Решение № 129 от 25.6.2024 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 79/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е след връщане на делото за ново разглеждане с Решение № 33/17.01.2024г. по гр.д.№ 4479/2022г. по описа на ВКС, І г.о., с което е отменено Решение № 187/27.05.2022г., постановено по В.гр.д.№ 104/2022г. по описа на Окръжен съд-Смолян. С Решение № 400/29.11.2021г., постановено по гр.д.№ 451/2021г. по описа на Районен съд-Смолян е осъден И. Г. Ш., с ЕГН ••••••••••, с адрес с.Ш.л., общ. С. ул.“Ч.“ №30 да преустанови неоснователните действия, с които пречи на В. Т. Б., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр.Д., ул.“С.К.“№11, В. Т. П., с ЕГН •••••••••• с адрес гр.Д., ул.“С.п.“ № 14, П. С. Г. с ЕГН ••••••••••, с адрес гр.Д., ул.“О.“ № 22, С. С. В., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр.Д., ул.“С.К.“ № 6 и М. П. С., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр.Д., ул.“Р.“ № 2а да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху Поземлен имот с идентификатор 68000.5.40, находящ се в м.“Б.-С.“, землището на с.С. с площ от 630 кв.м., с трайно предназначение на територията-Земеделска, начин на трайно ползване-нива, десета категория, при съседи: 68000.5.163, 68000.5.32, 68000.5.39 и 69256.500.179, като премахне за своя сметка находящия се в югозападната част на поземления имот с идентификатор 68000.5.40 метален павилион.Осъден е И. Г. Ш., с ЕГН ••••••••••, с адрес с.Ш.л., общ.С. ул.“Ч.“ №30 да заплати на В. Т. Б., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр.Д., ул.“С.К.“ № 11 разноски по водене на делото в размер на 880, 00 лв. Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 462/01.02.2022г. от И. Г. Ш., чрез пълномощника му адв.К. Ш.а, с оплакване за неправилност, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че районният съд е приел, че ищците са собственици на процесния имот на основание реституционното решение, като е отхвърлил възраженията му при направения косвен съдебен контрол, приемайки неправилно, че разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ се отнася и урежда случаите на осъществяване на такова предприятие или застрояване на терен, което представлява комплекс от строителни дейности, а не строеж на единични сгради, които попадат в приложното поле на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ. В съдебната практика се приема, че застрояването или осъществяването на комплексно мероприятие на държавата по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ е пречка за възстановяване на собствеността на земеделските земи, като в тези случаи за разлика от хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, законодателят не е предвидил изискване за законност на извършеното строителство, поради което изводите на първоинстанционния съд не кореспондират както със задължителната съдебна практика, така със законовата разпоредба, според която достатъчен е обективният факт на извършено строителство или на осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността в реални граници по реда на ЗСПЗЗ, без да е поставено изискване за комплексност на застрояването. Процесният павилион е построен от ТКЗС и към влизане в сила на ЗСПЗЗ е бил част от селскостопански двор /овчарник - сеновал/, като предназначението му е било за млекосъбирателен пункт в стопанския двор, следователно той е бил част от такова комплексно застрояване. Доказателство в тази насока е представената по делото скица на имот, придаден към селскостопанска постройка, издадена и подпечатана от Председателя на ОбПК, с която на ответника е определен размер на придаваемата площ към закупените от него сгради. От скицата е видно, че в два съседни имота са разположени две сгради, едната от които е процесната, а втората е разположена в другия имот под пътя. Тези сгради са построени от ТКЗС, ведно с изградената в стопанския двор инфраструктура - път, електроснабдяване и водоснабдяване и като такива са част от комплексно застрояване на селскостопанския двор, поради което е изпълнено и условието, ако се приеме, че нормата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ не се отнася до единични сгради, а касае комплексни застроявания, с оглед на което е съществувала установената от закона пречка за реституция на имота. Твърди се още, че в противоречие със събраните по делото доказателства са правните изводи на съда по приложението на § 1в, ал.1 от ППЗСПЗЗ. От приета по делото СТЕ се установява, че процесният павилион е с площ от 28.22 кв.м., изграден върху бетонова площадка от метална конструкция, лек тип от вбетонирани метални колони, метални греди, метални покривни греди, подбетонна площадка и представлява „строеж" по смисъла на т.38 от &5 на ДР на ЗУТ, а не преместваем обект. Същият е недвижима вещ, тъй като е трайно прикрепен към земята и по смисъла на посочената разпоредба представлява наземна сграда. Следователно, процесната постройка попада в посочените в §1в, ал.1 от ППЗСПЗЗ строителни дейности, които възпрепятстват възстановяването на собствеността на бившите собственици, противно на възприетото от съда становище и изложените от него мотиви. Нарушена е и нормата на чл.10. ал.12 от ЗСПЗЗ, /в редакцията му от 1997г. и 1998г./, съгласно която се възстановяват правата на собствениците по реда на чл. 14, ал. 1, т.1 върху земите във и извън строителните граници на населените места, включени в стопански дворове на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които не са застроени или не представляват прилежащи площи към сгради. Тази норма се явява специална по отношение разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като касае само реституирането на имоти включени в стопански дворове на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и в случая е приложима, а от представените по делото писмени доказателства Договор за продажба от 01.03.1993г., сключен между ответника и Ликвидационния съвет на СС Ш.л., Протокол от 26.01.1993г. за спечеления от него търг за процесната сграда и фактура №210 от 09.04.1993г. за заплатена цена, се установява, че въпросната сграда е продадена от Ликвидационния съвет на СС Ш.л., която се явява прекратена организация по §12 ПЗР ЗСПЗЗ и постройката е била част от активите на ТКЗС, построена като част от стопански двор.От съдебната практика е видно, че разпоредбата на чл.10, ал.12 от ЗСПЗЗ не поставя изисквания и не прави разграничения по отношение вида, предназначението, законността, начина и обема на застрояването, а именно дали застрояването е единично, комплексно или касае мероприятие на държавата. Фактическият състав на разпоредбата се свежда единствено до възможността имотът да бъде възстановен в стари реални граници, да е бил включен в стопански дворове на посочените организации и да не е бил застроен - условие, което в настоящия случай не е било налице, за да са настъпят валидни правни последици на реституцията.От изложеното следва извода, че в случая са били налице пречките за възстановяване собствеността върху процесния имот, а постановеното в полза на ищците реституционно решение е материално незаконосъобразно и не е породило реституционно действие, досежно спорната площ - застроена и незастроена, определена като прилежащ терен, която според СТЕ е в размер на 28, 22 кв.м. за постройката, от които 25, 02 кв.м. и част от общо придаваемия по скица терен от 235 кв.м. попадат във възстановения имот на ищците. Неправилно и необосновано съдът не е признал на ответника придобИ.ето на правото на строеж върху процесната постройка, както и определения към нея прилежащ терен в размер на 0, 235 дка, съгласно Наредбата за необходимата земя при изграждане на строителни обекти (ДВ бр.101/1982г.), като се е позовал на чл.45, ал.З от ППЗСПЗЗ. В случая тази разпоредба е неприложима, тъй като е приета като нова и обнародвана в бр.72 на ДВ от 24, 08.1993г. след провеждането на търга на 26.01.1993г. и след като е сключен Договорът за продажба на 01.03.1993г. и е платена цената на 09.04.1993г. Към момента на придбИ.ето, действаща е била горепосочената Наредба за необходимата земя при изграждане на строителни обекти, като именно тя е релевантна за определяне на прилежащите към сградите терени и като такъв приложим нормативен акт е посочена в издадената на ответника скица за имот придаден към селскостопански имоти, с определен размер от 0, 235 дка към процесната постройка и 2, 366 дка към спомената сграда овчарник - сеновал, която също е закупена от ответника, но попада в друг имот. Скицата е издадена по надлежния ред, подписана от техническото лице - В. Калфов и от Председателя на ОбПК - инж.К.Узунов и подпечатана с печата на Поземлената комисия. Следователно, налице е валиден документ, с който е определен размерът и границите на прилежащия към сградата терен и същият е определен вече като самостоятелен парцел, който ответникът ведно със сградата ползва и владее непрекъснато и необезпокоявано като собственик, в продължение на повече от 28 години, считано от придобИ.ето му на 01.03.1993г., до настоящия момент. Също така, от т.З на представения с жалбата Протокол за експертна оценка на имоти от 05.07.1993г. е видно, че е извършена пазарна оценка и на придаваемата към процесната постройка земя, в размер на 235 кв.м. В нарушение на процесуалните правила, съдът не е обсъдил и представените като доказателства Указания с №06-00-131/25.09.1992г. на Министерството на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост, с които са направени предписания и са дадени инструкции по прилагането на действащите към момента нормативни актове, касаещи разпореждането с постройките и със земите, върху които е извършено строителството, представляващи дълготрайни активи на тогавашните ТКЗС /ДЗС/. Посочените указания са подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и по своя характер представляват Инструкция по смисъла на Закона за нормативните актове, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури. Видно от съдържанието им, същите са издадени на основание чл.59, ал.4 от ППЗСПЗЗ в редакцията му (Бр.34 на ДВ от 1992г.), с оглед на която разпоредба, Министерството на земеделието осъществява методическо ръководство на ликвидационните съвети и на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правото на строеж върху кооперативна и държавна земя включва и правото на ползване на незастроената част от земята дотолкова, доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение /чл.64 ЗС/. При продажба на търг на сгради, ликвидационните съвети ведно с правото на собственост върху сградата прехвърлят и правото на собственост върху застроената държавна земя, като нейният