Решение № 87 от 30.4.2026 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 372/2025 г.

гражданско дело № 20252000500372 по описа за 2025 година Производството по делото е въззивно, образувано по реда на чл.258 и сл. ГПК. Предмет на обжалване са:Решение №518/10.06.24г.,Решение №10/09.01.25г. и Решение №216/24.03.25г.-всички постановени по гр.д. №511/22г. по описа на Окръжен съд- Бургас след двукратното връщане на делото от Апелативен съд-Бургас на първата инстанция за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в първите два от посочените погоре съдебни актове. Срещу Решение №518/10.06.24г. е подадена въззивна жалба на 26.07.24г.от „БОЛЕРО ВИП" ЕООД, ЕИК 201628412, с управител П. К., чрез процесуален представител адв. С. от *АК. В жалбата решението се сочи за неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати процесуални нарушения, а също за необосновано, доколкото е постановено без по делото да са установени обективни и съществени за спора факти, свързани с оценката на имота, обект на оспорваната продажба от 26.05.2020г., като липсвала също адекватна и всестранна преценка на събраните по делото доказателства. Сочи се и неправилно приложение на материалния закон. Моли се вместо него, в зависимост от констатирания от въззивния съд порок, да бъде постановено друго решение, с което заявените от ищеца „ФИОРЕ" ЕООД искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Конкретните оплаквания са следните: Съдът се е произнесъл по непредявен от ищеца иск, защото единственият мотив, изразен в решението, е нищожност на покупко-продажбата на основание чл. 26,ал. 1 ЗЗД поради „накърняване на добрите нрави", изразяващо се в нееквивалентност на договорената продажна цена, различаваща се с „под 1/2 от пазарната", какъвто довод не е бил въведен нито с исковата молба, нито с уточняващите я две молби от 31.05.2022 г. и 25.01.2024г. Твърдяла се е само „злоупотреба на П. К. със здравословното състояние на И. Б.“ чрез оказване на въздействие и натиск за сключване на сделка противно на „всякакви морални и общочовешки ценности“ и на основните правни принципи за добросъвестност и равнопоставеност на страните". Доводи за пазарна цена, надвишаваща три пъти продажната, са въведени в исковата молба и уточнителната от 25.01.24г. само в контекста на евентуално твърдяната унищожаемост на сделката по чл. 31 ЗЗД (управителката не е могла да разбира и ръководи действията си), а впоследствие и във връзка с претенцията по чл. 30 ЗЗД (била е принудена да сключи договора).Приема, че извършената проверка на съда за нищожност на сделката на невъведено от страните основание, извън служебно вменените му задължения за това, противоречи и на изразеното в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тьлк. д. № 1/2020г. на Върховен касационен съд, ОСГТК становище. Намира извода на първата инстанция за възприетата нищожност за извършен без да се посочат аргументи и критерии в негова подкрепа. Цитира се също съдебна практика в защита на тезата, че противоречието с морала следва да е в степен договорът да отрича основни общоприети ценности, засягащи устоите на обществото и когато основната престация практически е сведена до нула/Решение № 222 от 18.12.2023г. по гр. д. № 589/2023г. на ВКС/. Затова страната намира за немотивиран извода на Окръжен съд-Бургас за нищожност на посоченото основание. Намира даденото разрешение дори за противоречащо на съдебната практика/сочи се Решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 4277/2008 г. на ВКС и др./,налагаща разбирането за нееквивалентност на престациите като проява на нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, само при установени драстични несъответствия, каквото в случая няма. Счита, че неправилно е била съобразена от съда цената от 733 000 лв. без ДДС.Пълната продажна такава е от 879 600лв.Освен това въззивникът се позовава на съдебна практика, приемаща, че продажбата на вещ на цена по ниска от пазарната не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност, още повече, че Законът за местните данъци и такси и Законът за нотариусите и нотариалната дейност изрично допускат сключването на сделки на стойност под данъчната оценка, но държавната такса се плаща на база последната. Въвежда се оплакване, че съдът не е взел предвид разделянето на цената на две части- едната платена от купувача направо по сметка на Уникредит Булбанк за целите на погасяване на кредита на „Фиоре“ ЕООД, което обяснявало икономическата обоснованост на търговската сделка и извода за съзнателното й сключване с оглед стабилизиране на финансовото състояние на продавача. Въззивникът поддържа и че при постановяването на акта си, съдът не е установил вътрешните отношения между страните, а е трябвало и не е съобразил чл.297 ТЗ, отричащ унищожаване на търговска сделка поради крайна нужда или явно неизгодни условия. Сочи се за неправилна и извършената от съда преценка на доказателствата по делото, в частност на заключението на вещото лице С. Р.а, чиито изводи били възприети безкритично. Излагат се пространни съображения за процесуалните пропуски в тази връзка и се заключава, че фактическите изводи в първоинстанционното решение са изцяло необосновани. Като съществен процесуален пропуск се изтъква обстоятелството, че съдът не е допуснал повторна съдебнотехническа експертиза, предвид оспорването на констатациите на горепосоченото вещо лице. Независимо от това страната не прави искане за назначаването на такава. Въззивникът ответник се позовава и на липсата на анализ от съда на останалите събрани по делото доказателства, включително на съдебно икономическата експертиза, като твърди също фрагментарно и едностранчиво обсъждане на свидетелските показания, без приложение на правилото на чл.172 от ГПК, за което има основание, както и без обсъждане на факта, че сделката е сключена по цената, предложена от продавача още от началото на договарянето. Акцентира се и на допълнителни обстоятелства, имащи значение за определянето на крайната цена по сделката, свързани с намиращите се в имота инсталации и оборудване, които съдът е пропуснал, освен че без да се налага е извършил тълкуване на волята на страните, изразена в предварителния договор и анекса към него, като им придава съдържание, каквото те нямат в частта за стойността на инсталациите. Приемайки, че тези вещи са част от имота в неговата парична равностойност, съдът на практика изцяло недопустимо бил подменил волята на страните и освен, че е тълкувал превратно съдържанието на уговорките им по предварителния договор, им е придал и съдържание, каквото те на практика нямат. По този начин е допуснал нарушение на материалния закон и по конкретно на чл. 20 от ЗЗД.Намира също, че съдът не е съобразил в съвкупност с горните данни и констатациите на в.л. Хаджиатанасов, прецизно изследващ ефекта на приходната дейност на търговския обект на база конкретните счетоводни записвания на дружеството продавач, от което страда преценката за действителната стойност на вещта, предмет на сделката и за това какви приходи генерира тя на собственика. Не бил оценен и негативния икономически ефект от продажбата за купувача в контекста на изводите за нееквивалентност на престациите, като се изброяват подробно направените от него отстъпки в полза на продавача и икономическите изгоди на последния от тях. За неправилно се сочи решението и в частта, отхвърляща възражението на ответника по чл.90,ал.1 от ЗЗД, за осъждането му да изпълни след като получи от ищеца обратно платената продажна цена, на която има право с оглед правилото на чл.34 от ЗЗД, признаващи на страните по нищожната или унищожена сделка правото да си възстановят даденото по нея.Намира, че няма пречки възражението да бъде заявено и с отговора на исковата молба, по реда на чл.371 ГПК, т.к. не се налага събирането на нови доказателства и защото е направено своевременно – преди приключването на съдебното дирене пред първата инстанция. Не се ангажират нови доказателства. Въззиваемият ищец“Фиоре“ЕООД ЕИК 102063107, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ж.к. ПЗ Север, ул.“Янко Комитов“№44 с управител Т. Д. Б., чрез процесуален представител Еднолично адвокатско дружество „Б.“ с управител адв. М. Т. Б. и съдебен адрес по делото: гр. С., ••••, р-н „С.“, ул. “С.“ № *, ет. *, офис ••-••, е подал отговор на въззивната жалба, в който я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а решението на първата инстанция да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно.Отрича се наличието на въведените с жалбата оплаквания за съществени процесуални пропуски и неправилно прилагане на материалния закон от първата инстанция при постановяването на съдебното решение. Оспорват се възраженията на жалбоподателя, че първата инстанция се е произнесла по непредявен иск и по непредявени от ищеца доводи за недействителност на договарянето по сделката за продажба на търговски обект. Позовава се на становището на ВКС, изразено в ТР 1/27.04.22г. по ТД 1/2020г. на ОСГТК, като счита, че в съответствие с него, съдът е съобразил и обсъдил събраните в хода на делото доказателства, дал е правна квалификация на установените от тях факти, от които безспорно явства нищожността на процесния договор, обективиран в н.а. №133/26.05.20г. Окръжен съд-Бургас е приел в мотивите си наличието на установената нищожност, съобразявайки задължението си да се произнесе по нея и без да е въведено възражение от страна по делото в този смисъл, т.к. нищожността произтича пряко от събраните по делото доказателства за надлежно въведените в спора факти. Страната изразява пълна солидарност с правните съображения на съда по фактите и правото, изнесени в мотивите на обжалваното решение, с изключение на изводите на инстанцията за неоснователност на възражението на ищеца за нищожност на продажбата на търговския обект поради липсата на изразено съгласие за това. Т.