Решение № 1168 от 18.6.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 135/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/. Образувано е по касационна жалба на „М.Б.“ ЕООД •••, представлявано от П. П. П. – •, депозирана чрез• Б., против Решение № 88 от 22.12.2023 г. постановено по АНД № 250 по описа на Районен съд – Козлодуй за 2023 г., с което е потвърдено издаденото против дружеството от Директора на Дирекция „Инспекция на труда“ гр.Враца, Наказателно постановление /НП/ № 06-2300081/24.07.2023г., с наложената имуществена санкция в размер на 1500, 00лева, за нарушение на чл. 224, ал. 1 вр. чл.228, ал.3 от КТ, на основание чл. 414, ал.1 от КТ. В касационната жалба са изложени подробни доводи, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него НП. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител •• М. К., в представено по делото писмено становище, оспорва същата с доводи, че обжалваното решение не страда от сочените в жалбата пороци. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият в касационното производство прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Отправя искане към съда оспореното решение да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата, в писменото становище и след извършване на служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: За да потвърди обжалваното НП и наложената с него имуществена санкция с решението, предмет на касационна проверка съдът е приел, че в производството по съставяне на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното. По същество на спора въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност е безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил състава на санкционираното административно нарушение. Прието е, че касаторът е осъществил състава на административното нарушение визирано в НП, чрез неизплащане на работника обезщетение за неползвания от него платен годишен отпуск в размер на 2 дни, който следвало да изплати до 30.11.2022г. Формирал е извод, че наказващият орган правилно е приложил санкционната норма, а наложеното наказание е в справедлив размер, предвид тежестта на нарушението и липсата на вредни последици, като не е налице маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН. Изложени са подробни мотиви, в резултат на които е прието, че оспореното наказателно постановление е законосъобразно и същото е потвърдено в неговата цялост. Така постановеното решение е правилно, а възраженията на касатора са неоснователни. Настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд за законосъобразност на НП. Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани писмени и гласни доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. Съдът в съответствие с изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание. Обсъдени са всички възражения изложени в жалбата и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни. Районният съд е събрал относимите и допустими писмени и гласни доказателства и анализирайки същите обосновано е приел, че в случая е налице нарушение на чл. 224, ал.1 вр. чл.228, ал.3 от КТ. Съдът е обсъдил и възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като се е обосновал защо деянието не може да се приеме за маловажен случай, които изводи се възприемат и от настоящия състав. След отчитане на установените в производството факти и обстоятелства и съобразявайки се с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, правилно е прието от съда, че адекватна и справедлива за деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството е наложената санкция от 1500, 00 лева. Правилно и обосновано районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, вкл. на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Съществува пълно единство между съдържанието на документите, поставили началото и края на административнонаказателството производство - АУАН и НП, в които нарушението е описано по начин, който не затруднява правото на защита на уличеното лице. Датата на извършване на нарушението е определена правилно – 01.12.2022г, предвид осъществяване на нарушението чрез бездействие след изтичане на срока за изпълнение – до 30.11.2022г. Защитната теза на работодателя за изпълнение на задължението си за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето на трудовото правоотношение чрез прихващане, правилно е приета за неоснователна от решаващия съд. Следва да се отбележи, че пред първоинстанционния съд касатора твърди прихващане на процесното обезщетение с изплатения аванс. Едва в касационната жалба пред АдмС Враца се твърди, че това прихващане е направено за дължимо предизвестие от страна на работника. Според нормата на чл.103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си, но, за да породи прихващането правно действие, е необходимо да е налице изявление на едната страна, отправено до другата. Безспорно е, че в настоящият случай липсват доказателства за отправено такова изявление, нещо повече - сам напусналия служител Катрин Кирилова е сезирал ДИТ. И представеният фиш от м.10.2022г. за дължимото й обезщетение по чл.224 от КТ и за дължимото от нея обезщетение по чл.220 от КТ не може да се приеме за направено изявление за прихващане от страна на работодателя, тъй като не е подписан от служителката Катрин Кирилова, поради което не може да се приеме че това волеизявление е достигнало до знанието й. В тази връзка възраженията на касатора са напълно неоснователни и не се споделят от настоящия касационен състав. Несъстоятелни се явяват доводите на касатора, че след като е вписано в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, че съгласно чл.220 от КТ, работникът дължи на работодателя обезщетение поради неспазения срок на предизвестие в размер на месечното трудово възнаграждение и от представения фиш за дължимо месечно възнаграждение по трудов договор на К. К. следва да се приеме за ясно, че е направено прихващане, като е удържано от начисленото трудово възнаграждение. Работодателят не може да извърши извънсъдебно прихващане на суми, които дължи за трудово възнаграждение и обезщетения с негови насрещни неликвидни вземания, освен в случаите по чл.227 от КТ. Насрещното вземане на работодателя не попада в изключенията, нормирани от разпоредбата на чл.272 от КТ. Липсва изричен писмен акт, с който се посочва кои суми с кои се прихващат и този акт да е достигнал до работника, каквото изискване поставя нормата на чл.103 ЗЗД. Недопустимо е прихващане срещу вземане за трудово възнаграждение, върху което не се допуска предварително изпълнение без съгласие на работника, какъвто е настоящия случай. По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл.218, ал. 2 от АПК, при която не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън визираните в касационната жалба, решението на РС-Козлодуй, с което е потвърдено НП следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско възнаграждение, в полза на ответника, следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 100, 00 /сто/ лева. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът