Решение № 230 от 17.3.2026 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 3970/2024 г.

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗПУПС. Ищцата М. Д. К. твърди в исковата си молба, че между страните било налице облигационно отношение, породено от сключен на 28.08.2014 г. договор за открИ.е и обслужване на разплащателна сметка „ДСК Макс“. В изпълнение на клаузите по договора на ищцата била открита банкова сметка № ... в „Банка ДСК“ ЕАД, като по тази сметка имало издадена една дебитна карта с № ..., а впоследствие - след 15.06.2021 г. - и една виртуална. След подписване на допълнително споразумение от 15.06.2021 г. между банката и ищцата последната започнала да се възползва от предоставените й услуги по електронно банкиране и електронно разплащане. На 27.02.2023 г. ищцата прехвърлила средства - 200.00 лева - от дебитната си карта на виртуалната, като тогава установила, че наличността по сметката след прехвърляне на сумата била около 14 700 лева. На 01.03.2023 г. в 16.25 часа ищцата получила обаждане от тел. номер ... от лице, представило се за служител на „Банка ДСК“ ЕАД, което й казало, че се обажда относно нареждане на превод от банковата й сметка чрез онлайн банкирането и я попитало дали била ползвала 3D паролата си за потвърждаване на превода, като уточнило, че ставало въпрос за сума около 14000 лева. След като ищцата отрекла да е ползвала 3D паролата си, тя била посъветвана да депозира жалба /искане за оспорване на банковата операция/ в клон на банката, което тя направила в същия ден и при посещението си в офиса на ответника установила, че на 28.02.2023 г. бил извършен вътрешнобанков превод чрез електронното й банкиране за сумата от 14500 лева от сметката й към банковата сметка № ..., открита в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Р. П. Д. от гр.София. Ищцата депозирала и жалба в ОД на МВР, гр.Стара Загора, като по случая било образувано ДП № 349зм-65/2023 г. по описа на ОД на МВР, гр.Стара Загора /пр.преписка № 877/2023 г. по описа на ОП - Стара Загора /. На 01.03.2023 г. в края на работния ден ищцата посетила офис на ответника и попълнила предоставен й от служител на ответника формуляр за оспорване на извършената банкова операция, като оспорването било регистрирано при ответника с вх.№ 16-10-02922. В хода на проведеното по ДП разследване се установило, че лицето Р. Д. открило банкова сметка с № ... в „Банка ДСК“ ЕАД на 27.02.2023 г. в офис, намиращ се в МОЛ София, град София. На 28.02.2023 г. от сметка № ... с титуляр М. К. бил нареден превод на сумата от 14500 лева към сметка № ... с титуляр Р. Д.. Извършена била проверка за достъп до „ДСК Директ“ на Р. Д., от която било установено, че от датата на открИ.ето на сметката на 27.02.2023 г. до датата на проверката - 18.04.2023 г - нямало данни клиентът да е достъпвал електронното си банкиране. Сумата от 14500 лева била изтеглена на каса от Р. Д., като в декларация от 28.02.2023 г. тя посочила, че сумата представлява даР.е от приятелка. Ищцата категорично отрича да познава лицето Р. Д. и да е нареждала или давала съгласие за извършването на такава платежна операция. Налице била разлика в становищата на банката, изразени в писмото до ищцата и в протокола за разпит на св. Д.Х.К. - директор Дирекция „Информационна сигурност“ в ТБ „ДСК“ ЕАД, относно това дали банковата операция била разрешена или не, като в сигнала до ГДБОП-МВР гр.София и в протокола за разпит на св.Креков операцията била посочена като неразрешена, а в писмото до ищцата - като разрешена. По ДП били налице доказателства, че още към 07.03.2023 г. „Банка ДСК“ ЕАД депозирала в ГДБОП -[1]МВР, гр.София сигнал, регистриран под номер № 01-20-05254, в който посочила, че бил налице неправомерен достъп до сметки на клиенти на банката, като в резултат на този неправомерен достъп от сметките на тези клиенти се извършвали парични трансфери към други банкови сметки - почти всички новооткрити такива сметки в „Банка ДСК“ ЕАД. В нарочно писмо-справка, изготвена от банката, ищцата М. К. била посочена като едно от лицата, пострадало от неправомерен достъп до сметката й. Другото лице бил В.П.П. от гр.Пловдив, от чиято сметка също били извършени неправомерно няколко превода. Във връзка с тази информация в ОД на МВР гр.Пловдив било образувано ДП № 113/2023 г. по описа на сектор „ИП“. От събраните до момента доказателства по ДП № 349зм-65/2023 г. на ОД на МВР, гр.Стара Загора било установено, че неправомерната транзакция към сметката на Р. П. Д. била извършена на 28.02.2023 г. в 13.01 часа от IP адрес ..., за който била изискана и получена справка с рег.№ 01- ИСК-05915/3/27.03.2023 г. на ТБ „Банка ДСК“ ЕАД. От справката и от други приложени по делото доказателства се установявало, че IP адрес ... се администрирал от „М247“ООД гр.София, с адрес на управление: гр.София, ул.“Овче поле“ № 112. Този IP адрес бил същият, от който били наредени и неразрешените парични преводи от сметката на В.П.. По тази причина ДП № 113/2024 г. по описа на ОД на МВР, гр.Пловдив и ДП № 349зм- 65/2023 г. на ОД на МВР, гр.Стара Загора били изпратени по компетентност на Софийска градска прокуратура и присъединени към материалите по ДП № 326/2023 г. по описа на ГДБОП – МВР, гр.София. В Постановление № 877/2023 г./19.10.2023 г. на ОП - Стара Загора било посочено, че по ДП № 326/2023 г. по описа на ГДБОП – МВР, гр.София вече били повдигнати обвинения на шест лица за извършени престъпления по чл.253 от НПК, наред с обвиненията им по чл.212а, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.4 вр.ал.1 от НК. Относно ползването на предоставеното й електронно банкиране ищцата твърди, че била извършвала плащания чрез услугата „онлайн банкиране“, като за да извърши твърдените плащания, влизала в сайта на ТБ „ДСК“ ЕАД чрез личния си лаптоп, като за удобство си създала „пряк път“ на десктопа. След това отваряла прозорец, където трябвало да въведе потребителското си име и парола, след което натискала бутона „вписване“ и влизала в акаунта си. Ако искала да направи превод, имало специално меню, където влизала и след това можела да избере дали преводът да бъде вътрешнобанков, към сметка или да избере други опции. Когато изберяла опцията, от която имала нужда, се отварял прозорец, където посочвала нейната сметка, от който имала намеР.е да преведе пари, името и номера на сметката на получателя, основанието за превода и конкретната сума. След като попълнела тази информация, ищцата натискала бутона „преведи“, след което се прехвърляла към друг прозорец, в което имало поле, в което тя трябвало да въведе CMC - код, изпратен от банката. Ищцата получавала този код почти веднага, след като го заявявала, чрез натискане на бутона „преведи“. Когато получела кода, тя го въвеждала и след него имало друго поле, в което вписвала 4-цифрен код, който се явявал код за нейната 3D парола /който бил един и същи за извършването на всяка една транзакция /. След въвеждането му ищцата натискала бутона „потвърди“ и завършвала целия процес. Относно превода към сметката на лицето Р. Д. ищцата твърди, че не бил извършван от нея, че не получавала никакви CMC - съобщения за него от банката, не била въвеждала 3D парола и като цяло не ползвала електронното си банкиране на 28.02.2023 г. Според чл.79, ал.1 от ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановявал незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като забелязал или бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца имал основателни съмнения за измама и уведомял съответните компетентни органи за това. Когато било необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановявал платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не била изпълнена неразрешената платежна операция. Вальорът за заверяване на платежната сметка на платеца бил не по[1]късно от датата, на която сметката била задължена със сумата на неразрешената платежна операция. В чл.70, ал.1 и ал.2 от ЗПУПС било дадено легално определение на понятието „разрешена платежна операция“, а именно платежна операция, която платеца е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. В противен случай платежната операция била неразрешена. Тъй като транзакцията, осъществена на 28.02.2023 г., не била извършена или разрешена от ищцата, то тя представлявала неразрешена платежна операция. С нормата на чл.75 от ЗПУПС се създавали задължения на ползвателя на платежни услуги по отношение на платежните инструменти и персонализираните средства за сигурно, според които той бил длъжен да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване, които трябвало да са обективни, недискриминационни и пропорционални; да уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след узнаването; след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент. Ищцата изпълнявала добросъвестно своите задължения като ползвател на платежен инструмент. М. К. никога не била предоставяла данните за електронното си банкиране на трети лица, както и не ги била въвеждала в изпратени на електронната й поща писма. В момента, в който установила нередност по движението на паричните й средства по сметката, тя незабавно сигнализирала за това ТБ „Банка ДСК“ ЕАД. От своя страна, доставчикът на платежните услуги следвало да осигури недостъпност на персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент за лица, различни от ползвателя на платежните услуги, съгл. чл.76 ал.1, т.1 от ЗПУПС. Настоящият случай касаел извършването на неразрешена трансакция от сметката на ищцата, поради което на осн. чл.79, ал.1 от ЗПУПС следвало да бъде ангажирана отговорността на ТБ „Банка ДСК“ ЕАД, като доставчик на платежни услуги. ТБ „Банка ДСК“ ЕАД на два пъти отказала да изпълни задължението си по чл.79, ал.1 от ЗПУПС, като отказите й били обективирани в писма с изх.№ 16- 10- 02922/13.03.2023 г. и № 16-10-03295/01.04.2024 г. В тези писма ответникът изнасял твърдения, които ищцата оспорва, а именно - че искането за оспорване на транзакцията постъпило в офиса на банката на 02.03.2024 г. Това не било така - ищцата изготвила и подписала искането на 01.03.2024 г. - в деня, в който била уведомена по телефона от служител на банката. В искането посочила, че телефонният разговор с представител на банката бил проведен на 01.03.2023 г. в 16.30 часа, като веднага след това тя отишла в офис на ответника и попълнила формуляра за оспорване на транзакцията и саморъчно написала датата на съставянето му. Обстоятелството, че искането за оспорване било заведено на следващия ден, не опровергавало гореизложеното. Ищцата, която след като узнала за загубата на парите си, била особено разтревожена и потърсила помощ от близките си, поради което била придружена до офиса на ответника от две лица, които щели да потвърдят, че това станало именно на 01.03.2024 г. и че на 02.03.2024 г. тя не била посещавала офис на ответника. Невъзможно било искането за оспорване да е съставено на 02.09.2023 г., а в него да е посочена по-ранна дата - 01.03.2023 г., тъй като служителката на ответника нямало да го приеме в този вид. Служителят на ответника - Д.М. - дала възможност на ищцата да направи копие на искането за оспорване на банковата операция, като от копието се установявало, че единствено ищцата посочила дата на съставянето на документа, а служителят на банката не посочил дата. Това състояние на непопълненост на всички реквизити на документа давало възможност ответникът да посочи като дата на изготвянето му всяка една дата, следваща действителната дата на съставяне на документа, като я впише допълнително и на по късен етап да твърди, че ищцата не изпълнила задължението си по чл. чл.75, т.2 от ЗПУПС. Ищцата незабавно уведомила доставчика на платежни услуги за неразрешената банкова операция - искането за оспорване на трансакцията било съставено на 01.03.2023 г. и през целия следващ ден - 02.03.2023 г. - ищцата била на работа и не посетила офис на банката, т.е. - невъзможно било съставянето на документа да е станало на 02.03.2023 г. В писмо с изх. № изх.№ 16-10-02922/13.03.2023 г ответникът изложил становище, че банковата операция, оспорена от ищцата, била потвърдена по ред и начин, уговоР. от нея и ответника, и подписани с валиден електронен подпис, който бил комбинация от персонален цифров сертификат, издаден от банката, въведен правилен четирицифрен ПИН код за сертификат и CMC код с временна наличност. Банката не отричала, че преди нареждане на превода четирицифР.ят код бил променен, но твърдяла, че това станало, след като ищцата инициирала промяната и въвела последните четири цифри от номера на личната си карта и CMC код, който бил изпратен на посочения от ищцата телефонен номер - 0.... Този телефонен номер ищцата ползвала по сключен между нея и „Виваком България“ ЕАД. Именно него тя посочила като телефонен номер за контактите и с ответника, на него получавала CMC кодовете от ответника, когато и се налагало да банкира електронно. Ответникът твърдял, че полученият CMC код с временна валидност за потвърждаване на оспоР.я превод също бил изпратен на горепосочения телефонен номер. Това становище не опровергавало твърденията на ищцата, тъй като тя заявявала, че на 28.02.2023 г. не контактувала по никакъв начин с ответника - в този смисъл не получавала CMC - и и не инициирала никакви промени в банкирането си. Очевидно четирицифР.ят ПИН код бил променен непосредствено преди извършване на превода, но това станало от IP адрес, ползван от непознато за ищцата лице, след като именно то изпратило заявка за промяна на ПИН кода до банката, ведно с последните четири цифри от личната карта на ищцата, а след това от ответника бил изпратен CMC - код до телефонния номер на ищцата, който тя така и не получила. CMC - съобщението на банката с посочване на новия четирицифрен код бил получен от друго, непознато за ищцата лице, което на практика потвърдило извършването на превода. Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди по иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗПУПС „Банка ДСК“ЕАД гр. София да заплати на М. Д. К. сумата от 14500 лв., представляваща стойност на неразрешена платежна операция, извършена на 28.02.2023 г. с транзакция от открита при ответника банкова сметка на ищцата към сметка № ... в „Банка ДСК“ ЕАД , открита при ответника от лицето Р. П. Д.. Моли съда да осъди ответника да й заплати законната лихва върху сумата от 14500 лева, считано от 02.03.2023 г. до окончателното заплащане. Претендира стоР.те съдебни разноски. Ответникът „БАНКА ДСК“ ЕАД, гр. София не оспорва, че на 28.08.2014 г. между страните бил сключен договор за открИ.е и обслужване на стандартна разплащателна сметка на физически лица. Договорът бил сключен при общи условия, с които клиентът предварително се запознал и под които се подписал. Към откритата банкова сметка бил сключен и договор за издаване и обслужване на дебитна карта. Договорът бил сключен при действието на Общите условия по договор за издаване и обслужване на дебитни карти на Банка ДСК. Наред с тези договори ищцата подписала и искане за достъп до ДСК Директ за граждани. Искането за достъп до ДСК Директ заедно с договора за открИ.е и обслужване на стандартна разплащателна сметка имали характер на самостоятелен договор за достъп до електронните канали в системата на ДСК Директ. Неразделна част от договора за разплащателна сметка и искането за достъп към него били и Общите условия (по смисъла на чл.16 ЗЗД вр. с чл.298 ТЗ) на „Банка ДСК“ АД към договори за предоставяне на платежни услуги. Съгласно приложимите ОУ, за установяване на идентичност на клиента и/или удостоверяване на автентичност на наредените от него платежни операции от разстояние банката изисквала едно или повече измежду предлаганите от банката персонализирани средства за сигурност, сред които били и договоР.те с ищцата: персонален цифров сертификат, издаден от банката, ПИН за него и еднократен SMS, чрез който се получавали еднократни динамични кодове за потвърждение на всяка платежна операция. ПИН кодът се определял от клиента и бил известен само на него и винаги се въвеждал ръчно от съображения за сигурност. На 15.06.2021 г. ищцата подписала допълнително споразумение за достъп до електронните канали на Банка ДСК, с което било отправено искане за регистрация на мобилен номер и за генериране на 3-D парола за плащания в Интернет и при извършване на транзакции през електронно банкиране. В него ищцата заявила желанието си при транзакции от сметката си да получава 3-D парола чрез SMS и ПИН код за нея, като при извършване на преводи щяла да използва мобилен номер +.... Използването на персонален цифров сертификат, ПИН за него и 3-D парола - код, получен чрез SMS на телефонен номер, посочен от клиента, имало действието на правно валиден електронен подпис по смисъла на чл. 13 ЗЕДЕУУ, който в отношенията между страните се приравнявал на саморъчен такъв и който се ползвал за подписване на електронни платежни нареждания. Не оспорва твърденията на ищцата, че на 28.02.2023 г. от нейна сметка с IBAN ... бил нареден превод в размер на 14500 лева към сметка ... с титуляр Р. Д.. Преводът бил извършен през електронното банкиране на клиента и бил подписан от ищцата чрез уговоР.я в допълнителното споразумение за достъп до ДСК Директ метод и начин - чрез персонален цифров сертификат, ПИН за него и въведен SMS код, изпратен на тел. номер +.... Оспорената трансакция била извършена успешно и нямало данни, които можели да свидетелстват за неправомерна употреба на платежния инструмент или персоналните средства за идентификация служещи за достъп до електронно банкиране. От приложеното към исковата молба Постановление на ОП-Стара Загора за образувано досъдебно производство № 349-зм-65/2023 г. по описа на ОД на МВР Стара Загора, пр. № 877/2023г. на ОП - Стара Загора, се установявало наличието на основанията по чл. 80 ал.З ЗПУПС за освобождаване на доставчика на платежната услуга от отговорност за неразрешената платежна операция. Съгласно чл. 80 ал.З изр.1 ЗПУПС платецът понасял всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС умишлено или поради груба небрежност. Под измама следвало да се разбира измама в двете й разновидности: извършена от платеца или извършена от получателя на плащането, който имал качеството ползвател на платежната услуга. В настоящия случай, чрез сигнала си до прокуратурата и чрез изложеното в исковата молба, ищцата въвеждала твърдения, че била жертва на измама, както и че били налице данни за образувано наказателно преследване срещу получателя на процесната сума и ползвател на платежната услуга Р. Д.. При условие, че ищцата сама навеждала твърдения за наличието на измамливи действия от страна на получателя на процесния превод, то същите представлявали основание, което освобождавало от отговорност доставчика на платежната услуга. В този смисъл била и константната съдебна практика по ЗПУПС, съгласно която неблагоприятните последици от изпълнението на неразрешената платежна операция, но която е наредена чрез приетия от страните платежен инструмент, ще останат в правната сфера на платеца само при условие че е налице измама - в двете й разновидности, извършена от платеца или извършена от получателя на плащането, който също имал качеството ползвател на платежната услуга. Ответникът оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан. Оспорва твърденията на ищцата, залегнали в исковата й молба, че банката, в качеството й на доставчик на платежни услуги, сама и без да било налице нареждане за това извършила процесната платежна операция чрез превод към трето лице. Процесната платежна операция била автентична, същата била точно извършена от страна на банката, но по нареждане на клиента и била правилно осчетоводена. Процесната платежна операция не била засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги, била извършена чрез използване на персонализираните средства за сигурност притежавани и предоставени от банката само и единствено на ищеца. За извършената трансакция било изпратено съобщение от електронните канали на „Банка ДСК“ АД на посочения в допълнителното споразумение мобилен телефон +..., съдържащо еднократна 3D парола, чрез която било потвърдено плащането. От справка за получени CMC съобщения от CMC системата на Банка ДСК АД, било видно, че на 28.02.2023г. към тел. номер +... било изпратено съобщение съдържащо код за авторизация на клиента, като наредител на превода: CMC, съдържащ авторизационен код, с който бил потвърден процесният превод. Задължение на клиента било, преди да въведе еднократния код за потвърждение, да свери данните, съдържащи се в CMC съобщението с данните от реалното плащане. В случай че имало някакво несъответствие, клиентът не следвало да потвърждава плащането чрез въвеждането на еднократния код. Твърденията на ищцата, че преводът не бил извършван от нея, както и че не била получавала CMC-съобщение за потвърждаване на превода и че кодът е бил получен от трето лице, явно сочело към грубо нарушение на задължението по чл. 75, т. 3 ЗПУПС и т.63.1 от Общи условия на „Банка ДСК" АД за предоставяне на платежни услуги, съгласно която клиентът бил длъжен да използва инструментите за отдалечен достъп и персонализираните средства за сигурност само лично и в съответствие с условията за тяхното издаване и ползване. Неспазването на горните нормативно и договорно определени задължения представлявало груба небрежност, която на основание чл. 80, ал. 3 ЗПУПС изключвала отговорността на Банка ДСК за конкретната операция по чл. 79 ЗПУПС. Това била и причината в т. 63.7. от Общите условия Банката да не носи отговорност, в случай че в резултат на неизпълнение от страна на клиента на задълженията му по предходните точки, инструментите за отдалечен достъп били използвани от трети лица. Въз основа на изложеното било налице неизпълнение на задълженията на клиента по чл. 75 от ЗПУПС за запазване на персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент и съгласно чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС платецът понасял всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, независимо от размера им, ако ги причинял с неизпълнението на едно или повече от задълженията си умишлено или поради груба небрежност. При изпълнение на оспорената платежна операция ответникът спазил всички нормативно и договорно установени между страните изисквания за това и не били налице основания за ангажиране на отговорността й съгласно ЗПУПС, тъй като: а) съгласно чл. 78, ал. 1 ЗПУПС банката по безспорен начин установила автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране и осчетоводяване, както и това, че същата не била засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставяна от банката; б) съгласно чл. 100 ЗПУПС, при изпълнение на процесната платежна операция, банката приложила процедура за задълбочено установяване на идентичността на наредителя. В изпълнение на законовите си задълженията по ЗПУПС банката прилагала комбинация от два независими елемента: - знание (нещо, което само клиентът знаел), а именно парола за достъп до профила в ДСК Директ и четири цифР.