Решение № 416 от 18.12.2025 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 786/2025 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК. С решение № 417/27.05.2025 г. по гр.д. №3019/2014 г. на Районен съд – Хасково е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Ж. К. Н., с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: •••, извършено със заповед № 94/23.08.2024 г. на изпълнителния директор на „Инвестбанк“ АД, ЕИК: 831663282, с адрес: гр. София, бул. „България“ № 85, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.2 КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, възстановен е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на длъжност „•••“ – код по НКПД: 13466015, категория персонал •••• в Клонова мрежа – Финансов център Кърджали – Офис Хасково Раковски и „Инвестбанк“ АД, ЕИК: 831663282, с адрес: гр. София, бул. „България“ № 85 е осъдена да заплати на Ж. К. Н., с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: ••, на основание чл. 344, ал.1, т. 3, вр. с чл. 225, ал.1 КТ сумата от 15 787, 43 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконосъобразно прекратяване на трудовия му договор за периода от 10.09.2024 г. до 10.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 07.11.2024 г. до окончателното плащане, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 23680, 14 лв. е отхвърлен като погасен чрез съдебно прихващане с насрещно вземане на „Инвестбанк“ АД, ЕИК: 831663282, с правно основание чл. 222 и чл. 220 от КТ за сумата в размер на 7893, 38 лева. Районен съд- Хасково е осъдил „Инвестбанк“ АД, ЕИК: 831663282, с адрес: гр. София, бул. „България“ № 85, да заплати на Ж. К. Н., с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: •••, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2226, 68 лв. – разноски по делото и на Районен съд - Хасково държавна такса в размер на 1107, 20 лв. разноски за вещо лице в размер на 300, 00 лв. Недоволен е останал въззивникът Ж. К. Н., който в законоустановения срок чрез пълномощника си обжалва решението в частта, в която е отхвърлена исковата претенция по чл.225 ал.1 от КТ във вр. чл.344 ал. 1 т.3 от КТ до пълния предявен размер, с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се в жалбата, че неправилно първоинстанционният съд е уважил възражението за прихващане на „Инвестбанк“ АД, като считат, че обезщетенията по чл.220 от КТ и по чл.225 от КТ не следва да бъдат приспадани от определения размер на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ. В тази връзка са изложени съображения по неправилното приложение на материалния закон, като въззивникът счита, че предявеният иск следва да се уважи в пълен размер и не следва да се извършва прихващане на сумите, за които първоинстанционния съд е приел, че следва да бъдат изключени от това обезщетение. В срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от адв. С. Л. - Н. в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Считат, че обосновано и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че следва да уважи направеното възражение за прихващане, като изложените мотиви в обжалваното решение не противоречат на закона. Обезщетенията по чл.222, ал.1 и чл.222, ал.1 КТ подлежат на връщане при положение, че прекратяването на трудовото правоотношение е отменено. С отмяната на заповедта за уволнение тези обезщетения са изплатени на отпаднало основание и подлежат на възстановяване. Претендират от въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди като правилно решението в обжалваната му част и да присъди на ответника „Инвестбанк“ АД направените по делото разноски пред въззивната инстанция. Недоволен от решението е останал и въззивникът „Инвестбанк“АД, който чрез процесуалния си представител обжалва решението в частта, в която са уважени обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ, който чрез процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Считат за неправилни изводите на първоинстанционния съд относно направения извод, че не е извършено реално съкращение на щата и не са спазени законовите изисквания за това съкращение. В жалбата се излагат доводи за необоснованост на изводите на първоинстанционният съд по отношение на внесените промени в самостоятелността на структурното звено в гр.Хасково и за задължителността на подбора. Намират за неправилни и изводите за злоупотреба с права от работодателя при извършеното уволнение, каквото е приел първоинстанционния съд. Считат, че неправилно ищецът е бил възстановен на длъжност, която той към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е заемал и ако се приеме, че уволнението е незаконно, ищецът следва да бъде възстановен на длъжността, която е заемал във Финансов център – Хасково, а именно - „••“ във Финансов център - Хасково на „Инвестбанк“ АД, а не на длъжност, която той никога не е заемал. Претендират от въззивната инстанция да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли обективно съединените искове. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Т. В., като пълномощник на Ж. К. Н., в който се излагат подробни съображения по изложените в жалбата твърдения. Молят въззивния съд да потвърди обжалваното решение относно уважените искове по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ. С определение № 1701/14.07.2025 г. РС - Хасково е допълнил Решение № 417/27.05.2025г., като е осъдил ищеца да заплати деловодни разноски на ответника в размер на 1360, 00 лв. Недоволен от определението е останал Ж. К. Н., който го обжалва в срок, като в случай, че бъде уважена въззивната му жалба в частта на отхвърления иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ моли определението да бъде отменено изцяло като необосновано и незаконосъобразно. Определението се обжалва и на самостоятелно основание като в жалбата се твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на изложени мотиви по какъв начин формира присъдената сума в полза на ответника в размер на 1360, 00 лв. В молбата по чл.248 ГПК не бил конкретизиран размер на разноските, като молителят се позовавал на списък на разноски представен от пълномощника му адв. Н., в който се претендират разноски в размер на 4080, 00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение без да се конкретизира уговореното и заплатено за всеки един от исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, което според процесуалния представител на ищеца следвало да обоснове оставянето на молбата по чл.248, ал.1 ГПК без уважение изцяло. Ако съдът прецени, че на ответника се дължат деловодни разноски в отхвърлителната част на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, в случай, че не бъде уважена въззивната жалба в тази част, молят съда да приеме, че дължимото адвокатско възнаграждение на ответника в отхвърлителната част на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, която е 7892, 71 лв. / 23680, 14 лв. – 15787, 43 лв./, а не 7893, 28 лв., както неправилно съдът е посочил е в размер на 1089, 27 лв., съгласно чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждения. Липсвало основание сумата да се завишава на 1360, 00 лв., поради което за разликата от 1089, 27 лв. до присъдените 1360, 00 лв. определение № 1701/14.07.2025 г. като необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени. По изложените съображения молят съда да отмени определение № 1701/14.07.2025 г. частично за разликата от 1089, 27 лв. до 1360, 00 лв. като необосновано и незаконосъобразно. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от адв. С. Любенова- Нейкова, пълномощник на „Инвестбанк“ АД на въззивна жалба вх.№ 13936/01.08.2025г. имаща характер на частна жалба срещу определение № 1701/14.07.2025 г. постановено по гр.дело № 3019/2024 г. по описа на РС- Хасково, с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Считат за неоснователни възраженията в частната жалба за допуснати процесуални нарушения при постановяване на обжалваното определение. Необосновано и незаконосъобразно било искането на ответника да бъдат присъдени разноски в по-нисък размер. Не било ясно как ищецът е стигнал до размер на разноските от 1809, 27 лв., разликата от 0, 57 лв. между сумата, която действително е отхвърлена и сумата посочена в обжалваното определение не може да формира посочената разлика в присъдената от съда сума от 1360, 00 лв. и тази която във въззивната жалба се сочи като правилна сума на разноските от 1089, 27 лв., поради което считат обжалваното определение за правилно и молят въззивния съд да го остави в сила. СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното: Въззивните жалби са подадени в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от надлежни страни и против съдебни актове, подлежащи на обжалване. Жалбите са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество. Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Производството пред Районен съд- Хасково е образувано въз основа на искова молба от Ж. К. Н., с която против „Инвестбанк АД са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр.чл 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно на извършеното уволнение и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. В срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни. При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Нови доказателства пред вззивната инстанция не са събрани. Изложената от районния съд фактическа обстановка правилно е установена, поради което не следва да бъде преповтаряна в решението. Настоящият състав на въззивния съд споделя както фактическите констатации направени от първата инстанция, така и окончателните правни изводи за разрешаването на спора. По делото е установено, че страните са били в трудови отношения, възникнали от сключен между тях трудов договор по силата на който ищецът Ж. К. Н. е заемал длъжността •••, банка във Финансов център - Хасково, гр.Хасково. Със Заповед №94/23.08.2024 г. на изпълнителния директор на „Инвестбанк“ АД е прекратен трудовия договор на ищеца на длъжност „•••“ във финансов център Хасково, Раковски на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. 2от КТ във вр. с чл.326, ал.2 от КТ и отправено предизвестие за прекратяване на трудовия договор връчено му на 09.09.2024 г., утвърдено ново щатно разписание в сила от 01.09.2024 г. и при спазване на изискванията на чл.333 КТ. В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на което е извършено – чл. 328, ал.1, т.2, пр.2 КТ. Ответникът следва да докаже, че съкращаването на длъжността и на трудовите задължения, които тя включва е реално, като моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата. Съкращаването на щата следва да е извършено по надлежния ред и с решение на компетентния орган и работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят на служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност. Не се спори по делото и се установява от приетите писмени доказателства - трудова книжка, трудов договор и допълнително споразумение, че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен трудов договор № 133/27.01.2014 г., по силата на който ищецът е бил назначен на длъжност •••, банка във Финансов център – Хасково, гр. Хасково в „Инвестбанк“АД. С Допълнително споразумение № 44/ 19.02.2014 г. е изменено мястото на работа на ищеца - Финансов център Хасково – Раковски, гр. Хасково. Спорни по делото са въпросите: налице ли е реално съкращаване на щата, въз основа на което е прекратен трудовия договор на ищеца, подборът задължителен ли е и следва ли да предхожда прекратяването на трудовия договор с ищеца. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ е приложимо само когато съкращаването на щата е реално - т.е. когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност, независимо от нейното наименование. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ работодателят следва да установи факта на съкращаване на щата. В съдебната практика се приема, че реално съкращаване в щата е налице, когато едни щатни бройки се съкращават и на тяхно място се създават други нови длъжности с различни от предходните трудови функции, както и когато съществуващата щатна длъжност се преобразува в друга нова длъжност, в която се запазват всички или част от задълженията на трансформираната длъжност, но към тях се прибавят нови, съществени трудови задължения, променят се изискванията за нейното заемане, поради което се създава нова трудова функция и нова длъжност.Реално е съкращаването на щата и когато длъжността е съкратена, а нейните функции са разпределени и поети от други работници и служители с различна длъжностна характеристика или част от тях са възложени за извършване от лица по граждански договор, т.е. възможно е работата да се изпълнява и занапред, но с по-малко хора или по друг начин - чрез оптимизиране на работния процес с разпределението на дейности между други. За да уважи иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ първоинстанционният съд приема, че ответникът не е установил и доказал съкращаването на длъжността на ищеца да е реално, както и да е извършил подбор по реда на чл. 329 КТ, доколкото се установява, че е съкратен броят на служителите в структурното звено, заемащи ръководна длъжност, поради вътрешна реорганизация, а не се премахва самата длъжност, поради еднородността на двете длъжности - директор финансов център, и ръководител офис. Настоящият състав на въззивния съд изцяло споделя извода до който е достигнал първоинстанционният съд, който извод е направен след обстоен и прецизен анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства. По делото е установено, че ищецът е заемал длъжността •••, банка, с мястото на работа - Финансов център Хасково Раковски, гр. Хасково, която длъжност е премахната с Решение на Управителния съвет на ответното дружество „Инвестбанк“ АД, видно от протокол № 28/09.07.2024г., в който е обективирано решението на работодателя да промени длъжностното щатно разписание на клоновата мрежа на банката, като е закрит Финансов център Хасково - Раковски в гр. Хасково и е открит Финансов център Кърджали в гр. Кърджали. С решението на УС е открит офис Хасково и две изнесени работни места – ИРМ НАП Хасково и ИРМ ГКПП Капитан Андреево, в структурата на Финансов център Кърджали. Щатното разписание е в сила от 01.09.2024 г., като промените на щатното разписание са одобрени и от Надзорния съвет на „Инвестбанк“ АД, видно от Протокол № 13/13.08.2024 г. От приетите по делото писмени доказателства - длъжностно щатно разписание клонова мрежа към „Инвестбанк“ АД, Финансов център „Хасково-Раковски“ в сила от 01.08.2024 г., поименно щатно разписание клонова мрежа към „Инвестбанк“ АД Финансов център „Хасково- Раковски“ към 01.08.2024 г., длъжностно щатно разписание клонова мрежа към „Инвестбанк“ АД, Финансов център „Кърджали“ в сила от 01.09.2024 г. поименно щатно разписание клонова мрежа към „Инвестбанк“ АД Финансов център „Кърджали“ към 01.09.2024г., длъжностно щатно разписание клонова мрежа към „Инвестбанк“ АД, Финансов център „Кърджали“ в сила от 16.09.2024 г. и чрез разпита на свид. С. се установява, че е извършена вътрешна реорганизация в „Инвестбанк АД, в резултат на която дейността на закрития Финансов Център в гр. Хасково е продължила да съществува, като е била разпределена между открития финансов център в гр. Кърджали, офис Хасково и изнесените две работни места - ИРМ НАП Хасково и ИРМ ГКПП Капитан Андреево. При сравнение и съпоставка на длъжностите по представените длъжностни характеристики за длъжностите ••• единственото различие, което се установява между двете длъжности се състои в това, че длъжността „•• изисква поемане на административна и управленска отговорност по отношение на финансовия център, офисите в него, и изнесените работни места /ИРМ/, докато длъжността ••• изисква поемане на административна и управленска отговорност в по - ограничен обхват, а именно в рамките на офиса, поради което и заемащият длъжността „•••" в гр. Кърджали И. Х. е бил преназначен на длъжността „•••" гр. Кърджали, което обстоятелство преценено заедно със съпоставката между длъжностите характеристики на ••• и ••• обосновава извода на съда, че с утвърденото ново щатно разписание от 01.09.20924 г. не е налице реално съкращаване на длъжността, която е заемал ищеца, поради еднородността на двете длъжности - •• и ••.С оглед изложеното правилен е и изводът на съда з а относителната самостоятелност на организационно – управленската структура на офис Хасково, която е сходна с тази на Финансов център гр. Кърджали, поради което и оплакванията във въззивната жалба за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда са неоснователни. Свид. Сюсюкина установява по делото, че дейностите, извършвани от нея във Финансов център Хасково - Раковски и в Офис Кърджали преди 01.09.2024г., и след тази дата във Финансов център Кърджали и Офис Хасково, не се различават по отношения не нейните трудови функции. Правилен е изводът на съда и относно задължителността на подбора в конкретния случай. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 3/ 16.01.2012г. по т.дело №3/2011г. на ОСГК на ВКС, и на трайно установената съдебна практика, подборът е задължителен когато се съкращават еднородни/сходни длъжности/щатни бройки/, като работодателят е длъжен да извърши подбора само е рамките на обособената структура - само измежду работниците и служителите, осъществяващи еднородни функции в това обособено звено.В настоящия случай извършеното съкращаване на щата е засегнало повече от една еднородни и сходни трудови функции, каквито са функциите на •••, гр. Хасково и ••• в гр. Кърджали, поради което работодателят е бил длъжен и е следвало да упражни правото си на подбор по смисъла на чл. 329 от КТ / ТР№ 5/ 26.10.2021г. по т.д. № 5/20219г. на ОСГК на ВКС№ По изложените съображения уволнението на ищеца следва да бъде признато за незаконно и искът по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ следва да бъде уважен. Уважаването на иска по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ обуславя уважаването и на иска за възстановяване на работа, като ищецът следва да бъде възстановен на длъжността „•••“, във Финансов център - Хасково, Раковски, която длъжност е заемал преди прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника, а не на длъжността на която е възстановен от първоинстанционния съд. Решението в тази му част се явява неправилно и следва да се отмени, като ищецът следва да се възстанови на длъжността, която е заемал прекратяване на трудовото му правоотношение. По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ изводите на първоинстанционният съд са правилни и обосновани и изцяло се споделят от настоящия състав на съда. Фактът, че ищецът е останал без работа е установен и доказан с представените по делото писмени доказателства, от които се установява, че за периода от 10.09.2024 г. до 10.03.2025 г. ищецът е останал без работа, като размера на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за този период е в размер на 23680, 14 лева. На ищеца са били изплатени обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ и по чл. 222, ал. 1 от КТ в общ размер на 7893, 38 лева, която сума следва да бъде приспадната от дължимото обезщетение по реда на чл. 225 от КТ, тъй като обезщетенията по чл. 222 и чл. 220 от КТ се дължат при законно прекратяване на трудовото правоотношение. В срока по чл.131 ГПК ответникът е направил възражение за прихващане на получените от ищеца суми като обезщетение по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 КТ в общ размер на 7893, 38 лв. с размера на обезщетението по чл. 225 от КТ в случая – със сумата от 23680, 14 лева. Възражението за прихващане е основателно, поради което оплакванията във въззивната жалба на ищеца за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни, поради което решението в тази му част е правилно и следва да се потвърди. Ответникът „Инвестбанк“АД следва да заплати на ищеца Ж. К. Н. сумата в размер на 15 787, 43 лева, като искът за останалата част следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане. С оглед изхода на делото и неоснователността на въззивната жалба на ищеца в частта на отхвърления иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ неоснователна е и частната жалба срещу определение № 1701/14.07.2025 г. РС - Хасково с което съдът е допълнил Решение № 417/27.05.2025г., като е осъдил ищеца да заплати деловодни разноски на ответника в размер на 1360, 00 лв. При постановяване на определението по чл.248, ал.1 ГПК първоинстанционният не е допуснал визираните в частната въззивна жалба процесуални нарушения, поради което оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на определението са неоснователни. Разноските се дължат на основание чл.78, ал.3 ГПК и са определени съобразно отхвърлената част на иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал. 1 от КТ. Определението е правилно и следва да се потвърди. Мотивиран така, съдът