Решение № 279 от 4.8.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 466/2025 г.

Производството е въззивно, по реда на чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при СГП срещу присъда по нохд № 4254/23 г. СГС. С посочения по-горе съдебен акт подсъдимият С. Л. Ч. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал.1, т. 2, т. 6 и т. 7 НК. В протеста се обосновава довод за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Претендира се, че от събрания доказателствен материал по безспорен начин се установява виновността и авторството на подсъдимия С. Ч. в престъплението, предмет на обвинението. Предлага отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият С. Ч. бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6, т. 7 НК, за което му е повдигнато обвинение.

В допълнение към протест, депозиран по реда на чл. 320, ал. 4 НПК, обосновава оплакване за дерогиране на процесуалните норми на чл. 13 и чл. 14 НПК, довело до погрешни изводи за основния факт на наказателния процес – извършване на инкриминираното деяние и неговия автор.

Изразява съгласие с извода на СГС, че доставките по фактури, издадени от „Дъга-95“ ЕООД, ЕТ „Д. Х. 2003“, „Си груп 6“ ЕООД, всички с основание „транспортна услуга“, са реално извършени, поради което и деянието по отношение на същите е несъставомерно.

Поддържа, че неправилен е изводът на съда за реалност на извършените доставки от „Кристал химия трейд“ ЕООД, „Кристал химия трейдинг“ ЕООД, „Кристалхим“ ЕООД, „Биокемикъл България“ ЕООД, тъй като той не се подкрепя в достатъчна степен от доказателствата по делото. Сочи, че липсват писмени доказателства за извършени плащания, от заключението на вещото лице Б. и от извлечение от банкова сметка на управляваното от подс. Ч. ТД – „Орион ойл БГ“ ЕООД не се обосновава категоричен извод за извършени плащания по инкриминирани фактури с издатели „Кристал химия трейд“ ЕООД, „Кристал химия трейдинг“ ЕООД, „Кристалхим“ ЕООД, „Биокемикъл България“ ЕООД. Св. Р. Р., като пълномощник на „Кристалхим“ ЕООД, категорично отрича за сключени сделки с „Орион ойл БГ“ ЕООД. Показанията на този свидетел, в частта за сключени сделки между „Кристал химия трейдинг“ ЕООД и „Орион ойл БГ“ ЕООД, са без конкретика и не следва с категоричност да се приема, че са относими към включените в обвинението фактури. Св. М., началник склад в „Биокемикъл България“ ЕООД, заявява за установени взаимоотношения с „Орион ойл БГ“ ЕООД, но поради липса на конкретика отново не може да се направи извод, че визира именно инкриминираните фактури.

Счита, че само въз основа на издадени 3 бр. фактури от „Данис 2010“ ЕООД и отразяването им в дневниците за покупки и за продажби за месец март 2014 г. на двете дружества не може да се направи категоричен извод, че доставките по същите са реално извършени. От показанията на управителя – св. С.а, не се установява „Данис 2010“ ЕООД да е развивало реална търговска дейност, липсват доказателства за извършени плащания по инкриминираните фактури.

Подсъдимият С. Л. Ч. и защитникът му, адв. Г. Г., след изпълнение на процедурата по чл. 321 НПК, не правят писмени възражения срещу подадения протест.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура,

София, поддържа протеста, като основателен и доказателствено обезпечен и предлага уважаването му. Сочи, че са налице плащания само по част от инкриминираните фактури, което води до извод, че е налице фиктивна документация. От доказателствата се установява реална стопанска връзка между дружество „Орион Ойл БГ“ ЕООД и дружествата складодържатели. Подчертава, че предметът на инкриминираните фактури не е доставка на горива, а наем и транспортна услуга, което говори за структурно разминаване между реалните акцизни операции и документалната следа, която подсъдимият е създал за целите на ДДС. За фактурите с издател „Данис 2010“ нито едно доказателство не установява реална дейност на това дружество и реална облагаема доставка към дружеството на подсъдимия. Отбелязва, че от субективна страна качеството на вложител на подс. Ч. в акцизните складове е несъвместимо с тезата за пасивен управител, без данни за счетоводните документи на собственото му дружество. Предлага отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която подс. Ч. бъде признат за виновен по предявеното му обвинение по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 НК.

Защитникът на подсъдимия пледира за потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда, чиито мотиви намира за подробни, логични и безпротиворечиви. Събраните доказателства във въззивното производство опровергават напълно твърдението на прокуратурата за фиктивна дейност, тъй като са налице доказателства за извършвана активна дейност по внасяне на гориво от Гърция и влагането му в данъчни складове, изключително строго контролирани от Агенция „Митници“, като не е констатирано нито едно отклонение, свързано с движението и влагането на акцизните стоки. Инкриминираните фактури са издадени за извършен транспорт от Гърция до българските складове за влагане на акцизни стоки. Липсата на платежни документи, според защитника, не означава, че сделка не е имало, че не е извършен транспорт, за което има безспорни доказателства. Фактурите за наем са за съхраняването на вложеното гориво в акцизните данъчни складове. След продажбата на ТД на подсъдимия новият управител не е предоставил пред НАП документи, поради което е съставен ревизионен акт. Счита, че убедителни доказателства за вината на подсъдимия липсват напълно.

Подсъдимият С. Ч. отказва да даде обяснения и в правото си на защита поддържа казаното от защитника му.

В правото си на последна дума заявява, че е невинен.

Апелативен съд, София, като обсъди наведените в протеста доводи, устно развитите становища на страните в открито съдебно заседание и доказателствата по делото, включително и събраните служебно от въззивната съдебна инстанция писмени доказателства и заключение по допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и като извърши проверка служебно и изцяло на правилността на протестираната присъда, в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, намира въззивния протест за неоснователен, поради което следва да бъде оставен без уважение. Първоинстанционната присъда, като постановена при правилно тълкуване и прилагане на закона, на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, следва да бъде потвърдена по следните съображения:

Фактите по делото са правилно установени. Обективната им оценка е обусловила констатации от фактическа страна, които следва да бъдат споделени.

Установено е, от доказателствата по делото, че подсъдимият С. Л. Ч. е роден на ••• год. в гр. София. Български гражданин, със средно образование, разведен. Неосъждан.

На 09.09.2013 г. в Търговския регистър било вписано Еднолично

дружество с ограничена отговорност (ЕООД) с фирмено наименование

„Орион ойл БГ“, със седалище и адрес на управление •••. Към периода 03.12.2013 г. до 31.03.2013 г. седалището и адресът на управление били променени в гр.София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 239, вх. „Б“, ет. 8, ап. 48. Предметът на дейност на дружеството бил покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в страната или чужбина в техния първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено производство, дърводобив и дървопреработване, търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни, складови сделки; извършване на шивашки услуги, авторемонтни услуги; сделки с интелектуална собственост; хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни и импресарски услуги, посредническа дейност по наемане на български граждани на работа в страната и в чужбина, консултантска дейност, покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, лизинг, както и всякаква друга търговска дейност, сделки и услуги, незабранени със закон. Едноличен собственик на капитала, управител и представляващ дружеството бил подс. С. Л. Ч.. Дружеството било регистрирано по ЗДДС по инициатива на задълженото лице, считано от 03.12.2013 г.

На 23.07.2014 т. подс. Ч. прехвърлил 100 % от собствеността на ТД „Орион ойл БГ“ на Ф. К., гражданин на Република Северна Македония. Промените били вписани в ТР на 31.07.2014 год.

В данъчното досие на „Орион ойл БГ“ ЕООД в ТД на НАП, София, офис Благоевград, бил приложен договор за счетоводно обслужване, сключен с ЕООД „А и М Интернешънъл“, чийто едноличен собственик на капитала и управител бил К. Л. Т., починал на 26.06.2014 г., поради което и неразпитан в хода на процеса и е неустановено лицето, обслужвало счетоводно ТД.

В ТД на НАП, София, офис Благоевград, постъпили подписани с електронен подпис на лице Л. В. Р. 3 броя „Заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните услуги, предоставяни от НАП с КЕП на задълженото лице „Орион ойл БГ“, както следва: вх. № 2210И0138722/14.01.2014 г.; вх. № 2210И0143994/19.03.2014 г.; вх. № 2210И0147742/12.05.2014 г. Заявленията съдържали информация за титуляр на КЕП „Орион ойл БГ“, изписан на латиница и индивидуализаран с БУЛСТАТ номер, трите имена на физическото лице С. Л. Ч., изписани и на латиница, посочено като автор в удостоверението за КЕП, адрес по чл. 8 от ДОПК и адрес за кореспонденция гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 239, вх. „Б“, ет. 8, ап. 48. В заявленията от м. януари и м. март 2014 год. бил посочен електронен адрес за приемане на електронни изявления на органите на НАП във връзка с подадените документи •••_75 @abv.bg, а за месец май 2014 год. бил посочен електронен адрес •••@•••. От B-Trust Operational CA QES били издадени удостоверения за КЕП със серийни номера, съответно: 9А70С3; 9ВВF3E; 9BCD5C, за които заявителят декларирал, че ще подписва подаваните документи и ще достъпва електронните услуги, предоставяни от НАП. По посочените по-горе заявления за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните услуги, предоставяни от НАП с КЕП на „Орион ойл БГ“, автоматично бил предоставен пълен достъп до заявените услуги, предоставяни от НАП. Достъпът до електронните административни услуги на НАП бил предоставен автоматично, тъй като квалифицираният електронен подпис на физическо лице – автор, асоциирано с юридическо лице – титуляр, бил с вписан в него идентификатор на автора на подписа. Информацията на сертификата позволявала еднозначно да се идентифицира физическото лице /автор/ и връзката му с юридическото лице /титуляр/. Идентификаторът в полето автор на сертификата на КЕП съвпадал с идентификатора на законния представител на ЕООД, поради което на потребителя бил предоставен пълен достъп до услугите на НАП като юридическо лице.

Справките-декларации на „Орион ойл БГ“ ЕООД били подавани до НАП по електронен път, чрез електронен подпис, издаден на името на подс. Ч..

Така за отчетен период м. март 2014 г. от неустановено по делото лице била съставена СД по ЗДДС.

На 14.04.2014 г. в ТД на НАП, София, офис „Център“, по интернет, от IP адрес 94.156.134.254, с КЕП на задълженото лице „Орион ойл БГ“ ЕООД с № 9А70С3, била подадена, ведно с дневниците за покупки и продажби, СД по чл. 125 ЗДДС, вх. № 22102223449/14.04.2014 г. За отчетния период бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 209,50 лева, (внесен ефективно), вместо действителния размер на ДДС 101 829,05 лева. С оглед декларираните доставки от дружеството бил упражнен и приспаднат право на данъчен кредит под формата на ДДС за месец март 2014г. в размер на 101 619,55 лева.

В дневника за покупки на дружеството за м. март 2014 г. били отразени доставки по данъчни фактури, както следва:

фактура № 120/17.03.2014 г. с издател: „Данис 2010“ ЕООД за доставка

на „покупка на стоки“ - с данъчна основа 78 000,00 лева и ДДС 15 600

лева;

фактура № 122/19.03.2014 г. с издател: „Данис 2010“ ЕООД за доставка

на „покупка на стоки“ с данъчна основа 96 000 лева и ДДС 19 200,00

лева;

фактура № 123/20.03.2014 г. с издател: „Данис 2010“ ЕООД за доставка

на „покупка на стоки“ с данъчна основа 81 006,44 лева и ДДС 16 201,29

лева;

фактура № 1358/03.02.2014 г. с издател: „Кристал Химия Трейд“ ЕООД за доставка на „покупка на стоки“ с данъчна основа 235 800.00 лева и ДДС

47 160,00лв.

