Решение № 5603 от 26.8.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 10575/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 20022473/17.03.2022г., постановено по гр.д. № 81162/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 124 с-в, Д. Л. М. е осъдена да заплати на Ц. В. М. – З. и Н. В. М. (конституирани като наследници на починалия ищец В.Н.М.), по ½ на всяка от тях, сумата от 3317.61лв. и на И. И. М., сумата от 3317.61лв., представляваща подобрения и разходи в имот, находящ се в гр.София, представляващ офис № 2 в периода от 16.11.2014г. до 10.09.2018г., находящ се на първи етаж в жилищна сграда, находяща се на бул. ••••••••, гр.София, ведно със законната лихва от 15.11.2017г. до изплащане на вземането, както и лихва за забава за периода от 15.11.2014г. до 15.11.2016г., както и лихва в размер на ½ на всяка от Ц. В. М. – З. и Н. В. М. от сумата в размер на 1013лв. и на И. М. в размер на сумата от 1013лв., като са отхвърлени исковете за главница и лихви до пълния им предявен размер. Отхвърлено е възражение за прихващане със сумата от 16800лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползите на собствен имот, предявено от Д. Л. М. срещу Ц. В. М. – З. и Н. В. М., като наследници на починалия ищец В.Н.М., и И. И. М.. Отхвърлено е възражение за прихващане със сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на предявяване на възражението, и 20000лв. мораторна лихва от 16.11.2014г. до 20.02.2019г., предявено от Д. Л. М. срещу Ц. В. М. – З. и Н. В. М., като наследници на починалия ищец В.Н.М., и И. И. М.. Д. Л. М. е осъдена да плати на Ц. В. М. – З., Н. В. М. и И. И. М. 63.50лв. разноски по делото, а Ц. В. М. – З., Н. В. М. и И. И. М. са осъдени да платят на Д. Л. М. разноски по делото в размер на 1276.00лв. Срещу така постановеното решение има подадени въззивни жалби от всички страни, с което по същество се обжалва в цялост решението. Във въззивната жалба на Ц. В. М. – З., Н. В. М. и И. И. М. (наричани по-долу за краткост „М.“) се обжалва решението в частта, касаеща определения размер на присъдените подобрения в имота. Твърди се, че правилно било прието, че сторените разходи са реално извършени, както и че извършените строително-монтажни работи (СМР) са необходими и полезни разноски за запазване и съхранение на имота, но неправилно бил определен размерът на присъдените разходи. Не била съобразена приетата по гр.д. № 14981/2016г. СТЕ, установяваща вида, обема и стойностите на подобренията /приета в производство по чл.207 ГПК/, не било съобразено, че приетата пред СРС СТЕ установила съществуването на подобренията сочени от ответницата, а в остойностяването липсвали множество по вид и обем дейности, подробно описани в СТЕ по гр.д. № 14981/2016г. Съдът кредитирал СТЕ, която определила размера на подобренията след оглед на имота на 07.06.2021г., към който момент принадлежал на трето лице, съответно били извършени редица ремонтни дейности, от което следвало извод, че извършените от М. подобрения не били видими и дори налични. Това обосновавало извод, че решението е неправилно, доколкото не бил установен реалният размер на подобренията. Считат, че действителната стойност, с която се увеличила стойността на имота възлизала на 57572лв., колкото посочила СТЕ по гр.д. № 14981/2016г. Поради това се иска отмяна на решението в частта на присъдения размер на подобренията и осъждане ответницата да заплати ½ от действително сторените разходи за подобрения в имота в размер на 28786лв., както и 2898.26лв., представляваща ½ от разноските за довършване на общите части на сградата и 592.95лв. – ½ от заплатени данъци за имота, при квоти 4/6 за И. и по 1/6 за Н. и Ц.. В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. М., която твърди, че жалбата е неоснователна. Излага доводи, че СТЕ по гр.д. № 14981/2016г. не следва да се кредитира, същата била оспорена, а и не е била необходима, защото след огледа през 2016г. М. продължили да упражняват фактическа власт върху имота до средата на 2020г., а с поставените въпроси по нея по същество целели избягване на водене на исков процес по доказване по надлежния ред на сторените разходи по пера. Сочи, че всички факти и данни въз основа на които е следвало да се изготви заключението по СТЕ били спорни и било недопустимо възлагане на задача по експертиза по едностранна декларация от страна на молителите, без каквито и да било писмени документи установяващи твърдените за направени разходи. Спорни били въпросите кой бил извършителят на намиращите се в имота СМР, които от претендираните СМР са подобрения, имат ли молителите качеството подобрители, кога били извършени СМР, от кого и т.н. Изложени са аргументи, че след заключението по СТЕ по гр.д. № 14981/2016г. собствениците узнали, че М. били извършили подобрения, поради което и непосредствено след това с нот.покана са поискали премахването им, но след получаване на поканата на 28.09.2016г. М. продължили 4г. да упражняват фактическата власт и умишлено не вдигали нежеланите от собственика движими вещи и обзавеждане. Така и подробно посочените и описаните към нот.покана довършителни работи и обзавеждане за премахване не подлежали на заплащане. Твърди, че след насилственото завземане на имота през 2005г., както и след влизане в сила решението по чл.108 ЗС за предаване владението на ½ ид.ч. от имота, М. не е влизала във владение, вкл. до момента, нито се е ползвала от подобренията, поради което и исковете били неоснователни поради липсата на фактическия състав на неоснователното обогатяване. Не отговаряло и на истината твърдението, че приетото заключение на СТЕ пред СРС било изготвено само по поставени от М. задачи, доколкото в приложената към заключението таблица били посочени налични в имота СМР и обзавеждания, за които М. не поставяла задачи. Така и твърдението, че ищците оспорили приетата пред съда СТЕ било невярно, вкл. не са направили и искане за допълнителната СТЕ. В същото вещото лице посочило размера на сумата, с която би се увеличила стойността на имота в резултат от твърдените, но недоказани в процеса СМР. Подадена е и въззивна жалба от Д. М., в която са развити подробни конкретни доводи за неправилност на решението. Иска се обезсилването му в частта по възражението за прихващане, съответно отмяната му в уважителната част отхвърляне изцяло на исковете срещу М.. Първо, изложени са аргументи, че съдът неправилно е квалифицирал иска по чл. 72 от ЗС, защото М. никога не са били собственици, а са недобросъвестни държатели, защото завзели имота чрез насилие през 2005 г., тъй като договорът им от 1997 г. е прогласен за нищожен и правните му последици не настъпили. М. в нито един момент не били собственици, както и нямали качеството добросъвестни владелци. Въпреки представените от М. влезли в сила решения, съдът неправилно приел, че е сезиран с иск по чл.72 ЗС, съответно се е произнесъл по така квалифицирания иск, с което допуснал съществено процесуално нарушение, обуславящо неправилност на решението. Неправилно приел, че осъществяваната от М. фактическа власт е владение, защото придобитата чрез насилие фактическа власт не е владение, а държане, поради което и М. не могат да претендират да са подобрители, а правните им възможности са като държатели. Второ, съдът не обсъдил възражението, че М. не е приемала имота с претендираните подобрения и не ги владяла. Вземането на М. не възникнало, защото не бил завършен фактическия състав. След като през 2016г. узнала за претендираните подобрения изразила несъгласие с тях, обективирано в нотариална покана, с която поканила М. да ги премахнат, поради което претендираните СМР и обзавеждане не подлежали на заплащане. Трето, неправилно било отхвърлено възражение за погасителна давност, доколкото вземането било изискуемо от момента на извършването му, или най-късно при смущаване на владението с предявяването на ревандикационни искове през 2006 г. и 2012 г., докато настоящият иск е заведен едва през 2017 г. Четвърто, претенцията на ищците била недоказана. Не били доказани твърдените довършителни работи през 1997-1998г., съответно 2002-2004г., ищците не представили финансови документи, доказващи, че те са извършили и заплатили претендираните строителномонтажни работи (СМР). Съдът подходил формално като необосновано приел, че претендираните довършителни работи били извършени от ищците. Оспорва се съдебно-техническата експертиза поради липса на изчислено овехтяване, използване на съвременни цени за стари ремонти и включване на незаконно изградена отоплителна инсталация. Твърди се, че към датата на изграждане на сградата в груб строеж към 06.03.2003г. след разваляне на договора за суперфиция, имотът възникнал като вещ, но към тази дата М. не били във владение – в приетия като писмено доказателство насрещен иск от 28.03.2005г. (по друго дело между страните) ищците твърдели (респ. признали по реда на чл.175 ГПК), че нямали достъп вътре в сградата (по твърдения, че В.М. не ги допускала в сградата), поради което нямало как да извършват подобрения, защото от 2002г. до 20.06.2005г. нямали достъп до имота. В този смисъл показанията на св.Обретенов /че през 2002-2003г. в имота били сложени плочки, радиатори и парно/ били недостоверни и не следвало да се кредитират. Пето, с оглед заключението по СТЕ, общата сума, която се претендирала като разход за подобрения без да е била доказана като разход възлизала на 11504.22лв. без амортизации, които разходи не били доказани да са извършени от М., вкл. чрез св.Обретенов. Но остойностяване на извършени преди 15г. СМР към момента на експертизата било недопустимо, доколкото не са дълготрайни материални активи и СМР и движимите вещи били напълно амортизирани. Сочи се, че с нововъзникнало обстоятелство – въвод във владение на купувач /П./ от публична продан и извършен ремонт /2021г./ и премахване на претендираните за заплащане от ищците движими вещи и обзавеждане, което необосновано не било съобразено от съда. Шесто, изложени са доводи за недопустимост на решението в частта му, с която съдът е отхвърлил недопуснати до разглеждане възражения за прихващане. Твърди, че с определение № 159583/05.07.2019г. съдът не приел за разглеждане предявените възражения за прихващане /5000лв. на деликтно основание, 16800лв. обезщетение за лишаване от ползите, както и за вземане за обезщетение за стойност на разходи за премахване на движими вещи/, с което определение е изключил от предмета на делото въпросните възражения, поради което и М. оттеглила доказателствените си искания, съответно предявила с искови молби вземанията си в самостоятелни съдебни производства, по които имало постановени съдебни решения, вкл. влезли в сила. Въпреки това съдът постановил диспозитиви, с които ги е отхвърлил като недоказани, поради което решението следвало да се обезсили в тази част. В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от И., Ц. и Н. М., в който считат жалбата на М. за неоснователна. Изложени са съображения, че правната квалификация е правилна, защото до влизане в сила на решението М. владеели имота на годно правно основание и били добросъвестни владелци. Невярно било твърдението за насилствено завземане на имота, на което М. се позовавала с протокол от 20.06.2005г., защото по делото се намирали множество доказателства, установяващи противоправно поведение на М. и майка . Ирелевантно било когато М. узнала, че М. са извършили подобрения, а твърдението, че същите били извършени без знание и съгласие било невярно, защото М. приела подобренията чрез конклудентни действия, претендирайки срещу М. обезщетение за лишаване от ползване за минал период /по гр.д. № 81035/2017г./. Ирелевантно било дали М. приема или не подобренията, така и неотносимо било дали е или не е във владение на имота. Неоснователно било поддържаното възражение за давност, защото М. извършили подобренията като владелци и след влизане в сила на решението, с което било установено право на собственост на М. върху ½ ид.ч., М. се явявали подобрители в чужд имот и като такива им се дължало обезщетение. Съдът правилно приел, че началният момент на давността не е обвързан от извършването им, а от деня, в който вземането било изискуемо. Съответният ден на последната година, досежно датата на предявения иск по чл.108 ЗС /гр.д. № 3474/2013г./, предявен на 15.12.2012г. бил 15.11.2017г., т.е. датата на която бил предявен процесния иск. По делото били събрани достатъчно доказателства, обосноваващи правилен извод на съда, че в имота били извършени довършителни работи от М.. Невярно било твърдението, че към 1997г. имотът не съществувал, доколкото бил придобит като изграден на „груб строеж“. Така и съдът в решението си приел, че дейностите, които следва да се обезщетят били тези, извършени в периода 2007-2011г., и всяко твърдение във въззивната жалба извън този период било ирелевантно. Пред настоящата инстанция, с молба от 07.06.2022г. /л.55/ М. е поискала приемане за разглеждане в процеса на възражение за прихващане установено с влязло в сила решение по гр.д. № 65511/2019г. по описа на СРС, в общ размер на 19278.26лв. /което по принцип с оглед чл.371 ГПК и съображенията по т.4 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС не е преклудирано, доколкото се основава на издаден изпълнителен лист по влязло в сила решение между същите страните/. В отговора на въззивната жалба М. /л.67/ изрично признават, че са взели мотивирано решение да не обжалват решението по гр.д. № 65511/2019г., желаят доброволно да заплатят сумите, а в случай, че не намерят възможност /предоставяне на банкова сметка, по която да заплатят/ то прихващането би било вариант, поради което не възразяват по искането за прихващане. В предходен състав съдът с разпореждане № 16998/12.10.2022г. не е приел възражението за прихващане. С молба от 13.10.2023г. се поддържа искането за приемане на възражението за прихващане по съображения, че вземанията им са ликвидни и изискуеми (установени с влязъл в сила съдебен акт), съответно обусловило и последващи искания за отвод, които са уважени, съответно делото е било преразпределено седем пъти. В последното о.с.з. пред настоящата инстанция, по повод възражението за прихващане са приети доказателства, че вземанията по изпълнителния лист по гр.д. № 65511/2019г. /предмет на възражението за прихващане/ са цедирани на трето лице, съответно изплатени на същото по образувано изп.д. № 490/2025г. (приети са разпореждания за приключване на изпълнителното дело по чл.433, ал.2 ГПК поради изплащане на дължимите суми изцяло), което не се оспорва от процесуалния представител на М., съответно самото възражение за прихващане е останало без предмет. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Първоинстанционният съд е сезиран с предявени искове от В.М. (починал в хода на процеса на 13.11.2021г., на основание чл.227 ГПК с протоколно определение от о.с.з. 17.02.2022г. л.371 са конституирани и другите наследници дъщерите Ц. В. М. – З. и Н. В. М.) и И. М. срещу Д. М.. В исковата молба (уточнена с молба вх.№ 81049/ 17.07.2024) от 15.11.2017г. са изложени твърдения, че с н.а. от 11.02.1997г. придобили собствеността върху офис 2, заедно с мазе № 7, находящи се в гр.София, бул. Тотлебен № 33, ведно със съответните ид.ч. от общите части. От сключване на договора владеели необезпокоявано имота, който бил предаден в степен на довършеност на „груб строеж“, след което извършили довършителни работи в периода от 1997г. до 2011г., които по естество представлявали подобрения, чиято стойност била в общ размер на 33472.92лв., а сумата, с която се увеличила стойността на имота била 57572лв. На 08.07.2002г. В.М. сключил договор за гражданско дружество с останалите собственици на имоти в сградата, сред които и М., за довършване строителството на общите части, по който платил сумата от 5796.52лв. В периода от 2013г. до 2015г. платили данъците на имота в общ размер на 720лв. Половината от така описани разходи възлизала на сумата от 32044.26лв. М. предявила иск по чл.26 ЗЗД за обявяване нищожността на договора от 11.02.1997г., като с влязло в сила решение № 16278/12.08.2014г. по гр.д. № 16665/2012г. договорът бил обявен за нищожен относно ½ ид.ч. поради невъзможен предмет. М. предявила и иск по чл.108 ЗС за ½ ид.ч. от имота, по който било образувано гр.д. № 3474/2013г. по описа на СГС. С оглед евентуалното уважаване на иска по чл.108 ЗС за ищците възниквал правен интерес от предявяване на иска за подобренията. Във връзка с извършените подобрения и защита на интереса им подали молба по чл.207 ГПК, въз основа на която било образувано гр.д. № 14981/2016г. по описа на СРС, 32 състав, по което с протоколно определение от 28.06.2016г. била приета СТЕ относно подобренията в имота. Формулиран е петитум, съгласно който се иска осъждане М. да плати на всеки от ищците поотделно стойността на подобренията и заплатените необходими разноски в размер на 16022.13лв., както и законна лихва върху сумите в размер на 4891.47лв. за всеки поотделно, считано от 15.11.2014г. до исковата молба, както и лихвата от исковата молба до изплащане на вземането. Ответницата Д. М. е подала в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, в който оспорва допустимостта и основателността на исковете. Оспорва придобивното основание от 1997г. с оглед нищожността на сделката, установена с влязло в сила решение. Твърди, че имотът е бил построен на груб строеж на 06.02.2003г., а на 20.06.2005г. М. насилствено отнели владението върху имота, от която дата упражнявали фактическата власт без основание. Твърди, че не е била във владение и не е ползвала имота, както и подобренията в същия. Сочи, че по искова молба от 25.07.2006г. на майка В.М. с Решение № 8456 от 09.12.2015 г. по в. гр. д. № 13615 / 2015 г. на СГС, което не е допуснато до касация с Определение № 178 от 20.04.2016 г. по гр. д. № 1092 / 2016 г. на ВКС, е призната за собственик на другата ½ ид.ч. от имота. Сочи, че за другата ½ ид.ч. от имота Д. М. е завела иск срещу ищците по чл.108 ЗС (по гр.д. № 3474/2013г. на СГС). Оспорва претенциите като погасени по давност, защото били извършени преди повече от пет години от датата на исковата молба (15.11.2017г.). Оспорва качеството владелци на ищците, съответно легитимацията им да претендират вземанията като подобрители. Оспорва извършване на описаните подобрения, стойността им, законността им, както и че ищците са сторили разходи по извършването им. Оспорва довършителните работи да са извършвани с нейно знание и съгласието, както и оспорва така описаните СМР да представляват полезни и необходими разноски. Оспорва претенцията за заплатен данък по съображения, че бил деклариран въз основа на документ с невярно съдържание, с което лишили от възможност М. да го декларира, вкл. оспорва заплащането да е необходим разход. Въвежда и възражения за прихващане, както следва: 1. Възражение за прихващане на вземане за непозволено увреждане за сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от извършване на незаконно строителство в процесния имот поставяне на тръби за отоплителна инсталация с радиатори и пробИ.е на отвори в стените за монтаж на климатици и равняващо се на необходимите разноски за премахването им и изграждане на отоплителна инсталация в съответствие с одобрената техническа документация, разходи за строителни работи за премахване на последиците – бетонова замазка по улеи, прокопаване на нови улеи за тръби за отопление, възстановяване на настилката във всички помещения и др. 2. Възражение за прихващане с правно основание чл.73, ал.1 ЗС за лишаване от правото на ползване на собствената ½ ид.ч. от имота равняваща се на сумата от 16800лв. за периода от 16.11.2014г. до 10.09.2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на възражението за прихващане, и 2000лв. мораторна лихва за периода от 16.11.2014г. до предявяване на същото. Основанието за мораторна лихва било предявеният иск по чл.108 ЗС от 15.11.2012г., който представлявал покана за плащане на дължимото обезщетение за исковия период, за който представя копие от искови молби (вх.№ 20973/15.11.2012г. л. 147 и сл.). 3. Възражение за прихващане с вземане за стойността на разходите за премахване от имота на движими вещи – обзавеждания, чиято стойност ще определи след приемане на експертиза. Формулиран е и насрещен иск по чл.109 ЗС за вдигане на обзавежданията (оттеглен с молба л.188). С молба /л.260/ сочи, че след подаване на отговора на исковата молба възникнали нови обстоятелства – въпреки успешно проведения ревандикационен иск не е получила владение върху имота, а на 12.07.2018г. бил извършен опис по протокол от ЧСИ, ключовете били предадени на трето лице. Поради продажба на имота от ЧСИ, за което била уведомена на 14.09.2020г. чрез съобщение за възлагане, то М. вече не била собственик на ½ ид.ч. от имота, поради което и оттеглила насрещния иск. С определение № 159583/05.07.2019г. съдът не е приел за съвместно разглеждане предявените от Д. М. възражения за прихващане /л.123/. Приет е н.а. за покупко-продажба на имот в груб строеж от 11.02.1997г. по силата на който „Тролекс“ ООД продало на В. и И. М. офис № 2 /на груб строеж/, ведно с Мазе № 7 и ид.ч. от общите части на сградата. Приет е договор за гражданско дружество от 08.07.2002г., по силата на който подписалите го лица (сред които и В.М. и Д. Л. Т./М./) обединяват усилия за довършване строителството на общите части на сграда в груб строеж. Приети са протоколи от проведени събрания на гражданското дружество, съгласно които са вземани решения за приемане на нови членове, „оперативни решения“ за оферти, количествени сметки, за заплащане на суми за извършени СМР от Монимекс ЕООД,за разпределение на дължими суми /В.М. е отбелязан като 4.48%/. Приет е и договор за строителство от 08.07.2002г. с изпълнител Монимекс ЕООД и подписалите го лица от „гражданското дружество“ (сред които и В.М. като собственик на офис 2 и В.М.). Приети са и разписки от В.М., в които е описано, че е получила от В.М. различни суми /17.05.2002г. – 350лв., 23.11.2002г. – 420лв., съответно квитанция от гражданското дружество за платена сума от 420.22лв. за вложени средства за извършване на СМР и материали и квитанция от 23.11.2002г. за 43.40лв. за вложена първа вноска по договор за строителство/. Вносни бележки от И. М. за платена в полза на гражданското дружество суми: от 17.07.2002г. - 927лв.; от 08.07.2002г. - от 927лв.; от 02.09.2002г. – 247лв., 02.09.2002г. – 234.50лв.; от 25.10.2002г. – 1258.10лв.; 27.12.2002г. – 2078.50лв.; Мемориални ордери от И. М. за платени в полза на гражданското дружество суми: от 02.09.2002г. – 247лв.; 25.10.2002г. – 1258.10лв.; от 02.09.2002г. – 234.50лв.; от 07.08.2002г. – 238,44лв. Касова бележка от 23.04.2010г. за платена сума от 1207.22лв. – окончателно плащане по поръчка огледало от ЕТ ВЕНТАНА. Приети са ПКО за платени данъци за имота /офис № 2/ за периода от 2013г. до 2015г. в общ размер на 720лв (л.52-54). Приет като доказателство „насрещен иск“ по гр.д. № 8098/2004г. изходящ от М. срещу В.М., представен от М. с твърдение, че същият следва да се цени по чл.175 ГПК с оглед описаното в същия от М., че около 10.04.2004г. закупили строителни материали, наели работници и започнали строителнимонтажни работи по довършване на офиса, но на 29.04.2004г. М. сменила бравата на вратата и отказала да дава достъп до сградата. Приет е протокол от 20.06.2005г., в който е описано, че „комисия“ премахнала катинара на офис № 2 и „комисията“ влязла в офиса като използвала щанга за демонтиране на катинара, с което е установена фактическата власт върху имота от М.. Прието е решение № 16278/12.08.2014г. по гр.д .№ 16665/2012г. по описа на СГС, с което на основание чл.26, ал.2 ЗЗД е обявен за нищожен договор за покупко-продажба от 11.02.1997г. относно ½ ид.ч. от описания имот, по предявения иск от Д. М. срещу В.М. и И. М. и „Тролекс“ ООД. Решението е влязло в сила на 04.10.2014г. В мотивите е описано, че на 08.11.1994г. бил сключен предварителен договор за суперфиция между по силата на който съсобствениците при равни права (Д. М. и майка В.М.) учредили на „Тролекс“ ООД право на строеж на жилищна сграда, като учредителите запазили ид.ч. от правото на строеж за определени обекти. С решение от 22.11.2000г. по в.гр.д. № 1830/1999г. по описа на СГС, потвърдено с решение от 29.12.2001г. на ВКС по гр.д. № 259/2001г., бил развален договор от 05.10.1995г. между В. и Д. и „Тролекс“ ООД, от което като последица съсобственичките станали собственици на част от построената част от сградата по приращение. С н.а. от 11.02.1997г. „Тролекс“ ООД продало на В. и И. М. офис № 2 /на груб строеж/, ведно с Мазе № 7 и ид.ч. от общите части на сградата. През 03.06.2002г. В. и Д. сключили с трето лице извършване на СМР, по който след довършително строителство на 06.02.2003г. било издадено удостоверение за изграждане на сградата. Съдът приел, че с оглед горното към 11.02.1997г. сградата не била завършена в груб строеж, поради което е уважил иска за нищожност на договора за притежаваната ½ ид.ч. от Д. поради невъзможен предмет. Прието е определение № 171/10.04.2019г. по гр.д. № 3071/2018г. по описа на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване Решение № 1193/15.05.2018г. по в.гр.д .№ 1515/2018г. по описа на САС, с което е потвърдено Решение от 27.11.2017г. по гр.д. № 3474/2013г., по описа на СГС, с което е уважен предявения от М. срещу М. иск с правно основание чл.108 ЗС за ½ ид.ч. от офис 2. В мотивите на същите е обсъдено, че след като М. не основават владението на годно правно основание (т.е. като недобросъвестни владелци) не могат да придобият собствеността с изтичане на кратката придобивна давност и в периода от изграждане на сградата на груб строеж от 06.02.2003г. /Съгласно Констативен протокол за строителна линия и ниво на строеж/ до 15.11.2012г. /датата на исковата молба/ не е изтекъл необходимият десетгодишен давностен срок (която дата е релевантна по настоящото дело с оглед давностния срок). Приета е нотариална покана от В.М. и Д. М. връчена на М. на 30.09.2016г ,с която М. се канят да предадат владението на имота, че не се одобряват и не се желаят извършените без тяхно знание и съгласие довършителни работи и обзавеждане в имота, като се канят да ги премахнат и изнесат. Приета е нотариална покана от М. до М., с която се кани на 10.09.2018г., на която дата да се предостави достъп и владение до имота, с оглед влязлото в сила решение по гр.д. № 1515/2018г. на САС, връчена на 12.07.2018г. Приета е и нотариална покана от М. до М., с която се кани на 27.04.2018г., на която дата да се предостави достъп и владение до имота, с оглед влязлото в сила решение по гр.д. № 13615/2015г. на СГС, връчена на 27.02.2018г. Приет е приемо-предавателен протокол от 30.04.2018г., съгласно който адв. Б. предава на нот. Н. № 040 на НК 5бр. ключове за офис № 2. От приетото удостоверение за наследници л.367 се установява, че В.Н.М. е починал на 13.11.2021г., оставил за наследници – съпруга И. И. М., дъщери Ц. В. М. – З. и Н. В. М.. Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпити на свидетели – св.Обретенов на страната на М. и св. В. на страната на М.. Св.Обретенов дава показания, че познава отдавна М., знаел, че имат апартамент на ул. Тотлебен, закупен 1977г. (вероятно техническа грешка 1997г.), който посещавал доста пъти, помагал за ремонти, блокът бил нов, бутнали стена за банята, изхвърляли материали и вкарвали нови, направили доста неща по апартамента. Ходил почти всеки месец, когато имало възможност да помага, при всяко посещение имало по нещо ново – от апартамент „на замазка“ станал апартамент „за живеене“ през 2002-2003г., към който момент били сложени плочките, радиатори и парно. Били слагали и решетки на балконите през 2003-2004г. Св. В. дава показания, че познава М. и майка отдавна, живеели къща до къща. Едновременно започнали да търсят строител за построяване на сгради, подписали договор за идентични сгради, работата започнала през 1995г., но поради забавяне били принудени да развалят договора, като започнали сами да застрояват техния парцел, както и М.. През 1997г.-1998г. парцелът бил на 4-5 етаж на плочи, като се изграждали плоча над плоча и след това се правели тухлени стени. Имало оставени отворени от тяхната сграда към неговата, за да може да минават работниците. Познавал всички работници от фирма „Ролекс“, ежедневно бил с ръководителите. През 2001г., началото на 2002г. започнали действия с нея по поставяне на метална врата, обграждане, за да не се осигурява достъп на хора. През 1998г. доставил лично дограмата по фасадите на нейния парцел. Приет е протокол за опис на недвижим имот /л.168/, в който състоянието на имота е описано, както следва: теракот в двете помещения и коридора, ламиниран паркет в другото помещение, на всички тераси – гранитогрес, вътрешни интериорни врати MDF, P V C дограма, външна метална врата двойна с тристранно заключване, ТЕЦ. Приобщена е техническа експертиза от инж.Ц. по гр.д. № 14981/2016г. по описа на СРС, 32 състав, съгласно която процесният имот представлява офис 2, гр.София, бул. Тотлебен № 33, ЗП 94.62м2, заедно с мазе № 7, 5.88м2 и съответните ид.ч. Описано е, че по данни на ищците имотът бил предаден в степен на завършеност „груб строеж“, впоследствие били направени довършителни и подобрителни работи описани в исковата молба. Вещото лице е описало, че на място е направил оглед през м.04.2016г. и констатирал, че обектът е в завършен вид и може да се ползва по предназначение. Описани са подробно констатираните СМР. Отбелязано е, че при огледа се констатира офис в отлично състояние, но с прекъснат ток. Към експертизата са изготвени приложения 1 и 2, в които подробно по видове и количества са описани констатираните СМР - Приложение № 1 – стойност на извършените довършителни СМР към датата на извършването им – в общ размер на 33472.92лв. и Приложение № 2 – стойност към датата на ТЕ м.04.2016г. в общ размер на 35636.24лв. В дадените изчисления в количествено-стойностна сметка на описаните подобрения /Приложение № 1/ са остойностени към датата на извършването: 1/ Преустройство баня - 154.67лв. (разрушаване, изграждане на зидария и извозване на отпадъци); 2/Вътрешна мазилка стени и тавани – 788.75лв.; 3/ Довършителни работи 1998г. – 1925.55лв. (доставка, монтажи, шпакловки ВиК и ел.инсталации); 4/ Подмяна дограма външна – 4564лв. (демонтаж, монтаж нова ПВЦ дограма и обръщане страници); 5/ Довършителни работи 2004г. – 22604.83лв. (демонтаж стари врати, монтаж интериорни МДФ, доставка и монтаж нова входна метална врата; изкърпване около врати, каменна облицовка под.прагове, подр.пра отвън теракот; просичане улей за ОВ разводка; дост.монтаж тръби отоплителна инсталация; изкърпване замазка; доставка и монтаж колекторна кутия; настилка пол.гранитогрес стаи, антре; настилка теракот баня и балкони; направа цокъл теракот балкони; направа фаянс баня и кухн.бокс; монтаж ламинат малка стая; дост.монтаж подови первази ПВЦ; Пръскана мазилка стени таван баня; дост.монтаж тоал.мивка с ботуш; дост.монтаж моноблок; дост.монтаж см.батерия, душ батерия, бойлер, вентилатор баня, шкаф за баня с огледало, кухн.батерия, грунд стени и тавани, боядисване с латекс стени и тавани, монтаж ел.ключове, предпазители, домофонно табло, лум.тела и с 1 пура, осв.тела, противовлажни осв.тела, климатици; звънец, СОТ 3 датчика.; кухненска мивка, вградена кухня радиатори, огледала, ролетни щори); 6/ Довършителни работи 2009г. – 2385.72лв. (дост.монтаж мет.решетки и боядисване); 7/ Подобрителни работи 2011г. – 1049.4лв. (латексово боядисване стени и тавани). Общо 33472.92лв. Вещото лице е определило стойността на имота преди извършване на довършителните работи по пазарни цени към датата на СТЕ – 197556лв., а без направените подобрения – 139984лв., поради което е определило сумата, с която се увеличава стойността на имота в размер на 57572лв. Приет е протокол по гр.д. № 14981/2016г. по описа на СРС, 32 състав, образувано по реда на чл.207 ГПК, съгласно който е прието заключението на инж. Ц.. Протоколирано е оспорване на заключението от процесуалния представител на М., по съображения, че стойностите са завишени, М. не е присъствала на огледа, вкл. били остойностени преустройства и довършителни работи в предхождащ период, в който М. влезли в имота съгласно Протокол от 2005г. Приет е и протокол – опис от 27.04.2018г. /л.232 – 237/, съставен вр. нот.покана от М. до В.М. за предаване владението върху имота вр. решение по гр.д. № 13615/2015г. (уважен ревандикационен иск за ½ ид.ч. от имота), връчена на 27.02.2018г. В приетия по делото –приемо-предавателен протокол от 30.04.2018г. се установява, че адв. Ел.Б. получила от В.М. ключовете за имота, на която дата предала същите на нот. И. Н., към който приемопредавателен протокол е приложен Протокол опис от 27.04.2018г., в който подробно е описано състоянието на предавания имот. Пред СРС е прието заключение по допусната СТЕ от инж. Ц., съгласно което след преценка на събраните по делото доказателства (изрично и описите л.168 и л.232 и сл.), вкл. извършен оглед на имота на 07.06.2021г. /достъп осигурен от нов собственик О. П./, е описано състоянието на имота към момента на огледа, вкл. е описано, че в офис – помещенията няма налично офис обзавеждане, имало частично обзавеждане монтирано от новия собственик. В дадените изчисления в количествено-стойностна сметка на описаните подобрения /Приложение № 2/ са остойностени: 1/ Ремонти 1998г. /№ 3-8; вътрешна мазилка по стени и тавани, циментна замазка по подове, тераси и др., Гиспова шпакловка по стени и тавани; Електроинсталация; Ел.обзавеждане; Апартаментно табло/ към 1998г. са определени на стойност 4 260,74лв. с ДДС; към 2003г. са определени на стойност 5 396,72лв. с ДДС; към 2021г. са определени на стойност 10 330,47лв. с ДДС, а с присъщо овехтяване към 2021г. са определени на стойност 4 175,1лв. 2/ Ремонти 2005г. /№ 10; боядисване с бял латекс двукратно/ към 2005г. са определени на стойност 821,7лв. с ДДС; към 2021г. са определени на стойност 1 836,55лв. с ДДС, а към 2021г. на 0.00лв. с оглед присъщо овехтяване. 3/ ВиК Ремонти – 2004/05г. /№ 11-14; Вътрешна водопроводна инсталация; Канал.инсталация; Доставка и монтаж водомер/ към 2005г. са определени на стойност 340,42лв. с ДДС; към 2021г. са определени на стойност 499,85 с ДДС, а към 2021г. на 229,09лв. с оглед присъщо овехтяване. 4/ Дограми 2005г. / № 16-24; доставка и монтаж на интериорни врати МДФ; вътрешна мазилка по рамки около врати обръщане; уплътняване на дограма между зид и каса; демонтаж на врата апартамент; доставка на двулистна входна метална блиндирана врата; монтаж на врата ; прогонка на еднокрила входна врата; вътрешна мазилка по рамки около врати обръщане; уплътняване на дограма между зид и каса при ремонти/ към 2005г. са определени на стойност 1 879,61лв. с ДДС; към 2021г. са определени на стойност 3 535,48лв. с ДДС, а към 2021г. на 1 620,42лв. с оглед присъщо овехтяване. 5/ Дограми 2002г. / № 26-32; демонтиране на съществуващи фасадни прозорци/врати; доставка на нова фасадна дограма; монтаж на алуминиеви прозорци обикновен тип; обръщане по страници; уплътняване на дограма между зид и каса при ремонти; облицоване на външни подпрозор.первази с плочки; облицовка на вътрешни подпрозор.первази с камък/ към 2002г. са определени на стойност 2 888,57лв. с ДДС; към 2021г. са определени на стойност 3 261лв. с ДДС, а към 2021г. на 1 197,17лв. с оглед присъщо овехтяване. 6/ Настилки / № 34-40; настилка по гранитогрес на лепило при ремонт; настилка в баня: подови керамични плочки на лепило при ремонт; доставка и монтаж на ламиниран паркет; ПВЦ первази, профили/ към 2005г. са определени на стойност 4 073,09лв. с ДДС; към 2021г. са определени на стойност 4 832,45лв. с ДДС, а към 2021г. на 2 720,22лв. с оглед присъщо овехтяване. 7/ Облицовка, мазилки / № 39-40; облицовка баня с керам.плочки на лепило по стени на фуга; пръскана мазилка/ към 2005г. са определени на стойност 543,01лв. с ДДС; към 2021г. са определени на стойност 915,50лв. с ДДС, а към 2021г. на 534,05лв. с оглед присъщо овехтяване. 8/ Преустройство баня /№ 42-44; разваляне на тухлена зидария; тухлена зидария; вътрешна мазилка/ към 1998г. са определени на стойност 181,16лв. ДДС; към 2003г. са определени на 229,48лв. с ДДС; към 2021г са определени на стойност 471,18лв. с ДДС, а към 2021г с оглед присъщо овехтяване са определени на стойност 292,74лв.; 9/ Обзавеждане – баня /№ 46- 54; тоалетна вика, доставка и монтаж на конзола; смесителна батерия за мивка; ПВЦ шкаф за баня; монтаж сифони подови чугунени; доставка и монтаж на тоалетна чиния; доставка и монтаж душ-батерия; доставка и монтаж на вентилатор за баня и свързване на ел.бойлер/ към 2005г. са определени на 944,52лв. с ДДС; към 2021г са определени на стойност 1 138,46лв. с ДДС, а към 2021г с оглед присъщо овехтяване са определени на стойност 521,78лв.; 10/ ОВ – обзавеждане /№ 56-61; доставка и монтаж на алуминиеви радиатори, свързване на колекторна кутия вградена в стена, полиетиленови тръби/ към 2005г. са определени на 1 803,04лв.; към 2021г. са определени на стойност 2 398,54лв. с ДДС, а към 2021г с оглед присъщо овехтяване са определени на стойност 1 099,33лв.; Или общо към момента на извършване - 17 735,86лв. с ДДС. Общата стойност с ДДС към 2021г. без отчитане на овехтяване – 29219.49лв., а с отчитане на овехтяване – 14867.89лв. По задачата свързана с отоплителната инсталация вещото лице отговаря, че единственият документ по делото е чертеж „преработкаотопление и вентилация..“, с възложител М. и строител Монимекс ЕООД, доколкото същият бил част от проектна разработка, то в.л. не може да добави нищо повече. По задачата за подовото отопление отговаря, че след проверка на място било установено, че в обекта имало монтирано колекторно табло и към него били свързани тръби в съответствие с намиращите се в помещенията отоплителни тела (4бр. радиатори и 1бр. вертикална лира), които отоплителни тела съответствали на проекта. Голяма част от ОВ инсталацията била „скрита“ , за които не е представена документация по Акт обр.12, поради което в.л. нямало как да установи дали тръбните разводки съответстват напълно на проектното предвиждане. Към огледа – металните решетки на балконите били демонтирани; нямало налично офис обзавеждане, имало частично ново обзавеждане от новия собственик; нямало констатирани монтиране топломери. Експертизата е оспорена от процесуалния представител на М. по съображения, че е неправилно в частта за отоплителната инсталация, както и в частта по допълнителните въпроси касателно обзавеждането. Пред настоящата инстанция е прието заключение на в.л. Н. по допусната по чл.266, ал.3 ГПК СТЕ. Съгласно същото стойността на СМР към момента на извършването им, като се отчете амортизацията към 2016г. съгласно експертизите, изготвени от инж. Ц. и инж. Ц., по преценка на ТЕ възлиза на 14500лв. (7 413,73€). Стойността на имота без СМР към м.06.2026г. би била 245491€, а с извършените СМР – 372684.50€. В констативносъобразителната част е описано, че в експертизите на инж. Ц. и инж. Ц. е констатирано съществено разминаване относно годините на извършване на СМР, вкл. с оглед описанието на видовете СМР, като по ТЕ на инж. Ц. – извършените СМР без овехтяване през съответните години на извършване, разходите се калкулират общо на 33609.57лв., а с овехтяване и при приспадане на вещите, които не са трайно прикрепени към 2016г. – 19482.80лв., по ТЕ на инж. Ц.а – 16712.92лв., а с овехтяване и при приспадане на вещите, които не са трайно прикрепени – 12777.91лв. С доклада по делото първоинстанционният съд е квалифицирал исковете като такива по чл.72 ЗС за осъждане а сума, представляваща стойност на извършени подобрения и необходими разноски, като съобразно дадената правна квалификация съответно е разпределил тежест на доказване на твърдените предпоставки от фактическия състав. Не са докладвани възраженията за прихващане. В п.с.з. М. поддържат, че в случай, че се приеме, че при извършване на подобренията са налице предпоставките на чл.74, ал.2 ЗС, то да се произнесе в условията на евентуалност по визираната разпоредба. С атакуваното решение съдът е приел, че е сезиран с иск по чл.72 ЗС за стойност за извършени подобрения и необходими разноски. Приел е за установено, че през 2007г. до 2011г. ищците извършвали ремонтни дейности в имота, подобрения, които съгласно заключението по СТЕ възлизат на 13270.46лв. и че стойността на имота се е увеличили с 9062лв. Прието е за установено, че ищците извършили реално разходи свързани с реализиране на ремонтни дейности в чужд имот, собствен на ответницата и трето лице, възлизащи на сумата от 13270.46лв., както и че претендираните СМР са необходими и полезни разноски, поради което могат да се претендират съобразно собствената ½ ид.ч. от ответницата. Прието е за неоснователно възражението за погасителна давност, защото давността за вземанията на подобрителя владелец течала от прекъсване на владението и превръщането му в държане, което в случая било иска за собственост на ответницата от 15.11.2012г., поради което към исковата молба по делото (15.11.2017г.) не е изтекла необходимата обща 5г. давност. Съдът се е разгледал и възраженията за прихващане като е приел, че по делото не било установено ищците да са извършили вредоносни действия в чужд имот, които да подлежат на възстановяване – установено било действително изграждане на отоплителна инсталация, но не и незаконност на същата, поради което възражението за прихващане в този смисъл било неоснователно. Прието е за неоснователно и възражението за прихващане с вземанията за лишаване от ползите, защото решението, с което се признавали правата на ответницата върху имота влязло в сила на 18.04.2019г., от когато би могла да претендира обезщетение за ползите, от които била лишена, а не за предходен период. Софийският градски съд като обсъди доводите във въззивните жалби и отговорите на въззивните жалби относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните правни изводи: Жалбите са подадени в срок от легитимирани страни, поради което са допустими. При извършена служебна проверка на основание чл.269 ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е валиден (постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни), но частично недопустимо в частта, в която се е произнесъл по възраженията за прихващане. След като с определение № 159583/05.07.2019г. е изключил спорното вземане на ответника от предмета на доказване и от съдебното дирене (съответно не е извършил действия по докладване на делото, разпределяне тежест на доказване и събиране на доказателства относно активното вземане, така и самата ответница е оттеглила доказателствените си искания, вкл. е предявил претенциите си в отделни производства), с отхвърляне на възраженията за прихващане с решението се е произнесъл по същество по предмет, който не е част от делото. В тази част решението не се атакува като неправилно от въззивницата /ответник/ (правилността на определението, с което инстанцията по същество отказва да разгледа възражението за прихващане, може да бъде проверена единствено инстанционно, но по повод правилността на решението), а изрично като недопустимо. Отхвърлянето на възраженията за прихващане с решението представлява произнасяне по същество по предмет, който не е част от делото (аналогично на произнасяне по непредявен иск), поради което решението в тази част следва да се обезсили като недопустимо, доколкото страната, които ги е въвела в процеса не иска проверка относно правилността, а изрично относно допустимостта им. Така и формулиране на изричен диспозитив за отхвърляне на възраженията за прихващане, с оглед (мотивите към) т.2 на ТР № 2/18.03.2022г. по т.д. № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС също е недопустимо. В останалата част решението е допустимо, но неправилно по следните съображения: Въпросът за правното основание на предявения иск е дейност на съда по приложението на материалния закон, която се извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума в исковата молба, като съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация, а е длъжен сам да определи правното основание на иска, както и че ако съдът констатира недобросъвестно владение, при установени от него по делото данни за извършени подобрения и тяхната стойност, той е длъжен да се произнесе по претенцията на друго правно основание /чл.74, ал.1 ЗС/ въпреки твърдяната правна квалификация /по чл.72, ал.1 ЗС/. При предявен иск за заплащане на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот, ако установи, че ищецът е имал качеството добросъвестен владелец /чл.72 ЗС/ или е бил недобросъвестен, но е извършил подобренията със знанието и без противопоставянето на собственика /чл.74, ал.2 ЗС/, съдът следва да се произнесе по претенцията като присъди увеличената стойност на имота, а ако установи, че владението е било недобросъвестно- да присъди по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията /чл.74 ЗС/. Въззивният съд, когато приеме, че правното основание на иска е различно от определеното от районния съд, не следва да обезсилва първоинстанционното решение, а да реши делото по същество като обезпечи правилното приложение на материалния закон, което обуславя отмяна на решението (в допустимите части) като постановено при неправилно приложение на материалния закон. При извършването на преценка за правата на подобрителя на чужд имот, съществено значение има обстоятелството дали към момента на извършване на подобренията той е имал качеството добросъвестен или недобросъвестен владелец, или държател. С разясненията ППВС №6/74, действащи и към настоящия момент, се приема, че правото на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл. 72 ЗС и чл. 74 ЗС има само подобрителят - владелец, но не и държател. Владението на чужда вещ, като фактическо състояние по см. на чл. 68, ал.1 ЗС предполага упражняване фактическа власт от едно лице с намерения за своене, т.е. упражняване на фактическата власт със съзнанието, че вещта е негова. Когато фактическата власт се упражнява по силата на нищожно правно основание, същото е недобросъвестно. Държането винаги /по дефиниция/ е правомерно, след като почива на договорно основание, т.е. на постигнато съгласие, по силата на което е предадена фактическата власт върху вещта. Владението, установено въз основа на договор, който по предвидения в закона ред е признат за нищожен, е недобросъвестно. В този смисъл настоящият въззивен състав, след преценка на събраните по делото доказателства /конкретно решение № 16278/12.08.2014г. по гр.д .№ 16665/2012г. по описа на СГС/ приема, че М. са недобросъвестни владелци, поради което правното основание на претенцията им е чл.74, ал.1 ЗС, поради което могат да претендират обезщетение за подобренията, които са направил в размер на по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Не е приложима чл.74, ал.2 ЗС, доколкото не е доказано, че подобренията са извършени със знанието и без противопоставянето на собственика. При този фактическият състав на чл.74, ал.1 ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че е извършил твърдените подобрения, както и размерът на действително направените разноски. По отношение на размера е релевантно определяне сумата на направените разноски (към момента на извършването им) и увеличената стойността на имота вследствие на тези подобрения (към момента на приключване на съдебното дирене), като релевантна е по-малката сума измежду установените. Настоящият съдебен състав приема, че по делото е установено следното в хронологически ред – 1997г. М. придобиват на нищожно правно основание владението на имота, започват извършване на ремонтни дейности в периода 1998-2003г., съответно 2009 и 2011г. След обявяване нищожността на договора им, съответно завеждане на исковата молба за ревандикиране на имота от действителния собственик, през 2016г. М. инициират производство по реда на чл.207 ГПК, по което е прието заключение по СТЕ на инж. Ц. след оглед на имота през м.04.2016г., в което оценява дава оценка на констатираните от вещото лице СМР към момента на извършването им /33472.92лв с включени движимости/ и размер на увеличена стойност на имота /57572лв./. След влизане в сила решения по ревандикация на другата ½ ид.ч. на другия собственик (майката на М.), на 27.04.2018г. са предадени ключовете и е описан имота в състоянието, в което се намира. На 12.07.2018г. е описан по изп.д. № 668/2018г., като е изнесен на публична продан. Не е спорно, че процесният имот е бил продаден на публична продан на трето лице през м.08.2020г. /без данни за цената на продажбата /, поради което и продажната цена е опредЕ. въз основа на обективното състояние на имота към онзи момент в състояние, включващо и изградените от недобросъвестните владелци подобрения. Доколкото вземането за подобрения е с относителен характер, то прехвърлянето на собствеността не води до автоматична пасивна сукцесия за задълженията за подобрения, т.е. не променя пасивната материалноправна легитимация. СТЕ на инж. Ц. е изготвена след оглед на 07.06.2021г., съобразявайки и протоколите, в които е описано състоянието към момента на предаване владението на другия съсобственик, вкл. описването му за целите на изнасянето му за публична продан, в която е описано състоянието на имота ведно с подобренията, но без движимостите. През 2026г. е изготвено заключението на в.л. Н., която изрично подчертава, че не може да вземе отношение кога са извършени СМР по години с оглед отдалечеността във времето, а към момента на огледа е препродаден и са извършени ремонтни дейности от нов собственик. Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличение на стойността му – ППВС № 6/74 г., т.6. Представляват извършени от владелеца материални въздействия върху имота чрез негов или ангажиран от него труд и чрез влагане на негови или набавени от него материали, които увеличават обективно стойността на този имот /правят го обективно годен да задоволява нужди, които той в дотогавашното си състояние не е бил годен да задоволява/. Отчита се дали вследствие действията на владелеца се е достигнало до увеличаване на ползата, използваемостта, съответно стойността на вещта, а не дали разноските са целесъобразни с оглед интереса на собственика и дали собственикът желае запазването им. Движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, не подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение (Вж. т.8 на ППВС №6/1974г.). Владелецът има правото да вдигне тези вещи, когато преустанови владението на недвижимия имот, поради което и цената на тези движимости не следва да се включва в увеличената стойност на имота (Вж. Решение №93/25.06.2015г. по гр.д. №1358/2015г., I ГО на ВКС). При изчисляването не следва да се приспадат суми за настъпилото междувременно овехтяване, тъй като това са друг тип отношения, извън производството по чл.72 и чл.74 ЗС (Вж. Решение № 284 от 17.01.2014 г. по гр. д. № 2415/2013 г. на ВКС), т.е. разходите за подобрения се оценяват към датите на тяхното фактическо извършване. При определянето на стойността на направените разноски следва да бъде взета предвид както стойността на вложените материали, така и стойността на труда, тъй като на обезщетяване подлежат всички разходи, които са довели до увеличаване стойността на имота. Още повече, когато по категоричен начин е установено, че такъв труд е бил полаган, след като подобренията действително са били извършени (Вж. Решение № 93 от 25.06.2015 г. по к. гр. д. № 1358 / 2015 г. на ВКС). Подобрение е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му, което подлежи на заплащане, доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му, като движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, не подлежат на заплащане (Вж. Решение № 12 от 20.05.2022 г. по гр. д. № 1841/2021 г. ВКС), съответно съдът следва да установи дали при евентуално извършване на разпореждане или извличане на граждански плодове, собственикът би получил по-висока цена от тази, която би получил преди извършване на подобренията. Преценката дали извършени в чужд имот подобрения увеличават неговата стойност се извършва чрез съпоставяне на стойността на имота без подобренията с пазарната цена, който същият има в състоянието си към настоящия момент, т.е. с подобренията върху него (Вж. Решение № 46 от 18.03.2015 г. по гр. д. № 5692/2014 г., I г. о. ВКС). Стойността на един имот следва да се счита за увеличена, ако вследствие на подобренията пазарната му цена се е увеличила, т.е. при евентуално извършване на разпореждане, собственикът би получил по -висока цена от тази, която би получил преди извършване на подобренията (Вж. Решение № 46 от 18.03.2015 г. по гр. д. № 5692/2014 г. на ВКС). Доколкото няма спор, че увеличената стойност на имота надхвърля в пъти сторените разходи /с оглед заключенията на в.к. Н., а и в.л. Ц., в които части съдът кредитира заключенията/, то стойността на подобренията следва да се определи в размер на сумата на действително направените разноски. Макар да няма първични финансови документи за същите, релевантни са стойностите по СТЕ, доколкото съдът приема за доказано, че сторените в процесния имот СМР са извършени именно по възлагане на М., през период, в който са осъществявали фактическа власт, доколкото няма данни други лица да са извършвали претендираните подобрения. Така и релевантни са стойностите на действително сторените разходи към момента на извършването им, без да се приспада овехтяването и без да се включват движимостите, вкл. се калкулират и преустройствата и изградените инсталации, за които няма данни да са поети от собственика разходи за премахването им. Дори наличието на несъобразено с инвестиционните проекти преустройство се третира като подобрения на имота (по арг. на т.7 от ППВС 6/74 г. - когато собственикът приема имота в застроено състояние, това строителство, независимо че е незаконно, следва да се третира като подобрение на имота, а при определяне на стойността му следва да се държи сметка, че е възможно премахването му). В този смисъл е неоснователно възражението, че следва да се изключат от калкулациите разходите за отоплителната инстанцията. Оттук спорът опира до това кое заключение следва да се кредитира. Настоящият съдебен състав приема, че следва да кредитира заключението на в.л. Ц., в частта, в която дава стойност на вложените подобрения към момента на извършването им (не и с овехтяване, съответно към 2021г.). В същото е определен размерът разходите вкл. към момента на извършване - 17 735,86лв. с ДДС, който е релевантният момент, при приемането му /видно от протокола при приемане на заключението от проведеното о.с.з./ същото не е оспорено от процесуалния представител на М. /оспорването е от процесуалния представител на М./, противно на поддържаното във въззивната жалба на М.. В заключението изрично не са включени движимостите и макар да отразява състоянието възприето при огледа, изрично е посочено, че при изготвяне на заключението е съобразен и протокол опис от 27.04.2018г. по предаване на ключовете на другия съсобственик /л.232 и сл./, съответно протоколът за опис /л.168/, така и състоянието на имота в сравнително кратък период след публичната продан с оглед преценката дали подобренията са довели до увеличаване стойността на имота. Възприемайки заключението на инж. Ц., съдът констатира, че общата стойност на извършените СМР възлиза на 17 735,86лв. Тъй като М. е собственик само на 1/2 идеална част от процесния офис, нейното обогатяване е съразмерно на нейната квота в съсобствеността. Следователно, тя дължи обезщетение в размер на 1/2 от 17 735,86лв, което се равнява на 8 867,93лв. (4 534,10 €). Тъй като разноските са направени по време на брака между В. и И. М., то общо дължимата сума следва да се разпредели съразмерно квотите – 4/6 за И. (т.е. 3 022,73€) и по 1/6 за Н. и Ц. (т.е. по 755,68€). Сумите следва да се присъдят заедно със законната лихва от подаване на исковата молба. Неоснователно е възражението, че М. са били държатели, установили фактическа власт едва през 2005 г. чрез насилствено влизане (съгласно представения протокол от 20.06.2005 г.) и поради това нямат права на подобрители. Фактическата власт е установена първоначално въз основа на нотариалния акт от 1997 г., който, макар и впоследствие прогласен за нищожен за 1/2 идеална част, е манифестирал категорично намерението за своене. Обстоятелството, че за изграждане на сградата на груб строеж следва да се приеме датата 06.02.2003г., не обуславя липсата на възможност за извършване на подобрения към изграждан обект, възникнал впоследствие като самостоятелен обект. Временната невъзможност за достъп до имота, обективирана като признание на факт по см на чл.175 ГПК в насрещния иск по гр.д. № 8098/2004 г., не променя качеството им на недобросъвестни владелци, тъй като след възстановяване на достъпа те са продължили да упражняват владението си със същото намерение. Изрично цитирания насрещен иск се сочи, че около 10.04.2004г. закупили строителни материали, наели работници и започнали строителни-монтажни работи по довършване на офиса, но на 29.04.2004г., но на 29.04.2004г. М. (другият собственик на ½ ид.ч. от имота) сменила бравата на вратата и отказала да дава достъп до сградата, съответно е приет протокола на „комисията“ от 20.06.2005г., след която дата е установена фактическата власт върху имота от М., т.е. периодът на прекъсване фактическата власт може да се очертае във времеви граници от м.04.2004г. до 20.06.2005г., но същото не се отразява на факта, че довършителните работи са остойностени към съответния период, съответно са били налични към момента на констатирането им от вещото лице по първата извършена СТЕ. Въпреки липсата на първични счетоводни документи, извършването на строително-монтажните работи от ищците се установява по категоричен начин от приетата СТЕ и събраните гласни доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Обретенов, който установява, че имотът е приведен в годен за живеене/ползване обект чрез поставяне на плочки, радиатори, парно и решетки. Липсата на фактури не е пречка за уважаване на претенцията, тъй като обемът и стойността се определят експертно към момента на физическото извършване на дейностите. Така и обстоятелството, че ответницата е изпратила нотариална покана на 30.09.2016 г., с която е възразила срещу подобренията и е поискала тяхното премахване, не изключва приложението на чл. 74, ал. 1 от ЗС за трайно прикрепените СМР. Собственикът дължи обезщетение за обективното увеличаване на стойността на имота, независимо от субективното му отношение към извършеното, освен за движимостите, които могат да бъдат отделени (които съдът приспадна от общата сума). Също така е ирелевантно дали ответницата е влязла физически във владение след ревандикацията, тъй като обогатяването (увеличената пазарна стойност на нейната идеална част) е обективен факт, който съществува към момента на прекъсване на владението на ищците. По възражението за давност: Вземанията на недобросъвестния владелец за разноски съгласно дадените в т.13 на ППВС №6/1974г. разяснения, възникват от момента на прекъсване на владението, което настъпва или от момента на изоставянето на имота, или от момента на предаването на вещта на собственика, или от момента на предявяване на иск от собственика за връщане на имота /а не от момента на отстраняване на владелеца от имота въз основа на влязлото в сила решение. До тогава владелецът ползва имота заедно с подобренията и не съществува основание да претендира заплащането им от собственика. Давността за претенцията за заплащане на подобренията следователно започва да тече от момента, от който съществува възможността и необходимостта владелецът да предяви тази претенция. В този смисъл правилно е отхвърлено като неоснователно възражението за изтекла погасителна давност за подобренията, доколкото владението е смутено с предявяване на иска по чл.108 ЗС /15.11.2012г./, но не е изтекла към датата на настоящата искова молба /15.11.2017г./. Претенцията за разходи за данъци и за платена сума в изпълнение на договора за гражданско дружество са с правно основание чл.59 ЗЗД. Претенцията за обезщетение за платени разходи за данъци /в периода от 2013г. до 2015г. платили данъците на имота в общ размер на 720лв. като се претендира ½ от сумата/ намират основанието си по чл.59 ЗЗД. Приети са доказателства за платен данък от И. М. за имота от 14.11.2017г. в размери – 122.19лв. за 2013г.; 121.02лв. за 2014г., 117.11лв. за 2015г., а от В.М. за имота от 14.11.2017г. в размери 122.19лв. за 2013г. 121.02лв. за 2014г. и 117.11лв. за 2015г. (общо 720,64лв.). Доколкото е платено чуждо задължение, искът е основателен за ½ от сумите (предявен за 360лв., т.е. 184,07€), съответно с оглед наследственото правоприемство И. има право на 4/6 (т.е. 240лв., т.е. 122,71€), а Н. и Ц. по 1/6 (т.е. по 60лв., т.е. 30,68€). Възражението за изтекла давност не е основателно (плащането е от 14.11.2017г., от когато тече давността), а исковата молба е от 15.11.2017г. Претенцията за платена сумата от 5796.52лв. за довършване строителството на общите части в изпълнение на договора за гражданско дружество, т.е. представляват суми, които са платени в изпълнение на облигационен договор с трети лица (вкл. строителя "Монимекс" ЕООД) и не могат да се квалифицират като директни подобрения, извършени от владелеца в процесния имот по смисъла на вещното право, поради което намират основанието си по чл.59 ЗЗД. Представените разписки, вноски бележки, квитанции и др. платежни документи касателно вложени средства за извършване на СМР и материали в изпълнение на (решения) на гражданското дружество са в период до 2002г., поради което и възражението за изтекла погасителна давност е основателно. По иска по чл.86 ЗЗД за мораторна лихва от 15.11.2014г. до 14.11.2017г. - вземането за подобрения по чл. 74, ал. 1 от ЗС представлява парично задължение, което няма определен ден за изпълнение, т.е. необходима е покана с оглед чл.84, ал.2 ЗЗД, за която доказателства не са ангажирани, поради което искът следва да се отхвърли като неоснователен, съответно решението на СРС в тази част е неправилно. По разноските: С право на такива разполагат двете страни. Материалният интерес по делото е общо 16383,98€, уважената част е 4718,17€ т.е. 28,82%, съответно неуважената е 71,18%. М. са доказали сторени разноски пред СРС в общ размер на 409,03€, т.е. имат право на 117,88€. Пред СГС са доказали сторени разноски в размер на 123,25€ за д.т., и 409,03€ за СТЕ, т.е. имат право на общо 153,40€. Пред СГС са били представлявани по чл.38 ЗАдв., поради което в полза на АД „Д., П.И. Б.“, БУЛСТАТ: BG 16008209, гр.Пловдив, ул. ••••••••, следва да се присъди адв. възнаграждение в размер на 473,51€ (при определено адв. възнаграждение според минимумите по материалния интерес и степента на уважаване на иска). М. е доказала сторени разноски пред СРС в общ размер на 1 073,71€, т.е. има право на 764,27€. Пред СГС е доказала сторени разноски в общ размер на 753,39€, т.е. има право на 536,26€. Така мотивиран Софийският градски съд: