Решение № 158 от 5.12.2024 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 261/2024 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба на ОБЩИНА А.., код по БУЛСТАТ 000875557, гр. А.., бул. „Т...“ № 26, представлявана от кмета Х.М. чрез адв. Б. Б., САК, срещу решение № 87/12.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 318/2023 г. по описа на Районен съд - Омуртаг. С обжалваното решение районният съд: ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от К. Р. И., с адрес: гр.А.., ул.”Т...” № 79, ЕГН ••••••••••, против Община А.., с адрес: гр.А.., ул.”Т...” № 26, със законен представител Х.М. - кмет, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ и съединеният с него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ; ПРИЗНАВА на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, уволнението на К. Р. И., ЕГН ••••••••••, за НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед № 676/28.07.2023 г. на кмета на Община А.., с която на осн. чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ във връзка с чл. 215, ал. 1, т. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование и чл. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 2016 г. за заболяванията и отклоненията, при които не може да се заема длъжност на педагогически специалист е прекратено трудовото правоотношение с К. Р. И., с адрес: гр.А.., ул.”Т...” № 79, ЕГН ••••••••••, назначена на длъжност „директор“ в Детска градина „Ш....“ - гр. А..; ВЪЗСТАНОВЯВА, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, К. Р. И. на длъжност „директор“ в Детска градина „Ш....“ - гр. А... ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, Община А.. ДА ЗАПЛАТИ на К. Р. И. сумата в размер на 800.00 лв., представляваща направени разноски по делото за адв.възнаграждение; ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, Община А.., гр.А.., ул.”Т...” № 26, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - град Омуртаг сумата от 30 /тридесет/ лева, представляваща дължима държавна такса по настоящото дело, както и сумата в размер на 349.87 лв. - заплатено от бюджета на съда (???) възнаграждение на вещо лице, извършило назначената по делото съдебно - психиатрична експертиза. Считайки решението на първоинстанционния съд за нищожно, а по същество – за неправилно, по подробно изложени в жалбата доводи и съображения, жалбоподателят моли въззивния съд да прогласи НИЩОЖНОСТТА на обжалваното решение, като приложи директно императивните материално-правни норми, установени в чл. 215, ал. 1, т. 3 от ЗПУО във вр. с чл. 2, т. 1 от Наредба № 4, които забраняват на ищцата да заема длъжност и да работи като специалист - педагог („Директор“ на детска градина) като лице, страдащо от заболявания и отклонения, които застрашават живота и здравето на децата и учениците и върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав и постановяване на ново решение; В условията на евентуалност, жалбоподателят моли за отмяна на решението В ЧАСТТА, с която уволнението на К. И. е признато за незаконосъобразно и лицето е възстановено на предишната си работа, като НЕПРАВИЛНО, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби на закона, при наличие на съществено противоречие в мотивите и при необоснованост на постановения съдебен акт, и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ предявените срещу Община А.. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ и чл. 344, ал. 1, т.2 от КТ. Претендира разноски. В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, чрез адв. Р. Р., ТАК, със становище за неоснователност на жалбата, с изложени подробни доводи и съображения по оплакванията за нищожност и относно претендираната с жалбата неправилност на съдебния акт. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски за въззивната инстанция по представен списък. С определението по чл. 267 от ГПК въззивът се е произнесъл по редовността и допустимостта на жалбата. В о.с.з се явява въззиваемата страна, която моли да бъде потвърдено решението. От въззивника, чрез- адв. Б., е постъпило писмено становище, с което поддържа депозираната жалба, претендира разноски. След като провери оплакванията, изложени по същество, по реда на чл.269 от ГПК и обсъди представените по делото доказателства, съдът констатира следното: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. Обжалваната заповед е връчена на ищцата на 28.07.2023 г.(при отказ, редовно оформен). Исковете са предявени на 22.08.2023 г., т. е. в двумесечния срок съгласно разпоредбата на чл. 358 ал. 1, т. 2 от КТ, обуславящо тяхната допустимост. Главният иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ е обоснован с обстоятелствата, на първо място – че е нарушено правото на защита при уволнение по чл. 333, ал. 1, т.3 от КТ; а по същество – възразява, че не е налице посоченото основание за прекратяване на ТПО по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ: с оглед посочените в уволнителната заповед основания, уволнението е незаконно, тъй като заболяването на ищцата не е ново – видно от ЕР № 2110/16.07.2020 г., когато вече ищцата е заемала тази длъжност, същата е с дата на инв. 09.05.2014г., като е посочено, че лицето може да работи като директор на ДГ; същото е посочено и в следващото ЕР № 92513/29.09.2022 г.; кметът на Община А.. неколкократно е изпращал запитвания до НЕЛК и въпреки отбелязаното в писмо изх. № 1409/19.01.22г., че необжалваните и влезли в сила актове на органите на медицинската експертиза са задължителни за всички лица, органи и институции, е издал обжалваната заповед, при многократните констатации в експертните решения, че заболяването не е проблем за заемане на длъжността, която ищцата заема. Ищцата моли за отмяна на уволнението и възстановяването й на същата длъжност. Претендира разноски. В депозирания в срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор, ответникът е оспорил исковете, с възражения, че не са налице предпоставките за закрила на уволнението по чл. 333 КТ, тъй като уволнението по реда на чл.325, ал.1, т. 9 КТ не попада в кръга на основанията, за които законодателят е предвидил предварителна закрила при уволнение. Ответникът счита, извършеното е законосъобразно, позовавайки се на разпоредбите на чл. 215, ал. 1, т. 3 от Закона за предучилищното и училищно образование (ЗПУО) и чл. 2, т. 1 от Наредба № 4/2016г. за заболяванията и отклоненията, при което не може да се заеме длъжност на педагогически специалист. В чл. 2 от Наредбата лимитативно са изброени заболяванията и отклоненията, които застрашават живота и здравето на децата и учениците и представляват пречка за заемане на длъжност на педагогически специалист. Видно от ЕР от 16.07.20г. и от 29.09.22 г. ищцата е с трайно намалена работоспособност на 60%, с водеща диагноза „....“, обосновало и издаването на атакуваната заповед, предвид и разпоредбата на чл. 23 от длъжностната й характеристика и за задължителна преподавателска работа, съгласно утвърдени нормативи, минимум 72 часа/годишно. Не е налице и предвиденото в т. 9 изключение – работодателят изрично е установил и посочил в заповедта, че детската градина няма друга подходяща работа, която да може да бъде предложена на уволненото лице. Направено е искане за осъществяване на косвен съдебен контрол върху цитираните две ЕР на ТЕЛК от 2020 и 2022 г. – като акт на административен орган, считайки същите за нищожни, като противоречат на разпоредбите на ЗПУО и Наредба № 4, посочени по-горе. Твърди, че това становище се потвърждава и от представените с исковата молба писма от НЕЛК, в които е посочено, че ТЕЛК се произнася единствено на осн.чл. 112 от ЗЗдравето, но не се имат предвид съществуващи забрани, установени в други закони. При назначаването на ищцата на длъжността директор на ДГ през 2017г., въз основа на конкурс, при провеждането му не била извършена контролна процедура относно психическата годност на кандидатите за длъжностите, за които кандидатстват. В случая действията на Община А.. по уволнението били предизвикани и от реакцията на обществеността в гр. А... Моли за отхвърляне на исковите претенции, претендира разноски. За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното: От събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства се установява, че страните по делото са били в трудовоправни отношения в периода от 09.06.2017г. до 28.07.2023г. по силата на трудов договор № 265/09.06.2017г., с който, след проведен конкурс ищцата била назначена на длъжността „директор“ на ДГ „Ш....“, гр. А... Видно от представеното ЕР от 16.07.20г. (л. 8), вид на експертизата: преосвидетелстване по документи, 60 % трайно намалена работоспособност за срок от 2 години, с дата на инвалидизиране 09.05.2014г., с водеща диагноза: „....“, общо заболяване: „..... Непълноценна медикаментозна ремисия. Негативна симптоматика. Астено хипобуличен тип“. Противопоказани условия на труд: „работа на норма, нервнопсих.напрежение“. В констатациите и мотиви за експертното решение е посочено: ТЕЛК приема, че лицето може да работи като директор на ДГ. Видно от ЕР на ТЕЛК от 29.09.22 г.(л. 9) отново преосвидетелстване по документи, са направени същите констатации за водеща диагноза, 60 % неработоспособност за срок 1 година, както и констатация, че ищцата може да работи като директор на ДГ. Ответникът не е обжалвал тези две експертни решения, и това не е спорно по делото. С обжалваната Заповед № 676/28.07.2023г. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на осн.чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ във връзка с чл. 215, ал. 1, т. 3 от ЗПУО и чл. 2, т.1 от Наредба № 4 от 2016 г. за заболяванията и отклоненията, при които не може да се заема длъжност на педагогически специалист, като причина за прекратяването е посочено: „Обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа с трудовия договор, тъй като лицето страда от „....“, установена с Експертно решение № 92513 от 29.09.2022 г. на ТЕЛК при МБАЛ - Търговище АД, гр. Търговище.“ Посочено е още, че в ДГ „Ш....“ – гр. А.. няма друга подходяща длъжност, на която да се преназначи служителката, с оглед здравословното й състояние. С представените с ИМ два отговора от директора на НЕЛК от 19.01.2022 г. и от 25.01.2022г. (л.10 и 11), и двата по молби на кмета на община А.., съответно от 18.01.2022г. и от 24.01.2022 г., за становище на НЕЛК по ЕР № 2110/16.07.2020 г., НЕЛК е отговорила, че НЕЛК се произнася само и единствено на осн.чл. 112 от ЗЗдравето по обжалвани ЕР, а съгласно чл. 113, ал. 3 от с.з. необжалваните и влезли в сила Актове на органите на медицинската експертиза стават задължителни за всички лица, органи и институции. Посоченото в обжалваната заповед ЕР № 92513/29.09.2022 г. на ТЕЛК при „МБАЛ - Търговище“ АД, гр.Търговище, е влязло в сила на 03.11.2022 г. (л. 156, 159). В първото с.з. ищцата е представила, прието по делото ЕР № 92603/21.09.2023 г. на МБАЛ-Търговище“ АД (л.116), а в о.с.з. на 09.01.2024 г. ответникът е представил и е приет заверен препис от ЕР № 92712/14.12.2023 г. на НЕЛК Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ (л.176), с което е отменено ЕР № 92603/21.09.2023г. по отношение на трудовата препоръка и е издадено ново, с което НЕЛК-ТМ дава становище, че „лицето НЕ МОЖЕ ДА РАБОТИ като „Директор“ и всички останали длъжности в системата на училищното и предучилищното образование“. От представеното трудово досие на ищцата, се установява, че същата неколкократно е ползвала отпуск по болест, диагноза „....“: 14.01.-26.02.2022г. (режим на лечение болничен -14 дни в..... отделение и 30 дни домашен амбулаторен), 27.09.21г.- 20.11.21 г. (25 дни болничен и 30 домашен), през 2019 г.- трикратно в периода 07.01.- м.05. (л. 101 и сл.), за което са били издадени болнични листи от Специализирана ЛКК-..... отделение към МБАЛ- Търговище АД. По искане на ответника, пред районния съд е назначена съдебно- психиатрична експертиза, която по поставения единствен въпрос, относим към изясняване на спора, е дала заключение, че е налице идентичност между заболяването на ищцата, посочено в ЕР № 92513/29.09.2022 г. на ТЕЛК при „МБАЛ - Търговище“ АД и заболяванията, посочени в чл. 2, т. 1 от Наредба № 4/2016 г. за заболяванията и отклоненията, при които не може да се заема длъжност на педагогически специалист. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че поддържа заключението. Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства: От показанията на св.А.А. и св.Д.Я., работещи като учители в ДГ „Ш....“, гр. А.. (св. Ахмедова от 2020 г., а св. Янчева от 2016 г.- в група в с. И...), се установява, че при отсъствие на учители, ищцата замествала същите; през 01.2022 г. и през април/май 2023 г., когато ищцата влязла в група, за да преподава по заместване, се налагало да й се помага от помощник-възпитатели (св. Ахмедова), респ. от помощния персонал и други учители (св. Янчева), но след като родители на деца, посещаващи детската градина, подали жалба с подписка до кмета на общината (л. 95–96), поради притесненията си във връзка със здравословното състояние на ищцата, тази практика била преустановена. Св. Янчева твърди и че ищцата понякога се държала неадекватно, като описва отделни случаи. Съдът кредитира показанията на двете свидетелки, съобразно чл. 172 от ГПК, въпреки обстоятелството, че работят в ДГ, доколкото същите са непротиворечиви, съответстват и се подкрепят и от писмените доказателства (заповедите за заместване от трудовото досие, жалбата до Община А.. вх. № от 17.01.22г. и подписка от 26 родители на деца от ДГ), а и ищцата не е представила доказателства, опровергаващи тези показания. При така установеното от фактическа страна, в съответствие и с правомощията и задълженията си по чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция намира следното: Съдебното решение е валидно и допустимо. Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че решението е нищожно. Нищожно е решението, което е постановено от незаконен състав, не е подписано или е извън правораздавателната компетентност на съда, както и абсолютно неразбираемото решение. В случая атакуваните решения отговарят на изискванията за валидност, а соченото от ищеца противоречие с материалния закон –противоречие с императивните материалноправни норми на чл.215, ал.1, т. 3 от ЗПУО вр. с чл. 2, т.1 от Наредба № 4/2016 г. не обуславя нищожност на съдебния акт, тези оплаквания са предмет на произнасяне от въззивната инстанция по съществото на спора. Не е налице и твърдяната от въззивника нищожност на решението, обоснована с „липсата на надлежно волеизявление на съдебния състав … тъй като решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване“, позовавайки се на различието в двата диспозитива на решението (първи и втори с трети абзац от диспозитива). В случая волята на съда е ясна – както от мотивите, така и от диспозитива: РС е приел за неоснователно възражението в исковата молба, че атакуваната заповед е незаконосъобразна на осн.чл. 333, ал.1, т.3 от КТ, тъй като настоящият случай не попада в изрично изброените хипотези на предоставяната закрила, с оглед основанието по чл. 325, ал.1, т.9 от КТ, съпоставено с разпоредбата на чл. 333, ал. 1 т. 3 КТ във вр. с чл. 328, ал.1, т.2, 3, 5 и 11 (но не и т. 9) и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. В съответствие с така възприетото, съдът е посочил, че следва да разгледа предявените „в условията на евентуалност искове“. Неприцизен е диспозитивът на съдебното решение, доколкото първият абзац се явява излишен, не се касае за предявени в условията на евентуалност искове, а за произнасяне по възражение за неспазена предварителна закрила на осн.чл. 333 от КТ, по което съдът дължи произнасяне само в мотивите, когато констатира (както е в настоящия случай), че ищцата не попада под такава закрила. Предвид изложеното, по жалбата в останалата й част, съдът намира следното: Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на безвиновното основание по чл. 325, ал.1, т. 9 от КТ, като в заповедта за уволнение работодателят изрично е посочил, че за ищцата е налице обективна невъзможност за изпълнение на възложената с трудовия договор работа, тъй като страда от „....“, установена с ЕР № 92513/29.09.2022 г. на ТЕЛК, като в ДГ „Ш....“ – гр. А.. няма друга подходяща длъжност, на която да се преназначи служителката, с оглед здравословното й състояние. Няма спор по делото, че ищцата страда от „....“, заради което заболяване е инвалидизирана през 2014г., това е установено и при преосвидетелстването й с представените ЕР на ТЕЛК от 2015, 2017, 2020 и 2022 г. и установената от оторизираният затова здравен орган 60% неработоспособност, с противопоказни условия на труд: „работа на норма, нервнопсих.напрежение“ в ЕР от 16.07.20г., „физически натоварвания, нервнопсихичнопренапрежение“ в ЕР от 29.09.22г. В исковата молба ищцата се е позовала на посочената в ЕР от 29.09.22г. трудова препоръка, съгласно която „може да работи като директор на детска градина“. Още с отговора на исковата молба ответникът е направил искане на осн.чл. 17, ал. 2 от ГПК за осъществяване на косвен съдебен контрол върху ЕР на ТЕЛК в тази му част, с твърденията, че решението е незаконосъобразно, поради противоречието му с императивните норми на чл.215, ал.1, т.3 от ЗПУО вр. с чл. 2, т. 1 от Наредба № 4/2016 г. за заболяванията и отклоненията, при което не може да се заеме длъжност на педагогически специалист. Представеното по делото ЕР № 92513/29.09.2022 г. на ТЕЛК представлява индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване по административен и съдебен ред – чл. 112 от ЗЗДравето. Не е спорно по делото, че това ЕР не е обжалвано, влязло в сила на 03.11.2022 г. Тъй като ответникът не е участник в производството по издаване на този акт, нито по отношение на него е осъществен пряк съдебен контрол, на осн.чл. 17, ал. 2 от ГПК, съдът разглеждащ гражданскоправния спор, може да извърши контрол за неговата законосъобразност. Последователно в хода на производството пред РСТ, а и във въззивната жалба, ответникът е оспорвал представеното ЕР с твърдения, че приетото в него относно това, че ищцата може да работи като Директор на детска градина, противоречи на посочените императивни норми на чл. 215 ЗУПО вр. с чл. 2, т.1 от Наредба 4. Първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по това искане, вместо това в мотивите е посочено само, че съгласно чл. 113, ал. 3 от ЗЗдравето „Решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната“. Инцидентния косвен съдебен контрол на административни актове, който гражданският съд може да осъществява, съгласно даденото в ТР 6/10.05.2006 г. на ОСГК-ВКС тълкувателно разрешение, има за предмет валидността и материалната законосъобразност на административните актове с гражданско- правни последици, в чието производство по издаване и обжалване оспорващият го не е участвал като страна. В тази връзка, настоящият съдебен състав съобрази следното, при осъществения косвен съдебен контрол по реда и на осн.чл. 17, ал. 2 от ГПК: Посоченото в заповедта ЕР на ТЕЛК е издадено от компетентен здравен орган, т.е. орган, оправомощен за това в пределите на неговата компетентност (по материя, място и степен), с участието на двама лекари-специалисти психиатри – д-р Т... и д-р К.. (видно от изисканата от съда и предоставена информация с писмо вх. № 2823/19.12.23г. на изп.д-р на МБАЛ-Търговище АД – л. 166) и не е недействителен – опорочен под формата на нищожност, на това основание (по аргумент от ТР 2/14.05.91г. на ОСГК на ВС). Нормите, въвеждащи забрани за заемане на определена длъжност имат императивен характер и са свързани със защита на конституционни значими обществени интереси. Именно от тази категории норми е специалната императивна норма на чл. 215 от ЗУПО. С нормата се цели защита на правата и интересите на по-уязвимата обществена група участници в образователния процес - малолетните и непълнолетните деца и ученици. В приложение на тази норма е приета горецитираната Наредба № 4/2016 г. (ДВ бр. 86/01.11.2016г., без последващи изм., с изкл.изм. заглавието й в ДВ бр. 89/2017г.), в която, в чл. 2, т.1-9 лимитативно са изброени видовете заболявания и отклонения, определени по дефиниция като „застрашаващи живота и здравето на децата и учениците“ и съставляващи обективна пречка да се заема длъжност на педагогически специалист, съгласно чл. 1 от Наредбата. В случаите, когато лицето страда от заболяване от посочените в списъка по чл. 2 от Наредбата, при съществуващо трудово правоотношение, заболяването на служителя е основание за неговото прекратяване при условията и по реда на КТ, съгласно чл. 215, ал. 3 от ЗПУО. Липсата или наличието на заболяванията и отклоненията по чл. 2 се удостоверяват след съответен медицински преглед от лекар с придобита специалност по психиатрия, в случаите по чл. 2, т.1-7, в това число и от съответната ТЕЛК, с участието на лекар психиатър. Видно от всички представени по делото писмени доказателства относно здравословното състояние и заболяване на ищцата, в т.ч. и ЕР на ТЕЛК, ищцата е с диагноза „....“. Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза „...... представлява група от заболявания, които се характеризират сразстройства в мисленето, възприятиета, емоциите, волята, когницията и психомоториката. Описани са четири клинични форми: параноидна, проста, хебефренна и кататонно. По протичане се различават рекурентна/пристъпна/, пристъпно прогредиентна и непрекъсната форма. В МКБ /Международна класификация на болестите/-10...... се обозначава с код F 20 /хронично психотично разстройство/ или F23 /остро психотично разстройство/. Видно от медицинската документация при ищцата, болестта (с посочен код F20) в хода на протичане на шизофренния процес е обективизирана: личностнова промяна от апатико-абуличен тип – шизофренна промяна на личността, която може да бъде описана с изброените в заключението негативни симптоми, включени в диагнозата: ...., като вещото лице е категорично, че е налице идентичност между заболяването на ищцата К. Р. И., визирано в ЕР № 92513/29.09.22г. на ТЕЛК към МБАЛ-Търговище АД, гр. Търговище и заболяванията, визирани в чл. 2, т.1 от Наредба № 4/2016 г. В о.с.з. на 28.05.24 г., вещото лице-психиатър е пояснило, че независимо от различното изписване на диагнозата, става въпрос за идентични заболявания, защото последните решения са възприети според наредбата и се споменава само основната част на заболяването, примерно „....“, останалите като личностнова промяна или хода на протичане на заболяването вече не се отразяват в ЕР на ТЕЛК, но това е отразено в предходните й експертни решения. Т.е. в случая по съответния ред, в т.ч. и с ЕР на ТЕЛК, като специализиран медицински орган, е установено заболяването на ищцата с диагнозата „....“, което заболяване е идентично с посочените в чл. 2, т. 1 от Наредба 4. Установената в ЕР от 29.09.22 г. трудова препоръка, че ищцата може да работи „като Директор на детска градина“ касае изпълнение на административната длъжност „Директор“ и свързаните с нея административни функции, но доколкото, съгласно нормативно предвидените задължителни часове преподавателска дейност – 72 часа годишно (т.1.2 от Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 на Наредба № 4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда), в съответствие с които е и записаното в представената длъжностна характеристика (това се установява и от събраните по делото свидетелски показания, обсъдени по-горе), е налице абсолютната забрана на специалната императивна норма на чл. 215, ал. 1, т. 3 ЗУПО вр. с чл. 2, т.1 от Наредба № 4, същата да заема длъжността, на която е била назначена и е работила до прекратяване на трудовото й правоотношение. Видно от неоспорената част от ЕР от 29.09.22 г., влязло в сила и съобразно разпоредбата на чл. 113 от ЗЗдравето, противопоказните условия на труд за ищцата са: „физически натоварвания, нервнопсихично пренапрежение“, поради което и предвид абсолютната забрана на чл. 215, ал.1, т.3 от ЗПУО вр. с чл. 2, т. 1 от Наредба № 4/2016 г., предвид естеството на работа в Детската градина за преподавателски и помощен персонал, е обосновано и установено посоченото в обжалваната заповед, че в ДГ няма друга подходяща длъжност, на която да се преназначи служителката с оглед здравословното й състояние (чл. 325, ал. 1, т. 9, изр.2 от КТ). Предвид изложеното, съдът намира, че издадената заповед за прекратяване на ТПО между ответника и ищцата е законосъобразна, обуславящо неоснователност на предявения иск с правно осн.чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ, както и обусловения от него иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на предишната работа. Доколкото районният съд е достигнал до други правни изводи и друг краен резултат, решението в обжалваната му част се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а предявените искове отхвърлени като неоснователни. По разноските: Пред районния съд - предвид резултата от въззивното обжалване, решението на РС в частта за разноските следва да бъде отменено изцяло. Съгласно чл. 83, ал. 1, т.1 от ГПК вр. с чл. ищцата е освободена от д.такси и разноски, но не и от заплащането на заплатените от насрещната страна разноски, в случая в размер 349.87 лв. за СПЕ (л.182), изплатено на в.л., изготвило експертизата, съгласно протоколно определение от 28.05.2024 г. Макар да е представляван от упълномощен по делото адвокат, ответникът не е представил доказателства за заплатени разноски. За въззивната инстанция: С оглед основателността на жалбата ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 15 лв. С оглед изхода на спора, разноски на ищцата/въззиваемата не се следват. Водим от горното, съдът