Решение № 464 от 22.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 3452/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 22021/04.12.2024г., постановено по гр. д. № 56240/23г. по описа на Софийски районен съд, 26 с-в, съдът е отхвърлил предявения от „МЕДИЦИНСКА ТЕХНИКА ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, срещу Т. Ц. П., конститутивен иск с правна квалификация, чл.87, ал.3 ЗЗД, с който се иска да се развали Договор за покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор 14831.6501.31, обективиран в Нотариален акт № 163, том I , рег. № 13899, дело № 142 от 2020 г. Съдът е обявил за относително недействителен на основание чл.135, ал.1 ЗЗД, по отношение на „МЕДИЦИНСКА ТЕХНИКА ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между ответниците Т. Ц. П. и „КОНТРОЛ И ФИНАНСИ“ ООД, обективиран в Нотариален акт № 183, том I, рег. № 2141, дело № 165 от 2023г. с който се продава поземлен имот с идентификатор 14831.6501.31. Т. Ц. П. и „КОНТРОЛ И ФИНАНСИ“ ЕООД, са осъдени да заплатят солидарно разноски на „МЕДИЦИНСКА ТЕХНИКА ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, в общ размер на 9 290.00 лева, а „МЕДИЦИНСКА ТЕХНИКА ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД е осъдено да плати разноски на Т. Ц. П. и „КОНТРОЛ И ФИНАНСИ“ ЕООД в общ размер на 1202.50 лева. С определение № 3652/23.01.2025г. съдът е оставил без уважение искането на Т. Ц. П. и „КОНТРОЛ И ФИНАНСИ“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските. Срещу така постановения акт е подадена въззивна жалба от „МЕДИЦИНСКА ТЕХНИКА ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД в частта, в която е отхвърлен искът за разваляне на договора по чл.87, ал.3 ЗЗД по съображения, че в тази част решението е неправилно и се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде уважен така предявеният иск. Изложени са доводи, че изводът на СРС, че забавата, изразяваща се в „неплащане на определен ден“ не е основание да се иска разваляне, а само основание за заплащане на претендирани лихви за забава, било неправилно. Твърди се, че наличието на забавяне е основание за разваляне, а ако последиците от неизпълнение оказващ съществен натиск върху облигационната връзка, кредиторът има право да развали договора, а ако забавянето е поради забава на длъжника – не било необходимо да се определят и нов срок за разваляне. По делото било доказано, че ответникът /Т. П./ бил неизправен длъжник, като от заключението по ССчЕ се установявало, че било налице забавено и неточно изпълнение на поетите задължения в отклонение на уговорените по процесния договор падежи. Ответникът заплащал вноските само до м.05.2021г., след което неоснователно забавял плащания, вкл. забавата достигнала значителни периоди достигащи до 7-8 месеца, вкл. след влошаване отношенията между страните и недобросъвестното поведение на ответника въззивникът /ищец/ предприел съдебни действия, инициирайки производство по обезпечение на бъдещ иск /гр.д. № 7134/2023г. по описа на СГС/, в резултат на което били наложени обезпечителни възбрани, вкл. в рамките на указания срок по обезпечението бил предявен настоящият иск. Провокиран от принудителните действия в срока за подаване на иска ответникът заплатил накуп още няколко вноски с два превода /на 06.07.2023г. сумата от 5000лв. и на 13.07.2023г. сумата от 2086лв./, а след исковата молба ответникът спрял окончателно плащанията по договора, което било установено по делото от заключението на вещото лице, вкл. възраженията, че към датата на приключване на съдебното дирене ответникът изпаднал в забава не били оборени и доказани от същия. От тук се твърди, че неизпълнението на договора било доказани преди завеждане на иска, т.е. не касаел само периода, в който делото вече било висящо. СРС неправилно и в противоречие с чл.235, ал.3 ГПК не кредитирал настъпилите обстоятелства след подаване на исковата молба, а именно неизпълнението, изразяващо се в преустановяване на плащанията на дължимите месечни вноски след завеждане на делото. Твърди, че неизпълнението на ответника П., изразяващо се в значително отклонение от уговорките между страните, представлявало съществено основание за ищеца да иска разваляне на договора, имайки предвид уговореното изпълнение в точно определени в договора срокове, довело до съгласие за сключване на договора. С оглед множеството бъдещи вноски, чийто падеж предстоял и очевидната липса на ответника да изпълнява, изразяващо се в неспазване на уговорените срокове, вкл. окончателното преустановяване на плащанията след образуване на делото, интересът от изпълнение на договора е отпаднал за ищеца, защото станало безполезно. Поради това ищецът не намирал за целесъобразно продължаването на действието на договора, доколкото от очевидното недобросъвестно поведение на П. било ясно ,че освен по принудителен ред, нямал намерение да изпълнява поетите задължения. Предприемането на принудителни действия също било поставено в несигурност, доколкото предприел целенасочени и последователни действия за разпореждане с имуществото, с цел осуетяване удовлетворяване на кредиторите чрез разпоредителната сделка /предмет на уважения иск по чл.135 ЗЗД/. От имотните справки се установявало, че П., освен с поземления имот /предмет на иска по чл.135 ЗЗД/, се разпоредил и с построената в него сградата в деня преди предявяване на исковата молба, по която е образувано делото. За бъдещото предявяване на исковете, с предмет недвижимите имоти, с които се е разпоредил П. е бил уведомен в рамките на предхождащото го обезпечително производство, което доказвало неговата недобросъвестност. В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Т. П., с който оспорва жалбата и намира решението в частта, в която е отхвърлен искът по чл.87 ЗЗД за правилно и се моли за потвърждаването му. Излага доводи, че правилно било прието в мотивите, че неплащането на вноска от продажната цена в определен ден не е основание да се иска разваляне, а само основание да се претендира заплащане на лихва. Размерът и начина на плащане (100 000лв., дължима на равни месечни вноски от по 1000лв., с падеж на първо плащане 16.09.2020г. и падеж на всяко 16-то число на всеки следващ месец, т.е. до 16.01.2029 г.) бил безспорен, т.е. срокът бил уговорен в полза на купувача и били недоказани твърденията за срочен каузален договор, чиято цел била захранване на фирмена сметка на дружеството с цел издръжка на персонала и посрещане на текущи нужди, поради което редът за развален бил по ал.1, а не по ал. 2 на чл.87 ЗЗД. Поради това ищецът е следвало да предостави на купувача подходящ срок за изпълнение, преди да иска разваляне, което не е сторил. Събраните доказателства подкрепяли твърденията, че каузата на сделката била възнаграждение на ответника за приносът му в генерирана печалба, а не необходимост от месечен доход на дружеството. Изложена е аргументация, че разсроченото плащане било периодично такова по см на чл.111, б. „в“ ЗЗД, така и твърдение, че по делото било доказано, че купувачът бил изправен длъжник, като към датата на завеждане на иска нямало изискуеми вноски. От заключението по ССчЕ се установявало, че общият размер на продажната платена цена била 46086.92лв., а остатъкът бил 53913.08лв., като към датата на образуване на делото били падежирали 33вноски по 1000лв. или общо били дължими от ответника 33 000лв., които били платени, поради което и липсвало неизпълнение. Неверни били твърденията, че след образуване на делото ответникът преустановил плащанията, доколкото с оглед заключението към 03.06.2024г. било установено надплащане на продажната цена до м.11.2024г., поради което и следващото плащане било на 15.10.2024г. с платежно нареждане от същата дата и с основание за плащане до м.12.2024г., вкл. ответникът продължавал да плаща дължимите и договорени вноски, видно от платежно нареждане от 15.01.2025г. за сумата от 3000лв. с основание превод на вноски за м.1, 2 и 3.2025г., за което прави доказателствено искане за приемане на преводни нареждания за цитираните суми. Подадена е и въззивна жалба от Т. П. срещу решението в частта, в която е уважен искът по чл.135 ЗЗД по съображения, че в атакуваната част решението е неправилно. Изложени са доводи, че СРС неправилно приел наличие на увреждане на кредитора и знание на длъжника за това увреждане. Твърди, че от събраните доказателства се установявало, че П. към датата на атакуваната сделка /10.05.2023г./ нямал падежирали /изискуеми/ задължения, а дори предплатил вноските, т.е. било невъзможно да има знание и намерение за увреждане на кредитора в полза на търговско дружество, в което имал дялово участие. Липсвало увреждане, защото получил продажната цена в пълен размер, а в повече от нея, а от друга липсвало намерение за увреждане на кредитора, защото предплатил преди падежа, а кредиторът бил обезпечен с предплатените вноски. В предмета на делото пред СРС не било изследвано наличието на плащане на вноски след исковата молба, поради което по необясними причини съдът кредитирал твърденията на ищеца за липсата на такива, доколкото и датата на заключението била 03.06.2024г., която дата била предмет на изследване на счетоводните записи, а видно от последващите платежни /15.10.2024г. и 15.01.2025г./ били платени вноските с падежи до 16.03.2025г. Неправилен бил и изводът за намаляване имуществото на ответника П., доколкото процесният недвижим имот станал част от дълготрайните материални активи на дружеството /втори ответник/, като в деня на продажбата П. станал и едноличен собственик на капитала, поради което сделката увеличила активите на дружеството, съответно при необходимост ищецът можел да се удовлетвори от ликвидационната стойност на дружествените му дялове. В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от "МЕДИЦИНСКА ТЕХНИКА ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, в който оспорва въззивната жалба на Т. П.. Аргументира, че решението в обжалваната част било правилно и следвало да се потвърди, доколкото било пълно и главно доказано, че са налице предпоставките от фактическия състав по чл.135 ЗЗД – установено било качеството на кредитор, наличие на причинено увреждане в причинно-следствена връзка с извършеното разпореждане и знание за увреждането с третото лице, с което длъжникът договарял. Обстоятелството, че към предявяване на иска не били налице изискуеми или ликвидни вземания по падежирали месечни вноски, не променяло качеството на кредитор на ищеца спрямо П., което качество произтичало от наличие на действително вземане за целия срок на договора /до 16.05.2028г/. Останалите предпоставки също били налице, защото увреждащо действие представлява всеки акт, с който се засягат права, които били затруднили осъществяване на правата на кредитора, каквато е продажбата, така и ответниците по иска били свързани лица по см. на §1 ДР ТЗ. Твърди се, че поредицата от действия била целенасочена към затрудняване насочването на принудителни действия към имуществото, доказателство за което било и последващата продажба на сградата, разположена в ПИ, извършена в деня преди исковата молба за разваляне на договора. Срещу определение № 3652/23.01.2025г. /с която е оставена без уважение молбата на П. за изменение на решението в частта за разноските/ е подадена частна жалба от Т. П., с която се иска отмяна на определението и намаляване на присъдените в полза на "МЕДИЦИНСКА ТЕХНИКА ИНЖЕНЕРИНГ" ООД разноски поради прекомерност и липсата на фактическа и правна сложност на делото. Софийският градски съд, за да се произнесе установи следното от фактическа страна: СРС е сезиран с обективно съединени конститутивни искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД от "МЕДИЦИНСКА ТЕХНИКА ИНЖЕНЕРИНГ" ООД срещу Т. П. и по чл.135 ЗЗД срещу Т. П. и „Контрол и финанси“ ООД /необходими задължителни другари/. Ищецът твърди, че на 16.09.2020г. продал на Т. П. недвижими имот /ПИ с идентификатор № 14831.6501.31, ведно с построена сграда с идентификатор № 14831.6501.31.3/, при договорено плащане в размер на 100 000лв. на 100 равни месечни вноски от по 1000лв. с падеж на първото плащане 16.09.2020г. и падеж на последната вноска 16.01.2029г., които твърди, че били с цел осигуряване периодични приходи, с които да си покрива ежемесечните нужди от парични средства. Твърди, че П. преустановил плащанията като към момента на исковата молба били изискуеми вноските за м.04, 05 и 06.2023г. , които с оглед тълкуваната воля на страните следвало непременно да бъдат изпълнявани в уговореното време и поради системната забава изпълнението станало безполезно, поради което се иска разваляне на договора. Наред с това на 10.05.2023г. П. продал на „Контрол и финанси“ ООД /впоследствие чийто едноличен собственик на капитала и вписан управител е П./ процесният поземлен имот (без сградата), която сделка увреждала ищеца, защото осуетявала възможността му да си удовлетвори претенциите за плащане на уговорените месечни вноски, насочвайки изпълнението върху прехвърления имот, както и осуетявала възможността в случай на успешно провеждане на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД да си върне в патримониума имота, поради което се иска обявяване на сделката за относително недействителна. В отговора си Т. П. се оспорва исковете с твърдения, че в периода от 16.09.2020г. до 06.07.2023г. извършил плащания по вноските, с които е превел по сметка на ищеца общо 44 000лв., вкл. дължимите суми по договора били надплатени с 10 000лв., докато към датата на исковата молба през м.07.2023г. били падежирали общо 34бр. вноски /общо 34 000лв/., вкл. до момента ищецът не го е канил да плати, а твърдението, че целта на разсрочването по договора на 100 вноски за осигуряване на месечен доход за покриване на ежемесечни нужди било невярно. Насрещна твърди, че заемал позиция в ищцовото дружество, от която водил преговори и договорил изкупуване на дълг на физическо лице към банки обезпечен с ипотеки на недвижими имоти, вкл. процесните, който бил цедиран на ищцовото дружество, съответно имотите продадени и закупени от дружества свързани със съдружник в ищцовото дружество и сина , вкл. били реализирани огромни печалби, поради което за принос на ответника за финансовия резултат му били прехвърлени неразпоредените части /процесните имоти/ на разсрочено плащане на цена от 100 000лв., вкл. поради липсата на финансова възможност на ответника за плащане наведнъж. По иска по чл.135 ЗЗД оспорва основателността по съображения, че липсвало наличие на действително вземане, защото останалите вноски не били падежирали, а падежиралите били платени, така и липсвала увреда на кредитора, доколкото била получена продажна цена от 50 000лв. С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 16.09.2020г. е сключен договор за продажба /л.8 и сл. по гр.д. № 8051/2023г./, по силата на който „МЕДИЦИНСКА ТЕХНИКА ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД продало на Т. Ц. П. процесните имоти, както и че продажната цена е 100000лв., за която страните са се съгласили да бъде разсрочена на 100 равни месечни вноски с първи падеж 16.09.2020г. и всяка следваща на 16-то число на месеца, както и че на 10.05.2023г. ответникът П. прехвърлил на ответника „Контрол и финанси“ ООД процесния поземлен имот (без сградата) с договор за продажба обективиран в нотариален акт, на която дата П. става едноличен собственик на капитала на „Контрол и финанси“ ООД, чиято правноорганизационна форма е променена от ООД в ЕООД. Приети са извлечения от движения по разплащателна сметка на ответника П. /отчет по сметка л.57 и сл./, от които се установят плащания с получател ищецът, както следва: 1000лв. от 16.09.2020г., 1000лв. от 04.10.2020г., 1000лв. от 08.11.2020г., 1000лв. от 09.12.2020г., 1000лв. от 06.01.2021г., 1000лв. от 02.02.2021г., 1000лв. от 12.03.2021г., 1000лв. от 15.04.2021г., 1000лв. от 07.05.2021г., 2000лв. от 06.12.2021г., 3000лв. от 16.12.2021г., 2000лв. от 17.12.2021г., 1000лв. от 22.01.2022г., 4000лв. от 29.09.2022г., 4000лв. от 30.09.2022г., 3000лв. от 28.11.2022г., 3000лв. от 30.01.2023г., 5000лв. от 17.03.2023г., 3000лв. от 18.04.2023г., 5000лв. от 06.07.2023г, 2086.92лв. от 13.07.2023г. Съгласно постановления за възлагане от 14.05.2020г. и 10.06.2020г. /л.78-79/ взискателят МТИ Пропърти Инвест ООД /след публична продан на недвижим имот, собственост на длъжник В.А. и ипотекарен длъжник Г.К./ е обявен за купувач на недвижими имоти в гр.София и гр.Дряново, а с постановление за възлагане от 11.06.2020г. /след публична продан на недвижим имот, собственост на длъжник В.А. и ипотекарен длъжник Г.К./ недвижими имоти /сред които и процесните/ са възложени на ищеца / при цена от 740хил.лв. С н.а. от 16.09.2020г. ищецът продава част от възложените с постановлението от 11.06.2020г. недвижими имоти (всички без процесните) на Арт Етърнал Синема ООД. Съгласно договор за цесия от 08.02.2019г. ПИБ АД цедира на ищеца вземания по договори за кредит срещу В.А. и Г.К. /солидарен длъжник/. Установява се от н.а. за покупко-продажба на недвижим имот от 10.05.2023г. /л.10и сл. по гр.д. № 8051/2023г./, че П. продава на „КОНТРОЛ И ФИНАНСИ“ ООД поземления имот (с идентификатор № 14831.6501.31, т.е. без сградата с идентификатор № 14831.6501.31.3) за продажна цена от 50 000лв., вкл. в документите, установяващи правото на собственост е изброено и удостоверение № 20230510103530/10.05.2023г. на АВ за вписан законов режим на разделност на продавача. Приет е договор за прехвърляне на дружествени дялово от капитала на „КОНТРОЛ И ФИНАНСИ“ ООД от 10.05.2023г., съгласно който са прехвърлени дружествени дялове на Т. Ц. П., с което към 16.05.2023 става едноличен собственик на капитала /след което за такъв е вписан Г. В. В. съгласно вписване от 18.07.2023 г. видно от справка ТР л.7 по гр.д. № 56240/2023г. по описа на СРС/. Съгласно Протокол от заседание от ОС на съдружниците /Т. Ц. П. и А.Д. П./ на „Контрол и финанси“ ООД от 10.05.2023г. е взето решение дружеството да закупи поземления имот с идентификатор № 14831.6501.31 Прието и неоспорено от страните е заключение по ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че П. е направил вноски (по общо 21бр. вноски, като в периода от м.09.2020г. до м.05.2021г. са ежемесечни, след което м.12.2021г. има вноска за 6хил лв., т.е. за 6м, след което е направена вноска м.01.2022г. след което има две вноски м.09.2022г. за общо 8хил.лв., т.е. за 8мм., следващата вноска е м.11.2022г. за 3хил. лв., които са за 3м., следващата вноска е м.01.2023г. за 3хил.вл., с която е покрита вноската до м.03.2023г. вкл., а през м.03.2023г. има вноска за 5хил.лв., през м.04.2023г. има вноска за 3хил.вл. и м.07.2023г. има вноски общо за 7086.92лв.) по договора за продажба от 16.09.2020г., считано от 17.09.2020г. до 13.07.2023г. /датата на исковата молба/ в общ размер на 46086.92лв. Към датата на експертизата /03.06.2024г./ е посочено, че след датата на исковата молба няма постъпили суми по договора за продажба. От допълнително заключение се установява, че сумите постъпили по банковата сметка на ответника П. с наредител ответника Контрол и финанси ООД са в общ размер на 50000лв., постъпили в периода 13.05.2023г. – 12.07.2023г. Пред настоящата инстанция са приети писмени доказателства по чл.266, ал.2, т.1 и ал.3 ГПК /платежно нареждане от 15.01.2025г. за сумата от 3000лв., от което се установя плащане с получател ищецът и платежно нареждане от 15.10.2024г. за сумата от 3000лв., от което се установя плащане с получател ищецът /. Приета е обезпечителна заповед от 22.06.2023г., издадена въз основа на определение № 7573/20.06.2023г. по гр.д. № 7134/2023г. по описа на СГС, с която се допуска обезпечение на бъдещ иск по чл.87, ал.3 ЗЗД предявим от Медицинска Техника Инженеринг ООД срещу Т. Ц. П. за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.09.2020г. с предмет ПИ с идентификатор № 14831.6501.31, заедно с построената в него сграда с идентификатор № 14831.6501.31.3 и на бъдещ иск по чл.135 ЗЗД срещу Т. П. и Контрол и Финанси ЕООД за обявяване на относителната недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.05.2023г. по отношение на ПИ с идентификатор № 14831.6501.31, чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху имотите ПИ с идентификатор № 14831.6501.31, заедно с построената в него сграда с идентификатор № 14831.6501.31.3. Софийският районен съд по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД е концентрирал спора по въпросите има ли забава в плащанията на купувача, загубил ли е продавачът интерес от изпълнението, съответно даден ли е подходящ срок за изпълнение. Приел е, че с оглед комутативния характер на договора разваляне е допустимо само за падежирали вноски, съответно приложение намирала чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД за вноските в хода на процеса, като от клаузите в конкретния договор се установявало, че срокът е уговорен в полза на длъжника. От заключението по ССчЕ приема за установено, че продавачът е приемал плащанията на купувача, който към датата на допускане на обезпечението на бъдещия иск, съответно исковата молба, е заплатил изискуемите вноски, вкл. до м.06.2024г. Липсвало доказано плащане на вноските по време на процеса, което с оглед чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД не било необходимо, а дори да се приеме, че е било, то неизпълнението било незначително. По иска по чл.135 ЗЗД е прието за доказано по делото, че ищецът е кредитор на парично вземане, атакуваната сделка е приета за увреждаща с оглед намаляване имуществото на П., така и е приел за доказано знание за увреждането по отношение на ответниците с оглед доказаната свързаност по см. на §1, т.1 ДР ТЗ. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните правни изводи: Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, при наличие на правен интерес и са допустими. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество ПРАВИЛНО по следните съображения: По иска по чл.87, ал.3 ЗЗД: С оглед предмета на делото, очертан в исковата и отговора на исковата молба, следва да се установи дали е налице неточно изпълнение във времево отношение на вноските за м.4, м.5 и м.6.2023г., дали в договора страните са уговорили, че вноските следвало непременно да се изпълняват в уговореното време, съответно дали е доказана системна забава, която прави изпълнението безполезно за купувача. Настоящият съдебен състав приема, че съвкупно от събраните писмени доказателства (извлечения от движения по разплащателна сметка и преводни нареждания л.57 и сл., вкл. приетите пред настоящата инстанция доказателства) и заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че към завеждане на иска ответникът П. няма просрочени задължения по договора към ищеца. Исковата молба е заведена на 13.07.2023г., до която дата се установява, че има платени 44хил.лв. /1000лв. от 16.09.2020г., 1000лв. от 04.10.2020г., 1000лв. от 08.11.2020г., 1000лв. от 09.12.2020г., 1000лв. от 06.01.2021г., 1000лв. от 02.02.2021г., 1000лв. от 12.03.2021г., 1000лв. от 15.04.2021г., 1000лв. от 07.05.2021г., 2000лв. от 06.12.2021г., 3000лв. от 16.12.2021г., 2000лв. от 17.12.2021г., 1000лв. от 22.01.2022г., 4000лв. от 29.09.2022г., 4000лв. от 30.09.2022г., 3000лв. от 28.11.2022г., 3000лв. от 30.01.2023г., 5000лв. от 17.03.2023г., 3000лв. от 18.04.2023г., 5000лв. от 06.07.2023г./, т.е. 44бр. вноски, покриващи вноските до 16 .05. 2024г., а на датата на исковата молба е платена и 2086.92лв. В предходни моменти е имало забава – установява се по делото, че от м.09.2020г. до м.05.2021г. вноските били ежемесечни, след което П. е допускал забава в плащанията на вноски (вноските от м.06 до м.11.2021г.), но с последващи плащания е погасявал накуп падежиралите вноски, които продавачът /ищец/ е приемал, а към момента на предявяване на иска има прието от ищеца доказано по делото надплащане, допустимо доколкото срокът е договорен в полза на длъжника. Няма ангажирани доказателства, от които да се установява, че за предходните забавени падежни вноски ищецът е канил П., давайки подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален, така и няма ангажирани доказателства, от които да се установи, че поради забава на П. изпълнението е станало безполезно за Медицинска Техника Инженеринг ООД. Доводите във въззивната жалба на „МЕДИЦИНСКА ТЕХНИКА ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД в този смисъл са неоснователни. Дали забава е допускана в хода на процеса /с оглед заключението от 03.06.2024г. на вещото лице по ССчЕ, в което сочи, че след датата на исковата молба нямало постъпили суми по договора – в същото се установява, че платените суми покриват общо 46бр. вноски, т.