Решение № 389 от 4.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 18133/2024 г.

наказателно дело № 20241110218133 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на „,,•••''“ ЕООД, с ЕИК ,,•••'' срещу Наказателно постановление № 22-2400391/10.12.2024 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София (ДИТ-София), с което на жалбоподателя на основание чл. 413, ал. 2 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. чл. 5, ал. 2 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ), вр. чл. 6 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредбата). С жалбата се иска отмяна на НП поради неговата незаконосъобразност и непълнота на доказателствения материал. Твърди се, че са нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Жалбоподателят посочва, че вменените като нарушени разпоредби имат бланкетен характер и не съдържат конкретно правило за поведение, което дружеството е нарушило. В тази връзка, намира за необяснимо защо в мотивите на наказателното постановление е посочена разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Наредбата. В жалбата се изтъква и това, че санкционираното дружество не е работодател по смисъла на Кодекса на труда, както и че на терен не е имало работници на дружеството. По-нататък се твърди, че липсва съответствие между словесното описание на нарушението в АУАН и НП, тъй като в обжалвания акт за първи път е посочено, че лицето е работник на „,,•••''“ ООД, както и че в АУАН като строител е посочена фирма „,,•••''“ ООД, а в НП – „,,•••''“ ЕООД, без да е посочено ЕИК. Твърди се, че не е обсъдено възражението, което е направено срещу акта. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява. Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. М.М., която в хода на съдебните прения пледира за потвърждаване на НП, намира твърденията в жалбата за неоснователни, а отговорността на дружеството – за законосъобразно ангажирана. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските претендирани от жалбоподателя. В писмени бележки развива подробни аргументи, като посочва, че дружеството е имало качеството на възложител и сключването на споразумение по чл. 18 ЗЗБУТ не може да доведе до отпадане на отговорността. Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от фактическа страна следното: Дружеството „,,•••''“ ЕООД е възложител по силата на сключен договор за строителство от 14.02.2024 г. Изпълнител по същия е дружеството „,,•••''“ ООД. По силата на сключения договор изпълнителят се задължавал да осъществи строителните работи за обект „,,•••''“, находящ се в гр. София, в УПИ ХХХII-2315, 2316, 2317, 2135, 2295, 2297, 2131, 2132, 2133 в ПИ с идентификатор по КККР 68134.802.2378, кв. 1, м. „,,•••''", район „Изгрев", гр. София, бул. „Г,,•••''. Дружеството „,,•••''“ ООД било подизпълнител по проекта. На 16.02.2024 г. между санкционираното дружество, от една страна, „,,•••''“ ЕООД като консултант и „,,•••''“ ООД било сключено споразумение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. По силата на сключеното споразумение, координирането по изпълнението му било възложено на инж. Д.К. – координатор по безопасност и здраве и Н.А. – технически ръководител в „,,•••''“ ООД. На 07.08.2024 г. на строителния обект, при изграждане на покривна конструкция, лицето О.П. ,,•••''. Същият бил транспортиран в УМБАЛ „Света Анна“, но ,,•••'' от травмите, които имал. Възникналото произшествие станало повод на същата дата, около 16:30 часа, служители на ДИТ-София да извършат проверка на място в обекта. При проверката констатирали, че ,,•••'' е работник на дружеството „,,•••''" ООД, както и че контурите на покривната конструкция, където се извършват строително монтажни работи на височина, не са обезопасени против падане от височина на хора и предмети чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които да са достатъчно високи, изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. Проверяващите инспектори приели, че санкционираното дружество в качеството му на „възложител" не е изпълнило задължението си да изисква спазването на правилата и нормите на ЗЗБУТ от строителя в проверявания строеж, в нарушение на чл. 5, ал. 2 от ЗЗБУТ, вр. чл. 6 от Наредбата. За извършената проверка бил съставен Протокол № ,,•••''/07.10.2024 г., в който било отбелязано, че по време на проверката са присъствали Н.А. – технически ръководител и К.П. – упълномощен представител. Въз основа на констатираното при проверката, на 07.10.2024 г., С. Д. Л. на длъжност главен инспектор при ДИТ-София, съставил АУАН № 22-2400391, в който констатирал като нарушени разпоредбите на чл. 5, ал. 2 от ЗЗБУТ, вр. чл. 6 от Наредбата. Актът бил връчен на представител на санкционираното лице на датата на съставянето му, като преди попълването на разписката в него били вписани възражения, че санкционираното дружество има сключено споразумение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и ООС от 16.02.2024 г. с дружеството „,,•••''“ ЕООД, на което били делегирани дейностите по изпълнение и координация. Въз основа на издадения АУАН, Директор на ДИТ-София издал обжалваното НП. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните и приобщени по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни – показанията на свид. С. Л., К.П. и С.И., въз основа на приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства – протокол от извършена проверка, заповеди за компетентност, строителна документация, копия на сключени договори, копия от инструктажни книги, както и веществените доказателства – приложени по делото фотоснимки от строителната площадка. Съдът кредитира показанията на свид. С. Л., тъй като констатира, че същите не противоречат на доказателства по делото, потвърждават се от тях и допринасят за изясняване на обективната истина по делото. В показанията си свидетелят възпроизвежда обстоятелства, във връзка с извършената проверка по спазване на законодателството в областта на осигуряване здравословни и безопасни условия на труд. От тях се установява, че ,,•••'' е паднало от покривната конструкция, както и че контура на покривната конструкция, от която е паднал не е бил обезопасен съобразно изискванията на чл. 60, ал. 1 от Наредбата. В показанията си свидетелят пояснява, че е съставил АУАН срещу санкционираното дружество в качеството му на възложител. След като са му предявени снимки, в хода на разпита, свидетелят е посочил категорично, че това са снимки на контура, от който е паднало лицето и който впоследствие е бил обезопасен. От показанията на свид. К.