Решение № 3198 от 11.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 3034/2026 г.

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Образувано е по жалба ,вх.№ 15364/18.02.2026год. по описа на ЧСИ М.Б.,рег.№838 от М. А. Д. ,длъжник по изп.дело № 20258380401797 срещу Разпореждане от 04.02.2026год. ,с което е постановен отказ за прекратяване на изп.дело №20258380401797,поради липса на основание и Разпореждане от 10.02.2026год. ,с което е постановен отказ за спиране на изпълнителното дело ,поради липса на основание . В жалбата се твърди ,че актовете на съдебния изпълнител не са мотивирани .Оспорва се компетентността на ЧСИ да събира вземането по реда на ГПК ,предвид че не били налице предпоставките по чл.163,ал.4 от ДОПК,като в тази връзка се оспорва възлагането от взискателя.Наведени са доводи за оспорване на присъединеното по изпълнителното дело публично вземане ,за което е образувано отделно изпълнително производство по ДОПК.Излага и че по негови жалби са образувани административни производство ,поради което счита че съществуването му не е окончателно изяснено.Независимо от това съдебния изпълнител бил пристъпил към принудително изпълнение върху недвижим имот ,чрез налагане на възбрана и пристъпване към опис на 06.03.2026год.В тази връзка се оспорва предприемането на принудително изпълнение върху 1/8 ид.част от недвижимия имот.В жалбата се излага също ,че са налице процесуални нарушения при уведомяването на длъжника и връчването на покана за доброволно изпълнение,която била връчена на длъжника ,след като преди това бил наложен запор върху банковата му сметка и било присъединено публично вземане.Също така се оспорва,че е налице изпълнително основание ,предвид че няма данни за влизане в сила на наказателното постановление ,поради нередовното му връчване.Отправя се искане съдът да отмени отказа за прекратяване ,отказа за спиране на изпълнителното производство,а така също да отмени действията по налагане на възбрана и насрочване на опис.Направено е и искане на основание чл.438 от ГПК съдът да спре изпълнението по изпълнителното дело. С молба от 08.04.2026год. частният жалбоподател представя писмени доказателства ,вкл. препис от жалба до АС-София град срещу решение на зам.директор на ТД на НАП – София ,с което е оставена без уважение жалбата му срещу отказ на публичен изпълнител да прекрати изпълнително дело № 170201098/2017год. Взискателят Столична община ,в указания й срок не е депозирал становище по частната жалба. В писмено становище, което е адресирано до съда, съдебният изпълнител релевира доводи за допустимостта на подадената жалба, но поддържа тезата за нейната неоснователност. Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното: Изпълнително дело №20258380401797 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег. № 838 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на възлагателно писмо,вх.№ 13259/06.03.2025год. от Столична община с предмет - събиране на публично вземане, обективирано в наказателно постановление № 400834/2022год., с което на длъжника М. А. Д. е било наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лв. съгласно чл. 49 от НРУПОГТТСО. В молбата за образуване на изпълнителното дело е налице възлагане по реда на чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнение. По изпълнителното дело са предприемани следните действия във връзка с принудителното събиране на присъденото вземане: Със запорни съобщения от 19.03.2025год. са наложен запори върху вземанията на длъжника по банкови сметки, разкрити в „Изипей“АД;“ПИБ“АД. По делото няма данни за изпълнение на наложения запор от третите задължени лица. На длъжника М. А. Д. е връчена на 09.01.2026год. покана за доброволно изпълнение ,като му е указано в двуседмичен срок от получаването й да изпълни доброволно задълженията си ,които възлизат на 25,56 евро - неолихвяема сума ,разноски в размер на 73,63 евро и сума по т.26 в размер на 6,13 евро ,в противен случай ще се пристъпи към принудително изпълнение. Съгласно Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от 10.03.2025год. ,с Уведомление до длъжника М. А. Д. ,получено лично на 09.01.2026год. ,същият е уведомен ,че на основание чл.458 от ГПК вр. чл.191,ал.3 от ДОПК е присъединено публично държавно вземане в размер на 350 335,34 евро. С молба от 23.01.2026 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство по съображения за липса на материална компетентност и неправилен изпълнителен ред. С обжалваното разпореждане от 04.02.2026 г. органът по принудително изпълнение е оставил искането без уважение. Софийският градски съд, след като взе предвид данните по делото, намира следното: Жалбата, с която съдът е сезиран е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като предметния й обхват попада в изчерпателно установените от чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въз основа на така установеното, предмет на принудителното изпълнение е публично общинско вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК, което е възложено за събиране на съдебен изпълнител по реда на ГПК (чл. 163, ал. 4 от ДОПК). В конкретния случай взискателят Столична община се е възползвал от предоставената му с чл. 2, ал. 3 от ЗЧСИ възможност за избор, като с възлагателно писмо от 06.03.2025год. е възложил събирането на глобата на частен съдебен изпълнител. Изпълнителното производство пред съдебния изпълнител се развива по реда на ГПК - съгласно изричната разпоредба на чл. 163, ал. 4 от ДОПК. Следователно, тъй като са налице изключенията по чл. 163, ал. 1 и, ал. 3 от ДОПК, принудителното изпълнение се развива не по реда на ДОПК, а по реда на ГПК. С оглед дадените разяснения с определение № 5 от 04.02.2020 г. по адм. д. № 66/2019 г., смесен 5 членен състав на ВАС и ВКС, постановено по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК, след като е образувано изпълнително дело по реда на ГПК на основание чл. 163, ал. 4 от ДОПК, събирането на публичното задължение се извършва по ГПК, като защитата срещу изпълнението също се провежда по предвидените в ГПК производства по обжалване действията по изпълнението - чл. 435 и сл. от ГПК и по исков ред по чл. 439 от ГПК. В този смисъл са и определение № 16/16.04.2021 г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС по адм. д. № 14/2021 г., определение № 8 от 29.03.2021 г. по гр. д. № 6/2021 г., 5-членен състав на ВКС и ВАС, както и постановените по сходни казуси определение № 63 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 47/2017 г., определение № 48 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 34/2018 г., определение № 87 от 29.11.2019 г. по адм. д. №45/2019 г., определение № 39 от 02.10.2020 г. по адм. д. №23/2020 г., определение № 52 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 38/2020 г., 5членен с-в. Дори да е било допуснато процесуално нарушение от съдебния изпълнител, както твърди и поддържа жалбоподателя при образуване на изпълнителното дело,вкл. дали е налице влязло в сила наказателно постановление - подобно нарушение не осъществява самостоятелно основание за прекратяване на изпълнителното производство. Това е така, защото подобно основание не е визирано нито изрично предвидено сред изчерпателно уредените в разпоредбата на чл. 433 от ГПК основания за прекратяване на изпълнението,което изключва разширително тълкуване. Освен това се оспорва самото задължение по наказателното постановление ,т.е. оспорва се възникването на правото ,с оглед твърденията че то не е връчено на жалбоподателя ,което подлежи на разглеждане по друг процесуален ред и нито съдебният изпълнител, нито СГС като контролно-отменителна инстанция може да ревизира в настоящото производство въпросът за съществуване на изпълняемото право. Следва че правилно съдебния изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство. Досежно искането за спиране на изпълнителното производство до приключване на производството по жалба на длъжника срещу присъединеното публично вземане , съдът го намира за неоснователно. Основанията за спиране на изпълнителното производство са уредени в чл. 432, ал. 1 ГПК, като с оглед препращащата разпоредба на чл. 432, ал. 1, т. 7 ГПК, изброяването на основанията в т. 1 – 6 не е изчерпателно. Следователно към основанията, посочени в чл. 432, ал. 1 ГПК, могат да се добавят и други изрично уредени в закона случаи, предвиждащи спиране на изпълнителния процес. За да е законосъобразно спирането на изпълнителното производство, следва да е налице някое от основанията за спиране, посочени в чл. 432, ал. 1, т. 1 - 6 ГПК, или други основания, предвидени в закон / чл. 432, ал. 1, т. 7 ГПК/. В конкретния случай не представляват основание за спиране на изпълнителното производство изложените от длъжника в подадено искане вх. № 12966/09.02.2026год. обстоятелства за наличие на висящо съдебно производство ,касаещо законосъобразността на присъединеното вземане към изпълнителното производство. Длъжникът навежда доводи за спиране, които се субсумират под нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Тъй като в разпоредбата на чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК не е извършено препращане към чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а единствено и само към чл. 229, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, то изпълнителното производство не може да бъде спряно на основание преюдициалност. Поради изложеното следва да се приеме ,че правилно и законосъобразно съдебният изпълнител е отказал да спре изпълнителното дело поради липсата на предпоставките на чл. 432 ГПК. По отношение на искането за спиране на изпълнението, по реда на чл. 438 от ГПК, решаващият състав намира за неоснователно и като такова следва да се остави без уважение. Спирането на изпълнението по чл. 438 ГПК има обезпечителна функция за жалбоподателя по време на производството по разглеждане на жалбата и се обуславя от това жалбата да е вероятно основателна. В настоящия случай и с оглед изложените по-горе правни аргументи жалбата е неоснователна, поради което искането за спиране на изпълнението по воденото изпълнително производство следва да се остави без уважение. В частта ,в която жалбата е насочена срещу предприетите от съдебния изпълнител принудителни действия срещу 1/8 ид.част от недвижим имот ,същата се явява недопустима и не подлежи на разглеждане. В тази й част жалбата е подадена срещу неподлежащо ,на основание чл. 435, ал. 2 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител.В случая не е налице основанието по чл.435,ал.2,т.2 от ГПК тъй като не се твърди насочване на изпълнението към недвижим имот на жалбоподателя, за който се твърди, че е несеквестируем . Така мотивиран, съдът