Решение № 243 от 17.9.2026 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 299/2026 г.

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК. Постъпила е въззивна жалба от Б. А. Х. ЕГН ••••••••••, постоянен адрес: гр. А. ул. "О. И." № *, чрез пълномощника му адв. А. П., против решение № 19 от 22.05.2026г, постановено по гр. дело № 161 по описа за 2023г. на Районен съд - Чепеларе, с което е допуснато извършването на съдебна делба между П. Я. П., с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: гр. А., ул. "Х. К." № * и Б. А. Х., с ЕГН: •••••••••• с постоянен адрес: гр. А. ул. "О. И." № * на следния недвижим имот, а именно: недвижим имот с площ по графични данни 679 кв.м., съставляващ УПИ * – * в кв. 45 по плана на гр. Ч. от 1978 г., идентичен с имот пл. № * по плана на гр. Ч. от 1962 г., представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор •••••, с площ от 714 кв.м. по КККР на гр. Ч., одобрени със заповед № РД-18-57/28.08.2006 г., с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 04.02.2019 г., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с адрес на поземления имот: област С., община Ч., п.к. ••••, ул. "М." № *, при съседи на имота: имоти с идентификатори: *, *, *, * и *, без построената в тази реална част жилищна сграда с идентификатор •••••.1, която е изключителна собственост на съделителя Б. А. Х. и не е предмет на делбата, която реална част е повдигната в жълт цвят на Комбинирана скица – Приложение № 4 към заключението на вещо лице инж. А. С., а грешно нанесената част в КК от 35 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ••••• е повдигната в зелен цвят, и която Комбинирана скица е приподписана от съда и представлява неразделна част от настоящото решение /л. 271/, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ И ПРАВА НА СЪДЕЛИТЕЛИТЕ: за П. Я. П. – 226.333/679 ид. части, за Б. А. Х. – 452.666/679 ид. части. Със същото решение и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № *, том II, рег. № 1625, дело № 257/2023 г. на нотариус Х. Д., рег. № * на НК, с район на действие РС Чепеларе, в частта, с която ищецът П. Я. П., с ЕГН: •••••••••• е признат за собственик по давностно владение за разликата над 1/3 ид. част от 69 кв.м. до 1/3 ид. част от ПИ с ид. № ••••• с площ 714 кв.м. по КККР на гр. Ч., одобрени със заповед № РД-18- 57/28.08.2006 г., с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 04.02.2019 г. На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен и констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по завещание № *, том II, рег. № 1287, дело 214/2008 г. на нотариус А. В., рег. № * на НК, с район на действие РС Чепеларе, в частта, с която А. П. Х., ЕГН: ••••••••••, наследодател на ответника Б. А. Х., ЕГН: ••••••••••, е признат за собственик въз основа на саморъчно завещание за разликата над 1/3 ид. част от 679 кв.м. до 1/3 ид. част от ПИ с ид. № ••••• с площ 714 кв.м. по КККР на гр. Ч., одобрени със заповед № РД-18-57/28.08.2006 г Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон по подробно изложени съображения. Акцентира върху това, че ищецът никога не се е позовавал на факта, че упражняваното от него давностно владение е присъединено към това на праводателя му, именно поради което не са оспорени констатациите в нотариалния акт от 1975 г. Освен това ответникът е заявил собствено възражение за изтекла придобивна давност в негова полза, като владението му е присъединено към това на неговите праводатели и е продължило повече от 50 години. В тази връзка прави анализ на правните изводи на съда, които счита за неправилни. Припомня, че ответникът изрично е оспорил констативния нотариален акт от 2023г, с който ищецът е признат за собственик на основание давностно владение на 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор ••••• по КККР на гр. Ч., а не върху реална част от него /конкретно посочена в молба за изменение на иска/. Счита, че при възложена на ищеца доказателствена тежест, той не установява да е владял част от имота. Тъкмо обратното - от показанията на свидетелите И. У., С. С. и М. М., жалбоподателят счита, че по безспорен начин се доказва, че именно неговият праводател - К. П. Х., починал на ••••••г, е владял имота явно и необезпокоявано в продължение на повече от 50 години до смъртта си, след което самият ответник е продължил да го владее и стопанисва. Акцентира и върху това, че е налице грешка в кадастралната карта на гр. Ч. относно източната граница на имота, наведена от ответника, неоспорена от ищеца и експертно установена, поради което не следва да се разглежда въпросът за собствеността му. Доколкото по делото е категорично установено, че границите на имота така, както е ограден и се владее, са различни от тези по кадастрална карта с минимални отклонения, реална част от ПИ не е следвало да бъде допускана до делба. Счита също, че доколкото безспорно в имота има построена една жилищна сграда с два самостоятелни обекта, които са собственост на ответника, делбата на съсобственото дворно място е недопустима. Изразява и становище, че дори да има възможност да се образуват два УПИ с минималните площ и лице и да се предвиди ново застрояване, което става след изготвяне и одобряване на подробен устройствен план - план за застрояване, съобразявайки се с изискуемите по ЗУТ и подзаконовите нормативни актове минимални площ и лице, това би било невъзможно, при положение че ищецът твърди да е собственик на 238 кв.м., с решението по допускане на делбата са му признати - 226 кв.м., т.е. във всички случаи квадратурата не отговаря на изискуемата площ по ЗУТ. Поради това се търси отмяна на решението. Не се правят доказателствени искания. Въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба в срока за това. СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното: Производството е делбено, в първа фаза – по допускане на делбата. След допуснато от съда изменение предмет на делбата е реална част от ПИ, а именно недвижим имот с площ по графични данни 679 кв.