размер се определя от площта на парцела - за земите, в строителните граници на населените места, а за териториите извън тях-съобразно Наредбата за необходимата земя при изграждане на строителни обекти. Следователно ответникът е придобил собствеността върху процесния метален павилион най - малкото, ведно с правото му на строеж върху определения му прилежащ терен, който извод, необосновано и немотивирано е отхвърлен от съда. От заключението на СТЕ се установява, че процесният павилион не е със статут на временен, преместваем обект. От това следва, че същият е продаден на ответника ведно с правото на строеж върху прилежащия терен, с което се опровергават твърденията на ищците, че павилионът е поставен в техния имот без основание. Неоснователно е отхвърлено и възражението за изтекла в полза на ответника придобивна давност на правото на собственост, върху прилежащият към сградата терен в размер на 0, 235 дка, част от които попадат във възстановения имот на ищците, както и евентуалното възражението за придобивна давност, на правото на строеж на постройката върху прилежащият й терен, като само бланкетно е посочено от съда, че не се установява, ответникът да е владял и ползвал въпросния прилежащ терен от придобИ.ето му през 1993г. до сега.От разпита на свидетелите на ищците може да се направи извод, че същите са неверни, противоречиви и не кореспондират със заключението на експертизата, скицата на имота, както и с останалия събран по делото доказателствен материал.От показанията на свидетеля С.С., се установява, че самият той ползва павилиона и земята около него от 2010г., до настоящия момент, които са му предоставени от ответника И. Ш.. Свидетелят отглежда животни, като в павилиона е поставил печка, съхранява фураж, поддържа го и го стопанисва. Има и навес около него, в който съхранява дърва, пасе овцете си около павилиона. Твърди също, че преди него павилионът е ползван от А.Б. до смъртта му, като въпросният човек е баща на единият от свидетелите на ищците, след което ответникът му го е предоставил за ползване на него. Свидетелят С. посочва, че нищо не пречи на ищците да си ползват имота, тъй като павилионът е на границата, но има свободен, широк път, минават всякакви превозни средства и павилионът не пречи за минаването им. Освен павилиона и земята около него свидетелят от 5-6 години ползва и ливадата на ищците, като именно поради това свидетелите П. Б. и С. С. се опитват да въведат съда в заблуждението, че цялата земя, включително и тази около павилиона е предоставена за ползване на свидетеля С.С., не от ответника, а от ищците.От показанията на свидетеля Г.Б. също се установява, че процесният павилион е закупен от ответника през 1992г.-1993г. и е предоставен за ползване на свидетеля С.С., а преди него на Б. /бай Т./, който го е използвал за дърводелска работилница. Свидетелят също твърди, че така както е разположен, павилионът не пречи на имота на ищците, може да се влиза, тъй като има път.Всички разпитани свидетели установяват, че от момента на придобИ.ето, ответникът осъществява непрекъснато и необезпокоявано владение като собственик не само на процесната постройка, но и на прилежащият към нея терен, определен по скица в размер на 0, 235 дка, които той е предоставил за ползване на трети лица, заедно със самата постройка. Следователно, безспорно се установява, че в продължение на повече от 28 години, считано от придобИ.ето му през 1993г., до настоящия момент, ответникът владее и свои както процесния павилион, така също и прилежащия му терен, като това владение е непрекъснато, необезпокоявано и непротивопоставимо на трети лица. Исковата претенция по чл.109 от ЗС е неоснователна, тъй като с негаторен иск се търси защита на нарушени права, тогава когато собственикът владее вещта, но действия на друго лице накърняват или застрашават владението и изобщо правото на собственост, без обаче да се осъществява постоянно нарушаване на владението. В настоящия случай, ответникът противопоставя свои права на собственост върху постройката, ведно с правото на строеж, основани първо на покупко - продажба и като евентуално на безспорно осъществявано владение, в продължение на 28 години и върху прилежащия терен, което продължава и понастоящем, поради което възниква спор за материално право, който се явява преюдициален спрямо настоящото производство и следва да бъде разрешен по друг процесуален ред. От СТЕ се установява, че павилионът не затруднява достъпа до имота на ищците, защото до имота им има достъп от още две страни. Част от процесната постройка, с площ от 25, 02 кв.м. е разположен в югозападната част на имот №68000.5.40, а останалата част с площ от 3, 20 кв.м. попада в имот №68000.5.163. В констативната част на експертизата е посочено, че достъп до имота на ищците има от имот №68000.5.163, който е посочен като селскостопански, горски, ведомствен път, както и от имот №68000.5.179, който е с НТП - второстепенна улица, или достъп до имота на ищците има както в северозападната част, където той граничи с път, така също и от южната и югоизточна част, където има доста голяма част от имота, през която може да се минава. Изводите на вещото лице кореспондират и с представената по делото кадастрална скица №15-192648- 23.02.2021г. за поземлен имот с идентификатор №68000.5.40, от която нагледно се установява, че същият граничи изцяло с имот №68000.5.179, който както е посочено е улица, поради което се налага извода, че достъп и път до имота на ищците има почти отвсякъде, поради което павилионът по никакъв начин не затруднява и не пречи на ползването на имота от ищците. В този смисъл са и дадените от свидетелите на ответника показанията. За да бъде уважен иска по чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имот и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие, но и да е налице ясен извод, че това негово действие или бездействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените и му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем, което не се установиха в настоящото производство. Моли да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и бъде отхвърлен предявения иск като като неоснователен. Претендира за разноски. С срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговора на въззивната жалба от В. Т. Б., В. Т. П., П. С. Г., С. С. В. и М. П. С., чрез пълномощника им адв.Н.М., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, съобразил е процесуалните разпоредби и действуващите закони към момента на възстановяване на собствеността върху земеделския им имот, съобразил се е и практиката на ВКС, поради което решението му е правилно и законосъобразно. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и им бъдат присъдени направените по делото разноски. Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ а обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Районният съд е бил сезиран от ищците от В. Т. Б., В. Т. П., П. С. Г., С. С. В. и М. П. С. с иск с правно основание чл.109 от ЗС да бъде осъден ответника И. Г. Ш. да премахне от имота им с идентификатор 68000, 5.40 металния си павилион, респективно да бъдат оправомощени да премахнат павилиона за негова сметка, както и да бъде осъден да им заплати направените поделото разноски. По делото от фактическа страна се установява следното: По делотоне е спорно, че ищците са законни наследници на П. С. Г., починал на 02.08.1969г., видно от Удостоверение за наследници 648/14.08.2019г., а последният е наследник на С. Т. Г., починал на07.09.1960г. С влязло в сила на 07.09.2006г. Решение № 05487/12.03.1998г. на ПК-С. в частта му по т.11 е възстановено правото на собственост на наследници на С. Т. Г. по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници на Нива от 0, 641 дка, десета категория, в местността „Б.-С.“, съставляващ имот №005040 по картата на землището, при граници /съседи/: №005163-полски път на Община С. №005032- използваема ливада на наследниците на Никола Филев Радичев и №005039-нива на наследниците на П. С.Т.. Съгласно Скица на Поземлен имот №15-192648/23.02.2021г. възстановеният с т.11 от посоченото решение имот по КККР на с.С. общ.Смолян представлява ПИ с идентификатор 68000.5.40 с площ от 630 кв.м. в м.“Б.-С.“, трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-нива, при съседи: 68000.5.163, 68000.5.32, 68000.5.39, 69256.500.179. Не е спорно също, че с Договор за продажба от 01.03.1993г., сключен между Ликвидационния съвет на ТКЗС с.Ш.л., като продавач и ответника И. Г. Ш., като купувач, продавачът е продал на купувача чрез публичен търг Метален павилион в с.С.. От Протокол от 26.01.1993г. за проведения публичен търг с явно наддаване е видно, че търга за метален павилион е спечелен при цена 18 180лв. от И. Г. Ш.. Цената е платена от купувача с платежно нареждане по посочена сметка, което се установява от Фактура №210/09.04.1993г. От представената скица на лист 29 се установява, че постройките са собственост на И. Г. Ш., като прилежащите терени към тях са с площ от 0, 235дка и 2, 366 дка или общо 2, 602 дка определени на основание Наредба за необходимата земя при изграждане на строителни обекти, обн. в ДВ бр.101/1982г. по фактура № 210/09.04.1993г. Скицата е подписана от Председателя ня ПК –К.У. и подпечатана с печата на ПК. Извършено е и геодезическо заснемане наметален фурган и паянтови навеси към негов имот 6800.5.40 по КК на с.Солица в съседство със с.С. (лист 30). С покана от 21.01.2021г., получена от ответника на 05.02.2021г. ищците са поканили ответника в срок до 15.03.2021г. да освободи имота им, като премахне от него металния си преместваем павилион. От показанията на свидетелят Б. се утановява, че имотът на ищците, за който се води делото се намира в местността „Б.“ в землището на с.С. и е с площ около 6-7 ара.Ищците имат тази ливада по наследство от С. Г.. В този имот, в югозападния му край, се намира ламаринен павилион, около 30 кв.м, за който знае, че е на ответника, който е купил павилиона при ликвидацията на АПК-то. Павилиона е там отпреди 2000г. В този край на имота минава път. Павилиона е на самия път и не може спокойно да се влезе в имота. От там е подхода за имота и пречи на ищците да си използват имота. Сочи още, че ищците са искали да построят в имота вилички за децата си, но павилионът пречи на построяването им. Твърди също, че ищците са ползвали този имот до преди 7-8 г., като имотът бил разоран, сеели картофи, моркови и след това започнали да го косят. След тези 7-8г. го ползвал С.С.. Знае, че ищците В. Б. и В. П. са го дали под наем. Сега С.С. ползва за косене ливадата на ищците. Ответникът И. Ш. не ползва павилиона. Ползва го С.С.. Не знае кой е дал на Спас да го ползва павилиона. Знае, че Васко П. е дал на Спас да ползва ливадата, тъй като лично видял, че като си дошъл Васко юли месец в с.С. Спас го видял и му казал „Ела да ти дам наема“ и си му платил. Казал, че наема е за ливадата, за имота. Освен този имот ищците нямат други имоти там. Свидетеля сочи, че до 1997г. баща му е ползвал павилиона, като И. Ш. му го бил дал да го ползва, а земята си я ползвали ищците. Свидетелят С. С. твърди в показанията си, че имотът, за който се води делото се намира в м.“Б.“ с.С. и е на наследниците на С. Г.. В този имот има една барака ламаринена, която била на АПК-то и впоследствие е закупена от И. Ш..Сочи, че бараката няма фундамент, поставена е направо на земята. Основата може би е цимент, тъй като е било склад. Павилиона е там откогато е построен обора, но не може да каже от коя година е там. Мястото на което е павилиона е входа към ливадата на наследниците на Г.. Павилиона заема югозападната част от имота. Според свидетеля това е ламаринена барака, която може да се премести с техника. За да ползват имота си ищците трябва да заобикалят през други ливади. Сочи, че наследниците на Г. са си ползвали този имот до преди 7-8 г.В началото го разорали с трактор, бил градина, после запустял и станал ливада, която косили.Сега С.С. ползва имота. Наследниците на С. Г. са му го дали да го ползва. Последно на 20.06.2021г. е имало събор в с.С. и Спас донесъл пари и платил наем на В. П.. Сочи също, че един от наследниците на С. Г. е искал да си ползва имота, искал да си строи вила, но имало спорове за бараката в имота, която му пречи, за да строи там. Идват много хора да купуват имоти и търсят, но като видят „бунището там“ и се отказват да купуват имота. Бараката е ръждива, корозирала и неподдържана, загрозява го, а ищците трябва да влизат през съседен имот., за да стигнат до имота си. Може да се влиза в имота през имот 179, който е път. Частта от имота, където е павилиона ищците не могат да я ползват, заради павилиона. Знае, че павилиона е на И. Ш.. Свидетелят С.С. твърди, че павилиона на И. Ш. в м.“Б.“ към 1997г., от както се занимава с овце е бил построен. До 2010г. го е ползвал един дърводелец, а от 2010г. до сега павилиона се ползва от него. Предоставил му го е И. Ш.. Там си е сложил печка и си гледа животни, съхранява фураж и поддържа павилиона. Сочи, че ползва павилиона и около него земята, около половин декар. И. Ш. е закупил павилиона около 1993г. Според свидетеля нищо не пречи на ищците да си ползват имота. Павилиона е на границата, на пътя. Има си свободен широк път, павилиона не пречи за минаване. Ползва имота под наем от наследниците на П. Г. от 5-6 години. Плаща им наем. Свидетелят Б. установява в показанията си, че павилионът е закупен през 1992-1993 г. от И. Ш., като сега го дава под наем на С.С.. Преди това го е ползвал Б. за дърводелска работилница. Сочи, че павилиона, така както е разположен, не пречи на имота на ищците. Може да се мине в имота, навсякъде са ливади, има си път. Имота, върху който е разположен павилиона не знае чий е, не знае границите на имота и колко е площта му, не знае и кой го ползва. От заключението на вещото лице по приетата в първоинстанционото производство СТЕ се установява от огледа и извършеното измерване на място в местност „Б.-С.”, землище с.С., че процесния метален павилион се намира в близост до път без трайна настилка. Представлява метален павилион, изграден върху бетонова площадка от метална конструкция лек тип от вбетонирани метални колони, метални греди, метални покривни греди, под - бетонна площадка, стени - обшивка от метални платна и плоскости от талашит, таван - фазер, монтиран на метална рамка, метална дограма за прозорци, като голяма част от прозорците са без стъкла на мястото, на които са поставени етернитови плоскости, входна врата от метална дограма с плътна и остъклена част, фасади – метална обшивка от профилна (нагъната) ламарина и гладка ламарина, метална мрежа на прозорците без стъкла, покрив - едноскатен, покрит с ламарина, борд с обшивка от профилна (нагъната) ламарина, инсталация - ел. за осветление. Металният павилион е ръждясал и е с размери 6, 07м на 4, 65м, измерени на място, а площта му е 28, 22 кв.м. От огледа от вещото лице и съгласно „Геодезическо заснемане“ на метален фургон и навеси към него в имот 68000.5.40 по КК на землището на с.С. в съседство на с.С.” (лист 30 от делото) е установено, че процесния метален павилион се намира в югозападната част на имота на ищците, като част от него попада в имот с №68000.5.163.Част от Металният павилион с площ от 25, 02 кв.м попада в югозападната част на имота на ищците - имот с №68000.5.40 и част с площ от 3, 20 кв.м попада в имот с №68000.5.163. Вещото лице сочи, че достъп до имота на ищците - №68000.5.40 има от имот с №68000.5.163 с НТП- За сескостоп., горски, ведомствен път и от имот с №69256.500.179 в землището на с.С. с НТП-за второстепенна улица, като счита, че процесния метален павилион не затруднява достъпа до имота на ищците. Според вещото лице процесният имот не е масивна сграда, а представлява метален павилион, изграден от метална конструкция лек тип. Металният павилион е „строеж” по смисъла на т.38 от §5 на ДР от ЗУТ., изграден в земеделска земя и не попада в хипотезата на временен преместваем обект. Вещото лице не е открило разрешение за поставянето му. На „Скица на имот придаден към селскостопанска постройка” (лист 29) местонахождението на твърдяната селскостопанска постройка е нанесено сравнително вярно. На „Геодезическо заснемане на метален фургон и навеси към него в имот 68000.5.40 по КК на земл.С. в съседство на с.С.” на лист 30 от делото процесния метален павилион е нанесен вярно.На скицата на лист 29 са нанесени две стопански постройки, като за постройка означена с „ПС” е нанесен имот с площ 0, 235 дка и за постройка означена с „2МС“ е нанесен имот с площ от 2, 366 дка.Общата площ на двата имота възлиза на 2, 601 дка. Местоположението на определените 2, 601 дка е както следва: имот с площ 0, 235 дка се намира в землището на с.С., като малка част от имота попада в имот с №68000.5.40, а по-голямата част попада в имот в №68000.5.163 по КККР на с.С.; имот с площ 2, 366 дка се намира в землището на с.Стикьл и попада в имоти с №69256.500.128 и №69256.500.155 по КККР на с.С., общ.Смолян. От заключението на вещото лице по назначената и приета във въззивното производство СТЕ, съгласно дадените указания от ВКС в отменителното решение, се установява след извършен оглед, че на място има три постройки - Овчарник - сеновал, двуетажен - означен на скицата на стр.29 като 2МС, метален Павилион върху бетонова площадка - означен на скицата като ПС и Трафопост - посочен на скицата с малко кръгче - най-малката сграда, намираща се в североизточната част.Трафопостът е масивна сграда. Между трафопоста и металния павилион има един фургон и малка барака.Към металния фургон има две паянтови пристройки, които са посочени на геодезическото заснемане на металния павилион (лист 30). Между Овчарника и другите две сгради има път.Павилионът се използва от овчаря.От скицата на лист 29 е видно, че има определен терен за павилиона с площ 0.235 дка, както и за Овчарника-сеновал – с площ от 2.366 дка или общо - 2.601 дка.На геодезическото заснемане се вижда, че по-голяма част от павилиона и едната пристройка попадат в имота на ответниците - 68000.5.40 по КККР на с.С. /в близост до с.С./, а останалата част-в имот общинска собственост и път. При съвместяване на скицата на лист 29 по делото и геодезическото заснемане, което е нанесено върху извадка от кадастралната карта е видно, че прилежащият терен на павилиона заема от имот 68000.5.40 с площ от 59 кв.м. - оцветени в жълто на скицата. На скицата на лист 29 има едно завъртане на сградата на павилиона. Трафопостът и кръстовището не са съвсем точно позиционирани - по-скоро са дадени схематично. В заключение вещото лице сочи, че на терена, означен на лист 29 от гр.д.№451/2021 год. на СРС, процесният метален павилион е сградата, означена като ПС на скицата и за нея има определен прилежащ терен с площ 235 кв.м. Към заключението на приложена комбинирана скица вещото лице със зелен цвят е очертало границите на имота, възстановен на ищците, с червен цвят е очертан прилежащия терен към металния павилион, с черен цвят е очертан процесния метален павилион и пристройките към него и с жълт цвят е повдигната площта, която прилежащия терен и павилиона завземат от имота на ищците с идентификатор 68000.5.40 с площ от 59 кв.м.Заключението на вещото лице не е оспорена от страните и съдът го възприема като обективно и компетентно изготвено. При така установеното от фактическа страна, правилно районният съд е квалифицирал предявения иск по чл. чл.109 от ЗС и правилно приел, че този иск е средство за правна защита на всеки собственик на недвижим имот срещу всяко неоснователно действие, бездействие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право, според предназначението на имота или в съответния обем на правото на собственост. За основателността на иска по чл.109 ЗС, ищецът следва да докаже правото си на собственост върху имота, че ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие) и че с това действие или бездействие му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем. В случая не е спорно между страните, че на ищците като наследници на С. Т. Г., починал на 07.09.1960г. с влязло в сила Решение № 05487/12.03.1998г. на ПК-Смолян е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху Нива от 0, 641 дка в м.“Б.-С.“, землище с.С., който имот по одобрената КККР на с. С. е с идентификатор 68000.5.40, поради което ищците се легитимират като собственици на посочения имот. Не е спорно също, че ответникът е собственик на метален павилион с площ от 28, 22 кв.м., който е закупил от ЛС на СС с.Ш.л. с Договор за продажба от 01.03.1993г., след проведен на 26.01.1993г. публичен търг с явно наддаване по реда на чл.48, ал.8 от ППЗСПЗЗ, с прилежащ терен към павилиона с площ от 0, 235 дка, съгласно приложената по делото скица на стр.29. Оспорва се от жалбоподателя, че не са били налице изискванията за реституиране на целия възстановен на ищците имот с Решение № 05487/12.03.1998г. на ПК-С. тъй като имотът е застроен с процесния метален павилион и в случая приложимата норма е чл.10, ал.12 от ЗСПЗЗ, която е специална по отношение на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като се касае за стопански двор на СС“Ш.л.“ и затова е била налице пречка за възстановяване правото на собственост относно застроената част и прилежащия терен. Посоченото оплакване въззивният съд счита за основателно. По делото не е спорно, че процесния имот се намира извън границите на населеното място, т. е. не попада в урбанизирана територия. За преценката по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ дали са налице пречки за възстановяване на собствеността върху земеделски имот е достатъчен обективният факт на извършено строителство или осъществено друго мероприятие на държавата. Разпоредбата на чл.10б ЗСПЗЗ не въвежда изискване да са били спазени процедурите по отреждане на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, за законност на строителството, както и за предоставяне на сградите или другите съоръжения за стопанисване на определена държавна организация. Не е установено изискване и за площта на сградите и вида на конструкцията им, както и за начина им на прикрепване към земята. Достатъчен е обективният факт на извършено строителство или осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността да възстановяване на собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ, като преценката се извършва към момента на влизане в сила на реституционния закон. Преценката проведено ли е мероприятие, което не позволява възстановяване на правото на собственост се извършва въз основа на легалните определения в §1в, ал.1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ, а не на основание легалното определение на „строежи“ съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ, тъй като към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ този закон още не е бил приет. Съгласно приложимите в настоящия случай § 1в, ал.1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ, строителни дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността, са: наземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп линии и др., а съгласно ал.2 съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността, са: канали, мостове, корекции на реки, язовири, диги, помпени станции, резервоари, пречиствателни станции, открити рудници, хвостохранилища, водоеми, открити паропроводи, нефтопроводи и др., т.е когато е налице съответно отреждане или проведено мероприятие за задоволяване на важни държавни нужди на науката, културата, на сигурността и отбраната на страната, на екологични и благоустройствени нужди на държавата и общините, относими към хипотезите на чл.24 от ЗСПЗЗ. Върху възстановения в полза на ищците имот с идентификатор 68000, 5.40 се намира метален павилион, продаден на ответника с Договор от 01.03.1993г. от Ликвидационния съвет на Семепроизводително стопанство „Ш.л.“ след проведен публичен търг. Съгласно действащата към този момент редакция на чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ, ликвидационните съвети продават на трети лица дълготрайни материални активи чрез търг. Тази кратка уредба е развита впоследствие, като изрично се предвижда, че при тези продажби цената на постройките се заплаща по сметка на ликвидационния съвет, а на вещните права върху земята се заплаща на републиканския бюджет, съгласно чл.48а, ал.3 ППЗСПЗЗ в първоначалната му редакция (ДВ бр.72/24.08.1993г.) Успоредно с това законодателят е предвидил, че незастроената земя в стопанските дворове на ТКЗС и др. селскостопански организации, както и земята, която не представлява застроена площ към техни сгради, подлежи на възстановяване по реда на чл.10, ал.12 ЗСПЗЗ ( ДВ, бр.79/1996 г. ) Земята под сградите и прилежащата площ е държавна собственост, съгласно чл.45, ал.10 ППЗСПЗЗ ( ДВ, бр.122/1997 г.), като лицата, закупили сгради в селскостопанските дворове, могат да ползват тази прилежаща площ при определени условия или да я закупят от държавата, съгласно чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ ( ДВ, бр.45/1995 г.) и чл.45, ал.1 ППЗСПЗЗ (ДВ, бр.122/1997г.) Предвидено е, че купувачи не могат да бъдат лица, придобили сградата като строителен материал (чл.45а, ал.1 ППЗСПЗЗ.) В периода между първоначалната редакция на чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ и последващата детайлна уредба на продажбите на ДМА от Ликвидационните съвети, са действали Указания № 06-00-131/25.09.1992г. на Министерство на селскостопанското развитие, земеделието и възстановяване на поземлената собственост, които изхождат от сходни правни положения, залегнали впоследствие в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. От тази уредба следва, че собствеността върху земите в селскостопанските дворове на ТКЗС и др. селскостопански организации има различен статут в зависимост от това дали е застроена със сгради на такива организации или е незастроена. Застроената земя, включително и прилежащата площ към сградите, е собственост на държавата и не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Тя се продава на лицата, закупили постройките. Незастроената земя се счита за земеделска и подлежи на възстановяване. Към земеделската земя, подлежаща на възстановяване, спада и тази, която е застроена с малоценни постройки – чл.1, ал.3 ППЗСПЗЗ. Неоснователно е възражението на въззиваемите, че не е установено, че процесната земя, върху която е построен павилиона и прилежащия му терен е включена в стопански двор на ТКЗС или друга селскоспопанска организация. Процесният павилион е построен от ТКЗС и към влизане в сила на ЗСПЗЗ е бил част от селскостопански двор с овчарник-сеновал, като предназначението му е било за млекосъбирателен пункт в стопанския двор, което е видно и от представената по делото скица на лист 29 за имот, придаден към селскостопанска постройка, издадена и подпечатана от Председателя на ОбПК, с която на ответника е определен размер на прилежащия терен към закупените от него сгради-овчарник сеновал и метален павилион. Тези сгради са построени от ТКЗС, ведно с изградената в стопанския двор път, електроснабдяване и водоснабдяване и са продадени на търг от ЛС на Семепроизводно стопанство „Ш.л.“, което е организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В настоящия случай, видно от фактура № 210 от 07.07.1993 г. към Договора за покупко- продажба от 01.03.1993 г., ответникът е заплатил на Ликвидационния съвет на СС Ш.л. цената на три постройки: покрит железен навес с цена 84 340 лв.; авторемонтна работилница – нова, с цена 157 075 лв. и метален павилион с цена 18 180 лв. Не се представят доказателства ответникът да е изкупил от държавата прилежащата площ към тези обекти, в частност към металния павилион с площ от 0, 235 дка. От заключението на приетата във въззивното производство СТЕ се установява от вещото лице, след извършен оглед, че на място има три постройки - Овчарник - сеновал, (също закупен от ответника след проведен търг с Договор от 11.12.1992г. от ЛС на СС „Ш.л.“) двуетажен - означен на скицата на стр.29 като 2МС, метален павилион върху бетонова площадка - означен на скицата като ПС и Трафопост - посочен на скицата с малко кръгче - най-малката сграда, намираща се в североизточната част. Към металния павилион има определен прилежащ терен с площ 0.235 дка, а за Овчарника-сеновал има определен прилежащ терен с площ от 2.366 дка или общо - 2.601 дка.Според скицата прилежащата площ е определена по Наредбата за необходимата земя при изграждане на строителни обекти (ДВ бр. 101/1982г.)Посочено е също, че скицата е свързана с фактура № 210/07.07.1993г. на ЛС на СС „Ш.л.“, т.е това са постройките продадени на ответника. Скицата съдържа подписите на лицето, което я е изготвило, както и подпис на председателя на ОбПК и печат на ОбПК. Неоснователно е възражението на въззиваемите, че в случая тази Наредба, определяща необходимата прилежаща площ е неприложима, тъй като не се касае за строеж, защото процесния павилион представлява преместваем обект. По този въпрос вещото лице е установило, че процесният метален павилион не е преместваем обект, а е сграда. Вещото лице установява, още че процесния метален павилион и част от прилежащия терен към него с обща площ от 59 кв.м. попада в реституирания имот на ищците в югоизточната му част, отразени с жълт цвят на приложената към заключението комбинирана скица. Именно за тази площ от 59 кв.м. от възстановения имот на ищците е била налице пречка за възстановяване по чл.10, ал.12 от ЗСПЗЗ, според която разпоредба земите в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС и др. селскостопански организации се възстановяват, но само ако не са застроени или не представляват прилежащи площи към сгради. Следователно след като прилежащата площ към закупения от ответника Ш. метален павилион е държавна, поради липса на доказателства, че прилежащия терен е закупен от него, то ответникът може да държи павилиона си върху нея, без това да представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС, което пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху останалата част от възстановения им имот. Вещото лице по приетата в първоинстанционното производство СТЕ изрично сочи, че металния павилион не затруднява достъпа на ищците до имота им, като достъп до имота на ищците има от имот с №68000.5.163 с НТП- За сескостоп., горски, ведомствен път и от имот с №69256.500.179 в землището на с.С. с НТП-за второстепенна улица. Това обстоятелство се установява и от показанията на свидетеля С.С.. С оглед изложеното въззивният съд счита, че въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение неправилно. Неправилно районният съд е приел, че не са били налице пречки за реституирането на имота на ищците, в частта му, относно застроената площ на металния павилион и прилежащия терен към него с площ от 59 кв.м. по реда чл.10, ал.12 от ЗСПЗЗ след като е закупен на търг от ЛС на СС „Ш.л.“. Неправилно е прието също, че към металния павилион не е определен по надлежен ред прилежащия терен, поради което ответникът след като без основание е поставил в имота на ищците металния павилион им създава пречки да упражняват правото си на ползване в пълен обем. Като е уважил предявения иск по чл.109 от ЗС, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него ще следва по да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от ищците иск да бъде осъден ответника да преустанови неоснователните си действия, с които им пречи да упражняват в пълен обем правото си на собственост, като премахне за своя сметка находящия се в имота им метален павилион. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК ще следва да бъдат осъдени въззиваемите да заплатят на жалбоподателя направените по делото разноски за всички съдебни инстанции (за първоинстанционното, въззивното, касационното и след връщане на делото за настоящето въззивно производство) в общ размер на 3580 лева, от които 80 лева за държавна такса, 300 лева разноски за СТЕ и 3200 лева за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд