Решение № 137 от 3.7.2026 г. на Районен съд - Първомай по дело № 643/2025 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от А. П. Д. срещу „Кредит Тайм“ ЕООД за заплащане на сумата от 299 лв. – частичен иск от общо 435 лв., представляваща платена без правно основание сума по Договор за заем № 106742 от 10.07.2023 г., прогласен за недействителен с Решение № 156/01.11.2024 г., постановено по гр. д. № 297/2024 г. по описа на РС Първомай, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.09.2025 г., до окончателното изплащане на вземането. Ищцата А. П. Д. сочи, че с Решение № 156/01.11.2024 г., постановено по гр. д. № 297/2024 г. по описа на РС Първомай, е признато за установено, че Договор за заем № 106742/10.07.2023 г., сключен между нея в качеството на заемател и заемодателя „Кредит Тайм“ ЕООД, е недействителен. Тъй като срещу решението не била постъпвала въззивна жалба, същото влязло в сила на 23.11.2024 г. и формирало сила на пресъдено нещо. С въпросния заем ищцата получила главница в размер на 1000 лв., поради което на основание чл. 23 ЗПК дължала връщане само на тази чиста стойност, като не дължала лихва или други разходи по кредита. Твърди се, че ищцата заплатила по договора за кредит сума в размер на 1435 лв., затова предвид постановеното решение сумата от 435 лв. се явявала платена без основание и подлежала на връщане. Сочи се, че на 25.03.2025 г. до ответното дружество по имейл е изпратена покана, подписана с КЕП, за доброволно възстановяване на сумата, но нито бил получен отговор, нито сумата била възстановена. На 19.06.2025 г. след установена връзка с представители на дружеството отново била изпратена покана за възстановяване на сумата, но отново нямало отговор, нито възстановяване на сумата. По тези съображения ищцата моли ответното дружество да бъде осъдено да й заплати претендираната сума. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кредит Тайм“ ЕООД, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че между страните е сключен договор за паричен заем с параметри 1000 лв. главница и 107,36 лв. възнаградителна лихва при годишен лихвен процент от 10,00 % и годишен процент на разходите от 10,24 % за срок от 24 месеца, както и че този договор е обявен за недействителен с посоченото съдебно решение. Не оспорва също така, че ищцата следвало да върне чистата стойност на кредита, а именно главницата от 1000 лв. Твърди, че ищцата не била заплатила сумата от 1435 лв. по договора за заем, като оспорва да е заплатила сумата от 435 лв. над дължимата. Оспорва всички представени разписки като доказателства за плащане по процесния договор за заем. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: В случая по делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 10.07.2023 г. между страните е бил сключен договор за заем № 106742, по силата на който ответникът, в качеството му на кредитор, е предоставил на ищцата кредит в размер на 1000 лв., като е уговорено сумата да бъде върната разсрочено, на 24 месечни вноски от по 46,14 лв. всяка, в срок до 14.07.2025 г. Падежната дата на всяка вноска е 14-то число на месеца. Посочен е годишен лихвен % в размер на 10 % и годишен процент на разходите в размер на 10,24 %. Уговорено е заплащането на такса експресно разглеждане в размер на 1066,56 лв. и такса индивидуално кредитно предложение в размер на 1066,08 лв. Общата сума за плащане, включваща главница, договорна лихва и двете начислени такси, възлизала на 3240 лв., а месечната погасителна вноска е в размер на 135 лв. При заплащане до и на падеж е предвидена отстъпка, като месечната вноска се намалява на сумата от 119 лв. Предвидени са следните начини за плащане: в брой, когато служител/представител на заемодателя посещава заемателя на някой от посочените от него адреси; в офис на дружеството; в офисите на „Изипей“ АД, посочвайки КИН на заемодателя „Кредит Тайм“ ЕООД; по банкова сметка на заемодателя в „Първа инвестиционна банка“ АД. Не се спори и че с Решение № 156 от 01.11.2024 г. по гр. д. № 297/2024 г. по описа на РС Първомай, влязло в сила на 23.11.2024 г., е признато за установено, че сключеният между страните Договор за заем № 106742 от 10.07.2023 г. е недействителен поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Исковата молба, въз основа на която е образувано делото, е депозирана в съда на 14.05.2024 г. Представени са разписки за заплащане в офиси на „Изипей“ АД от ищцата А. П. Д. на следните суми: на 02.08.2023 г. – 120 лв. с посочен получател „Кредит Тайм“ ЕООД, на 29.09.2023 г. – 136 лв. с посочен получател Т. П. П., на 30.10.2023 г. – 137 лв. с посочен получател „Кредит Тайм“ ЕООД, на 20.12.2023 г. – 135 лв. с посочен получател С. И. А., на 30.01.2024 г. – 135 лв. с посочен получател „Кредит Тайм“ ЕООД, на 29.02.2024 г. – 135 лв. с посочен получател „Кредит Тайм“ ЕООД, на 24.03.2024 г. – 120 лв. с посочен получател „Кредит Тайм“ ЕООД, на 26.04.2024 г. – 128 лв. с посочен получател „Кредит Тайм“ ЕООД, на 30.04.2024 г. – 33 лв. с посочен получател „Кредит Тайм“ ЕООД, на 30.05.2024 г. – 120 лв. с посочен получател „Кредит Тайм“ ЕООД, на 28.06.2024 г. – 100 лв. с посочен получател „Кредит Тайм“ ЕООД. От изисканата от „Изипей“ АД справка се установява, че ищцата е наредила следните преводи: на 29.09.2023 г. – 136 лв., получени от Т. П. П., с посочено основание – превод, на 30.11.2023 г. – 132 лв., получени от Т. П. П., с посочено основание – превод, на 20.12.2023 г. – 135 лв., получени от С. И. А., с посочено основание: подарък. От показанията на свидетелката Т. П., работила на длъжност „служител обслужване на клиенти във финансова институция“ в ответното дружество от 20.05.2019 г. до 03.02.2024 г., които съдът кредитира като обективни и основани на лични възприятия, се установява, че се запознала с ищцата в офиса на дружеството в гр. Асеновград, когато последната подписала договора за кредит. След това свидетелката П. обслужвала кредита на ищцата. Разказва, че както ищцата, така и други клиенти, нареждали дължимите месечни вноски чрез „Изипей“ на нейно име, след което тя внасяла сумите по кредита. Посочила е, че отбелязвала заплащането на вноската в информационната система на ответното дружество. Спомня си, че когато отсъствала от работа, ищцата поискала да си плати вноската и изпратила паричната сума на колежката й С. А. чрез „Изипей“. Свидетелката е категорична, че отношенията й с ищцата били единствено служебни – по повод сключения договор за кредит. В тази насока са и показанията на свидетелката С. А., заемала същата длъжност в ответното дружество през периода от 10.09.2019 г. до 10.07.2024 г., които съдът възприема като логични и безпротиворечиви. От показанията на свидетелката А. се изяснява, че при проблеми с информационната система на ответното дружество, била приемала лично плащания от клиенти чрез „Изипей“, които след това отчитала. Обяснила е, че на 20.12.2023 г. получила от ищцата чрез „Изипей“ сума пари, като отбелязала в информационната система на дружеството плащането по кредита и издала приходен касов ордер. Свидетелката е посочила, че тези пари не били подарък за нея. От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява, че при проверка в компютърната система на ответното дружество „Кредит Тайм“ ЕООД било констатирано наличието на 10 записа за постъпили суми на обща стойност 1043 лв. по Договор за заем № 106742 от 10.07.2023 г., преведени чрез „Изипей“, както следва: на 02.08.2023 г. – 120 лв., на 30.10.2023 г. – 137 лв., на 30.01.2024 г. – 135 лв., на 29.02.2024 г. – 135 лв., на 25.03.2024 г. – 120 лв., на 26.04.2024 г. – 128 лв., на 30.04.2024 г. – 33 лв., на 30.05.2024 г. – 120 лв., на 31.05.2024 г. – 15 лв., на 28.06.2024 г. – 100 лв. От изисканата справка от Централния кредитен регистър към Българската народна банка се установява, че процесният кредит № 106742 към 31.07.2024 г. за първи път е отбелязан като просрочен от 31 до 60 дни при просрочена главница от 38,97 евро (76,22 лв.) и лихви и други просрочени вземания в размер на 7,81 евро (15,28 лв.). Последният запис за процесния кредит датира от 31.12.2025 г., като е отбелязано просрочие над 360 дни, просрочена главница в размер на 307,34 евро (601,10 лв.) и просрочени лихви и други просрочени вземания в размер на 80,28 евро (157,01 лв.). При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил процесните суми на ответното дружество по договора за заем, който е недействителен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, т. е., че процесният договор за заем е действителен. Предвид установената с влязло в сила решение недействителност на договора за кредит следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която постановява, че потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение за ищеца като кредитополучател е възникнало задължението да върне на ответника само действително получената сума по договора в размер на 1000 лв. Всичко заплатено над тази сума се явява платено от ищеца на ответника при начална липса на основание. В случая спорът се съсредоточава върху въпроса какъв е размерът на извършените от ищцата плащания по договора за кредит, като ответникът твърди, че заплатената по процесния заем сума възлиза на 1043 лв., а ищцата поддържа, че плащанията са на обща стойност 1435 лв. Разликата произтича от извършените три плащания на 29.09.2023 г., 30.11.2023 г. и 20.12.2023 г. в общ размер на 403 лв., получени от служителките във финансовата институция Т. П. и С. А., които ответникът оспорва да са постъпвали в патримониума му. В тази връзка съдът съобрази общото правило на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, съгласно което изпълнението има погасителен ефект, когато е направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице, както и на всяко трето лице, когато кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него. Константна е съдебната практика, че търговският помощник, който работи в общодостъпно място за търговия, се смята овластен да получава изпълнението, което обикновено се прави там – арг. от чл. 30, ал. 2 ТЗ. Поради това съдът намира, че свидетелките Т. П. и С. А., работили на длъжността „служител обслужване на клиенти във финансова институция“ в офиса на ответното дружество в гр. Асеновград, и получили плащанията на 29.09.2023 г., 30.11.2023 г. и 20.12.2023 г. в общ размер на 403 лв., са имали качеството на търговски помощници по смисъла на чл. 30 ТЗ. Към този момент те са били негови служители, които са подпомагали и замествали търговеца в дейността му. Тъй като същите са работели на общодостъпно място за търговия, непосредствено свързано с дейността на търговеца, съдът приема, че извършените от тях действия във връзка с получаването на месечните погасителни вноски по договора за заем са от името на ответника като търговец. Действително в случая не са спазени стриктно уговорените в погасителния план начини на плащане: в брой, когато служител/представител на заемодателя посещава заемателя на някой от посочените от него адреси, или в офис на дружеството, но с нареждането на паричните преводи чрез системата на „Изипей“ АД от ищцата и получаването и внасянето на сумите в касата на дружеството от свидетелките П. и А., съдът приема, че е постигнат идентичен ефект с плащането в брой на служител на кредитора. За да достигне до този извод, съдът съобрази и показанията на свидетелките П. и А., които добросъвестно са изяснили, че приемали плащания от клиенти, които получавали лично в офис на „Изипей“ АД и след това отчитали получената сума по кредита. Свидетелките са обяснили, че след като внасяли сумата в касата на дружеството, съответният клиент получавал текстово съобщение, че вноската е погасена, а понякога дори му изпращали по телефона снимка на приходния касов ордер, поради което не би могло да се приеме, че получените плащания са били задържани от тях. Доколкото двете свидетелки са посочили, че са поддържали единствено служебни отношения с ищцата по повод обслужването на отпуснатия й кредит, съдът намира за некоректно отбелязаното от представител на „Изипей“ АД основание на извършения на 20.12.2023 г. паричен превод като подарък. Аргумент, че получените от свидетелките П. и А. плащания на обща стойност 403 лв. са постъпили в патримониума на ответното дружество може да се извлече и от изисканата справка от Централния кредитен регистър. В тази връзка следва да се отбележи, че за първи път кредитът е отбелязан като просрочен от 31 до 60 дни към 31.07.2024 г. В случай че получените от свидетелките Т. П. и С. А. суми са им били заплатени от ищцата в лично качество и с тях не са били погасени вноските за месеците септември, ноември и декември 2023 г., кредитът е следвало да бъде отразен като просрочен в Централния кредитен регистър още през м. октомври 2023 г. Анализирайки отразените в компютърната система на ответника записи за извършените от ищцата плащания заедно с тези, получени от свидетелките П. и А., съдът приема, че макар и не на падежната дата – 14-то число на месеца, за периода м. август 2023 г. – м. юни 2024 г. до края на всеки месец ищцата е заплащала по договора за кредит сума, доближаваща се до стойността на месечната вноска от 135 лв., като е спряла плащанията на 28.06.2026 г., след като е било образувано дело за прогласяване недействителността на договора за кредит. Това се потвърждава и от посочената като непогасена от ответника в Централния кредитен регистър на 31.12.2025 г. главница от 307,34 евро (601,10 лв.), която при извършване на съответните изчисления съгласно представения погасителен план следва, че се равнява на включената в погасителните вноски главница за месеците от м. юли 2024 г. до м. юли 2025 г. в общ размер на 566,32 лв. и част от вноската за м. юни 2024 г. в общ размер на 41,08 лв. В случай че към 31.07.2024 г., когато в Централния кредитен регистър за първи път кредитът е отчетен като просрочен, не са били постъпили по сметка на ответника трите вноски, платени чрез свидетелките П. и А., просрочената главница би следвало да надвишава посочената сума от 38,97 евро (76,22 лв.), която всъщност включва част от вноската за м. юни 2024 г. и тази за м. юли 2024 г. Тези изводи не се разколебават от факта, че към момента на извършване на съдебно-техническата експертиза ответникът не е бил отразил във водената от него информационна система извършените плащания през месеците септември, ноември и декември 2023 г. Поради това съдът счита, че дори да се приеме, че свидетелките П. и А. не са разполагали с представителна власт да получат месечните вноски по договора за кредит, то безспорно ответникът се е възползвал от изпълнението по смисъла на чл. 75, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, доколкото сумите са били предадени и внесени в касата на дружеството. С оглед всичко изложеното съдът намира, че по Договор за заем № 106742 от 10.07.2023 г. ищцата е извършила плащания в общ размер на 1446 лв. Следователно разликата над главницата в размер на 446 лв. се явява получена без основание от ответника. По изложените съображения се налага изводът, че следва да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 299 лв. – частичен иск от общо 435 лв., представляваща платена без правно основание сума по Договор за заем № 106742 от 10.07.2023 г., признат за недействителен с Решение № 156/01.11.2024 г., постановено по гр. д. № 297/2024 г. по описа на РС Първомай, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.09.2025 г., до окончателното изплащане на вземането. Предвид прогласения в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ принцип на автоматично превалутиране на суми от левове в евро на ищеца следва да се присъди равностойността на исковата претенция в евро или 152,88 евро. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 425,56 евро за държавна такса, депозити за свидетели и възнаграждение по съдебно-техническата експертиза. Според разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал. 1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът при определяне на разноските за адвокат спазва следните критерии: фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, и квалификацията, опита и специализацията на адвоката, като осъжда другата страна да го заплати. Тази редакция на разпоредбата е съобразена с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22, според което съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (с настоящо наименование Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), и при възлагане на разноските следва да определи възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото. Ето защо, като взе предвид цената на иска, фактическата и правна сложност на делото, проведените шест съдебни заседания, от които адв. Р. е присъствал само на едно, но е представил становища и подробна писмена защита, съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на ищеца възлиза на сумата от 368,13 евро, ведно с начисленото ДДС. Това е така, тъй като при присъждането на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС (така Определение № 490 от 19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г. на ВКС, II т. о.). По тези съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Р. сумата от 368,13 евро за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, РС Първомай