Решение № 95 от 24.4.2025 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 652/2024 г.

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба с рег. № 2139/04.07.2024 год. (получена по пощата, с дата на пощенското клеймо 01.07.2024 г.) на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните директори В.В.И. и В.М., чрез юрисконсулт К. М., срещу решение № 69 от 29.05.2024 г. на Районен съд - К. по гр. дело № 57/2023 г., с което въззивникът на основание чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД е осъден да заплати на К. Р. Ж. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. К., сумата от 2 304 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Съдът е осъдил също така „Застрахователна компания Лев Инс“ АД да заплати на К. Р. Ж. на основание чл. 86 от ЗЗД обезщетение за забавено плащане на главното задължение в размер на 93, 16 лв., както и сторените по делото съдебни разноски в размер на 1 028 лв. Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е постъпила на 01.07.2024 г. от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител на 15.06.2024 г. При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК. Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства. Оспорват се изводите на РС - К. за основателност на предявените искове, които изводи са обосновани в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Въззивникът, в качеството му на ответник в първоинстанционното производство, настоява, че в условията на пълно и главно доказване, не е установено наличието на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 432 от КЗ, като в тази връзка се оспорва изцяло механизма на настъпване на ПТП, така както е изложен от ищеца. Сочи се, за да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, възникнало от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В случая водачът на л.а. марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ••• не е проявил противоправно поведение, което да се явило пряка и непосредствена причина за настъпилото ПТП. Според въззивника процесното ПТП от техническа гледна точка е било непредотвратимо за водача на тегленото МПС, застраховано при ответното дружество. Водачът на тегленото МПС е бил поставен в обективна невъзможност да избегне удара между автомобилите, а единствено водачът на теглещото МПС е имал възможност да предотврати ПТП. Същият е следвало да съобрази маневрата си за заобикаляне на спрялото МПС така, че да не постави водача на тегленото МПС в ситуация, в която траекторията на тегленото МПС да минава през паркираното МПС. На следващо място, според въззивника, районният съд неправилно е определил размера на дължимото обезщетение, което не съответствало на реално претърпените от застрахования имуществени вреди. Районният съд не е съобразил, че присъденото обезщетение е следвало да бъде намалено със стойността на увреденото МПС по цени за скрап. В противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на собственика на увредения автомобил със сумата, която би получил ако предаде автомобила за скрап. Оспорва се също така предявеният иск по чл. 86 от ЗЗД по основание и размер. Предвид изложеното се настоява за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлени. В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваемата страна, чрез упълномощения адвокат М. Я. от АК – гр. Добрич, според който решението на Районен съд – К. като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание. Производството по гр. дело № 57/2023 г. по описа на Каварненския районен съд е образувано по искова молба с рег. № 483/10.025.2023 г. на К. Р. Ж. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. К., чрез упълномощения адвокат М. Я., с която срещу Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано заедно от изпълнителните директори П.В. Д. и В.В.И., са предявени обективно съединени искове за заплащане на сумите от: 2 560 лв., предявен като частичен иск, целият в размер на 5 060 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по образуваното пред ответника производство по щета № 2401-5000-22-000131, изразяващи се в нанесени щети върху лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № •••, претърпени вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на ••• г., около 10, 30 ч. в гр. К., предизвикано виновно от водача на лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК № •••, със сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ № BG 22 / 122001381012, със срок на действие от 12.05.2022 г. до 11.05.2023 г., който автомобил се е предвижвал, теглен с гъвкава връзка /въже/ от лек автомобил, марка „Рено“, модел „Клио“ с ДК № •••, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 93, 16 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение, определено по размер на законната лихва за времето от 03.10.2022 г. – датата, на която ответникът е постановил отказ да заплати застрахователно обезщетение до датата на подаване на исковата молба – 10.02.2023 г., както и направените по делото съдебно-деловодни разноски. Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание чрез упълномощения адвокат, на ••• г., около 10, 30 ч. в гр. К., се е движел лек автомобил, марка „Рено“, модел „Клио“ с ДК № •••, управляван от Г.И.Г., теглейки на буксир с гъвкава връзка (въже) лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК № •••, с водач А. П. Т.. По същото време в най-десния край на дясната пътна лента на същата улица бил паркиран лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № •••, собственост на К. Р. Ж.. При разминаването на теглещият и тегленият автомобили с автомобила на ищеца, л.а. „Опел“ се отклонил от траекторията си на движение и се е ударил с предната си дясна част в задната лява част на л.а. „Фолксваген“. В резултат на това са нанесени следните щети за последния автомобил: облицовка на предна броня, лайсна, задна лява броня, ляв стоп, заден ляв панел, заден ляв подкалник PVC, задна престилка, отдушник на багажник – ляв, заден мост Сочи се, че за настъпилото ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП. Във връзка с нанесените щети по автомобила, ищецът реализирал разходи и в размер на 60 лева, за диагностика на ходова част и сВ.не на задна броня. Посочва, че лекият автомобил, който реализирал ПТП- то при управлението си е бил застрахован в ответната застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с полица № BG 22/122001381012, с начална дата на покритие от 12.05.2022 г. и крайна дата 11.05.2023 г. По повод предявената от ищеца претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ответното дружество образувало производство по щета №2401-5000-22-000131, по която дружеството се произнесло с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, поради липса на представени документи, от които да се направи извод за безспорна вина на водача на застрахованото в ЗК „Лев Иинс“ АД МПС „Опел Астра“ с рег. № •••. С писмена молба вх.№2984/12.10.2023г. ищецът е направил на основание чл. 214 от ГПК искане за изменение на предявения иск, чрез неговото увеличение до размера на сумата от 3 209, 43 лева. С молба вх. № 1449/08.05.2024 г. ищецът е поискал намаление на предявения иск от 3 209, 43 лева на 2 304 лева. С протоколно определение от 08.05.2024 г., съобразно искането на ищеца, обективирано в молба с вх. 1449/08.09.2024 г., съдът е допуснал намалението на предявения главен иск от 3 209, 43 лв. на 2 304, 00 лева. В срока и по реда на чл. 131 от ГПК застрахователна компания „Лев Инс“ АД е депозирала писмен договор, според който предявените искове са неоснователни и недоказани. Оспорва се наличието на покрит риск по застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективиран в застрахователна полица №BG22/122001381012. Съображенията на ответника са свързани с обстоятелството, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 479, ал. 1 от КЗ, тъй като застрахователят на тегленото МПС „Опел Астра“ с ДК № ••• не носи отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение за вредите от настъпилото ПТП, а такава отговорност носи застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на теглещото МПС – „Рено Клио“ с рег. № •••. Според посочената разпоредба на чл. 479, ал. 1 от ГПК вреди, нанесени от ремарке по чл. 481, ал. 1, изречение второ и ал. 2, т. 3, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство. Аргумент в подкрепа на този извод ответникът извлича от установената фактическа обстановка по делото: към момента на настъпване на ПТП л.а. автомобил „Опел Астра“ с ДК № ••• е бил теглен от л.а. „Рено Клио“ с рег. № •••, респ. тегленият автомобил е бил функционално зависим от теглещия автомобил. Извън тези възражения ответникът настоява, че в случай на установена вина на водача на „Опел Астра“ за настъпване на ПТП, отговорност за вредоносното събитие носи и водача на л.а. „Рено Клио“. Ответникът оспорва механизма на настъпване на ПТП, изложен в исковата молба, както и виновното поведение на водача на МПС „Опел Астра“, застраховано в ЗК „Лев Инс“ АД. Твърди, че не са налице основания за ангажиране на договорна отговорност на ответника, защото водачът на МПС „Опел Астра“ няма вина за настъпването на ПТП. Според ответника претендираното от ищеца обезщетение е в завишен размер. Добричкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На ••• г., около 10, 30 ч. в гр. К., по ул. „•••“ № 37, се е движел лек автомобил, марка „Рено“, модел „Клио“ с ДК № •••, управляван от Г.И.Г., теглейки на буксир с гъвкава връзка (въже) лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК № •••, с водач А. П. Т.. По същото време в най-десния край на дясната пътна лента, на същата улица, бил паркиран лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № •••, собственост на К. Р. Ж.. След предприета маневра за изпреварване от лекия автомобил „Опел Астра“ с ДК № •••, теглен от лек автомобил „Рено Клио“ с ДК № •••, на паркирания автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № •••, при пресичане на траекторията на движение на лекия автомобил „Опел Астра“ с паркирания автомобил „Фолксваген Голф“, лекият автомобил „Опел Астра“ се блъска с предната си дясна част в задната лява част на паркирания автомобил „Фолксваген Голф“. Мястото на удара е 2, 00 метра вляво от десния край на платното за движение. В резултат на удара по лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ••• са нанесени повреди по облицовката на предната броня, лайсна задна лява броня, ляв стоп, заден ляв панел, заден ляв подкалник PVC, задна престилка, отдушник на багажник – ляв, заден мост. В тази връзка по делото е представен Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, подписан от А. П. Т. и от К. Р. Ж.. По делото е допусната и назначена съдебно-автотехническа експертиза, в.