Решение № 322 от 10.3.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 2545/2025 г.

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.49, ал.1 от ЗЗД и чл.79, ал.1, вр. чл.82 от ЗЗД. Пред ПлРС е постъпила искова молба от Т. К. Б. от ••• против „Мизия- 96“ АД, въз основа на която е образувано производството по гр.д. №2545/2025г., в която се твърдят следните обстоятелства: Твърди се, че през периода 30.09.2021г. - 23.11.2021г., чрез ••• и като регистрирано безработно лице търсещо работа, ищеца бил включен по Договор за обучение на безработно лице по заявка на работодател •••. Договорът бил такъв, за осигуряване на заетост за определен период от време, на регистрирано безработно лице в •••, след проведено обучение с осигурени от държавния бюджет средства. Такива задължаващи договори подписвали и съответните бъдещи работодатели, в които те имали качеството "заявител". Ищецът излага, че предмет на договора между него като обучаем и ••• ("възложител") бил професионално обучение по професия •••, специалност •••, код по ••• и с предвиден хорариум 300 учебни часа. Стойността на обучението за посочения по - горе период било 792 лв. осигурени държавни пари. В раздел втори на сключения от ищеца Договор, именуван "Задължения на страните", за него били посочени конкретни задължения, между които и следното : "Да сключи трудов договор и постъпи на работа за срок не по - малък от 6 месеца при работодателя, заявил обучението и осигурил работното място в едномесечен срок от датата на издаване на документа за завършено обучение. За неизпълнение на това задължение възниквала санкция, а именно обучаемият дължал неустойка в размер на направените разходи за проведеното обучение - 792лв. Твърди се, че ищеца завършил успешно курса на обучение и получил съответно Свидетелство за професионална квалификация. Излага се, че работодателите подписвали Договор за обучение по заявка на работодател по реда на чл.63(1), т.1 от ЗНЗ. Същият представлявал типов договор, достъпен на сайта на Агенция по заетостта и с него потенциални и бъдещи работодатели, в качеството им на "Заявители", се задължавали да наемат/назначат на работа за определен период от време регистрирани безработни лица, включени в обучение по тяхна заявка с осигурени от държавния бюджет средства. Тези договори били тристранни, сключвани между ••• като "Възложител"; работодател като "Заявител“ (в случая такъв се явявал ответника по делото) и ••• към ••• като „Изпълнител". Сочи се, че от този Договор за ответника възниквали следните задължения: В раздел II, т.5.2.1 било предвидено задължение „Да сключи трудови договори със завършилите лица в 1-месечен срок от датата на издаване на документите по т. 5.1.5., съобразно направената заявка и придобитите професионални знания и умения за срок не по-малък от 6 месеца."; според т.5.2.3. „Да предостави на Възложителя в 10-дневен срок от сключването на трудовите договори, списък на постъпилите на работа обучени лица", а според т.5.2.4. „За периода по т. 5.2.1. ежемесечно или еднократно след приключване на 6-месечния период на заетостта да представя на Възложителя /ДБТ/ в месеца, следващ изтеклия заверени от съответните длъжностни лица копие/я на банкови извлечения за извършените от Заявителя преводи за трудови възнаграждения и осигурителни вноски на наетите по договора лица." Твърди се, че ответника не изпълнил тези свои задължения. Твърди се още, че след успешно завършеният курс за •••, ищеца направил опит да постъпи на работа при ответника, чрез предоставяне на насочващо писмо от ••• и съобразно правилата на договорите, на 4 януари 2022г. Подал насочващото писмо (с дата на изготвяне 29.12.2021г.) на присъстващия отвън на входа служител Г.С., който го приел, но заявил категорично невъзможност ищеца да бъде назначен, поради намаляване обема на работа. След кратък период от време от това посещение, в ••• се получил писмен отказ на ответника с дата 04.01.2022г. за назначаването на ищеца на работа. Твърди се, че ищеца търпял вреди вследствие отказа на ответника да го назначи на работа, изразили се в пропусната полза от шест работни заплати, които щял да получи за периода от м.януари 2022г. до м.юни 2022г. вследствие назначаването му, в размер на 4080лв. и равностойността на обезщетението за полагащ се за същия период 10 дни платен годишен отпуск – в размер на 322,70лв. С уточняваща молба от 14.05.2025г. се сочи, че било налице противоправно поведение на законния представител на ответното дружество, изразило се в неправомерен отказ да бъде сключен трудов договор с ищеца. С уточняваща молба от 28.10.2025г. се сочи в какво се е изразило противоправното поведение на представляващия ответника, на когото дружеството било възложило работата по управление на търговската дейност – това противоправно поведение, според ищеца, се изразявало в неизпълнение на задължение, произтичащо от разпоредбата на чл.63.(1), т.6 от ППЗНЗ, задължаваща работодателя да осигури или да запази заетостта на всички успешно завършили обучението лица за срок не по-кратък от 6 месеца след приключване на обучението: при обучение за придобиване на професионална квалификация работодателят следвало да осигури или да запази заетостта за конкретното работно място, за което лицето е било включено в обучение. В случая не била осигурена на ищеца гарантирана в тази нормативна разпоредба 6 - месечна заетост като регистрирано безработно лице, включено и успешно завършило курса по •••. Като следствие от изложените обстоятелства се претендира, с оглед уточняваща молба от 29.05.2025г., да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 5362,70лв., в това число пропуснати ползи съизмерими с равностойността на шест работни заплати, които щял да получи за периода от м.януари 2022г. до м.юни 2022г. вследствие назначаването му - в размер на 4080лв.; равностойността на обезщетението за полагащ се за същия период 10 дни платен годишен отпуск – в размер на 322,70лв. и стойността на ваучерите за храна, които щял да получи за същия период – в размер на 960лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира се и обезщетение за забавено плащане на главницата в общ размер на 1512,02лв., за период от 01.03.2022г. до завеждане на исковата молба, като в уточняваща молба от 28.10.2025г. се сочат и конкретните периоди на забава. Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция. Счита, че при изложените в исковата молба факти не са налице основания за реализиране на отговорността му. Релевира възражение за давност. Ищецът Т. Б. е депозирал и искова молба срещу ответника „Мизия-96“ АД, въз основа на която е образувано производството по гр.д.№3383/2025г., в която също се твърди се, че през периода 30.09.2021 - 23.11.2021 г., чрез ••• и като регистрирано безработно и търсещо работа лице, ищеца бил включен по Договор за обучение на безработно лице по заявка на работодател ••• ("обучаем"). Същият представлявал договор за осигуряване на заетост за определен период от време на регистрирано безработно лице в •••, след проведено обучение с осигурени от държавния бюджет средства. Такива задължаващи договори подписвали и съответните бъдещи работодатели (фирми или други Ю.Л.) по тях, в които те имали качеството "заявител". Сочи се, че предмет на договора между ищеца като обучаем и ••• ("възложител") бил професионално обучение по професия •••, специалност •••, код по ••• и с предвиден хорариум 300 учебни часа. Стойността на обучението за посочения по - горе период била 792 лв. осигурени държавни пари. В раздел втори на Договора -"Задължения на страните", за ищеца като обучаемо лице били посочени конкретни задължения, между които и следното : "Да сключи трудов договор и постъпи на работа за срок не по - малък от 6 месеца при работодателя, заявил обучението и осигурил работното място в едномесечен срок от датата на издаване на документа за завършено обучение / чл.1 т.2, т.5”. Твърди се също, че между •••, като възложител и ответника "Мизия-96" АД като заявител - работодател, по реда на чл. 63, ал.1, т.1 от ЗНЗ, бил сключен договор в съответствие с утвърден национален план за действие по заетостта за съответната година, съгласно който заявителят приемал да сключи трудови договори и наеме на работа лицата, успешно завършили обучение в едномесечен срок от датата на издаване на документите, съобразно направената заявка и придобитите професионални знания и умения за срок не по-малък от 6 месеца. Съобразно този договор, заявителят имал задължението да сключи трудови договори за срок не по-малък от 6 месеца; както и да представи на Д „БТ в 10 - дневен срок от сключването на трудовите договори списък на постъпилите на работа обучени лица. При неизпълнение на задълженията си, заявителят дължал неустойка за всяко лице, на което не била осигурена заетост, предвидена в заявката за обучение за определено работно място. Твърди се, че след успешно завършване на обучението и получено свидетелство за професионална квалификация за професията „шивач” с оценка отличен под № •••., ищеца направил постъпки за започване на работа при ответника и сключване на трудов договор. Сочи се, че по неизвестни за ищеца причини, ответникът като работодател не го приел на работа и не сключил с него трудов договор. С уведомление от 04.01.2022 г. до •••, ответникът уведомил, че по заявка вх. № 1824/01.10.2021 г. на заявеното работно място •••, ищеца не бил приет на работа, поради отказ на работодателя. Ищецът счита, че бил налице сключен договор в полза на трето лице - чл. 22 от ЗЗД, между ••• и ответника. Със сключения между ищеца и ••• договор за обучение на безработно лице по заявка на работодател •••, първия се съгласил, че ще се ползва от уговорката в негова полза, като се задължил да постъпи на работа при работодателя, заявил заявка за сключване на трудови договори с шивачи. Поради неизпълнение на задължението, си ответникът като обещател – промитент, не бил изпълнил задължението си спрямо уговарящия /стипулант - •••, да назначи ищеца като трето лице - бенефициент. Навеждат се доводи, че бенефициентът можел да иска обезщетение за неизпълнение на задължението спрямо него под формата на пропуснати ползи. Сочи се, че съгласно ПМС № 37/22 г. минималната работна заплата за м. май- юни била 710 лв. Твърди се, че за този период, за ищеца била налице пропуснати ползи в размер на две брутни заплати, както и ваучери за храна в размер на 160 лв. месечно или 320 лв., тоест общо сумата от 1740 лв., която сума би получил, ако бил постъпил на работа и в това се изразявали претърпените вреди от неизпълнение на задължението на ответника по сключения от него като обещател договор с •••, по който ищеца се явявал трето ползващо се лице. Като следствие от изложеното се претендира постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1740лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, съизмерими с две минимални брутни трудови възнаграждения за м. май и юни 2022 г. и ваучери за храна за 2 месеца по 160 лв. месечно, ведно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ. Претендират се и разноските по делото. Ответникът „Мизия-96“ АД е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна : Установява се от приложения препис на Заявка за обучение, изходяща от ••• и входяща при •••, ••• на 31.08.2021г. с •••, че ответника е заявил възможността за осигуряване на 6 месечна заетост на 15 безработни лица по реда на чл.63, ал.1, т.1 от ЗНЗ за длъжност •••, за която е необходимо обучение за придобиване на първа степен на професионална квалификация с хорариум 300 учебни часа. Заявил е желание обучението да се проведе от „Регионален център за професионална квалификация“ ООД, като подборът на безработните лица за включване в обучението да бъде извършен от работодателя и ДБТ. Установява се също така от приложения препис на Договор за обучение по заявка на работодател по реда на чл.63, ал.1, т.1 от ЗНЗ с •••, че на 28.09.2021г. е бил подписан от ответника, като заявител, •••, в качеството на възложител и „Регионален център за професионална квалификация“ ООД, в качеството на изпълнител. Видно е, че предмет на това съглашение е било предоставяне от Възложителя на Изпълнителя на средства от държавния бюджет за обучение на безработни лица по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗНЗ, представляващи минимална помощ (помощ ,,de minimis"), в съответствие с разпоредбите на Регламент на ЕК 1407/2013 от 18.12.2013 г. за прилагане на чл. 107 и 108 от Договора за функционирането на ЕС към помощта de minimis. Според обективираното в чл.1.1, Изпълнителят се задължил по възлагане на Възложителя да извърши професионално обучение по част от професия или обучение за придобиване на първа степен на професионална квалификация по специалност ••• на 10 бр. безработни лица по списък, неразделна част от договора, с хорариум 300 учебни часа, за периода от 30.09.2021г. до 23.11.2021г. и за сумата от 7920 лв. Видно е от отразеното в чл.2.1 и чл.5.2.1, че Заявителят се е задължил да сключи трудови договори и наеме на работа лицата, успешно завършили обучението за срок не по-малък от 6 месеца. Видно е също, че в чл.7.1 е била регламентирана неустойка в тежест на Заявителя за неизпълнение на горното задължение, в размер на цялата получена сума за обучението за всяко лице, на което не е осигурена трудовата заетост, предвидена в заявката за обучение за определено работно място. Установява се от представения препис на Заявление, изходящо от Т. Б. на 23.09.2021г. и входящо при Агенция по заетостта, Списък на безработни лица, включени в обучение в курс „•••“ I СПК и Договор за обучение на безработно лице по заявка на работодателя ••• от 30.09.2021г., че ищеца е заявил желание да бъде включен в обучение на възрастни за професионална квалификация •••, след което е била извършена проверка за допустимостта на искането и след одобряване е бил включен в списъка на лицата, които ще се обучават за периода от 30.09.2021г. до 23.11.2011г. Видно е също така, че е сключил на 30.09.2021г. Договор с •••, последната като Възложител, а той като Изпълнител. Предмет на това съглашение е било професионално обучение по професия •••, специалност •••, с хорариум 300 уч.ч., за периода от 30.09.2021 г. до 23.11.2021 г. и осигуряване на заетост при работодател за срок от 6 месеца, съгласно условията на чл. 59, ал.2 от ППЗНЗ. Основните задължения, поети от обучаемия са били, според обективираното в чл.2.2, да посещава редовно курса на обучение и положи изпит при приключването му, както и да сключи трудов договор и постъпи на работа за срок не по-малък от 6 месеца при работодателя, заявил обучението и осигурил работното място, в едномесечен срок от датата на издаване на документа за завършено обучение. При това са били уговорени в тежест на изпълнителя санкции при виновно неизпълнение на договорните задължения. Между страните не е налице спор, че ищеца успешно е завършил обучението, като това е видно и от приложения препис на Свидетелство за професионална квалификация. Не се спори също така, че ответното дружество не го е наело на работа и не е сключило с него трудов договор след завършване на обучението. От приложеното копие на платежно нареждане от 02.02.2022г. е видно, че ответника е възстановил на АЗ - ••• сумата от 792лв., представляваща предоставени средства за осъщественото обучение на ищеца. При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: По силата на разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Причинителят на вредата отговаря по основания състав на чл.45 от ЗЗД, поради което за да бъде уважен искът по чл.49 във. вр. с чл.45 от ЗЗД е необходимо да бъдат доказани от ищеца всички предпоставки за възникване на деликтната отговорност, а именно: противоправно поведение, вреди, причинна връзка между вредите и противоправното поведение и вина. Вината, съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, се предполага до доказване на противното. За вредите, причинени от действие или бездействие на изпълнителния директор на ответното дружество, в качеството му на законен представител, последното може да носи отговорност, ако са налице кумулативните предпоставки по чл.45 от ЗЗД. В случая се твърди неизпълнение на задължение, произтичащо за дружеството от законова разпоредба и намиращи се в причинна връзка с това поведение вреди за ищеца. Законът за насърчаване на заетостта и Правилника за приложението му създават ред, по който държавата, чрез Агенция по заетостта, посредничи при наемане на работа на безработни лица, финансира и контролира програми за насърчаване на трудовата заетост на такива лица. Част от тази уредба е нормата на чл.63, ал.1 т.6 от ППЗНЗ. Сочените нормативни актове, обаче, не създават задължения в отношенията между работодателите и кандидатстващите за наемане лица, а регламентират такива единствено по отношение на Държавата и към нея е отговорността от неизпълнението им. Така и задължението, произтичащо за работодателя от разпоредбата на чл.63, ал.1 т.6 от ППЗНЗ, за назначаване на безработно лице след успешно завършено обучение по мярка / програма, е публичноправно, насочено към Държавата. Поради това неизпълнението му поражда отговорност за възстановяване на получените средства, получени по съответната програма. Неизпълнението на задължението на безработното лице да постъпи на работа след завършеното обучение, финансирано с предоставените чрез АЗ средства, също се санкционира с отговорност към Държавата, както е закрепено и в сключения от ищеца договор. Ето защо, съдът намира, че тази норма не създава сама по себе си насрещни права и задължения в отношенията между безработното лице и работодателя, неизпълнението на които да влече отговорност на плоскостта на тези отношения. С оглед горното, съдът счита, че не е налице противоправно поведение на ответника, ангажиращо отговорност към ищеца по правилото на чл.49, ал.1, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД за репариране на причинени вреди от пропуснати ползи от нереализирано трудово възнаграждение. С оглед изхода на спора по главния иск, неоснователен се явява и акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД. По евентуалния иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 от ЗЗД. Установи се от обсъдените доказателства, че при изпълнение посредническата дейност на Държавата, чрез Агенция по заетостта, е бил сключен Договор за обучение по заявка на работодател по реда на чл.63, ал.1, т.1 от ЗНЗ - от една страна с ответника и също такъв Договор от друга страна с ищеца. Не се споделя от настоящия състав разбирането на ищеца, че подписания от ответника Договор по чл.63, ал.1, т.1 от ЗНЗ има характеристиките на договор в полза на трето лице. Същото се отнася и за подписания от ищеца Договор. Всяко от тези съглашения създава права и задължения в отношенията между подписалите ги лица, но не и в отношенията между страните по настоящото производство. Поради това, нито работодателя нито безработното лице могат да претендират един спрямо друг изпълнение на задължението на ищеца да постъпи на работа след обучението и задължението на работодателя да наеме обучените лица, поети в отношенията с посредническия орган. Договорът в полза на трето лице е съглашение, което поражда права за лице, което е различно от страните по него. С него обещателят (промитентът) поема задължение към уговарящия (стипуланта) да престира на посочено от него трето лице (бенефициер), което не е страна по договора. Единствено при такова съглашение бенефициерът е материалноправно легитимиран да иска от обещателя изпълнение по договора в своя полза, да го постави в забава, да иска и да упражни други права, свързани с вземането. Съдът счита, че в подписания от ответника Договор не се съдържа разпоредба, пораждаща непосредствено последици в патримониума на ищеца и той не може да търси на основание това съглашение пряко изпълнение на закрепени в него задължения. В чл.2.1 от Договора е обективирано, че по възлагане на възложителя, ответника се е задължил да сключи трудови договори и наеме на работа за определен срок лицата, успешно завършили обучението. С това е манифестирано пред държавен орган намерение за трудово ангажиране на неперсонифициран кръг трети лица, за да бъде включен работодателя във финансираща програма. Така поетото в отношенията с финансиращия орган задължение обаче не поражда пряко субективно право за лицата, кандидатствали за обучение по финансираната програма за насърчаване на заетостта. При неизпълнение на задължението, обучените лица не са материалноправно легитимирани да искат от работодателя изпълнение в своя полза. Изпълнителят носи договорна отговорност в отношенията с държавния орган, а може да понесе и предвидени административни санкции. Поради отсъствието на правната фигура на договор в полза на трето лице по смисъла на чл.22, ал.1 от ЗЗД, която като правна последица да обуславя отговорността на ответника, в качеството му на обещател, заявената срещу него искова претенция се явява неоснователна. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователен и предявеният евентуален иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 от ЗЗД и като такъв следва да се отхвърли. При този изход на производството и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца дължи на ответника направените деловодни разноски. Ответното дружество е уговорило и изплатило на процесуалния си представител адв.К. адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. по гр.д.№3383/2025г. Същото е в минимален размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. и не са налице основания за намаляването му по чл.78, ал.5 от ГПК, в каквато насока е релевирано възражение от ищеца. Ответникът е заплатил и адвокатско възнаграждение в размер на 900лв. за ангажиране на пълномощник адв.К. и в производството по гр.д.№2545/2025г. преди постановеното съединяване на делата. Това възнаграждение е също в минимален размер по правилото на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2024г. и не са налице основания за намаляването му. Ето защо, съдът счита, че ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 715,81 евро (1400лв.). Воден от горното, съдът