Решение № 426 от 2.7.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 191/2024 г.

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба от Частно начално училище „ЛУИС КАРОЛ“ ЕООД, с ЕИК: 204968523 против решение № 2 от 02.01.2024 г„ постановено по гр. д. № 2041/22г. по описа на Софийски градски съд, TO. VI-6 с-в., с което жалбоподателя: -е осъден да заплати на „АЛБОС“ ЕООД, ЕИК 130802103, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане“, бул.“Христо Ботев“№77, ет.1, ап.1, на основание чл.232, ал.2 ЗЗД вр. с чл.79 ЗЗД сумата от 55 552, 36лв., представляващи наемна цена по договора за наем, сключен от страните по делото на 04.03.2022 година, за периода от август до ноември, вкл. 2022 година общо в размер на 45 813, 16лв. и дължимата за същия период уговорена със същия договор такса за поддръжка и управление на обектите, предмет на наемното правоотношение, общ в размер на 9 739, 20лв., ведно със законната лихва върху сумата от 55 552, 36лв., считано от 08.11.2023година до окончателното заплащане на сумата. -е осъден да заплати на „АЛБОС“ ЕООД, ЕИК 130802103 на основание чл.92 ЗЗД, сумата от 8 733, 14лв., представляваща мораторна неустойка за забава в плащането на наемната цена, съгласно процесния договор, формирана от следните обезщетения, дължими като неустойка, а именно: за м. август в размер на 4 342, 71лв. за периода от 09.08.2022г. до 07.11.2023г.; за месец септември – 2 911, 05лв., за периода на забава от 08.09.2022година до 07.11.2023г. и за месец октомври – 1 479, 38лв. за периода на забава от 08.10.2022 година до 07.11.2023 година, включително. В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на решението. Иска се да бъде постановено решение, с което обжалваното решение бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени.Претендират се направените по делото разноски. Постъпил е отговор от „АЛБОС“ ЕООД, ЕИК: 130802103, с който се оспорва подадената жалба. Иска се да бъде постановено решение, с което обжалваното решение бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски. Софийският апелативен съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от „АЛБОС“ ЕООД, ЕИК 130802103, в която се твърди, че на 04.03.2022година е сключил договор за наем с ответника „ЧАСТНО НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ ЛУИС КАРОЛ“ ЕООД, ЕИК 204968523, по силата на който ищецът, в качество на наемодател, е предоставил за временно възмездно ползване на ответника, в качество на наемател, следния свой недвижим имот, именно: разположени на първи и втори етаж и всички прилежащи паркоместа - на открит и на подземен паркинг – от вх.“Б“, на административна сграда с адрес УПИ 14-891, 760, в кв. 14А, местността „Къро“, район „Младост“, ул.“Михаил Тенев“№6 в гр.София.Изложени са подробни обстоятелства относно развитието на отношенията между страните във връзка с неплащането на дължимия наем и такса за поддръжка на сградата. Иска се да бъде постановено решение, с което на основание чл.232, ал.2 ЗЗД вр. с чл.79 ЗЗД ответното дружество бъде осъдено да заплати сумата от 55 552, 36лв., представляващи наемна цена по договора за наем, сключен от страните по делото на 04.03.2022 година, за периода от август до ноември, вкл. 2022 година общо в размер на 45 813, 16лв. и дължимата за същия период уговорена със същия договор такса за поддръжка и управление на обектите, предмет на наемното правоотношение, общ в размер на 9 739, 20лв., ведно със законната лихва върху сумата от 55 552, 36лв., считано от 08.11.2023година до окончателното заплащане на сумата и сумата от 8 733, 14лв., представляваща мораторна неустойка за забава в плащането на наемната цена, съгласно процесния договор, формирана от следните обезщетения, дължими като неустойка, а именно: за м. август в размер на 4 342, 71лв. за периода от 09.08.2022г. до 07.11.2023г.; за месец септември – 2 911, 05лв., за периода на забава от 08.09.2022година до 07.11.2023г. и за месец октомври – 1 479, 38лв. за периода на забава от 08.10.2022 година до 07.11.2023 година, включително. Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК. Софийският апелативен съд счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата. Подържа се в жалбата, че първоинстанционният съд неправилно е обсъдил в решението събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка.Жалбоподателят счита, че при решаването на спора съдът е следвало да вземе предвид предходно възникналите отношения между двете търговски дружества в тяхната цялост и целения резултат - старт на дейност на частно начално училище на 15.09.2022 г., във връзка с това подписване на процесния договор за наем /от 04.03.22г./, като последица от подписания преди него от договор за наем от 28.01.2022 г., касаещ наемането на четвъртия етаж процесната сграда.Съдът следвало да разгледа спора и като вземе предвид подписания със свързаното с ответника дружество — „Луис Карол“ ООД с ЕИК: 203539040, управлявано също от А. М., която е едноличен собственик на капитала на „ЧНУ Луис Карол“ ЕООД, и собственик с мажоритарен дял от капитала „Луис Карол“ ООД, което свързано дружество на 04.03.2022 г., като купувач е сключило предварителен договор за покупко- продажба на недвижими имоти - трети етаж от същата сграда, която е собственост на „АЛБОС“ ЕООД.Подържа се, че всички договори са подписани с оглед упражняване дейността от „ЧНУ Луис Карол“ ЕООД, като частно училище, което изразявало сериозността на намеренията на дружеството-жалбоподател за изпълнение на развиваната от него дейност.Подържа се, че въпреки активността на наемателя, наемодателят - ищец не е предоставил схеми за наетите самостоятелни обекти, за да се открие пред общинската администрация процедурата по промяна на предназначението на наетите имоти, от офиси за частно училище. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно.На първо място никъде в процесния договор не са предвидени срокове, които да са обвързали страните с датата 15 септември или друга дата преди началото на учебната година. Предвид упражняваната от дружеството-жалбоподател учебна дейност, логично е да се мисли, че целта на жалбоподателя е наетите по процесния договор помещения да са готови /технически и документално, със съответните разрешителни/ за учебен процес преди началото на учебната година, но това немерение не е отразено по никакъв начин в договора.От друга страна съдът счита, че законосъобразно решаващия съд не е разглеждал в обжалваното решение цитираните по-горе договор за наем на четвъртия етаж от сградата и предварителния договор за покупко –продажба на третия етаж.Макар, че сключването на посочените два договора е с оглед постигането на упражняваната от жалбоподателя учебна дейност, в случая предмет на договора е наемането на посочените в същия помещения, разположени на първия и втория етаж на сградата и съответните паркоместа.С оглед на това, че се касае за други, правоотношения между страните, които са различни от тези по процесния договор на наем, законосъобразно съдът не е разглеждал цитираните по-горе договори. Подържа се в жалбата, че е неправилно възприетото от първоинстанционния съд, че договора за наем от 28.01.22 г. и извършените плащания по него, както и вече изготвените документи, касаещи промяната на предназначението на имотите в процесната сграда, са неотносими към спора. Със същите безспорно се установявала волята на наемателя да изпълни договорните си задължения, което се потвърждава от извършените инвестиции в имотите на ищеца. Съдът по изложените по-горе съображения счита, че законосъобразно решаващия съд не е взел предвид договора за наем от 28.01.22 г. и извършените плащания по него.Предмет на настоящия спор е наемното правоотношение по договора от 04.03.22г. поради което договора за наем от 28.01.22 г. и извършените плащания по него са несъотносими към настоящия спор.По делото не съществува съмнение относно желанието на дружеството- жалбоподател да развива учебна дейност, но това желание не е предмет на спора. Подържа се в жалбата, че от изготвената по делото ССЕ установява, че имотите предмет на договора за наем, не са били освободени от наематели. Съгласно СТЕ, имотите предмет на договора за наем са освободени както следва: офис Б 2.2 е освободен на 03.05.22 г.; офис Б 2.3 е освободен на 29.06.22 г.; офис Б 2.4 не е освободен, дори на 09.05.22 г. са въведени други наематели, които са преместени поради освобождаване на трети етаж във връзка с влизане в сила на договор за наем от 28.01.2022 г. с „ЧНУ Луис Карол“ ЕООД; офис Б 2.5 не е освободен, дори на 09.05.22 г. са въведени други наематели, които са преместени поради освобождаване на трети етаж във връзка с влизане в сила на договор за наем от 28.01.2022 г. с „ЧНУ Луис Карол“ ЕООД; офис Б 2.6 е освободен на 21.06.22 г.; офис Б 2.7 е освободен на 21.06.22 г.. По отношение на офиси Б 1.1, Б 1.2 и Б 2.1, експертизата не е дала заключение, но най- вероятно, според жалбоподателя, на вещото лице не са били предоставени данни. При тези констатации на вещото лице в жалбата се подържа, че към 01.06.2022 г. /началото на договора за наем/ наемодателят е бил в реална невъзможност да предаде държането на наетите имоти на наемателя си, тъй като в същите е имало други наематели от една страна, а от друга страна, че същият ще изпадне в неизпълнение на договора за наем /4.1 и 4.4/, поради което не е издал фактура за първия месечен наем, както и не го е поканил да заплати депозит, какъвто депозит и наеми са заплатени по договора за наем от 29.01.22г. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно.В настоящия случай не са настъпили договорните предпоставки наемателят да получи държането на процесиите имоти, доколкото това е било обусловено от плащането на предвидения в т.3.3. от договора гаранционен депозит. Съгласно т. 4.1. от договора, наемодателят се задължава да предаде владението и ползването на имотите в срок до 5 дни и след получаване на плащането по т.3.3. от договора /гаранционният депозит/. По делото не се спори, че посочения депозит не е бил платен от наемателя. Покана за плащане на депозита не е било необходимо да се прави, доколкото в т.3.3. от договора за наем е имало уговорен падеж – „при сключване на договора“, а именно 04.03.2022 г.въпреки наличието на уговорен падеж на 14.06.2022 г. въззиваемото дружество е изпратило на електронната поща на жалбоподателя покана за плащане, в която е посочена банкова сметка.Не е налице спор по делото, че не е налице плащане.Предвид на цитираната разпоредба и неплащането на т.нар „гаранционен депозит“ за въззивника не е възникнало задължението да предаде държането на помещенията обект на договора.Независимо от това, видно от посочените по-горе дати на освобождаване на помещенията, ищцовото дружество е предприело действия по освобождаване на наетите помещения от предходни наематели. Подържа се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради това, че по делото било установено, че наемодателят е отдал имотите под наем, без същите да са нанесени в КККР на гр. София, както и че по отношение на сградата и поземления имот, в който е изградена същата, е налице грешка в кадастралната карта при заснемане на същите одобрено със Заповед на ИД на АГКК 2011г. Съдът счита, че това становище на жалбоподателя е неоснователно. Видно от отговора на исковата молба /лист 53, ред последен/, ответникът е посочил, че преди сключване на договора за наем ищцовото дружество му е предоставило скица на поземления имот от 2018г., в който е изградена сградата. Посочената скица /лист 172/ от 24.04.2018 г. е приложена като доказателство към отговора на исковата молба.Гореизложеното налага извода, че ответната страна, към момента на сключване на договора, е разполагала със скица на имота и е била /или е следвало да бъде/ с противоречието между реалното положение на имотите и това, отразено в скицата от 2018 г.Въпреки, че ответника-настоящ жалбоподател е бил наясно с посоченото несъответствие в скицата, то същия със сключването на договора се е съгласил с това фактическо положение.С оглед признанието в отговора за предоставянето на скицата преди сключването на договора се налага извода, че наемодателя е изпълнил задължението си по чл. 230, ал. 3 от ЗЗД, както и че сключвайки договора, наемателят е поел риска от евентуални забавяния, свързани с производствата пред АГКК. При положение, че към момента на сключване на договора наемателя е бил наясно с несъответствията в скицата, не може да се вмени във вина на наемодателя, че е укрил това обстоятелство. Подържа се, че незаконосъобразно решаващия съд не е приел наличието на забава у наемодателя като не е отчел обстоятелството, че управителя на дружеството наемодател, след множество покани, със закъснение е упълномощил управителя на дружеството наемател да го представлява пред съответните държавни и общински органи във връзка със сградата. На първо място, предвид обстоятелството, че това възражение се прави за първи път с въззивната жалба, съдът счита, че същото е преклудирано. Отделно от това съдът счита, че същото е и неоснователно.По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, че след сключването на договора и преди 14.04.22г. /когато е заверено пълномощното/ е отправяна покана за упълномощаване. Недоказано е и възражението от въззивната жалба, че ищцовото дружество е било поставено в забава по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, тъй като било поканено от ответника да предостави скица и схеми. Неоснователно и е становището на жалбоподателя, че от датата, на която управителката на наемодателя е заверила пълномощното съвпада с момента, в който ищецът бил поставен в забава.Съдът счита, че заверяването на пълномощно по никакъв начин не представлява покана съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице забава следва да е установено наличието на покана, която да е изрична и ясно изразена. По делото не се твърди наличието на писменни доказателства в тази насока, а такава покана не се установява и от показанията на разпитаните свидетели. Отделно от посоченото по-горе следва да се има предвид и следното: В заключението по съдебно-техническата експертиза, вещото лице е посочила /лиист 246/, че при открита процедура по изменение на КККР, до приключване на същата, АГКК издава официален документ — Удостоверение, ведно със скица-проект за изменение на поземлен имот и/или скица — проект за изменение на сграда и/или схема - проект за изменение на самостоятелен обект в сграда, удостоверяващи пред всички административни, съдебни органи и лица с публични функции, че в одобрената актуална кадастрална карта и кадастрални регистри има приет проект за изменение на поземления имот, както и начина по който ще се изменят данните в кадастралната карта и кадастралните регистри. Или до издаване и влизане в сила на заповедта за изменение на КККР, издаденото удостоверение за приемане иа проект за изменение на КККР и приетият проект за изменение, представляват официални документи, заместващи издаването на скици и схеми. От показанията на разпитания по делото свидетел М. се установява, че такова удостоверение е било предоставено на разположение на управителя на ответника.Отделно от това, наемодателят е предоставил пълномощно на управителят на ответника, с което същият е могъл да се снабди с всички документи, които са му били необходими, както от АГКК, така и от други институции. Въпросното Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-57792-25.02.2022 г. /приложено е към исковата молба/ е било налично в АГКК още в кР. на месец февруари 2022 г., и управителят на ответника по силата на упълномощаването е могъл да се снабди със същото. Подържа се, че обжалваното решение е незаконосъобразно и поради това, че по делото било доказано, че в хода на договорните отношения ответникът многократно е изисквал изпълнение на задължението на ищеца за представяне на скица и схеми, задължение станало изискуемо още при първата среща между управителките на страните, на която е присъствала и св. В.. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно.В показанията си свидетелката В. /лист 252/ установява, че е присъствала на среща между управителите на двете дружества, която е проведена в кР. на април-май 2022г. и на която среща управителката на наемодателя е поела задължение да предостави скиците и схемите на наетия обект.Съдът счита, че цитираната среща и поетото задължение напълно кореспондират с текста на завереното на 14.04.22г. пълномощно, но от това не може да се направи извод, че е налице забава на наемодателя.Както беше посочено по-горе, с продаставянето на завереното на 14.04.22г. пълномощно управителкята на жалбоподателя е упълномощена да представлява наемодателя-собственик на наетите имоти пред държавните и общински органи, поради което не е била налице необходимост от извършване на допълнителни действия в тази насока от управителя на наемодателя. Подържа се от жалбоподателя, че много преди ищецът да подпише договора за наем с наемателя е знаел за проблема в КККР на гр. София досежно заснетите поземлен имот и сграда, както и след това какви документи са необходими на наемателя за да промени предназначението на офисите за частно училище и при подписване на договора за наем наемодателят е действал недобросъвестно като не е разяснил реалната обстановка на наемателя си, за грешката в КККР и необходимостта от първоначално заснемане и нанасяне/отлагане в КККР на самостоятелните обекти, които се наемат.Премълчавайки за горните проблеми наемодателят е поставил наемателят си пред свършен факт, да подпише договор за наем, да дължи наемната цена, да бъде задължен да извършва разходи за имот, който не може да ползва по предназначение и да генерира приходи от същия и същевременно да плаща за поддръжка на имота без значение, че същият не се ползва.Подържа се, че наемателя не е знаел за горните проблеми на наетите имоти, иначе не би сключил процесния договор за наем, не би правил инвестиции в имота на ищеца, както и не би заплащал задатък по предварителния договор за покупко-продажба. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно.Както беше посочено по- горе в заключението си вещото лице е посочила /лист 246/, че при открита процедура по изменение на КККР, до приключване на същата, АГКК издава официален документ — Удостоверение, ведно със скица-проект за изменение на поземлен имот и/или скица — проект за изменение на сграда и/или схема - проект за изменение на самостоятелен обект в сграда, удостоверяващи пред всички административни, съдебни органи и лица с публични функции, че в одобрената актуална кадастрална карта и кадастрални регистри има приет проект за изменение на поземления имот, както и начина по който ще се изменят данните в кадастралната карта и кадастралните регистри. Или до издаване и влизане в сила на заповедта за изменение на КККР, издаденото удостоверение за приемане иа проект за изменение на КККР и приетият проект за изменение, представляват официални документи, заместващи издаването на скици и схеми-т.е.издаденото на 25.02.22г. удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР представлява официален документ заместващ издаването на скици и схеми.Предвид това удостоверение, за което по делото е установено, от показанията на свидетеля М., че е предоставено на управителя на наемателя, последния е могъл да продължи да движи административните процедури по снабдяването с необходимите документи за осъществяване на планираната дейност. Подържа се, че е неправилно приетото от съда, че с изпращането на електронната поща на скицата и схемите на процесиите имота наемодателят е изпълнил задължението си, а наемателят е приел същото, тъй като копия на документите не могат да послужат на последния пред общинската администрация във връзка с процедурата по промяна на предназначението на наетите имоти. Съдът счита, че становището на жалбоподателя е неоснователно.С предоставяне на пълномощното посочено по-горе управителя на наемодателя е изразил желанието си за пълно съдействие на управителя на наемателя за придвижване на административните процедури.При така установените добри отношения / към този момент/ между двете страни не е съществувала пречка, при изразено желание от управителя на наемателя, да й бъдат предоставени оригиналните документи.По делото не са ангажирани доказателства от страна на наемателя за неуважено искане за представяне на оригиналите на скиците. Подържа се в жалбата, че е неправилно възприетото от съда относно сроковете за частните училища, в които следва да обявят пред МОН промяната на дейността при обучаването на ученици. Вписването на промени в регистъра на институциите се извършва по реда на чл. 336, т. 3 от ЗПУО, а разпоредбата на чл. 337, ал. 1 от ЗПУО пояснява по кой ред се разглеждат и оценяват подадените документи. Подадените от наемателя документи в МОН се разглеждат при условията на чл. 335 от ЗПУО, тъй като са констатирани несъответствия /не е входирано искане за промяна на предназначението на наетите офиси за частно училище, респективно схеми от АГКК/, което обстоятелство се установява и от молбата на „ЧНУ Луис Карол“ ЕООД до МОН, по отношение на което срокът за отстраняване на несъответствията е 1 юли 2022 г. Съдът счита, че това становище е неоснователно.Както беше посочено по-горе никъде в сключения договор за наем предвидените в него срокове не са обвъзрани с началото на следващата учебна година или със други срокове, които са предвидени в съответните нормативни документи регламентиращи разрешителния режим на учебната дейност извършвана от наемателя. Според жалбоподателя неправилни са изводите на първоинстанционния съд относно правните последици от поведението на ищеца и по-специално по отношение на потестативното право на ответника да развали договора по чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Договорът бил развален на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, тъй като поради забавеното изпълнение на длъжника (ищеца) изпълнението е станало безполезно за ответника. Въпреки, че процесният договор за наем е бил сключен за срок от пет години, за ответника не е без значение дали ще реализира приходи от дейността си в наетите помещения за всяка една от тези пет години.След като преди началото на учебната година ответникът е вложил средства за строително-ремонтни дейности за първия, втория и четвъртия етаж на сградата с оглед ползването им за целите си като частно начално училище, финансовият му ресурс силно намалява. До 01.07.2022 г. ответникът не знаел дали изобщо ще може да подаде заявление за вписване на промени в обстоятелствата по чл. ззб. ал. 1, т. з във вр. с чл. 337, във вр. с чл. 318, ал. 2 от ЗПУО, така че тези промени да бъдат приети и вписани в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, за да се стартира дейността си на 15.09.22г. Съдът счита, че и това възражение на жалбоподателя е неоснователно като препраща към посочените по-горе мотиви във връзка с липсата на предвидена в договора обвързаност е началото на новата учебна година. Във въззивната жалба е наведено възражението, че изпълнението на договорното задължение на ищеца било дотолкова закъсняло, че вече било безполезно за ответника. Безполезността е обоснована с твърдения за финансови затруднения и пропуснати ползи, а именно, че наемателят нямало да може да поеме разходите си по договора, както и че нямало да има възможност да реализира печалба през първата година.Относно безполезността по смисъла на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД в съдебната практика е прието, че при наличие на виновна забава от страна на длъжника, кредиторът трябва по несъмнен начин да докаже отпадане на интереса си от изпълнението. Субективната представа на ответника за безполезност на изпълнението не е достатъчна, за да може изявлението за разваляне да породи действие, а следва да се предпостави от конкретна обективна причина за отпадане на интереса, каквато в случая не е налице.Продължителността на забавата сама по себе си също не е достатъчно основание, за да се приеме, че за кредитора изпълнението е станало безполезно.По делото не е спорно, че договорът е сключен за срок от 5 години — от 01.06.2022 г. до 31.05.2027 г. Предвид това няма как да се изведе обективна причина за безполезност, нито, че наемателят непременно е трябвало да стартира дейността си в началото на учебната година на 2022/23г. Дори при невъзможност да започне работа в наетите имоти през 2022 г., предвид срока на договора, наемателят е разполагал е още четири години през които е можел да упражнява дейността си като частно училище в обектите, които е наел. Предвид гореизложеното съдът счита, че законосъобразно решаващия съд е приел, че не е налице забава на наемодателя, която да дава право на наемателя да развали договора. Други оплаквания в жалбата, освен тези за забавата на наемодателя не са изложени от жалбоподателя. С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските Предвид решението по спора и на основание чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.По делото от процесуалния представител на въззиваемия е представен договор за правна помощ с уговорено възнаграждение 15 340лв. От процесуалния представител на жалбоподателя е направено възражение за прекомерност.Съдът счита, че възражението е основателно. Предвид обжалвания материален интерес по делото -55 552, 36лв. по единия иск и 8 733, 14лв. по другия минималния адвокатски хонорар по чл.7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 5 094лв.-за първия иск и 1173лв.-за втория или общо 6 267лв.С оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото на настоящия етап на процеса съдът счита, че на въззиваемото дружество следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 6 267лв. като в останалата си част до 15 340лв.искането следва да бъде отхвърлено. Водим от горното Софийският апелативен съд