л. по която М. С. дава заключение, че причина за настъпването на ПТП е закъснялото изместване на траекторията на движение на лек автомобил „Опел Астра“ вляво от лек автомобил „Фолксваген Голф“. Поведението и действията на водача на лек автомобил „Опел Астра“ са били съобразени с конкретната обстановка, но не в достатъчна степен, в резултат на което е настъпил удар в задната част на лек автомобил „Фолксваген Голф“ и в предната част на лек автомобил „Опел Астра“. Вещото лице е констатирало, че в резултат на ПТП- то по „Фолксваген Голф“ са повредени и деформирани предна броня и задна лява част, като са увредени облицовка на предна броня, лайсна задна броня лява, стоп ляв, панел заден ляв, подкалник PVC заден ляв, престилка задна, отдушник багажник ляв и мост заден. Тази фактическа обстановка се установява и от Опис-заключение по щета на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД (л.9). Вещото лице е категорично, че повредите по лек автомобил „Фолксваген Голф“ при изследваното ПТП, съответстват напълно на механизма на настъпването на това произшествие, посочен в исковата молба и двустрания протокол за ПТП. В заключението си по допълнителната задача вещото лице М. С. е посочил, че пазарната стойност на лек автомобил „Фолксваген Голф“ към дата ••• г. е 2 304, 00 лева, а стойността за на същия лек автомобил за скрап е 300 лева. Безспорно е установено по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение между „Застрахователна компания Лев Инс“ АД и собственика на лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № •••, към датата на процесното ПТП по договор за застраховката „Гражданска отговорност“ № BG22/122001381012, със срок на действие от 12.05.2022 г. до 11.05.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) при застраховката „Гражданска отговорност“ застрахователят покрива всички вреди, причинени на чуждо имущество; пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенции по предходните точки, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования. Предявеният иск, предмет на разглеждане в настоящото производство, намира правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, според която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при наличието на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право са: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди. В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени от представените писмени доказателства и експертните заключения – причинено от водача на застрахованото МПС – лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № ••• на ••• г. в гр. К., пътно-транспортно произшествие. Водачът на посоченото МПС, нарушавайки правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който е бил длъжен при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, в т.ч да намали скоростта и да спре, е блъснал паркирания на ул. „•••“ № 37 лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № •••, собственост на ищеца К. Р. Ж.. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника, че виновен за ПТП е водачът на другия лек автомобил, марка „Рено“, модел „Клио“ с ДК № •••, поради което дължимото застрахователно обезщетение да се изплати от застрахователя по сключения договор „Гражданска отговорност“ със собственика на посочения автомобил. Посочената от ответника разпоредба на чл. 479, ал. 1 от ГПК, според която е налице основание да се ангажира отговорността на застрахователя на теглещия автомобил – „Рено Клио“ с ДК № •••, касае случаите на вреди, нанесени от ремарке по чл. 481, ал. 1, изречение второ (•За моторни превозни средства се смятат и ремаркетата и полуремаркетата по Закона за движението по пътищата, включително къмпинг-ремаркетата) и ал. 2, т. 3 (•ремаркета категория О1 (до 750 килограма) по Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (обн., ДВ, бр. 40 от 2009 г.; изм., бр. 75 от 2012 г., бр. 77 от 2013 г. и бр. 17 от 2015 г.), което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство. В случая тегленият автомобил няма характера на ремарке, полуремарке или къмпинг-ремарке, макар и да е бил в известна степен функционално зависим от теглещият автомобил. Зависимостта обаче не е била пълна доколкото от доказателствата по делото (заключението на в.л. и свидетелските показания на водача на тегления автомобил А. П. Т.) е видно, че автомобилът „Опел Астра“ с ДК № ••• е бил с изправна кормилна и спирачна уредба. Причината за произшествието, така както е установил експерта по приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, е била закъснялата реакция на водача на тегления автомобил в резултат на което настъпило пресичане на траекторията на движение на лекия автомобил „Опел Астра“ с паркирания автомобил „Фолксваген Голф“. В тази връзка експертът приема, че е налице закъсняло изместване на траекторията на движение на лекия автомобил „Опел Астра“ вляво от лекия автомобил „Фолксваген Голф“, като поведението на водача А. П. Т. не е било съобразено в достатъчна степен, в резултат на което е настъпило обсъжданото ПТП. Самият Т., в качеството му на свидетел по делото, е заявил, че не оспорва механизма на настъпване на произшествието, поради което и без възражение е подписал двустранния протокол за ПТП. Предвид на това от техническа гледна точка действията на водача на посочения „Опел“ не са правилни, тъй като е имал техническа възможност да предотврати произшествието, следа като е разполагал с работеща кормилна и спирачна уредба на автомобила. Правилата за теглене на МПС са регламентирани в чл. 83-87 от закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗДвП тегленето на повредено МПС се извършва с гъвкава връзка, с твърда връзка или от автомобил със специално приспособление. Според чл. 85, ал. 2 от ЗДвП при теглене с гъвкава връзка дължината й трябва да бъде от 4 до 6 метра и поне на две места да бъде сигнализирана с червен флаг. От доказателствата по делото е видно, че няма данни за дължината на меката връзка между двата автомобила – единствено в.л. е установило, че в търговската мрежа се продават въжета за теглене на автомобили с дължина 3, 5 м. Съгласно горепосочената разпоредба на ЗДвП тегленото с гъвкава връзка МПС трябва да има изправна кормилна и спирачна уредба, като се изисква кумулативната им наличност. Безспорен е фактът, че след като е поел отговорността на управлява тегления автомобил, ответникът вече е водач на МПС и дължи вниманието и грижите, които дължи всеки участник в движението. По делото не са събрани никакви доказателства, а и не са наведени никакви възражения за виновно поведение на първия водач. Не се установява от нито едно писмено доказателство каква вина има той и коя разпоредба е нарушил. Тъй като отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител, увреденото лице може да претендира обезщетение от застрахователното дружество на деликвента. На основание чл. 405 от КЗ с настъпването на застрахователното събитие за застрахователя възниква задължението за заплащане на застрахователното обезщетение. Размерът на същото следва да се определи към момента на реализиране на застрахователното събитие и е равен на действителния размер на вредите, причинени на застрахованата вещ – чл. 400 от КЗ. Съобразно дефиницията на чл. 400, ал. 2 от КЗ за възстановителна се смята стойността за възстановяване на имущество с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка. По отношение обема на отговорността на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", следва да се има предвид следното: по аргумент от чл. 386, ал. 2 от КЗ, която норма предвижда, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност (каквито хипотези не са налице), се извежда принципът за реална обезвреда на вредите на застрахованото имущество. В приложението му, при настъпване на застрахователно събитие - покрит риск по договор за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на претърпяната вреда към момента на настъпване на събитието. В случая в.л. дава заключение за вреди, чието обезщетение е в размер на 3 149, 43 лв По приложението на чл. 411 КЗ, аналогичен с чл. 213 КЗ (отм.), съотв. чл. чл. 402 ТЗ (отм.) е постановено и решение № 37/23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г., I ТО на ВКС. В него се приема, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 402 ТЗ (отм.) се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностният адекват на претърпяната от осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към същия момент. Първоинстанционният съд при спазване на последното правило и съобразяване на заключението по приетата по делото САТЕ е определил съобразно заявеният размер на исковата претенция, стойността на вредите, равняващи се на сумата от 2 304 лв. Ищецът претендира сума в по-малък размер от посочената от в.л., за която предвид диспозитивното начало в гражданския процес искът следва да бъде уважен. Върху главното задължения, следва да бъде присъдена законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. Според чл. 496, ал. 1 от КЗ срокът за окончателно произнасяне по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя. В процесния случай се претендира законната лихва върху дължимите обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от 03.10.2022 г. – датата на постановения отказ от страна на ответника за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от ответното дружество до 10.02.2023 г. – датата, на която исковата молба е подадена до съда. Въззивният съд в заключение намира, че решението на районния съд в тази част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК. Тъй като правните изводи на настоящата инстанция, съвпадат с тези на първоинстанционния съд, Добричкият окръжен съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба по отношение на уважения главен иск следва да бъде оставена без уважение. По отношение на предявения иск по чл. 86 от ЗЗД относно сумата от 93, 16 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение, определено по размер на законната лихва от 03.10.2022 г. до 10.02.2023 г., същият е основателен и доказан до размера от 87, 57 лв., която сума е изчислена с помощта на Calculator.bg. За горницата от 87, 57 лв. до 93, 16 лв. предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли, а решението на районния съд в тази част следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция ищецът има право на сторените разноски, съразмерно с уважената част от исковете като вместо определените от районния съд 1 028 лв. следва да се присъдят 1 025, 60 лв., която сума е изчислена, с оглед резултата по предявения иск по чл. 86 от ЗЗД, като се присъдят като разноски още 46, 88 лв. Последната сума е формирана от допълнително внесената (в изпълнение указанията на ДОС, дадени с определение № 913 от 20.11.2024 г.) държавна такса за първоинстанционното производство от 49, 40 лв., намалена като разноски, съответно на отхвърлената част от иска по чл. 86 от ЗЗД и равняваща се на 46, 88 лв. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника се дължат като разноски пред първата инстанция – 2, 44 лв. За въззивното обжалване въззивникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение и за платената държавна такса за въззивно обжалване, които разноски се равняват на 0, 64 лв., изчислена съразмерно с отхвърлената част на акцесорния иск. На основание чл. 81 и чл. 273 от ГПК във връзка с 78, ал. 3 от ГПК „Застрахователна компания Лев Инс“ АД следва да заплати на К. Р. Ж. сторените по настоящото дело разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 598, 60 лв., съразмерно с уважената част от претенцията. По изложените съображенията и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Добричкият окръжен съд