Решение № 276 от 26.8.2026 г. на Районен съд - Смолян по дело № 274/2026 г.

Производството е образувано по исковата молба на " ••" ЕООД, гр.София против А. С. С., в която се твърди от ищеца,че между страните-ищеца, като Заемодател и ответницата, като Заемател и Ипотекарен Длъжник е сключен Договор за паричен заем „•• ••“ от 13.07.2021 г., по силата на който ищецът се е задължил да предостави на Заемателя заемна сума в размер на 6 391,15 € / 12 500 лева, която Заемателят се е съгласил да върне, заедно с договорената лихва в размер на 7 524,66 € / 14 716,96 лева за срок от 48 месеца по следният начин: 16 погасителни вноски в размер на 213,46 € / 417,50 лева всяка, а следващите 32 погасителни вноски - 328,14 € / 641,78 лева. Общата дължима сума за погасяване съгласно Договора, включваща заемната сума и договорната лихва, е в размер на 13 915,81€ / 27 216,96 лева. Поради неизпълнение на чл. 11 от Договора се дължи неустойка в размер на 4 907,91 / 9599,04 лева, която е разсрочена по погасителните вноски по следния начин: към всяка от погасителни вноски от № 1 до 16 - да се прибавя сума в размер на 178,70 € /349,50 лева, а към всяка от погасителни вноски от № 17 до 48 - се прибавя сума в размер на 64,02 € / 125,22 лева. С настоящата искова молба ищецът претендира осъждане на ответницата да заплати единствено акцесорните вземания към главницата, а именно всички начислени до момента лихви и неустойки, дължими от длъжника по Договора за паричен заем от 13.07.2021 г., с нотариална заверка на подписите, с per. № * от 13.07.2021 г. по описа на А. Ш., Нотариус, с per. № *на НК и Нотариален акт № * том* per. № *, дело № * от 2021 г. по описа на А.Ш., Нотариус с per. №* на НК, с район на действие PC - Смолян, вписан в Служба по вписванията - гр. Смолян към Агенция по вписванията с вх. per. № * от 13.07.2021 г., акт № *, том * дело */ 2022 г., доколкото за главното вземане вече е издаден изпълнителен лист с per. №*18.06.2025 година. Претендира законна лихва за забава, която съгласно Договора и Нотариалния акт за учредяване на ипотеката се изчислява до заплащане на забавената сума или до настъпване на предсрочната изискуемост на задължението, считано от 3 /три/ дни 3 след падежа на съответната забавена вноска. Към дата на обявяване на задължението за предсрочно изискуемо задължението е сума в общ размер на 3 424,74 € / 6698,20 лева, от които са заплатени 679,86 € / 1329,70 лева, така остатъчното задължение е в размер на 2 744,87 €/5368,50 лева. За начална дата на начисляването й следва да се счита 3 дни след падежа на първата забавена вноска, съгласно предоставения Погасителен план към Договора от 13.07.2021 г., съответно за начална дата за изчисляване на законната лихва следва да се има предвид 01.10.2021 г., а за крайна дата - 07.01.2025 г. /датата на писане на нотариалната покана/ за обявяване на задължението по Договора за предсрочно изискуемо. Претендира на основание пункт първи от Нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека, чл. 17, ал. 2 от Договора за паричен заем от 13.07.2021 г., и Тарифа на такси на “••” ЕООД, начислени разходи за събиране, в общ размер от 1 625,91 € / 3180 лева, от които е заплатена сумата в размер на 797,62 € / 1560 /хиляда петстотин и шестдесет/ лева, така остатъчното задължение е в размер на 869,20 € / 1700 /хиляда и седемстотин/ лева. На основание пункт първи от нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека и 8 чл. 11, ал. 3 от Договора начислената неустойка за неизпълнение на договорно задължение да се предостави обезпечение солидарен длъжник, която е разсрочена за заплащане заедно с всяка от погасителните вноски, а именно сумата в размер на 3 665,92/ 7 169,91 лева. Начислената неустойка по смисъла на чл. 11 от Договора за паричен заем - характерът на начислената неустойка е обезпечителен. Със сключването на договора за паричен заем, страните се споразумяват договорът да бъде обезпечен с трето физическо лице солидарен длъжник, в срок от 20 дни от подписването на Договора, което трето физическо лице солидарен длъжник, следва да отговаря на определени условия. Предвидената неустойка за непредоставяне на трето физическо лице солидарен длъжник в 20 дневен срок от усвояване на заемната сума не се начислява първоначално при сключването на договора, а под