фактура № 1200/20.03.2014 г. с издател: ЕТ „Д. Х. 2003“ за доставка на „транспортна услуга“ с данъчна основа 1000.00 лева и ДДС 200 лева;

фактура № 1205/27.03.2014 г. с издател: ЕТ „Д. Х. 2003“ за доставка на „транспортна услуга“ с данъчна основа 1 200.00 лева и ДДС 240 лева;

фактура № 109/18.03.2014 г. с издател: „Си Груп 6“ ЕООД за доставка на „транспортна услуга“ с данъчна основа 500.00 лева и ДДС 100,00 лева;

фактура № 110/19.03.2014 г., с издател: „Си Груп 6“ ЕООД за доставка на „покупка на стоки“ с данъчна основа 500.00 лева и ДДС 100,00 лева;

фактура № 4983/25.03.2014 г., с издател: „Кристал Химия Трейдинг“

ЕООД за доставка на „наем“ с данъчна основа 600.00 лева и ДДС 120

лева;

фактура № 4996/27.03.2014 г. с издател: „Кристал Химия Трейдинг“

ЕООД за доставка на „покупка на стоки“ с данъчна основа 630 лева и ДДС 72,00 лева;

фактура № 4990/26.03.2014 г. с издател: „Кристал Химия Трейдинг“

ЕООД за доставка на „наем“ с данъчна основа 600.00 лева и ДДС 120

лева;

фактура № 4980/25.03.2014 г. с издател: „Кристал Химия Трейдинг“

ЕООД за доставка на „наем“ с данъчна основа 1 186,88 лева и ДДС 237,38

лева;

фактура № 1456/31.03.2014 г. с издател: „Кристалхим“ ЕООД за доставка

на „транспортна услуга“ с данъчна основа 1650.00 лева и ДДС 330,00

лева;

фактура № 128/20.03.2014 г. с издател: „Биокемикъл България“ ЕООД за доставка на „наем“ с данъчна основа 600,62 лева и ДДС 120,12 лева;

фактура № 123/19.03.2014 г. с издател: „Биокемикъл България“ ЕООД за доставка на „наем“ с данъчна основа 600,64 лева и ДДС 120,13 лева;

фактура № 132/21.03.2014 г. с издател: „Биокемикъл България“ ЕООД за доставка на „наем“ с данъчна основа 600,54 лева и ДДС 120,11 лева;

фактура № 156/27.03.2014 г. с издател: „Биокемикъл България“ ЕООД за доставка на „наем” с данъчна основа 599,72 лв. и ДДС 119,94 лв.;

фактура № 152/27.03.2014 г. с издател: „Биокемикъл България“ ЕООД за доставка на „наем“ с данъчна основа 599,46 лева и ДДС 119,89 лева;

фактура № 129/20.03.2014 г. с издател: „Биокемикъл България“ ЕООД за доставка на „покупка на стоки“ с данъчна основа 1 292,85 лева и ДДС

258,57 лева;

фактура № 124/19.03.2014 г. с издател: „Биокемикъл България“ ЕООД за доставка на „покупка на стоки“ с данъчна основа 1 292,85 лева и ДДС

258,57 лева;

фактура № 130/21.03.2014 г. с издател: „Биокемикъл България“ ЕООД за доставка на „покупка на стоки“ с данъчна основа 1 292,61 лева и ДДС

258,52 лева;

фактура № 150/27.03.2014 г. с издател: „Биокемикъл България“ ЕООД за доставка на „покупка на стоки“ с данъчна основа 2 065,17 лева и ДДС

413,03 лева;

фактура № 796/25.03.2014 г. с издател: „Дъга - 95" ЕООД за доставка на „транспортна услуга“ с данъчна основа 750,00 лева и ДДС 150,00 лева.

За установяване на задълженията по ЗДДС органите по приходите извършили ревизия на дружеството „Орион Ойл БГ“ ЕООД за периода

03.12.2013 г. до 31.03.2014 г., възложена със заповед №1403501/28.04.2014 г., изменена със заповед № Р - 2210 - 1403501 - 020 - 02/04.08.2014 г.

На 08.05.2014 г. на подс. Ч. било връчено искане за предоставяне на доокументи и писмени обяснения.

На 22.05.2014 г., от електронния адрес на подсъдимия

•••@•••, били изпратени, за периода 01.03.2014 год. - 31.03.2014 г., следните документи: хронология на оборотна ведомост за м. март 2014 год., хронология на Главна книга за м. март 2014 год., хронология на сметки 500, 503/1, 502/1, 610, 701 и 303/1, справки № 1 - № 5 и справка за счетоводната политика. Било посочено, че останалите документи по искането ще бъдат представени в офиса на фирмата.

С издадената ЗИЗВР № Р - 2210 - 1403501 - 020 - 03/ 20.08.2014 год. на ТД - София на НАП, било допуснато изменение относно управителя на дружеството и вписан новият управител Ф. К..

След тази дата уведомленията и цялата кореспонденция във връзка с извършваната ревизия на дружеството били изпращани на управителя Ф. К. на посочения адрес в •••.

На 24.07.2014 г., в 9,20 ч., Ф. К. влязъл в Р България през ГКПП Златоград. На същата дата, през същия ГКПП, в 14,34 ч., излязъл от Р България, като не били установени данни за завръщането му в страната.

На 01.09.2014 г. новият собственик и управител на дружеството Ф. К. подал до ТД на НАП, София, офис гр. Перник, молба, с която, на основание чл. 34, ал. 4 ДОПК се искало спиране на производството до три месеца, мотивирано със смяна на управителя, оперативния счетоводител, преместване на цялата първична документация и невъзможност за разплащания в КТБ.

С решение от 05.09.2014 г. на ТД на НАП, София, било отказано спирането на производството с мотиви, че дружеството разполагало с достатъчно време за предоставяне на изисканите документи, ако разполага с такива, при извършено на 21.08.2014 г. посещение на адреса на управление на дружеството в •••, било установено, че на този адрес живее семейство и никога не е имало такава фирма там.

При разпоредената насрещна проверка на продавача „Данис 2010“ ЕООД, представляван от св. Й. С., по фактури №№ 120/17.03.2014 г., 122/19.03.2014 г., 123/20.03.2014 г., всички с предмет покупка на стоки, било установено, че искането за представяне на документи е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК на 08.09.2014 г. При посещение на адреса за кореспонденция на дружеството в •••, било установено, че там живее бившият собственик на дружеството, св. Й. З., който с договор за покупко - продажба на дялове от 17.02.2014 год. продал дружеството на св. С.. Последната никога не била посещавала декларирания адрес, не било установено и упълномощено лице за контакт със служителите на НАП. Към инкриминирания период св. С. работела като шивачка, не била запозната с предмета на дейност на дружеството, нито била разкривала банкови сметки на същото, не разполагала с документи на дружеството. Било установено, че инкриминираните фактури са вписани в дневника за продажби на „Данис 2010“ ЕООД за м. март 2014 г. и в подадената по интернет СД пред ТД на НАП - офис Благоевград на 14.04.2014 год.

В законоустановения срок „Данис 2010“ ЕООД не представило исканите документи, поради което не можело да се анализира начислението на данъка по смисъла на чл. 86 ЗДДС и всички обстоятелства, удостоверяващи реалното извършване на доставка по смисъла на чл. 6, чл. 9 от ЗДДС по издадените фактури. На 02.07.2014 год., по инициатива на данъчен орган, „Данис 2010“ ЕООД било дерегистрирано по ЗДДС.

На 02.09.2014 г. органите по приходите издали ревизионен акт на „Данис 2010“ ЕООД за данъчен период 01.03.2014 г. – 31.03.2014 г. Тъй като относно декларираните в дневника за продажби фактури не били представени доказателства за реално изпълнение на фактурираните продажби, не можело да се установи каква е извършваната дейност на дружеството, същото не притежавало актива, имущество, освен банкови сметки, открити от предходния собственик, св. З., нямало назначени лица по трудов договор при проверка в информационния масив на НАП. Била констатирана липса на извършени доставки. На основание чл. 85 ЗДДС бил определен ДДС за внасяне 747052,31 лв.

На 12.07.2012 г. било учредено ТД „Кристал химия трейд“ ЕООД, със седалище в гр. София и основен предмет на дейност, който включвал внос, износ и търговия със суровини за химическата промишленост. Управител и едноличен собственик на капитала бил А. И. И.. На 23.07.2012 г. „Кристал химия трейд“ ЕООД била регистрирана по ЗДДС. На 04.03.2014 г. била вписана промяна в управителя и едноличния собственик на капитала. За управител бил вписан св. Б. С., а за едноличен собственик на 100% от капитала на „Кристал химия трейдинг“ ЕООД, със седалище в гр. Разлог, ул. „Преображение“ № 2 и управител С. Р., гражданка на Македония. На 17.11.2012 г. С. Р., като управител и едноличен собственик на капитала на „Кристал химия трейдинг“ ЕООД, упълномощила св. Р. Р. да представлява ТД във връзка с цялостната му търговска дейност навсякъде, където е необходимо по всички въпроси, свързани с дейността на дружеството.

Към м. март 2014 г. в НОИ били осигурени 11 бр. лица от „Кристал химия трейд“ ЕООД.

Счетоводната дейност на ТД се извършвала от св. Н. Н., нейния син, св. С. К. и св. С. Г..

С протокол от 20.06.2014 г. за извършена насрещна проверка на „Кристал химия трейд“ ЕООД във връзка с извършваната ревизия на „Орион ойл БГ“ ЕООД било констатирано, че в законоустановения срок дружеството е представило изисканите документи - копия от фактури, пътни листове, приемо - предавателни протоколи, АДД, стокови разписки, експедиционни бележки, разрешения за изнасяне, включително и издадената фактура № 1358/03.02.2014 г. с получател на „Орион ойл БГ“ ЕООД, с данъчна основа 235 800.00 лева и стойност на ДДС 47 160,00 лв., с предмет на доставката – каменовъглен катран 180 т. Св. Б. С. представил и счетоводни сметки 4532, гр.70, 411 по издадената фактура, хронология на счетоводна сметка 302 относно заприхождаването и изписването на каменовъгления катран и оборотна ведомост за м. 02. 2014 год. Относно произхода на стоката били представени фактури от „Палисан“ АД, заедно с документи за произход, предаване и транспорт, договор за наем на складова база /съоръжение цех „Парова централа“ и Складово стопанство за съхранение на мазут и битум“/ в гр. Велинград, ул. „Кристал“ № 7 от 26.06.2012 г. с наемодател „Пайн кемикълс“ ООД, представлявано от св. С. Д.. За стоката, предмет на посочената по-горе фактура, бил съставен приемо-предавателен протокол на 03.02.2014 г. от „Орион ойл БГ“ ЕООД, като получена, но реално била оставена в склада на „Кристал химия трейд“ ЕООД, като неплатена, под фактическата власт на доставчика.

На 03.03.2014 г. св. С., като управител на „Кристал химия трейд“ ЕООД, изготвил до подс. Ч., като управител на „Орион ойл БГ“ ЕООД, покана за доброволно изпълнение по фактура № 1358/03.02.2014 г.

Насрещни проверки на останалите търговски дружества, доставчици по инкриминираните фактури, не били осъществени от органите по приходите.

След приключване на данъчната проверка на „Орион ойл БГ“ ЕООД, в ревизионен доклад № Р - 2210 - 1403501 - 092 - 001/22.10.2014 год. било констатирано, че поради частично представени счетоводни документи в хода на ревизионното производство не може да се определи извършваната дейност на дружеството, не е доказано получаване на реални доставки по фактури, издадени от доставчиците на ревизираното дружество.

В хода на ревизията не бил представен договор за счетоводно обслужване и не бил установен използвания програмен продукт за отчитане на счетоводните операции.

КонстатиР., че за декларираните ВОП от „MAMIDOIL-JETOIL“, Гърция, били издадени протоколи по чл. 117 ЗДДС, които са отразени в дневниците за покупки и продажби за съответния период, но за доставките не били представени никакви оригинални счетоводни документи.

С Ревизионен акт № Р - 2210 - 1403501 - 091 - 001/05.01.2015 год. на ТД на НАП, София, данъчните органи определили данъчна основа на декларираните извършени доставки в размер на нула лева. Приели начисления от дружеството данък като дължим на основание чл. 85 ЗДДС. Не признали ДК в размер на 101 619,55 лв. по посочените в СД за данъчен период 01.03.2014 г. – 31.03.2014 г. фактури. След извършените корекции резултатът за периода се променял, като била установена разлика от 101 619,55 лв. между декларирания ДК от 157145.21 лв. и установения такъв от 55525.66 лв. Бил начислен ДДС в размер на 101829,05 лева, ведно с лихва 7543,70 лева.

През 2007 г. било учредено ООД „Кристалхим“ със съдружници „Вивес“ ЕАД, св. С. Д., В. Н. и управител С. Д.. От 2007 г. дружеството било регистрирано по ЗДДС. През 2099 г. за управител бил вписан св. Б. С..

На 13.12.2012 г. била променена правната форма на ТД от ООД в ЕООД. Едноличен собственик на капитала и управител на дружеството бил македонския гражданин С. Г.. Предметът на дейност бил внос, износ и търговия със суровини за химическа промишленост, преработка на дървесина, производство на козметични изделия и всяка друга незабранена със закон дейност.

С пълномощно от 18.12.2012 г. управителят и едноличен собственик на капитала С. Г. упълномощил св. Р. Р. да представлява „Кристалхим“ ЕООД във връзка с цялостната му търговска дейност пред всички органи на държавна власт и управление, в това число и пред НАП, НОИ, Агенция по вписванията, банки, по всички въпроси, свързани с дейността на „Кристалхим“ ЕООД.

От 02.01.2013 г. било променено седалището на дружеството „Кристалхим“ ЕООД от гр. София в гр. Велинград, ул. „Кристал“ № 7, а от 10.12.2013 г. от гр. Велинград в гр. Разлог, ул. „Преображение“ № 2.

Към м. март 2014 г. в НОИ били подадени справки за 17 бр. осигурени лица в дружеството.

В дневника за покупки на „Орион Ойл БГ“ ЕООД за месец март 2014 год., както и в СД за м. март 2014 год., била включена фактура № 1456/31.03.2014 г. с издател „Кристалхим“ ЕООД за доставка на „транспортна услуга“ с данъчна основа 1650.00 лева и ДДС 330,00 лева.

Процесната фактура като номер, дата на издаване, данъчна основа, основание, била включена и в дневника за продажби на „Кристалхим“ ЕООД за м. март 2014 год., но с получател на доставката, различен от „Орион Ойл БГ“ ЕООД, а именно - „ОНИКОМ ОЙЛ БГ“ ЕООД, с посочен ЕИК, който не съответствал на ЕИК на „Орион Ойл БГ“ ЕООД. Дневникът за продажби на „Кристалхим“ ЕООД за м. март 2014 год. бил представен пред органите за приходите ведно с подадената от св. Р. Р., като пълномощник на „Кристалхим“ ЕООД, СД за съответния данъчен период.

Насрещна проверка на „Кристалхим“ ЕООД, като доставчик на „Орион Ойл БГ“ ЕООД по посочената по-горе фактура, не била извършена от приходната агенция. Не били извършвани и ревизии на „Кристалхим“ ЕООД, поради което в досието на дружеството нямало приложени фактури, договори и други относими документи.

Дружеството „Орион Ойл БГ“ ЕООД въвеждало на територията на страната горива от Република Гърция в качеството си на възложител в данъчните складове на „Кристал Химия Трейдинг“ ЕООД и „Биокемикъл България“ ЕООД.

„Орион Ойл БГ“ ЕООД нямало лицензия или регистрация по ЗАДС, поради което дружеството нямало право самостоятелно да движи акцизни стоки между данъчни складове в Европейския съюз с дължим акциз при освобождаването на стоките за крайно потребление. В „режим отложено плащане на акциз“ /РОПА/ ТД „Орион Ойл БГ“ ЕООД можело да участва само като вложител /възложител/ - собственик на стоката, която се обработвала/складирала от лицензиран складодържател. Движението на стоката под РОПА от Гърция до България и в склада се администрирало от лицензираните складодържатели.

Към инкриминирания период ТД „Кристал химия трейдинг“ ЕООД било с управител и едноличен собственик на капитала С. Р., след промяна през 2012 г. в собствеността от св. С. Д. и в управителя св. Б. С.. Било променено и седалището от София във Велинград, ул. „Кристал“ № 7. Предметът на дейност бил внос, износ и търговия със суровини за химическата промишленост, преработка на дървесина, производство на козметични изделия и всяка друга дейност, незабранена от закона.

На „Кристал химия трейдинг“ ЕООД бил издаден от Директора на Агенция „Митници“ лиценз № 151/27.06.2006 г. /прекратен на 23.10.2014 г./ за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с адрес гр. Велинград, химически завод „Кристал химия“, ул. „Кристал“ № 7, поради което дружеството имало статут на лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС.

„Кристал химия трейдинг“ ЕООД било едноличен собственик на капитала на „Биокемикъл България“ ЕООД, управлявано от св. А. П., упълномощил безсрочно св. П. И. да извършва всички правни и фактически действия по подаването на документи от АМ, НАП и всички държавни учреждения от името на дружеството, включително за открИ.е на данъчен склад по ЗАДС. Предметът на дейност на дружеството бил аналогичен с този на „Кристал химия трейдинг“ ЕООД.

За м. 03.2014 г. в дружеството имало 12 бр. осигурени лица в НОИ.

„Биокемикъл България“ ЕООД имало издаден от Директора на Агенция „Митници“ лиценз № 545/27.12.2013 г. /прекратен на 26.08.2014 г./ за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с адрес гр. Разлог, ул. „Гоце Делчев“ № 3. Началник на данъчния склад бил св. Г. М., който съставял придружителните административни документи /ПАД/ и е-АДД.

За период от 18.03.2014 г. до 26.03.2014 г. „Орион Ойл БГ“ ЕООД бил вложител в данъчния склад на „Биокемикъл България“ ЕООД на акцизни стоки категория E420 – (безоловен бензин 95 октана), код по КН 27101245 – 5 пратки на обща стойност ~150 049 литра, доставени от гръцкото ТД „MAMIDOIL-JETOIL“.

За периода от 15.04.2014 г. до 28.04.2014 г. „Орион Ойл БГ“ ЕООД вложил в данъчния склад на „Биокемикъл България“ ЕООД акцизни стоки категория E430 (биодизел EN590), код по КН 27102011 – 27 пратки на обща стойност ~805 514 литра, доставени от CORAL AE.

За всичките 32 записа по партидата на лицензирания складодържател „Орион Ойл БГ“ ЕООД бил документиран като краен купувач.

На 24.03.2014 г. „Кристал Химия Трейдинг“ ЕООД, в качеството си на лицензиран складодържател, реално приел в данъчния склад в гр. Велинград пет акцизни пратки, с изпращач „MAMIDOIL-JETOIL“ от Република Гърция биодизел, а на 29.04.2014 г. две пратки биодизел от CORAL AE, Република Гърция. Общо количество биодизел, постъпило в данъчния склад, било 208 628 литра.

Количествата акцизни стоки – горива (бензин 95 RON и биодизел EN590) били разтоварени в данъчните складове на двата лицензирани складодържатели и регистрирани в БАЦИС /Българска Акцизна ЦентР.зирана Информационна Система на АМ/ с конкретни номера на документ за поставени стоки в РДСН /Регистър на данъчните складове и акцизни документи/.

Движението на стоките и в двата данъчни склада под „режим отложено плащане на акциз“ /РОПА/ приключило редовно по чл. 73а, ал. 3 ЗАДС и всички пратки били със статус „доставен“.

На практика РОПА се прилагал след като гръцките доставчици „MAMIDOIL-JETOIL“ и „CORAL AE“ издадат е-АД /електронен

административен документ/ с уникален АРК /административен референтен код/, подадено съобщение за получаване от складодържателя чрез европейската компютърна система EMCS по чл. 73д ЗАДС, вписване на стоката в Регистър на данъчните складове и акцизни документи /РДСН/ на склада и начисляване на акциз при извеждане на стоката за крайно потребление с издаване на е-АДД /електронен акцизен данъчен документ/ и отразяване в акцизната декларация по чл. 87 ЗАДС от лицензирания складодържател.

Подадените от „Кристал Химия Трейдинг“ ЕООД и „Биокемикъл България“ ЕООД акцизни декларации за инкриминирания период били със статус „приключена“, декларираните задължения по тях били погасени, акцизът върху акцизните стоки – горива, освободени за крайно потребление за получател „Орион Ойл БГ“ ЕООД, бил заплатен от лицензираните складодържатели в нормативно определения срок.

В е-АДД, които съдържат и транспортни данни – вид транспорт, регистрационен номер на превозното средство, превозвач, шофьор, адрес на доставка и разтоварване, като превозвачи на акцизните стоки били посочени ЕТ „Д. Х. 2003“, „Дъга 95“ ЕООД и „Си Груп 6“ ЕООД. От данните в е-АД се установява че режимът на доставки от Гърция към България чрез двата лицензирани склада продължил и след инкриминирания период, до отнемането на лицензите на „Биокемикъл България“ ЕООД и на „Кристал Химия Трейдинг“ ЕООД.

Прякото съответствие на количествата по е-АД с инкриминираните 23 фактури не се установявало, тъй като преобладаваща част от инкриминираните фактури е с предмет „наем“ или „транспортна услуга“, а не доставка на гориво.

Инкриминираните фактури с контрагент „Орион ойл БГ“ ЕООД били отразени в дневниците за продажби на „Биокемикъл България“ ЕООД и „Кристал Химия Трейдинг“ ЕООД за съответния данъчен период.

През 2015 г. била извършена ревизия на „Биокемикъл България“ ЕООД по ЗДДС с обхват 22.08.2013 г. – 31.10.2014 г. Било установено, че задълженото лице е извършвало доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, документирани чрез издаване на фактури по реда на чл. 113 ЗДДС. Декларираните продажби били основно от предоставянето на складови помещения от управлявания данъчен склад на дружества, осъществяващи търговия на едро с течни горива. Поради непредставяне на извлечения от автоматизираната система за контрол на суровините не можело да се установи колко и какви стоки били съхранявани и изведени от данъчния склад и кои са техните получатели. От ревизираното лице не бил осигурен достъп до оригиналните документи и при посещение на известните адреси не бил осъществен контакт с негов представител.

За м. март 2014 г., поради непредставяне на изисканите доказателства, органът по приходите приел, че те не съществуват и на „Биокемикъл България“ ЕООД не било признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчици „Алмагест“ АД, КХТ ЕООД, „Кристалхим“ ЕООД в общ размер на 33649.08 лв.

ЕТ „Д. Х. 2003“, собственост на св. Д. Х., извършвало транспорт на горива от Република Гърция до България с товарни автомобили, влекач, полуремаркета и шофьори св. С. С., св. С. М. и св. Г. П..

На 19.03.2014 г. св. С. М., като водач на МПС с ДКН •••, извършил превоз на 30 031 литра безоловен бензин 95 октана „95 RON“ от Гърция, Солун, продавач „MAMIDOIL-JETOIL“, разтоварен пункт Разлог, изпращач „Орион ойл“ БГ.

За извършената транспортна услуга св. Д. Х., като ЕТ „Д. Х. 2003“, издал фактура № 1200/20.03.2014 г. с данъчна основа 1000.00 лева и ДДС 200 лева.

Превозеното количество гориво, акцизен продукт E420, постъпило в данъчния склад на „Биокемикъл България“ ЕООД в гр. Разлог.

На 20.03.2014 г. св. Г. М. съставил е-АДД с УКН 0000000000645035, в който било посочено, че стоката се освобождава директно за получателя „Орион Ойл БГ“ и бил начислен акциз върху данъчна основа 30 031 литра.

На 26.03.2014 г. ЕТ „Д. Х. 2003“, с МПС с ДКН •••, управлявано от св. Г. П., извършил превоз от Гърция, Солун, продавач „MAMIDOIL-JETOIL“, до Разлог, на 29 973 литра Бензин с октаново число RON 95 BIO, за получател „Орион Ойл БГ“.

На 27.03.2014 г. св. Д. Х., като ЕТ „Д. Х. 2003“, издал фактура № 1205/27.03.2014 г. с данъчна основа 1 200.00 лева и ДДС 240 лева.

Превозеното количество гориво, акцизен продукт E420, постъпило в данъчния склад на „Биокемикъл България“ ЕООД в гр. Разлог.

На 27.03.2014 г. св. Г. М. съставил е-АДД с УКН 0000000000654355 за получената акцизна стока бензин с октаново число RON 95 BIO, в количество 29 973 литра, която се освобождавала директно за получателя „Орион Ойл БГ“ и начислил акциз върху данъчна основа 29 973.

На 03.04.2014 г. сумата от 1440 лв. за транспорт по фактура № 1205/27.03.2014 г. била преведена по сметката на ЕТ „Д. Х. 2003“.

За инкриминирания период „Си Груп 6“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител свидетеля Ю. А., извършило превоз на бензин с октаново число RON 95 BIO за „Орион ойл БГ“ ЕООД с изпращач „MAMIDOIL-JETOIL“, със седалище в Thessaloniki, Гърция до данъчния склад на „Биокемикъл България“ ЕООД в гр. Разлог.

На 18.03.2014 г. бил съставен Електронен административен документ с административен референтен код (АРК) 14EL00200600000113346 и локален референтен номер (ЛРН) ELA••••••••••/14/01699, за получени от „Биокемикъл България“ ЕООД в данъчен склад в гр. Разлог 30 032 литра бензин с октаново число RON 95 BIO, с изпращач „MAMIDOIL-JETOIL“, със седалище в Thessaloniki и купувач „Орион ойл БГ“ ЕООД.

На 19.03.2014 г. св. Г. М. съставил е-АДД с УКН 0000000000642203 за получени в данъчния склад 30 032 литра, съответстващи на тежина 22 220 кг, бензин с октаново число RON 95 BIO, акцизен продукт E420, доставени за получател „Орион ойл БГ“ ЕООД с МПС ДКН ••• на превозвач „Си груп 6“ ЕООД и шофьор С. Ц..

За извършената транспортна услуга св. Ю. А. издал фактура № 109/18.03.2014 г. с данъчна основа 500.00 лева и ДДС 100,00 лева и фактура № 110/19.03.2014 г., със същото основание и данъчна основа.

На 29.04.2014 г., от разплащателната сметка на „Орион ойл БГ“ ЕООД в Корпоративна търговска банка АД, бил издаден директен превод за сумата от 1200 лв. и получател „Си груп 6“ ЕООД. Като основание било посочено „Транспорт по ф-ри 109 и 110“.

Св. А. И. бил собственик и управител на „Дъга - 95“ ЕООД, търговско дружество, което също извършило превоз на гориво от по искане на „Орион ойл БГ“ ЕООД от Thessaloniki, Гърция, изпращач „MAMIDOIL-JETOIL“, до данъчния склад на „Кристал химия трейдинг“ ЕООД в гр. Велинград.

На 24.03.2024 г., с МПС с ДКН СА8694ТХ/С5271ЕК на „Дъга - 95“ ЕООД, с водач М. Б., бил доставен в данъчен склад на „Кристал химия трейдинг“ ЕООД в гр. Велинград, ул. „Кристал“ № 7, биодизел EN590, акцизен продукт E430 в количество 29 975 литра (бруто тегло 24 978 кг), изпращач „MAMIDOIL-JETOIL“, купувач/възложител „Орион ойл БГ“ ЕООД - Електронен административен документ с административен референтен код (АРК) 14EL00200600000122590 и локален референтен номер (ЛРН)

ELA••••••••••/14/01785.

За извършената транспортна услуга превозвачът издал фактура № 796/25.03.2014 г. с данъчна основа 750,00 лева и ДДС 150,00 лева.

На 01.04.2014 г., от сметката на получателя „Орион ойл БГ“ ЕООД в Корпоративна търговска банка АД, била преведена, по сметката на „Дъга - 95“ ЕООД в „Райфайзен бенк“ АД, сумата от 900 лв. – плащане по фактура № 796/25.03.2014 г.

От заключението на вещото лице Д. Б., изготвила съдебно-счетоводната експертиза е видно, че СД по ЗДДС, ведно с отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС за „Орион ойл БГ“ ЕООД, били подавани в законоустановения срок, но не можело да се установи как и от кого точно.

Инкриминираните фактури на „Дъга - 95“ ЕООД, „Си груп 6“ ЕООД, ЕТ „Д. Х. 2003“ ЕООД, „Кристал химия трейд“ ЕООД според експерта, били издадени и декларирани в дневниците за продажби на съответните търговци. Тъй като по делото не били приложени оригинални данъчни фактури за „Кристал химия трейдинг“ ЕООД, „Биокемикъл България“ ЕООД,

„Кристалхим“ ЕООД, експертът констатирал единствено, че фактурите са включени в дневниците за продажби за данъчния период от съответните дружества, но не можел да установи дали те са издавани и дали реално са извършвани доставки на стоки и услуги по тях.

Вещото лице приело, въз основа на анализ на материалите по делото, че „Орион ойл БГ“ ЕООД осъществявало своята счетоводна дейност съгласно изискванията, заложени в Закона за счетоводството.

Експертът заключил, поради липса на данни и документи за извършвана дейност, че от „Орион ойл БГ“ ЕООД без основание е приспаднат данъчен кредит по всички инкриминирани фактури в размер на 101 829.05 лв.

От заключението на вещото лице Д. Г., изготвила допълнителна съдебно-счетоводна експертиза пред въззивната съдебна инстанция се установява, че за периода 01.01.2014 – 30.04.2014 г. „Орион Ойл БГ“ ЕООД било вложител на течни горива в данъчните складове на лицензираните складодържатели „Кристал Химия Трейдинг“ ЕООД в гр. Велинград, ул. „Кристал“ № 7 и „Биокемикъл България“ ЕООД в гр. Разлог, ул. „Гоце Делчев“ № 3. Количествата акцизни стоки /бензин 95 RON, КН 27101245, и биодизел EN590, КН 27102011/ били реално разтоварени в данъчните складове, регистрирани в БАЦИС, всички в статус „Доставен“, общ обем 1 164 191 литра.

Прякото количествено-стойностно съответствие на е-АД с инкриминираните 23 фактури не можело да бъде установено, тъй като преобладаваща част от инкриминираните фактури са с предмет „наем“, „покупка на стока“ и/или „транспортна услуга“, а не доставка на гориво. Окончателно установяване на точното количество и единична цена на стоките по фактури с предмет „покупка на стоки“ не можело да се направи на база приложените материали, тъй като оригиналните данъчни фактури не били налични в делото.

От получателите на акцизните стоки – горива на територията на страната /„Биокемикъл България“ ЕООД и „Кристал Химия Трейдинг“ ЕООД/ били подадени съобщения за получаване по чл. 73д ЗАДС чрез европейската компютърна система EMCS за цялото количество изпратени акцизни стоки.

Движението на акцизните стоки под РОПА приключило редовно по чл. 73а, ал. 3 ЗАДС /статус „Доставен“ в БАЦИС/ за всичките 39 регистрирани е- АД /32 е-АД за „Биокемикъл България“ и 7 е-АД за „Кристал Химия Трейдинг“/. Акцизът върху акцизните стоки – горива, освободени за крайно потребление за получател „Орион Ойл БГ“ ЕООД от двата данъчни склада, деклариран по чл. 87 ЗАДС от лицензираните складодържатели, бил заплатен в съответствие с подадените акцизни декларацаии.

Сравнение в количествено-стойностен аспект с данъчната основа на инкриминираните 23 фактури обаче не било възможно, тъй като преобладаваща част от тях са с предмет „наем“, „покупка на стока“ или „транспортна услуга“, а не доставка на гориво.

Съдържанието на е-АД и е-АДД, регистрирани в БАЦИС/EMCS за инкриминирания период, отговаряло на определените реквизити по Регламент (ЕО) №684/2009 на Комисията от 24.07.2009 г. и по чл. 84 ЗАДС.

Допълнителните 17 е-АД за месеците май-юни 2014 г. показвали, че режимът на доставки от Гърция към България чрез двата лицензирани склада е продължил и след инкриминирания период, до отнемането на лицензите на „Биокемикъл България“ на 26.08.2014 г., на „Кристал Химия Трейдинг“ на 23.10.2014 г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна законосъобразен е постановеният от СГС краен правен извод за недоказаност авторството на деянието от подсъдимото лице по така възведеното обвинение за престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6, и т. 7 от НК, а именно - на 14.04.2014 г., в гр. София, подс. С. Л. Ч., като управляващ и представляващ „Орион Ойл БГ“ ЕООД, чрез фактическите действията на посредствен извършител - неустановено по делото лице – счетоводител, да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери 101 619,55 лева, като потвърдил неистина в Справка - декларация по чл. 125 от ЗДДС с вх. № 22102223449/14.04.2014 г. за данъчен период 01.03.2014 г. - 31.03.2014 г., подадена по електронен път, чрез електронен подпис с КЕП на титуляра С. Л. Ч., издаден на името на „ORION OYL BG“ EOOD, с отразен в клетка № 50 „ДДС за внасяне 209,50 лева“, (внесен ефективно), вместо действителния размер на ДДС 101 829,05 лева“, използвал при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите - ТД на НАП - гр.София, офис „Център“, документи с невярно съдържание: Дневник за покупки за месец март 2014 г., съставен съгласно чл. 124 ЗДДС, в който са отразени доставки от „Данис 2010“ ЕООД, „Биокемикъл България“ ЕООД, „Кристал Химия Трейдинг“ ЕООД,

„Кристалхим“ ЕООД, „Дъга-95“ ЕООД, „Си Груп 6“ ЕООД, „Кристал Химия Трейд“ ЕООД, ЕТ „Д. Х. 2003“, на стоки и услуги, без да е налице извършена реална доставка на стоки/услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, за които са съставени неистински документи и документи с невярно съдържание - фактури, както следва:

• фактура № 120/17.03.2014 г. с издател: „Данис 2010“ ЕООД за доставка на „покупка на стоки“ - с данъчна основа 78 000,00 лева и ДДС 15 600 лева;

• фактура № 122/19.03.2014 г. с издател: „Данис 2010“ ЕООД за доставка на „покупка на стоки“ с данъчна основа 96 000 лева и ДДС 19 200,00 лева;

• фактура № 123/20.03.2014 г. с издател: „Данис 2010“ ЕООД за доставка на „покупка на стоки“ с данъчна основа 81 006,44 лева и ДДС 16 201,29 лева;

• фактура № 1358/03.02.2014 г. с издател: „Кристал Химия Трейд“ ЕООД за доставка на „покупка на стоки“ с данъчна основа 235 800.00 лева и ДДС 47 160,00лв.

• фактура № 1200/20.03.2014 г. с издател: ЕТ „Д. Х. 2003“ за доставка на „транспортна услуга“ с данъчна основа 1000.00 лева и ДДС 200 лева;

• фактура № 1205/27.03.2014 г. с издател: ЕТ „Д. Х. 2003“ за доставка на „транспортна услуга“ с данъчна основа 1 200.00 лева и ДДС 240 лева;

• фактура № 109/18.03.2014 г. с издател: „Си Груп 6“ ЕООД за доставка на „транспортна услуга“ с данъчна основа 500.00 лева и ДДС 100,00 лева;

• фактура № 110/19.03.2014 г., с издател: „Си Груп 6“ ЕООД за доставка на „покупка на стоки“ с данъчна основа 500.00 лева и ДДС 100,00 лева;

• фактура № 4983/25.03.2014 г., с издател: „Кристал Химия Трейдинг“ ЕООД за доставка на „наем“ с данъчна основа 600.00 лева и ДДС 120 лева;

• фактура № 4996/27.03.2014 г. с издател: „Кристал Химия Трейдинг“ ЕООД за доставка на „покупка на стоки“ с данъчна основа 630 лева и ДДС 72,00 лева;

• фактура № 4990/26.03.2014 г. с издател: „Кристал Химия Трейдинг“ ЕООД за доставка на „наем“ с данъчна основа 600.00 лева и ДДС 120 лева;

• фактура № 4980/25.03.2014 г. с издател: „Кристал Химия Трейдинг“ ЕООД за доставка на „наем“ с данъчна основа 1 186,88 лева и ДДС 237,38 лева;

• фактура № 1456/31.03.2014 г. с издател: „Кристалхим“ ЕООД за доставка на „транспортна услуга“ с данъчна основа 1650.00 лева и ДДС 330,00 лева;

• фактура № 128/20.03.2014 г. с издател: „Биокемикъл България“ ЕООД за доставка на „наем“ с данъчна основа 600,62 лева и ДДС 120,12 лева;

• фактура № 123/19.03.2014 г. с издател: „Биокемикъл България“ ЕООД за доставка на „наем“ с данъчна основа 600,64 лева и ДДС 120,13 лева;

• фактура № 132/21.03.2014 г. с издател: „Биокемикъл България“ ЕООД за доставка на „наем“ с данъчна основа 600,54 лева и ДДС 120,11 лева;

• фактура № 156/27.03.2014 г. с издател: „Биокемикъл България“ ЕООД за доставка на „наем” с данъчна основа 599,72 лв. и ДДС 119,94 лв.;

• фактура № 152/27.03.2014 г. с издател: „Биокемикъл България“ ЕООД за доставка на „наем“ с данъчна основа 599,46 лева и ДДС 119,89 лева;

• фактура № 129/20.03.2014 г. с издател: „Биокемикъл България“ ЕООД за доставка на „покупка на стоки“ с данъчна основа 1 292,85 лева и ДДС 258,57 лева;

• фактура № 124/19.03.2014 г. с издател: „Биокемикъл България“ ЕООД за доставка на „покупка на стоки“ с данъчна основа 1 292,85 лева и ДДС 258,57 лева;

• фактура № 130/21.03.2014 г. с издател: „Биокемикъл България“ ЕООД за доставка на „покупка на стоки“ с данъчна основа 1 292,61 лева и ДДС 258,52 лева;

• фактура № 150/27.03.2014 г. с издател: „Биокемикъл България“ ЕООД за доставка на „покупка на стоки“ с данъчна основа 2 065,17 лева и ДДС 413,03 лева;

• фактура № 796/25.03.2014 г. с издател: „Дъга - 95" ЕООД за доставка на „транспортна услуга“ с данъчна основа 750,00 лева и ДДС 150,00 лева,

по които С. Л. Ч. да е упражнил право на данъчен кредит за месец за месец март 2014г. в размер на 101 619,55 лева, начислен по фактури за доставки от „Дъга 95“ ЕООД, „Биокемикъл България“ ЕООД, „Кристалхим“ ЕООД, „Кристал Химия Трейдинг“ ЕООД, „Кристал Химия Трейд“ ЕООД, „Си груп 6“ ЕООД, ЕТ „Д. Х. 2003“ и „Данис 2010“ ЕООД, които реално не са извършени, поради което размера на приспаднатия данъчен кредит под формата на данък добавена стойност посочен тук по-горе, не му се следва.

На първо място, в разпоредително заседание на 26.09.2023 г., чийто централен въпрос е преценката за редовността на обвинителния акт, възражения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила на ДП не са правени от страните, нито служебно са констатирани от съда. В определението си съдът приел, че е налице „пълно изложение на фактите относно съставомерните признаци на престъплението“, съответствие между тях и „словесната и цифрова квалификация в диспозитива на обвинителния акт“.

В мотивите към присъдата СГС е заел противоположна позиция. Заявил е, че обвинителният акт не съдържа „в достатъчен обем проверими конкретни факти, от които да може да се установи поведение на подсъдимия Ч.“.

По реда на служебната проверка и като съобрази Решение от 21.10.2021 г. по Дело C-282/20 на Съда на Европейския съюз, с което се прие, че ограничителна процесуална правна норма от вътрешното законодателство, каквато е въведената стриктна преклузия с разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК, не съответства на Правото на ЕС и конкретно на член 6, параграф 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, въззивният съд констатира допуснати при съставянето на обвинителния акт съществени нарушения на процеусални правила, ограничаващи правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице и пораждащи неяснота относно фактическите рамки на обвинението, които определят предмета на доказване по чл. 102 НПК в съдебната фаза на процеса.

Налице е вътрешно противоречие в обстоятелствената част на обвинителния акт, така както между обстоятелствена и заключителна части, от които не може еднозначно да се изведе начина на изпълнение на деянието, механизма на осъществяване на престъпното укрИ.е на данъчни задължения чрез подаване на СД с невярно съдържание – лично от подс. Ч., който като данъчно задължено лице участва в извършване на данъчното престъпление или косвено, чрез друго лице, неустановен по делото счетоводител, при условията на посредствено извършителство.

На л. 4 от обвинителния акт държавният обвинител е описал действия на подс. Ч., които сочат на пряко извършване. Посочил, че СД „били подавани в НАП с КЕП на негово име и от него“. На същата страница описал, че СД и приложения към нея „са подписани лично чрез електронния подпис на обв. Ч., който не го е предоставял на друго лице“.

На л. 6 от обвинителния титул е наведено фактическо твърдение, че „обв. Ч. знаел, че в подадената от неустановен счетоводител СД по ЗДДС“ - описано е извършване на деянието чрез прякото участие като извършител на друго лице, каквото е и предявеното с диспозитива обвинение за посредствено извършителство.

На второ място, в обвинителния акт е налице неяснота относно правните характеристики на всяка една от инкриминираните фактури – дали съставлява порочен документ с невярно съдържание или е неистински документ.

Така на л. 5, л. 6, л. 8, л. 13 е поддържана фактическа констатация, че фактурите не отразяват реални доставки на материали и услуги по чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и като първични счетоводни документи са с невярно съдържание.

На л. 7 и в заключителната част на обвинителния акт се твърди общо, че в дневника за покупки са отразени доставки, „за които са съставени неистински документи и документи с невярно съдържание – фактури“, без конкретизиране дали се претендира всяка от фактурите едновременно да представлява неистински документ и документ с невярно съдържание и без индивидуализиране кои от инкриминираните фактури представляват евентуално документ с невярно съдържание и кои от тях са неистински документ, като последният не е обоснован с каквито и да е фактически данни.

Наред с това, тезата на прокурора, така както е заявена, че посредствено ползваните от подс. Ч. фактури за извършване на данъчното престъпление са едновременно неистински документи и неверни такива, не кореспондира на базови постановки от института на документните престъпления. Това е така, защото ако един документ е „неистински“, това именно е неговият съществен порок и съдържанието му е без юридическо значение за съставомерност на деянието.

На следващо място, в диспозитива на иницииращия съдебното производство прокурорски документ е налице и промяна, очевидна техническа грешка относно годината на подаване на СД и годината на приложения към нея дневник за покупки, посочени като 2022 г., докато от цялостното съдържание на обвинителния акт ясно личи, че данъчният период и годината на подаване на СД е 2014. Неправилното изписване на годината в рамките на входящия номер на СД, при правилно посочена дата на подаване, както и на данъчния период, за който се отнася приложения дневник за покупки, представляват технически неточности, които изискват съдебна намеса по предвидения за това процесуален ред, но съдът не е установил и отстранил при условията на чл. 248а НПК, а е пренесъл и в съдебния си акт.

С оглед изхода на процеса – постановяване на оправдателна присъда, така обсъдените процесуални нарушения не биха могли да рефлектират неблагоприятно, като влошат наказателноправното положение на подсъдимия, тъй като с оправдаването си той е получил максимално възможната защита по повдигнатото обвинение. Вън от съмнение е обаче обстоятелството, че процесуално задължение на прокурора е да състави редовен обвинителен акт, който валидно да постави началото на съдебната фаза на наказателния процес, като ясно, безпротиворечиво и в пълнота очертае предмета на доказване с описание на съставомерните признаци на вмененото престъпление и фактическите данни, от които те са изводими по начин, който не препятства реализирането на правото на защита.

Въззивният съд споделя правния извод на първостепенния съд, че събраните по делото доказателства не постигат степента на несъмненост на обвинението относно авторството на деянието по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 НК от подсъдимото лице, поради което законосъобразно подс. С. Л. Ч. е признат за невиновен и оправдан по така предявеното му обвинение.

СГС, при изследване на обективните признаци на престъплението, е изложил правни аргументи, че липсата на доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС и данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС между представляваното от подсъдимия търговско дружество „Орион ойл БГ“ ЕООД и „Дъга 95“ ЕООД, „Биокемикъл България“ ЕООД, „Кристалхим“ ЕООД, „Кристал Химия Трейдинг“ ЕООД, „Кристал Химия Трейд“ ЕООД, „Си груп 6“ ЕООД, ЕТ „Д. Х. 2003“ и „Данис 2010“ ЕООД, не е доказана с изискуемата от закона доказателствена убедителност и несъмненост, които правни изводи въззивният съд не възприема изцяло.

По делото липсват доказателства доставките „наем“ и „покупка на стоки“ по конкретно инкриминираните фактури с издател „Биокемикъл България“ ЕООД и „Кристал Химия Трейдинг“ ЕООД да са реално изпълнени и да са налице плащания по отразеното във фактурите.

От заключението по допълнителната съдебно—счетоводна експертиза на вещото лице Д. Г. се установява, че не само за инкриминирания период, но и след него, до отнемане на лицензите на „Биокемикъл България“ ЕООД и „Кристал химия трейдинг“ ЕООД за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки, управляваното от подс. Ч. ТД било вложител на течни горива в тях, качество, установено по обективни данни от информационните системи на Агенция „Митници“ (БАЦИС, EMCS), като количествата акцизни стоки – бензин 95 RON и биодизел EN590, били реално разтоварени в данъчните складове, движението на акцизните стоки под РОПА приключило редовно по чл. 73а, ал. 3 ЗАДС за всичките 39 регистрирани е-АД (статус „Доставен“ в БАЦИС).

Прякото количествено-стойностно съответствие на обследваните от експерта е-АДД с инкриминираните фактури с издател „Биокемикъл България“ ЕООД и „Кристал химия трейдинг“ ЕООД обаче не можело да бъде установено, тъй като фактурите имат за предмет „наем“, „покупка на стока“ и/или „транспортна услуга“, а не доставка на самото гориво.

Наред с това, фактурите с предмет „покупка на стоки“ от „Биокемикъл България“ ЕООД и „Кристал Химия Трейдинг“ ЕООД, били с непропорционално малки стойности спрямо обичайната пазарна цена на горивата за периода и не били съвместими с цели партиди от ~30 000 литра. Окончателно установяване на точното количество и единична цена на стоките по тези фактури не можело да се направи на база приложените материали, тъй като оригиналните данъчни фактури не са налични в делото.

Внимателният преглед на електронните акцизни данъчни документи, съпоставени с транспортните данни от пътни листи, СМР относно вид транспорт, регистрационен номер на превозното средство, превозвач, водач, описание на стоката по вид, мерна единица, количество /л. 30-32 от заключението по допълнителна съдебно-счетоводна експертиза/, налага извод, че само за инкриминираните доставки с предмет транспортна услуга и с издател „Си Груп 6“ ЕООД и ЕТ „Д. Х. 2003“, са налични обективни данни, че са постъпили в данъчния склад на „Биокемикъл България“ ЕООД.

От констатациите на органите по приходите, извършили данъчна извършена ревизия на „Биокемикъл България“ ЕООД по ЗДДС с обхват

22.08.2013 г. – 31.10.2014 г., е видно, че декларираните продажби на задълженото лице били основно от предоставянето на складови помещения от управлявания данъчен склад на дружества, осъществяващи търговия на едро с течни горива, с какъвто предмет са и фактура № 128/20.03.2014 г., фактура № 123/19.03.2014 г., фактура № 132/21.03.2014 г., фактура № 156/27.03.2014 г., фактура № 152/27.03.2014 г. Фактури с аналогичен предмет на доставки – наем, били издавани и от „Кристал Химия Трейдинг“ ЕООД - № 4983/25.03.2014 г., № 4990/26.03.2014 г., № 4980/25.03.2014 г., по отношение на което дружество насрещна проверка не била извършвана. При посещение на известните адреси на „Биокемикъл България“ ЕООД не бил осъществен контакт с негов представител в хода на ревизията в периода след отнемането на лиценза за данъчен склад. Не били представени изисканите от проверяващите документи. По делото не се установява, както в хода на ревизионното производство, от заключението на вещото лице Б., от показанията на св. Б. С., управител за различни периоди на дружествата „ Кристалхим“ ЕООД, „Кристал Химия Трейд“ ЕООД, „Кристал Химия Трейдинг“ ЕООД, наличен сключен договор за наем с нито един от двата

данъчни склада и управляваното от подс. Ч. ТД „Орион ойл БГ“ ЕООД, какъвто е предметът на инкриминираните фактури.

Ето защо, въззивният съд преценява, че независимо от установените реални търговски взаимоотношения между дружеството на подс. Ч. „Орион ойл БГ“ ЕООД, като вложител в данъчните складове на посочените по-горе търговски дружества, липсват обективни данни фактурираните конкретни доставки, с предмет „наем“ и „покупка на стоки“, да са осъществени съобразно отразеното във фактурите, поради което не намери за установена реалността на доставките по фактури „Кристал Химия Трейдинг“ ЕООД №№ 4983/25.03.2014 г., 4996/27.03.2014 г., 4990/26.03.2014 г., 4980/25.03.2014 г. и с издател „Биокемикъл България“ ЕООД №№ 128/20.03.2014 г., 123/19.03.2014 г., 132/21.03.2014 г., 156/27.03.2014 г., 152/27.03.2014 г., 129/20.03.2014 г., 124/19.03.2014 г., 130/21.03.2014 г., 150/27.03.2014 г.

САС не се съгласява с извода на СГС, че доставката по фактура № 1358/03.02.2014 год., с издател „Кристал Химия Трейд“ ЕООД, с данъчна основа 235 800.00 лв. и стойност на ДДС 47 160.00 лв. с предмет на доставката „каменовъглен катран“ - 180 т. е реално осъществена, но към датата на изискването на приобщаването на документите, задължението по нея не е било платено.

Не е спорно, че липсата на плащане по фактури /както е заключило и вещото лице Б./ само по себе си не установява и не доказва липса на реално осъществена доставка, тъй като плащането е елемент от облигационните отношения между страните и не е критерий за реалност на стопанската операция. Реалността на доставката обаче е фактически въпрос и следва да се преценява не само с оглед извършеното плащане, а и с оглед наличието на стоките, предмет на сделката и тяхното реално предаване между доставчик и получател, каквото в настоящия казус не е налице. Стоката, предмет на доставка - „каменовъглен катран“ - 180 т., не е установено да е преминала във фактическа власт на получателя по сделката - „Орион Ойл БГ“ ЕООД, тъй като липсват документи за осъществен транспорт до склад на получателя, обстоятелство установено и от показанията на св. Б. С., въпреки съставения между страните формално приемо-предавателен протокол, поради което и „Орион Ойл БГ“ е следвало да анулира тази фактура като недължима, съобразно разясненията на експерта Г. в съдебно заседание на 15.05.2026 г. пред САС. Според константната практика на СЕС с цел избягване заобикалянето на данъчния закон, за признаването на правото на приспадане на данъчен кредит се изисква в кумулативна даденост наличието на два елемента - освен прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, още и реалното й предаване във владение на получателя, осъществяването на което в настоящия казус не е налице.

Въззивният съд се дистанцира от извода на предходната съдебна инстанция за действителност на документираната с фактура № 1456/31.03.2014 г. с издател „Кристалхим“ ЕООД доставка на „транспортна услуга“ с данъчна основа 1650.00 лева и ДДС 330,00 лева.

От доказателствата по делото не е установено, че отразената във фактурата транспортна услуга е осъществена, което обосновава констатация, че страните по нея не са целели предоставяне, съответно получаване на удостоверената услуга, а само съставянето на данъчен документ, който да осигури възможност за ползване на право на данъчен кредит за съответния период. Наред с това невярното отразяване на получателя в дневника за продажби на „Кристалхим“ ЕООД за м. март 2014 год. касае не само името на търговското дружество, изписано като „Оником Ойл БГ“ ЕООД, а и трайно индивидуализиращ го в търговския оборот белег – ЕИК, поради което очевидно не се касае за неточност от технически характер, както е заключил СГС, а за различен правен субект, страна по сделката.

Основателен е доводът, заявен в протеста и поддържан в съдебно заседание от участващия по делото прокурор, за незаконосъобразност на мотивите към присъдата в частта, в която приема за действително осъществени доставките по фактури с издател „Данис 2010“ ЕООД с предмет покупка на стоки №№ 120/17.03.2014 г., 122/19.03.2014 г., 123/20.03.2014 г.

От показанията на св. Й. З. и св. Й. С. се установява, че предметът на дейност на дружеството е различен от този на „Орион ойл БГ“ ЕООД по търговия с гориво, а управителят му не е осъществявал каквато и да е търговска дейност с ТД, не е разкривал банкови сметки и плащания по тях и в частност с дружеството на подс. Ч., нито е издавал инкриминираните фактури, включени в дневника за продажби на „Данис 2010“ ЕООД за м. март 2014 г. и в подадената по интернет СД.

Законосъобразно СГС е намерил за доказани реални икономически отношения между търговски дружества, регистрирани по ЗДДС – представляваното от подс. Ч. „Орион Ойл БГ“ ЕООД и „Си груп 6“ ЕООД, ЕТ „Д. Х. 2003“, „Дъга 95“ ЕООД.

От приобщените по делото писмени доказателства /пътни листи, международни товарителници, банкови документи/, от показанията на св. Д. Х., С. М., Г. П., Ю. А., А. И., О. И. – собственици и водачи на товарни автомобили, се установява действително извършена икономическа дейност от дружеството на подсъдимия и посочените по-горе търговски дружества.

Не се оспорва и от държавното обвинение във въззивния протест, че доставките по фактури, с доставчици „Си груп 6“ ЕООД, ЕТ „Д. Х. 2003“, „Дъга 95“ ЕООД и с предмет транспортна услуга, са били реално извършени и правилно съдът е приел, че деянието по отношение на същите е несъставомерно, а именно:

• фактура № 1200/20.03.2014 г. с издател: ЕТ „Д. Х. 2003“ за доставка на „транспортна услуга“ с данъчна основа 1000.00 лева и ДДС 200 лева;

• фактура № 1205/27.03.2014 г. с издател: ЕТ „Д. Х. 2003“ за доставка на „транспортна услуга“ с данъчна основа 1 200.00 лева и ДДС 240 лева;

• фактура № 109/18.03.2014 г. с издател: „Си Груп 6“ ЕООД за доставка на „транспортна услуга“ с данъчна основа 500.00 лева и ДДС 100,00 лева;

• фактура № 110/19.03.2014 г., с издател: „Си Груп 6“ ЕООД за доставка на „покупка на стоки“ с данъчна основа 500.00 лева и ДДС 100,00 лева;

• фактура № 796/25.03.2014 г. с издател: „Дъга - 95" ЕООД за доставка на „транспортна услуга“ с данъчна основа 750,00 лева и ДДС 150,00 лева.

Правилно СГС е заключил, че не е доказано авторството на деянието нито при условията на посредствено извършителство, нито при непосредствено такова, по изискуемия от чл. 303, ал. 1 и ал. 2 НПК несъмнен начин.

Първостепенният съд, с оглед указанията, дадени в задължителната съдебна практика на върховната съдебна инстанция по наказателни дела, дадени в ТР № 4/12.03.2016 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСНК на ВКС е приел, че за да бъде ангажирана отговорността на подсъдимия Ч. по обвинението по чл. 255 от НК е необходимо да бъде установено, че като собственик и управител на „Орион Ойл БГ“ ЕООД лично, като пряк извършител или опосредено, чрез фактическите действия на неустановено лице, е декларирал в СД, изискуема по чл. 125 ЗДДС, вх. № 22102223449/14.04.2014 г. ТД на НАП, София, офис „Център“, подадена по интернет, от IP адрес 94.156.134.254, с КЕП на задълженото лице „Орион ойл БГ“ ЕООД, неверни данни, като е използвал документи с невярно съдържание и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в особено големи размери.

В настоящия казус, в обстоятелствената част на обвинителния акт, както бе посочено по-горе, е налице фактологическата неяснота относно формата на изпълнение и начина на извършване на деянието – чрез подаване на СД по електронен път лично от подсъдимия, като данъчно задължено лице, чрез електронен подпис, издаден на името на „Orion Oyl BG“ EOOD, за който сертификат се твърди, че не е предоставян на друго лице, или СД за инкриминирания данъчен период е подадена в приходната администрация от неустановено лице, счетоводител, използвало електронния подпис на дружеството на подс. Ч..

С възведеното обвинение е налице усложнение в конструкцията на самото осъществяване на престъплението чрез фигурата на посредствено извършителство. Подс. Ч. се претендира да е действал не лично, а като посредствен извършител, опосредено, посредством поведението и прякото участие като фактически извършител на друго, неустановено по делото лицесчетоводител, което обслужвало счетоводно „Орион ойл БГ“ ЕООД и е било съзнателно мотивирано от подсъдимия да осъществи изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление.

По делото липсват, още от фаза досъдебно производство, каквито й да било доказателства за това подс. С. Л. Ч., като собственик и управител на „Орион ойл БГ“ ЕООД, да е ползвал за инкриминирания период счетоводни услуги на конкретен счетоводител. Фактически твърдения в този смисъл са наведени и на л. 3 от обвинителния титул, а именно – за неустановен в хода на разследването „договор за счетоводни услуги и/или лице, което да е обслужвало счетоводно „Орион ойл БГ“ ЕООД“. Управителят на ЕООД „А и М Интернешънал“ К. Л. Т., данни за когото се съдържали в данъчното досие на дружеството на подсъдимия, починал в хода на ДП, не е разпитан, а друго лице, извършвало счетоводна дейност по възлагане от подс. Ч., не е установено.

Писмените доказателства, включително и изисканите от въззивния съд от НАП, не съдържат информация подс. Ч. да е упълномощавал лице да го представлява пред данъчните органи и да подава от негово име съответните декларации по ЗДДС. Въпреки това заявленията до ТД на НАП, София, офис Благоевград, от 14.01.2014 г., 19.03.2014 г., 12.05.2014 г., за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните услуги, предоставяни от НАП с КЕП на задълженото лице „Орион ойл БГ“ ЕООД постъпили подписани с електронен подпис на лице Л. В. Р.. По тези заявления бил предоставен автоматично пълен достъп до електронните административни услуги на НАП на търговеца, потребител на услугата, „Орион ойл БГ“.

Застъпената в обвинителния акт позиция, че подсъдимото лице лично предоставяло на неустановено по делото лице, ангажирано със счетоводно обслужване дейността на дружеството, инкриминираните фактури, като първични счетоводни документи, за да бъдат осчетоводени и включени в дневника за покупки и в справката – декларация по чл. 125 от ЗДДС, за които документи знаел, че са неверни, тъй като реално сделки не били осъществени, че се запознавал със съдържанието и едва след неговото одобрение изискуемите документи били подавани пред данъчните органи по електронен път чрез електронния подпис /КЕП/ на дружеството, като знаел, че съдържанието на документите не отговаря на действително извършена икономическа дейност от ТД, поради което не е възникнало данъчно събитие и изискуемост на данъка по ЗДДС, не намира доказателствена подкрепа.

Ето защо, изцяло недоказани в процеса остават фактическите действия по съставянето на СД, на дневник за покупки, по осчетоводяване на фактури, без по тях да има движение на услуги, стоки и пари, които действия формално запълват състава на престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 НК, да са извършени от неустановено по делото лице-счетоводител, върху което подс. Ч., съзнателно упражнил въздействие, влияние и контрол по такъв начин, че да го мотивира да осъществи изпълнителното деяние, като

твърдяната връзка между подсъдим и неизвестен счетоводител не се установява от доказателствената наличност.

Фактът на извършено от фактическия извършител престъпно деяние е една от необходимите предпоставки за търсене на наказателната отговорност на посредствения извършител. Последният, като данъчно задължено лице, отговаря за своето собствено престъпно поведение по склоняване и улесняване фактическия извършител, действащ безвиновно, в условията на чл. 14, ал. 1 от НК – „фактическа грешка”, при липса на интелектуалния момент на умисъла, тъй като не съзнава фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на чл. 255 НК, да извърши престъпление, каквото поведение в настоящия казус не се установи.

Не е установено и авторството на подадената справка-декларация за данъчен период м. март 2014 г. от подс. Ч. като непосредствен извършител. Липсва доказано авторство на конкретни лични действия на подс. Ч. по подаване на СД или водене на счетоводството, поради което не е доказано негово пряко участие в престъплението.

Законосъобразен е изводът на СГС за субективна несъставомерност на деянието на подс. Ч., тъй като не е доказано осъществяването му при форма на вина пряк умисъл по чл. 11, ал. 2 НК.

Не е доказано знанието на подс. Ч., че инкриминираните фактури не отразяват реални търговски сделки и са с невярно съдържание, защото такива, с негов подпис за получател на стоката, няма. Инкриминираните фактури не е установено дали са издавани и не са приобщени по делото, с изключение на фактура № 1358/03.02.2014 г., с издател „Кристал химия трейд“ ЕООД. Не е доказано, че подс. Ч. е знаел, че отразената в отчетните регистри и справкатадекларация обобщена информация от първичните счетоводни документи е по нереализирани, фиктивни сделки, не отразява обективно действителността, поради което съставляват документи с невярно съдържание и използването на този вид документи с наличното в тях невярно деклариране на стопанската дейност на дружеството ще предпостави неправилно изчисляване на данъчните задължения по ДДС на управляваното от него търговско дружество и ще послужи като основание за приспадане на неследващ се данъчен кредит и пряко е целял настъпването на обществено опасните последици – избягване установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери.

Изводът на СГС относно неналичие на пряк умисъл у подс. Ч., поради неустановено по делото предоставяне от него на неизвестен счетоводител на необходимата информация и първична счетоводна документация, за да състави инкриминираната справка-декларация, както и личното използване на невярна документация, лично съставяне и лично подаване пред приходната администрация на изискуемите документи за определяне на задължението по ЗДДС на „Орион ойл БГ“ ЕООД, е основан на вярна интерпретация на доказателствата по делото и правилната им оценка.

Поради недоказано авторство на деянието, както и че то е извършено виновно от подс. Ч., за когото не е установено, че нито непосредствено, нито опосредено, чрез поведението на неустановено лице, е потвърдил неистина в подадената СД пред данъчната администрация за отчетен период м. март 2014 г., като е използвал документи с невярно съдържание, нито неистински такива, да е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери, законосъобразен е постановеният извод за признаване невиновност, съобразно правилото на чл. 304, предл. второ и трето НПК.

Въззивният съд намира, че приетите за установени от СГС фактически положения се подкрепят от наличния доказателствен материал. Съдът е подложил на внимателна, детайлна, задълбочена и всестрА. оценка и анализ всяко едно от приобщените доказателства както самостоятелно, така и във взаимовръзка с останалите, като не е дерогирал, както неоснователно се претендира в протеста, а е съблюдавал основополагащото начало на процеса по чл. 14, ал. 1 НПК при формиране на вътрешното си убеждение. Изложил е съображенията си относно достоверността и убедителността на доказателствата, поради което изводите му по фактите не са основани на недопустими предположения, нито превратно интерпретиране на оправдателните доказателства по делото или изопачаване смисъла и значението на онези, които подкрепят обвинителната теза.

Правилно, при формиране на изводите на СГС относно

инкриминираната деятелност и нейния извършител имат показанията на собствениците и управители на ТД, издатели на инкриминираните фактури ЕТ „Д. Х. 2003“, „Си Груп 6“ ЕООД, „Дъга - 95" ЕООД, както и на водачите на МПС, реализиР. документираните доставки. СГС не е намерил основание да постави под съмнение заявеното от свидетелите А. И., О. И., Д. Х., Г. П., С. М., С. С., Ю. А., включително и данните от приобщените по процесуалния ред на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК и утвърдени от свидетелите показания от ДП, поради установена кореспонденция изцяло с писмените доказателства, удостоверяващи извършения международен превоз на гориво с получател „Орион ойл БГ“ ЕООД.

При изграждане на констатация, че издадените от „Данис 2010“ ЕООД 3 бр. фактури не отразяват реални търговски взаимоотношения по възмездни доставки, САС съобрази доказателствената информация, изводима от показанията на св. Й. З., отрекъл да е извършвал покупка на горива и на св. Й. С.а, приобретател на ТД, заявила, че като негов собственик не е извършвала търговска дейност, не е упълномощавала друго лице да представлява търговеца и не е издавала инкриминираните фактури. Показанията на свидетелите се подкрепят от писмените доказателства – данните от търговския регистър относно предмета на дейност на ТД, с констатациите в РД и РА, както и със заключението по съдебно-счетоводната експертиза.

Показанията на свидетелите И. С., Т. А., А. Г., Г. Д., М. М., И. Г., Г. П., Г. М., включително и приобщените от ДП, И. И., П. Х., П. И. и огласените от ДП по процесуалния ред на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК, неотречени след прочитането им, правилно са послужили за формиране на фактически изводи относно дейността на лицензирания складодържател на акцизни стоки – горива „Биокемикъл България“ ЕООД, движението на цистерни с гориво от Р Гърция до акцизния склад в гр. Разлог и задълженията на началник-склада, св. Г. М., по изготвяне на данъчните документи по заприходяване и напускане на горивото до краен потребител. Показанията на свидетелите са безпротиворечиви поотделно и в съвкупност, съдържат лични възприятия и обстоятелства, които са извършвали и наблюдавали в професионалната си дейност и се подкрепят от писмените доказателства и заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза.

При формиране на вътрешното си убеждение по фактите СГС е взел предвид и доказателствените данни, изводими от показанията на св. Б. С., управител за инкриминирания период на „Кристал Химия Трейд“ ЕООД, а за предходен период на „Кристалхим“ ЕООД и на „Кристал Химия Трейдинг“ ЕООД, относно основната дейност на дружествата, установената практика за малки доставки да не се сключват договори, неналичен договор за наем между „Орион Ойл БГ“ ЕООД нито с данъчния склад в гр. Велинград, нито с този в гр. Разлог, изготвянето на СД от счетоводителя, св. Н. Н. и подаването им в НАП след съгласуването с управителя на дружеството.

СГС, след констатирана кореспонденция с показанията на св. Б. С. и останалите гласни и писмени доказателствени източници и заключението по съдебно-счетоводната експертиза, се е доверил и на фактическите данни, изводими от показанията на св. Р. Р., пълномощник, за инкриминирания период, на едноличния собственик на капитала на дружеството „Кристал Химия Трейдинг БГ“ ЕООД С. Г., дадени в съдебно заседание и прочетените частично от ДП, относно обстоятелството, че „Орион Ойл БГ“ ЕООД е бил вложител на горива в данъчния склад и за дейността по счетоводно обслужване на данъчния склад.

Въззивният съд изключи, като недостоверни, показанията на св. Р. за сключен договор с „Орион Ойл БГ“ ЕООД, като вложител на горива, внос от Гърция. В тази част показанията му се опровергават както от показанията на св. С., така и от писмените доказателства, изходящи от Агенция „Митници“.

СГС, при извеждане на фактическите си констатации относно оперативното счетоводство в „Кристал Химия Трейдинг БГ“ ЕООД, „Кристал химия“ ЕООД и „Кристал химия трейд“ ЕООД не е пренебрегнал взаимно допълващите се и вътрешно непротиворечиви показания на св. С. Г., св. С. К., св. Н. Н., последната обслужвала счетоводно и „Биокемикъл България“ ЕООД, на св. А. Х., представяла изискуеми по закон документи в НАП, като пълномощник на „Кристал Химия Трейдинг“ ЕООД и на „Биокемикъл България“ ЕООД.

Първостепенната съдебна инстанция се е позовала и на фактическите положения, установени от показанията на разпитания по инициатива на прокурора свидетел С. Д., като изпълнителен директор на „Кристал Химия Трейдинг“ ЕООД, досежно дейността на счетоводния офис със счетоводители св. С. Г., св. С. К., св. Н. Н., изготвянето на СД и изпращането им по електронен път в НАП след съгласуване с него, начина на работа и нает персонал на данъчните складове, свързването им с центР.зираната електронна измервателна система в Агенция „Митници“, приемането за съхранение от наемателите-вложители на внесеното горива и начисляването на акциз на вложените стоки при освобождаването им за краен потребител, отнемане на лиценза и преустановяване дейността на данъчните складове в края на м. юни 2014 г. след обявяване в несъстоятелност на КТБ, издала банковите гаранции за „Кристал Химия Трейдинг“ ЕООД и „Биокемикъл България“ ЕООД.

Изводът за недоказаност по безспорен и категоричен начин авторството на деянието от страна на подс. Ч. се извежда не само от гласните доказателствени източници, но и от намиращите се в пълно съответствие с тях заключение на вещото лице Д. Г., изготвила допълнителна съдебносчетоводна експертиза пред въззивния съд. Вещото лице е установило, по обективни данни от информационните системи на Агенция „Митници“ (БАЦИС, EMCS), че за периода 01.01.2014 г. – 30.06.2014 г. „Орион Ойл БГ“ ЕООД било вложител на течни горива в данъчните складове на „Кристал Химия Трейдинг“ ЕООД и „Биокемикъл България“ ЕООД в гр. Велинград и в гр. Разлог, като общото количество гориво, постъпило, реално разтоварено и регистрирано в БАЦИС с конкретни номера на документи в РДСН в двата склада било 1 661 261 литра.

Съдържанието на е-АД и е-АДД, регистрирани в БАЦИС/EMCS, отговаряло на определените реквизити по Регламент (ЕО) №684/2009 на Комисията от 24.07.2009 г. и по чл. 84 ЗАДС.

Акцизът върху акцизните стоки – горива, освободени за крайно потребление за получател „Орион Ойл БГ“ ЕООД от двата данъчни склада, бил деклариран от лицензираните складодържатели и декларираните задължения по тях били погасени.

Експертът заключил, че прякото количествено-стойностно съответствие на е-АДД и сравнение в количествено-стойностен аспект с данъчната основа на инкриминираните 23 фактури, не било възможно, тъй като са с предмет „наем“, „покупка на стока“ или „транспортна услуга“, а не самата доставка на гориво.

Според констатациите на вещото лице, във фактурите с предмет „покупка на стоки“, издадени от „Биокемикъл България“ ЕООД и „Кристал Химия Трейдинг“ ЕООД, стойностите били непропорционално малки спрямо обичайната пазарна цена на горивата за периода и не били съвместими с цели партиди от ~30 000 литра. Окончателно установяване на точното количество и единична цена на стоките по тези фактури не можело да се направи на база приложените материали, тъй като оригиналните данъчни фактури не са налични в делото.

Въззивният съд кредитира заключението на експерта Г., като неоспорено от страните, изготвено компетентно и въз основа на обективни данни, регистрирани от информационните системи на Агенция „Митници“ (БАЦИС, EMCS).

Не се довери на изводите на вещото лице единствено в частта, в която не намира извършено плащане в размер на 1200 лв. по фактури №№ 109 и 110, издадени от „Си груп 6“ ЕООД, обстоятелство установено от банковата информация от КТБ в извлечение от разплащателната сметка на „Орион Ойл БГ“ ЕООД, л. 25, т. 9 ДП.

Не кредитира с доверие заключението и в частта по т. 1, т. 3, т. 8 на л. 30-32, тъй като електронните акцизни данъчни документи, съдържащи данни за издател, вложител, получател, описание на стоката: код по КН, код на АП, мерна единица, количество, данъчна основа, акцизна ставка; транспортни данни: вид транспорт, регистрационен номер на превозното средство, превозвач, шофьор, съпоставени с писмените доказателства – ЧМР, пътни листи, фактури и с показанията на св. Д. Х., св. Г. П., св. С. С., св. Ю. А., така както и с разясненията на експерта Г. в съдебно заседание пред САС, позволяват формирането на убедителен извод за прякото количественостойностно съответствие на е-АД с инкриминираните фактури с издател „Си груп 6“ ЕООД и „Д. Х. 2003“ ЕООД и постъпването на удостовереното с тях количество и вид стока в данъчния склад на „Биокемикъл България“ ЕООД.

СГС е подложил на критична оценка и анализ заключението по съдебносчетоводната експертиза на вещото лице Б., като го е изключил изцяло от доказателствената съвкупност. Въззивният съд възприема, като обоснован, подхода на първостепенния съд да не кредитира с доверие изводите за неосъществени доставки от ЕТ „Д. Х. 2003“, „Си груп 6“ ЕООД, „Дъга-95“ ЕООД. Същите се базират изцяло на констатациите на органите по приходите, обективирани в издадените ревизионен акт и доклад, които изводи обаче не намират подкрепа, а се изключват напълно от приобщените в хода на ДП и в съдебната фаза на процеса гласни и писмени доказателства.

Обосновано СГС е подходил критично към заключението по съдебносчетоводната експертиза на вещото лице Д. Б. в частта, в която то е изградено изцяло и единствено върху констатациите на данъчните органи, обективирани в ревизионен доклад № Р - 2210 - 1403501 - 092 - 001/22.10.2014 год. и Ревизионен акт № Р - 2210 - 1403501 - 091 - 001/05.01.2015 год. на ТД на НАП, София, при игнориране на съвкупната доказателствена наличност, включително и инкорпорираната в съдебната фаза на процеса. Заключил, в унисон със задължителната съдебна практика /ТР № 1 от 07.05.2009г. по т. д. №1/2009г., ОСНК на ВКС и ТР № 4 от 12 март 2016 година по т. д. № 4/2015 г. ОСНК на ВКС/, че ревизионният акт представлява по правната си същност индивидуален административен акт, издаван от компетентния орган по приходите, който има само декларативно, а не конститутивно действие. Ревизионният акт, с който са установени данъчни задължения на представляваното от подсъдимия ТД, както и приложеният към него ревизионен доклад, са допустими доказателстевни средства, съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 НПК, но по отношение на тях е в сила ограничението на ал. 2 на чл. 127 НПК за доказателствената им тежест, предвид въведената забрана присъдата да почива само на установените чрез тях данни. Тъй като наказателното и административното данъчното производство са автономни и независими, резултатите от проведеното административно производство относно фактури с доставчици „Си груп 6“ ЕООД, ЕТ „Д. Х. 2003“, „Дъга 95“ ЕООД не обвързват наказателното производство, в рамките на което престъпното укрИ.е на данъци се установява единствено със способите и средствата на НПК, без да се презумира формална доказателствена сила на заключенията на данъчните органи. В конкретния случай данъчните органи са отказали данъчен кредит на дружеството на подс. Ч. на формално основание - непредставянето на поискани от данъчния орган доказателства, породило неблагоприятни последици за проверявания данъчен субект. Поради представени частично документи от данъчно задълженото лице и без да докажат въз основа на обективни данни липсата на реална доставка по фактури с доставчици „Си груп 6“ ЕООД, ЕТ „Д. Х. 2003“, „Дъга 95“ ЕООД, са се позовали на разпоредбата на чл. 37, ал. 4 ДОПК и са приели, че липсват доказателства за действителността на доставките.

Заключението, в частта относно декларираните от „Орион Ойл БГ“ ЕООД покупки от „Биокемикъл България“ ЕООД, „Кристал Химия Трейдинг“ ЕООД, „Кристал химия трейд“ ЕООД, „Кристалхим“ ЕООД, като нереално извършени, не се разколебава от детайлно анализираната от СГС доказателствена съвкупност и се утвърждава от приобщените и от настоящата инстанция писмени доказателства от ТД на НАП, София, офис Благоевград и Агенция „Митници“, ревизионен доклад и ревизионен акт на „Биокемикъл България“ ЕООД, поради което въззивният съд не намери основание да постави под съмнение.

Правилно първоинстационният съд е приел за годен източник на доказателствени сведения приобщените по реда на НПК и неоспорени от страните писмени доказателства. САС включи в доказателствената съвкупност, послужила като основа на приетото от фактическа страна и служебно събраните писмени доказателства - официални документи от ТД на НАП, София, офис Благоевград, установяващи реда за достъп до електронните административни услуги на НАП и предоставения автоматично пълен достъп до заявените услуги по заявления на „Орион Ойл БГ“ ЕООД от 14.01.2014 г., 19.03.2014 г., 12.05.2014 г., писмо от АМ за общото количество акцизни стоки, освободени за потребление с издаване на електронен акцизен данъчен документ от данъчните складове на „Биокемикъл България“ ЕООД и „Кристал Химия Трейдинг“ ЕООД и посочените в тези документи превозвачи ЕТ „Д. Х. 2003“, „Си груп 6“ ЕООД, „Дъга-95“ ЕООД, ревизионен доклад и ревизионен акт на „Биокемикъл България“ ЕООД по ЗДДС за период от 22.08.2013 г. до 31.10.2014 г.

САС провери и съблюдаването на процесуалните правила, гарантиращи правото на защита и на участие на страните в процеса и констатира, че са спазени всички процесуални гаранции за състезателност, равни процесуални права на страните в процеса и на правото на защита.

Настоящият съд не съзира да са допуснати нарушения на правото на страните да искат допускане на доказателства и да участват при тяхното събиране, да изложат възраженията и доводите си по повод на представените от държавното обвинение и защитата доказателства. СГС е уважил заявено от държавния обвинител искане за допускане до разпит на свидетели, извън включените в списъка на лицата за призоваване в обвинителния акт – св. С. Д., св. Н. Н., св. Й. С.а. Удовлетворил е и защитна претенция за събиране на писмено доказателство - официална информация от Агенция „Митници“ за регистрирани ЕАДД с вложител „Орион Ойл БГ“ ЕООД. Чрез този процесуален подход първостепенният съд е обезпечил процесуалната възможност както на прокурора, така и на защитата, да формулира и докаже по реда и със средствата на НПК отстояваната обвинителна, респ. защитна теза в процеса.

Не е налице несъблюдаване на процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение – изграждането му при ненадлежна доказателствена основа или при превратно и не според действителното им съдържание възприемане на доказателствата, като основополагащият принцип на процеса, залегнал в чл. 14, ал. 1 НПК, не е бил дерогиран, както неоснователно се твърди в протеста, а съблюдаван стриктно .

По изложените съображения, въззивният съд не констатира по делото съществени процесуални нарушения, които да са ограничили процесуалните права на страните.

Правилно, в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК и с оглед изхода на процеса, признаване на подсъдимия за невиновен, СГС е постановил, че направените по делото разноски остават за сметка на държавата.

Ръководен от всичко изложено до тук, въззивният съд направи извода, че присъдата, като правилна и законосъобразна, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Апелативен съд, София