Решение № 1496 от 6.3.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 13170/2024 г.

С Решение № 9878/23.05.2024 г., постановено по гр. д. № 7422/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 150 състав, са уважени изцяло предявените от М. Б. М. и К. Б. М. против „ЕВРОАГРОИМПЕКС“ ЕООД искове с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване за недействителен на анекс № 82 от 28.03.2022 г. към договор за аренда на земеделска земя, сключен между М.И.К., действувала като мним представител на Б.М.И. – наследодател на ищците, вписан под № 351 от 31.01.2017 г., Том 1, вх. рег. № 605 в СВ при Великотърновския районен съд. Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „ЕВРОАГРОИМПЕКС“ ЕООД с доводи за неправилност, поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че от пълномощното в полза на М.К. е видно, че същата е упълномощена да сключи анекс към вече сключения договор за аренда. Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение изцяло. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците М. Б. М. и К. Б. М., с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Излагат, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа се, че Б.М.И. надлежно е учредил представителна власт в полза на М.К., но тази представителна власт е била прекратена със смъртта на упълномощителя Б.И. на 21.07.2021 г. Поддържа се, че към момента на сключване на Анекс № 82 на 28.03.2022 г. М.К. вече не е била пълномощник на Б.И., поради което е действала като мним представител. Поддържа се, че наследниците на Б.И. не потвърждават договора, а искат прогласяването на недействителността му. Въззиваемият моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение. Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е основателна, по следните съображения: Предявени са от от М. Б. М. и К. Б. М. против „ЕВРОАГРОИМПЕКС“ ЕООД искове с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване за недействителен на анекс № 82 от 28.03.2022 г. към договор за аренда на земеделска земя, сключен между М.И.К., действувала като мним представител на Б.М.И. – наследодател на ищците, вписан под № 351 от 31.01.2017 г., Том 1, вх. рег. № 605 в СВ при Великотърновския районен съд. Неоснователни са въведените възражения от ответника, че е нарушено правото му защита, тъй като не е запознат дали ищците предявяват иск за сключване на анекса към договора за аренда при липса на съгласие или при сключването му при липса на представителна власт. Ищците са уточнили исковата си молба,че претендират прогласяването на недействителност на процесния анекс поради сключването му при липса на представителна власт. Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК, уреждащ диспозитивното начало в гражданския процес, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Предмет на делото е спорното материално субективно право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Той се определя от ищеца в исковата му молба съобразно наведените от него фактически твърдения и искания, като именно в тези рамки съдът има правомощия да разгледа спора и да се произнесе с решение. Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросът – какъв е бил обемът на учредената представителна власт с процесното пълномощно от 17.11.2016 г. По иска с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД: Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото въз основа на събраните писмени доказателства, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към нея, като същатаа става част от настоящото изложение. По силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъждат следните факти: От събраните по делото доказателства – препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници се установява, че ищците М. Б. М. и К. Б. М. са наследници по закон на Б.М.И., починал на 21.07.2021 г. На 17.11.2016 г., Б.М.И. е упълномощил М.И.К. да сключи договор за аренда на притежаваните от него земеделски земи в землището на с. Петко Каравелово, а именно: имот № 007047 – нива в местността „Джулюн гьол“, с площ 16.545 дка, обработваема площ 16.000 дка, категория 4, при посочени съседи; имот № 021044 – нива в местността „Граматика“, с площ 6.746 дка, обработваема площ 6.746 дка, категория 6/5, при посочени съседи; и имот № 029045 – нива в местността „Карачала“, с площ 18.365 дка, обработваема площ 18.100 дка, категория 4, при посочени съседи, за срок от 5 години. В пълномощното изрично е посочено, че упълномощителят учредява на пълномощника представителна власт да го представлява пред всички държавни и други органи за сключване на договор, както и на анекс към вече сключен договор за аренда на собствените му имоти. На 27.01.2017 г., въз основа на предоставеното пълномощно, М.К. е сключила договор за аренда за гореописаните имоти с ответното дружество за срок от 5 години. На 28.03.2022 г., М.К., действаща като представител на Б.М.И., и ответното дружество са подписали анекс № 82 към договора за аренда на земеделска земя, вписан под № 351 от 31.01.2017 г., том 1, вх. рег. № 605 в Службата по вписванията при Великотърновския районен съд, с който срокът на договора е удължен с нови 5 години – за периода от 2023 г. до 2028 г. По делото е представено платежно нареждане от 08.12.2024 г. за извършен банков превод от ответника към ищеца М. Б. М. за заплащане на сума в размер на 1473 лв. с основание – „рента 2023/2024 г.“ и „П Каравелово дог 605“. С оглед очертания от ищците спорен предмет и в рамките на диспозитивното начало съдът дължи произнасяне относно действието на анекс № 82/28.03.2022 г. спрямо наследниците на Б.М.И.. В пълномощното се сочи право да се сключват и анекси. При тълкуване на волята на упълномощителя по реда на чл. 20 от ЗЗД съдът приема, че упълномощаването е касаело и анекси към договор, който към упълномощителната сделка е предстояло да бъде сключен. Този извод следва при тълкуване на нормите на самото пълномощно. Ограничението на срока за договора за аренда от 5 години е предвидено с оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗАЗ, като предвидената уговорка лимитира първоначалното сключване, както и всеки следващ анекс да не може да бъде сключван за по-дълъг период от определения нормативен минимум. Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, според обема на учредената представителна власт видовете упълномощаване, респ. видовете пълномощни са: общо (генерално) и изрично (специално, конкретно). При общото упълномощаване не се посочват конкретните правни действия или сделки, които пълномощникът е овластен да извърши, а обемът на представителната власт, или не се ограничава – отнася се до всякакви правни действия от името на упълномощителя, или се определя чрез посочване на по-общи характерни белези. При изричното (специалното) упълномощаване обемът на представителната власт се определя конкретно, чрез посочване на отделни правни действия или на правните последици, които следва да се породят. Класификацията е условна, тъй като критерият степента на „изричност“ и конкретизация, е относителен. В тълкувателното решение е прието, че видът на упълномощителната сделка има значение за действителността на сделката, сключена от пълномощник, само когато изрично е предвидено в нормативен акт упълномощаването да е изрично. Такова е изискването на чл. 4, ал. 3 от ЗАЗ, според който договор за аренда, както и споразумение за неговото изменение или прекратяване, може да се сключи със собственик. Съгласно установеното в изр. 2 на чл. 4, ал. 3 ЗАЗ, упълномощаването трябва да бъде с нотариално заверено изрично пълномощно. Приетото по делото пълномощно сочи упълномощаване за сключване на договор за аренда за 5 години и такъв е сключен на 27.01.2017 г., като е изрично предвидена възможността за сключване и на анекси към сключения договор след изтичане на 5-годишния му срок, но за не по-дълъг период от първоначалния договор. Смъртта на упълномощителя е общо основание за прекратяване на представителството. Основанията за прекратяване поначало действат във вътрешните взаимотношения между страните (inter partes) – само в отношенията упълномощител и представител. Сами по себе си те не са достатъчни, за да се прекрати представителната власт спрямо третите лица, с които представителят договаря (erga omnes). Тази специфика произтича от особеностите на представителството като многостранно правоотношение. Представителната власт може да е прекратена в отношенията между представителя и упълномощителя. Тя обаче може да продължава съществуването си спрямо третите лица (аналогия от чл. 21, ал. 1 ЗЗД). Така че към съответното прекратително основание обикновено трябва да се насложат и допълнителни юридически факти, за да произведе то действие спрямо третите лица. Тези допълнителни факти са или знание на третите липа за прекратяването, или като негова алтернатива – вписването на прекратяването в предвиден от закона регистър. Макар представителната власт да е отпаднала във вътрешните отношения поради някакво тяхно развитие – в случая смъртта на упълномощителя, тя може да продължи да съществува във външните отношения. Дори прекратителното основание да подлежи на вписване в регистър, третото лице няма да се смята за недобросъвестно, ако съответният регистър е с ограничен достъп или достъпът до него изисква специални разрешения (например от съд). Такъв е регистърът ЕСГРАОН – Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението, който е национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и източник на лични данни за тях. Фактите относно гражданското състояние на лицата се вписват в ЕСГРАОН, но достъпът до него е ограничен съгласно чл. 106 ЗГР, в който са определени условията за достъп, а също така и съгласно Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и Наредба № РД-02-20-9 от 21 Май 2012 г. за функционирането на Единната система за гражданска регистрация. Ето защо не може да се сподели тезата, че вписването в тях е самодостатъчно, за да обоснове недобросъвестност на третото лице. Регистърът е публичен (общодостъпен), когато неограничен кръг лица имат безусловен достъп до него. Ако ползването на данни от регистъра е обусловено от специални изисквания (особено качество на лицата, ограничение на кръга на имащите достъп до регистъра, изискване на конкретно или общо разрешение - напр. съдебно разпореждане и др. под., регистърът губи публичния си характер, какъвто е и случая с регистрите за гражданско състояние, от които може да се установи безпротиворечиво, че дадено лице е починало. Доколкото представителството е прекратено само във вътрешните отношения между упълномощителя и представителя, но не и спрямо третите лица, анексът, сключен от представителя, по смисъла на чл. 41, ал. 2 ЗЗД не може да се противопостави на ответника, т.е. е напълно действителен и обвързва упълномощителя (макар той да е вече бивш) и третото лице. Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло като неправилно. По разноските: С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК разноски за първата и за въззивната инстанции има ответникът и въззивник, но същият не претендира такива. Воден от гореизложеното, съдът