Решение № 76 от 18.3.2024 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 782/2023 г.

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. рег. № 14034/08.08.2023 год. на М. Н. Д. с ЕГН •••••••••• от с. С., община Д., обл. Добрич, •••, чрез упълномощения адвокат Д. Ч., срещу решение № 555/12.07.2023 год. по гр. Дело № 2452/2022 год. по описа на Добричкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. Н. Д. срещу „Агрива Р.“ ООД, ЕИК 203317709, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, •••, представлявано от управителя Г. И. П., и срещу Д. Р. Д. с ЕГН •••••••••• от гр. В., ••• и В. С. Д. с ЕГН •••••••••• от гр.В., •••, искове по чл. 124, ал. 1, предл. 2 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че между М. Н. Д., като арендатор и Д. Р. и В. С. Д., като арендодатели, съществува /противопоставимо на „Агрива Р.“ ООД/ арендно правоотношение по Договор за аренда с рег. № 2652/26.06.2020г. на нотариус Е. З. с рег. № ••• на НК с р. д. PC Добрич, вписан в Служба по вписванията гр. Добрич под акт № 11, том VII, вх.рег.№ •••• г. за поземлен имот с идентификатор 69300.2.19 по КККР на с. С., община Д., обл. Добрич - нива с площ от 80009 кв.м., със срок на действие на договора, считано от 01.10.2022 г. до 01.10.2030 г. Първоинстанционният съд е осъдил М. Н. Д. да заплати разноски по делото, както следва: в полза на „Агрива Р.“ ООД сумата от 1 800, 06 лева – адвокатско възнаграждение; в полза на Д. Р. Д. сумата от 1 335 лева - адвокатско възнаграждение. Въззивната жалба е депозирана в срок – на 08.08.2023 г., като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя на 02.08.2023 г.; подадена е от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение. При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК. В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмени отговори по жалбата са подадени от въззиваемата страна, чрез упълномощените адвокат Д. С. за „Агрива Р.“ ООД и адвокат Е. Р. за Д. Р. Д. и В. С. Д., в които са изразени становища за неоснователност на подадената жалба, като е отправено искане за потвърждаване на обжалвания акт. Според жалбата решението на районния съд е неправилно, постановено в нарушение на императивна правна норма на чл. 13 от Закона за собствеността и при съществени процесуални нарушения. Въззивникът изразява несъгласие с извода на съда, че анексът за удължаване на срока на договор за аренда не съставлява изменение на договора за аренда по смисъла на чл. 16 от ЗАЗ, а се урежда от правилото на чл. 18 от ЗАЗ. Оплакванията на жалбоподателя са свързани с липсата на изложени мотиви относно значението на поредността на вписването в имотния регистър на сключените договори за аренда и анкес. В тази връзка районният съд не е обсъдил всички доказателства за правно релевантните факти, като липсва изложение относно това кои факти за установени и кои са останали недоказани. Жалбоподателят настоява решението на районният съд да бъде отменено като предявените искове – уважени. В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмени отговори по жалбата са подадени от въззиваемата страна, чрез упълномощените адвокат Д. С. за „Агрива Р.“ ООД и адвокат Е. Р. за Д. Р. Д. и В. С. Д., в които са изразени становища за неоснователност на подадената жалба, като е отправено искане за потвърждаване на обжалвания акт. Във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба, страните повторно излагат всички свои фактически твърдения, оспорвания, възражения и правни доводи относно основателността и доказаността на заявената искова претенция. Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание. Производството по гр. дело № 2452/2022 г. по описа на Добрички районен съд е образувано по искова молба на М. Н. Д. с ЕГН •••••••••• от с. С., община Д., •••, с която срещу „Агрива Р.“ ООД, ЕИК 203317709, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, •••, представлявано от управителя Г. И. П., и срещу Д. Р. Д. с ЕГН •••••••••• от гр. В., ж.к. ••• и В. С. Д. с ЕГН •••••••••• от гр. В., •••, са предявени кумулативно обективно и субективно съединени установителни искове, както следва: по чл. 124, ал. 1, предл. 