к. дружеството-ищец участва в гражданско правните отношения чрез своя законен представител, а в случая той не е могъл да формира валидна воля, счита, че последицата е липса на съгласие за сделката от страна на дружеството продавач. Страната поддържа и основанието за нищожност-липса на законоустановена форма на сделката, по което съдът не се е произнесъл, въпреки надлежното му предявяване. Страната намира, че са налице множество пропуски при подписването, датирането и изразяването на воля при сключването на сделката от 26.05.20г., с оглед анулирането на тази от 21.05.20г., като се твърди, че придружаващите документи, декларации и протоколи за съгласие са дадени с оглед анулираната сделка. В този на „Фиоре“ ЕООД е дадено съгласие за продажба само на магазина, но не и на подобренията в него. Така бил описан предметът на сделката и в протокола за решение на едноличния собственик на капитала на купувача. След собствен анализ на събраните по делото доказателства и правното им значение за спора, страната обуславя и извод за основателност на довода за нищожност на атакуваната сделка поради липсата на съгласие за сключването й от страна на органния представител на дружеството – продавач. Страната излага и подробни съображения в посока наличието на предпоставки за унищожаването на сделката, ако съдът не приеме за основателни доводите за нищожността й. Счита, че делото не е попълнено с нужните за изясняването му от фактическа страна доказателства, поради което моли за изготвянето на съдебно- медицинска неврологична експертиза за допълнително обследване на здравословното й състояние. Предвид изразеното в отговора на жалбата становище, че заключението на в.л. Х. е непълно, т.к. не е изследвало дали ищецът е можел да обслужва активните си кредити и без постъпленията от сделката и с цел установяване на финансовото състояние на продавача, а и защото експертът не е отговорил на допуснати за обследване и посочени в молбата на страната до ОС-Бургас от 29.11.22г. въпроси, се моли за допускането на съдебно – икономическа експертиза, която да отговори дали за периода януари 2017г.-юни 2020г. ищецът е можел и дали е обслужвал редовно задълженията си за главница и лихви по активните си кредити и без да се вземат предвид постъпленията по сделката от 26.05.20г. , както и на въпроси под №2,б.“а“ и „б“,№3,б.“а“-„г“. На следващо място се моли за издаването на съдебно удостоверение за пред НАП- Бургас , въз основа на което страната да се снабди със заверен препис на справка- извлечение от системата на НАП за отчетените за периода 05.19г.-12.20г. обороти на „Болеро ВИП“ЕООД, от което да са видни също броят на регистрираните в този период фискални устройства с идентификационните им номера и отчетеният оборот от всяко едно устройство по месеци. Иска експертно събиране на доказателства и за съответствие на представената по делото счетоводна информация с официално подадената от тях пред НАП за реализираните търговски обороти. Поддържа, че всички тези въпроси са били допуснати за експертно обследване, но впоследствие с определение на първата инстанция, събирането им е незаконосъобразно отменено. Молило се е за потвърждаване на постановеното съдебно решение, а при условие на евентуалност - за уважаване на претенцията по чл.108 от ЗС поради унищожаването на сделката при уважаване на останалите заявени доводи- по чл.31 ЗЗД, евентуално по чл.30 от ЗЗД , евентуално по чл.29 от ЗЗД. Молило се е и за оставяне без уважение като недопустими, евентуално като неоснователни, направените от ответната страна възражения по чл.34 и чл.90 от ЗЗД. Дирят се и съдебно- деловодните разноски за двете съдебни инстанции. Срещу Решение №10/09.01.25г.допускащо поправка на очевидна фактическа грешка/ОФГ/ в първоначалното решение на инстанцията, е подадена въззивна жалба на 12.02.25г. от „Болеро ВИП“ ЕООД в частта, поправяща Решение №518/10.06.24г. съобразно искането на ищеца от 11.12.24г.-л.1578-1579 от делото на ОС-Бургас, с допълване на установителния му диспозитив след думата „собственик“ на стр. 15 - ред 9 отгоре-надолу, с израза „на основание покупко-продажба“, за яснота на съдебно признатото придобивно основание на вещното право. Според страната тази поправка е неправилна и незаконосъобразна, защото в мотивите на съдебното решение по съществото на спора не се констатира и не се обсъжда придобиване на право на собственост върху процесния имот от ищеца на основание покупко- продажба и защото предмет на двете сделки от 2013г. и от 2014г. са два магазина/с идентификатори съответно 07079.602.160.1.59 и 06079.602.160.1.60/, чрез обединението/но не механично/ на които е получен процесният по делото търговски обект с идентификатор 07079.602.1.61 и площ от 768,93 кв.м..Страната счита, че този обект е качествено нов и различен от закупените. Също така намира, че съдът не е изследвал въпроса за идентичността на закупените обекти с новосъздадения, предмет на спора за собственост, т.к. е нямало искане за това, с оглед на което в мотивите на решението му липсвали разсъждения в насока, че процесният имот е придобит по силата на покупко- продажба, а и данни в такава насока нямало. Ето защо и поради липсата на изразени мотиви в насока исканата поправка, страната счита допуснатата поправка за незаконосъобразна. За това страната моли за отмяна на решението за поправка на очевидна фактическа грешка в обжалваната част. Не ангажира нови доказателства. В подадения от „Фиоре“ЕООД отговор, чрез процесуален представител, се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли постановеното решение за поправка на ОФГ в обжалваната част да бъде потвърдено. Страната обосновава извода си с това, че по делото не е било спорно, както това, че е придобила двата посочени по-горе магазина през 2013г.и 2014г. с продажба, така и че процесният търговски обект представлява обединение на тези имоти с определен нов идентификатор, като за обекта е издадено и Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж №233/18.12.19г. Извежда на база изложеното, че процесният обект действително е собствен на ищеца въз основа на покупко-продажба с два нотариални акта,т.е. допуснатата поправка е законосъобразна. Не ангажира нови доказателства. Дири деловодни разноски. Срещу Решение №216/24.03.25г. по гр.д.№511/22г. по описа на ОС-Бургас е подадена въззивна жалба от ищец „Фиоре“ ЕООД. В нея се твърди, че с този акт незаконосъобразно е оставено без уважение искането на страната за допълване на Решение №10/09.01.25г. на основание чл.250 от ГПК. Моли се за отмяна на това решение и за постановяването на друго вместо него, с което на основание чл.250 от ГПК да бъде уважено заявеното му искане за допълване на съдебното решение. По същество страната намира, че съдебното решение за поправка на ОФГ подлежи на допълване, т.к. предметът на приетия за нищожен договор за покупко- продажба, сключен между „Фиоре“ ЕООД и „Болеро ВИП“ЕООД с н.а.№133/26.05.20г. не е посочен в пълнота в диспозитива на съдебното решение, произнасящо се по иска за недействителност на осъществената между страните покупко-продажба. Сделката касаела не само магазина за хранителни стоки, но и прилежащите му 12,208% ид.ч. от общите части на сградата, както и съответния процент идеални части от правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата с всички подобрения в имота.Счита, че диспозитивът на акта следва да бъде допълнен в следния смисъл: като на стр.3 от решението след думите:“магазин за хранителни стоки с идентификатор 07079.602.160.*.••“ и преди „обективиран“ се добави“/нула седем нула седем девет точка шест нула две точка едно шест нула ••••••••••••••/, с адрес: гр. Б., ж.к. „С.“ бл. ••,вх. *, ет. *, със застроена площ от 768,93 кв.м, ведно с 12,208% ид.ч. от общите части на сградата,както и съответния процент идеални части от правото на строеж върху терена,върху който е построена сградата и всички подобрения в имота“. Дири съдебноделоводни разноски. При извършената проверка на основание чл.267 от ГПК на подадените въззивни жалби съдът е приел за редовни и допустими жалбата против Решение 518/10.06.24г. по гр.д. №511/22г. по описа на Окръжен съд-Бургас и тази против Решение №10/09.01.25г., постановено по същото дело. Третата въззивна жалба съдът е намерил за частично недопустима след постановяването на Решение№701/29.08.25г., необжалвано от страните,с което указанията на Апелативен съд-Бургас по чл.247 от ГПК за допълнително описание на спорния предмет са изпълнени по начин, че дирената от ищеца правна защита- процесният имот да бъде идентифициран в диспозитива на съдебното решение е постигната /макар не по реда на чл.250 от ГПК/.Затова жалбата е счетена за допустима само досежно останалото неудовлетворено с Решение №216/24.03.25г. искане на ищеца за посочване на административния адрес на търговския обект- предмет на делото. Въззивният съд е оставил без уважение направените по делото доказателствени искания по съображения, изложени в доклада по жалбите. Проверката на съда по чл.269 от ГПК сочи обжалваните решения за валидни и допустими. По съществото на спора, с оглед въведените в жалбите оплаквания за неправилност на съдебните актове по делото, при съвкупна преценка на събраните в производството доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството по настоящото дело е образувано по исковата молба на „Фиоре“ ЕООД, ЕИК 102063107, със седалище в град Бургас и адрес на управление: Промишлена зона „Север“, ул. „Янко Комитов“ №44, представлявано от Т. Д. Б., против „Болеро ВИП“ ЕООД, ЕИК 201628412, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Христо Ботев“ № 70, представлявано от П. Ж. К.а, съдът да приеме за установено, че ищецът е собственик на самостоятелен обект, представляващ магазин за хранителни стоки с идентификатор № 07079.602.160.*.••, с адрес: град Б., ж. к. „С.“, бл. ••, вх. *, ет. *, със застроена площ от 768.93 кв. м, ведно с 12.208 % идеални части от общите части на сградата, както и със съответния процент идеални части от правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата и всички подобрения в имота и да осъди ответника, държащ този имот без основание, да го предаде на ищеца. След допълнителни уточнения, от 31.05.22г. и от 25.01.24г. на ищеца, както и с оглед указанията на Апелативен съд-Бургас, дадени на първата инстанция с Определение №521/23.10.24г. по ВГД 398/24г. за извършване поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението му по делото, като се постанови нарочен такъв за изводите на съда за нищожност на процесната сделка, АС-Бургас приема, че са заявени следните обективно съединени претенции: иск за ревандикация на магазин за хранителни стоки с идентификатор № 97079.602.160.1.61, съгласно КККР на гр.