Решение № 133 от 29.6.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 173/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба от „ПЕГАС 25“ ЕООД, със седалище гр.Варна срещу решение № 90/26.02.2026 година по търг. дело №476/2025 година на ВОС, с което е прието за установено вписване на несъществуващи обстоятелства от 07.05.2025 г., извършено от Агенция по вписванията, рег. №20250507113810, по партидата на „А. И ПЕГАС“ ЕООД, на следните промени във вписаните обстоятелства - заличаване на съдружник с прекратено участие по чл.125, ал.1, т.1 ТЗ, поемане на дяловете на починалия съдружник от другия съдружник и вписването му като едноличен собственик на капитала, заличаване на единия от управителите, промени в наименованието и в адреса на управление на дружеството, на основание чл.29, ал.1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. С твърдения за неправилност на първоинстанционното решение като постановено при допуснати процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и поради необоснованост, се иска неговата отмяна и отхвърляне на искa. Твърди се, че липсват доказателства, че ищцата е поискала да встъпи в членственото правоотношение и да стане съдружник в дружеството и това нейно бездействие е дало повод за заявените вписвания по партида на търговеца, предмет на спора. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и присъждането на разноски сторени в производството. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна, в който въззвината жалба се оспорва като неоснователна. Намира, че в жалбата са направени бланкетни оспорвания на постановения съдебен акт, както липсват и наведени конкретни доводи за допуснати процесуални нарушения от първата инстанция. Излага, че още преди смъртта на съдружника А. е било взето решение, намерило отражение в дружествения договор, че при смърт, неговият дял да се наследява от наследниците му и те могат да встъпят като съдружници в дружеството, като за осъществяване на този фактически състав по делото са събрани достатъчно доказателства. За да се произнесе съдът съобрази следното: В исковата молба ищцата С. В. А. твърди, че заедно с двете си дъщери К.И. А. и Х.И. А. са наследници на И.А. А. починал на ••••• г., който приживе е бил съдружник в ответното дружество. Излага, че съгласно чл.10, ал.2 от дружествения договор, при смърт на съдружник наследниците му имат право да встъпят в членствените му права, без за това да е необходимо съгласието на другия съдружник. Твърди, че в съответствие с възможността предвидена в чл.10, ал.2 от дружествения договор, в редакцията му към смъртта на съдружника А., наследниците са извършили разпределение на съсобствеността на дружествения дял на наследодателя си, чрез договор за доброволна делба на дружествен дял от 07.02.2025 г., с нотариална заверка на подписи и съдържание с peг. №271 и № 272, вписан в том 1, № 14 от книгата, водена от нотариус Ю.К.-К., № 434 в НК. Твърди, че договорът за делба, ведно с проект на протокол от ОСС, молба от наследника на починалия съдружник - съпругата С. В. А., образец от подписа на същата и декларация за съгласие за управление на дружеството, както и декларации по чл. 141, ал. 8 и чл. 142 от ТЗ, декларация по чл. 13, ал 4 от ЗТРРЮЛНЦ, и проект на актуален дружествен договор, на 20.02.2025 г. били изпратени от адв. Г. Н. на електронната поща на адв. Д.К., която към него момент представлявала интересите на другия съдружник в дружеството С.К.. Твърди се, че след узнаване намеренията на ищцата да встъпи в ответното дружество като съдружник, другият съдружник С.К. със заявление А4 № 20250428171441, е заявила за вписване по партидата на дружеството „А. И ПЕГАС“ ЕООД на промени в членския състав на съдружниците - заличаване на съдружника И. А. и вписване на съдружника С.К., поел дяловете на починалия съдружник, като едноличен собственик на капитала; в правната форма на дружеството (ЕООД), в представителството – заличаване на И. А. и вписване като управител на С.К.; в наименованието (вписване на ново наименование „ПЕГАС 25“ ЕООД) и в адреса на управление на дружеството. Като твърди, че с оглед установеното в чл. 10, ал. 2 от дружествения договор, право да встъпи като съдружник в дружеството на мястото на починал съдружник имат само неговите наследници, но не и другият съдружник, ищцата счита, че взетото еднолично решение от съдружника К. да стане едноличен собственик на капитала противоречи на дружествения договор, поради което и извършеното на 07.05.2025 г. вписване в търговския регистър по партидата на ответното дружество (с рег. № 20250507113810) на промени в основни обстоятелства касае несъществуващи обстоятелства. Ответникът „ПЕГАС 25“ ЕООД е оспорил иска с твърдения за недействителнност на клаузата на чл.10, ал.2 от дружествения договор от 15.11.2013 г., а в условията на евентуалност сочи, че наследникът не е заявил желание да встъпи в дружеството до вписване на атакуваните промени. Не оспорва ищцовите твърдения, че от адвокат К. са получени документи, но същите са били неподписани, като нарочна молба от страна на ищцата като наследник на починалия съдружник за приемането ѝ като съдружник в дружеството липсва. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част, по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна. От представените по делото доказателства и след служебна справка по партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ съдът констатира, че въз основа на заявление А4 № 20250428171441, на 07.05.2025 г. са вписани промени в обстоятелства по партидата на „А. И ПЕГАС“ ЕООД, а именно: в членския състав на съдружниците - заличаване на съдружника И. А. и вписване на съдружника С.К., поел дяловете на починалия съдружник, като едноличен собственик на капитала; в правната форма на дружеството (ЕООД), в представителството – заличаване на И. А. и вписване като управител на С.К.; в наименованието (вписване на ново наименование „ПЕГАС 25“ ЕООД) и в адреса на управление на дружеството. Не е спорно и се установява от доказателствата, че въззиваемата С. А. заедно с дъщери си К.И. А. и Х.И. А. са наследници на И.А. А. починал на ••••• г., който приживе е бил съдружник във въззивното дружество, притежаващ един дружествен дял на стойност 2500 лева, представляващи 50% от капитала на дружеството. Видно от представения договор с нотариална заверка на подписите от 07.02.2025 г., в резултат на извършената от наследниците доброволна делба, въззиваемата С. А. е получила дружествения дял на починалия съдружник. Установява от представените писмени доказателства и от показанията на свидетелите К. и Н., че въззиваемата е отправила писмено изявление до ответното дружество, че желае да стане съдружник на мястото на своя наследодател и че приема клаузите на дружествения договор. Установява се безспорно по делото, че в дружествения договор е включена клаузата на чл.10, ал.2, според която при смърт на съдружник, наследниците му имат право да встъпят в членствените му права без за това да е необходимо съгласието на останалите съдружници. Спорно е по делото дали посочената клауза е действителна и ако е действителна, дали ищцата само въз основа на нея и изявленията си до дружеството е станала съдружник в него. За отговора на въпроса дали е допустимо съдружниците да уговорят в дружествения договор условия, при които наследниците на починал съдружник могат да бъдат приети като съдружници, следва да се има предвид, че дружеството с ограничена отговорност притежава белезите и на персонално, и на капиталово дружество. Персоналният му характер се разкрива чрез разпоредбата на чл. 124 ТЗ - всеки съдружник има право, но и задължение да участва в управлението на дружеството, да оказва съдействие за осъществяване на неговата дейност; разпоредбите на чл. 119, ал. 2 и чл. 115, т.3 ТЗ - дружественият договор съдържа имената/фирмите на съдружниците и тези обстоятелства подлежат на вписване в търговския регистър; разпоредбите на чл. 129, ал. 1, предл. 2 и чл. 122 ТЗ - прехвърлянето на дружествен дял от съдружник на трето лице се извършва при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник. Със смъртта или прекратяване на юридическото лице съдружник се прекратява членственото му правоотношение с дружеството. Смисълът на цитираните норми е, че персоналитетът на всеки от съдружниците /бил той физическо или юридическо лице/ е от значение за сключване на дружествения договор, съответно за съществуване на дружеството като правен субект. По принцип прехвърлянето на дружествен дял на трето лице при ООД не е свободно, което го отличава съществена от типично капиталовото акционерно дружество, а се извършва по решение на ОС (чл.122 ТЗ). Именно значимостта на личността при ООД изисква да бъде извършван подбор на трети лица, които желаят да станат съдружници и този подбор се извършва от Общото събрание, което съобразно сл. 122 ТЗ взема решение дали да приеме или не дадено трето лице. Значението на личността при ООД от една страна и свободата на договаряне от друг страна дават възможност на съдружниците да приемат в дружествения си договор условия, на които следва да отговарят приеманите в бъдеще нови съдружници без същите да противоречат на императивните правни норми на ТЗ, изискващи новите съдружници да депозират писмено изявление до дружеството, че желаят да станат съдружници и че приемат условията на дружествения договор. Могат да бъдат предвидени и условия и ред за приемане на наследниците на починал съдружник, включително изисквания, на които да отговарят. Съдружниците могат да изключат възможността наследници да встъпят като съдружници в дружеството и обратно – могат да предвидят, че наследници на починал съдружник могат да придобият членствени права без да е необходимо решение на Общото събрание, като предварително се откажат от правото си на подбор при приемане на нови съдружници. Именно такива условия и ред за приемане на наследници на починал съдружник се съдържат в чл.10, ал.2 от дружествения договор на „А. и Пегас“ ООД. Смисълът на тази разпоредба, тълкувана смислово и граматически е, че наследниците на починал съдружник стават съдружници автоматично (по право), без да е необходимо вземането на изрично решение от Общото събрание за приемането им, различно от вече взетото решение при приемане на дружествения договор, стига те да подадат молба, че желаят да станат съдружници и че приемат клаузите на дружествения договор. Посоченото разрешение не противоречи на изискването на чл. 122 ТЗ за приемане на нови съдружници с решение на Общото събрание, поради което тук е ирелевантен въпросът дали тази норма е императивна или диспозитивна. Такова решение вече е налице – същото е взето отнапред относно определена категория трети лица, а именно наследниците на починал съдружник, с приемането на дружествения договор, а доколкото изискуемото се мнозинство за приемане на дружествен договор или изменения в него и за приемане на нови съдружници е все ¾ от капитала (чл.137, ал.3 ТЗ), то вземането на такова предварително решение е съвсем възможно. В този смисъл са и постановките в решение №270/15.09.2025г. на ВКС,ТК, I-во т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК по т.д.№1681/2023 г., според което при смърт на съдружник в дружество с ограничена отговорност и наличие на клауза в дружествения договор, че неговите наследници придобиват качеството съдружници, последните получават пълния обем права /имуществени и неимуществени/ с факта на приемане на наследството и обективиране на воля пред останалите съдружници, че желаят да участват в дружеството. В този случай не е необходимо ново решение на общото събрание за приемане на наследниците като съдружници. В същото време наследникът – въззиваемата в настоящото производство е подала молба до дружеството, в които заявява желанието си да стане съдружник, както и е заявила изрично, че приема клаузите на дружествения договор. Следователно, изпълнени са императивните изисквания на ТЗ за приемане на нови съдружници и съответно – изискванията на дружествения договор за приемане на особена категория лица - наследниците на починал съдружник. Следва да се приеме съответно, че с достигане изявленията на наследника до дружеството, същият става съдружник и от този момент възниква членственото им правоотношение с дружеството. Действително имената на съдружниците несъмнено подлежат на вписване, съобразно изричната разпоредба на чл.115, т.3 ТЗ. Това вписване обаче има конститутивно значение за пораждане действието на решението на Общото събрание за приемането им спрямо третите лица – чл. 140, ал. 4 ТЗ. Дококото в отношенията с дружеството това решение поражда незабавно действие, а в случая роля на такова решение има клаузата на чл.10, ал.2 от от дружествения договор и заявеното искане от ищцата да стане съдружник, ведно с изявлението й, че приема дружествения договор съдът намира, че взетите от оставащия съдружник решения за поемане на дела, заличаване на съдружника И. А. и вписване на съдружника С.К. като едноличен собственик на капитала; за промяна в правната форма на дружеството (ЕООД), за промяна в представителството и в адреса на управление на дружеството, не са валидно възникнали. Ето защо съдът намира, че вписаните на 07.05.2025 г. въз основа на заявление А4 № 20250428171441, промени в обстоятелства по партидата на „А. И ПЕГАС“ ЕООД обстоятелства не са валидно възникнали т.е. извършено е вписване на несъществуващи обстоятелства, поради което предявеният иск с правно основание чл.29 от ЗТР, следва да бъде уважен. С оглед на така изложеното и поради съвпадане на крайния извод на въззивния съд с този на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. На осн.чл.272 ГПК съдът препраща частично и към мотивите на обжалвания съдебен акт. С оглед изхода от делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на въззиваемата, следва да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, в размер на 640 евро. Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът