Решение № 10 от 17.1.2025 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 665/2024 г.

Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.422 от ГПК, ЗОП и чл.92 от ЗЗД. С Решение № 319/21.07.2024г., пост.по гр.д.№117/2024г., РС-Ловеч е признал за установено на основание чл.422, ал.1, вр.с чл.415 от ГПК, по отношение на „Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Параскев С.“ АД, с ЕИК ••••••••••, със седалище и адрес на управление в гр.•••, че „Национален перилен Комбинат“ ООД с ЕИК ••••••••••, със седалище и адрес на управление в гр.•••, има вземане в размер на 8 231, 50лв.(осем хиляди двеста тридесет и едни лева и петдесет стотинки), представляващо неустойка по сключен договор по чл.192, ал.4 от ЗОП, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (17.10.2023 г.) до изплащането й, предмет на издадена Заповед №779 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.10.2023г., по ч.гр.д.№1516/2023г. на РС-Ловеч. На основание чл.78, ал.1 от ГПК „МБАЛ „Проф.д-р Параскев С.“АД-Ловеч е осъдена да заплати на „Национален перилен Комбинат“ООД сумата от 2 229, 26лв. (две хиляди двеста двадесет и девет лева двадесет и шест стотинки), представляваща направени в заповедното и исковото производства разноски. Постъпила е въззивна жалба от „МБАЛ“Проф.д-р Параскев С.“АД, с ЕИК ••••••••••, със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч, ул.“Съйко Съев“№27, изпълнителния директор В.Т., чрез адв.С. Д.-ЛАК, срещу Решение №319/21.07.2024г., пост.по гр.д.№117/2024г.на РС-Ловеч. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Спорът между страните е за предвидената неустойка при неизпълнение на договора. В чл.28 са предвидили, че при просрочване на изпълнението на задълженията по договора, неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 1% от цената за съответната дейност, но не повече от 2% от стойността на договора. Тази договореност въззивникът тълкува като санкция уговорена в случай на просрочване изпълнението на всички поети с договора задължения, а не само тези, регламентиращи плащането на стойността на извършената услуга. Размерът на неустойката е ограничен до 2% от стойността на договора, т.е. определен е максимум, до който може да се претендира еднократно от изправната страна. Отговорността не е за неизпълнението на всяко конкретно задължение. Счита, че районният съд неправилно е приел, че уговорената в чл.28 от договора неустойка се отнася за всяко едно забавено изпълнение на плащането по издадена фактура, позовавайки се на предвидената гаранция за изпълнение, размера й и начин на усвояване при необходимост. Развива, че „гаранция за изпълнение“ и „уговорената неустойка“ са два различни института на правото и съпоставянето им и прилагането по аналогия е абсолютно погрешно. Гаранцията за изпълнение е регламентирана в чл.111 от ЗОП и размерът й към момента на сключване на договора е определен на 5%. Размерът на гаранцията не е обвързан с неустойката, както погрешно приема първоинстанционният съд. Признава, че искът е основателен и дължи до размера на 920.74лв., представляваща 2% от стойността на договора (46036.80лв.с ДДС). Моли да се отмени обжалваното решение и постанови друго, с което се признае за установено, че „МБАЛ“Проф.П.С.“АД–Ловеч има вземане към „Национален перилен комбинат“ООД-София, на стойност 920.74лв., представляващо неустойка по сключения договор между страните, заедно с лихва за забава, считано от 16.10.2023г.(дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК)до изплащане на цялото вземане, съгласно Заповед за изпълнение №779/18.10.2023г., пост.по ч.гр.д.№1516/2023г. на РС-Ловеч, като се отхвърли претенцията до пълния претендиран размер от 8231.50лв. Претендира присъждане и на направените разноски. В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Национален перилен комбинат“ООД с ЕИК ••••••••••, със седалище и адрес на управление в гр.•••, представляван от управителя Д. Й., чрез адв.П. С.-АК-Пловдив. Счита въззивната жалба за неоснователна. Обяснява, че страните са сключили договор по реда на ЗОП с предмет „НПК“ООД да пере болничното бельо срещу определена цена и съгласно условията по договора. Счита за неправилно тълкуването на възивника, че неустойката е уговорена за неизпълнение на задълженията по договора като цяло, т.е.при пълно неизпълнение.Акцентира, че възложителят има едно задължение по договора и то е да заплаща цената по него.Всички други задължения са уговорени във връзка с възможността на изпълнителя да изпълни задълженията си и те касаят нужното съдействие на възложителя към изпълнителя при изпълнение на задълженията му. Неизпълнение на ангажимента за съдействие от възложителя не би довело до дължимост на неустойка, а да се приложат правилата при забава на кредитора, уредени в ЗЗД.Така възложителят няма да има право да усвои внесената гаранция и да иска допълване, защото неизпълнението на изпълнителя се дължи единствено на липсата на съдействие от възложителя(н-р недопускане на изпълнителя до помещенията, от където следва да се вземе болничното бельо и др.). Акцентира на израза в чл.28 от договора, където неустойката е предвидена за всеки ден забава и като 1% от стойността на цената за съответната дейност. Заключава, че няма как неустойката да е предвидена като еднократно дължима. Допълва и с аргумент от характеристиката на договора като такъв за периодично изпълнение, поради което и неустойката би следвало да е за всяко отделно неизпълнение, а не за цялостно неизпълнение. Допълва и с чл.33 от договора, където е предвидено, че страните не могат да го развалят, ако неизпълнението не представлява съществена част от интересите на изправната страна. От това следва, че изпълнителят не може едностранно да развали договора при 1 или 2 забавени плащания, а в същото време се твърди, че неустойката не покрива отделните неизпълнения на договорните задължения. Анализира употребения термин „съответната дейност“ и приема, че е предвидено неустойката да се дължи при всяко отделно забавяне-било то във вземане на прането, изпирането, връщането в болницата от изпълнителя или некачествено изпълнение, неплащане по издадена фактура от възложителя. Съгласява се изцяло с анализа на задължението за гаранция, направено от първоинстанционния съд и прилагането на правилата по аналогия. Моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят направените разноски. В съдебно заседание страните се представляват от пълномощниците, които поддържат заявените позиции. От събраните по делото доказателства- приложените гр.д.№117/2024г. по описа на РС- Ловеч, както и становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното: По допустимостта. С определението по чл.267 от ГПК съдът прие, че въззивното производство е допустимо-инициирано с редовна и своевременно подадена въззивна жалба и отговор на същата по реда на чл.263 от ГПК. При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение. По същество. Не се спори, че между „МБАЛ“Проф.д-р Параскев С.“АД-Ловеч (възложител) и „Национален перилен комбинат“ООД(изпълнител), по реда на ЗОП, е сключен Договор от 13.01.2022г., с предмет „Ежедневно изпиране, гладене, дезинфекция и сортиране по отделения на болнично бельо, операционно бельо, бельо от инфекциозни и пневмофтизиатрични отделения и облекло – работно облекло и одеяла за нуждите на МБАЛ„Проф.д-р П.С.“АД- Ловеч“. Договорът влиза в сила на 01.02.2022г. и е със срок от 12м. В чл.6 е уговорена максимална стойност на договора от 38 364лв. без ДДС и 46 036, 80лв. с ДДС, при единична цена на килограм сухо пране за всяка дейност (изпиране, дезинфекциране, гладене и сортиране) от 1, 39 лв. на килограм без ДДС или 1, 67 лв. с ДДС, прогнозно количество сухо пране от 2 300кг. на месец или 27 600кг. за срока на договора. Тази цена включва всички разходи на изпълнителя по изпълнение на услугите и е крайна, без да подлежи на промяна в хода на изпълнението, освен в случаите, предвидени в договора и ЗОП. Възложителят дължи плащане след изготвяне на отчет за съответния период и фактура за дължими суми, която се издава в срок от 60 дни от датата на издаване на оригиналната фактура от изпълнителя и предоставянето й на възложителя по посочената сметка(чл.7). В чл.10 е регламентиран ангажимент на изпълнителя да представи на възложителя гаранция за изпълнение в размер на 2% от стойността на договора без ДДС, която е в размер на 767.68лв. Изпълнителят има задължение при промяна на договора(съгл.