Бургас, за установяване спрямо ответника на правото на собственост на ищеца върху този самостоятелен обект(СО), придобито на осн. н.а.№41/23.10.13г. и н.а. №36/22.05.14г.като два магазина, преустроени в последствие в един с горния идентификатор, с административен адрес: гр. Б., ж.к. “С.“ бл. ••,вх. *,ет. *, със ЗП 768,93 кв.м., ведно с 12,208% ид.ч. от общите части на сградата и съответния процент от правото на строеж върху терена и всички подобрения в имота и да бъде осъден ответник „Болеро ВИП“ЕООД да му предаде горния имот-претенция по чл.108 от ЗС; Ведно с горната претенция, при условие на евентуалност помежду им, са заявени следните обективни искове за недействителност на сделката покупко- продажба, сключена между „Фиоре“ ЕООД и „Болеро- ВИП“ ЕООД с предмет магазин за хранителни стоки с идентификатор № 97079.602.160.*.••, обективиран в нот.акт ••••••••••••••••••••••••• на нотариус А. Д., вписан в ••••••••••••• на същата дата, а именно: за нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, предл. последно от ЗЗД, поради неморална злоупотреба с влошеното психично състояние на И. Б., нарушение на принципите за добросъвестност и равнопоставеност на страните в гражданския и търговския оборот; при условие на евентуалност – горната сделка се сочи за нищожна на осн.чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД поради липса на съгласие( съзнавано несъгласие), като изтръгнато чрез психическа принуда и заплаха, защото според страната…. „нищожността на сделката на осн. чл.26,ал.2, предл.2 от ЗЗД произтича от обстоятелството, че в случая основанията за унищожаемост на сделката са специфични и приложими към формиране на волята на органния представител на дружество „Фиоре“ ЕООД - И. Б., в качеството на физическо лице, но по отношение на търговското дружество при формиране на волята на органния представител, тези пороци влекат нищожност, поради „липса на съгласие“….-вж. л. 1400 дело БОС-първи абзац; при условие на евентуалност горната сделка се сочи за унищожаема и се моли прогласяването й като такава на основание чл.31 от ЗЗД, защото тогава И. Б. не можела да разбира и ръководи действията си(била е недееспособна); евентуално се иска унищожаване на горната сделка, защото И. Б. е била принудена да я сключи от управителя на ответното дружество със средства за психическа принудапреднамерено иницииране на административни проверки, както и на заплахи за бъдещи такива, включително и на наказателни проверки, създаващи сигурен стрес и представляващи натиск срещу заплашваното лице, което при това е вече било с влошено здравословно състояние; при условие на евентуалност се иска унищожаване на сделката поради извършени измамни действия по смисъла на чл.29 от ЗЗД, представляващи умишлено въвеждане в заблуждение на И. Б. относно параметрите на сделката и правните последици от сключването й- като осъществена при прогресивно влошаване на първоначално предложените условия за сключването на продажбата, чрез предлагането на множество различни варианти за сключването й и различни текстове на договорите с цел да се затрудни преценката на И. Б. за условията на прехвърлянето, да се създаде объркване у нея, вкл. и чрез насрочване на няколко дати за изслушване на сделките, като управителят на ответното дружество е бил напълно наясно с това колко зле е психически И. Б.; сочи се умишлено въвеждане в заблуждение на И. Б. и относно неблагоприятните последици от евентуален отказ да сключи сделката- чрез използване на агресия и психически натискумишлено създаване на неверни представи у Б. за очакване налагането на данъчни и наказателни санкции при отказ, че следва неин сигурен пълен фалит поради предвидените неустойки за неизпълнение, прокурорски проверки, данъчни и административни санкции, създали усещане у Б. за липса на избор в момент, когато тя като адресат на това насилие била в невъзможност да се защити и не можела да извърши рационална и логическа преценка на действителността. Дирени са и деловодни разноски за съдебното производство. Горните претенции са обосновани със следните твърдения: по силата на нотариален акт •••••••••••••••• година за имот с идентификатор №07079.602.160.*.•• и нотариален акт •••••••••••••• година за имот с идентификатор №07079.602.160.*.•• дружество „Фиоре“ е придобило собствеността на два магазина, обединени в последствие в магазин за хранителни стоки - „Бонджорно“, който получил кадастрален идентификатор №07079.602.160.*.••, с адрес на сградата: град Б., ж. к. „С.“, бл. ••, вх. *, ет. *, находящ се в сграда с идентификатор №07079.602.•••.*, разположена в ПИ с идентификатор №07079.602.•••, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, със застроена площ от 768.93 кв. м, брой нива на обекта: 1, със стари идентификатори: №№07079.602.160.*.•• и 07079.602.160.*.••, ведно с 12.208% идеални части общите части на сградата, както и съответния процент идеални части от правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата, въведен в експлоатация с удостоверение № 233/18.12.2019 година. До 11.01.2022 г. ищцовото дружество се управлявало и представлявало от едноличния собственик на капитала И. Д. Б., която обаче от м.септември 2019 г. била с влошено психическо състояние- изпаднала в тежка емоционална криза, която изцяло променила характера й и възможността й да се справя, както с елементарни ежедневни дейности, така и с работните си задължения. Твърди се, че И. Б. към датата на процесната сделка- 26.05.20г. не е могла да разбира и ръководи действията си, не е могла без външна намеса да формира и изразява воля от свое име и от името на дружеството, което представлява, и тези факти са били известни на управителя на ответното дружество. Сочи се, че продължителното и влошено психическо състояние на Б. е станало причина за поставянето й под ограничено запрещение в последствие. Поддържа се, че на 30.04.2020 година бил подписан от страните предварителен договор за покупко-продажба на оборудването на магазин „Бонджорно“. За 21.05.2020 година било уговорено и прехвърлянето на собствеността на самия магазин, но сделката не била вписана в Агенция по вписванията, тъй като не била заплатена продажната цена от купувача. Тогава П. К. (управител на „Болеро ВИП“ ЕООД) дори се опитала да получи имота без да плати нищо насреща. На 26.05.2020 година И. Б. се явила пред нотариуса с искане да подпише споразумителен протокол за отказ от сделка, тъй като не издържала на стреса и постоянния натиск за осъществяването на продажбата, но управителката на „Болеро“ реагирала с агресия и заплахи, което принудило И. Б. да вземе действително нежеланото от нея решение да прехвърли на ответника магазин „Бонджорно“, макар с всяко следващо предложение параметрите на сделката да се променяли в изгода на купувача, видно и от отразеното в крайния нотариален акт. Ищецът твърди, че сключеният на 26.05.2020 год. договор между двете дружества не е породил транслативен ефект, защото е нищожен. Поддържа, че при сключването му са нарушени принципите за добросъвестност и равнопоставеност на страните в гражданския и търговския оборот, представляващо накърняване на добрите нрави. Счита, че договорът е нищожен и поради липса на съгласие на управителя, доколкото волеизявлението му за прехвърлянето е направено при „съзнавано несъгласие“и е изтръгнато с принуда и заплахи – (уточнение на л.1399 от делото на БОС). При условие на евентуалност, се поддържат и посочените по-горе предпоставки за неговото унищожаване поради невъзможност на управителя да разбира и ръководи действията си, евентуално поради сключване на договора в резултат на заплахи, евентуално в резултат на измама (уточнителна молба на л.1398 и сл. от делото на ОС-Бургас). Поддържана в исковата молба и последователно в производството като цяло е тезата, че към датата на сделката управителят на дружеството-продавач е бил недееспособно лице, което не е могло да действа разумно, нито е искало, нито е съзнавало, че дружеството едновременно се освобождава от магазина и се задължава за огромни суми и е формирало волята си под въздействие на психическа заплаха. Ответната страна е представила отговор(в последствие и допълнителни становища в същия смисъл), в който оспорва претенциите изцяло като неоснователни. Поддържа, че ищцовото дружество не е било в добро финансово състояние към датата на сделката, а действията по преустройство на процесния магазин са се забавили и са наложили непрекъснато заемане на банкови кредити от ищеца. Твърди се, че предложението за продажба на обекта е било направено от Б., като е включвало и други условия, освен продажбата - ищцовото дружество да може да продължи да оперира в търговския обект като наемател, а оборудването, намиращо се в магазина, да бъде продадено с отделна сделка на купувача на процесния имот. Сочи се, че цялата кореспонденция между страните по повод на сделката е протекла по електронен път и видно още от първия имейл ищецът е предложил цена за магазина от 733 000 лв. без ДДС – същата, на която е сключена атакуваната сделка. Оспорват се доводите за влошено здравословно състояние на управителя на ищцовото дружество към момента на сделката, заявява се, че Б. е управлявала дружеството ефективно, продължила да сключва договори и след процесната дата, поддържала търговски отношения с други контрагенти, извършила неоспорени изявления пред държавни институции. Поддържа се, че действията на страните преди и след сключване на сделката са взаимосвързани и логически последователни, както и че договорът е имал положителен икономически ефект за ищцовото дружество – намалил кредитната му задлъжнялост, тъй като получената цена, съответстваща на пазарните условия, послужила за погасяване на кредити, а същевременно ищцовото дружество продължило да стопанисва обекта срещу значително по-нисък от пазарните условия наем. С молба-отговор от 14.03.2024 год., след последното уточняване на заявените претенции, ответникът заявява, че в случай на уважаване на който и да е от исковете за недействителност, на осн.чл.34 от ЗЗД ищецът е длъжен да върне получената цена от 733 000 лв., ведно с дължимия ДДС, поради което прави възражение по чл.90 от ЗЗД и моли съда да постанови едновременно изпълнение на задължението за връщане на владението върху имота от „Болеро ВИП“ ЕООД и на задължението на „Фиоре“ ЕООД за връщане на получената цена в размер на 733 000 лв., ведно с дължимия ДДС и законната лихва от датата на подаване на възражението. С обжалваното решение, поправено с Решение №10/09.01.25г., поправено с Решение № 701/29.08.25г., Бургаският окръжен съд е приел за установено че процесната сделка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД, приел е за установено правото на собственост на ищеца върху процесния СО и е осъдил ответника да му го предаде. Отказал е да приложи правилото на чл.90 от ЗЗД, като в мотивите на акта си е заявил, че искането за едновременно изпълнение е несвоевременно отправено, изложил и в допълнение съображения за неговата неоснователност. Присъдил е деловодни разноски за проведеното производство. Въззивният съд не споделя изложените в крайния съдебен акт на първата инстанция изводи по спора, което обосновава така: Страните по делото не спорят, че са сключили сделка покупко- продажба за процесния по делото недвижим имот № 07079.602.160.1.61 с н.а. №133/26.05.20г. срещу цена от 733 000лв. без ДДС, платима на два транша, като част от нея-278 259 лв.- е отбелязана като вече изпълнена към датата на сделката авансово, предвидена за погасяване на задължения на продавача към банка с оглед освобождаването на имота от вещни тежести (ипотека от 2017г. в полза на „Уни Кредит Булбанк“ и учреден на същата залог върху движими вещи-хладилни камери), а останалата част от 454 741 лв. да бъде заплатена на следващия ден след изпълнението на задължението на продавача да освободи имота от вещни тежести, за което се задължава да представи и надлежно удостоверение от Служба по вписванията –Бургас, като от него да е видно, че съществувалите върху имота такива са заличени и няма учредени други. Включени са също и неустойки за двете страни при неизпълнение на поетите с договора задължения, като при неплащане на остатъка от цената в срок е признато право на продавача да развали договора. В самия нотариален акт е описано как продаваемият имот е възникнал от обединяването на други два обекта, придобити от ищцовото дружество с нотариални актове ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••, преустроени впоследствие в общ (процесния магазин), въведен в експлоатация с удостоверение № 233 от 18/12/2019 година. От партидата на „Фиоре“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ се установява, че дружеството е вписано в търговския регистър на Бургаски окръжен съд с решение от 01.10.1992 год. по ф.д.№6307/92 год. на БОС с едноличен собственик и управител И. Б. Пререгистрирано е в ТР към АВ с вписване 20080118110541 и до 06.12.2021 год. негов едноличен управител е И. Б. На 16.12.2021 г. като втори управител е вписан Д. Б., представляващ дружеството заедно и поотделно с Б., а от 12.01.2022 год. за управител на търговеца е вписана само Т. Б. (дъщеря на Б.), представляваща дружеството в това си качество и понастоящем. И. Б. е ••••••••••••••• под ••••••••••••••••••••••••••••••••, което е осъществено с Решение на БОС, влязло в сила на 22.01.22г. Няма данни след изтичането на този срок лицето отново да е било обявено за недееспособно. С договор за наем от 26.05.20 г.(срещу наемна цена от 1 629,35лв. без ДДС и отделно дължим ДДС в размер на 325,87 лв.) и с договор за наем от 01.02.21г.(срещу месечна наемна цена от 4 300лв. без ДДС и отделно дължим ДДС в размер на 800лв.) ,независимо от продажбата му, магазинът е оставен във фактическата власт на продавача като наемателпървоначално до 01.02.21г., а после – до 31.03.22г., но няма спор между страните, че впоследствие имотът е бил ползван от ищеца и без заплащане на наемна цена. Освободен е след като е предприето принудително изпълнение предвид успешно проведено съдебно производство по чл.310 и сл. ГПК от „Болеро ВИП“ срещу „Фиоре“ за опразване на наетото помещение. Последното било предадено доброволно на приобретателя по оспорваната сделка на 16.02.23г. Страните са развили преддоговорни отношения по повод сключването на спорната продажба, като видно от приетата от съда и неоспорена от страните компютърна експертиза на в.л. П., с имейл от 25.02.20 г. на Д. Б. - съпруг на И. Б. - до имейл на ответника е изпратено съобщение с приложени в прикачен файл оферти за договор за наем на процесния недвижим имот, за продажбата на движимите вещи, представляващи оборудване на магазина и проект на нотариален акт за продажбата на последния с предложена цена от 733 000лв.без ДДС. Приложени са били също доказателства за собственост на продавачите и данъчна оценка за имота, предмет на бъдещата сделка. От приложените по опис (вж.л.257 и сл.- дело БОС) електронни писма, чиято достоверност е потвърдена от горепосоченото вещо лице, е видна усилена кореспонденция между страните по уреждането на оспорената сделка, за подготовката на ползването на имота под наем от продавача след сделката и за уреждане закупуването от ответника отделно от цената на магазина, посочена в нотариалния акт, на движимите вещи, преставляващи негово оборудване. На 19.05.20г. от адв. Богдев до ищеца и до адвокат на ответника, е отправен по имейли предварителен договор от 30.04.2020 год. за покупко – продажба на процесния имот за сумата от 991 605 лв. без ДДС, но не се твърди и няма данни страните да са го подписали. На 30.04.20г. обаче е сключен предварителен договор за покупко-продажба на движими вещи - оборудване на магазин „Бонджорно“- описани в Приложение №1, за сумата от 351 908 лв. без ДДС и 70382 лв. отделно дължим ДДС. Страните са постигнали съгласие прехвърлянето им с окончателен договор да се извърши на 09.02.2021 год., като за времето от подписването на предварителния договор до подписването на окончателен, продавачът ще ползва оборудването. Уговорено е заплащането на цената да се извърши на два пъти – сумата от 200 000 лв. без ДДС да се плати в деня на подписване на нотариален акт за продажба на магазина, а остатъкът да се плати при подписването на окончателен договор за продажба на движимите вещи, в срок до 9.02.2021 год. По повод на този договор е сключен анекс от 28.05.2020 год.(т.е. след оспорената продажба на магазина) за продажбата на оборудването в имота, с който поради тежката икономическа обстановка в страната цената е намалена на 240 000 лв. без ДДС, от които 200 000 лв. – вече платени на 30.04.20 год., а остатъкът – платим при подписване на окончателен договор на 09.02.2021 год. Втори анекс към този предварителен договор е подписан на 01.02.2021 година и с него страните са променили срока за подписването на окончателен договор помежду си, както и срока, в който купувачът дължи заплащане на остатъка от продажната цена в размер на 40 000лв. без ДДС по следния начин: договорен е нов срок за подписване на окончателен договор – 04.04.2022 година, а незаплатеният остатък от продажната цена да бъде заплатен от купувача на продавача при подписване на окончателен договор в срок до 8.04.2022 година на база данъчна фактура. Окончателен договор за прехвърлянето на движимите вещи не е подписан, а св. Б. твърди, че платената за тях сума от 200 000лв. е била върната от продавача на купувача и този факт не е опроверган от останалите доказателства в процеса. На 21.05.20г. пред нотариус А. Д. е била изслушана сделка покупко-продажба на процесния имот, но не е била вписана в СВ-Бургас и е била анулирана, т.к. в същия ден не е постъпила по сметка на продавача посочената в договора сума- остатък от продажната цена. Прехвърлянето на имота е осъществено успешно на 26.05.20 г., когато страните са били представлявани от управителите на двете дружества. Ищецът е оспорил валидността на сделката за покупко- продажба от 26.05.20 г. с твърдения за недействителност в аспект нищожност, въведена с искове на две предявени при евентуалност основания, както и с довод за нищожност поради липса на форма-неразгледан от БОС и с три евентуално въведени иска за унищожаемост. Т.к. съдът е уважил още първия довод за нищожност поради противоречие с добрите нрави в аспект драстична нееквивалентност на сделката, конкретните оплаквания на въззивника-ответник срещу акта на БОС са насочени към липсата на твърдения за обстоятелства, предпоставящи извода на съда за такава нищожност, поради което съдът се бил произнесъл недопустимо по непредявен иск. На следващо място страната твърди и неоснователност на довода, като се позовава на липсата на установени факти, които да обосноват извод за противоречие на сделката с добрите нрави, а също твърди, че изводът е направен при липса на въведени ясни критерии, които да го подкрепят и в разрез с последователната съдебна практика, обосноваваща нееквивалентност на насрещните престации при възмездните сделки, когато практически липсва уговорена цена или когато последната е неколкократно занижена в сравнение с пазарната такава( 12- кратно, 28- кратно и т.