отлагателно условие- в случай, че Заемателят не предостави уговореното в договора обезпечение на отпусната сума в 20 дневен срок от деня на сключване на договора за заем със „••“ ЕООД. Ответницата е направила плащания, както следва: - на 03.06.2022 г. - сумата в размер на 793,29 лева - на 15.06.2022 г. - сумата в размер на 791,46 лева - на 07.09.2022 г. - сумата в размер на 787,08 лева - на 26.09.2022 г. - сумата в размер на 775,88 лева - на 03.11.2022 г. - сумата в размер на 789,48 лева - на 28.02.2023 г. - сумата в размер на 1578,96 лева - на 31.03.2023 г. - сумата в размер на 770,96 лева. На 14.07.2021 г., деня на усвояване на заемната сума, “••” ЕООД е изпълнило своето задължение по Договора за паричен заем, като е предало сумата в размер на 12 500 лева, съгласно уговореното в чл. 6 на Договора за паричен заем от 13.07.2021г., с нотариална заверка на подписите, с per. № * от 13.07.2021 г. по описа на А.Ш., Нотариус с per. № * на НК, с район на действие - Смолян, а именно: - сума в размер на 12 076,74 лева, представляваща остатък от заемната сума, с извършване на банков превод по банкова сметка, титуляр по която е ответницата; - сумата в размер на 357 лева е прихваната за разноските по учредяване на договорната ипотека, съгласно чл. 6, т.6.3. от Договора - нотариални такси; - сумата в размер на 66,26 лева е прихваната разноските по сключване на Застрахователна полица на имота, съгласно чл. 6, т.6.3. от Договора, платени по банков път •••Б АД - сметка •••, BIC••• основание за плащане: ДП № 21071320210606; Договорната ипотека, учредена с посоченият Нотариален акт, обезпечава всички вземания на Дружеството - кредитор за главница и лихви в размер общо 27 216,96 лева, както и дължимите лихви за забава, разноски по принудително събиране и други дължими суми по Договор за паричен заем от 13.07.2021 г. Съгласно пункт I от Нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека и чл. 19, ал. 3, т. 5 от Договора за паричен заем, а именно - при забава в плащането, на която и да е погасителна вноска с повече от 15 /петнадесет/ дни от датата на падежа, “••” ЕООД има право да предприеме действия по принудително събиране на вземанията си и предпочително да се удовлетвори от цената на ипотекирания недвижим имот. Съгласно пункт I от Нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека и чл. 19, ал. 3, т. 5 от Договора за паричен заем, а именно - при забава в плащането, на която и да е погасителна вноска с повече от 15 /петнадесет/ дни от датата на падежа, “••” ЕООД има право да предприеме действия по принудително събиране на вземанията си и предпочително да се удовлетвори от цената на ипотекирания недвижим имот. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 14 577,30 € / 28510,72 лева, от които: - 7297,31 € / 14 272,30 лева - начислена договорна лихва по Договора за паричен заем от 13.07.2021 г. и раздел първи от Нотариален акт от 13.07.2021 г.; -3665,92 € / 7169,91 лева - Начислена неустойка, съгласно чл. 11, ал. 3 от Договора за паричен заем от 13.07.2021 г. и раздел първи от Нотариален акт от 13.07.2021 г.; - 2744,87 € / 5368,50 лева - остатък от начислена законна лихва за забава, съгласно чл. 17, ал. 1 от Договора за паричен заем от 13.07.2021 г. и раздел първи от Нотариален акт от 13.07.2021 г., изчислена считано от 3 дни след падежа на незаплатените погасителни вноски от № 1 до № 41, включително, съгласно предоставения Погасителен план към Договора към 13.07.2021 г.; -869,20 € / 1700 /хиляда и седемстотин/ лева - остатък от начислени разходи към 07.01.2025 г., съгласно чл. 17, ал. 2 от Договора за паричен заем от 13.07.2021 г. и раздел първи от Нотариален акт от 13.07.2021 г.; -законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-09.03.2026г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и за разноски по водене на делото. В срока по чл.131 от ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба. В с.з. ищеца р-. пр. не изпраща представител.Поддържа иска в писмено становище. Ответницата р.пр. при условията на чл.42 ал.1 от ГПК не се явява, не изпраща представител и не ангажира становище по иска. Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Видно от писмените доказателства по делото, че на 13.07.2021 г. страните са сключили Договор за паричен заем " •• •• , по силата на който ищецът е поел задължението да предостави на ответницата сумата от 12 500 лева; уговорена е договорна лихва от 40. 08 %, възлизаща на 14 716,96 лева, а ГПР е определен на 48.20 %. Страните са договорили разсрочено заплащане на паричните задължения, на 16 погасителни вноски през периода 16.08.2021-14.07.2025 г., съгласно погасителен план – Приложение 1 към договора. Според чл. 11 на договора за заем ответникът е поел задължението, в срок до 20 дни след получаване на заемната сума да предостави на кредитора си обезпечение – чрез поръчителство на физическо лице, което да отговаря на кумулативно изброени изисквания. При неизпълнение на това задължение в тежест на ответника е предвидена неустойка в размер от 9 599,04 лева, чието плащане също е разсрочено, съгласно погасителния план. Видно от клаузата на чл. 4, т. 4. 9. от договора, неустойката не е включена при определяне размера на ГПР. В полза на ищеца е била учредена договорна ипотека, с Нотариален акт №*, т.*, рег.№*, дело №*/2021г. на нотариус рег №* по РНК върху собствения на заемателя недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор •• по ККР на гр.Смолян с площ от 42,09 кв.м., с предназначение-жилище-апартамент, представляващ самостоятелен обект в страда с инентификатор ••, построена в ПИ с идентификатор ••, ведно с 1,54% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. При така устаановеното от фактическа страна съдът напарви следнитеправни изводи: Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1,чл.84 ал.1, чл.86 от ЗЗД и чл.22-24 ЗКНИП. Исковете са неоснователни. Твърдението на ищеца, че е легитимиран като изправна страна-кредитор на ответницата по процесния договор за заем, възлага на ищеца тежестта за установяване, че страните са обвързани от валидно правоотношение по чл.4 от ЗКНИП и са налице ликвидни и изискуеми парични задължения на ответницата. Според съда, такова доказване не е проведено от ищеца-заемодател. С оглед съдържанието на процесния договор за заем и предвид това, че кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, който има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, а заемополучателят е физическо лице, което при сключване на договора е действало като такова и се явява потребител по см. на § 1, т. 20 от ДР на ЗКНИП, следва да се приеме, че договорът по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит. Освен това, вземанията, произтичащи от този договор, са обезпечени с ипотека върху собствения на ответницата-заемател недвижим имот, при което се налага извод, че породилите се между страните облигационни отношения се регулират от разпоредбите на ЗКНИП. Съгласно чл. 38 ЗКНИП, когато не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, чл. 24, т. 5-9 и 11 и чл. 25, ал. 3 от закона, договорът за кредит е нищожен. В случая съдът намира,че при сключването на договора зза заем не са спазени изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП. Според посочената разпоредба, договорът за кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишен процент на разходите по кредита заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя. Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗКНИП, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на предоставения кредит. Съгласно нормата на § 1, т. 17 от ДР на ЗКНИП, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за кредит за недвижим имот, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии, в случаите, когато сключването на договора за допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при предлаганите условия. Общият разход по кредита за потребителя включва и разходите за извършване на оценка на недвижим имот, когато такава оценка е необходима за получаване на кредита. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси, както и таксите за вписване при прехвърлянето на собствеността на недвижим имот и разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. Както се посочи, според чл.29 ал.1 от ЗКНИП , ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на предоставения кредит. Това означава, че към изчисляването по специалната формула следва да се прибавят всички лихви, преките или косвени разходи, комисиони, възнаграждения, дължими и на трети лица, а и всички разходи на кредитора по предоставяне и по управление на кредита. Посочената разпоредба цели създаване възможност за потребителя да узнае каква е дължимата сума по договора, който е сключил. В настоящото производство е установено, че процесният договор съдържа и клаузи за други вземания на кредитора –неустойка за непредоставяне на конкретно посочено обезпечение – чрез поръчителство на физическо лица (чл. 11, ал. 3), както и за заплащане на разходи за събиране на просрочени задължения (чл. 17, ал. 2), които също следва да бъдат включени в допусканията при определяне на действителния ГПР. В погасителния план към процесния договор са посочени дължимите от потребителя суми, в т. ч. главницата от 12 500 лева и договорната лихва от 14 716,96 лева. Разликата в размера на двете суми мотивира съда да приеме, че клаузата за договорната лихва е нищожна поради противоречието й с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. трето, ЗЗД). Въпреки наличието на договорна свобода, въведена с нормата на чл. 9, ЗЗД, съдържанието на договора не следва да противоречи на императивни законови правила или на добрите нрави. Константната практика на ВКС приема, че противоречие с добрите нрави е налице в хипотеза, в която договорът съдържа уговорка за възнаградителна лихва, надвишаваща 3 пъти законната лихва (или я надвишава 2 пъти, когато заемът е обезпечен) – в този смисъл е Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ІІ ГО на ВКС. В настоящото производство е установено, че заемът от 12 500 лева е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот – жилище в гр.Смолян и е налице превишение от 2 пъти над размера на законната лихва, поради което клаузата за договорна лихва противоречи на добрите нрави и е нищожна. Съдът счита, че е налице и крайна нееквивалентност между размера на заема по договора и на възнаградителната лихва по него, която надвишава по размер паричния ресурс-главницата, предоставен от ищеца за не твърде продължителния срок от 3 години. Клаузата, определяща размера на договорната лихва, е неравноправна по смисъла на чл.143 ал.1 от ЗЗП, тъй като не отговоря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на двамата контрахенти (в този смисъл е Решение № 198/26.02.2024 г. по възз. гр. д. № 102/2023 г. На Апелативен съд – София). В погасителния план са включени вноските по разсроченото плащане на неустойката за непредоставяне на обезпечение чрез поръчителство, но това парично задължение също не е включено при определяне на ГПР. Неправилното изчисляване размера на ГПР е довело до посочване на цифрово изражение, което не отговоря на действителната финансова тежест, която потребителят по договора понася, а по този начин е нарушено и изискването на чл. 29, ал. 9, ЗКНИП (вж. Решение № 57/17.05.2024 г. по търг. д. № 2418/2022 г. на I ТО на ВКС). Предвид противоречието на процесния договор за заем с императивите на чл. 24, ал. 1, т. т. 9 и 11, ЗКНИП, съглашението е нищожно, по аргумент от чл. 38, с. з. В тази хипотеза заемополучателят дължи само чистата стойност на предоставената му от контрахента сума, но не и други суми (лихва, неустойка, разноски и пр.). За пълнота на изложението си съдът отбелязва, че клаузата за дължимост на разноски за събиране на вземанията е нищожна като противоречаща на добрите нрави и поради липса на насрещна престация. Тази клауза възлага на потребителя заплащане на разноски, за които липсват доказателства за каква престация се отнасят, в какво се състои тя и дали и кога реално е извършена. В разглеждания казус чистата стойност на кредита възлиза на 12 500 лева, която сума е дължима от ответника, съгласно правилото на чл. 39, ЗКНИП. В исковата молба ищецът е признал неизгодния за себе си факт, че е получил от ответницата погасителни плащания по процесния договор, с които са погасени част от вноските по кредита. В настоящото производство не се претендира непогасена главница по кредита, а само аксесорните задължение за договорна лихва, неустойка и разходи за събиране на вземането, които поради недействителността на договора за заем не се дължат. Изложеното мотивира съда да приеме, че исковете са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени. Разноски на ответницата с оглед изхода на делото не следва да бъдат присъдани, предвид липсата на доказателства ответницата да е направила такива. По изложените съображения съдът