правилата му или според приложимото право), включително и при индексация на цената, да индексира съответно размера на гаранцията в срок от 3 дни. При неизпълнение от изпълнителя на някое от задълженията му(лошо, частично или забавено изпълнение), възложителят има право да задържи гаранцията или частта от нея, която съответства на неустойката по договора за случая на неизпълнение, като се удовлетвори с нея. Когато гаранцията е усвоена изцяло, изпълнителят следва в 5-дневен срок да я възстанови и внесе сумата по сметката на възложителя. Възложителят има задължение да приеме изпълнението и да плати уговорената цена. В чл.28-31 от договора са предвидени санкциите при неизпълнение. Съгласно чл.28 при просрочване изпълнението на задълженията по договора, неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 1 % от цената за съответната дейност за всеки ден на забавата, но не повече от 2 % от стойността на договора. В чл.29 е предвидена неустойка при разваляне на договора поради виновно неизпълнение от някоя от страните- в размер на 1% от стойността на договора. Възложителят има право да удържи всяка неустойка от гаранцията, като уведоми писмено за това изпълнителя. Приложено е Уведомление от 18.05.2023г. от „НПК“ООД до „МБАЛ“Проф.д-р П.С.“АД-Ловеч за издадена фактура за начислените лихви поради забавяне на срока за плащане по чл.7, ал.2, със съотв.справка към нея. Фактурата е №1851/18.05.2023г. Задълженията са определени като „лихва за забавено плащане по чл.28 от договора от 28.01.2022г.“ и е на обща стойност 8 231.40лв. В отговор „МБАЛ“Проф.П.С.“АД-Ловеч е оспорило вземането, с твърдение, че сумите не са изчислени коректно. Това е причината на 17.10.2023г. „НПК“ООД да подаде заявление по чл.410 от ГПК пред РС-Ловеч и да се образува ч.гр.д.№1516/2023г. Заявлението е уважено и е издадена Заповед №779/18.10.2023г. за вземане в размер на 8 231, 50 лв., представляваща дължима неустойка по сключен между страните договор по реда на чл.92, ал.4 от ЗОП, ведно със законна лихва за забава, считано от 16.10.2023г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 164, 63лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 440лв. с включен ДДС, представляващи разноски по делото. Изпълнението на заповедта е оспорено от длъжника с възражение по чл.414 от ГПК, с твърдение, че сумите по изпълнението са платени, а претендираната неустойка е завишена и не се дължи. По образуваното гр.д.№117/2024г. на РС-Ловеч „НПК“ООД е предявил иск по чл.422 от ГПК, с искане да се приеме за установено наличието на негово непогасено вземане в размер на 8 231.50лв., представляващо неустойка поради забавено плащане на цената на предоставените от възложителя услуги, уговорена в чл.28 от договора. Непогасените задължения са по фактури, издадени в периода м.ІІ.2022г. до м.І.2023г. При така установената фактическа обстановка, въззивният състав прави следните изводи: Съдът е сезиран с претенция иск по чл.422 от ГПК- установителен иск, предявен като продължение на заповедно производство по чл.410 от ГПК. Иска се да бъде признато съществуването на вземане на заявителя към длъжника, което е предявил по заповедното производство по ч.гр.д.№117/2024г. по описа на РС-Ловеч. Въззивният състав приема, че безспорно е установено съществувалото облигационно правоотношение между страните, прекратено с изтичане на срока на договора. Спорният въпрос между съдоговорителите е за съдържанието на уговорената в чл.28 от договора неустойка- дали се дължи по всяка просрочена фактура или е уговорена общо при наличие на просрочие на задълженията за заплащане на стойността на услугите, с размер в границите на от 1% за всеки просрочен ден, но не повече от 2% от стойността на договора. Първоинстанционният съд споделя твърдението на ищеца и приема, че в чл.28 страните са уговорили неустойка, дължима за всяко отделно неизпълнение в посочените размери от 1 до 2% от стойността на договора. Първоинстанционният съд прави аналогия със задължението за гаранция от изпълнителя и приема, че следва да има съразмерност в санкциите при неизпълнение от двете страни. С тези аргументи приема за изцяло основателна претенцията и признава съществуването на вземане на ищеца към ответника в пълния заявен размер от 8 231.50лв. Въззивният състав не споделя това тълкуване. Съставът намира, че в чл.28 от договора е предвидена отговорност за цялостно неизпълнение на ангажимента за плащане на стойността на предоставените услуги. Ясно и категорично е изразено, че тази неустойка се дължи при просрочие на „задълженията“, а не на всяко конкретно „задължение“. Множественото число на израза навежда на извод, че се има в предвид общо неизпълнение, а не за всяко отделно. Ако страните са целели санкцията да е помесечна- би следвало да са го изразили ясно и точно. Подобна воля не се открива в чл.28 от договора. При анализа съставът съобразява, че неустойката за забава при изпълнение на парично задължение има за цел да обезпечи изпълнението и да обезщети вредите от неизпълнението. Обезщетителната й функция се изразява в освобождаване на изправната страна от необходимостта да доказва вредите от неизпълнението. Безспорно-тя не ограничава кредитора да иска обезщетение и за по-големи вреди, които не се покриват от размера на неустойката (в.т.см.чл.92, ал.1, изр.2 от ЗЗД). В случая страните са предвидили неустойка от вида „мораторна“, като изрично са посочили, че тя касае неизпълнение на „задълженията“ като цяло, а не на всяко конкретно и са ограничили размера й до 2% от стойността на договора. Освен това следва да се съобрази, че ако е предвидена санкция за всяко месечно неизпълнение, изразяваща се в процент върху всяка забавена месечната сума(за възложителя), то това задължение вече има характеристиките на лихва за забава, а такава страните не са уговаряли. Поради това не може да се сподели приложения от „НПК“ООД алгоритъм за изчисление, съобразно всяко месечно забавено плащане. В тълкуваната разпоредба е предвидена санкция от вида неустойка, с лимит до 2% от стойността на договора. Не може да се сподели паралелът, който се прави със задължението за гаранция, тъй като се касае за различни по вид санкции, които дори и като стойност не са съпоставими(по аргумент от първоинстанционния съд). Гаранцията е с максимален размер от 767.68лв., докато ако се приложи логиката на изпълнителя се вижда, че санкцията по чл.28 за възложителя може да достигне до размери в стотици по-големи(8 231.50лв.). По този начин именно се достига до несъразмерна отговорност на възложителя в сравнение с тази на изпълнителя, какъвто аргумент е изложил първоинстанционният съд. По изложените съображения въззивният състав намира, че претенцията е основателна до уговорения лимит от 2% от стойността на договора, а именно сумата 920.74лв. и до него следва да се признае съществуването на вземане на изпълнителя към възложителя. Затова обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която е признато съществуването на вземане на „Национален перилен Комбинат“ООД-София към МБАЛ„Проф. д-р П.С.“АД-Ловеч, над сумата 920.74лв. до 8 231.50лв., а в останалата част-за сумата 920.74лв., ведно със законната лихва с начало от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (17.10.2023г.) до изплащането й, предмет на издадена Заповед №779 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.10.2023г., издадена по ч.гр.д.№1516/2023г. на РС-Ловеч, като правилно и законосъобразно се потвърди. По разноските. В съответствие с т.12 от ТРеш.№4/2013г.от 18.06.2014г., пост.по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да определи разноските и в заповедното. С оглед изхода на спора обжалваното решение следва да се отмени в частта на разноските и се определят от въззивния състав по съразмерност с уважената/отхвърлена част. От пълномощника на ответника – адв.Д., е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на заявителя, съотв.ищеца. При съобразяване размера на претенцията 8231.50лв. и предвидения минимален хонорар, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г.на ВАС в размер на 1123.15лв., то уговореният такъв(в заповедното и първоинстанционното исково производства) от 1200лв., а с ДДС 1440лв. не се явява прекомерен, поради което не следва да се намалява. Съразмерно с уважената част от иска (0.11) на „НПК“ООД се дължи възстановяване от този разход на сумата 158лв. за заповедното производство, съотв.и 158лв.за първоинстанционното. Платеният за въззивното производство адвокатски хонорар е 1200лв., от който съобразно с уважената част от иска, следва да се възстанови 132лв. От държавните такси, внесени в заповедното и първоинстанционното производства, следва да се възстанови по 18лв. На въззивника „МБАЛ“Проф.д-р.П.С.“АД-Ловеч, съобразно отхвърлената част от иска, се дължи възстановяване на направения разход във въззивното производство за държавна такса(платена 146.21лв.), сумата 129лв. Други разноски не са правени от тази страна. По изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК ОС-Ловеч