н.). Апелативен съд-Бургас не споделя първото възражение на ответника. Трайно и последователно утвърдената съдебна практика защитава становището, че в исковата молба ищецът описва чрез твърдения спора си с насрещната страна, но правната квалификация е служебно задължение на съда. Затова, макар ищецът да не е обвързал пряко довода си за крайно ниска и несъответна на стойността на придобитата собственост цена по сделката изрично с твърдението за нищожността й поради противоречие с добрите нрави, обаче в обстоятелствената част на исковата молба сочи множество твърдения за пороци на договарянето в тази насока: че уговорената цена е много ниска и несъответна на пазарната конюнктура, а даденото съгласие за прехвърляне на имота на продавача срещу такава минимална цена не се предпоставя от обективни фактори (финансова необходимост или др. причини), че ведно с това управителката И. Б. била в тежко здравословно състояние- с разклатена психика и неспособна да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, че възползвайки се от това й несъзнателно поведение и злоупотребявайки с него управителят на ответника - К. е усвоила манипулативно (заплашващо, подвеждащо и измамливо) поведение спрямо Б. за сключването на продажбата, вкл. за условията и последиците от това, според АС - Бургас изложеното може да се подведе под хипотезата на чл.26, ал.1, предл. последно ЗЗД (накърняване на добрите нрави,което се поддържа), доколкото в своята съвкупност изнесените факти обуславят проявата на един от аспектите на този порок, възприет в практиката- драстично нарушаване равновесието и съответствието на насрещните престации по сключената възмездна сделка, постигнато поради неспособността на продавача за реално възприятие на действителността, облагоприятствано чрез активното поведение на насрещната страна и използвано от нея, като така може да се обоснове извод за значително засягане на обществения интерес, водещо до нищожността на конкретното договаряне. От горното АС - Бургас извежда, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по непредявена в производството претенция, респективно по незаявен в исковата молба довод за нищожност. Основателни обаче според този съд са възраженията за неправилност на обективирания в Решение №518/ 10.06.24г. извод на БОС за недействителност на продажбата поради противоречие с добрите нрави, изводимо от нееквивалентност на насрещните престации. На първо място следва да се съобрази, че предмет на оспорване е сделка, сключена между търговци, чието поведение в гражданския оборот се преценява по други, специални правила, изводими от правната уредба на търговските сделки в специалния спрямо общия Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) нормативен акт, а именно -Търговския закон(ТЗ). Вярно е също, че за неуредените в специалните разпоредби облигационни отношения между търговци, чл.288 от ТЗ препраща към общите правила на гражданското законодателство, т.е към визираните в ЗЗД норми. В практиката си и в мотивите към т.3 от Тълкувателно решение №1/2009г. от 15.06.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСТК, ВКС е дал принципното разрешение, че автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в две посоки, като е прието, че уговореното не може да противоречи на повелителни норми на закона, а също и на добрите нрави. Ограничението се отнася както за гражданските договори, така и за търговските сделки - арг. от чл. 288 от ТЗ. В съответствие с казаното и предвид доводите на ищеца, че цената на продажбата е с неоправдано от обективните обстоятелства и пазарната конюнктура ниски размери, но не и липсваща, от една страна възражението следва да се определи като такова за сключена неизгодна за продавача сделка, т.к. основната цел на продажбата е разместването на равностойни правни блага между страните. За това спрямо този довод следва да се приложи правилото на чл.297 от ТЗ, приемащо, че търговска сделка не може да се унищожи поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Така твърдението за недействителност на продажбата между страните по делото, които са търговци, поради противоречие с добрите нрави, произтичащо от уговарянето на твърде ниска насрещна парична престация срещу продадения имот следва да се отхвърли дори само на това основание, защото се изключва характеризирането на договора като неморален и същевременно се отрича възможност да бъде оспорен като унищожаем, заради липсата на изгода. От друга страна и извън горното, предвид приложимостта на общите правила на ЗЗД и в контекста на въведения правен спор, АС - Бургас съобразява следното: Според СТЕ за оценка на в.л. Р. - основно и допълнително - пазарната цена на имота през м. май 2020 г. е по-висока от постигнатата между страните. В основното заключение тя е определена в размер от 1626 000лв., на база прилагането на методите за оценка, предвид офертни цени за продажба на подобни имоти, без съобразяване с реални продажби и при включване в цената на стойността на всички инсталации в имота, предвидени по проект и изпълнени в обекта, посочени от експерта като трайно прикрепени към имота. Част от инсталациите обаче са били описани в Приложение №1(отоплителна, вентилационна, слънчева) към предварителния договор за продажба на движими вещи, в който е уговорена самостоятелно дължима за тях цена, ведно с оборудването на магазина. Окончателен договор за тях не е бил сключен и по делото няма спор, че сумите, получени във връзка с бъдещото прехвърляне на движимите вещи и на посочените в приложението инсталации, приети от страните като съществуващи отделно от имота, са били върнати от продавача на купувача. Щом това е така, описаните в приложението инсталации не представляват част от подобренията на имота, а техните елементи не са трайно прикрепени към обекта и не са загубили своята самостоятелност като отделни вещи. Следователно не може да се приеме, че те представляват част от продаваемия имот и поради това не следва да се включват не само в цената на сделката, но и да се съобразяват при определянето на средната пазарна цена на имота към датата на сключването й, с която величина да се сравнява размера на действително уговорената и платена престация по оспорваната продажба. Ето защо съдът счита, че следва да се довери на допълнителното заключение на в.л. Р., представящо оценка на имота без отделно договаряните за продажба инсталации, при съобразяване само на тези по ел. и ВиК, като подобрения в имота, т.е. като неотделима негова част и обосноваващо така по-ниска пазарна стойност на магазина към м. май 2020г., в размер от 1290 700лв. При тези данни, уговорената от страните цена е под два пъти по-ниска от пазарната, като съдът има предвид уговорената сума от 733 000лв. без ДДС, която обаче следва да се прецени като величина ведно с ДДС, т.е. като 879 600лв., защото именно тази стойност е уговорено да се дължи от купувача по сделката. Така установената разлика от 410 400лв.не може да се приеме за толкова голяма, че да определи съобразно с трайно установената съдебна практика договарянето на цената като значително нееквивалентно на придобитото вещно право до степен несъответствието между двете престации да бъде непоносимо за правовия ред, като изпадащо в противоречие с добрите нрави и морала в обществото по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД. Тук следва да се съобрази последователната съдебна практика на ВКС, установяваща критериите за значителна нееквивалентност на насрещните престации по сделката, като например Решение № 222 от 18.12.2023г. по гр. д. № 589/2023г. на ВКС, Решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 4277/2008 г. на ВКС и др., приемаща нееквивалентността на насрещните престации като проява на нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за доказана само при установени драстични несъответствия, каквото в случая няма (минимална-практически нулева насрещно дължима цена, респективно многократно- 12,28 пъти и пр. снижение на уговорената цена в сравнение с пазарната към момента на сделката).Така установеният критерий тук не намира приложение. Следва да се съобрази още и обстоятелството, че първото предложение за сключване на договор за покупко- продажба е отправено от ищеца до ответника именно на цената от 733 000лв. без ДДС(леко надвишаваща данъчната оценка на имота), колкото е вписаната в оспорвания нотариален акт такава. Следователно не може да се сподели оплакването на ищеца, че сделката е била неизгодна за него като продавач и никога не би се съгласил на сключването й при такава цена. Включването на неустоечни клаузи в договора за продажба също само по себе си не е основание да се приеме, че положението на продавача е драстично влошено, а интересът му злепоставен, защото санкционни клаузи са добавени в тежест и на двете страни като обезпечаващи надлежното му изпълнение. Не може да се приеме според този съд и че сделката като цяло е неизгодна за продавача и лишена от икономически смисъл за него. Действително и видно от заключението на експерт Х., изготвил СИЕ, не може да се установи дали магазинът е работил „на загуба“ към момента на продажбата си, т.к. ищецът е водил общо счетоводно записване за търговската си дейност, включваща и функционирането на склада му (търговия на едро, логистика и доставки, участие в обществени поръчки) и няма отделна аналитичност за финансовия резултат само за магазина. Следователно според заключението обективно не може да бъде определена както реализираната от ищеца печалба само от дейността на магазин „Бонджорно“, така и нивото на доходността му. ГФО за периода 2014-2020г. сочат положителен баланс от дейността на търговеца, но икономическият анализ в периода 2017г.-2019г. показва според експерта, че по-голямата част от дейността(85-88 %) е осъществявана с привлечени средства-предимно от финансови институции, т.е. дружеството има висока външна задлъжнялост. В периода 01.01.17г.- 30.06.20г. „Фиоре“ е сключило през 2017г. договор за банков кредит с максимален размер на кредитния лимит от 1696 843 лв., договор за банков инвестиционен кредит от 21.03.17г.; договор за банков инвестиционен кредит от 18.04.18г. с максимален размер на кредита от 200 000лв., така че е имал кредитните задължения към 01.05.20г. в общ размер от 1566 720,82лв. Към 30.06.20г. обаче, т.е. след плащането по сделката през м. май 2020г., дълговете са намалени до размер от общо 453 140,36лв., т.к. голяма част от постъпленията са били насочени именно към тяхното погасяване (вж. и обясненията на експерта в с.з. на 18.10.23г.).Вследствие това външната задлъжнялост на ищеца е значително снижена, което според този съд е от положително значение за общото му икономическо състояние, илюстрирано от таблицата на л.1286- гръб – дело БОС, сочеща че финансовите резултати от дейността на „Фиоре“ през 2020г. като цяло бележат спад и са под нивото, постигнато през 2014г.,2017г.,2018г. и 2019г., независимо от устойчивото повишаване на оборота от дейността на магазина през посочените години, видно в таблицата на л.1291-гръб- дело БОС към м. декември 2020г.(обяснение на в.л. от същото съдебно заседание). От горното в съвкупност според този съд може да се заключи, че макар да няма данни за крайна икономическа наложителност на извършената продажба, последната е била финансово полезна за цялостната търговска дейност на дружеството продавач. Следва да се съобрази и следното: Добрите нрави представляват комплекс от множество неписани, установени правила с морално-етичен характер, регулиращи обществените отношения, възприети от социума за общоважими и защитаващи интереса му като цяло, на които законът е придал правно значение, санкционирайки с изначално отричане възникването на обичайните правни последици на онези отношенията, които грубо ги нарушават. Сравнявайки основните елементи на оспорваната сделка с наложените от горните правила изисквания за добросъвестност при договарянето в гражданския оборот, съдът приема, че няма основание да прецени първите за изпадащи в противоречие с вторите. Съдът счита също, че не се установяват и твърденията на ищеца за противоречащо на обществения морал неприемливо отношение на ответника спрямо управителя му И. Б., което да е обусловило сключването на сделката и което да я е опорочило до степен на нищожност, за което излага подробни съображения по- долу, като съобразява в добавка и изискуемата от закона съгласно чл. 302 ТЗ проява на търговска добросъвестност при договаряне и изпълнение на задължения по договори. Тази грижа надхвърля обикновената добра грижа на длъжника дължима в облигационните отношения, създадени от него като физическо лице и е по- високата по степен и съдържание, т.к. е сравнима с онази, която проявява обичайно добрият, почтен и опитен търговец при осъществяването на дейността си. Тя включва повишена степен на старание, внимание, напрежение на волята, знания, умения, определен интелектуален и физически потенциал, които търговецът притежава благодарение на професионалните си умения и които го отличават от всеки друг участник в гражданския оборот. Предвид горното, с оглед размера на уговорената цена по продажбата, полезността на сделката, при съобразяване на опита на управителя на дружеството-продавач, И. Б., едноличен собственик на капитала, регистрирана и работила като дългогодишен представител на търговеца, а и като приема, че в подготовката и при сключването на сделката тя е разполагала с експертизата на двама юридически съветника - адвокати Б. и Ш., АС - Бургас не може да заключи, че оспорваната продажба е противна на добрите нрави. При тези констатации решението на първата инстанция в частта признаваща сделката за нищожна на основание чл.26, ал.1,предл. посл. от ЗЗД, следва да бъде отменено, а заявената в този смисъл претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна. В контекста на второто евентуално заявено основание за нищожност- поради липса на съгласие ( съзнавано несъгласие) по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД: Съдът счита, че основанието за нищожност не се подкрепя дори от въведените в тази връзка твърдения в исковата молба. Това е така, защото както е посочено и в мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. по тълкувателно дело № 5/2020г. на ВКС, нищожността поради липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, наличен, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“ /например – изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни/, обаче такива факти не са заявени в исковата молба като обуславящи твърдението за изначална нищожност на продажбата. Доводът в случая е заявен като „липса на съгласие“, но с твърдение, че постигнатото е изтръгнато индиректно-чрез психическа принуда и заплаха, вследствие на което у управителя на дружеството – продавач се е породил основателен страх за драстично влошаване на финансовото му състояние, това на неговото семейство и деца, за унищожаване на бизнеса му, за иницииране на наказателно и административно наказателно преследване, които представляват опосредено манипулиране на действителната воля на договарящия и за това са визирани в хипотезата на чл. 30 от ЗЗД, като основание не за нищожност, а за унищожаемост на сключената нежелана сделка. Ето защо последното съображение ще бъде разгледано като довод за унищожаемост на сделката в контекста на заявения по делото иск за установяването й в приложение на чл. 30 от ЗЗД. Същевременно при така направените констатации искът по чл.26, ал.2 от ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Неоснователно в контекста на доводите за нищожност е също и оплакването, че в случая не била спазена формата на сделката, за което съдът е задължен да следи включително служебно. В същност страната има предвид не липсата на нотариална форма, каквато законът изисква за валидност при сключване на сделка за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, а липсата на изразено съгласие за сключването й от страна на дружеството- продавач поради непредставяне на нарочен за целта протокол, който да го обективира и на други придружаващи договарянето документи, изискуеми от закона при изповядване на сделка с вещно правен ефект, защото те били съставени с оглед първата сделка- насрочена за изслушване на 21.05.20г., която била анулирана, но не и за втората от 26.05.20г., когато продажбата била реално осъществена. Доводът е неоснователен, т.к. видно от представената в копие нотариална преписка, в нея има документ, изразяващ съгласието на дружеството продавач за сделката, което не е ограничено по време. Налични са и останалите изискуеми при изповядването на нотариална сделка документи- декларации на контрагентите, удостоверение за данъчна оценка на имота и пр.,поради което възражението не се доказва в процеса. В този смисъл без съмнение формата на сделката за валидност е установена по делото и е спазена. По иска за унищожаване на сделката на основание чл.31 от ЗЗД: Както е посочено и в мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. по тълкувателно дело № 5/2020г. на ВКС, в случаите на чл. 31, ал. 1 ЗЗД (унищожаемост) може да е налице невъзможност да се разбират или да се ръководят действията по причини, дължащи се на ментални и психични проблеми, когато лицето формално се води дееспособно, т.е. не е поставено под запрещение, като е необходимо това несъзнателно състояние да е било налице към момента на извършване на сделката. Опорочаващият факт на волеизявлението в хипотезата на чл.31, ал. 1 ЗЗД се състои в това, че е извършено без разум, при разстроено съзнание, без значение каква е продължителността на това състояние. По делото няма спор, че при сключването на сделката (26.05.20 г.) И. Б. е била дееспособно лице, което не е поставено под запрещение. Констатирането на ограничената й дееспособност се е случило приблизително две години по- късно. Тезата на ищцовата страна обаче е, че в релевантния за сделката момент Б. не можела да формира правно валидна воля и да разбира смисъла на постъпките си, както и да ги ръководи. В тази връзка по делото е изготвена комплексна СМЕ (от психиатър и психолог). По делото са разпитани и свидетели на двете страни, както в тази връзка, така и в контекста на твърдението за упражнен силен психически натиск и заплахи за неблагоприятни последици в контекста на емоционално волевото състояние на И. Б. по време на сделката и непосредствено преди това, както и за изразено от нея становище против договарянето, макар да е положила подписа си за това. Изслушаната по делото комплексна експертиза- СМЕ за психичното здраве и психологическото състояние на И. Б. към датата на сделката – 26.05.20 г. е постигнала извода, че за посочения момент няма обективни медицински данни, от които да се обоснове наличието на медицинския критерий, че посоченото лице не е можело да разбира свойството и значението на постъпките и действията си(интелектуалният елемент), както и че е отсъствала волевата му способност да ги ръководи. На л.1275 от делото на БОС изрично в отговор по въпрос № 8 е установено от експертите, че първите психични симптоми, констатирани у И. Б. и документирани от специалист- психиатър са през м. януари 2021г., т.е. след сделката, а към момента на сключването й няма обективни медицински данни в такава насока. Вещите лица са анализирали показанията на двете групи свидетели, изслушани по делото в контекста на горното състояние на управителката и предвид противоположността им са посочили, че ако се вземе предвид липсата на медицинска документация и данните , изводими от част от свидетелските показания, следва да се заключи, че освидетелстваната е била психично здрава, но ако се съобразят нейните обяснения и тези на близките й, следва да се приеме наличието на демонстрация на разнородна невротична симптоматика, включваща разстройство в адаптацията, с тревожно –хиподепресивен облик, дисоциативни /конверзионни елементи, проява на емоционална неустойчивост на фона на хронична фрустрация (емоционално състояние, при което човек, изправен пред непреодолими външни или вътрешни затруднения, получава препятствие за постигане на желаните цели). Разсъждавайки върху възможните крайни фази на твърдяното депресивно състояниеумерено тежка и тежка, експертите обясняват състоянието на страдащите като неспособност на болния да заплаче, застинала мимика в израз на дълбока печал, мъка и страдание, дълбока двигателна потиснатост,която може да прерасне в депресивен ступор с пълна обездвиженост, отказ от храна, вода, невъзможност за словесен контакт.