3-то от ГПК да бъде признато за установено по отношение на „Агрива Р.“ ООД и Д. Р. Д., че между тях не съществува арендно правоотношение по Договор за аренда с рег. № ••• г. на нотариус Д. Б. с рег. № ••• на Нотариалната камара, с район на действие Pайонен съд - Добрич, вписан в Служба по вписванията гр. Добрич под акт № 94, том XIII, вх. рег. № ••• г. със срок на действие от 01.10.2017 г. до 01.10.2022 г. и Анекс към договора, с рег.№ 3276/27.04.2022 г. на нотариус Д.Б. с рег.№ ••• на Нотариалната камара, с район на действие Pайонен съд - Добрич, и вписан в Служба по вписванията гр. Добрич под акт № 177, том IV, вх. рег. № ••• г., считано от 01.10.2022 г. до 01.10.2027 г., за поземлен имот с идентификатор 69300.2.19 по КККР на с. С., община Д., обл.Добрич – нива с площ от 80 009 кв.м., и по чл. 124, ал. 1, предл. 2-ро от ГПК да бъде признато за установено по отношение на „Агрива Р.“ ООД, Д. Р. и В. С. Д., че между М. Н. Д., като арендатор и Д. Р. и В. С. Д., като арендодатели, съществува /противопоставимо на „Агрива Р.“ ООД/ арендно правоотношение по договор за аренда с рег. № 2652/26.06.2020 г. на нотариус Е. З. с рег. № ••• на НК с р. д. PC Добрич, вписан в Служба по вписванията гр. Добрич под акт № 11, том VII, вх. рег. № •••• г. за поземлен имот с идентификатор 69300.2.19 по КККР на с. С., община Д., обл. Добрич – нива с площ от 80 009 кв.м., със срок на действие на договора, считано от 01.10.2022 г. до 01.10.2030 г. Добричкият районен съд с решение № 555/12.07.2023 год., имаща в тази част характер на определение, е прекратил производството по гр. Дело № 2452/2022 год. като недопустимо по предявения от М. Н. Д. срещу „Агрива Р.“ ООД и срещу Д. Р. Д. иск по чл. 124, ал.1, предл. 3 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че между тях не съществува арендно правоотношение по Договор за аренда с рег.№ ••• г. на нотариус Д. Б. с рег. № ••• на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Добрич, вписан в Служба по вписванията гр. Добрич под акт № 94, том XIII, вх. рег. № ••• г. със срок на действие от 01.10.2017 г. до 01.10.2022 г. и Анекс към него, с рег. № 3276/27.04.2022 г. на нотариус Д.Б. с рег. № ••• на на Нотариалната камара, с район на действие Pайонен съд - Добрич, и вписан в Служба по вписванията Гр.Добрич под акт № 177, том IV, вх. рег. № ••• г., считано от 01.10.2022 г. до 01.10.2027 г., за поземлен имот с идентификатор 69300.2.19 по КККР на с. С., община Д. – нива с площ от 80 009 кв.м. С определение 17.01.2024 г. по в.ч.гр. дело № 783/2023 г. Добричкият окръжен съд е потвърдил така постановеното прекратително определение. Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание чрез упълномощения адвокат, на 26.06.2020 г. ищецът сключил с арендодателите Д. Р. Д. и В. С. Д. Договор за аренда за поземлен имот с идентификатор 69300.2.19 по КККР на с. С., община Д., обл.Добрич - нива с площ от 80009 кв.м, със срок на действие на договора - 10 стопански години, считано от 01.10.2020 г. Ищецът е бил информиран, че за описания по-горе земеделски имот съществува друг договор за аренда, сключен между ответника Д. Р. Д., като арендодател и ответника „Агрива Р." ООД, като арендатор, а именно Договор за аренда с рег. № ••• г. на нотариус Д. Б. с рег.№ ••• на НК с р.д. PC Добрич, вписан в Служба по вписванията гр. Добрич под акт № 94, том XIII, вх.рег.№ ••• г. със срок на действие от 5 стопански години, считано от 01.10.2017 г. до 01.10.2022 г. Ищецът сочи, че към Договора за аренда с рег.№ ••• г., вписан в СлВп гр. Добрич на 20.07.2017г., сключен между ответниците, е подписан Анекс с рег.№ 3276/27.04.2022 г. на нотариус Д.Б. с рег.№ ••• на НК с р.д. PC Добрич и вписан в Служба по вписванията гр.Добрич под акт № 177, том IV, вx. peг. № ••• г. за удължаване на срока на арендата до 01.10.2027г. В тази връзка М. Н. Д. настоява, че със сключването между ответниците на Анекс с рег.№ 3276/27.04.2022 г. за удължаване на срока на Договора за аренда от 2017 г. до 01.10.2027 г. е пречка да ползва процесния имот като арендатор, считано от 01.10.2022 г. След извършена справка в Общинската служба по земеделие - гр. Добрич ищецът установил, че за стопанската 2022/2023 г. поземлен имот с идентификатор 69300.2.19 по КККР на с. С., община Д., обл. Добрич е заявен за ползване на правно основание и от него, като арендатор на основание сключения между него и собственика Р. договор за аренда, и от първия ответник „Агрива Р.