ят ПИН код, определен лично от ищцата и известен единствено на нея, който не можел да бъде запаметен в браузър или друго подобно средство за запаметяване на пароли и/или биометричен идентификатор и се въвеждал ръчно при потвърждаване на всяка платежна операция; също така и потребителското име и паролата за достъп до електронното банкиране; - притежание (нещо, което само клиентът притежавал). За потвърждение на операцията била генерирана еднократна динамична парола (3D парола), която заедно със зададения от клиента ПИН се използвали при всяко едно подписване на платежно нареждане или покупка в Интернет. В тази връзка, не били налице законоустановените предпоставки за ангажиране отговорността на банката за възстановяване на сумата от трансакцията. Ответникът оспорва и началната дата на евентуалната дължимост на законна лихва върху главницата. Платежната операция била оспорена на 02.03.2023 г., като законна лихва, ответникът дължал, при основателност на иска, от датата на следващия работен ден или от 06.03.2023 г. Ответникът моли съда да постанови съдебно решение, което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения от М. Д. К. срещу „Банка ДСК“ АД осъдителен иск, с който се претендират заплащането на сумата в размер на 14 500 лева, представляваща стойността на оспорената като неразрешена платежна операция, извършена на 28.02.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.03.2023 г. до окончателното и заплащане. Претендира всички стоР. съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал.8 ГПК. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното. По делото не е спорно, че ищцата е клиент на ответната банка по силата на сключен на 28.08.2014 г. договор за открИ.е и обслужване на разплащателна сметка „ДСК Макс“ /л.17 от делото/, както и че е титуляр на банкова сметка с номер BG51STSA93000022047369. Не се спори също така, че на 28.02.2023 г. е извършена платежна операция по сметката на ищцата, като е преведена сумата 14500 лв. на лицето Р. Д., както и че ищцата е уведомила ответника, че счита така извършената операция за неразрешена. Оспорването на трансакцията е заведено ответната банка на 02.03.2023 г. с вх.№ 16-10- 02922. С писмо изх. № 16-10-02922 от 13.03.2023 г. ответникът е отказал на ищцата възстановяване на сумата във връзка с оспорената трансакция от 28.02.2023 г., като е счел, че по отношение на тази трансакция са били налице хипотезите на чл.75, т.1 и т.3 ЗПУПС. От показанията на разпитания по делото свидетел Р.Б.Д. се установява, че на 01.03.2023 г. ищцата получила обаждане, от което видимо много се притеснила. Споделила на свидетеля, че са изтеглили пари от банковата й сметка и току-що е получила обаждане от банков служител на клон. Тръгнала веднага към клона, където подала документ, с който оспорила трансакцията. Свидетелят Д.Х.З. също сочи, че на 28.02.2023г. бил извършен превод от сметката на ищцата към непознато за нея лице. На 01.03.2023г. получила обаждане от служител на Банка ДСК и той я попитал дали тя е извършила този превод от 14500 лева, като я посъветвал да отиде да подаде жалба. С оглед установяване обстоятелствата по делото са назначени първоначална и повторна съдебни компютърнотехнически експертизи. Според заключението на вещото лице по първоначалната експертиза от сметката на ищцата е извършена трансакция в размер на 14500 лева, изразяваща се в превод към Р. П. Д. с банкова сметка с IBAN: ..., като часовете на трансакцията са: 28.02.2023г . - 08:44 ч., 28.02.2023г.-11:52 ч., 28.02.2023г. - 13: 01 ч. Няма данни, че ответникът се е уверил в автентичността на операцията чрез въпроси към ищцата с телефонно обаждане или CMC. Едва на 01.03.2023г. ищцата е получила обаждане по телефона от служител на „Банка ДСК“. Ищцата не е получавала от ответника CMC-съобщение, съдържащо код, с който тя да нареди извършването на трансакцията на 28.02.2023г. Според вещото лице, и да е изпращала „Банка ДСК“ CMC, това е било вероятно на друг телефонен номер. Ищцата е клиент на Виваком и е ползвала за интернета си IP адреси на Виваком, които са динамични. Процесната трансакция на 28.02.2023 г. е осъществена от следните IP адреси: ... ..., ... ..., ... .... Устройството може да бъде лаптоп, стационарен компютър, таблет. Според вещото лице, след като трансакцията е осъществена и ПИН кодът е бил променен, възможно и вероятно е другите данни да са въведени от лице, различно от ищцата, което означава, че ищцата не участвала в процеса на трансакцията. От заключението на повторната експертиза става ясно, че при извършването на процесното плащане онлайн банкирането на ищцата е достъпено от IP адрес ... без данни за неправилно въведени потребителско име или парола. PIN кодът на цифровия сертификат на ищцата е променен, като действието е фиксирано в лога на системата. Промяната на PIN код на цифров сертификат се извършва по инициатива на потребителя, влязъл в ДСК Директ. След активирането на опцията за промяна на PIN код потребителят получава SMS с код за потвърждение на регистрирания в системата телефонен номер. След коректното му въвеждане потребителят задава нов PIN код. В системата за SMS известия на банката за процесната сесия на ищцата има записи за изпратени и доставени два SMS-а: В 13:05:07ч. - SMS за смяна на PIN кода на сертификата и в 13:06:28ч. – S M S , съдържащ код за потвърждение (авторизационен код) за транзакция. На 28.02.2023г. 13:07 ч. от сметката на ищцата е извършена трансакция, представляваща превод по сметка на Р. П. Д. с IBAN ... на сумата 14500лв. Плащането е извършено чрез ДСК Директ. След вход в системата потребителят е наредил плащането, след което го е потвърдил чрез комбинация от SMS код (10 цифрен SMS код, изпратен на регистрирания мобилен телефон) и 4 цифрен PIN код, за цифров сертификат, който би следвало да е известен само на потребителя титуляр. Всички входове в системата на ДСК Директ за 28.02.2023г. са извършени от първия път, при правилно въведени потребителски имена и пароли. За да се генерира приложеното платежно нареждане, е налице потвърждение на плащането чрез SMS код и PIN код на цифров сертификат. Преводът е потвърден с еднократен код чрез SMS към GSM номер +..., заявен в искането за достъп до ДСК Директ на клиента. В системата за SMS известия на банката изпратените на 28.02.2023г. SMS съобщения са отчетени като доставени. В деня на трансакцията банкирането е достъпено от 3 IP адреса: ... - ... ..., ... - ..., ..., ... - ..., .... IP адресът, от който е осъществена процесната трансакция на 28.02.2023г., е .... Промяната на PIN код на цифров сертификат се извършва по инициатива на потребителя, влязъл в ДСК Директ. След активирането на опцията за промяна на PIN код се изпраща SMS с код за потвърждение на регистрирания в системата телефонен номер. След коректното му въвеждане потребителят задава нов PIN код. Всяка SIM карта притежава уникален сериен номер IMSI (International Mobile Subscriber Identity), като този номер е различен от телефонния номер. С един и същ телефонен номер може да съществуват множество SIM карти, както физически така и софтуерни (eSIM). Еднозначното определяне на това кой е получил даден SMS, кога и с коя клетка в мрежата е контактувала SIM картата получател, включва информация за Телефонен номер + IMSI номер. От предоставената от мобилния оператор „Виваком България“ ЕАД справка за периода от 00:00ч. на 24.02.2023г. до 00:00ч. на 04.03.2023г.- включително за абонат със следните данни: Тел. Номер: ...; Тип: Postpaid;Статус на SIM: Active; Име на абоната: В.В. К.; ЕГН/БУЛСТАТ: ••••••••••; Адрес на клиента: СТАРА ЗАГОРА ...; Адрес за кореспонденция: РУСЕ ...; Дата на активиране: 01.08.2008; IMEI: ...; Абонат: ...; както за посочените дата и час на изпращане от банката, така и за целия период на справката липсват получени SMS съобщения от банката. В този смисъл няма как по наличните по делото данни да се определи кой, в колко часа и с коя клетка към онзи момент е контактувала картата, която е получила SMS-а и дали въобще някоя SIM карта е получила такъв SMS. От техническа гледна точка е възможно четирицифР.ят PIN код и останалите идентификационни данни, необходими за извършване на процесната платежна операция, да бъдат въведени от трето лице без знанието и съгласието на ищцата. Въвеждането на коректни автентикационни данни не означава физическо присъствие или лично участие на титуляря. Самият факт на успешно въведени потребителско име, парола, PIN код и т.н. не изключва възможността операцията да е извършена от неоторизирано лице. По делото не са представени преки технически доказателства, които еднозначно да установяват, че потребителското име, паролата или други идентификационни данни на ищцата са станали достояние на трето лице. Същевременно, предвид естеството на използваните електронни канали и добре известните механизми за измама, отсъствието на такива данни не позволява да бъде изключена възможността данните да са били компрометирани без знанието и съгласието на титуляря. Съществуват множество технически сценарии, при които трето лице може да получи достъп до такива данни, включително: Фишинг (Phishing) - фалшиви уебсайтове, които имитират истинското електронно банкиране и подвеждат потребителя да въведе своите данни, които директно попадат при трета страна; Зловреден софтуер (Malware) или дистанционен контрол върху устройството (Remote Access Trojan (RAT), Remote device control) - заразяване на телефона или компютъра с програма, която позволява на трето лице да вижда SMS-и, да чете пароли или дори да управлява устройството без знанието на собственика; Прихващане или пренасочване на SMS чрез SIM swap - подмяна или дублиране на SIM картата, при която телефонният номер временно се прехвърля към SIM карта на трета страна и всички SMS съобщения започват да се получават от нея; Социално инженерство (Social engineering) - психологическа манипулация, при която титулярът доброволно разкрива PIN, пароли или други чувствителни данни, без да осъзнава, че става обект на измама. Според вещото лице от техническа гледна точка е възможно процесната платежна операция да е станала възможна чрез комбинирана атака, включваща придобИ.е на идентификационни данни и последващ SIM swap. В подобен сценарий първоначално могат да бъдат компрометирани потребителско име, парола и други автентикационни данни чрез посочените методи. В резултат на това еднократният SMS код за потвърждение се доставя до другата SIM карта, което позволява на третото лице да завърши платежната операция. При такъв механизъм операцията може да бъде отчетена от банковата система като успешно автентикирана, без титулярят реално да е получил SMS или да е въвеждал кодовете лично. Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС. Според посочената разпоредба, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не покъсно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция. Вальорът за заверяване на платежната сметка на платеца е не по късно от датата, на която сметката е била задължена със сумата на неразрешената платежна операция. В чл. 70, ал. 1 и ал. 2 ЗПУПС е дадена легална дефиниция на понятието „разрешена платежна операция“ - това е платежна операция, която платецът е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. В настоящото производство в тежест на ищцата е да установи, че е била клиент на ответната банка, че на 28.02.2023 г. е била извършена процесната оспорена трансакция без нейно съгласие, както и че незабавно след узнаването на извършването е уведомила ответника за това. Както беше посочено погоре, обстоятелствата, че между страните е било налице договорно правоотношение с твърдяното в исковата молба съдържание и извършването на трансакцията са безспорни между страните по делото. От свидетелските показания и представения отговор от ответника № 16-10-02922 от 13.03.2023 г. се установява и следващия елемент от фактическия състав за възникване на претендираното от ищцана право, а именно – незабавното уведомяване на 01.03.2023 г. на ответника за оспорената трансакция. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС доказателствената тежест за установяване автентичността на операцията, точното й регистриране и осчетоводяване, както и за това, че не е засегната от техническа повреда или друг недостатък, е на доставчика на платежната услуга. За да се освободи от отговорността по чл. 79, ал.1 ЗПУПС, ответникът следва да докаже, че платецът е действал чрез измама или чрез умисъл или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС. От доказателствата не се установява измама или умисъл от страна на ищцата при боравене с персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент за интернет банкиране. Нещо повече, от представеното по делото Постановление от 19.10.2023 г. на ОП- Стара Загора по ДП № 349 зм-65/2023 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора е видно, че самата банка ответник е подала сигнал до ГДБОП-МВР с рег.№ 01-20-05254/07.03.2023 г. за неправомерен достъп до профили в електронното банкиране на клиенти на „Банка ДСК“. В сигнала банката е посочила, че в резултат на неправомерния достъп са извършени парични трансфери към други банкови сметки без знанието и съгласието на засегнатите клиенти на банката. Процесната трансакция попада в кръга на трансакциите, предмет на сигнала до ГДБОП- МВР. По делото няма данни и за груба небрежност, която съгласно чл. 80, ал.3 ЗПУПС освобождава доставчика на платежната услуга от отговорността по чл. 79, ал.1 ЗПУПС. Според утвърденото в гражданскоправната теория разбиране небрежност проявява този длъжник, който, без да знае това /не осъзнава противоправността/, не полага грижата на добрия стопанин като абстрактен модел на поведение. Установяването на небрежност предполага извършване на сравнение между поведението на длъжника и обичайното поведение на определени сходни по вид лица в подобни или еднакви с положението му случаи, изработено от обществения разум, с оглед естеството на дейността. Определение за груба небрежност се съдържа в редица решения на ВКС – Решение №510/30.11.2011 г. по гр.д. №1923/2009 г. ВКС, IV г.о.; Решение №291/2012 по гр. д. 951/2011 г. ВКС IV г.о.; Решение №348/2011 г. по гр. д. №387/2010 г. ВКС IV г.о. и други. В тази трайно установена практика се приема, че грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Такова поведение е правно укоримо, защото неблагоприятните последици биха били избегнати, ако беше положил дължимата грижа. В Решение от 21.04.2017 г. по т.д. №2733/2015 г. ВКС, II т.о. се приема, че според дефиницията на чл. 40, ал.2 ЗПУПС /ДВ, бр.23/2009 г., сега чл. 59, ал.2 ЗПУПС/ рамковият договор за платежни услуги е консенсуален, уреждащ бъдещо изпълнение на отделни или на поредица от платежни операции, който може да определя задълженията и условията за открИ.е и водене на платежна сметка, като са установени специални правила за оспорване на извършени платежни операции в хипотезата на разпореждане със средства по сметка на ищеца да предприеме всички разумни действия за запазване на предоставените му персонализирани средства за сигурност при ползването на платежната услуга. Груба небрежност проявява онзи длъжник, който също така, без да знае това, не полага дори една по-малка грижа /от абстракния модел на грижата на добрия стопанин/ - тази, която всички други хора с нормална психика като него, даже и най-небрежните по природа и привичност биха положили в подобна обстановка или обобщено казано – проявата му е постъпка, абсолютно несъвместима със здравия разум, който иначе се предполага, че длъжникът притежава. С оглед така изясненото съдържание на критерия за „груба небрежност“ съдът намира, че по делото не се установяват факти, водещи до освобождаване на ответната банка от отговорността по чл. 79, ал.1 от ЗПУПС. Действително от заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че банката е предприела известни мерки за предотвратяване на неразрешеното ползване на платежни услуги. Следва обаче да се отбележи, че в случая се касае за обективна и безвиновна отговорност на ответника, която възниква от посочената законова норма. От доказателставата по делото не се установява поведение на ищцата, представляващо виновно неизпълнение на задълженията й да предприеме всички разумни действия по съхраняване на персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент за интернет банкиране. Самото регистриране на операциите от банковата платежна система не предполага нито автентичност на операцията, нито неизпълнение на задълженията на ползвателя на платежните услуги, което да следва да се квалифицира като груба небрежност. Задължение на банката е да осигури платежен инструмент, който да не допуска неразрешени платежни операции. Ищцата не може да бъде държана отговорна, когато персоналните характеристики на платежния инструмент са ползвани в резултат на противоправна дейност на трети лица, на която потребителят е станал жертва и за защита срещу която не разполага със специални знания и умения, за да ги предвиди и съответно адекватно да се защити или предпази. В допълнителното заключение на повторната компютърнотехническа експертиза ясно е описано чрез какви методи първоначално могат да бъдат компрометирани потребителското име, паролата и други автентикационни данни. В резултат на това еднократният SMS код за потвърждение може да бъде доставен до друга SIM карта, което позволява на трето лице да завърши платежната операция. При такъв механизъм операцията може да бъде отчетена от банковата система като успешно автентикирана, без титулярът реално да е получил SMS или да е въвеждал кодовете лично. В разглеждания случай по делото няма доказателства, че на датата на трансакцията именно ищцата реално е получила изпращаните от банката ответник кодове, необходими за оторизиране на плащането. С действащата нормативна уредба доставчикът на платежни услуги е поставен в по-неблагоприятно положение, но обосновката за това е, че той е икономически по-силната страна. Част от спецификата на банковата дейност е да се поема разумен риск при предоставяне на съответните услуги. Издаването на платежни инструменти следва да се разглежда като елемент от рисковото банкиране по подобие на предоставянето на банкови кредити. Съществува риск за банката както от невъзстановяване на сумата по предоставения кредит, така и от неправомерното използване на платежни инструменти. Затова банката следва да прояви грижата на добър търговец при проучване надеждността на ползвателя на платежни услуги и въз основа на това да поеме разумен риск при предоставяне на съответната услуга. Ответникът е кредитна институция, в чийто лиценз е включено и извършването на платежни услуги по смисъла на чл. 5 ЗПУПС. В качеството на доставчик на платежни услуги, който издава платежен инструмент, найсъщественото негово задължение е да осигури максимална защита на предлагания платежен инструмент от възможна нежелана интервенция на трети недобросъвестни лица в операционната система на ползвателя на платежния инструмент /в този смисъл е Решение № 290 от 18.08.2023 г. по в. т. д. № 95 / 2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора/. По така изложените съображения съдът намира, че в настоящия случай е налице неразрешена платежна операция по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС от сметката на ищцата, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на „БАНКА ДСК“ АД, гр.София като доставчик на платежни услуги. Ето защо следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 7413,73 евро /14500 лв./ – стойност на неразрешена платежна операция, извършена на 28.02.2023 г. В полза на ищцата следва да бъде присъдена и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.09.2024 г. до изплащане на вземането, която лихва е законна последица от подаването на исковата молба и нейният размер се определя от съдебния изпълнител при събиране на вземането. Не може да бъде уважено искането на ищцата за присъждане на законна лихва от по-ранен момент – 02.03.2023 г., тъй като за периода до предявяване на иска може да се претендира обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД. За да бъде присъдено такова, е необходимо ищцата да е предявила изрично такъв иск, като посочи размер на вземането за обезщетение, респ. внесе дължимата държавна такса, което в случая не е сторено. Неопределеност на съдебния акт по отношение на вземания, възникнали преди подаване на искането за съдебна защита, е недопустимо. Именно до такава неопределеност би се стигнало, ако съдът уважи искане за присъждане на мораторна лихва, чийто размер е неясен и ще следва да бъде определен впоследствие. На основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 1975,81 евро /3864,34 лв./, представляващи държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за намаляване размера на заплатеното от ищцата адвокатското възнаграждение в настоящото производство по реда на чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за неоснователно. В случая минималното възнаграждение за защита по предявения иск, определено по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, е 1705 лв. По делото обаче са проведени множество открити съдебни заседания извън първите две, поради което на основание чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа към тази сума следва да бъде добавена сумата от 250 лева за всяко от тях. Ето защо заплатеното възнаграждение от 1950 лв. е под размерите в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и не е прекомерно. Воден от горните мотиви, съдът