В този момент е налице тежка емоционална угнетеност, психомоторна потиснатост, силно забавен мисловен процес, мисловни нарушения и дълбоко потиснати когнитивни процеси, като описаните симптоми са постоянни, почти без динамика. Експертите сочат в т.10 от заключението, че в тези случаи засегнатите лица изпитват сериозни и значителни затруднения при справяне с обичайната социална, трудова и домашна дейност до степен на невъзможност за извършването й през целия период на боледуване и отричат възможността така засегнатото лице паралелно с това да се грижи и за други хора, а също да участва в подготовката, сключването и изпълняването на множество търговски сделки на своето предприятие(вж. л.1277-1278- дело БОС). Обаче в т. 6 от заключението е изразено становище на база снетата от И. Б. и нейни близки анамнеза, че поведението й сочи на налично частично съответствие на симптоматиката, която медицината е приела за характерна за тежките депресивни състояния. Горното е разяснено допълнително при разпита на експерт-психиатър Вълчкова в съдебно заседание на 18.10.23 г., като дава положителен отговор на отправения в съдебно заседание въпроса от адв. С.,“означава ли терминът частично, че не са покрити достатъчно критерии за поставяне на диагноза „умерен или тежък депресивен епизод“ на обследваното лице. Вещото лице е сочило при разпита си също, че обследваната демонстрира полярност на емоциите и бележи черти на известна емоционална неустойчивост, но не може да се определи цялостно като емоционално неустойчива личност. В крайна сметка експертът заявява, че тази диагноза на Б., до която са стигнали при комплексното изследване в случая, не може да доведе до ограничение на дееспособността на лицето, до ограничение във възможността му да действа и да мисли разумно, което според този съд е достатъчно, за да отрече защитаваната от ищцовата страна теза, че Б. не е можела да формира правно валидна воля при сключването на оспорваната сделка. Разпоредбата на чл. 5 ЗЛС предвижда, че за поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение, т.е. за признаването на неговата недееспособност- пълна или частична, следва да са налице /кумулативно/ две предпоставки – лицето да страда от душевна болест или от слабоумие /медицински критерий/, както и състоянието му да води до пълна или частична невъзможност да разбира смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. да се грижи за своите работи /юридически критерий/. В случая преценката за медицинския критерий е резултат от съответно медицинско изследване, което отрича наличието на душевна болест. Отречено е и наличието на слабоумие на обследваното лице, като се приема, че дори да се допусне, че при сключването на сделката Богоева е страдала от депресивно невротично разстройство, протичането му не сочи да са изпълнени три- четири и повече медицински симптоми, които да го определят като умерено тежко или тежко, така че да води до описаната по- горе интелектуална и волева неспособност. При недоказан медицински критерий, липсва основание да се счете за доказан и правният критерий за неспособност управителката на ищеца да формира самостоятелно правно валидна воля и да ръководи постъпките си. Тук е мястото съдът да отбележи, че посоченият извод се подкрепя и от данните, сведени при разпита на нотариус А. Д. - пред когото е изслушана сделката, на св. Б. - адвокат на дружеството- ищец при сключването на последната, на св. П. Ш. - адвокат - съдействала на ищеца при сключване на сделката за магазин „Бонджорно“ чрез изготвяне на проекти на документи в тази връзка по параметри, зададени от И. Б. и по възлагане от адв. Б. Те сочат, че тогава И. Б. не е демонстрирала никакво отклонение в поведението си, което да направи впечатление на свидетелите, като създаде съмнения относно психичното й състояние и възможността да взема самостоятелни решения, както и да ръководи постъпките си. Действително в противовес на горните показания, разпитаният като свидетел съпруг на Б. - Д. Б. - сочи, че съпругата му била по време на договарянето с влошено здравословно състояние в смисъл на тежка психическа нестабилност, вследствие което не можела да взема правилни решения, да преценява обстоятелствата и да реагира правилно в създалите се ситуации. Била се променила от есента на 2019 г., станала чувствителна, психически лабилна, плачела, не можела да се справи с работата, включително с домакинските си задължения и в случая се поддала на внушенията на П. К. Сочил е, че иначе съпругата му никога не би се съгласила да продаде имота при уговорените по нотариалния акт условия, за цена около данъчната, освен ако не получи допълнително заплащане на подобренията, които възлизали на 457 000лв. без ДДС по счетоводни данни. Адв. Б. им бил казал, че н.а. се сключва на данъчна оценка, защото всички подобрения щели да бъдат заплатени допълнително, но обещанието не било изпълнено. Освен това при сделката били предвидени неустойки, каквито страните предварително не били уговаряли. Според АС - Бургас заявеното от св. Б. е вътрешно противоречиво, т.к. от една страна той се домогва да установи липсата на интелектуална и волева способност у съпругата му да се грижи за своите работи и за представляваното от нея дружество, а от друга обосновава поведението й на 26.05.20 г. с проява на здрав разум и логически обосновано несъгласие да подпише сделка, която не я устройвала като съдържание и последици. Ведно с това показанията му следва да се преценят откъм достоверност и с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, заради близостта му с бившата управителка на дружеството- продавач - Б., като неин съпруг и заради пряката му родствена връзка, като баща, с настоящия управител на фирмата, т.е. сведенията следва да се ценят при съобразяване на пристрастността на свидетеля към тезата на ищеца по делото и в съвкупност с всички останали доказателства. Съдът констатира обаче, че останалите данни по делото не подкрепят информацията на св. Б. за интелектуална и волева неспособност на съпругата му да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Показанията му в тази част са в противоречие с тези на останалите свидетели, на констатациите на експертите по СМЕ и обясненията им за обичайния ход и развитие на депресивните състояния и разстройства и не се подкрепят дори от данните, сведени от другата ищцова свидетелка – И. - счетоводител на дружество „Фиоре“, отбелязала, че от 2018 г. управителката се променила, не била вече така дейна, както преди, идвала рядко в офиса, изглеждала уморена от многочасовия ежедневен труд, който полагала за предприятието и от напрежението около пускането на магазин „Бонджорно“ в експлоатация, но не и че не била способна да се грижи за своите работи. За това според съда показанията на св. Б. не следва да бъдат съобразявани в тази им част от съда при разрешаването на казуса. Наличието на твърдяното тежко психично състояние към момент на сделката не се подкрепя и от заявленията в исковата молба, описваща, че Б. в същото време се грижела за своя болна приятелка и за свекърва си- последното се поддържа и от показанията на съпруга й. Тези факти, при съобразяване с констатациите на СМЕ за хода на заболяването, с което по-късно е била диагностицирана, изключва извода Б. да се е намирала в умерено тежка или тежка негова фаза, отричаща по медицински причини дееспособността й при сключването на оспорената сделка. Не на последно място следва да се съобрази безспорният факт, че именно Б. е договаряла условията по сделката, както и е вземала участие в сключването на сделки по предмета на дейност на представляваното от нея дружество и в обществени поръчки в тази връзка, ангажирала консултации от адвокати при изготвянето на оспорената тук сделка и документите по нея. Дори заличаването й като управител на дружеството в ТРРЮЛНЦ е вписано едва на 12.01.22 г. В обобщение на изложеното, според АС - Бургас и този иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Неоснователна според въззивната инстанция е и претенцията за унищожаване на договора за покупко-продажба на магазин „Бонджорно“, заявена по чл. 30 от ЗЗД. От разпита на св. Б., Ш. и Д. не се установява нито И. Б. да е била заплашвана от ответната страна, за да я мотивира към сключване на оспорената сделка, нито да е заявила категоричен отказ да продава имота, макар реално да е подписала нотариалния акт в деня на съставянето му. Св. Богдев изрично заявява, че ако е установил такова нежелание от страна на клиентката си никога не би допуснал подписването на сделката. Това се подкрепя и от останалите двама посочени свидетели. Св. И. сочи, че Б. била несъгласна с предложението за нотариален акт при срещата с купувача на 19.05.20 г. в офиса на адв. Б., когато управителката била заплашвана от К. с проверки от НАП и други държавни органи, ако откаже договаряне и това много я разстроило и разплакало, но същата свидетелка отрича да е имало пререкания между страните по договора на 21.05.20 г., когато присъствала на подписването на акта да продажбата, анулиран по-късно не по друга причина, а заради невнесената уговорена цена. Тази свидетелка не е присъствала на изповядването на договора от 26.05.20 г., поради което не установява заплахи, отправени към Б. при подписването му на тази дата. Единствено св. Б. твърди нежеланието на съпругата му да сключи сделката на 26.05.20 г., т.к. след 21.05.20 г. вече не искала да продава магазина и посетила нотариуса само да подпишат с другата страна споразумение за отказ от сделката, което не станало поради съпротивата на П. К., отправила заплаха към Б. с проверки от НАП, от икономическа полиция, прокуратура и др.институции, както и с уговорената в сделката неустойка. Според свидетеля това сринало Б., тя се разплакала, казвала, че няма да преживее такова нещо - да я обвинят пред властите и в крайна сметка подписала договора. АС - Бургас намира, че показанията на този свидетел за психическа заплаха и натиск в деня на сделката, осъществени спрямо съпругата му, остават изолирани на фона на останалите гласни доказателства, посочени по- горе, включително не се подкрепят и от св. И., т.к. двамата установяват различни моменти от отношенията на страните. За това и като се има предвид пристрастността на Б. към тезата на ищцовата страна, обяснена по- горе, съдът приема, че следва да игнорира показанията му и в тази им част при разрешаването на спора. Извън горното АС - Бургас намира, че дори да се приеме за установено заявеното от Б. и И., че управителят на дружеството–ответник се е заканвало да предизвика неблагоприятни последици за Б. при отказ от сделката, заплахите й не изглеждат реалистични и внушаващи обоснован страх, като се има предвид от една страна, че социалното положение на К. очевидно не предполага наличието на властови лостове, посредством които да ги изпълни и от друга, че предизвикването на проверки от надлежни административни органи и с нормативно предвидени средства не представлява заплаха по смисъла на чл. 30 от ЗЗД. Нормата има предвид усвоено поведение- действие или бездействие и/или думи, възбуждащи основателен страх у адресата, с оглед създаването на представи за настъпването на конкретни тежки, неблагоприятни последици за живота, здравето, материалното състояние или други жизнено важни за него, за семейството и близките му, т.е. все за обстоятелства, целящи увреждане, унищожение, смърт, отнемане на имущество и пр., но не и чрез осъществяване на предвидени в закона или договора права на заплашващия, включително чрез дирене на обезщетение за неизпълнение по съдебен ред, за осъществяването на което е необходимо произнасяне на правораздавателен орган или с извършването на проверки от държавни органи в кръга на задълженията им, които не представляват наказание, а са проява на правно регламентиран държавен контрол.Още повече, че така описаната обща заплаха за предизвикване на проверки на търговската дейност на Б. от съответните държавни органи е лишена от всякаква конкретност и предвид абстрактния си характер не би могла да породи обоснован страх. Трябва да се съобрази също, че страните не са имали сключен предварителен договор със залегнали в него неустойки при отказ от окончателна сделка, следователно от обективна страна Б. не е била в безизходица, както се твърди, нито е била принудена от купувача да договаря продажба при условия, които не одобрява, защото ще бъде осъдена да плати високи по размер обезщетения. Макар и косвено, в подкрепа на извода за достоверност на показанията на св. Б., Ш. и Д. в насока, че сделката е била желана от Б. при сключването й са и дадените от свидетелите С. и П. сведения, установяващи, че Б. е предлагала за продажба другия актив на дружество „Фиоре“ - складовата база- през късната есен на 2019 г., а у втория посочен свидетел при разговор създала впечатление, че има намерение да ликвидира бизнеса си, като му предложила магазина си за продан, но той отказал и тогава поискала от него да й съдейства като посредник за продажбата пред П. К., което той й обещал и сторил по- късно. По претенцията за унищожаване на договора за продажба на основание чл.29 от ЗЗД: Нормата гласи, че измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата или трето лице да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Елементите на фактическия състав на измамата по смисъла на посочената разпоредба са: сключването на сделка; едната страна по нея да е била в заблуждение както относно характера(съдържанието) на сделката, така и/или относно правните й последици; заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна или трето лице и сделката да е сключена поради заблуждението. Елементът „умисъл“ в гражданско правния аспект на „измамата“ представлява недобросъвестност на страна по сделката или трето лице, изразяваща се в това, че съзнава погрешността на представите, които предизвиква у другия контрагент, както и това, че последният ги считат за верни, но го подтиква към сключването на сделка, която иначе измаменият не би осъществил. Заблудата има за цел мотивирането на измамения да сключи сделката при нежелани условия, модалитети, обстоятелства и/или последици и се изразява в създаването и поддържането на неверни представи у последния за съществени нейни елементи, за значението на уговорени тежести и/или за правните й последици, т.к. действителните обстоятелства, условия и правни ефекти принципно не са желани и иначе биха били избегнати. Заблудата може да създава неверни представи, целящи изкривяване на действителността, както и да дава лъжливо обяснение за подбудите и обстоятелствата, при които се договаря. Въвеждането в заблуждение може да се извърши както чрез действие, така и чрез бездействие /съзнателно премълчаване на факти, имащи значение за договарянето. Измамата е осъществена, когато благодарение на умишлено създадената у адресата невярна представа за действителността е постигнато сключване на конкретния договор, т.е. трябва да има причинна връзка между заблуждаващото поведение и сделката. Доктрината и съдебната практика на ВКС /решение № 368/3.04.2013 г. по гр.д. №243/2012 г. на III г.о., решение № 209/19.01.2015 г. по гр.д. № 1930/2014 г. на IV г.о. и др./ въвеждат и други елементи на измамата, като преценка на личните качества, възраст, образование, социални контакти, житейски и професионален опит, способност за правилна ориентация на адресата на заблудата в обстановката и способност да осъзнае заблуждението, както и особеностите на конкретната ситуация, в която е осъществена. Изхождайки от горните предпоставки настоящият съдебен състав съобразява, че установената по делото фактология не може да се подведе под хипотезата на горецитираната правна норма. Заблуда относно съдържанието на сключената сделка не може да се установи от данните по делото, защото не се твърди от ищеца, че И. Б. не е била запозната със съдържанието на нотариалния акт, още повече, че сама е предложила първоначално съществения елемент на продажбата - цена от 733 000 лв.без ДДС. Заблуда досежно правните последици на сделката също не се установява, защото липсва спор, че Б. е била наясно с това, че се разпорежда с имота, но същевременно си запазва фактическата власт върху него и правото срещу наем да ползва магазин „Бонджорно“, почти две години след отчуждаването. Освен това тя е приела заплащане на цената по сделката като управител на дружеството и с част от нея е намалила драстично кредитната задлъжнялост на предприятието си. Твърдението, че нямало друг изход за управителката на „Фиоре“, освен да сключи договора, защото другата страна я мотивирала с инициирането и налагането на бъдещи санкции и проверки от държавни органи, и от прокуратурата в случай на отказ, не се подкрепя от събраните в процеса доказателства. На първо място съдът не установява от доказателствата наличието на такова поведение от страна на ответника, което да създава и поддържа у Б. неверни представи за обстоятелствата, съпътстващи сключването на сделката. Заявлението, че при отказ от договаряне другата страна ще търси правата си по съдебен път и ще претендира неустойка, не може да се окачестви като неистина- тъкмо обратно- то е уговорена от страните като правна възможност за обезщетение при виновно неизпълнение на договора. Дали купувачът е щял да предизвика проверки на държавни органи за дейността на продавача при отказ от сделката или това е инсинуиращо поведение, може само да се предполага, т.к. няма предпоставки реално да се осъществи - продажбата е извършена. Така че липсата на предприети такива проверки спрямо „Фиоре“ не може да обуслови внушавания от ищеца извод за измама. Включително житейският и професионален опит на Б. като търговец и управител на „Фиоре“от 1992 г. не обосновават извод за невъзможност да осъзнае ситуацията и да бъде подведена измамливо към сключването на процесния договор от своя колега, още повече, че дружеството й е било представлявано от двама адвокати. С оглед изложеното съдът намира за неоснователна и тази претенция на ищеца, поради което тя следва да бъде отхвърлена. В обобщение на изложеното дотук съдът заключава, че следва да отхвърли и ревандикационния иск, доколкото от горните разсъждения и констатации следва, че придобитото от „Фиоре“ЕООД през 2013 г. и 2014 година право на собственост върху два съседни магазина, обединени в последствие в един - процесният, е вече изгубено, т.к. е настъпил вещният транслативен ефект на сделката от 26.05.20 г. за покупко-продажба на този СО и собствеността му е преминала от продавача върху купувача - ответник по делото. След като активната материално правна легитимация на ищеца не е доказана, е неоснователно заявено и искането му да получи фактическата власт върху процесния магазин. Предвид горните изводи, че всички искове на „Фиоре“ ЕООД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, се налага отмяна на постановеното съдебно решение, поправено откъм допуснати очевидни фактически грешки с Решение №10/09.01.25 г. и Решение № 701/29.08.25 г. по гр.д. № 511/22 г. по описа на БОС. Това въззивно произнасяне съдът преценява като лишаващо от правен интерес подадената против Решение №10/09.01.25 г. по горното дело въззивна жалба, поради което тя следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея-да бъде прекратено. Въззивният съд споделя извода, обективиран в Допълнително Решение № 216/24.03.25 г., с което е оставена без уважение молбата на ищеца за допълване на Решение № 10/09.01.25 г.(допустима само в частта,отказваща допълване на диспозитива чрез посочване на административния адрес на продаваемия магазин) при изнесените в мотивите на акта съображения, че отправеното от ищеца искане е неоснователно. Молбата по чл. 250 от ГПК за постановяване на допълнително решение бива уважена, когато с крайния си акт по делото съдът не се е произнесъл по цялото заявено по делото искане на страната. Има се предвид непълнота на произнесеното решение и необходимост от постановяване на допълнителен диспозитив, с който се разрешава материално правен спор, поставен от страните по делото. Предмет на такова допълнително решение не може да бъде искането за вписване на административния адрес на имота, предмет на ревандикация, защото касае само идентификацията на прехвърления имот, но не разрешава въведен по делото материално правен спор, за разглеждането на който съдът е бил сезиран, но е пропуснал да постанови изричен диспозитив. Ето защо първоинстанционният съд, разглеждайки молбата като подадена на основание чл. 250 от ГПК, напълно обосновано е отказал да постанови допълване на решението въз основа на искането за вписване в него на административния адрес на обекта на ревандикация. Т.к. подадената против тази част на решението въззивна жалба е неоснователна, допълнителното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част. При този изход от делото и в приложение на чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на всички направени до момента съдебно –деловодни разноски, за които е представил списък по чл.80 от ГПК, в общ размер от 8844,58 евро,включващи внасянето на държавни такси за жалби и адвокатски хонорар за защитата на страната на две инстанции. Мотивиран от горното, Апелативен съд - Бургас