“ ООД, на основание сключения на 27.04.2022 г. анекс за удължаване срока на сключения между през 2017 г. договор за аренда. Според М. Д. със сключването на анекса от 27.04.2022 г. между ответниците, за удължаване срока на договора за аренда от 19.07.2017 г., същите са оспорили съществуването на договора за аренда за същата земя, сключен на 26.06.2020 г. между ищеца и втория ответник, който дава правно основание на ищеца да заяви и да обработва земеделския имот за стопанската 2022/2023 г., а крайният срок за регистриране на правното основание и декларация по чл. 70, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за участие на регистрираните от съответния ползвател имоти за следващата стопанска година е 31 юли 2022 г.. При наличие на два последователни договора за аренда за един и същ имот за еднакъв период, сключени с различни арендатори, възниква конкуренция между правата на арендаторите. Разрешаването на спора кое от двете конкуриращи се помежду си съглашения има предимство следва да бъде извършено с оглед момента на вписването, като предимство ще имат правата на този арендатор, чийто договор за аренда е вписан пръв - по аргумент от разпоредбата на чл. 113 от Закона за собствеността. Освен невъзможността за реално ползване на имота, последица от сключения анекс за удължаване срока на арендата от 2017 г., е невъзможността на ищеца, в качеството на земеделски производител да кандидатства и получава подпомагане по реда на чл. 41 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Според разпоредбата на ч. 41, ал.4 от ЗПЗП, правното основание за ползване на земеделските земи се доказва с регистрирани по съответния ред договори за аренда/наем или собственост. Съобразно изложеното ищецът настоява, че юридическият факт на продължаването на арендния договор е приравнен на сключването на нов договор между същите страни, а не на изменение на съществуващия такъв. В тази връзка се сочи изрично въведеното в чл. 18, ал.1 от ЗАЗ изискване за ново вписване на продължаването на договора за аренда предполага при наличие на конкуренция на права и изследване противопоставимостта да се взема предвид датата, на която е извършено това вписване, а не датата на вписване на първоначалния аренден договор. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 18, ал.2 от ЗАЗ срок за отправянето на предложението за удължаване срока на договора и на формата и вписването на акта за удължаване на срока. В настоящия случай, според М. Н. Д., анексът, сключен от ответниците на дата 27.04.2022 г. и вписан в Служба по вписванията гр.Добрич под акт № 177, том IV, вx.peг. № ••• г. за удължаване на срока на договора за аренда от 2017 г., считано от края на срока, вписан в договора за аренда - 01.10.2022 г., до 01.10.2027 г., не може да бъде противопоставен на ищеца, вписал Договор за аренда за същия имот със същия собственик - ответник, на дата 26.06.2020 г. в СлВп гр.Добрич под акт № 11, том VII, вх.рег.№ № •••• г., за неизтеклия период на действието му - от 01.10.2022 г. до 01.10.2031 г. В исковата молба се твърди, че съгласно чл. 113 от Закона за собствеността, актовете, подлежащи на вписване по чл. 112 от ЗС (измежду които са и договорите за аренда и анексите към тях, на основание чл. 112, б."а" от ЗС), до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от 12.07.2023 същия собственик или вписали вещни права върху недвижимия имот. В този смисъл на ищеца не може да бъде противопоставен сключения анекс за удължаване срока на договора за аренда от 2017 г., тъй като е вписан след сключения между Д. и ответника Д. договор за аренда. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Агрива Р.“ ООД, чрез упълномощения адвокат Д. С. от АК – гр. Добрич, е представил отговор, според който предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Не се отрича наличието на сключен между ответниците договор за аренда за процесния имот, вписан в в Служба по вписванията гр. Добрич под акт № 94, том XIII, вх.рег.№ ••• г. със срок на действие от 01.10.2017 г. до 01.10.2022 г., както и последващ Анекс към него с рег.№ 3276/27.04.2022 г. на нотариус Д.Б. с рег.№ ••• на НК с р.д. PC Добрич и вписан в Служба по вписванията гр.Добрич под акт № 177, том IV, вх.рег.№ ••• г., считано от 01.10.2022 г. до 01.10.2027 г. Не се оспорва сключения между ищеца и ответниците Д. Р. Д. и В. С. Д. договор за аренда с рег. № 2652/26.06.2020 г. на нотариус Е. З. с рег. № ••• на Нотариалната камара с район на действие района на Районен съд - Добрич, вписан в Служба по вписванията гр. Добрич под акт № 11, том VII, вх.рег.№ •••• г. за поземлен имот с идентификатор 69300.2.19 по КККР на с. С., община Д., обл.Добрич - нива с площ от 80009 кв.м, със срок на действие на договора, считано от 01.10.2022 г. до 01.10.2030 г. Според твърденията на ответника от 20.07.2017 г. до 01.10.2022 г. „Агрива Р.“ ООД обработва процесния имот, като счита, че по отношение на него договорът за аренда от 26.06.2020г. е непротивопоставим. Оспорва изложеното в исковата молба, че продължаването на договор за аренда е приравнено на сключването на нов такъв договор, изхождайки от граматическото и систематическото тълкуване на чл. 18 от ЗАЗ, регламентираща продължаване на аренден договор, т.е. продължаване на вече съществуваща облигационна връзка. Счита, че продължаването на срока на договор за аренда, който вече е вписан при спазване на изискванията на чл. 18 от ЗАЗ е противопоставимо на всички лица. Претендира сторените по делото разноски. В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответниците Д. Д. и В. Д., чрез упълномощения адвокат Е. Р. от АК – гр. В., оспорват предявените искове и настояват за тяхното отхвърляне. Д.и не отричат, че на 26.06.2020 г. са сключели с ищеца Договор за аренда, но същият е бил прекратен съгласно изпратеното уведомление за прекратяване след сключване на анекса с другия ответник. В тази връзка се оспорва изложеното в исковата молба, че продължаването на срока на вече вписан договор за аренда се приравнява на сключването на нов договор. Считат, че вписването на Анекса от 28.02.2022г. е противопоставимо на ищеца. Претендират сторените по делото разноски. Добричкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 26.06.2020 г. ищецът М. Н. Д. е сключил с арендодателите Д. Р. Д. и В. С. Д. Договор за аренда с рег. № 2652/26.06.2020 г. на нотариус Е. З. с рег. № ••• на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Добрич, вписан в Служба по вписванията гр. Добрич под акт № 11, том VII, вх.рег.№ •••• г. за поземлен имот с идентификатор 69300.2.19 по КККР на с. С., община Д., представляващ нива с площ от 80 009 кв.м, със срок на действие на договора - 10 стопански години, считано от 01.10.2020 г. За описания по-горе земеделски имот съществува и друг договор за аренда, сключен между ответника Д. Р. Д., като арендодател и ответника „Агрива Р.“ ООД, като арендатор - Договор за аренда с рег.№ ••• г. на нотариус Д. Б. с рег.№ ••• на НК с район на действие Районен съд – Добрич, вписан в Служба по вписванията гр. Добрич под акт № 94, том XIII, вх. рег.№ ••• г. със срок на действие от 5 стопански години, считано от 01.10.2017 г. до 01.10.2022 г. Към Договора за аренда с рег.№ ••• г., вписан в СлВп гр. Добрич на 20.07.2017 г., сключен между ответниците, е подписан Анекс с рег. № 3276/27.04.2022 г. на нотариус Д. Б., и вписан в Служба по вписванията гр. Добрич под акт № 177, том IV, вx. peг. № ••• г. за удължаване на срока на арендата до 01.10.2027г. Подписването между ответниците на Анекс с рег.№ 3276/27, вписан в Служба по вписванията гр. Добрич под акт № 177, том IV, вх. рег. № ••• г. за удължаване на срока на Договора за аренда от 2017 г. до 01.10.2027 г. е пречка М. Д. да ползва процесния имот като арендатор, считано от 01.10.2022 г. Правният интерес от установяването на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. Конкретният правен интерес се обуславя от естеството и съдържанието на възникналия между страните спор. Всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Видно от обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, въведеният в процеса предмет на делото чрез правното твърдение на ищеца е иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, с предмет установяване на валидността на договор за аренда на земеделски имот, сключен между ищеца, от една страна като арендатор, и ответниците Д. и В. Д.и, от друга страна като арендодатели, както и че съществува противопоставимо на „Агрива Р.“ ООД арендно правоотношение по договор за аренда с рег. № 2652/26.06.2020 г. Правният интерес от тези искове се разбира и с оглед същността и функциите на установителните искове, които са най-широко допустими откъм предмет и легитимирани страни, поради което същите се явяват процесуално допустими. Нуждата от защита, чрез предявения иск се поражда, доколкото позицията на ответницата /процесуална и извънпроцесуална/ смущава нормалното упражняване правата на ищеца по отношение на процесния имот. В процесния казус допустимостта на предявения установителен иск се обуславя, доколкото за ищеца съществува правен интерес от установяване на обстоятелството, че има качество на арендатор по договор за аренда на земеделска земя с площ от 80, 009 дка, представляваща поземлен имот с идентификатор 69300.2.19 по КККР на с. С., община Д., доколкото този факт се оспорва от ответника, и с оглед внасяне на яснота, определеност и безспорност в отношенията на страните, респективно за установяване действителното правно положение във връзка с оспорения договор. При наличие на спор между страните за съществуването на арендното правоотношение, които се отричат от арендодателя чрез предприетите от него действия, които са несъвместими със спокойното ползване на имота от страна на ищеца, в качеството му на арендатор, то не е необходимо арендаторът да е отстранен от държането на имота, за да се приеме, че едва тогава правата му биха били нарушени и за него би възникнал правен интерес да ги защити чрез осъдителен иск. В случая претенцията за установяване по отношение на ответника, че съществува правоотношение по договор за аренда за посочения имот, е обосновано с твърдението, че ищецът претендира да черпи права по този договор, поради което за последният безспорно е налице правен интерес от търсената защита. Действително, нормативната уредба сочи, че, когато за един и същи имот пред общинската служба по земеделие са представени за регистриране повече от един договор за наем или аренда на земеделска земя, регистрира се договорът, вписан в Службата по вписвания с най-ранната дата, или този който е вписан – чл. 37б, ал. 6, т. 1 от ЗСПЗЗ. Вписаните в Имотния регистър и общинската служба по земеделие договори дават право на ползвателите да кандидатстват за финансово подпомагане, съгласно чл. 41, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители. В същия закон е предвидено, че когато при извършване на проверки се установи застъпване на два или повече блока на земеделски стопанства и, че за една и съща площ са регистрирани правни основания за ползване на двама и повече кандидати, Държавен фонд „Земеделие“ налага санкции на кандидатите, съответно отказва плащане по схемите за директни плащания. Следователно, при наличие на конкуриращи се основания за ползване на едни същи имоти през един и същ период от различни кандидати за получаване на подпомагане, е налице интерес от установяване кой от претендентите има валиден договор за ползване на земеделските имоти, и съответно право да получи финансова помощ като земеделски производител. Налице е гражданскоправен спор, който следва да бъде разрешен по съдебен ред. Установено е по делото съгласно представените анкетни карти, заверени от Областна дирекция „Земеделие“ гр. Добрич, че от момента на сключване на договора за аренда, вписан с вх.рег.№ ••• г., Акт 94, том XIII на Служба по вписванията - гр.Добрич до 01.10.2022 г. процесната земя се обработва от „Агрива Р.“ ООД. Договорът за аренда на земеделска земя, съобразно правната уредба дадена със Закона за арендата в земеделието, се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите, като се вписва в съответната служба по вписванията и се регистрира в компетентната общинска служба по земеделие, съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ. По въпроса за подлежащите на вписване актове - чл. 112 ЗС и чл. 4 Правилника за вписвания, е създадена трайна съдебна практика, която е в смисъл, че подлежащите на вписване актове, са изчерпателно посочени в ЗС и в ПВ. Съгласно чл. 4 Правилника за вписване по отношение на подлежащите на вписване обстоятелства по ЗАЗ подлежащи на вписване обстоятелства са: 1. Сключването на арендния договор - чл. 3 ЗАЗ; 2. Неговото изменение досежно срока - чл. 18 ЗАЗ; 3. Неговото прекратяване - чл. 28, ал. 2 ЗАЗ, като вписването на посочените обстоятелства има оповестително действие (според определение № 21 от 9.01.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 4318/2013 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Никола Хитров). Регистрацията на сключения договор в общинските служби по земеделие, която се извършва по реда на Наредба № 6/2000 г. /ДВ бр. 18/2000 г. / на министъра на земеделието, също не е елемент от формата за валидност, а има информационно-регистърна цел: служи за набиране на информация за арендните договори и техните обекти като основа за формирането и провеждането на държавна политика в областта на земеделието /чл. 2/. Предвидено е още, че арендаторът е длъжен да подава в общинската служба по земеделие актуализирана информация при промяна във вписаните обстоятелства в едномесечен срок, включително при продължаване или прекратяване на договора. При всичко изложено, следва, че спорът, възникнал поради съществуването на два арендни договора с един и същи предмет досежно определен недвижим имот, вписани в Службата по вписвания, е за установяване, че договорът по анекса от 2022 г., сключен между ответниците относно процесната нива и за исковия период от време, е непротивопоставим на ищеца. В цитираната от страните и от районния съд съдебна практика на ВКС и конкретно решение № 118 от 27.07.2015 г. по търговско дело № 2137/2014 г. на I ТО, е направено разграничение между възможността за едностранно изменение на договора за аренда, предвидено в разпоредбите на чл. 16 от ЗАЗ и представляващо частен случай на стопанска непоносимост по чл. 307 от ТЗ, и изменението по взаимно съгласие на страните по чл. 18 от ЗАЗ. Във втората хипотеза /изменение по взаимно съгласие/ е посочено, че ограниченията по чл. 16, ал. 1 и ал. 3 не важат, като измененията на договора за аренда по съгласие на страните са лимитирани единствено от границите, очертани в чл. 9 ЗЗД - повелителните норми на закона и добрите нрави. В параграф 2, т. 3 от ДР на ЗАЗ се определя стопанската година като времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Дефиницията служи за избягване на спорове между страните, когато в договора за аренда срокът не е ясно определен. В чл. 18, ал. 2 от ЗАЗ е предвидено, че предложението за продължаване на договора следва да се отправи най-късно до изтичане на деветия месец на стопанската година, предхождаща прекратяването на договора за аренда. Разпоредбата цели да се уредят своевременно отношенията между страните поради необходимостта да се съобразят с времето, необходимо за прибиране на реколтата. В чл. 18 от ЗАЗ е предвидено, продължаването на арендния договор да се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписва в службите по вписванията и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие. В чл. 16 е дадена възможността да се измени договора, като в изр. 2 изрично законодателят е упоменал, че изменението не може да засяга уговорения срок. За да е налице основание за изменение по чл. 16 от ЗАЗ, следва да има трайна промяна в обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, която да е довела до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, т.е. става дума за едностранно изменение на правоотношението, което е близко до института на стопанската непоносимост по чл. 307 от ТЗ. От друга страна, при продължаването на договора в хипотезата на чл. 18 от ЗАЗ предмет на предоговаряне могат да бъдат едновременно както срока, така и други съществени елементи на договора. Разпоредбата единствено предвижда продължаването да се извърши в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да се впише в службите по вписванията и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие. Продължаването на арендния договор по чл. 18 от ЗАЗ се извършва по взаимно съгласие на страните и не са налице изисквания за настъпила трайна промяна на обстоятелствата. В тази връзка е именно съществената разлика между двете разпоредби, доколкото в чл. 16 от ЗАЗ е предвидено, че изменението се извършва чрез писмени волеизявления на страните, без да е нужно вписване. В хипотезата на чл. 16 от ЗАЗ изменението не може да надхвърли срока, за който е сключен договора, както и не може да засяга този срок, докато при продължаването на договора в хипотезата на чл. 18 от ЗАЗ предмет на предоговаряне могат да бъдат едновременно както срока, така и други съществени елементи на договора, в т.ч. арендното плащане. Изменението на договора се прави чрез писмени волеизявления на страните, без да е налице изискване за вписването им, а ако страните не постигнат споразумение съгласието на насрещната страна може да бъде заместено от решение на съда. В хипотезата на продължаване на арендния договор законодателят с разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗАЗ е въвел форма за действителност - писмена с нотариална заверка на подписите, както и изискване за вписване на продължаването на договора в имотния регистър и в съответната общинска служба по земеделие. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 18 ЗАЗ сочи, че предложението за продължаване на договора следва да се отправи най-късно до изтичане на деветия месец на стопанската година, предхождаща прекратяването на договора за аренда. Следователно, за разлика от изменението, продължаването на договора за аренда е приравнено на сключването на нов договор по отношение изискванията за форма и вписване (в тази насока е определение № 721 от 14.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2901/2016 г., ІІІ г. о., ГК). Анализът на така описаните различия между изменението и продължаването на арендния договор, е съществен не само за изясняване на действителните отношения между страните в случаите на конкуриращи се договори за аренда, т. е. договори, сключени за един и същи имот и съвпадащ период. Основният принцип е, че приоритет следва да се отдаде съобразно поредността на вписването с оглед неговото оповестително-защитно действие. След като законодателят изрично е въвел изисквания за форма и вписване на продължаването на договора за аренда, съвпадащи с изискванията за сключването му, то логично е при наличие на конкуренция на права и изследване на противопоставимостта да се вземе предвид именно датата на вписване на продължаването на договора, а не датата на вписване на първоначалния аренден договор. В противен случай би се обезсмислило предвиденото в закона оповестително-защитно действие на вписването на продължаването на арендния договор. Действително, нормативната уредба сочи, че, когато за един и същи имот пред общинската служба по земеделие са представени за регистриране повече от един договор за наем или аренда на земеделска земя, регистрира се договорът, вписан в Службата по вписвания с най-ранната дата, или този който е вписан /при конкуренция между вписан и невписан договор/ – чл. 37б, ал. 6, т. 1 от ЗСПЗЗ. Вписаните в Имотния регистър и общинската служба по земеделие договори дават право на ползвателите да кандидатстват за финансово подпомагане - чл. 41, ал. 4 от ЗПЗП. Наред с това обаче, в закона е предвидено, че, когато при извършване на проверки се установи застъпване на два или повече блока на земеделски стопанства, и, че за една и съща площ са регистрирани правни основания за ползване на двама и повече кандидати, Държавен фонд „Земеделие“ налага санкции на кандидатите, съответно отказва плащане по схемите за директни плащания – чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП. Следователно при наличие на конкуриращи се основания за ползване на едни същи имоти през един и същ период от различни кандидати за получаване на подпомагане е налице интерес от установяване кой от претендентите има валиден договор за ползване на земеделските имоти и съответно право да получи финансова помощ като земеделски производител. Налице е гражданскоправен спор, който следва да бъде разрешен по съдебен ред (така определение № 464 от 21.06.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 595/2023 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Десислава Добрева). Изложените съображения дава на основание на съда да приеме, че по своята правна същност юридическият факт на продължаването на договора за аренда по чл. 18 от ЗАЗ е приравнен на сключването на нов договор между същите страни, а не на изменение на съществуващия, тъй като законодателят изрично е предписал общото изискване за писмена форма с нотариална заверка на подписите и ново вписване на продължаването на договора за аренда, на което е придадено и съответно значение - при наличие на конкуренция на права и изследване на противопоставимостта да се вземе предвид датата, на която е извършено това вписване, а не датата на първоначалния аренден договор (съгласно определение № 721 от 14.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2901/2016 г., III г. о., ГК). Изискването за ново вписване на продължаването на договора предполага, че при наличие на конкуренция на права следва да се вземе предвид датата, на която е извършено това вписване, а не датата на вписване на първоначалния договор. Следва да се обърне внимание, че в случая договорът на ищеца е вписан на 26.06.2020 г., а сключеният между ответниците анекс е вписан на 28.04.2022 г., поради което анексът не може да се противопостави на ищеца. Първоначално сключеният договор от 19.07.2017 г., вписан в СВ – гр. Добрич на 20.07.2017 г. и анекса към същия от 27.04.2022 г., вписан в СВ – гр. Добрич на 28/.04.2022 г., се конкурират с договор за аренда на същия имоти, сключен от ищеца на 26.6.2020 г., вписан в СВ – гр. Добрич на 26.06.2020 г., със срок на действие – 10 г., считано от 01.10.2020 г. до 01.2030 г. При изследване на предимството, настоящият съдебен състав взема предвид, че първоначалният договор за аренда от 19.07.2017 г. е сключен между ответниците за срок от 5 стопански години, считано от 01.10.2017 г. до 01.10.2022 г. Впоследствие срокът на този договор е продължаван с анекс от 27.4.2022 г., вписан в СВ на 28.04.2022 г., считано от 01.10.2022 г. до 01.10.2027 г. Този договор е бил вписан в вписан в СВ – гр. Добрич на 28.04.2022 г., т.е. след сключването и вписването на договора за аренда между ищеца и ответниците Д.и. Следователно по отношение на стопанските 2022-2030 г. между двата договора е налице конкуренция. По отношение на този период и при изложените по-горе съображения, че продължаването на договора за аренда се приравнява на сключването на нов договор, с оглед датите на вписване предимство следва да бъде отдадено на сключения с ищеца аренден договор, тъй като извършеното на 26.06.2020 г. вписване на този договор предхожда вписването на анекс към първоначалния договор, извършено на 28.04.2022 г. Приемайки, че предявените положителните установителни искове са неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне, районният съд е постановил неправилно и незаканосъобразно решение, което следва да бъде отменено, а предявените искове следва да бъдат уважени. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция претенцията на въззивната страна за присъждане на разноски се явява основателна. На основание чл. 81 и чл. 273 от ГПК във връзка с 78, ал. 1 от ГПК „Агрива Р.“ ООД, Д. Р. Д. и В. С. Д. следва да заплатят на М. Н. Д. сторените по настоящото дело разноски в размер на 1 260 лв., от които: 160 лв. – платена държавна такса по въззивната жалба, и 1 100 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. В тази връзка съдът намира за основателно възражението за прекомерност на претендираните от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение за основателно – съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при заявена цена на иска от 8 000, 60 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1 100 лв. В полза на въззивника се дължат и претърпените от него разноски, съразмерно с уважената част от исковете /производството по предявените отрицателни установителни искове е прекратено с влязъл в сила съдебен акт, а именно в размер на 864, 52 лв. Воден от гореизложеното, Добричкият окръжен съд