П. става ясно, че същият е работил като ръководител на проекти при санкционираното дружество. Споделя и данни за изпълнителя на СМР и за техническия надзор, които намират потвърждение в приложените по делото писмени доказателства. Понататък споделя, че дейността по организация и координиране на здравословни и безопасни условия на труд е била възложена на дружеството „,,•••''“ и за сключеното споразумение с тях. Съдът не кредитира показанията на свидетеля, че не е имало възможност да се монтират обезопасителни парапети, тъй като видно от приложените фотоснимки участъкът, от който е паднало лицето впоследствие е бил обезопасен. Свид. С.И. пояснява, че покривната конструкция е била възложена за изграждане на „,,•••''“, а фирмата „,,•••''“ е била надзорник. Споделя и това, че лицата, които са работили на обекта са имали обезопасително оборудване. Свидетелят съобщава, че е било невъзможно на този тип покрив да бъде поставен обезопасителен парапет, което съдът не кредитира поради същите причини, поради които не кредитира и показанията на свид. П. в тази насока. Съдът кредитира писмените доказателства, без да ги подлага на самостоятелен анализ предвид това, че са еднопосочни и непротиворечиви и предвид техния обективен характер. Съдът кредитира и приложените по делото фотоснимки, тъй като те намират опора в доказателствените материали по делото. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: По същество жалбата е неоснователна. Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи (видно от приложените заповеди за компетентност и длъжностни характеристики) и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Двата основни за производството акта съдържат достатъчно подробно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението на посочените в тях разпоредби. Съдът констатира, че описанието на нарушенията отговаря в пълна степен на дадената правна квалификация. С оглед на това, възражението на жалбоподателя в тази насока се явява неоснователно. Досежно възражението на жалбоподателя, че в НП е посочена разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Наредбата, която не е нарушена, следва да се посочи, че жалбоподателят е санкциониран за неизпълнение на задължението в процеса на строителство да изисква и контролира спазването на правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд от строителя. В тази връзка, в наказателното постановление е описано подробно кое именно изискване не е изпълнено и разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Наредбата е посочена, за да стане в пъна степен ясно от коя нормативна разпоредба се извежда изискването да има ограждения при работа на височини. С оглед изложеното, съдът намира и това възражение за неоснователно. АУАН и НП са връчени надлежно на представител на санкционираното дружество. С тези аргументи, съдът намира, че АУАН и НП са издадени в пълно съответствие с изискванията на процесуалния закон. Нормата на чл. 5, ал. 2 ЗЗБУТ предвижда, че в процеса на проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация на обектите възложителят е отговорен и изисква, а съответните контролни органи контролират спазването на правилата и нормите за здравословни и безопасни условия на труд от проектанта и от строителя. Съдът намира, че по делото по безпорен начин, посредством протокола за извършената проверка, показанията на актосъставителя – свид. Л. и посредством показанията на свид. И. и П. се установи, че към датата на инцидента не е имало монтирани съоръжения или ограждения, които да са достатъчно високи, изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. В жалбата се съдържа възражение, че организацията и координацията на безопасните и здравословни условия на труд са били възложени от санкционираното дружество, чрез сключване на споразумение на друго юридическо лице. Без съмнение дружеството жалбоподател има качеството на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, съгласно която работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Съгласно разпоредбата на §1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ, работодател е понятието, определено в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. Т.е. тази разпоредба разширява дефиницията, която е дадена в ДР на КТ. Разпоредбата на чл. 6 от Наредбата предписва, че възложителят или упълномощеното от него лице не се освобождава от отговорност по отношение на осигуряването на ЗБУТ независимо от това, че в процеса на договаряне са определени един или повече координатори за изпълнение на задачите по чл. 7 и 11. Тълкуването на тези разпоредби води до извод, че въпреки факта, че осигуряването и координирането на безопасни и здравословни условия на труд е било възложено на дружество, различно от санкционираното, това не освобождава последното от задълженията, които са му вменени с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗБУТ. Ето защо съдът намира, възраженията на жалбоподателя в тази насока за неоснователни, а административната му отговорност – за законосъобразно ангажирана. Доколкото в процесния случай е ангажирана отговорността на юридическо лице, която по дефиниция е обективна (безвиновна), въпросът, свързан със субективната страна не следва да бъде обсъждан. Санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 КТ, към която препраща тази на чл. 55 ЗЗБУТ, регламентира, че работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. В процесния случай, дружеството е санкционирано с имуществена санкция в размер на 2000,00 лева. Съдът намира, че така определеният размер се явява адекватно определен, с оглед на това, че от неизпълнението на задължението е ,,•••'' на пострадалото при инцидента лице, което завишава степента на обществена опасност. По разноските: Съдът намира, че правилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя и правилно определено административното наказание. С оглед гореизложеното съдът счита, че наказателното постановление е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено, като са налице основания за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваема страна, тъй като по делото е изразено становище от процесуален представител на въззиваема страна в писмени бележки, като съдът счете, че следва да осъди жалбоподателя да заплати в полза на ДИТ- София сума в размер на 51,13 евро, с левова равностойност по фиксирания валутен курс на БНБ от 100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът