обезпечение, нито са налице хипотезите по чл. 195, ал. 5 ДОПК, поради което преценката за законосъобразност на атакувания административен акт се свежда до проверка единствено спазени ли са условията на чл. 121, ал. 1 ДОПК. В случаят действително искането за налагане на обезпечителни мерки не е мотивирано ясно, защо е налице обезпечителна нужда и при какви обстоятелства се счита, че изпълнението на публично задължение ще бъде невъзможно. Установява се от представената справка от Агенция по вписванията, че ревизираното лице към датата на изпълнението разполага с достатъчно активи, които да служат като средство за събирането му. Основателно е твърдението в жалбата, че в случая органът не е спазил принципа на съразмерност, уреден в АПК. В конкретната хипотеза на висящо ревизионно производство, при установени очаквани публични задължения от ревизираното лице, то е следвало да се извърши и преценка за наличието на активи или имущество, които да послужат за евентуално осребряване на задълженията. Именно за това, органът по приходите не е направил дължимата преценка относно това, действително ли е налице единствената възможност да се защити интересът на държавата, като се наложи възбрана върху конкретният недвижим имот- склад с площ 196 кв.м., чиято данъчна оценка многократно надвишава размера на очакваните задължения. На следващо място, в хода на съдебното производство се установи обстоятелство по чл.36 ал.1 от ДОПК, обуславящо предпоставките за прекратяване на ревизионното производство, а именно смърт на ревизираното лице. Съгласно посочената норма, когато преди издаване на административния акт физическо лице, страна в производството, почине, или юридическо лице, страна в производството, престане да съществува, производството се прекратява. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че прекратяването на ревизията по реда на чл. 36 ал.1 от ДОПК означава, че извършените действия по предварително обезпечаване на бъдещи вземания губят своята сила. Само на това основание следва да се приеме, че сезиралата съда жалба е основателна, поради нарушение на материалния закон при издаване на атакувания акт. При този изход на спора на жалбоподателя се дължат разноски на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, за които същият е представил и списък с разноски. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, защото заплатеният размер е съответен на минималния размер, предвиден с разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредба №1/2004г за възнаграждения за адвокатска работа. Ето защо на жалбоподателите следва да бъда присъдени същите в размер на 618.66 евро /1210 лв./, от които 5.11 евро /10лв./ държавна такса и 613.55 евро /1200лв./ адвокатско възнаграждение.