Решение № 376 от 16.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 826/2025 г.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Въззивното производство е образувано по въззивната жалба вх. № 271010/10.07.2025г. от Т. Й. С. и В. Д. С. срещу решение № от 13.06.2025г. по т.д. № 1941/2018г. по описа на СГС в частта, с която е признато за установено по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл.92 ЗЗД във вр. чл. 141 и чл. 121 от ЗЗД, предявени от „Инвестбанк“ АД, с ЕИК 831663282, солидарно против „Инженерконсулт“ ООД (н.), с ЕИК 121325959, Т. Й. С. и В. Д. С., че в полза на „Инвестбанк“ АД съществуват вземания за сумата 160 938,54 евро, представляваща част от просрочена главница, в общ размер на 1 464 579,10 евро по Договор за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г., Допълнително споразумение № 1 от 20.01.2009 г., Допълнително споразумение № 2 от 27.02.2009 г., Допълнително споразумение № 3 от 18.08.2009 г., Допълнително споразумение № 4 от 01.03.2010 г., Допълнително споразумение № 5 от 01.12.2010 г. и Допълнително споразумение № 6 от 26.03.2012 г., (която сума от 160 938,54 евро е формирана от четири погасителни вноски по главницата, падежирали последователно в периода от 25.12.2016 г. до 25.03.2017 г. вкл.), ведно със законната лихва върху нея от 23.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението; 1671, 97 евро, представляваща наказателна лихва начислена върху просрочена главница в размер на 160 938, 54 евро за периода от 01.06.2017 г. до 22.06.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК от 12.07.2017 г. по ч. гр. д. № 41310/2017 г. по описа на СРС, 69 състав. Във въззивната жалба жалбоподателите Т. Й. С. и В. Д. С. твърдят, че обжалват постановеното решение и молят то да бъде отменено. Твърдят, че в решението не са обсъдени всичките им възражения относно неизпълнение от страна на банката на условията по допълнителните споразумения. Твърдят, че по отношение на поръчителите последващи споразумения между длъжника и банката след споразумение № 6 нямат действие. Твърдят, че съдът не е взел предвид, че погасяването на задължението от главния длъжник има действие и по отношение на поръчителите. Твърдят, че съдът не е обсъдил възражението им, че договорът е бил обявен за предсрочно изискуем, но въпреки това банката е продължила да начислява възнаградителни и наказателни лихви. Сключеното на 26.03.2012г. споразумение било сключено, след като банката вече е обявила, че договорът е обявен за предсрочно изискуем, като със споразумението единствено се уговаря разсрочване на вече установения дълг и начина на неговото погасяване. Твърди, че съдът неправилно е кредитирал единствено заключението на вещото лице С., а не и това на вещото лице М.. Твърди се, че след обявяването на делото за решаване са настъпили нови факти, като са постъпили суми, с които е погасено част от задължението и това не е взето предвид, като с оглед това погасяване те не дължат нищо. Молят да бъде отменено решението и да бъде отхвърлен предявения иск с произтичащите от това последици. Представят, като нови писмени доказателства определение по т.д. № 2327/18г, ведно с частична сметка за разпределение; разпределение по и.д. № 206/20 от 16.02.2024г. и молят въз основа на тях да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза. В срок е постъпил отговор от „Инвестбанк“ АД, с който се оспорва жалбата. Излага подробни съображения по оплакванията срещу решението. По отношение на направеното доказателствено искане, твърди че същото е неотносимо, тъй като съгласно константната практика на ВКС, цитирана в отговора, съдът следва да вземе предвид твърдени правопогасяващи факти настъпили след издавеното на заповедта за изпълнение, освен събирането на суми от принудителното изпълнение въз основа на издадения изпълнителен лист. Това касаело и плащанията извършени в производството по несъстоятелност, които имат характер на такава събрани в принудителното изпълнение. Твърди, че вече постановените съдебни решения са формирали сила на присъдено нещо по отношение на факта на съществуването на договора за кредит, изменен с изброените споразумения и договорите за поръчителство. Твърди, че твърденията на ответниците за предсрочна изискуемост на договора за кредит преди споразумение № 6/26.03.2012г. са отречени със сила на присъдено нещо и не може да бъде пререшавана съгласно чл. 299 от ГПК. Твърди, че възражението за шестмесечния срок по чл. 147 от ЗЗД по отношение на обявения за предсрочно изискуем кредит по отношение на поръчителите е преклудирано, тъй като се прави за първи път с въззивната жалба. С определение № 800/17.12.2025г. , потвърдено с определение № 1035/06.04.2026г. по ч.т.д. № 504/26 по описа на ВКС, ТК, първо отделение, е оставена без разглеждане въззивната жалба от Т. и В. С.и в частта, в която е постановено решението за признаване за установено на вземането по отношение на „Инженерконсулт“ ООД, по който иск тези двама жалбоподатели не са страни. Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част. Решението е влязло в сила, като необжалвано в частта, в която на основание чл. 422 ал.1 от ГПК е признато за установено по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл.92 ЗЗД, предявени от „Инвестбанк“ АД, с ЕИК 831663282, срещу „Инженерконсулт“ ООД (н.), с ЕИК 121325959, че в полза на „Инвестбанк“ АД съществуват вземания за сумата от: 972 931,04 евро, представляваща част от просрочена главница, в общ размер на 1 464 579,10 евро по Договор за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г., Допълнително споразумение № 1 от 20.01.2009 г., Допълнително споразумение № 2 от 27.02.2009 г., Допълнително споразумение № 3 от 18.08.2009 г., Допълнително споразумение № 4 от 01.03.2010 г., Допълнително споразумение № 5 от 01.12.2010 г. и Допълнително споразумение № 6 от 26.03.2012 г. към него (която сума 972 931,04 евро е формирана от двадесет и шест погасителни вноски и части от вноски по главницата, падежирали последователно в периода от 25.10.2014 г. до 25.11.2016 г. вкл.), ведно със законната лихва от 23.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението; 9964,60 евро, представляваща наказателна лихва върху главница 972 931,04 евро, за периода от 01.06.2017 г. до 22.06.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК от 12.07.2017 г. по ч. гр. д. № 41310/2017 г. по описа на СРС, 69 състав. В останалата обжалвана част, същото подлежи на разглеждане по отношение на постановеното осъждане на ответниците Т. Й. С. и В. Д. С., тъй като в тази част, солидарният длъжник „Инженерконсулт“ ООД (н.), макар да е бил уведомен, най-късно в първото с.з. пред въззивната инстанция, не се е присъединил към тяхната жалба, в качеството му на необжалвал обикновен другар. По отношение на наведените с въззивната жалба основание за неговата неправилност намира следното: От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: На 21.12.2007 г. бил сключен договор за банков кредит № 1064- 07/21.12.2007 г, между Търговска банка „Виктория" ЕАД (тогава с наименование „Емпорики банк - България" ЕАД (в момента преобразувана чрез вливане в „Инвестбанк" АД, вписано в ТРРЮЛНЦ на 21.11.2018 г) и „Инженерконсулт" ООД, по силата на който банката следвало да предостави на кредитополучателя инвестиционен банков кредит за закупуване на недвижим имот в размер на 4 200 000 евро, от които били усвоени 4 170 970,95 евро, както следва: 89 470,95 евро - усвоени на 21.12.2007 г. в съответствие с молба за усвояване от „Инженерконсулт" ООД вх. № 07-CD-2688/21.12.2007 г. и 4 081 500 евро - усвоени на 17.01.2008 г. в съответствие с молба за усвояване от „Инженерконсулт" ООД вх. № HO-INC-2175/16.01.2008 г., с която е поискано усвояване на сумата 4 050 000 евро и изрично е формулирано искане таксата за управление да бъде за сметка на кредита. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за банков кредит кредитополучателят дължи такса за управление в размер на 0,75% върху сумата на кредита /31 500 евро/, която следвало да бъде платена в деня на подписване на договора. На 17.01.2008 г. по разплащателната сметка на „Инженерконсулт" ООД били преведени 4 081 500 евро Част в размер на 4 050 000 евро от усвоената сума била преведена на продавачката на имота, В. Б., уговорено в чл. 3, ал. 3, изр. 1 от договора за банков кредит, а с останалата част, в размер на 31 500 евро, от усвоената сума е платена таксата за управление. Кредитът бил предоставен за срок от 12 месеца, с краен срок на издължаване – 20.12.2008г., чрез еднократно плащане на падежа. Уговорена е възнаградителна лихва в размер на тримесечния EURIBOR плюс надбавка от три пункта, като заплащането на лихвата следва да става на 25-то число от месеца. При неспазване сроковете за погасяване на главницата, просроченият дълг се олихвява с наказателна лихва в размер на 9%, в добавка към основания лихвен процент. Уговорено е в чл. 9 от договора, че кредита ще бъде обезпечен с ипотека, със запис на заповед и с поръчителство от лицата Т. Й. С. и В. Д. С., както и с особен залог по реда на ЗОЗ. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за банков кредит, усвояването на кредита за сумата от 4 050 000 евро се извършва само за плащания към продавача В. Б. като сумата ще бъде преведена по банковата й сметка. Към договора за банков кредит са сключени Допълнително споразумение № 1 от 20.01.2009 г., с което е удължен срока на договора до 31.01.2009г., както и е променена възнаградителната лихва на тримесечния EURIBOR, но не по-малко от 3,5% плюс надбавка от 4,5 пункта. Споразумението влиза в сила от 19.12.2008г. С Допълнително споразумение № 2 от 27.02.2009 г., срокът на кредита е продължен до 31.12.2009г., както и че непогасената до момента главница в размер на 3 170 971 евро, ще бъде погасявана по определен в параграф 2 погасителен план на три вноски. За новия срок на кредита, кредитополучателят следва да заплати такса за управление в размер на 18 158 евро. Уговорени са допълнителни обезпечения. Споразумението влиза в сила от 30.01.2010г. С Допълнително споразумение № 3 от 18.08.2009 г., Допълнително споразумение № 4 от 01.02.2010 г., е удължен срока за погасяване на непогасената до този момент част от първа вноска с главница в размер на 539 811,10 евро до 30.11.2009г., като задълженията за заплащане на лихви е до 25 число на месеца. Споразумението влиза в сила от 07.08.2009г. С допълнително споразумение № 4/01.03.2010г. е уговорено, че срокът за изплащане на главницата от 2 170 000 евро са продължава до 15.12.20210г., като погасяването ще се извърши на две вноски за главница. Променена е възнаградителната лихва на тримесечния EURIBOR, плюс надбавка от 4,5 пункта, но не по-малко от 8%. Споразумението влиза в сила от 01.01.2010 г. С Допълнително споразумение № 5 от 21.12.2010 г., с които е удължен срокът за погасяване на първа вноска от остатъчната главница до 31.12.2010г. Споразумението влиза в сила от 30.11.2010г. С Допълнително споразумение № 6 от 26.03.2012 г. към договора за банков кредит страните са се съгласили да капитализират натрупаните до момента просрочени възнаградителни лихви и наказателни лихви в размер на 105 947,53 евро, като са ги добавили към остатъчната главница по кредита, която станала 2 275 947,53 евро, продължили крайния срок за погасяване на кредита до 25.03.2017 г., определили гратисен период и приели нов погасителен план. В споразумението предвидили сключването на договори за поръчителство за целия размер на остатъчния дълг по кредита с Т. С. и В. С., както и издаване на запис на заповед от кредитополучателя, който да бъде авалиран от поръчителите. На 26.03.2012 г. били сключени договори за поръчителство с Т. С. и с В. С., с които поръчителите са се задължили да отговарят солидарно с „Инженерконсулт" ООД за всички парични задължения на дружеството произтичащи от Договор за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г. и допълнителните споразумения към него, изрично изброени. На същата дата „Инженерконсулт" ООД издало запис на заповед авалиран от двамата поръчители. На 19.06.2013 г. банката се снабдила с заповед за изпълнение и изпълнителен лист, които били издадени по ч. гр. д. 24465/2013 г. по описа на СРС, 120 състав за част от вземанията по Договора за банков кредит и допълнителните споразумения към него, както следва: 330 709,52 евро - главница, падежирала до 25.05.2013 г., 67 633,92 евро - възнаградителна лихва за периода от 25.12.2012 г. до 06.06.2013 г. и 10 888,95 евро наказателна лихва за периода от 25.01.2013 г. до 06.06.2013 г. С решение от 24.07.2017 г. по гр. д. № 16598/2013 г. по описа на СГС, ГО, 1-14 състав е било признато за установено съществуването на вземанията по тази заповед за изпълнение дължими от „Инженерконсулт"“ООД и поръчителите Т. Й. С. и В. Д. С. , солидарно, като решението е потвърдено с Решение № 858/11.04.2018 г. по т. д. 187/2018 г. по описа на САС, ТО 11 състав и не е допуснато до касационно обжалване. Ищецът е подал заявление по чл. 417 ГПК от 23.06.2017 г. и въз основа на него и представеното извлечение от счетоводни книги е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 12.07.2017 г. за вземания, дължими по договора за банков кредит и допълнителните споразумения към него и двата договора за поръчителство, както следва: за сумата от 1 133 869,58 евро, представляваща част от просрочената главница в общ размер на 1 464 579,10 евро по Договора за банков кредит и допълнителните споразумения към него, ведно със законната лихва от 23.06.2017 г. до изплащане на вземането; за сумата от 11 636,57 евро, представляваща наказателна лихва върху просрочената главница за периода от 01.06.2017 г. до 22.06.2017 г. включително; за сумата от 44 858,35 лв. разноски по заповедното производство, включващи 44 808,35 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Длъжниците са подали в срок възражение. С разпореждане на съда от 17.08.2018 г. са дадени указания на заявителя по чл. 415 ГПК да предяви иск за установяване съществуването на вземанията против възразилите длъжници и в срок е подадена искова молба. С Определение по в.ч.гр.дело № 1032/2018 г. на СГС, IIA въззивен състав и Разпореждане от 09.12.2022 г. по ч.гр.д. № 41310/2017 г., по описа на СРС, 69 състав, е видно че е било отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е била обезсилена заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 12.07.2017 г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч. гр. д. № 41310/2017 г., по описа на СРС, 69, по отношение на длъжници Т. С. и В. С., в частта, с която е разпоредено да заплатят солидарно на „Търговска банка Виктория" ЕАД сумата от 972 931, 04 евро, представляваща част от просрочената главница, за периода 25.10.2014 г. - 25.11.2016 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 23.06.2017 г. до изплащане на вземането, както и в частта, в която е разпоредено да заплатят солидарно на „Търговска банка Виктория" ЕАД сумата от 9964,60 евро, представляваща наказателна лихва върху просрочената главница за периода от 01.06.2017 г. до 22.06.2017 г. и в частта, в която е разпоредено да заплатят солидарно на „Търговска банка Виктория" ЕАД сумата от 38 490,48 лв. разноски по ч.гр.д. № 41310/2017 г., по описа на СРС, 69 състав, тъй като за тези вземания поръчителството им е било прекратено с изтичане на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД. В хода на производството по настоящото дело пред СГС, с решение по т.д. № 2627/2018 на СГС е открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „Инженерконсулт“ ООД, обявена е начална дата на неплатежоспособността 31.12.2012г. и дружеството е обявен в несъстоятелност. Решението е вписано в Тр на 31.07.2019г. С определение №6175/18.11.2019г. производството по настоящото дело е било спряно на основание чл. 637 ал.1 от ТЗ. В списъка на предявените и приети от синдика вземания с молба вх. № 83150/13.08.2020г. и уточнителна молба от 14.08.2020г. са предявени и приети вземания на банката в общ размер от 4 619 616,16 лева., от които присъдена главница по процесния договор 1 464 579,11 евро (2 864 467,76 лв.); 64 082,26 евро присъден договорни лихви; 340 352,94 евро законна лихва върху главница в размер на 1 133 869,58 евро за периода от 23.06.2017г. до 12.08.2020г.вкл.; 237 101,87 евро законна лихва върху главница в размер на 330 709,52 евро за периода от 07.06.2013г. до 12.08.2020г. , законната лихва върху главницата от 13.08.2020г. и вземания за такси и разноски. „Инженерконсулт“ ООД (н.) е направил в срок възражение срещу приетите вземания и с определение № 266093/18.11.2022г. по настоящото дело, съдът е възобновил производството, като е приел, че същото има характер на такова по чл. 694 от ТЗ. С решение № 20002886/06.01.2021г.по гр.д. №1100/17 по описа на СРС, потвърдено с решение № 4751/07.08.2024г. по в.гр.д. № 7057/22 по описа на СГС, влязло в сила на 07.08.2024г. са отхвърлени исковете, предявени от „Инженерконсулт” ООД – в несъстоятелност, срещу „Инвестбанк”АД, на основание на 55, ал.1, пр.1 и чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответника да му заплати сумите, както следва: сумата от 489,31 евро - частичен иск, целият за 19 037,23 евро , представляващи платена без основание наказателна лихва за забава за периода от 31.03.2009г. до 18.08.2009г. по допълнително споразумение № 3/18.08.2009г към договор за кредит № 1064-07/21.12.2007г. и акумулиран негативен резултат от начисляването на тази лихва в размер на 25 189,43 евро към подаване на исковата молба; сумата от 2 208,27 евро частичен иск, целият за 95 329,75 евро , представляващи платени без основание наказателни лихви за забава по допълнително споразумение № 4/01.03.2010г. към договор за кредит № 1064- 07/21.12.2007г., платени в периода от 08.01.2010г. до 12.04.2010г. и акумулиран негативен резултат от начисляването на тази лихва в размер на 113 712,51 евро ; сумата от 351,26 евро частичен иск – целият за 18 078,17 евро, представляващи платена без основание сума като такса за управление по допълнително споразумение № 4/01.03.2010г. по договор за кредит № 1064- 07/21.12.2007г.; сумата от 401,86лв. частичен иск целият за 20 702,01 евро представляващи платени без основание суми в резултат на акумулиран негативен резултат от неправомерно начислена такса по допълнително споразумение № 4/01.03.2010г по договор за кредит № 1064.-07/21.12.2007г.; сумата от 1 662,21 евро частичен иск целият за 85 602,67 евро, представляваща платена без основание в резултат на акумулиран негативен резултат от неправилно изчисляване и капитализиране на възнаградителни лихви в размер на 105 947,53 евро като част от главница по договор за кредит при сключване на допълнително споразумение № 6/26.03.2012г. по договор за кредит № 1064- 07/21.12.2007г. за периода от 26.03.2012г. до 09.01.2017г; на основание на чл. 124 от ГПК да признае за установено , че „Инженерконсулт” ООД – в несъстоятелност, не дължи на „Ивестбанк”АД, заплащане на сумата от 4 000лв. частичен иск, целият за 394 344,80 евро , представляващ главница по договора за кредит поради погасяването им чрез плащане с получени суми от продажба на недвижими имоти, собственост на ищеца и ипотекирани в полза на ответника след сключване на допълнително споразумение № 6 /26.03.2012г. по договор за кредит № 1064-07/21.12.2007г. договори за продажба на недвижими имоти по нотариални актове № 94/ 07.07.2014г. дело № 730/2014г. на нотариус, рег. № 040 на НК; нотариален акт № 154 от 07.11.2014г., нотариално дело № 530/2014г. по описа на нотариус рег. № 386 на НК; нотариален акт № 184 01.04.2015г., нотариално дело № 138/2015г. на нотариус рег. № 041 на НК; , нотариален акт № 5 от 29.06.2016г. нотариално дело № 324/2016г. на нотариус , рег. № 041 на НК. С влязло в сила решение на САС, ТО по в.т.д.№ 596/2021 г. е отхвърлен предявеният от „Инженерконсулт“ ООД (н), , чрез назначения временен синдик Е. Г. Т. срещу „Инвестбанк“ АД, с ЕИК 831663282 осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за сумата от 4 000 лв., представляваща заплатена без основание сума в периода 21.12.2007 г. 31.01.2014 г. за наказателни лихви и такси по договор за банков кредит №1064-07 от 21.12.2007 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозирането на исковата молба - 31.01.2014 г. до окончателното плащане, като неоснователен и недоказан. По делото е допусната, изслушана и приета пред СГС, съдебносчетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Г. М., в която същия дава заключение, че усвоените суми по кредита от кредитополучателя са в общ размер на 4 170 970, 95 евро, като на 21.12.2007 г. са усвоени 89 479,95 евро, а на 17.01.2008 г. са усвоени 4 081 500 евро. За периода от 03.01.2008 г. до 23.06.2017 г., кредитополучателят е извършил плащания за погасяване на кредита в общ размер 4 634 848, 63 евро, както следва: 1/ сума в размер на 3 482 572,54 евро представляваща главница; 2/ сума в размер на 1 134 118, 09 евро представляваща лихва; 3/ такса за управление в размер на 18 158 евро. Вещото лице изрично е отбелязало, че посочените суми са изчислени от него, при положение, че получените суми от продажбата на ипотекираните имоти били отразени за погасяване на главницата по кредита. Експертът сочи, че общият размер на непогасената главница към 23.06.2017 г. е била в размер на 1 464 579, 10 евро, както следва: 330 709,52 евро непогасена главница по Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 2013 г. и оставаща непогасена главница в размер на 1 133 869,58 евро. Вещото лице е установило в заключението си, че към 26.03.2012 г. (датата на влизане в сила на Допълнително споразумение № 6) размерът на дължимите лихви според банката е бил общо 155 078,96 евро, в това число начислените, погасените и оставащите непогасени лихви, а според дружеството били в общ размер на 298 384,01 евро, в това число начислените, погасените и оставащите непогасени лихви. Събраните такси за управление на кредита по процесния договор били в размер на 67 736,17 евро, като включвали: 1/ На 17.01.2008 г. - 31 500 евро, удържана такса за управление в размер на 0,75 % върху размера на разрешения кредит; 2/ На 27.02.2009 г. - 18 158 евро, събрана такса за управление съгласно допълнително споразумение № 2 от 27.02.2009 г.; 3/ На 12.04.2010 г. - 18 078,17 евро, удържана такса управление на кредит. Според експертизата общо постъпилите суми след 26.03.2012 г. в банката за погасяване на задълженията по кредита били в размер на 1 306 220 евро, като 678 240,98 евро били постъпили от сделки извършени от кредитополучателя и 627 979,02 евро постъпили от плащания. По счетоводна информация от банката били отразени като погасени 792 068,97 евро - главници и 514 151,03 евро - лихви. След уточнението в открито съдебно заседание при изслушване на вещото лице М., че заключението е изготвено без да са му предоставени необходимите документи за изготвяне на експертизата от страна на Банката и при представените в табличен вид варианти на заключението, за изясняване на делото от фактическа страна е допусната от първата инстанция повторна съдебно-счетоводна експертиза с първоначално поставените от страните задачи, която е изготвена от С.. От приетото заключение по повторна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че усвоените суми от кредитополучателя били в общ размер на 4 276 918,48 евро, като на 21.12.2007 г. били усвоени 89 479,95 евро, на 17.01.2008 г. били усвоени 4 081 500 евро, а на 26.03.2012 г. била увеличена остатъчната главница чрез капитализация в размер на 105 947,53 евро. Общият размер на непогасената главница към 23.06.2017 г. била в размер на 1 464 579,04 евро, включваща: 330 709,52 евро непогасена главница по Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 07.06.2013 г. и неплатена просрочена главница в размер на 1 133 869,52 евро. По процесния договор за кредит е дължима сумата от 1 133 869,52 евро, формирана от неплатените вноски по кредита за периода от 25.10.2014 г. до 25.03.2016 г. Изчисленият размер на неплатената просрочена главница по неплатените месечни вноски за главница с настъпил падеж, отнасящи се за периода от 25.10.2014 г. до 25.11.2016 г. според вещото лице е в размер на 972 931,03 евро, а наказателната лихва изчислена върху нея за периода от 01.06.2017 г. до 22.06.2017 г. била 9 964,59 евро. Вещото лице е констатирало, че начислените/осчетоводени и платени такси за управление на процесния договор за кредит били в общ размер на 68 756,05 евро. В открито съдебно заседание, вещото лице Росен С. пояснява, че заключението било изготвено на база приложените по делото доказателства и предоставените от ищцовата страна счетоводни справки, тъй като по ответниците не са му оказали съдействие и не са му предоставили никакви документи. Според вещото лице счетоводството на банката било редовно водено и текущо са начислявани стопанските операции в хронологичен ред. Експертът твърди, че няма отделни счетоводни партиди, по които да се водят задълженията на физическите лица като поръчители на процесния кредит. Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на приетите писмени доказателства. Пред първата инстанция, съдът не е приел голяма част от представените писмени доказателства поради непредставянето им в законовите срокове, с което не е допуснал процесуално нарушение. Представените от страната доказателства за събрани суми в производството по принудителното изпълнение, образувано въз основа на заповедта за незабавно изпълнение и в производството по несъстоятелност, също са неотносими на основание т.9 от ТР №4/18.06.2014 по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 410, ал.1 от ТЗ във вр. чл. 138 от ЗЗД.във вр. чл. 122 от ЗЗД. Ответниците са сключили валидни договори за поръчителство за обезпечаване на задължението на „Инженерконсулт” ООД по договор за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г, между Търговска банка „Виктория" ЕАД (тогава с наименование „Емпорики банк - България" ЕАД (в момента преобразувана чрез вливане в „Инвестбанк" АД, вписано в ТРРЮЛНЦ на 21.11.2018 г) и „Инженерконсулт" ООД, по силата на който банката следвало да предостави на кредитополучателя инвестиционен банков кредит, изменен със сключените между страните споразумения от 1 до 6, включително, като изрично в договора за поръчителство е отбелязано това. Отговорността на поръчителите е ограничена от разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД, въпреки, че в договора за кредит в чл. 4 е било уговорено, че поръчителят дава съгласие, че остава задължен и след падежа на главното задължение без да е необходимо кредиторът да предявява иск срещу длъжника в шестмесечен срок, тъй като тази разпоредба от договора противоречи на императивната правна норма на чл. 147 от ЗЗД. Въпреки, че с постановеното Определение по в.ч.гр.дело № 1032/2018 г. на СГС, и Разпореждане от 09.12.2022 г. по ч.гр.д. № 41310/2017 г., по описа на СРС, 69 състав, е било отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е била обезсилена заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 12.07.2017 г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч. гр. д. № 41310/2017 г., по описа на СРС, 69, по отношение на поръчителите Т. С. и В. С., отчасти, тъй като за тези вземания поръчителството им е било прекратено с изтичане на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД за всяка от вноските по кредита и че то противоречи на приетото в ТР № 5/21.01.2022г. по т.д. №5/2019г. на ОСГТК на ВКС, същото не е отменено и предмет на иска е само установяването на вземането по отношение на тях, за което е останала неотменена заповедта за незабавно изпълнение. По отношение на поръчителите, макар че същите са физически лица, не може да се приеме, твърдяното от тях, че се прилагат нормите на ЗЗП, тъй като договорът за кредит има характер на търговска сделка и според конкретните обстоятелства, поръчителите са управителя на дружествотокредитополучател и съдружника в дружеството. Искът с правно основание е допустим, тъй като е предявен срок от заявителя по заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, в частта в която с същата не е била отменена, а именно за вземането на „Инвестбанк“ АД за сумата 160 938,54 евро, представляваща част от просрочена главница, в общ размер на 1 464 579,10 евро по Договор за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г., Допълнително споразумение № 1 от 20.01.2009 г., Допълнително споразумение № 2 от 27.02.2009 г., Допълнително споразумение № 3 от 18.08.2009 г., Допълнително споразумение № 4 от 01.03.2010 г., Допълнително споразумение № 5 от 01.12.2010 г. и Допълнително споразумение № 6 от 26.03.2012 г., (която сума от 160 938,54 евро е формирана от четири погасителни вноски по главницата, падежирали последователно в периода от 25.12.2016 г. до 25.03.2017 г. вкл.), ведно със законната лихва върху нея от 23.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 1 671, 97 евро, представляваща наказателна лихва начислена върху просрочена главница в размер на 160 938, 54 евро за периода от 01.06.2017 г. до 22.06.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК от 12.07.2017 г. по ч. гр. д. № 41310/2017 г. по описа на СРС, 69 състав. На основание чл. 138, ал.2 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за действително задължение. Установи се от събраните доказателства, че в хода на настоящото производство, длъжникът „Инженерконсулт” ООД е бил обявен в несъстоятелност, като кредиторът „Инвестбанк“ АД е предявил вземанията си по отношение на него, произтичащи от процесния договор. Видно от извършената служебна справка по списъка на предявените и приети вземания от синдика, не са предявени и приети вземания на ищцовата банка за наказателни лихви, а само такива за дължимата договорна (възнаградителна) лихва. На основание чл. 739, ал.1 от ТЗ, непредявените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват. След като е погасено на посоченото основание вземането на главния длъжник, не съществува и вземане на кредитора от поръчителя на същото основание. Ищецът е твърдял в свое становище по делото, че дължимите наказателни лихви са част от общо предявеното вземане за лихви, което се установявало от определението на съда по несъстоятелността, както и че вземанията му на са предявени, тъй като вече са погасени в образуваното изпълнително производство. Възраженията са неоснователни, тъй като вземанията се предявяват срещу несъстоятелния длъжник описани по основание и размер и се включват в списъка на приети вземания по начина, по който са предявени т.е. за тяхното основание извод следва да се направи от описаното в списъка. Ако вземането не е предявено, липсва основание за ангажиране на отговорността на поръчителите. По изложените съображения и тъй като правните изводи на настоящото инстанция относно основателността на иска по отношение на дължимостта на сумата 1 671, 97 евро, представляваща наказателна лихва начислена върху просрочена главница в размер на 160 938, 54 евро за периода от 01.06.2017 г. до 22.06.2017 г., за която е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК от 12.07.2017 г. по ч. гр. д. № 41310/2017 г. по описа на СРС, 69 състав не съвпадат с тези на СГС, следва да бъде отменено обжалваното решение в тази му част и вместо това да бъде отхвърлен иска в този му част. По отношение на предявения иск за дължимостта на сумата 160 938,54 евро, представляваща част от просрочена главница, в общ размер на 1 464 579,10 евро по Договор за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г., Допълнително споразумение № 1 от 20.01.2009 г., Допълнително споразумение № 2 от 27.02.2009 г., Допълнително споразумение № 3 от 18.08.2009 г., Допълнително споразумение № 4 от 01.03.2010 г., Допълнително споразумение № 5 от 01.12.2010 г. и Допълнително споразумение № 6 от 26.03.2012 г., (която сума от 160 938,54 евро е формирана от четири погасителни вноски по главницата, падежирали последователно в периода от 25.12.2016 г. до 25.03.2017 г. вкл.), ведно със законната лихва върху нея от 23.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за която е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК от 12.07.2017 г. по ч. гр. д. № 41310/2017 г. по описа на СРС, 69 състав – искът е основателен и следва да бъде уважен. В изброените във фактическите констатации съдебни решения е формирана сила на присъдено нещо по отношение на действителността на договора за кредит, неговото изменение, съобразно подписаните шест броя допълнителни споразумения, както и липсата на основание за нищожност на договорни клаузи. В производството по гр. д. № 16598/2013 г. по описа на СГС, жалбоподателите също са били страни, като по отношение на тях е формирана сила на присъдено нещо относно решаващите мотиви на съда, касаещи основанието на вземането – действителен договор за кредит, факта на тяхното поръчителство, изменението на договора за кредит с описаните шест броя споразумения (т. 2 от ТР № 3/22.04.2019г. по т.д. № 3/2016 на ОСГТК на ВКС). Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират. В този смисъл, изводът, че сключените между страните споразумения (включително и № 6/26.03.2026г., на което не е придадено обратно действие) изменят първоначалния договор за кредит не може да бъде преразглеждан от настоящата инстанция. Тъй като в производството, в което е обсъждано възражението, че с постъпилите суми от продажби неправилно са били погасявани задълженията, в неправилна поредност, поръчителите не са били страна, следва това тяхно възражение да бъде обсъдено в настоящото съдебно производство на основание чл. 142 от ЗЗД. По отношение на неизпълнението на същия, следва да се отчете, че е неоснователно твърдението на ответниците, че с продадените ипотекирани имоти за обезпечение на задълженията по договора е следвало да се погаси главница на основание § 7 от допълнително споразумение № 6, но това не е направено от банката, а сумите били отнесени за погасяване и на лихви. Със споразумение № 6/26.03.2012г., част от договора за кредит, страните са се съгласили с § 7 от същото, банката да предостави на кредитополучателя необходими документи за заличаване на ипотеки върху имоти, ипотекирани за обезпечение на задълженията по договора, ако недвижимият имот бъде продаден на цена, утвърдена предварително от банката чрез Управление „Оценка на недвижими имоти” и сумата бъде внесена по разплащателна сметка на кредитополучателя в банката за погасяване на остатъчна главница по кредита или ако бъде продаден за по- ниска сума – остатъчната цена до утвърдената оценка да бъде внесена по тази сметка за погасяване на остатъчната главница по кредита. С това съглашение, съдът приема, че страните не са изменили уговорката по чл. 4, ал.2 от договора между тях, относно реда за погасяване на задълженията, когато събраната сума е недостатъчна да покрие всички задължения. Нормата на § 7 от допълнителното споразумение урежда възможност за заличаване частично на ипотеки, не съдържа съглашение с получени суми от продадени ипотекирани имоти да се погасява единствено главница по договора за кредит. Останалите клаузи на споразумението при тълкуване на волята на страните при условията на чл. 20 от ЗЗД, не позволяват извод в подкрепа на твърденията на ответниците. За да се приеме, че страните са постигнали съглашение за изменение на чл. 4 от договора, а именно само главница да се погаси с постъпила сума от продажба, този смисъл следва да е възможно да извлече от нормите на споразумението, а процесния случай не е такъв. По делото не е установено сумите по горепосочените продажби да са постъпили по банкова сметка на ищеца при ответника, нито че в платежни нареждания да е посочено изрично предназначение на същите за погасяване на главница по кредита. Следва да се отбележи, че в конкретния случай, дори и да се приеме, че банката неправилно е отнасяла сумите не за погасяване на главницата, то в заключението на вещото лице М., който е дал такъв вариант, е посочено, че въпреки това остатъка от дължимата главница е в размер на непогасената главница към 23.06.2017 г. в размер на 1 464 579, 10 евро, както следва: 330 709,52 евро непогасена главница по Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 2013 г. и оставаща непогасена главница в размер на 1 133 869,58 евро. От изложеното следва извода, че дължимите последни вноски за главница за периода от 25.12.2016 г. до 25.03.2017 г. вкл. (които се претендират от ищеца като дължими от поръчителите в настоящото производство) не биха били погасени, дори да се отнесат посочените суми от продажби за погасяване на главницата. По отношение на възражението, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем преди сключването на споразумение №6/26.03.2012г.: Това възражение е направено за първи път от жалбоподателите със становище вх. № 285193/11.09.2023г. по делото пред СГС. То е било преклудирано, тъй като е направено много след изтичане на срока за отговор на исковата молба и за отговор на допълнителната искова молба. Същото не е било навеждано и в производството по гр. д. № 16598/2013 г. по описа на СГС. За доказване на възражението са представени писмени доказателства, които първоинстанционният съд правилно е отказал да приеме тъй като срокът за тяхното представяне е изтекъл, а и са неотносими, доколкото възражението не подлежи на разглеждане. За пълнота следва да се отбележи, че дори да бъде разгледано възражението, то е неоснователно. В представените с него покани за доброволно изпълнение на задължение до длъжника и поръчителите е описано, че длъжника е в забава поради неизпълнение в срок на задълженията си по договора, като не се посочва остатък от задължението, който да е станал предсрочно изискуем, а се говори за цялото задължение, като такова с настъпил падеж. По изложените съображения, предявеният иск по отношение сумите за неплатени вноски от главницата следва да бъде уважен, съответно първоинстанционното решение да бъде потвърдено в тази му част. По направените разноски: Въззиваемата страна е претендирала присъждането на разноски за настоящата инстанция, като представя списък и доказателства за извършени такива в размер на 10 962,76 евро. Разноски следва да му бъдат присъдени съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба в размер на 10 849 евро, които въззивниците да му заплатят солидарно. Ръководен от изложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът