Решение № 910 от 23.3.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 11/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по касационна жалба на „А1 България“ АД – гр. София, представлявано от А. Д. - Главен Изпълнителен директор и М. М. - Изпълнителен директор, чрез адв. Ж. от АК – София срещу Решение № 602/04.12.2025 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 1705/2025 г. по описа на съда. С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № ВТ-008203/28.08.2025г. на Началника на ТО на КЗП – В. Търново, с което на „А1 България“ АД – гр. София на осн. чл. 231 вр. чл. 210в от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 70 000 лв. за нарушение на чл. 68л ал.1 от Закона за защита на потребителите при условията на повторност, затова че на 22.04.2025г. в гр. Плевен в магазин “А1“ на бул. Данаил Попов“ № 15 дружеството продължава да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, вр. чл. 68в като не изпълнява Заповед № 412/08.06.2015г. на КЗП, влязла в сила с Реш. № 7641/07.12.2015г. на ВАС, като подвежда възрастни хора да подписват договори за услуги без тяхно знание и съгласие - възрастен клиент на 72 години е посетил на 22.04.2025г. офиса с цел предявяване на рекламация за услуга – телевизия, като е бил подведен, че подписва документ за рекламацията, а в действителност е подведен да сключи нов договор за телевизия с други условия, вкл. по-висока цена и удължен срок, които действия противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност. Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несправедливост на наказанието – касационни отменителни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1, т.2 и т.3 от НПК. Счита, че в решението не са изложени конкретни мотиви по наведените доводи за незаконосъобразност на НП и отново ги поддържа. Сочи, че не е налице нарушение, тъй като клиентът е дееспособен и договорът е сключен при упражняване свободата на договаряне и равнопоставеност на страните. Имал е възможност и да се откаже от сключения договор в 14-дневен срок. Счита наказанието за явно несправедливо и моли да се намали санкцията до законоустановения минимум. Не са взети предвид смекчаващите вината обстоятелства, а именно, че преди проверката и съставяне на акта, А1 България е предприело всички мерки за удовлетворяване на оплакването на потребителя като е прекратило услугата телевизия без неустойки, старият договор е станал безсрочен при старите условия и цена, като може да бъде прекратен без неустойки, активирана е отстъпка от 1 месечна такса за услугата сателитна телевизия, без да са начислявани неустойки или друг вид обезщетения. В тази връзка изтъква политиката на дружеството спрямо възрастни и болни лица и подобряване компетентността на служителите по отношение на тази група клиенти. Счита наказанието за безпричинно завишено, прекомерно и необосновано, предвид че границите при повторност са от 6 000 до 120 000 лв. Моли за отмяна на решението, по същество – за отмяна на НП, алтернативно за намаляване на наказанието. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – Началникът на ТО на КЗП – В. Търново, чрез юрисконсулт М. изразява подробно писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Постановеното решение е правилно и законосъобразно, подробно мотивирано, а аргументите на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП счита за неоснователни. Възразява за прекомерност на претендирания адвокатския хонорар. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КЗП. Прокурор от ОП – Плевен не е взел участие в съдебно заседание при условията на чл. 217 ал.3 АПК и не е изразил становище. Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона. За да потвърди НП като законосъобразно правилно съдът е приел за безспорно установено визираното нарушение, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, за което обосновано е наложено съответното наказание при условията на повторност в размер на 70 000 лв., което е определено към средата на предвидената в чл. 231 ЗЗП санкция в двоен размер ( в диапазона от 6000 до 140 000 лв.), за което административно-наказващият орган е изложил подробни съображения. В мотивите на съдебното решение се съдържа обсъждане на изложените в жалбата доводи, поради което не е допуснато твърдяното от касатора съществено процесуално нарушение при постановяването му. АУАН е съставен от С. Н. в качеството на длъжностно лице – главен инспектор в Област Плевен при КЗП, оправомощена със Заповед № 358 ЛС/22.04.2015г. от Председателя на КЗП съгласно чл. 233 ал.1 ЗЗП да извършва проверки и съставя актове за извършени нарушения на територията на областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен по законите и подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението на които е възложен на КЗП, което обхваща и проверки по ЗЗП на територията на област Плевен. В този смисъл актът е издаден от длъжностно лице в рамките на неговата материална и териториална компетентност. НП е издадено на 28.08.2025г. от Ц. Х. – Началник ТО на КЗП – В.Търново, който е оправомощен със Заповед № 6819/11.08.2025г. на Председателя на КЗП на осн. чл. 233 ал.2 ЗЗП да налага административни наказания по ЗЗП за установени административни нарушения с актове, съставени от служителите на териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново и на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище. Компетентността на наказващия орган се преценява към момента на издаване на НП и видно от цитираната заповед то е издадено от съответния материално и териториално компетентен орган. Позоваването в съдебно заседание на съдебна практика на АдмС – Плевен за липса на компетентност на наказващия орган е неотносимо, тъй като касае различна фактическа обстановка. Правилни са изводите за липса на съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство и за неоснователност на възражението, че АУАН е издаден извън срока по чл. 34 ЗАНН – три месеца от откриване на нарушителя. Този срок, както правилно е приел съда, започва да тече от 08.05.2025г., когато е получена пълната информация от А1 България за изясняване твърденията в жалбата, от която може да се установят всички съставомерни признаци на нарушението и неговия извършител, а АУАН е съставен на 06.08.2025г. т.е. в рамките на тримесечния срок по чл. 34 ЗАНН. С посочената в НП Заповед № 412/08.06.2015г. на КЗП (влязла в сила) изрично се забранява на „Мобилтел“ ЕАД ( А1 България е негов правоприемник) при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г ал.1 вр. ал.2 ЗЗП, а именно: търговецът, в противоречие на изискването за добросъвестност и професионална компетентност , да не полага очакваните от него грижи към една особено уязвима група потребители, каквито са възрастните хора, и да променя съществено икономическото им поведение, като им предоставя по неподходящ за тях начин информацията за стоки и услуги, лишавайки ги от правото им да вземат информирано търговско решение. Нарушението е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на две НП за същото по вид нарушение – неизпълнение на влязла в сила заповед на КЗП за забрана на нелоялна търговска практика, която дружеството продължава да използва спрямо уязвима група клиенти – възрастни хора, въпреки наложените две наказания, съответно от 30 000 и от 60 000 лв., което показва, че предходните наказания не са постигнали целения дисциплиниращ ефект по отношение дейността на дружеството и то не е преустановило практиката си да подвежда такива клиенти за сключване на нови договори при посещение в офис с друга цел – в общия случай по повод оплакване от предоставената услуга по текущия договор. В този смисъл наложеното наказание към средата на предвиденото в разпоредбата на чл. 213 ЗЗП вр. чл. 210в ЗЗП, което е една степен по-високо от последното наложено за същото по вид нарушение, е съответно и справедливо по размер и способно да окаже въздействие върху поведението на нарушителя. При определяне размера на наказанието е съобразен, както обема на дейността, така и смекчаващите вината обстоятелства, а именно че в резултат на проверката на КЗП е предложено приемливо за потребителя разрешение, изцяло в негов интерес, като е наложено наказание около средата на предвидената имуществена санкция. Правилно са преценени за неоснователни изложените доводи, че нарушението е било веднага отстранено и в този случай не е следвало да бъде наложено наказание. Операторът е предприел действия едва след подаването на жалба в КЗП и започване на проверка по случая, а не по собствена инициатива като не е реагирал на оплакването на клиента, който е посетил офиса с искане да се прекрати договора, след като е получил съобщение на телефона си и така разбрал, че е подведен да сключи договор без негово знание и съгласие и то два дни след това, но операторът отказал, което е причината за подаване на жалбата до КЗП. Следователно потребителят е бил препятстван да упражни и правото си на прекратяване на договора в 14-дневен срок от сключването. Това поведение съставлява отегчаващо вината обстоятелство. Подвеждането на потребителите да подпишат договор, чрез електронно устройство, без да са прочели и да са предварително наясно с условията и без тяхно искане, знание и съгласие, както и без да е предоставен екземпляр от договора и то при по-неизгодни за тях условия – цена и срок под предлог за предоставяне на по-голям обем услуги, които не са им необходими, при положение, че са посетили офиса с друга цел, не влиза в понятието „свобода на договаряне и равнопоставеност на страните“, а е подвеждане на потребителя и противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност. Това по същество представлява нелоялна търговска практика по отношение на уязвима група лица, поради тяхната възраст, която е забранена с изрична заповед на КЗП, но въпреки това операторът продължава да я практикува в нарушение на чл. 210в ал.1 вр. чл. 68л ал.1 от ЗЗП. Всички тези обстоятелства ясно личат от жалбата на потребителя до КЗП и се потвърждават от предоставените от А1 България доказателства и становище, подробно изложени в обстоятелствената част на НП и потвърдени в хода на съдебното следствие от събраните гласни и многобройни писмени доказателства. Решението на Районен съд - Плевен е правилно, не са налице касационни основания за неговата отмяна и следва да се остави в сила. При този изход на делото, на осн. чл. 63д ал.4 ЗАНН в полза на КЗП - София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 67 евро съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221 ал.1 от АПК съдът