Решение № 102 от 30.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 373/2026 г.

наказателно дело № 20261000600373 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава Пета от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/. С решение №42/17.03.2026г.на СОС,постановено по н.ч.д.№903/2025г.по описа на съда,първоинстанционният съд е допуснал изпълнение на Европейска заповед за арест,издадена на 04.11.2025г.от Заместник на Кралския /Главен/ прокурор в гр.Брюксел,Кралство Белгия,по дело Bureau F 5584/25 за предаване с цел изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на 9 /девет/ години,по отношение на Н. Ю. К.,българка,български гражданин,родена на ••••••••г.в гр.•••,наложено със съдебно решение №2025/4425 от 18.06.2025г.на Първоинстанционния съд в гр.Брюксел за извършването на две престъпления:опит за убийство-чл.51,чл.52 и чл.80,ал.1 от НК и чл.392,чл.393 и чл.394 от НК,както и носене на определени предмети и вещества,които не са проектирани като оръжия,с явно намерение да се заплашват или нанасят физически вреди на хората-чл.19,ал.1,ал.7,чл.23,ал.1 и чл.26 от Закона от 8 юни 2006г. за регулиране на икономическите и индивидуалните дейности с оръжия.Със същото решение на основание чл.44,ал.7 от ЗЕЕЗА съдът е взел мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на исканото за предаване лице. Срещу решението на първоинстанционния съд е постъпила жалба от защитника на исканото за предаване лице,в която се сочи,че същото е неправилно и незаконосъобразно,като се прави искане за неговата отмяна и за решение по същество,с което българският съд да откаже изпълнението на процесната заповед за арест.Според жалбоподателя не са налице предпоставките по чл.5 от ЗЕЕЗА,като същевременно отсъстват пречките по чл.6 от същия закон.Оспорват се и доводите на СОС,с които е прието ,че не са налице основанията по чл.7,т.4 и т.5 от ЗЕЕЗА.Също така се навежда довод и за това,че молещата държава не предоставя гаранции за охраняване на правата на исканото лице,както и че ще бъдат предоставени всички възможности за защита на българския гражданин Н. Ю. К..Навеждат се и доводи за възможно третиране на исканото лице в противоречие с разпоредбата на чл.3 от ЕКЗПЧОС.Изрично се изтъква,че исканото лице Н. К. не се е укривала от компетентните власти на Кралство Белгия,не е била търсена на известния адрес и немотивирано е била обявена за международно издирване от белгийските власти.Прави се искане за отмяна на решението на СОС и за постановяване на ново такова,по силата на което исканото лице да не бъде екстрадирано за изтърпяване на наказание лишаване от свобода.Прави се и искане за промяна на мярката за неотклонение на Н. К. от задържане под стража в по-лека до фактическото й предаване. В съдебно заседание защитникът на исканото за предаване лице поддържа въззивната жалба.След като исканото за предаване лице изрази пред настоящия съдебен състав съгласие да бъде предадено на властите на Кралство Белгия,защитата счита,че желанието на Н. К. следва да бъде уважено.Прави се искане за промяна на мярката й от задържане под стража в домашен арест до фактическото предаване на К. Исканото за предаване лице поддържа изразеното становище от защитника,моли да бъде определена мярка за неотклонение домашен арест по делото. Представителят на САП оспорва депозираната въззивна жалба,като с оглед на становището на исканото за предаване лице счита,че най-уместно от процесуална гледна точка е да бъде оттеглена депозираната въззивна жалба. Софийският апелативен съд, като взе предвид депозираната жалба, доводите на страните, изложени в съдебно заседание, както и като се запозна с атакувания акт и с материалите по делото, приема за установено следното: Делото е било образувано пред СОС по повод на постъпила Европейска заповед за арест от 04.11.2025г.,издадена от Заместник на Кралския /Главен/ прокурор в гр.Брюксел,Кралство Белгия,по дело Bureau F 5584/25 за предаване с цел изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на 9 /девет/ години,по отношение на Н. Ю. К.,българка,български гражданин,родена на ••••••••г.в гр.•••,наложено със съдебно решение №2025/4425 от 18.06.2025г.на Първоинстанционния съд в гр.Брюксел за извършването на две престъпления:опит за убийство-чл.51,чл.52 и чл.80,ал.1 от НК и чл.392,чл.393 и чл.394 от НК,както и носене на определени предмети и вещества,които не са проектирани като оръжия,с явно намерение да се заплашват или нанасят физически вреди на хората-чл.19,ал.1,ал.7,чл.23,ал.1 и чл.26 от Закона от 8 юни 2006г. за регулиране на икономическите и индивидуалните дейности с оръжия. Първоинстанционният съд е приел,че процесната Европейска заповед за арест отговаря на императивните изисквания на по чл.37 от ЗЕЕЗА като съдържание,посочени са престъпленията,по повод на които исканото за предаване лице е бил осъдено от първоинстанционния съд в гр.Брюксел,Кралство Белгия /инкриминираните деяния са конкретизирани в достатъчна степен като фактология/,и е издадена от компетентен орган- Заместник на Кралския /Главен/ прокурор в гр.Брюксел,Кралство Белгия. На следващо място СОС е отбелязал,че едно от престъпленията,за които е бил осъдена българската гражданка Н. Ю. К., е сред посочените в чл.36,ал.3 от ЗЕЕЗА-такова по т.14 от посочената разпоредба,което кореспондира на престъпление по чл.115,вр.чл.18,ал.1 от българския НК,чиято наказуемост е от десет до двадесет години лишаване от свобода.От друга страна първият съд е посочил,че второто,посочено в ЕЗА престъпление-носене на определени предмети и вещества,които не са проектирани като оръжия,с явно намерение да се заплашват или нанасят физически вреди на хората,не е включено в списъка по чл.36,ал.3 от ЗЕЕЗА,няма и аналог в действащия Наказателен кодекс на Република България.Но от друга страна наложеното наказание в издаващата държава е определено като едно общо за двете престъпления,включени в съвкупността, и е по-високо от минимума,визиран в чл.36,ал.1 от ЗЕЕЗА от четири месеца ЛОС. СОС е посочил в мотивите към решението си,че в ЕЗА е налице конкретна информация относно исканото за предаване лице,а също така и относно съществените признаци на съставите на престъпления,за които е била осъдена Н. Ю. К.. От друга страна първостепенният съд изрично е посочил,че не е налице някое от задължителните основания за отказ по отношение на исканото за предаване лице,посочени в чл.39 от ЗЕЕЗА. Също така съдът е взел отношение и по това,че не са налице и факултативните основания по чл.40 от закона,при наличието на които съдът може да откаже изпълнението на издадена ЕЗА,в случая за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода по отношение на Н. К..В частност СОС е обърнал съществено внимание защо не е налице основанието по чл.40,ал.1,т.4 от ЗЕЕЗА-посочил е,че издаващият орган не е дал своето съгласие за изтърпяване на наложеното наказание ЛОС на територията на Република България.Посочената разпоредба препраща към чл.29 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.Следва да се отбележи,че нито една от двете цитирани разпоредби не предвижда като основание за пристъпване към процедура по чл.44,ал.8-13 от ЗЕЕЗА да има налично предварително дадено съгласие от издаващата държава за изтърпяване на наложеното наказание ЛОС на територията на България.По-съществено е изразеното в съдебно заседание от 30.03.2026г.пред САС съгласие да бъде предадена на компетентните власти в Кралство Белгия от страна на исканото за предаване лице,което имплицитно включва и желанието на българския гражданин Н. К. да упражни правата си по обжалване,респективно за възобновяване на наказателното производство на територията на Белгия.И това е така,предвид заявеното от страна на белгийските власти /л.97 от първоинстанционното дело/,че исканото за предаване лице не се е явило и не е взело участие в съдебното производство в съда в гр.Брюксел,а също така не е била и надлежно представлявана от защитник. Правилно първостепенният съд е обърнал внимание,във връзка с разпоредбата на чл.40,ал.2 от ЗЕЕЗА,че властите на издаващата държава са дали достатъчно гаранции за това,че исканото за предаване лице ще може да поиска повторно разглеждане на делото,респективно обжалване,в което ще има право да участва,включително и да представя доказателства,които могат да доведат до отмяна на първоинстанционната присъда.С оглед на приложената последваща кореспонденция между българския съд и властите на Кралство Белгия /л.97 и чл.129 от н.ч.д.№903/2025г.на СОС/,очевидно тези права могат да бъдат упражнени от исканото за предаване лице,след като последното се намира на територията на Белгия.Очевидно това е и желанието на жалб.Н. Ю. К.. Правилни са и изводите на СОС по отношение на разпоредбата на чл.41,ал.2 от ЗЕЕЗА. Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на СОС,както по отношение на установената по делото фактология,така и по отношение на направените правни изводи.Също така настоящият съдебен състав приема,че първостепенният съд обосновано е отговорил на всички възражения,направени от защитата в съдебно заседание.Поради тези свои съображения САС не намира за необходимо да преповтаря в цялост мотивите на първия съд,които възприема. Отново следва да се отбележи,че е правилна преценката на първия съд относно това,че процесната Европейска заповед за арест отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание, и е издадена от компетентен орган на съдебните власти на Кралство Белгия. Наведените доводи във въззивната жалба,позоваващи се на чл.5,чл.6 и чл.7 от ЗЕЕЗА,касаят друг вид процедура-такава по екстрадиция на искани лица,която има други специфики.Настоящото производство е по повод на издадена Европейска заповед за арест от властите в Белгия във връзка с изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода в размер на 9 /девет/ години на жалб.Н. К..От материалите по делото-конкретно от съдържанието на издадената ЕЗА и от последващата кореспонденция между българския съд и властите в Кралство Белгия,цитирана по-горе, не може да има съмнение в това,че българският гражданин К.ще може да упражни ефективно правата си в рамките на евентуален съдебен процес в Кралство Белгия,а от друга страна,че няма да бъде подложена на мъчения,жестоко,нечовешко и унижаващо достойнството на човека третиране.Подобни данни по делото няма,и в този смисъл така наведения довод от защитника е неоснователен. Поради горното САС прецени,че проверяваното решение на СОС следва да бъде потвърдено,като правилно-законно и обосновано. С оглед на изхода от производството и императивното съдържание на нормата на чл.44,ал.7 от ЗЕЕЗА настоящият съдебен състав потвърди и действащата спрямо българския гражданин Н. Ю. К. мярка за неотклонение задържане под стража. Водим от горното,САС постанови решението си.