Решение № 2190 от 2.4.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 7087/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК. Образувано е по подадена въззивна жалба от ответника 18-то СУ „Уилям Гладстон“, представлявано от директора на училището – Р.К.Н., срещу Решение № 3674 от 04.03.2025 г., постановено по гр. д. № 22858/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 118-и състав, в частта, с която е 18-то СУ „Уилям Гладстон“ e осъдено, на основание чл.45 във вр. с чл.49 ЗЗД, да заплати на Н. А. Т. чрез законния й представител С. И. М. сумата от 4760 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на увреждания на здравето, причинени при инцидент, настъпил на 20.03.2023 г. в двора на училището по време на учебен час поради противоправно поведение на лица, на които ответникът е възложил работа, ведно със законната лихва върху главницата от 20.03.2023 г. – датата на извършване на непозволеното увреждане, до окончателното плащане на задължението. В частта с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 4760 лева до пълния предявен размер от 10000 лева - частичен иск от вземане в претендиран пълен размер 15 000 лв., решението на СРС не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка. В депозираната въззивна жалба са изложени съображения за недопустимост на постановеното решение поради произнасяне от първоинстанционния съд по непредявен иск, както и неправилност на постановеното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите, като са изложени следните съображения: процесното решение било недопустимо, тъй като съдът се произнесъл по факти, които не били включени в обстоятелствената част на исковата молба- ищцата е поддържала, че е ответникът отговарял заради липса на упражнен надзор от учителя, докато съдът приел, че ответника следва да отговаря заради лошо състояние на настилката. Твърди се, че в уточняваща молба ищцата изрично е заявила, че твърди неправомерно поведение по отношение на поведението на учителя, като изключила твърденията си, че е налице противоправно поведение и по отношение на поддръжката на терена. Твърди се, че първата инстанция докладвала делото по чл. 49 ЗЗД, но в мотивите си изложила съображения за наличие на отговорност от вещ по чл. 50 ЗЗД, без такъв иск да е предявяван и такива твърдения да са навеждани. Поддържа се, че мотивите на първата инстанция са вътрешно противоречиви и взаимоизключващи- от една страна съдът приел, че инцидентът е „случайно събитие“, което изключвало отговорността на ответника, но от друга приел, че е съществувала възможност инцидентът да бъде предвиден от отговорния учител. Поддържа и че първата инстанция не установила кой е виновния служител който е осъществил непозволеното увреждане, а се говорело общо за „ръководството на училището“. Навежда се и че първата инстанция неправило приложила чл.219 от ЗПУО, тъй като тази обща норма била използвана неправилно като източник на конкретно задължение, без да е доказано нарушение на специфични правила. Поддържа се и че липсвали всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане- противоправно поведение, вина и причинна връзка. Сочи, че сблъсъкът между децата било непредвидимо и непредотвратимо събитие, което можело да се случи на всякакъв терен, включително и гладък асфалт. Освен това липсвала и причинна връзка- вредите били резултат от падане след сблъсък с друго дете, а не от действие или бездействие на училищния персонал, респ. поведението на учителите следвало инцидента и не било негова причина. Счита, че увреждането било пряк резултат от поведението на друго дете, което следвало да изключи отговорността на училището. Твърди, че първата инстанция неправилно приела, че настилката е опасна, тъй като тя се ползвала ежедневно от стотици ученици без инциденти. Поддържа, че дори да се приеме, че е налице основание за ангажиране на отговорността му, то присъдената сума от 4760 лева била прекомерно завишена спрямо действително претърпените болки и страдания. По изложените съображения моли съдът да обезсили процесното решение, а при условията на евентуалност да го отмени и да отхвърли така предявения иск. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба от Н. А. Т. чрез законния й представител С. И. М., в който се излага становище за нейната неоснователност. Твърди се, че първата инстанция не се е произнесла по непредявен иск, поради което решението й е не е недопустимо. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства се установявало, че децата сами са потърсили учителката след инцидента, което доказвало, че тя не е била в достатъчна близост, за да упражнява ефективен надзор върху тях. Счита, че не било необходимо да се посочва конкретен служител на училището който е извършил непозволеното увреждане- при условие, че детето е в училище в учебно време и пострада поради липса на надзор, училището като юридическо лице носи гаранционно-обезпечителна отговорност за своите служители. Твърди, че първата инстанция правилно е приела, че е налице фактическия състав по чл.49 от ЗЗД, а не по чл.50 от ЗЗД, тъй като деликта настъпил поради виновно човешко поведение, изразяващо се в лошо стопанисване на двора и съзнателно допускане на децата да играят на опасен терен без надзор. Навежда се, че отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД е обективна и той не може да се освободи от нея, като докаже, че е избрало добри служители. Ответникът можел се освободи само ако докаже, че учителят не е извършил деликт или че вредата не е станала „при или по повод“ на работата, което в случая не било доказано. По изложените съображения моли съдът да потвърди решението на СРС. По делото е постъпило и становище от третото лице помагач- Столична община, в което се излага становище за основателност на въззивната жалба. Твърди се, че след указания на съда, ищцата изрично е заявила, че претендира обезщетение заради липса на надзор и неправилни действия след инцидента, като изключила от твърденията си състоянието на терена. Въпреки това, СРС мотивирал решението си с лошото състояние на настилката и нарушение на чл. 219 от ЗПУО. Счита, че произнасяйки се по фактическо основание, което ищецът сам е оттеглил, съдът е постановил недопустимо решение по непредявен иск. Оспорва и фактическата обстановка, която възприела първата инстанция- снимковият материал на двора бил оспорен като нередовен, защото липсвал дата и час на изготвянето му, а показанията на бащата на ищцата били субективни, респ. не в хода на процеса не се потвърдили част от претендираните наранявания – нараняване на лявото коляно. Счита, че процесния инцидент следвало да бъде квалифициран като случайно събитие. Навежда се също, че макар СРС да установил липса на противоправни действия от страна на класния ръководител и медицинската сестра, той ангажирал отговорността на ответника, при положение искът по чл.49 от ЗЗД може да бъде уважен само ако се установи противоправно и виновно поведение на лицата на които е възложена работата. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното: За да постанови така обжалваното решение първата инстанция е приела, че е сезирана с иск с правно основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД, с който се иск да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника за вреди, причинени от негови служители при или по повод изпълнение на възложената работа. Посочено, че тази отговорност е безвиновна за училището като юридическо лице, но изисква установяването на виновно поведение на неговите служители. СРС е приел, че сблъсъкът между децата в хода на играта е случайно деяние, и дори отговорния учителят да е бил по-близо до децата, той не е могъл да предотврати физическото съприкосновение при динамичен спорт като футбола. На следващо място съдът е приел, че учителят и медицинската сестра са спазили вътрешния инструктаж за безопасност, тъй като състоянието на увреденото лице не е било пряко животозастрашаващо и те не са били длъжни да извикат „Бърза помощ“ незабавно, а правилно са насочили детето към кабинета и са изчакали родителя. Първата инстанция е приела, че съгласно чл. 171 и чл. 219 от ЗПУО, учениците имат право на безопасна среда, а училищното ръководство е длъжно да я осигури, като в случая била доказано, че асфалтовата настилка на която се е провеждал футболния мач е била във влошено състояниес дупки от 4-5 см, изронена настилка и повдигнат асфалт от корени. Посочила е също, че ръководството на училището е знаело за проблема от години, но не е ограничило ползването на опасния терен. Въз основа на назначената по делото СМЕ първата инстанция е приела, че е налице причинно- следствена връзка, тъй като характерът на счупването (фрактура на предмишницата) съответствал на удар в изпъкналост или ръб (неравност на асфалта), а не на падане върху напълно гладка повърхност, респ. лошото състояние на настилката е в пряка причинна връзка с тежестта на получената травма. Първата инстанция е приела, че отговорния учител - св. Б., е действала противоправно, като е решила да проведе час по футбол именно върху този терен, знаейки или бидейки длъжна да знае, че динамиката на играта предполага падания, които върху неравната настилка ще доведат до тежки увреждания. Въз основа на тези съображения първата инстанция е приела, че е налице фактическия състав на отговорността по чл.49 от ЗЗД. По отношение на размера на обезщетението, СРС е приел, че с оглед събраните по делото доказателства за неимуществените вреди претърпени от увреденото лице ( болки, страдания, страх, прекъсване на заниманията по пиано и битови неудобства за около 2 месеца) справедливият размер на обезщетението възлиза на 5000 лева, като от тази сума е прихвала застрахователното обезщетение в размер от 240 лева и е уважила иска за сумата от 4760 лв. От фактическа страна по делото се установяват следните обстоятелства: Между страните не се спори, че ищцата към 20.03.2023 г. е била ученичка в ответното училище в трети клас с класен ръководител свидетелката Т.Б., както и че на 20.03.2023 г. на ищцата е причинена телесна повреда - счупване на дясната ръка и наранявания по пръстите на ръката, включително обърната нокътна плочка, в резултат от сблъсък с друго дете по време на игра на футбол в час по физическо възпитание и спорт в двора на ответното училище. Не се спори и че св. Б. е провела процесното занятие по физическо възпитание и спорт. От назначената по делото СМЕ се установява, че ищцата е получила увреждания на дясната предмишница и четвъртия пръст на дясната ръка. Вещото лице е посочило, че в конкретния случай описаните характеристики на фрактурата са белег за директна травма от удар с или върху твърд предмет или повърхност, при сгъната в лакътя и прибрана към тялото дясна предмишница, като травматичната увреда в областта на нокътната плочка на 4-ти пръст на дясната ръка представлява охлузване, което е получено също по директен механизъм на удар в твърда повърхност с грапава повърхност, довело до частично отслояване на вътрешната част от плочката. Според вещото лице описаният в исковата молба механизъм на получаване на травмите кореспондира с медицинските критерии за получаване на конкретната фрактура и същата е възможно да се получи по описания начин. Според експертизата неравностите на терена са предпоставка за улесняване получаването на конкретната фрактура, тъй като всяка изпъкналост усилва и концентрира силата на удара до площ с размерите на самата изпъкналост, ако се случи предмишницата подложена на тялото да уцели такава. Едновременно с това при бутане в гръб на ищцата от друго дете би следвало да дадена повисока кинетична енергия на удара при падането върху терена, отколкото едно обикновено падане от собствен ръст. Експертизата е установила, че от момента на счупването до извършването на мануалното наместване и поставянето на гипса, ищцата е изпитвала болки с изключително висок интензитет, а приеманите болкоуспокояващи са носили само временен ефект. Вещото лице е посочило, че едва след медицинската имобилизация болките са станали умерени и постепенно са затихнали в рамките на двумесечния оздравителен процес. Експертизата е посочила, че добрата медицинска практика налага в случаи като настоящия, педагогическият персонал да извика медицинското лице директно на мястото на инцидента в училищния двор, за да бъде извършена временна имубилизация. В проведеното открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че счупването с напречна фрактурна линия, с назъбени краища, закрита и разместена под ъгъл, е белег за директна травма, т.е. точно на мястото на фрактурата е имало удар с твърд предмет или повърхност, респ. не може да се получи такава травма на равен асфалт. От представения по делото Акт № 311 за общинска собственост от 13.11.1998 г. се установява, че Столична община е собственик на следния имот: две сгради със застроена площ 3240 кв. м. и незастроена площ от 131725 кв.м. на адрес: гр. София, р-н ••••, който имот се стопанисва от ответника. По делото е представен доклад от В.С., директор на ответното училище, от 04.02.2020 г. до С.С. – кмет на Район ‚Възраждане“ на Столична община, в който е посочено, че през последните месеци родителите на учениците в училището и самите ученици са поставили пред ръководството на училището въпроса за подобряване на състоянието на настилката в двора и спортните площадки. Посочено е още, че Обществения съвет на училището на проведено заседание на 30.01.2020 г. също е констатирало, че състоянието на настилката в училищния двор със спортните площадки е незадоволително и са били изразени опасения, че това създава предпоставки за сериозни травми и наранявания на децата. С доклада директорът се обръща за съдействие и извършване на ремонт на настилката на двора и спортните площадки на 18 СУ в периода от 15.06.2020 г. до 15.09.2020 г. По делото е представен още един доклад от директора на училището до кмета на Район „Възраждане“ от 11.01.2021 г., в който е посочено, че настилката в двора е с нарушена цялост и е изронена, което създавало преки предпоставки за сериозни травми и наранявания. Посочено е още, че наранявания на ученици вече се случват ежеседмично, дори при свободна игра на учениците от първи до четвърти клас, което доказва, че рискът не е бил изолиран случай, а постоянна заплаха. Поискано е и съдействие за ремонт на училищния двор. Представено е писмо с изх. № 420 от 17.01.2023 г. от директора на училището до кмета на Столична община, в което състоянието на училищния двор се описва като „недобро“, поради нарушена цялост и изронена настилка на много места, лошо състояние на спортната инфраструктура, което „създава предпоставки за сериозни травми и наранявания сред учениците“ и наличие на остарели съоръжения, които не отговарят на съвременните технически изисквания за безопасност. В писмото е посочено още, че училището разполага с одобрен технически проект и Разрешение за строеж № 294 от 18.11.2022 г., а ремонтът е планиран да се извърши изцяло със средства от бюджета на самото училище. Изложено е още, че директорът на училището има качеството възложител на обществена поръчка по смисъла на ЗОП и моли кмета на Столична община да „съгласие/ разпореждане“ за провеждане на самостоятелна обществена поръчка за извършване на ремонт, представляващ реконструкция на дворното пространство на 18 СУ "Уилям Гладстон" с цел реализация на одобрения технически проект и издаденото въз основа на него строително разрешение № 294/18.11.2022. В отговор на това писмо е постъпил отговор от Столична община от 25.01.2023 г. , в който е посочено, че на основание чл. 41а от Наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование директорът на училището може да извършва основни ремонти. По делото е разпитан св. А.Т., баща на ищцата, който посочва, че в деня на инцидента заварил дъщеря си в медицинския кабинет на училището с видимо и силно деформирана ръка, в състояние на шок, треперене и неистови писъци от болка, като медицинската сестра не извикала линейка, не е дала обезболяващо до неговата намеса и почиствала повърхностни рани, вместо да имобилизира фрактурата, а пред кабинета се събрал целият клас, което е причинило на пострадалото дете допълнителен стрес и срам. Свидетелят описва лошото състояние на двора- с опасни дупки (4-5 см), повдигнат от корени асфалт и импровизирани футболни врати от камъни. Сочи също, че инцидента станал при организирана футболна игра, в който участвали момчета и момичета. Свидетелят посочва, че дъщеря му преживяла изключително болезнено мануалното наместване на костите в „Пирогов“, като след това дъщеря му започнала да сънува кошмари, да скърца със зъби и да изпада в „лека“ паника при най-малко нараняване месеци след инцидента. Посочва още, че по време на дистанционното обучение ищцата се чувствала отлъчена, а учителката не я е включвала активно в часа, имало и технически проблеми. Ищцата преустановила временно и извънкласните си занимания. По делото е разпитана св. Т.Б., която е била класен ръководител на ищцата. Посочва, че инцидентът е станал на 20 март 2023 г. около 17:20–17:25 ч. по време на организирана игра на футбол в часа по физическо възпитание. Учителката наблюдавала децата от близко разстояние (около 10 крачки) и е видяла как Н. пада, след като друго дете се блъска в гърба . Посочва, че настилката на мястото на падането е била равен асфалт, без дупки или неравности. Твърди, че веднага е отвела детето в медицинския кабинет, като ищцата била изплашена и плакала, опасявайки се от ново счупване на ръката (след предишна подобна травма), но в началото нямало имало видими белези за фрактура през дрехите. В кабинета, медицинската сестра установила вероятното счупване, а родителите били уведомени пет минути след инцидента. Свидетелката описва крайно агресивно поведение на бащата, който е крещял на персонала и е забранил на медицинската сестра да шинира или докосва ръката на детето, а майката насърчавала детето да крещи по-силно, за да „чуят всички колко са безотговорни“ в училището. От това детето станало по-неспокойно и започнало да вика за упойка едва при пристигането на парамедиците и в присъствието на родителите си. Твърди, че детето било спокойно по природа и се е върнало в училище през май 2023 г. в добро състояние, като е можело да пише, а по време на онлайн обучението след инцидента не били забелязани признаци на психологическа травма или промяна в поведението на Н.. По делото е разпитан и св.П., учител в ответното училище, която потвърждава, че инцидентът станал около 17:20 ч. при хубаво време и добра видимост, когато заедно със св.Б. били със своите класове на съседни игрища. Свидетелят твърди, че асфалтът не бил нарушен, защото ако е имало опасни дупки, децата изобщо не биха били пуснати да играят там. Посочва, че не е забелязала агресия, блъскане или грубо поведение между учениците преди инцидента, а г-жа Б. е реагирала бързо, отивайки към детето и веднага поела отговорност, отвеждайки пострадалото момиче към медицинския кабинет, като помолила колежката си да наглежда останалите деца. Сочи, че детето не е плакало силно на самия терен, а просто е придържало ръката си. Нямало е имало викове или необичайни звуци, които да привлекат вниманието на околните. По делото е разпитан св. Н., която работи като медицинска сестра в ответното училище. Свидетелят потвърждава, че при пристигането изкривяването на ръката не се виждало през дрехите и едва след като леко повдигнала ръкава разбрала, че става въпрос за фрактура. Посочва, че е сложила студен компрес, обработила е кървящите охлузвания по пръстите и е дала аналгин, след консултация с бащата за алергии. Сестрата заявява, че състоянието на Н. не е налагало спешно извикване на линейка, тъй като детето било в съзнание и стабилно и по протокол в такива случаи се викали родителите, за да транспортират детето. Посочва, че бащата на ищцата се появил много бързо, изгонил учителката от кабинета и забранил на медицинската сестра да шинира ръката. Той проявил агресия към сестрата, като е пожелал тя самата да си счупи ръката, за да изпита същата болка. Сочи още, че ищцата била поспокойна, докато е била само с учителката и сестрата, и се е разстроила много повече след влизането на бащата и изгонването на г-жа Б.. Потвърждава, че е стандартна практика учителите да водят децата до кабинета, освен ако нараняването не пречи на движението им. От показанията на св. Й.а- Ц., учител по японски и английски език в ответното училище, се установява, че от края на март до началото на май ищцата била обучавана дистанционно и се е включвало редовно в часовете. Посочва, че ищцата участвала активно в упражненията по езиците, отговаряла на въпроси и е изпълнявала домашните си задачи наравно с останалите ученици. Свидетелката не е забелязала признаци на травма или затруднения при общуването, а детето е изглеждало спокойно и се е справяло нормално с учебния материал. Посочва, че когато ищцата се върнала към присъствено обучение през май, тя вече не е носила гипс и нямала трудности при усвояването на езиковите дисциплини. От представено писмо от Застрахователна компания „Лев инс“ АД и представена към него застрахователна полица се установява, че ищцата има сключена застраховка „Злополука за учащи“, валидна от 05.10.2022 г. до 04.10.2023 г., по която е изплатено обезщетение в размер от 240 лева. По делото не се спори, че за периода от 27.03.2023 г. до 02.05.2023 г. на ищцата са осигурени условия за провеждане на обучение на ученика в дневна форма от разстояние в електронна среда. При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира следното: Оплакването на въззивникът и третото лице помагач за недопустимост на решението на първата инстанция съдът не намира за основателно. В практиката на ВКС (Решение № 107 от 13.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2446/2017 г., IV г. о., ГК, решение № 45/20.04.2010 г. на II т. о. по т. д. № 516/2009 г., решение № 406/14.01.2014 г. по гр. д. № 1585/2013 г. на IV г. о., решение № 77/08.03.2.0111 г. по гр. д. № 127/2010 г. на IV г. о., решение № 208/06.12.2016 г. по т. д. № 2806/2015 г. на II т. о.) е разяснено, че произнасяне по непредявен иск е налице, когато съдът признае или отрече право, което се поражда от различен фактически състав, който не се твърди в исковата молба или по искане, различно от това, с което по надлежен ред е сезиран. Първата инстанция е приела, че съществува претендираното от ищцата право по чл.49 от ЗЗД, като не се е произнесла по фактически състав различен от този изложен в исковата молба и уточненията към нея. В исковата молба и уточнението към нея от 20.10.2023 г. ясно е посочено, че се иска ангажиране на обезпечително- гаранционната отговорност на ответника, поради наличие на виновно и противоправно поведение от страна на негови служители изразяващо се в липса на надзор над децата. В случая първата инстанция е приела, че от една страна е налице виновно и противоправно поведение от страна на св. Б., която е решила да проведе час по футбол именно върху този терен, знаейки или бидейки длъжна да знае, че динамиката на играта предполага падания, които върху неравната настилка ще доведат до тежки увреждания, и от друга страна на ръководството на училището, което не е взело на мерки да се организира провеждането на задължителните часове по физическо възпитание и спорт в безопасна среда. Надзорът от своя страна представлява процес на наблюдение и контрол върху дейността на хора / в случая учениците/ за да се осигури безпроблемното протичане на дейност. От изложеното е видно, че първата инстанция е приела, че класният ръководител и ръководството на училището не са упражнили надзор/ в изложения по- горе смисъл/, като са допуснали провеждането на игра по футбол върху необезопасен терен. По изложените съображения съдът намира, че първата инстанция се е произнесла по твърдения в исковата молба фактически състав, поради което процесното решение не е недопустимо и не следва да бъде обезсилено. По оплакванията изложени в становището на третото лице за неизяснена фактическа обстановка съдът намира следното: Видно от мотивите на процесното решението, СРС е изградил фактическите си констатации за наличие на неравности по терена върху заключението на вещото лице по назначената СМЕ и дадените разяснения в откритото съдебно заседание, от които се установява, че неравностите на терена са предпоставка за улесняване получаването на конкретната фрактура, тъй като всяка изпъкналост усилва и концентрира силата на удара до площ с размерите на самата изпъкналост, ако се случи предмишницата подложена на тялото да уцели такава. От изложеното от вещото лице в откритото съдебно заседание се установява още, че ищцата не може да получи такава травма при равен асфалт, т.е. в случая е била нервност в настилката на футболното игрище. Същото се подкрепя и от съдържанието на посочените е по- горе писма от директора на училището до кмета на Столична община и кмета на район „Връбница“, в които ясно е посочено лошото състояние на терена и обстоятелството, че дори децата от първи до четвърти клас получават тежки травми заради недоброто състояние на двора. Съдът не кредитира показанията на св. Б. и св.П., в частта, в която твърдят че ищцата паднала на абсолютно равен асфалт, тъй като това противоречи на СМЕ и писмата от директората на училището ( които макар и да са частен свидтелестващ документ имат много висока доказателствена стойност, защото установяват неизгоден за страната факт) и освен това са дадени от заинтеросовани лица по смисъла на чл.172 от ГПК, доколкото и двете свидетелки се намират в трудово правоотношение с ответното училище. Ирелевантно е и оплакването на третото лице помагач, че не се установило увреждането на лявото коляно на ищцата, доколкото в решението на първата инстанция, въз основа на назначената СМЕ, ясно е посочено че уврежданията на ищцата са две- на дясната предмишница и четвъртия пръст на дясната ръка. Съдът намира за неоснователно и оплакването направено от въззивника, че първата инстанция неправилно приела, че настилката е опасна, тъй като тя се ползвала ежедневно от стотици ученици без инциденти. Първо това обстоятелство се опровергава от съдържанието на писмото на директора на училището от 2021 г., където ясно е посочено, че вследствие на лошото състояние на двора са настъпили множество инциденти, в това число и по отношение на ученици от първи до четвърти клас. Второ обстоятелството, че настилката се използва от множество ученици всеки ден, без всеки път да настъпват инциденти, не я прави безопасна / и по един път в лошо състояние всеки ден може да минават множество автомобили, без инциденти, но това нито го прави безопасен, нито състоянието му добро/. По правна квалификация на предявения иск и оплакванията във възивната жалба и становището на третото лице за липса на елементи от фактическия състав на основанието на отговорността на ответника: настоящия състав на съдът намира, за правилна правната квалификация дадена от първата инстанция , а именно чл.49 от ЗЗД, доколкото правната квалификация се определя от твърденията на ищеца изложени в исковата молба, а в нея ясно е посочено че се претендира обезщетение за претърпени вреди, причени при изпълнението на възложена от ответника работа. Фактическият състав на отговорността по чл.49 от ЗЗД включва следните елементи: 1) осъществено непозволено увреждане; 2) непозволеното увреждане да е извършено от лице на което ответника е възложил извършването на някаква работа; 3) вредите да са приченни при или по повод изпълнението на работа. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна и безвиновна и вината не е част от нейния фактически състав. Основното оплакване, както във въззивната жалба, така и в становището на третото лице е че липсват елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, респ. не е изяснено кой е виновния служител на ответното училище, поради което предявеният иск е следвало да бъде отхвърлен. В практиката на ВКС е разяснено (Определение № 634 от 21.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1431/2020 г., III г. о., ГК), че при деяние, което се състои в бездействие е достатъчно ищецът да твърди, че изпълнителят не е взел всички необходими мерки за безопасност, възложени от закона, от технически и други правила или от възложителя, а за да се освободи от отговорност възложителят е този който следва да твърди и да докаже, че са взети всички необходими мерки и е направено всичко необходимо, но увреждането е било непредвидимо или непреодолимо. Съгласно ППВС № 9/1966 г. за възложителите по чл. 49 ЗЗД бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа. А съгласно ППВС № 7/58 г. възложителят може да се освободи, когато докаже, че лицето на което е възложена работата не е действало виновно. Вината се изключва при случайно събитие и непреодолима сила (решение № 204/10 г. на ВКС ІV ГО), а според решение № 211/20 на ІІІ ГО, за да се приеме, че е налице случайно събитие, следва да бъде установено по категоричен начин, че служителите на ответника, и по-конкретно ответникът са направили всичко необходимо, но въпреки положените усилия е възникнал вредоносния резултат. При съобразяване на изложената практика на ВКС съдът намира следното: на първо място съдът не споделя твърденията на въззивника и трето лице помагач, че св. Б. и ръководството на училището / директора/ не са действали противоправно. Съгласно чл.219,ал.2 от ЗУПО педагогическите специалисти са длъжни да опазват живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от институцията. Съгласно чл.211,ал.1 от ЗУПО педагогически специалисти са учителите, директорите, както и заместник-директорите, които изпълняват норма преподавателска работа. За учителите е предвидено задължение да опазват опазване на живота и здравето на децата и учениците в чл.5,ал.1, т.14 от Наредба № 15 от 22 юли 2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Същото задължение е предвидено и в длъжностната характеристика на т.6 от длъжностната харктеристика на учител в начален етап, представена от ответното дружество. По отношение на директорите в чл.31,ал.1, т.24 от Наредба № 15 е предвидено задължение да осигурят здравословна, безопасна и позитивна среда за обучение. От събраните по делото доказателства се установява, че нито класния ръководител на ищцата, нито директора на училището са изпълнили така вменените им задължения. От представените по делото писма е видно, че както директора на училището, така и училищния персонал и родители са били наясно с лошото състояние на настилката в училищния двор за което са били изпратени 3 писма до кмета на Столична община и до кмета на район „Връбница“, като едва след настъпването на процесния инцидент са предприети действия по ефективното извършване на ремонта ( видно от писмо от 20.06.2023 г.). Нещо повече от писмото от 2021 г. директорът на училището ясно е посочил, че заради лошата настилка настъпват тежки инциденти при активна игра на учениците от първи до четвърти клас. Независимо от това нито директорът, нито в случая св. Б., са взели мерки за осигуряване безопасността на децата при провеждане на учебните часове по физическо възпитание и спорт в двора на училището / като например св. Б. да инструктира учениците да не се блъскат при провеждането на играта, с оглед лошото състояние на настилката или да се организират игри по неконтактен спорт или организиране на ремонт на училищния двор от бюджета на училището, за което, видно от представеното писмо от Столична община, не е необходимо съгласие или разпореждане от кмета/. В този смисъл съдът намира, че св. Б. и директорът на училището са действали противоправно, в разрез с разпоредбите на чл.219,ал.2 от ЗУПО и чл.5,ал.1, т.14 и чл.31,ал.1, т.24 от Наредба № 15, като не са взели мерки за осигуряване безопасността на децата, а съгласно горецитираното ППВС № 9/1966 г. за възложителите по чл. 49 ЗЗД бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона. В случая ответника не може да се ескулпира с оглед на обстоятелството, че св. Б. и медицинската сестра са действали правомерно и в съотвествие с Инструктажа за безопасност след настъпването на увреждането, при условие че преди неговото настъпване отговорните служители на ответното училище не са взели мерки за осигуряване безопасността на децата при провеждането на часовете по физическо възпитание и спорт в двора на училището. С оглед на изложеното съдът не намира за основателни оплакванията направени във въззивната жалба за противоречие в мотивите на първата инстанция. На следващо място съдът намира, че е налице причинна- връзка между противоправното поведение на отговорните служители на ответното училище и настъпилите вреди. Относно причинно-следствената връзка в практиката си ВКС използва два основни способа за установяване на причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди – на първо място се прилага т. нар. теория за равноценността, съгласно която е налице причинна връзка между вредите и извършеното деяние, когато последното се явява необходимо условие за настъпването на вредите / така решение № 9 от 2.02.2018 г. по гр. д. № 1444/2017 г. на III г. о. /. Наличието на причинната връзка се проверява като мисловно се отстрани деянието от цялата съвкупност от условия, предизвикали вредите. Ако вредите настъпват и без да е налице деяние, то причинна връзка не е налице и обратното – ако вреди не настъпват без да е налице деяние, то причинна връзка е налице. За определяне размера на преките вреди се използва т. нар. адекватна теория – преки са само онези вреди, които типично адекватно настъпват вследствие извършеното противоправно деяние / в този е и Решение № 35 от 12.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3901/2021 г., IV г. о., ГК/. В случай ако се отстрани мислено извършеното от ответника деяние, то конкретно причинените вреди на ищцата нямаше да настъпят- от назначената по делото СМЕ се установи, че ищцата не може да получи такава травма при равен асфалт, т.е. ако педагогическите специалисти в училището / св. Б. и директора/ бяха изпълнили задължението си да осигурят безопасни условия за провеждане на занятията по физическо възпитание и спорт, то ищцата нямаше да получи тази травма. Следователно в случая е налице е причинна връзка. Съдът не намира за основателно и възражението на въззивника за наличие на случайно събитие. Както беше посочено по- горе, вината се изключва при случайно събитие и непреодолима сила, а за да се приеме че е налице случайно събитие / каквото твърди ответника/, следва да бъде установено по категоричен начин, че неговите служители са направили всичко необходимо, но въпреки положените усилия е възникнал вредоносния резултат. В случая това не се установи. Всъщност обратното е вярно ако служителите на ответника бяха положили всички необходими усилия, то процесния инцидент въобще нямаше да настъпи. За пълнота на изложението съдът намира за неоснователно и оплакването, че първата инстанция квалифицирала иска по чл.49 ЗЗД, но изложила мотиви за наличие на отговорност от вещ по чл. 50 ЗЗД. Още с т.2 на ППВС №17/1963 г. е разяснена разликата между отговорността по чл.49 и чл.50 от ЗЗД, а именно- че ако вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод на изпълнение на възложена работа, отговорността за този, който е възложил работата, пред увредения е по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата е по чл. 50 ЗЗД. В случая първата инстанция ясно е посочила, че вредите са причинени не от настилката, както твърди въззивника, а от бездействието на св. Б. и ръководството на училището. В обобщение съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД, поради което правилно първата инстанция е уважила иска. По оплакванията във връзка с размера на обезщетението съдът намира следното: В ППВС 4/1968 г. са дадени примерно критериите от които съдът следва да се ръководи при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, а именно: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е претърпяла силна болка до медицинското имобилизирането на ръката й, а след това е търпяла умерени болки в рамките на двумесечния оздравителен период. Освен това от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, кабинета на медицинската сестра се е събрал целият клас, което неминуемо е причинило на пострадалото дете допълнителен стрес и срам. Установява се още, че след настъпването на инцидента ищцата е започнала да сънува кошмари и е проявявала паника и при най- леките увреждания. Трябва да бъде отчетено и обстоятелството, че вследствие на травмата ищцата е близо два месеца е учила дистационно, което неминуемо я е откъснало от социалната й среда и е повлияло върху процеса на нейното обучение. На последно място процеснния инцидент е повлиял негативно и върху извънкласните дейности на ищцата. При съобразяването на тези обстоятелства съдът намира, че определеното от първата инстанция обезщетение е справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД, поради което не са налице основания за неговото намаляване. Правилно и в съответствие с чл.84,ал.3 ЗЗД и практиката на ВКС по въпроса, първата инстанция е присъдила законната лихва от датата на деликта. По изложените съображения решението на първата инстанция трябва да бъде потвръдено изцяло, а подадената въззивна жалба оставена без уважение. По разноските: При този изход на спора на въззиваемата страна се дължат разноски в размер на 490 евро ( 960 лева)- заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство, срещу което не е постъпило възражение за прекомерност от насрещната страна. Така мотивиран Софийският градски съд,