м., съставляващ УПИ * – * в кв. 45 по плана на гр. Ч. от 1978 г., идентичен с имот пл. № * по плана на гр. Ч. от 1962 г., представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор •••••, с площ от 714 кв.м. по КККР на гр. Ч., одобрени със заповед № РД-18-57/28.08.2006 г., с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 04.02.2019 г., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с адрес на поземления имот: област С., община Ч., п.к. ••••, ул. "М." № *, при съседи на имота: имоти с идентификатори: *, *, *, * и *, без построената в тази реална част жилищна сграда с идентификатор •••••.1, която е изключителна собственост на съделителя Б. А. Х. и не е предмет на делбата, която реална част е повдигната в жълт цвят на Комбинирана скица – Приложение № 4 към заключението на вещо лице инж. А. С., а грешно нанесената част в КК от 35 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ••••• е повдигната в зелен цвят, и която Комбинирана скица е приподписана от съда и представлява неразделна част от обжалваното решение. След прецизиране на делбения имот по повод възраженията на ответника за липса на идентичност между ПИ ••••• с площ от 714 кв.м. и този по титулите за собственост на праводателите на страните и за допусната грешка в кадастралната карта по отношение на източната граница на делбения имот, която все още не е поправена по предвидения в ЗКИР ред, ищецът твърди, че с ответника са единствени собственици на процесната реална част с площ от 679 кв.м, като 1/3 ид.ч. от нея е придобил на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *, т. II, дело № 290/2011 г. по описа на СВ - Ч. и на основание осъществявано от него давностно владение, продължило повече от 10 години, считано от изповядване на сделката, което право в претендирания обем му е признато с НА за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № *, т. III, дело № 392/2023 г. по описа на СВ Ч.. Твърди, че ответникът е придобил 1/3 ид.ч. от имота по наследство от баща му А. П. Х., починал на ••••• г, който я е придобил по завещание /НА за собственост на недвижим имот, придобит по завещание № *, том ІІ, дело № 348/2008 г. по описа на СВ – Ч./, като ответникът е единствен негов наследник. Другата 1/3 ид.ч от имота ответникът придобил по договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 13, т. I, дело № 13/2019г. по описа на СВ - Ч.. Така ищецът се явява собственик на 1/3 ид.ч. от делбения имот, а ответникът - на 2/3 ид.ч. Изрично се сочи, че ищецът не притежава право на собственост върху построената в поземления имот сграда или върху самостоятелен обект в нея. Моли да се прекрати съсобствеността между него и ответника. Заявява желание за дял в натура, като източната част се обособи в отделен имот. Ответникът оспорва иска за делба. Твърди, че имот пл. № * по регулационния план на гр. Ч., с площ 610 кв.м., описан в нот. акт № *, т. 2, дело № 950/1975 г. на ЧРС, с който праводателите на страните се легитимират като собственици на имота, не е идентичен с ПИ ••••• по КККР на гр. Ч., с площ 714 кв.м. Счита, че е налице грешка в кадастралната карта на гр. Ч. по отношение на източната граница на имота, поради което въпросът за собствеността му не следва да се разглежда. Оспорва представения с исковата молба НА № *, т. 3, дело № 392/13.09.2023 г. на СВ - Ч., с който ищецът е признат за собственик на основание давностно владение на 1/3 ид.ч. от ПИ ••••• по КККР на гр. Ч.. Оспорва констатациите в него като неверни. Твърди, че ищецът не владее и никога не е владял каквато и да е част от описания имот. Твърди, че праводателят на ответника - К. П. Х. ЕГН ••••••••••, починал на •••••• г., е владял имота явно, необезпокоявано в продължение на повече от 50 години до смъртта си на •••••• г. Твърди, че през последните 15 години ищецът не е стъпвал в имота, не го е ползвал, не е полагал грижи за него. Същевременно, праводателите на ответника, а след тяхната смърт, и самият ответник са лицата, които са владели и са считали имота за свой. Прави възражение за изтекла придобивна давност в негова полза с присъединяване владението на праводателите му, което общо е продължило повече от 50 години. Твърди, че в имота има построена една жилищна сграда с два самостоятелни обекта, които са само негова собственост. В тази връзка счита, че поземленият имот има статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС и делбата му е недопустима. Позовава се на ППВС № 2/1982 г., т. 1, б. “д“ и “е“, както и на решение № 476/07.03.2013 г. по гр. д. № 56/2012 г. на ВКС, I г.о., според които не може да се допусне делба на съсобствен парцел, застроен със сграда, в която етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, като в този случай дворът е обща част съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС. Счита, че когато някой от съсобствениците в дворното място не притежава отделна сграда или самостоятелен обект в етажната собственост, делбата на съсобственото дворно място е недопустима. По повод възраженията на ответника ищецът признава липсата на идентичност между ПИ ••••• с площ от 714 кв.м. по КККР на гр. Ч. и този по титулите за собственост на праводателите на страните и не оспорва твърдението за допусната и непоправена до момента грешка в кадастралната карта по отношение източната граница на делбения имот, в каквато именно връзка е внесъл изменения в индивидуализацията му. Районният съд е приел, че делбата на реална част от ПИ е допустима съобразно съдебната практика на ВКС в сходни случаи. Анализирайки доказателствената съвкупност, е приел, че ищецът се легитимира като собственик на 1/3 ид.ч. от имота по силата на договор за покупко – продажба, като няма как впоследствие да го е придобил и по давност /с изключение на разликата от 1/3 ид. част от 610 кв.м., както е по договора, до 1/3 ид.ч. от 679 кв.м., както е по графични данни или за 1/3 ид. част от 69 кв.м./, а ответникът – на останалите 2/3 ид.ч. по наследство от баща му и по договор за покупко – продажба. Приел е за неоснователно възражението на ответника за придобиване по давност на целия имот, тъй като праводателите на страните са били съвладелци, като не се твърди, нито установява приживе някой от тях, в частност К. Х., да е заявявал претенции по отношение частта на останалите съсобственици и така от държател на техните идеални части да се е превърнал във владелец, нито самият ответник да е манифестирал промяна в намерението си по отношение на придобитата от ищеца 1/3 ид.ч. Анализирайки доказателствата и съдебната практика, съдът е приел, че на общо основание делбата на имота е допустима, тъй като той не се явява обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС към принадлежащата само на ответника сграда, като същевременно не са налице основания за приложение на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ. Обосновал се е и с експертните изводи, че от имота могат да се образуват два УПИ съобразно изискуемите по ЗУТ и подзаконовите нормативни актове минимални площ и лице. Отменил е на основание чл. 537, ал. 2 ГПК като законна последица от произнасянето му по основанието и обема вещни права на страните издадените в тяхна полза констативни НА в съответните части: за ищеца за разликата над 1/3 ид. част от 69 кв.м. до 1/3 ид. част от ПИ № ••••• с площ 714 кв.м. по КККР на гр. Ч., а за ответника - за разликата над 1/3 ид. част от 679 кв.м. до 1/3 ид. част от ПИ № ••••• с площ 714 кв.м. по КККР на гр. Ч.. Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Първо, доводите на ответника за недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, както и че делбата е недопустима поради допусната кадастрална грешка по отношение на източната граница на делбения имот, която все още не е поправена, а също и поради липса на идентичност между ПИ по действащата КК и документите за собственост, са неоснователни. В случая делбата на реална част от ПИ е допустима по следните съображения: Първоначално делбеният имот е описан от ищеца като ПИ с идентификатор ••••• с площ от 714 кв.м. по КККР на гр. Ч.. По възражение на ответника за липса на идентичност между този ПИ и имота – предмет на титулите за собственост на праводателите на страните, както и за допусната грешка при нанасяне на източната му граница в действащата кадастрална карта, индивидуализацията на делбения имот е изменена и той вече представлява недвижим имот с площ по графични данни 679 кв.м., съставляващ УПИ * – * в кв. 45 по плана на гр. Ч. от 1978 г., идентичен с имот пл. № * по плана на гр. Ч. от 1962 г., представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор •••••, с площ от 714 кв.м. по КККР на гр. Ч.. С решение № 97 от 03.05.2016г по гр. д. № 125/2016г на ВКС, І г.о., съдът се е произнесъл именно по въпроса допустим ли е иск за делба, ако един от съделителите твърди, че по отношение на делбения имот е допусната грешка в кадастралната карта, която към момента на предявяване на иска за делба все още не е поправена по предвидения в ЗКИР ред. По така повдигнатия въпрос ВКС приема, че когато една от страните в делбеното производство твърди, че по отношение на делбения имот е допусната грешка в кадастралната карта, по същество се касае за съществуващ между съделителите спор за собственост върху предмета на делбата по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Този спор може да бъде разрешен не само в производство по предявен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, но и директно в производството по предявен иск за собственост, респективно иск за делба на имотите. В този смисъл е изложеното в т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което иск за собственост на реална част от имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от друг имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена предвидената в ЗКИР административна процедура за поправка на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта или иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. По мотиви, аналогични с изложените в т. 4 от горепосоченото тълкувателно решение, искът за делба е допустим и когато между съделителите е налице спор относно заснемането в кадастралната карта на границите на делбения имот, който спор не е разрешен предварително в отделно производство по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Наред с това еднопосочна е практиката на ВКС, че съдът следва да опише делбеното имущество според възприетите в практиката белези, необходими и достатъчни за неговата индивидуализация, посредством които да бъде отграничено от друго имущество от същия вид. Затова исковата молба следва да съдържа тези индивидуализиращи белези, от които най-важни са неговото местонахождение, вид, граници и площ. Когато за съответната територия има одобрена кадастрална карта, в исковата молба следва да се посочи идентификаторът на имота, а когато той е урегулиран - индивидуализиращите белези по заварения от ЗУТ регулационен план или по одобрения при действието на ЗУТ подробен устройствен план. Когато имотът се намира в територия, за която няма одобрена кадастрална карта, индивидуализацията се извършва в зависимост от неговото местоположение и според действащите планове за съответния вид територия. Подобно описание е достатъчно и в хипотеза, при която имотът според одобрената и влязла в сила кадастрална карта включва два или повече урегулирани поземлени имота, дори между страните да съществува спор относно обстоятелството дали всеки един от урегулираните поземлени имоти е съсобствен или само някой от тях, както и дали е налице съсобственост върху цялата площ на имота според действащата кадастрална карта. Изискването за надлежна индивидуализация на имота е ирелевантно към разрешаването по същество на спора за принадлежността на правото на собственост, както и за допустимостта на иска за делба, доколкото искът за делба е винаги допустим, ако е предявен за поделяне на недвижим имот. Одобрението на кадастралната карта няма вещнопрехвърлително действие, нито може да погаси или измени правото на собственост върху имотите по действащия регулационен план (ПУП), нито въз основа на него може да възникне съсобственост, при действащи регулационен план (ПУП) и кадастрална карта границите на собственост на имотите се определят съобразно действащия регулационен план (ПУП), а не по кадастралната карта. Поради това предмет на делба може да бъде само имот в границите му по действащия регулационен план (ПУП) на населеното място. Несъответствията между действителното правно положение и отразеното в картата няма правопораждащо или правопрекратяващо действие. Пропускът да се отрази или неправилното отразяване в кадастъра на обекта на правото на собственост е основание за допълване или поправянето му. Той не е пречка да се установи правото на собственост, както и да се прекрати съсобствеността (решение №81/17.02.2012г. по гр.д.№506/2011г. на І ГО на ВКС). Делба се извършва на годни обекти на собственост. В населените места такива недвижими имоти са поземлени имоти (дворните места, индивидуализирани чрез актуалния им териториалноустройствен статут). При приложен (действащ) подробен устройствен план (ПУП) или дворищнорегулационен план (в сила преди приемането на ЗУТ) за дадено населено място те индивидуализират поземлените имоти (дворните места), които урегулират. Т.е. при действаща регулация поземлените имоти (дворните места) се индивидуализират чрез белезите си на урегулирани поземлени имоти. Границите им съответстват на регулационните линии, които определят и местоположението и площта им. Кадастралният план представлява заснемане на повърхността, той има значение за бъдещ устройствен план, а не за действащ. Заснетите с него граници на имотите не определят собствеността върху тях (решение №196/10.10.2014г. по гр.д.№2362/2014г., І ГО на ВКС). Заснемането на два урегулирани поземлени имота в границите на един поземлен имот при изработването на кадастрална карта по реда на ЗКИР, както и съществуващите между страните спорове за наличието на съсобственост върху всеки един от двата урегулирани поземлени имота, респ. върху общо отредения им ПИ, са ирелевантни за допустимостта на иска за делба. Тези обстоятелства имат значение при произнасянето по съществото на спора с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК и по-специално при произнасянето по въпроса налице ли е съсобственост, върху кой имот и между кои лица, при което не съществува пречка съдът да приеме, че само между част от съделителите е налице съсобственост само върху реална част от описания в исковата молба недвижим имот – съответния урегулиран поземлен имот, включен в чертите на описания в исковата молба ПИ. След като тази реална част представлява самостоятелен обект на право на собственост и е обособена от действащия регулационен план като самостоятелен урегулиран поземлен имот, не съществува пречка този имот да бъде допуснат до делба, вкл. като допуснатата при изработването на кадастралната карта грешка бъде отстранена въз основа на представена по делото скица на съответния УПИ. Искът за делба на недвижим имот е винаги допустим. Обстоятелството дали имотът отговаря на установените в закона изисквания за самостоятелен обект на право на собственост и на действия по разпореждане с това право е относимо към основателността на предявения иск за делба, а не към неговата допустимост. При наличието на твърдения и оспорвания, че само реална част от посочения в исковата молба имот е съсобствена между съделителите, съдът е длъжен да извърши преценка и да се произнесе по съществото на спора по въпроса каква част от този имот, включително реална, е съсобствена, между кои съделители и при какви делбени права (чл. 344, ал. 1 ГПК) и следва ли да бъде допуснато извършването на делбата, т.е. налице ли са пречки делбата да бъде допусната и съответно извършена. Искът за делба би бил недопустим, ако предмет на делото е право, което по своето естество не е вещно. Съдът следва да се произнесе с решение по реда на чл. 344, ал. 1 ГПК и допусне до делба онази част от имота, за която от представените по делото доказателства се установи, че е съсобствена, преценявайки при това действително притежаваните от съделителите вещни права. /Решение № 50008 от 01.02.2023г по гр.д. № 1745/22 по описа на ВКС, І г.о./. Според задължителната практика на ВКС, след като реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания, отговарящи на изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ и които не попадат сред изключенията на чл. 200, ал. 2 ЗУТ, могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност, то тези реално определени части от поземлени имоти могат да бъдат предмет и на съдебна делба. Ако се установи, че имотът, предмет на делбата, не отговаря на установените в закона изисквания за самостоятелен обект, годен за извършване на разпоредителни сделки, /а оттам и за съдебно поделяне/, искът за делба се отхвърля като неоснователен и при промяна в обстоятелствата, вкл. на изискванията на закона, може да бъде предявен отново. Но не съществува пречка частта от УПИ, представляваща имот с определен номер, да бъде предмет на съдебна делба, ако отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен урегулиран поземлен имот. Съдът е длъжен в подобна хипотеза да установи чрез изслушване на СТЕ /включително, като я допусне служебно/ дали тази реална част отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен УПИ с минимално необходимите лице и площ, с оглед на което да допусне делбата или да отхвърли предявения иск, извършвайки при това и преценка дали имотът е съсобствен между съделителите и какви са правата им в съсобствеността. В този смисъл решение № 123/03.10.2018г по гр.д. № 4301/17 по описа на ВКС, І г.о.; решение №195/30.06.2014г. на ІІ ГО по гр. д. №1279/2013г. Спорът за идентичност на недвижим имот е също по съществото на спора, като в тази връзка следва да бъдат събрани и съобразени данни от кадастралната карта и кадастралните регистри, въз основа на които данни в съвкупност с останалите доказателства да се формира извода по спора налице ли е идентичност на имотите, описани в актовете, легитимиращи правата на всяка от страните или на някои от тях и съществуващия в действителност недвижим имот - обект на кадастъра. Второ, неоснователен е и доводът за недопустимост на делбата, тъй като имотът представлява обща част към построената в него сграда, собствена само на ответника. В т. 1, б. ”е” от ППВС № 2/ 1982 г. е прието, че е недопустима делба на съсобствен парцел, в който има сграда, в която етажи или части от етажи заедно с придадените към тях помещения на тавана или зимника принадлежат на различни собственици, /когато е образувана етажна собственост/. Има се предвид хипотезата, при която всички съсобственици на дворното място притежават отделни обекти на собственост в сградата. В тези случаи дворът е обща част съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС и не подлежи на делба. Когато обаче някой от съсобствениците на дворното място не притежава отделна сграда или самостоятелен обект в етажната собственост, делбата на съсобственото дворното място би била недопустима само когато съсобственикът може да получи разрешение за нов строеж, пристрояване или надстрояване при условията на чл. 183, ал. 4 ЗУТ съобразно предвижданията на действащия ПУП. В този смисъл трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че когато не всички съсобственици на имота притежават в индивидуална собственост отделни сгради или отделни обекти на собственост в сгради, построени в съсобствения имот, и не са налице основания за приложение на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ, имотът не е със статут на обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС и делбата му е допустима. В случая нито се твърди, нито се установява, ищецът да притежава право на собственост върху сградата или на самостоятелен обект в нея, нито да са налице условията на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ. Напротив, страните изрично признават, че построената в имота сграда принадлежи само и единствено на ответника, като няма твърдения и данни за постигнато общо съгласие между съсобствениците на дворното място за нов строеж. Същевременно, според заключението на вещото лице инж. К., което съдът възприема като професионално и обективно изготвено, а и неоспорено от страните, от имота могат да се образуват два УПИ съобразно изискванията на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове за минимална площ и лице, но тъй като по действащия план на гр. Ч. от 1978 г. имотът е отреден за озеленяване, възможност за извършване на друго застрояване в него, допустимо съобразно ЗУТ и подзаконовите нормативни актове, би могло да се предвиди с изготвяне на подробен устройствен план - план за застрояване от правоспособни специалисти, който ПУП-ПЗ подлежи на одобряване от гл. архитект на общината. Т.е. съгласно чл. 183, ал. 4 от ЗУТ не е допустимо застрояването му с нови сгради без съгласието на всички съсобственици на мястото. Тук следва да се посочи също, че липсата на отпочната и финализирана процедура по чл. 201 ЗУТ с издаване на заповед за изменение на плана за регулация, при положение че ищецът не притежава отделна сграда или самостоятелен обект в етажна собственост, нито е налице хипотеза на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ, на препятства допускането на делбата, а е въпрос по извършването й във втора фаза. Поради всичко изложено обжалваното решение е допустимо и спорът следва да бъде разгледан по същество. Решението е и правилно в рамките на оплакванията в жалбата, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК. Поради това и на основание чл. 272 ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите на обжалваното решение, които като цяло споделя. По доводите в жалбата съдът намира следното: По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, във връзка с които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна. В случая не се оспорват следните фактическите и правни изводи на съда: П. А. Х. е починал на ••••• г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си И. И. Х., починала на ••••• г., и синовете си Я. П. Х., А. П. Х., починал на ••••• г. и оставил за свой законен наследник сина си Б. А. Х., М. П. Х., починал на ••••• г. и К. П. Х., починал на •••••• г. С НА № *, том ІІ, дело № 950/1975 г. на Чепеларски районен съдия М. П. Х., К. П. Х. и Я. П. Х. са признати за собственици по дарение и давностно владение, както следва: 1. М. П. Х., К. П. Х. и Я. П. Х. са признати за собственици на дворно място, съставляващо имот пл. № * по регулационния план на гр. Ч., състоящ се от 610 кв.м., при граници: дере и от три страни земи на ДСС; 2. К. П. Х. - за собственик на първия жилищен етаж и източната част от избата, която представлява самостоятелно помещение от жилищната сграда, построена върху имота; 3. М. П. Х. -за собственик на втория жилищен етаж и западната самостоятелна част от избеното помещение от жилищната сграда. С договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в НА № *, том ІІ, дело № 290/2011 г. по описа на СВ – Ч., Я. П. Х. е продал на сина си – ищецът П. Я. П., 1/3 ид. част от правото на собственост върху 610/714 ид. части, равняващи се на 610 кв.м. от ПИ № ••••• при площ на целия имот 714 кв.м., който поземлен имот е частично идентичен с поземлен имот № *, за който е отреден УПИ VІ - * по плана на гр. Ч. от 1978 г., както и частично идентичен с дворно място, съставляващо поземлен имот пл. № * по регулационния план на гр. Ч. от 1962 г., състоящ се от 610 кв.м. С НА № *, том ІІ, рег. № 1625, дело № 257/2023 г. на нотариус Х. Д., с район на действие РС - Чепеларе, ищецът е признат за собственик по давностно владение на 1/3 ид. част от ПИ № ••••• с площ 714 кв.м. С НА № *, том ІІ, рег. № 1287, дело № 214/2008 г. на нотариус А. В., с район на действие РС - Чепеларе, А. П. Х. е признат за собственик на следния недвижим имот, придобит по саморъчно завещание на М. П. Х., а именно: 1/3 ид. част от ПИ № ••••• с площ от 714 кв.м. ведно с целия втори жилищен етаж, попадащ в построената в имота сграда с идентификатор № •••••.1, представляващ: самостоятелен обект в сграда с ид. № •••••.1.2 с площ 75.45 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, заедно с прилежащата към обекта западна самостоятелна част от избено помещение, както и съответните идеални части от общите части на сградата. С договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в НА № *, том І, рег. № 172, дело № 12 от 2019 г. на нотариус Х. Д., с район на действие РС - Чепеларе, К. П. Х. е продал на ответника Б. А. Х. самостоятелен обособен обект в сграда с ид. № •••••.1.1, представляващ първи жилищен етаж от жилищна сграда с ид. № •••••.1, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, със застроена площ от 68.16 кв.м., ведно с 1/3 ид. част от правото на собственост върху дворното място, представляващо ПИ № ••••• с площ 714 кв.м. Съгласно представеното по делото удостоверение по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, издадено от гл. архитект на Община Ч., строеж "Жилищна сграда" с № •••••.1 в ПИ № ••••• е със застроена площ 68 кв.м. и се състои от два етажа. Жилищната сграда попада в УПИ VІ - *, кв. 45 по ЗРП на гр. Ч., одобрен със заповед 17 от 07.03.1978 г. В ЗРП на гр. Ч. от 1978 г. сградата е нанесена и е означена като 3/2 пМЖ. Строежът е извършен преди 1987 г. съгласно нотариално заверена декларация от А. П. Х. за периода на извършване на строителството, за който няма строителни книжа, но е допустим по действащите правила и нормативи съгласно този закон. Съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ строежът е търпим и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Съгласно представеното по делото удостоверение за идентичност, издадено от Община Ч., част от ПИ № ••••• по КК на гр. Ч. е идентична с ПИ № *, за който е отреден УПИ VІ-* в кв. 45 по кадастралния и регулационен план на гр. Ч., утвърден със заповед № 17/07.03.1978 г. на председателя на ОНС-Смолян за цялостен застроителен и регулационен план окончателен проект на гр. Ч.. Част от ПИ № ••••• е идентична с ПИ № * по плана на гр. Ч. от 1962 г. С писмо от 13.02.2025 г. Община Ч. заявява, че няма преписки за промяна на регулацията и отчуждаване по отношение на УПИ VІ-* в кв. 45 по кадастралния и регулационен план на гр. Ч., утвърден със Заповед № 17/07.03.1978 г. на председателя на ОНС - гр. Смолян или преписки, касаещи промяна на регулацията на съседни имоти в кв. 45 по плана на гр. Ч.. От приетата СТЕ, изготвена от вещо лице – геодезист инж. С., се установява, че по плана на гр. Ч. от 1962 г. имот пл. № * е записан на П. А. Х., като за него няма отреден парцел по този план. Графично изчислена, площта на имот пл. * по плана от 1962 г. е 679 кв.м. На комбинирана скица – Приложение № 1, експертът е повдигнал в жълт цвят частта от ПИ № •••••, идентична с имот пл. № *, като тази част е с площ от 679 кв.м., а останалата част от ПИ с ид. № ••••• с площ от 35 кв.м. е повдигнал в зелен цвят. Посочил е, че тази част не попада в имот пл. № * по плана от 1962 г. Вещото лице е установило, че по плана на гр. Ч. от 1978 г. имот пл. № * е идентичен с имот пл. № * по плана от 1962 г., като за него е отреден УПИ VI-*, кв. 45, записан в разписния лист на М., К. и Я. Х.и с площ по нот. акт от 1975 г. от 610 кв.м. Вещото лице е изготвило и комбинирана скица – Приложение № 4 към заключението, на която в черен цвят е отразило границите и номерата на имотите по КККР на гр. Ч., по която кадастрална карта площта на процесния имот е 714 кв.м., в зелен цвят е отразило границите и номерата на имотите по плана от 1962 г., по който площта на процесния имот с пл. № * е идентична с процесния имот пл. № * по плана от 1978 г., за който е отреден УПИ VI-*, кв. 45, и графично изчислена тя е 679 кв.м. Тази площ е оцветена в жълт цвят на комбинирана скица Приложение № 4. В последната в червен цвят е отразена уличната регулация по лицето на УПИ VI-*, кв. 45 по плана от 1978 г., при което вещото лице е констатирало, че няма части, с които имот пл. № * по плана от 1978 г. да попада в улична регулация по същия план. В цвят маджента на същата комбинирана скица е отразена уличната регулация по лицето на УПИ VI-*, кв. 45 по плана от 1978 г. по допълнително приложените преписки от Община Ч. към Заповед № 136/02.07.2014 г. за изменение на уличната регулация от о.т. 236 до о.т. 224 в кв. 35 по плана на гр. Ч., при което вещото лице е констатирало, че няма части, с които имот пл. № * по плана от 1978 г. да попада в улична регулация по същия план. Няма отчуждителни преписки за отчуждаване на части от имот с пл. № *. Част от ПИ № ••••• е идентична с ПИ № *, за който е отреден УПИ VI-*, кв. 45 по кадастралния и регулационен план на гр. Ч., утвърден със Заповед № 17/07.03.1978 г. на председателя на ОНС – Смолян, както и че част от ПИ № ••••• по КК на гр. Ч. е идентична с имот пл. № * по плана на гр. Ч. от 1962 г. При устния си доклад в о.с.з. вещото лице уточнява, че имот пл. № * по плана от 1962 г. и имот пл. № * по плана от 1978 г. са с еднаква площ, изчислена графически след цифровизиране на плановете, равняваща се на 679 кв. м. Разликата от 35 кв. м. се явява в северна посока от процесните имоти № * по плана от 1962 г., идентичен с имот № * от 1978 г., и северната граница на имот с кад. № ••••• по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, видно и от комбинираната скица - Приложение № 4, което е представил. Уточнява, че видно от представените допълнително доказателства от Община Ч., има промяна в северната граница на УПИ * – *, но тази промяна не е отразена в приложените документи по изменение на уличната и дворищна регулация от о.т. 224 до о.т. 236. От комбинираната скица при направените уточнения графически е констатирал, че новата улично-регулационна линия не засяга процесните имоти, респ. няма части от тях, които да попадат в новата улична регулация по представените документи от Община Ч.. Уточнява, че никъде не е описано какво се е случило с УПИ VI. Посочва, че има една площ от 7 кв. м. в североизточния край на ПИ № •••••, която е защрихована /Приложение № 4 към заключението/. Тоест, от оцветената в зелено площ, в случая в североизточния край на имот кад. № 243.* с площ от 23 кв. м., част от нея с квадратура 7 кв.м. попада в променената улична регулация по представените документи от Община Ч.. Тези 7 кв. м. попадат в уличната регулация. Те са част от тези 35 кв.м., оцветени в зелено, но би трябвало тези части, които се придават или отнемат с променената улична регулация, да бъдат индивидуализирани и посочени в самата промяна - и графично, и в обяснителната записка, за да може да се уредят регулационните сметки. Разликата между 679 кв. м. и 714 кв. м. е 35 кв. м., които се явяват процентно в графичния допуск за разлика в площи. На 679 кв.м. това е приблизително 5%, което вещото лице счита за допустимо. Вещото лице разяснява още, че изменението на уличната регулация не е отразено, което е масова практика във всички общини, когато се касае за изменение в по-голям диапазон. То трябва да бъде възложено и всички имоти, тангиращи с това изменение, да се променят в съответствие с приетото изменение, приетия ПУП, и да се измени и кадастралната карта. Напълно се споделят неоспорените изводи на първия съд, че като е придобил 1/3 ид.ч. от имота по силата на продажбения договор, няма как ищецът по – късно да го е придобил и на първично основание. Изследването обаче на възможността ищецът да е придобил по давност разликата от 1/3 ид. част от 610 кв.м., както е по договора, до 1/3 ид.ч. от 679 кв.м., както е по графични данни или за 1/3 ид. част от 69 кв.м., настоящият съд намира за ненужно. Въпросът е дали придобитият от ищеца по договора за продажба имот, описан в НА с площ от 610 кв.м., е идентичен с делбения с графично изчислена площ от 679 кв.м. Само разликата от 69 кв.м. в площта не е достатъчна, за да се приеме, че липсва идентичност, водеща до извод, че ищецът е закупил 1/3 ид. част от 610 кв.м. от имота, а останалата 1/3 ид. част от 69 кв.м. до графично измерената площ от вещото лице е придобил по давност. Районният съд правилно се е позовал на съдебната практика, че площта не е водещ критерий за идентичност, както и че имотът се определя по граници, а не по квадратура. Посочил е, че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация, е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост. Ако в различни периоди от време съседите /или техните наследници/ съвпадат, може да се направи извод, че и заключеният между тях имот не е променен. Площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана. За индивидуализацията на имотите и установяване идентичността между два имота е допустимо да се използват експертни знания чрез назначаване на вещи лица, включително и за проследяването на съседите на имотите и тяхната съпоставка според отразеното по различните планове, разписни листове и документи за собственост и всичката налична документация /така напр. решение № 253 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1114/2009 г., II г. о., ГК, решение 672/07.03.2011 г. по г.д. № 1584/2009 г. на ВКС, I г.о. и др./. В случая вещото лице е категорично, че имот пл. № * по плана от 1962 г. и имот пл. № * по плана от 1978 г. са с еднаква площ, изчислена графически след цифровизиране на плановете, равняваща се на 679 кв. м. Категоричен е и изводът за идентичност между УПИ * – * в кв. 45 по плана на гр. Ч. от 1978 г. и имот пл. № * по плана на гр. Ч. от 1962 г. при съпоставяне на съседите, плановете, разписните листове и документите за собственост. Именно така е описан и процесният делбен имот, представляващ реална част от ПИ № ••••• с площ от 714 кв.м. Следователно, ищецът е придобил 1/3 ид.ч. от делбения имот по силата на договора за покупко – продажба, като различното означаване на площта в НА, обективиращ сделката, и графическото й експертно изчисление след цифровизиране на плановете е без значение. Площта на имота е второстепенен белег и променлива величина предвид евентуално осъществили се регулационни промени за изтеклия дълъг период от време. На практика пълна идентичност липсва само между делбения имот с площ от 679 кв.м. и ПИ № ••••• с площ от 714 кв.м., макар според вещото лице разликата от 35 кв. м., което е приблизително 5%, да е в графичния допуск. Действително, ЗКИР определя границите на поземлените имоти като граници на правото на собственост (чл. 24, ал. 2) и урежда правила за тяхното идентифициране в процеса на създаване на кадастралната карта (чл. 43, ал. 1, т. 5), както и процедура за отстраняване на непълнота или грешка или явна фактическа грешка. Чл. 31 ЗКИР делегира на министъра на регионалното развитие и благоустройството издаване на наредба, с която да се уредят на подзаконово ниво съдържанието, условията и редът за създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а според чл. 43, ал. 2 ЗКИР АГКК не носи отговорност за отклоненията при нанасяне на границите на поземлените имот в кадастралната карта, по-малки от допустимите съгласно наредбата по чл. 31 ЗКИР. В чл. 18 от издадената въз основа на законовата делегация по чл. 31 ЗКИР Наредба № РД-02-20-5 от 14.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри урежда алгоритъма, по който се установява точността на нанесените в кадастралната карта граници на поземлените имоти и следващата от тях площ, а чл. 20, ал. 2 предвижда, че допустимата грешка по чл. 18, ал. 4 или ал. 5 не е основание за изменение на кадастралната карта. В случая обаче не би могло да се приеме, че разминаването е в рамките на допустимата грешка, тъй като вещото лице – след изготвяне на комбинирана скица, категорично установява, че границата по кадастрална карта не отговаря на тази по регулационен план. Само ако разликата в площта е в рамките на допустимата грешка и границите съвпадат, имотът по стар план се счита за идентичен с ПИ по кадастралната карта. Именно предвид тези разлики вещото лице е категорично, че липсва пълна идентичност между делбения имот и ПИ по действащата кадастрална карта, в каквато именно връзка ищецът е изменил претенцията си, индивидуализирайки делбения имот по регулационния план, за който не се установява до настоящия момент да са предприемани каквито и да било регулационни изменения и съобразно графически изчислената от експерта площ. Поради изложеното, доводите в жалбата, свързани с оспорване на наведената от ищеца придобивна давност, са неотносими към извода на съда за надлежно възникнало в патримониума му право на собственост в обем от 1/3 ид.ч. от делбения имот, индивидуализиран като реална част от ПИ по действащата КК. Неоснователен е и доводът, че ответникът, респ. праводателят му, е придобил по давност целия делбен имот, поради което ищецът не притежава съсобственост в какъвто и да било обем. Всичко изложено от първия съд по този въпрос, както доказателствения анализ, така и правните изводи, изцяло се споделят и от настоящия. В допълнение към тях и съобразно доводите в жалбата, е необходимо да се посочи и следното: Владението има два елемента: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта и субективен – намерение за своене, а придобивната давност: владение и изтичане на предвидения в закона срок /в случая 10 години, тъй като не е установено на правно основание, годно да направи владелеца собственик/. Следователно, за наведения период на владение ответникът следва да докаже и двата признака на владението. Действително, според законовата презумпция на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго, което по принцип размества доказателствената тежест в процеса, като оборването й е в тежест на страната, която възразява, че владелецът не държи вещта за себе си. Но, както правилно се е позовал районният съд на задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по т.д. № 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС , презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита за оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение. Именно такъв е разглежданият случай. Праводателите на страните М. П. Х., К. П. Х. и Я. П. Х. са признати за собственици на процесния имот по дарение и давностно владение, което категорично сочи, че основанието, на което първоначално е установена фактическата им власт, е съвладение. Това означава, че праводателят на ответника К. Х., дори да е упражнявал фактическа власт върху целия имот, е бил владелец на своята 1/3 ид.ч. и държател на останалите 2/3 ид.ч. идеалните части на другите двама съсобственици. Именно това е било и признатото от праводателите на страните правно положение между тях, доколкото с последващите разпоредителни сделки М. Х. е прехвърлил на наследодателя на ответника А. Х., а К. Х. – на ответника, само притежаваната от тях по 1/3 ид. част от процесния имот. Същевременно, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене. В случая не се твърди и установява приживе някой от съсобствениците - съвладелеци и по – конкретно праводателят на ответника К. Х., да е обективирал претенции по отношение на частта на останалите съсобственици. Противно на твърдяното в жалбата, от показанията на свидетелите И. У., С. С. и М. М. не се установя той да е извършил такива действия, които явно и несъмнено да показват, че е упражнявал за себе си фактическата власт върху целия имот в продължение на повече от 50 години до смъртта си на •••••• г. Такива действия не се установяват и за самия ответник - да е осъществявал фактическа власт върху частта на ищеца, с намерение за своене, което да е достигнало до знанието на ищеца. Тъкмо обратното, от преките и непосредствени възприятия на свидетеля Т. Ц., чийто показания съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, тъй като живее с бащата на ищеца на съпружески начала, но за които като неопровергани не се открива причина за дискредитиране, се установява, че през 2023 г. по инициатива на ответника била проведена среща, на която присъствала и тя и на която той казал на ищеца, че ще му прехвърли още 100 кв. м., за да има право да строи – без заплащане, само ищецът да оправи документите, за да се урегулира имотът, тъй като искал да продава къщата. Следователно, не само не се установява преобръщане на държането на чуждата идеална част във владение за себе си, но е налице дори демонстрирано признание на притежавания от ищеца обем права. При това положение и доколкото ответникът носи доказателствената тежест да установи твърдяното своене и на чуждите идеални части, той следва да понесе и неблагоприятните й последици, като се приеме, че възражението му за придобиването им по давност е недоказано, както правилно е приел и първият съд. Правилна, в съответствие със закона и спецификите на конкретния случай, е индивидуализацията на делбения имот съобразно актуалното му кадастрално положение. Одобрената кадастрална карта, в която делбеният имот е заснет погрешно по отношение на една от границите му и така е придобил по – големи очертания и площ в рамките на образувания ПИ, има само декларативно действие и от нея не произтичат промени във вещноправния му статут. Т.е. заснемането на имота в кадастралната карта не според границите на правото на собственост няма за последица промени в правото на собственост. Въпреки това обаче, макар и да представлява реална част от този ПИ, без да е напълно идентичен с него, съдът следва да отрази в решението си и индивидуализацията му по действащата кадастрална карта, както правилно е процедирано в случая, вкл. с посочване в диспозитива на решението на допуснатата кадастрална грешка, повдигната в зелен цвят на комбинирана скица – Приложение № 4 към заключението на вещо лице инж. А. С., представляваща неразделна част от решението. Правилно са установени и квотите в съсобствеността, като само за прецизност следва да се посочи, че доколкото ищецът притежава 1/3 ид.ч. от делбения имот с безспорно установена площ от 679 кв.м., а ответникът – 2/3 ид.ч., не е било нужно определянето им в сложна десетична дроб. Това обаче не се отразява на правилността на решението и не се нуждае от корекция, тъй като се касае за един и същи математически резултат, респ. еднакъв обем права. Поради всичко изложено жалбата е неоснователна, а решението като правилно следва да бъде потвърдено, в т.ч. постановената отмяна на констативните нотариални актове в съответния обем, представляваща законова последица от разрешението на материалноправния спор за собственост между страните, повдигнат и разгледан в първа фаза на делбата. Макар в първа фаза на делбата разноски да не се разпределят, на общо основание жалбоподателят дължи на въззиваемата страна разноските във въззивното производство, направени по повод на неоснователната му жалба. Доколкото обаче такива не се претендират, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.