Решение № 8946 от 8.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1373/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 12, ал. 4 от Закона за събранията, митингите и манифестациите. Образувано е по жалба от Н. М. П. [ЕГН], чрез служебен защитник адв. П. Т. против писмо рег. № РД26009442ВН_002ВН/07.05.2026 г. на кмет на Община Варна, в частта с която е съгласувано Н. М. П. да провежда индивидуални протестни действия по повод личен мотив през периода м. май /от понеделник до петък/ и е определено организатора на протеста да не използва озвучителна техника. Жалбоподателят е изложил следните доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт: Изпратил е на 26.04.2026 г. в 19,22 ч. по електронна поща уведомление за безсрочни индивидуални протестни действия, считано от 01.05.2026 г. Административният орган е следвало да се произнесе в срока по чл. 12, ал.3 ЗСММ до 28.04.2026 г., направил го е на 07.05.2026 г. със съгласувателното писмо. Ограничил е протеста само през м. май 2026 г., а той е бил заявен като безсрочен. Съгласно чл.12, ал.1 Закон за събранията, митингите и манифестациите /ЗСММ/ е допустимо да се предложи промяна на място, час, маршрут, поради което времевото ограничение е незаконосъобразно. Ответникът е забранил ползване на високоговорител, което е в нарушение на чл.3 ЗСММ и чл. 39, ал.1 КРБ. Актът не е било надлежно съобщен. Незаконосъобразно е преминато от електронна към хартиена форма на административното производство в нарушение на чл. 26 АПК и чл. 13 ЗЕУ и административния акт не отговаря на изискванията за електронен документ, съответно заверяване за вярност от процесуалния представител също е без електронен подпис. Отправено е искане за обявяване нищожността на оспореното писмо, евентуално да бъде отменено, да се спре изпълнението до влизането му сила и претендира за присъждане на сторените разноски. Ответник - кметът на Община Варна, чрез представител по пълномощие в молба № 14558/06.07.2026 г. намира жалбата за недопустима, евентуално неоснователна, защото не е ограничено провеждане на мероприятието. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът приема за установено средното от фактическа страна: Жалбоподателят е подал уведомление рег. № РД26009442ВН/27.04.2026 г. до кмета на Община Варна, че от 01.05.2026 г. ще провежда безсрочни индивидуални протестни действия пред и около сградите на Съдебната палата на Окръжен съд гр. Варна, сградата на Районен съд гр. Варна, Съдебно изпълнителна служба и Административен съд гр. Варна. Посочил е повода за протестите и че ще се провеждат в часовете от понеделник до петък от 09,00 часа до 17,00 часа, уточнил е че средствата, които ще използва ще бъдат свирка и високоговорител. Заявлението е подадено по електронна поща и е подписано с електронен подпис на 26.04.2026 г. в 19,18 часа. С писмо рег. № РД26009442ВН_002ВН/07.05.2026 г. на кмет на Община Варна е съгласувано от Община Варна провеждане на индивидуални протестни действия от Н. М. П. по повод личен мотив през периода м. май /от понеделник до петък/, интервал 09,00 – 17,00 часа, локация в близост до Окръжен съд – Варна, Районен съд – Варна, Съдебно изпълнителна служба и Административен съд – Варна. Определени се следните задължения за организатора на протеста: да спазва обществения ред, да не използва озвучителна техника, да се приведе използвания за мероприятието терен в чист и естетичен вид, като при неизпълнение организаторът на инициативата подлежи на санкции. С оглед установеното съдът прави следните правни изводи: Не е удовлетворено искането на жалбоподателя да провежда безсрочни индивидуални протестни действия и е задължен да не използва озвучителна техника при провеждането на индивидуалните протестни действия, поради което за него е налице правен интерес от оспорването на писмо рег. № РД26009442ВН_002ВН/07.05.2026 г. на кмет на Община Варна в посочените части. Жалбата е подадена на 05.05.2026 г. преди издаване на оспорения акт, поради което е в срок, от надлежна страна и това обуславя допустимостта й. Разгледана по същество е неоснователна. Връчването на административния акт не е част от производството по издаването му, поради което евентуални нарушения в тази насока биха имали значение само за преценяване подадена ли е жалбата в срок, но не се отразяват върху законосъобразността на акта. В този смисъл довода на жалбоподателя, че невръчване на административния акт, води до неговата незаконосъобразност е неоснователен. ЗСММ не дава легални определения за събрание, митинг и манифестация. Установената в страната съдебна теория и практика приема, че събранието и митингът се провеждат на едно конкретно определено място на открито или в закрито помещение, т.е. те са статични форми, докато манифестацията предполага придвижване от една точка към друга, т.е. е динамична такава. В случая жалбоподателят е поискал извършване на индивидуални протестни действия, което по съществото си е митинг и е приложим ЗСММ. Съобразно чл.12, ал.2 от ЗСММ, кметът на общината може да забрани провеждането на събранието, митинга или манифестацията, когато има несъмнени данни, за обстоятелства предвидени в четири точки на разпоредбата, поради което оспорения административен акт е издаден от компетентен орган кмет на Община Варна и липсва основание да бъде обявен за нищожен. Жалбоподателят е подал уведомление рег. № РД26009442ВН/27.04.2026 г. до кмета на Община Варна, че от 01.05.2026 г. ще провежда безсрочни индивидуални протестни действия. Ответникът е следвало на основание чл. 12, ал.3 ЗСММ да се произнесе в срок от 24 часа след постъпването на уведомлението, произнесъл се е на 07.05.2026 г. От 01.05.2026 г. до 07.05.2026 г. не е съществувала пречка жалбоподателят да провежда индивидуалните протестни действия с използване на озвучителна техника, от това следва, че по-късното произнасяне на ответника не е нарушило негови права и интереси. Срокът по чл.12, ал.3 ЗСММ не е преклузивен относно налагане ограничения при провеждането на индивидуални протестни действия, поради което ответникът е имал компетентност и на 07.05.2026 г. да издаде оспорения административен акт. Същият е издаден в писмена форма с нужното съдържание, от което се установява волята на издателя, поради което липсват допуснати нарушения в тази насока. Това че писмото не е връчено електронно, не е издадено като електронен документ и не е подписано с електронен подпис не опорочава формата му, защото липсва императивно задължение към 07.05.2026 г. административния акт да е в електронна форма. В уведомлението за индивидуалните протестни действия следва да се посочи времето съобразно чл. 8, ал.1 ЗСММ /За свикване на събрание или на митинг на открито организаторите най-малко 48 часа преди началото му писмено уведомяват кмета на общината, на чиято територия ще се проведе, като посочват организатора, целта, мястото и времето на събранието или митинга/ и чл. 29, ал.4 от Наредба за обществения ред на територията на община Варна /В заявлението се посочват името или пълното наименование на организатора, както и адрес или седалище, адрес за кореспонденция, имена и адреси на представляващите го лица, както и документи удостоверяващи представителната им власт, целта, мястото, времето на провеждане и евентуалния брой на участниците/. Съгласно цитираните разпоредби, трябва да се посочи времето на провеждане на протестното действие, тоест то не може да бъде неограничено във времето, защото няма нормативен акт, който да дава такова право. В оспорения административен акт ответникът не е изложил мотиви, защо вместо безсрочни протестни действия е определил такива да се провеждат само през месец май 2026 г. /от понеделник до петък/, но това не ограничава правото на защита на жалбоподателя защото както беше отбелязано не съществува правна възможност протестните действия да са безсрочни. Не съществува пречка, след изтичане на срока, през който е разрешено провеждане на протестни действия, жалбоподателя да направи ново уведомление до кмета на Община Варна, от което следва че не са нарушени правата му предвидени с чл. 3 ЗСММ /На събранията, митингите и манифестациите гражданите изразяват мнения, възгледи и становища по въпроси от политически, икономически, социален, културен или друг характер чрез слово, плакати, макети и по друг подходящ начин/ и чл. 39, ал.1 от Конституцията на Република България /Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин/. В оспореното писмо е посочено „Община Варна съгласува: Провеждане на индивидуални, протестни действия по повод личен мотив. Период – м. май /от понеделник до петък/“. Ответникът не е посочил годината на месец май, но е посочено, че се произнася по уведомление с рег. № РД26009442ВН/27.04.2026 г., от което става ясно, че се касае за месец май 2026 г. Жалбоподателят в становище № 12555/12.06.2026 г. посочва „протестът е разрешен само до м. май 2026 г., вместо заявения безсрочен срок“, от което следва, че за жалбоподателя е ясно относно кой месец и година е имал право на протестни действия. С оглед изложеното съдът приема, че липсва допуснато нарушение в тази насока, което да е основание за отмяна на оспорения административен акт. Съгласно чл. 39, ал.2 Конституцията на Република България /КРБ/, правото на изразяване не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Съобразно чл. 57, ал. 2 КРБ, не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. Т. ограничително основание се съдържа и в разпоредбата на чл. 10, т. 2 от ЕКПЧ. С оглед мястото на провеждане на протестните действия в близост до сградите на Окръжен съд – Варна /[населено място], пл. „Независимост“ №2/, Районен съд – Варна /[населено място], [улица]/, Съдебно изпълнителна служба – Варна /[населено място], [улица]/ и Административен съд – Варна /[населено място], [улица]/, законосъобразно е прието от ответника, че използването на озвучителна техника в посочените места на града ще наруши спокойствието на гражданите и ще създаде неблагоприятни условия за всички, които полагат труд в близост. Мотивирано и в съответствие с чл.39, ал.2 и чл. 57, ал.2 КРБ е определено при провеждане на индивидуалните протестни действия жалбоподателя да не използва озвучителна техника. В съответствие с целта на закона е определено протестните действия да са през месец май 2026 г. /от понеделник до петък/ и да не се използва озвучителна техника, тъй като се дава възможност на жалбоподателя да изрази мнението си, без да нарушава правата на останалите лица. Процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствени правила, материалноправни разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Поради решаване спора по същество искането за спиране изпълнение на оспорения административен акт е без предмет и не следва да се разглежда по същество, поради което следва да се остави без разглеждане. Отделно от това е недопустимо да се спира изпълнението на постановената забрана жалбоподателя да извършва безсрочно протестните си действия и да използва озвучителна техника, защото това би означавало съдът да издаде искания от жалбоподателя административен акт, което е недопустимо и е още едно основание искането за спиране изпълнението на оспорения административен акт да се остави без разглеждане. Относно разноските: С оглед изхода на спора по аргумент на противното от чл.143, ал.1 АПК искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно, а отделно от това липсват доказателства за сторени такива, поради което съдът оставя искането без уважение. С Определение №6189/15.05.2026 г. по настоящото дело, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, жалбоподателят е освободен от заплащане на държавни такси и разноски в производството. Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, урежда правото на ответника, при разрешаване на спора в негова полза, да иска присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Не съществува идентичност между разноските по смисъла чл. 83, ал. 2 от ГПК и чл. 143, ал. 3 от АПК. Нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, приложима по препращане на 144 АПК, регламентира случаи, в които страните не внасят такси и разноски по производството. Касае се до такси и разноски, които се дължат в хода на самото производство, като заплащането им е условие за извършването на съответното процесуално действие. Във връзка с това страната разполага с възможността да прецени дали да внесе съответната сума или не, като във втория случай носи риска от последиците от пропускането на действието. С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК се дава възможност на оспорващата страна да бъде освободена от заплащането на тези такси и разноски, с което се гарантира ефективния достъп до правосъдие, в случаите когато страната не разполага с необходимите средства за това. В този случай по силата на чл. 83, ал. 3 от ГПК вр.чл.144 АПК разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда. Следователно, касае се за разноски за извършване на определени процесуални действия в хода на съдебното производство, които по начало се дължат на съда. Различно е положението с юрисконсултско възнаграждение по чл. 143, ал. 3 от АПК, което е във връзка с производството, но дължимостта му се определя с приключване на производството и в зависимост от крайния изход от спора. Тази сума не се дължи на съда, а на насрещната страна в производството – в случая ответника. Следователно, освобождаването от държавна такса и разноски, не включва възнаграждението на другата страна за правна защита. Въпреки че жалбоподателят е освободен по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, вр. чл.144 АПК от внасяне на държавна такса и разноски, при отхвърляне на жалбата /както е в случая/, той дължи на ответната страна възнаграждение за юрисконсулт при осъществената по делото защита от такъв. В този смисъл е съдебната практика: Определение № 343 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 311/2011 г., Определение № 310 от 30.11.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 60359/2016 г., Определение № 247 от 10.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1541/2017 г. Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуално представителство е извършено от упълномощен юрисконсулт, чрез представяне на писмено становище. Искането е основателно предвид изхода на спора. На основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 НЗПП, вр. §1, т.6 ДР АПК, поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност следва Н. М. П. да бъде осъден да заплати на Община Варна възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер от 102,26 евро /200 лева/. На основание чл. 12, ал. 4 ЗСММ решението е окончателно. Поради решаване спора по същество, решението в частта, с която се оставя без разглеждане искането за спиране изпълнението на оспорения административен акт също не подлежи на обжалване. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 172, ал. 1 от АПК и чл. 12, ал. 4 от ЗСММ, Съдът