е. надплащането покрива вноските до 16.07.2024 г./ - решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните състезания, съответно последното о.с.з. пред СРС е от 12.11.2024г., което задължава съдът да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват /в хипотезата, когато с иска разваляне на договор и изтече допълнително дадения срок за изпълнение с предупреждение за развалянето му т.е. не е достатъчно да е настъпила забава, а следва да изтече допълнително даден срок за изпълнение с предупреждение за разваляне, през който забавилата страна може да изпълни/. Задължението на съда да вземе предвид фактите, настъпили след предявяването на иска, се отнася за тези новонастъпили факти, които имат значение за спорното право предмет на делото - така както е индивидуализирано в основанието и петитума на предявения иск/ чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД не е приложима в случая/ . Добавянето на нов период на неизпълнение след предявяването на исковата молба е възможно, доколкото е допустимо изменението на иска по основание съгласно чл. 214 ГПК /каквото не е сторено по делото/. Онези факти и обстоятелства, които са спорни между страните по делото и подлежат на доказване от тях, не са от тази категория факти и обстоятелства, в т.ч. и когато се касае за продължително изпълнение на задължение. Съдът не може да приеме за настъпили факти и обстоятелства след предявяването на иска в случаите, в които страните спорят по тях и относно които съдът не е указал доказателствената тежест от тяхното установяване, както и не е дал възможност на страните да се запознаят с твърденията за факти, настъпили след предявяването на иска и респ. да заявят дали ги признават или оспорват. Съдът може да основе решението си на настъпилите след предявяването на иска факти, но само ако същите са безспорно установени в хода на делото. По системата на българското облигационно право основен принцип е изпълнението на поетите по договора задължения, постигането на тези реални цели, които страните са преследвали със сключването на договора. С оглед на това при спорове във връзка с неизпълнение на договорите следва да се изхожда от възможностите за тяхното изпълнение и да се допуска развалянето им само в случаите, когато неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно постигането на договореното. Именно за това е предвидено задължение за кредитора и при виновно неизпълнение на договора от страна на длъжника да му даде подходящ срок за изпълнение, след изтичането на който договорът да се смята за развален (чл. 87, ал. 1 ЗЗД). От същата идея изхожда и правилото на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, според което не е допустимо разваляне на договор, с който се прехвърлят, учредяват или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса. В такъв случай съдът, пред който е отнесен спорът, може според обстоятелствата да даде срок за изпълнение. Израз на същото основно начало е и разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, според която не се допуска разваляне на договор, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора. В този случай преценката за това дали частичното неизпълнение е незначително в сравнение с интересите на кредитора следва да се извърши не с оглед субективното отношение на последния към интереса му и към неизпълнената част от задължението на длъжника, а от обективните дадености /Вж. изрично ППВС № 3 от 29.03.1973 г./, т.е. развалянето на договорите е крайна мярка, целта на закона е да охрани създадената договорна връзка и само при сериозни причини тя да се разваля. Настоящият съдебен състав приема, че тълкувайки по чл.20 ЗЗД договорните клаузи съдържателно не уреждат задължение вноските да се платят непременно в уговореното време, нито дерогират чл.87, ал.4 ЗЗД. На тълкуване подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици. Тълкуването се извършва съобразно критериите на чл.20 ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите. Прилагането на критериите на чл.20 ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите. При тълкуване на договор по конкретен казус, за да изясни каква е действителната воля на страните съдът следва да зачете обстоятелствата, при които е сключен договора и последващото поведение на страните /Вж. Решение № 150/22.12.2016 г. по т.дело № 1704/2015 г. на ВКС I т.о./ Изискването неизпълнението да не е несъществено по чл.87, ал.4 ЗЗД се разглежда като проявление на принципа за забрана за злоупотреба с право, но правилото не е императивно и страните могат да предвидят, че всяко неизпълнение дава право на разваляне или само по-значително неизпълнение. При договорите с продължително изпълнение престациите се разглеждат поотделно, като от значение е съпоставката между продължителността на надлежното изпълнение и продължителността на неизпълнението или непълното и неточно изпълнение. При периодични престации трябва да се натрупат поне няколко неизпълнени задължения, за да се преодолее изискването на чл.87, ал.1 ЗЗД, освен ако договорът не предвижда друго. За да бъде обосновано приложението на чл.87, ал.2, пр.2 ЗЗД, т.е. отпадането на интереса на кредитора в резултат на забавата, следва да бъде обосновано и доказано /Вж. Танчева Хр. Разваляне на договорите поради неизпълнение. Сиела. София. 2025г. стр.178 и сл./. Твърденията на ищеца, че разсрочване плащането на цената на вноски било с цел осигуряване периодични приходи, с които продавачът да си покрива ежемесечните нужди от парични средства, съответно волята на страните била вноските непременно да се изпълняват в уговореното време, не почива на неясна или непълна уговорка касателно начина на изплащане на вноската. В конкретния случай клаузите не дават основание да се приеме, че страните са целели изключване на приложението на чл. 87, ал.4 ЗЗД. Такава воля не е изрично изразена в уговорките и затова такова тълкуване на договора би било превратно. Нито са ангажирани доказателства по заявените обстоятелства, че разсрочване плащането на цената на вноски било с цел осигуряване периодични приходи, с които продавачът да си покрива ежемесечните нужди от парични средства, нито съдържателно клаузите могат да се тълкуват, че забавата в изпълнение на задължението за вноска дава право на разваляне, независимо дали впоследствие е платена и плащането е прието от продавача. С оглед горното, съдът достигна до извода, че ответникът е доказал точно изпълнение във времево отношение към завеждане на делото, т.е. не е налице забава за вноските за м.04, м.05 и м.6.2023г. към завеждане на исковата молба, съответно не е доказана система забава, клаузите от договора не могат да се тълкуват, че уреждат задължението за вноска да се изпълни непременно в уговореното време. По иска по чл.135 ЗЗД: Решението в тази част също е допустимо (по иск по чл. 135 от ЗЗД, когато договорът има за предмет вещни права върху имот, цената на иска се определя по данъчната оценка на имота, а каква сума е заплатена според посоченото в договора няма значение за цената на иска Вж. Определение № 5587 от 02.12.2025 г. по ч. гр. д. № 4389 / 2025 г. на ВКС). Съединеният иск е при условията на обективно кумулативно съединяване. Няма връзка между исковете (чл.87 и чл.135 ЗЗД) на обуславящ и обусловен, защото правният интерес от иска по чл.135 ЗЗД не се изчерпва с това, че при евентуално уважаване на иска по чл.87 ЗЗД, да може да се върне (което предполага /непредявен/ кондикционен иск) имота в патримониума (в който случай би бил недопустим поради липса на правен интерес по съображения по Решение № 996/23.12.2009г. по гр.д. № 295/2009г. на ВКС), но и с оглед осуетяване възможността от удовлетворяване (изрично л.5 от исковата молба), доколкото договорът е за продължително изпълнение /с падеж на последната вноска до 16.01.2029г./. Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД представлява предоставено от закона потестативно право в полза на кредитора да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Основателността на иска е в зависимост от наличието на елементите на фактическия състав, визирани в чл. 135, ал. 1 ЗЗД: ищецът да е кредитор на длъжника при наличие на действително вземане; длъжникът да е извършил конкретно действие, което уврежда кредитора; да е налице знание на длъжника за увреждането на кредитора; да е налице знание на третото лице, с което длъжникът е договарял за увреждането на кредитора, когато действието е възмездно. Доводите във въззивната жалба на П. касаят произнасяне по въпросите дали е доказано увреждане на кредитора и знание на длъжника за това, доколкото към датата на атакуваната сделка не е бил в забава, поради което било невъзможно да има знание и намерение за увреждане, така и с оглед получаване на продажната цена не е имало намаляване на имуществото му. Съдът намира същите за неоснователни последни съображения: Според настоящият съдебен състав са доказани всички материалноправни предпоставки за уважаване на иска. Безспорно към момента на атакуваното разпоредително действие ищецът е кредитор /разполага със съществуващо вземане, възникнало преди извършване на увреждащото действие, което не е удовлетворено/ на длъжника, последният извършил конкретно действие, което уврежда кредитора /затруднено е удовлетворяването на кредитора - продажбата на имот вкл. по действителната цена не намалява имуществото, тъй като срещу прехвърления имот се получава цена, но получената парична сума може да не е налице, поради което кредиторът не може да се удовлетвори от същата/, налице е знание на длъжника за увреждане на кредитора /длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и действието му уврежда правото на кредитора/, така и е доказано знание на трето лице за увреждането /доказано е по делото, че към момента на атакуваната сделка П. става едноличен собственик на капитала на „Контрол и финанси“ ООД, на която дата и видно от Протокол от заседание от ОС на съдружниците /Т. Ц. П. и А.Д. П./ на „Контрол и финанси“ ООД от 10.05.2023г. е взето решение дружеството за закупуване на поземления имот/. Доводите във въззивната жалба на Т. Ц. П. за липсата на знание и намерение за увреждане, така и че липсвало намаляване на имуществото, са неоснователни по следните съображения: Първият спорен по делото въпрос е включва ли се във фактическия състав на Павловия иск изпадане на длъжника в забава към момента на разпоредителното действие/? Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е обусловено от наличието на действително вземане, като вземането може да не е изискуемо или ликвидно, не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо /Вж. ТР № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2 / 2017 г. на ОСГТК на ВКС/. В производството по този иск съдът не проверява съществуването на твърдяното от ищеца вземане, освен ако този въпрос не е въведен като предмет на делото. В практиката на ВКС е прието, че кредиторът трябва да разполага с действително парично или непарично вземане срещу длъжника, което не е удовлетворено и е възможно все още да не е изискуемо /Вж. Решение №122 от 21.07.2016г. по т.д.№3484/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. /. Целта на отменителния иск е да се възпрепятства недобросъвестният длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредитора, а такава възможност има не само когато вземането е изискуемо и установено по своя размер, а и преди да настъпи изискуемостта или преди с решение на съд то да бъде признато в определен размер. От значение е вземането да предшества по време увреждащото действие на длъжника. Това действие може да увреди лицата, който вече са кредитори, т.е. които имат възникнало вече вземане. Законът не съдържа условие вземането да е установено по своя размер и да е вече изискуемо, още по-малко отрича правото на кредитора да иска обявяване на недействителността по отношение на себе си на сделка в случай на обявена предсрочна изискуемост на вземането. Когато след възникване на задължението длъжникът се лиши от свое имущество, поради което имуществото, служещо за обезпечение на кредитора, е намалено, това разпоредително действие уврежда кредитора, без значение дали се дължи плащане на погасителни вноски на падеж или се търси погасяване на дълга изцяло при условията на обявена предсрочна изискуемост /Вж. Решение №362 от 16.11.2014г. по гр.д. №2574/2015г. на ВКС/. Настоящият съдебен състав приема, че изпадането на длъжника в забава по вземането на кредитора към момента на извършването на разпоредителното действие не е елемент от фактическия състав на отменителния иск по чл.135 ЗЗД. Следователно, доколкото няма спор, че вземането на „МЕДИЦИНСКА ТЕХНИКА ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД спрямо Т. Ц. П. произтича от договор за продажба на изплащане на недвижим имот с последна падежна вноска 16.01.2029г., то без значение е приетото по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД, че към датата на исковата молба няма неизплатени неизискуеми вноски. Щом е доказано качеството на кредитор на ищеца, длъжниковото имущество му служи като общо обезпечение за вземането. От тук, всяко действие, с което длъжникът създава или увеличава своята неплатежоспособност е увреждащо спрямо кредитора. Предназначението на иска е кредиторът да се удовлетвори от имуществото, предмет на разпоредителното действие. Относителната недействителност е само спрямо кредитора, упражнил правото по чл.135 ЗЗД и доколкото съществува качеството му на неудовлетворен кредитор. При отпадане на интереса на кредитора, а интересът ще отпадне при погасяване на вземането му, отпада и предназначението на отменителния иск. Независимо от обявената относителна недействителност, длъжникът може да изпълни доброволно задължението си. Третото лице също може да изпълни вместо длъжника. Ако вземането бъде погА.о или отречено, кредиторът не би могъл да осъществи принудително изпълнение по отношение на имуществото, предмет на разпоредителната сделка. В производството по принудително изпълнение кредиторът следва да разполага с изпълнителен титул и въз основа на него да предприеме изпълнителни действия срещу имуществото на третото лице, които осъществява по силата на съдебното решение за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД. Ако кредиторът не разполага с изпълнителен титул за вземането си, той не може да предприеме принудително изпълнение само въз основа съдебното решение по иска по чл.135 ЗЗД. В този случай, последиците от обявената относителна недействителност отпадат. Упражняването на правото по чл.135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора, което той може да получи както и след като разполага с изпълнителен титул, така и преди да се е снабдил с него. Възражението, че длъжникът разполага и с друго имущество, извън разпореденото, не е основание да се приеме, че не е налице увреждане, т.е. без значение за наличието на увреждане е дали при разпореждането в патримониума на длъжника постъпва друго имуществено благо, тъй като цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение на кредиторите и всеки от тях решава от цената на кой имуществен обект да де удовлетвори /Вж. Решение № 201 от 31.10.2018 г. по гр. д. № 1036 / 2018 г. на ВКС /. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност /Вж. Решение № 261 от 25.06.2015 г. по гр. д. № 5981 / 2014 г. на ВКС/. Противното би означавало при недобросъвестност на длъжника – същият не плаща свой дълг, да му се предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните имущества да се насочи принудително изпълнение. Съществуването на друго имущество предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от длъжника, поради което и кредиторът не следва да е задължен да установява цялостното финансово състояние на длъжника и само, когато длъжникът не разполага с друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни правото си по чл.135 ЗЗД. В случай, че длъжникът е добросъвестен, то притежаваното друго имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга и в този случай обявената на основание чл. 135 ЗЗД относителна недействителност на разпоредителната сделка би изгубила правно значение. При недобросъвестност на длъжника обаче, кредиторът би разполагал с възможност да се удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез насочване на принудителното изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за която именно цел на кредитора е предоставена възможността за провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. Обявената относителна недействителност възстановява в отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по времето на възникване на задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е притежавано от длъжника и по правилото на чл.133 ЗЗД е служело за общо удовлетворение на кредитора. Изследването на състоянието на длъжниковото имущество би имало значение само в хипотезата по чл.135, ал.3 ЗЗД. В случая кредиторът е обосновал легитимацията си с твърдения, че вземането му е възникнало преди увреждащата възмездна сделка, чиято относителна недействителност претендира. Субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД е част от фактическия състав на потестативното право. Безспорно се установява по делото, че към 10.05.2023г. ответникът П. е прехвърлил на ответника „Контрол и финанси“ ООД процесния имот с договор за продажба обективиран в нотариален акт, на която дата П. става едноличен собственик на капитала на „Контрол и финанси“ ООД, чиято правноорганизационна форма е променена от ООД в ЕООД на същата дата, т.е. са свързани лица по см. на §1 ДР ТЗ. Презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не може да се прилага разширително, но наличието на съответна фактическа степен на близост в отношенията (напр. отношения между свързани лица по смисъла на § 1 ДР ТЗ и др.) имат значение и ако бъдат доказани, могат да залегнат в основата на фактически извод за наличието на знание, като разбира се естеството на съществуващата фактическа близост определя естеството на узнатите обстоятелства - свързаните лица по § 1 ДР ТЗ биха знаели основни обстоятелства от дейността на дружествата, съответно. Юридическото лице знае за увреждането, ако за това знаят лицата от състава на неговите органи /Вж. Решение № 34 от 04.05.2022 г. по гр. д. № 1250 / 2021 г. на ВКС/. В конкретния случай е отделено за безспорно по делото, че на датата, на която П. прехвърлил на „Контрол и финанси“ ООД процесните имоти с атакувания договор за продажба става едноличен собственик на капитала и управител на „Контрол и финанси“ ООД, чиято правноорганизационна форма е променена от ООД в ЕООД на същата дата. С оглед на което правилно е прието за доказано знание по см. на чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД. С оглед горното, поради достигане до същият резултат, първоинстанционното решение следва да се потвърди. По частната въззивна жалба на Т. Ц. П. с р е щ у определение № 3652/23.01.2025г., с което е оставена без уважение молбата на Т. Ц. П. и „КОНТРОЛ И ФИНАНСИ“ ЕООД /няма подадена частна жалба от последното/ за изменение на решението в частта за разноските: Частната въззивна жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Изложени са съображения, че липсва фактическа и правна сложност, поради което своевременно релевираното възражение по чл.78, ал.5 ГПК е основателно. За да се произнесе съдът взе предвид следното: Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 18580лв. /7200лв. адв. възнаграждение, 160лв. д.т., 800лв. депозити, 10380лв. адв. възнаграждение в обезпечителното/. СРС е приел за неоснователно възражението за прекомерност по съображения, че делото с фактическа и правна сложност, вкл. с оглед материалния интерес /100 000лв. и съответно 50 000лв./. Така в полза на ищеца са присъдени общо и солидарно 9290лв., солидарната отговорност е аргументирана с оглед задължителното и необходимо другарство. Цената на иска, вкл. за определяне материалния интерес на делото с оглед овъзмездяване на сторените по делото разноски се определя по чл.69, ал.1, т.2 ГПК. Данъчната оценка на поземления имот е 2753лв., а данъчната оценка на сградата е 5211лв. Общо цената на иска по чл.87 ЗЗД е 7 964лв., а на иска по чл.135 ЗЗД е 2753лв. т.е. уваженият иск е за 38%. За обезпечение на бъдещ иск съдът определя възнаграждението на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Следователно за възнаграждението по обезпечителното (при което не се предполага състезателно производство с участие в о.с.з, събиране на доказателства и т.н.) общо възнаграждение от 10380лв. следва да се редуцира до 900лв., с оглед уважаване иска по чл.135 ЗЗД, но отхвърляне на този по чл.87 ЗЗД има право на 38% от сумата или 342лв /174,86 €/. Пред СРС са предявени и разгледани два кумулативно съединени конститутивни иска, проведени са четири о.с.з., приети са писмени доказателства и основно и допълнително заключение по ССчЕ, което не се отличава с обем и сложност, представени са писмени защити, процесуалният представител на ищеца е проявявал активност. Настоящият съдебен състав приема, че делото е с фактическа и правна сложност, обуславяща размер на адвокатското възнаграждение по двата иска, както следва: По иска по чл.87 ЗЗД – 3300лв. /троен размер на минималното, ползвано само като ориентир по чл.7, ал.2, т.2 НВАР/, за иска по чл.135 ЗЗД - 1 725лв. /троен размер на минималното, ползвано като ориентир по чл.7, ал.2, т.2 НВАР/. С оглед отхвърляне на иска по чл.87 ЗЗД и уважаване на иска по чл.135 ЗЗД – ищецът има право на 1725лв. за адв. възнаграждение за исковото /881,98€/, т.е. общо адвокатското възнаграждение следва да се редуцира до 1 056,84€, което се дължи разделно от ответниците, т.е. доколкото частната жалба е подадена от Т. П. определението следва да се отмени, а решението да се измени в частта за разноските, които П. е осъден, които да се редуцират до 528,42€ /адв./ + 245,42€ /разноски за д.т. и депозити/. В останалата част спрямо „КОНТРОЛ И ФИНАНСИ“ ЕООД определението е влязло в сила като необжалвано. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото /отхвърляне жалбата на Медицинска техника инженеринг ООД срещу отхвърления иск по чл.87,ал.3 ЗЗД и отхвърляне на жалбата на Т. Ц. П. срещу решението по иска по чл.135 ЗЗД/ с право на разноски разполагат всеки от жалбоподателите за отхвърлените въззивни жалби. „МЕДИЦИНСКА ТЕХНИКА ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД е доказало сторени разноски в размер на 80лв. за д.т./л.6/, както и разноски за адв. възнаграждение в размер на 14400лв. с ДДС /л.57 и сл./. Релевирано е възражение за прекомерност на разноските от насрещните страни. Същото е основателно с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото пред настоящата инстанция /едно о.с.з./ и следва да се редуцира до двоен размер на стойностите ползвани като ориентир по чл.7, ал.2, т.2 НВАР, т.е. 2200лв. по иска по чл.87 ЗЗД и 1 350лв. по иска по чл.135 ЗЗД, съответно няма право на разноски за платената д.т. С оглед изхода на делото има право на разноски в общ размер на 690,24€. Т. Ц. П. е доказал сторени разноски в размер на 39.82лв. за д.т. /л.25/, не са представени по делото доказателства за платена д.т. по сметка на СГС в размер на 15лв. за подадената частна жалба /в същата се сочи, че се прилагат доказателства за същата, но такива, вкл. в електронната папка по делото липсват и с оглед изхода на делото по частната жалба - „МЕДИЦИНСКА ТЕХНИКА ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД следва да бъде осъдено да плати 15лв. по сметка на СГС по чл.77 ГПК/, както и разноски за адв. възнаграждение в размер на 1200лв. с ДДС /л.62 /. Възнаграждението е уговорено общо, т.е. с оглед изхода на делото има право на 62% от същото, или общо 720лв. /368,13€/, съответно няма право на платената д.т. по неговата жалба.