Решение № 4631 от 3.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 4829/2025 г.

дело № 20251100504829 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по подадена въззивна жалба от Т. А. А. срещу Решение № 4486/17.03.2025г. по гр.д. № 65815/2022 год. по описа на Софийския районен съд, ГО, 63 състав, с което е осъден да заплати на „Старт Спед“ ЕООД, сумата от 12072,62 лева /левовата равностойност на 5400 британски лири /, представляваща наложена глоба на лицето Т. А. А. в качеството му на работник при ищеца „Старт Спед“ ЕООД на длъжност „шофьор на товарен автомобил – международни превози“ за установено откриване на нелегални мигранти на 03.02.2020 г. на пристанище Кале, Франция, в управляван от него служебен автомобил, която глоба е заплатена от ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 01.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като с решението жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2052.90 лева, представляваща разноски пред СРС. В жалбата са изложени оплаквания, че решението на СРС е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост на изводите. Сочи, че първоинстанционният съд вследствие на неправилна преценка на доказателствата и тяхната стойност е достигнал до грешни фактически и правни изводи, а именно, че ответникът не е взел никакви мерки за обезопасяване на управлявания от него товарен автомобил и не е изпълнил вмененото му задължение да води чек – листове относно извършените проверки по време на пътуването. Поддържа, че е минал задължителния скенер и е извършил физическа проверка по отваряне на брезента, като митническите органи не са установили нарушения. Твърди, че не е знаел за натоварването и превозването на имигрантите, доколкото не е имал достъп до товара. Сочи още, че по делото не са събрани безспорни доказателства както за извършване на нарушение от страна на ответника, така и че нарушенията са извършени умишлено. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което се отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Въззиваемата страна „Старт Спед“ ЕООД, в срока по чл.263 ал.1 ГПК, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Поддържа, че изложените във въззивната жалба оплаквания са несъстоятелни. Счита, че решението следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски. Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като жалбоподателят не дължи заплащане на държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения: Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното: Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.203 ал.2 от КТ за сумата от 12072,62 лева /левовата равностойност на 5400 британски лири/, представляваща наложена глоба на лицето Т. А. А. в качеството му на работник при ищеца на длъжност „шофьор на товарен автомобил – международни превози“ за установено откриване на 9 нелегални мигранти на 03.02.2020 г. на пристанище Кале в управляван от него служебен автомобил, която глоба е заплатена от ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 01.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. В настоящият страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между тях е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор от 13.12.2019 г. сключен между „Старт Спед“ ЕООД в качеството му на работодател, от една страна и Т. А. А., от друга в качеството му на работник, който е изпълнявал трудовите функции на длъжност „шофьор на товарен автомобил-международни превози“ срещу заплащане на съответно уговорено трудово възнаграждение. С допълнително споразумение № 1/20.12.2019г. по реда на чл.119 от КТ, ответникът е командирован да изпълнява трудовите си задължения на територията на страни, членки на Европейския съюз, с товарен автомобил влекач с рег. №•••••••• и ремарке с рег. №•••••••• за периода 20.12.2019г. - 19.03.2020г. Със заповед №52/10.03.2020г. на законния представител на дружеството - работодател и на основание чл.190, ал. 1, т.2 КТ вр. чл. 190, ал.1, т.4 от КТ трудовото правоотношение е прекратено. Принципно разпоредбата на чл.203 КТ определя два вида имуществена отговорност на работника/служителя за причинени вреди в имуществото на работодателя и съответно различен ред за реализирането й в зависимост от два кумулативно прилагани критерия: форма на вина и дали вредоносното деяние е при или по повод на изпълнение на трудовите задължения, като при небрежно причинена вреда при или повод изпълнение на трудовите задължения отговорността е по чл.203 ал.1 КТ и се реализира по специалния в КТ ред, а във всички останали случаи - по чл.203 ал.2 КТ, която разпоредба препраща към гражданския закон относно реализацията на отговорността на работника, причинил вредата - това са разпоредбите на ЗЗД, като в различните хипотези на обстоятелствата, изложени в исковата молба, следва да се определи и приложимата разпоредба от ЗЗД или друг закон. /в този смисъл е константната проктика на ВКС – напр. Решение № 8 от 01.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1111/2017 г., IV г. о., ГК, Решение № 180 от 12.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3502/2017 г., IV г. о., ГК и др./. В теорията и цитираната практика на ВКС се приема , че липсата на влязла в сила присъда не изключва отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ , тъй като вредата може да е причинена от работника умишлено, без деянието да съставлява престъпление. (напр. - Решения от 15.05.2013 г. по гр. д. 745/2012 г., ІV г. о. и от 26.05.2015 гр. д. № 234/2015 г., ІV г. о.) По правилата на чл. 82 ЗЗД , когато отговорността следва да се квалифицира като отговорност за вреди, причинени умишлено от работника или служителя, в дължимото обезщетение се включва и пропусната полза, при наличието на предпоставките за това, във всеки конкретен случай. (Решение № 493/23.11.2011 г. по гр. д. № 586/2011 г. на ВКС, ІV гр. отд, решение № 336/2010 г. по гр. д. № 767/2009 г. на ІV гр. отд.) За да възникне имуществената отговорност на работника/служителя за обезщетяване на причинените умишлено на работодателя имуществени вреди по чл.203, ал.2 предл. 1 от КТ е необходимо работодателят ищец при условията на пълно и главно доказване да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. съществуване на действително трудово правоотношение в процесния период на причиняване на вреди; 2. умишлено противоправно поведение на работника/служителя 3. вреда в имуществото на работодателя, изразяваща се в претърпени от имуществени загуби и/или пропуснати ползи 4.причинно-следствена връзка между умишленото противоправно поведение на работника или служителя и претърпените от работодателя вреди. Константна е практика на ВКС по приложението на чл. 203, ал. 2, предл. 1 КТ и тя е последователна в смисъл, че при форма на вината умисъл - когато извършителят съзнава както противоправността /предприемане на действия съответно поведение с разрез със задълженията/, така и настъпването на вредата за работодателя, като иска или допуска появата на вредоносните последици - отговорността е по общия граждански закон. И обратно - ако формата на вината не е умисъл, а небрежност - обикновена /несъзнавана/ или груба /съзнавана небрежност/ съответно неустановеност на причините за настъпването на вредите, отговорността е по трудовия закон - чл. 203, ал. 1 КТ. (в този смисъл- решение №215/26.05.2015г. по гр.д. №234/2015г. на IV г.о. на ВКС и др.). Виновното поведение в гражданското право се презюмира - аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, но тази оборима презумпция обхваща само небрежността със своите две проявни форми /непредпазливост и самонадеяност - съзнавана небрежност/, но не и умисъла, който като форма на вина от фактическия състав на чл.203, ал.2 предл.1 от КТ подлежи на доказване при пълно и главно доказване от ищеца. С оглед оплакванията в жалбата следва да се отбележи, че от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че ищецът към дата 03.02.2020г. е управлявал превозно средство с товарен автомобил влекач с рег. №•••••••• и ремарке с рег. №••••••••, изпълнявайки курс до Великобритания, когато на пристанище Кале е проверено превозното средство, с което е осъществяван превозът и в ремаркето са открити скрити общо 9 души – нелегални имигранти или лица, които укриват такива. В отговора на исковата молба ответникът е навел възражения, че имигрантите са се намирали в управлявания товарен автомобил още към момента на товареното, за което не е знаел преди момента на проверката, както че били налице и предходни такива ситуации, за които е уведомил компетентните лица в дружеството – работодател. Тези твърдения обаче, не се подкрепят от доказателства по делото, а и не са направени доказателствени искания с цел установяването им, напр. чрез разпит като свидетел на лицето, което ответникът твърди, че е запознато с други подобни инциденти – Г.И., заемаща длъжност диспонент, поради което и не доказани по делото. Следва да се отбележи още, че от представената длъжностна характеристика се установява, че ответникът има задължение при продължително пътуване, независимо къде се извършва курса, да проверява състоянието на товара и автомобила, като при констатирани неизправности или повреди, да предприема мерки за отстраняването им. Според разпоредбата на чл. 20 от приложения по делото заверен препис от Заповед за отговорностите на шофьори Западна Европа от 23.12.2019 г. преди абсолютно всяко влизане във Великобритания, шофьорът трябва задължително да посети митницата и да поиска и настоява, да бъде извършено сканиране и проверка с рентген на цялата композиция. При такъв преглед, ако има имигранти в ремаркето, те ще бъдат открити, задържани и тогава шофьорът не носи никаква отговорност. Ако митницата извърши такъв преглед и се установи, че няма имигранти в ремаркето, шофьорът задължително да поиска документ за извършен преглед. Дори и митничарите да не издадат такъв документ, шофьорът пак няма да носи отговорност, защото ако впоследствие пътна полиция открие имигранти, а шофьорът ще заяви, че е извършен рентгенов преглед на митницата, съответните длъжностни лица от полицията биха могли да направят справка с митницата и тогава действителност би отпаднала всякаква отговорност на шофьора. Ако митничарите откажат да извършат рентгенов преглед на композицията, то шофьорът трябва да поиска документ, че митницата отказва да извърши такъв преглед. В разпоредбата на чл.22 пък е регламентирано задължението на шофьора при извършване на всяка дневна почивка да оглежда композицията за нередности, включително инциденти, като процесния. По – нататък е уредено и извършването на проверка на ремаркето отвътре при установяване, че пломба не е поставена, респ. извършването на цялостен оглед на композицията отвън, ако пломба е поставена и не е възможно да се отвори ремаркето. Изрично е очертано задължението на водача – ответник, по време на чието управление е извършена проверката да отразява данните за всяка проверка върху бланка за проверка/ чек лист. В настоящия случай при проверката на 03.02.2020 г. контролните органи са установили, че въпреки съществуващата ефективна система за обучение, наблюдение, пътни листове и писмени инструкции, превозното средство не е било осигурена никаква защита на товарния автомобил. По – конкретно се посочва, че наличното странично въже не е използвано, т.е. не е било опънато, не са били поставени пломби и вратите не са били заключени с катинари, както е предвидено в горецитираната заповед от 23.12.2019 г. Посочено е още, че водачът не е представил попълнен чек лист за проверки на сигурността на автомобила. Въпреки твърденията, направени в отговора на исковата молба и в настоящата въззивна жалба, че водачът – ответник е изпълнил задължението си за попълване при всяка почивка на контролната бланка, същото остава недоказано. Представен по делото е заверен препис на чек листове от работодателя – ищец, в които е видно, че проверка е извършвана, респ. чек листовете са попълвани на дати 21.01.2020 год., 22.01.2020 год., 23.01.2020 год., 31.01.2020 год., 01.02.2020 год. и 02.02.2020 год., часовете, в които са извършвани, резултатите от проверките и преминаването на скенер. На датата на която е установено нарушението – 03.02.2020 год., чек листа не е попълван, като не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията на ответника в обратния смисъл, че е изпълнил надлежно задължението си. Изложеното налага житейски и правно обоснован извод, че Т. А. А. е знаел за наличието на мигранти в камиона и съзнателно не е изпълнил Заповед за отговорностите на шофьори Западна Европа от 23.12.2019 г. На следващо място, настоящият състав на съда приема, че е установена и другата предпоставка от фактическият състав по чл.203, ал.2 предл. 1 от КТ, а именно вреда в имуществото на работодателя. Ищецът твърди да е претърпял загуба в размер на 5 400 британски лири, за което му е наложена имуществена санкция, във връзка с което е представил официално уведомително писмо от компетентните власти в превод на български език, в което е посочено основанието, на което се налага глобата, размерът и начинът на изчисляването й. Ответникът не твърди и не ангажира доказателства, че е платил на ищеца наложената му глоба, с оглед на което настоящият състав приема, че ищецът е установил при условията на чл.154, ал.1 от ГПК наличието на всички кумулативни предпоставки обуславящи отговорността на ответника по чл.203, ал.2 предл. 1 от КТ за сумата от 12072,62 лв., поради което искът е основателен и доказан по размер, а въззивната жалба се явява неоснователна. С оглед съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение да бъде потвърдено. С оглед предмета на делото въззивното решение подлежи на касационно обжалване съгласно правилата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. Така мотивиран, Софийски градски съд